Протокол по чл. 117 от ЗДДС при доставка на услуги

Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант


   Фирмата има лиценз за международен транспорт. При извършването на транспортна услуга България - Грузия или България - Азербайджан по чл. 30 от ЗДДС на друга българска фирма плаща застраховки, разрешителни за извънгабаритни товари, смяна на гуми, спедиции в трети страни като Азербайджан, Турция, Грузия.
Нужно ли е съставянето на протокол по чл. 117 от ЗДДС от наша страна за получените услуги - ремонти, спедиции и за платените застраховки в трети страни, и ако е необходимо - с каква ставка на ДДС трябва да бъде той?
Също така дружеството има сключен договор за извършване на транспортни услуги в рамките на ЕС с немска фирма. Получаваме фактура с текст “изминати празни километри”, на която пише “необлагаема вътреобщностна доставка” и без начислен ДДС. Немската фирма е регистрирана по ЗДДС. Необходимо ли е съставянето на протокол по чл. 117 от ЗДДС за това?

   По отношение на доставките на услуги (без тези по чл. 161 и 163а от ЗДДС) обърнато данъчно задължение е налице и ДДС трябва да бъде начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС от получателя, когато едновременно са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, а именно:
- доставчикът да е данъчно задължено лице, действащо в това си качество. Това изискване произтича от общия принцип на данъка, че в обхвата на ДДС (и в общия случай облагаеми) са само доставките, с които се осъществява независима икономическа дейност;
- доставчикът да е установен извън България (независимо дали в държава членка или в трета страна) - да няма седалище или постоянен обект на територията на нашата страна. Не се смята за установено на територията на България чуждестранно лице, което има обект на нашата територия, който не взема участие в извършването на доставката (§ 1, т. 11, изр. второ от ДР на ЗДДС);
- доставката на услуга да е с място на изпълнение на територията на България съгласно действащия у нас ЗДДС. В противен случай тя не би била облагаема с български косвен данък, включително и от получателя на доставката;
- доставката да е облагаема с ДДС. Което означава, че тя не трябва да е сред изрично определените като освободени по глава четвърта от ЗДДС. Доставката може да бъде облагаема и с нулева ставка; тогава за нея има обърнато данъчно задължение, но данъкът е в размер на нула лева, тъй като приложимата ставка е нула на сто;
- получателят на услугата да е данъчно задължено (и регистрирано по българския ЗДДС) лице.
Същевременно според чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на България, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната ни, за която данък не следва да се начислява. Тази разпоредба от правилника не намира опора в закона, особено що се отнася до частта й за доставките, по които не следва да се начислява данък, но все пак е факт и е препоръчително лицата да се съобразяват с нея.
С оглед на казаното за получените ремонтни услуги на територията на трети страни е нужно българското транспортно дружество да издава протоколи по чл. 117, ал. 2 от закона. Така е, защото мястото на изпълнение на тези услуги е в България по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, макар и физически те да са извършени на територията на трета страна. Изпълнени ще са и останалите изисквания на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, които посочихме по-горе.

   Приложимата ставка за тези услуги е 20 на сто.
Казаното важи и за получените спедиторски услуги. За тях също е необходимо самоначисляване на ДДС с протокол по чл. 117 от закона на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. С тази разлика, че тук ще е приложима нулева ставка на данъка по силата на чл. 23, ал. 3, т. 1 или 4 от ППЗДДС. Нужно ще е и българският превозвач да разполага с относимите документи по глава четвърта от правилника, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка (чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС). В случая това следва да са документите по чл. 23, ал. 1 от правилника.
Ако българският превозвач е получател на застрахователна услуга, оказвана от застраховател, установен извън територията на България, мястото на услугата ще е на наша територия. За такава получена доставка според чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС също е необходимо съставянето на протокол по чл. 117 от закона. Тъй като услугата е освободена съгласно чл. 47, т. 1 от ЗДДС, в протокола няма да фигурира начислен данък, а основание за неначисляването ще е именно посочената законова разпоредба.

   Що се отнася до получената фактура с текст “изминати празни километри”, издадена от германско данъчно задължено лице, ясно е, че такава самостоятелна доставка не би могло да има. Най-вероятно уговорката е, че българският клиент ще плати и разхода за гориво на превозното средство преди и/или след натоварването/разтоварването му. Така че тук третирането ще е като на основната услуга, във връзка с която и като част от чиято цена (данъчна основа) се явяват фактурираните километри без товар. Ако става въпрос за транспортна услуга от една до друга държава членка, която немската фирма оказва на българската, ще е нужно самоначисляване на ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Основанието за начисляване ще е чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, а приложимата ставка - 20 на сто.
В случай че самата транспортна услуга вече е била фактурирана и за нея е издаден протокол за самоначисляване на ДДС, във връзка с фактурата за “празните километри” ще се състави протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС.

Право на парично обезщетение поради временна неработоспособност при непълно работно време

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика


   Има ли право на парично обезщетение поради временна неработоспособност работник с трудов договор при непълно работно време 2 часа, 5 дни в седмицата? Същият няма сключен друг трудов договор.

   Всички работници и служители по трудови договори имат право на отпуск поради временна неработоспособност без оглед на придобития трудов стаж. Този отпуск се разрешава с болничен лист, издаден от здравните органи.
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 40, ал. 1 от КСО). Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

   В случая трябва да се отчете, че в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 КСО работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели общо за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Т.е. те не се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Поради това такива осигурени лица могат да ползват отпуск по болест, но през това време нямат право на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Изплащане нощувки на шофьори, които нощуват в автомобилите си

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор


   Въпрос: Чл. 10, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина прилага ли се за шофьори, които нощуват в автомобилите си, не в хотел, трябва ли да им се плаща за нощувки 25% от дневните пари?

   Отговор: Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници е издадена от Министерството на финансите, изменена е с писмо № 04-18-0118 от 4.12.1996 г. на МФ, но не е обнародвана. Тази наредба не е в сила.
За командироването на шофьорите и стюардесите се прилага Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004 г. Приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11 юни 2004 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 61 от 10 август 2012 г. и по-специално Раздел IV. Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства.
Според чл. 31 от тази наредба персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3.
В Приложение № 3 от наредбата е посочено, че шофьорите и стюардесите при автомобилни превози получават командировъчни пари на ден в размер до „27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари”.

Данъчно третиране на услуга

Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант


   Купуваме от полска фирма предаватели, които слагаме на защитени видове птици, т.е. птиците летят свободно, а предавателите изпращат координатите на
полетите им под формата SMS съобщения до сървър на тази полска фирма. От своя страна полската фирма ни препраща тези данни (след някаква обработка) по електронен път, за което плащаме годишна такса за GSM абонамент, а предавателите ги плащаме отделно и еднократно - като стока.
Трябва ли като получатели на услугата да начисляваме ДДС съгласно чл. 82 от ЗДДС?

   От въпроса не става съвсем ясно едно съществено в случая обстоятелство, а именно какъв е статутът на лицето, от чието име се поставя въпросът, т.е. статутът на получателя на интересуващата ни услуга. Не е съвсем ясно и в какво качество лицето получава услугата - за стопанска дейност или за лични нужди, макар естеството й да е такова, че да навежда на мисълта за получател, който е организация с идеална (а не с търговска) цел. Това са все обстоятелства, от които зависи къде е мястото на изпълнение на въпросната услуга, т.е. на територията на коя държава членка трябва да се осъществи нейното облагане - България или Полша, съответно дали лице - платец на данъка, ще се яви доставчикът или получателят на услугата.

   На основание чл. 21, ал. 1 - 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (или постоянният му обект, за който е предназначена услугата). Ако обаче получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност (или постоянният му обект, от който се предоставят услугите). Същата е ситуацията и при получател, явяващ се данъчно незадължено лице.

   Тези правила на нашия закон са в съответствие с чл. 43, 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС). Идеята, на която се основават първите две разпоредби, се вижда от т. 4 на въведението към Директива 2008/8/ЕО от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение мястото на доставка на услуги. В него се посочва, че за доставката на услуги в полза на данъчно задължени лица общото правило относно мястото на доставка на услуги следва да се основава на мястото, където е установен получателят, а не в това на установяване на доставчика. За целите на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги и за намаляването на тежестите върху стопанската дейност данъчно задължените лица, които имат и необлагаеми дейности, следва да се третират като данъчно задължени за всички предоставени им услуги. По подобен начин данъчно незадължените юридически лица, които са идентифицирани за целите на ДДС, следва да се разглеждат като данъчно задължени лица. В съответствие с обичайните правила тези разпоредби обаче не следва да обхващат доставката на услуги, получени от данъчно задължено лице за негово лично ползване или за ползване от негови служители.
При отговора на въпроса е нужно да се има предвид и записаното в чл. 19 от Регламент № 282/2011 от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС относно качеството на получателя на услугата. Според регламента за целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО, данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчно задължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице.

   Освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Когато една-единствена услуга е предназначена както за лично ползване, включително за нуждите на персонала на получателя, така и за целите на стопанската дейност, предоставянето на тази услуга попада изключително в обхвата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО (съответно на чл. 21, ал. 2 от нашия ЗДДС), ако не съществува никаква практика на злоупотреба.
С оглед на казаното по-горе, ако получателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, което има регистрация по този закон и получава услугата в качеството си на данъчно задължено лице (а не за лични нужди), ще е необходимо (само)начисляване на ДДС съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Така е, защото ще са изпълнени всички условия на посочената разпоредба - данъчно задължено лице получава услуга, която е с място на изпълнение на територията на България (по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС), същата е облагаема, а доставчикът, който също е данъчно задължено лице, е установен извън нашата страна.
В случай че всички тези условия са изпълнени, но получателят няма ДДС номер, ще се наложи неговата регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. След което той отново ще дължи данък за услугата.

   При положение че получателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, което има регистрация по този закон и получава услугата както за целите на стопанската си дейност, така и за лични нужди, мястото на изпълнение на услугата ще е в България и за нея отново получателят ще трябва да начислява ДДС.
Във всички тези ситуации доставката ще остане извън териториалния обхват на полския данъчен закон и затова във фактурата на полската фирма не трябва да има начислен полски ДДС. Българският получател ще следва да му предостави своя ДДС идентификационен номер.
В случай че получателят е данъчно незадължено лице (както предполагам) или е данъчно задължено лице, което обаче получава услугата единствено за лични нужди, мястото на изпълнение ще е в Полша, където е установен доставчикът. Тогава той ще трябва да начисли данък съобразно действащото в тази държава членка данъчно законодателство. От своя страна българският получател на услугата няма да е задължен да (само)начислява данък съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. В такава ситуация той не трябва да предоставя своя български ДДС номер на полската фирма (дори и да разполага с такъв), за да не създава у същата необосновани очаквания, че получава услугата в качеството на данъчно задължено лице, което (вместо доставчика) ще начислява данък за доставката.

Прекратяване на трудов договор с изпитателен срок

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат


   Започнах работа на 15 март 2014 г. в Център за спешна медицинска помощ като шофьор на санитарна линейка. Трудовият ми договор беше сключен на основание чл. 70, ал. 1 КТ на свободна щатна бройка със срок за изпитване 3 месеца. През времетраенето на договора съвестно изпълнявах трудовите си задължения, нямах конфликти с колеги или пациенти. На 14 юни 2014 г. ме уведомиха по телефона, че договорът ми няма да бъде продължен. Заповедта за прекратяване на трудовия ми договор е на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок. Законосъобразно ли е прекратен трудовият ми договор и какви са моите права в този случай?

   На първо място при отговора на поставения въпрос трябва да се има предвид, че чл. 70 от Кодекса на труда (КТ) не представлява самостоятелно правно основание за сключване на трудов договор. Когато някоя от страните желае да сключи договор с клауза за изпитване, ще трябва договорът да се сключи на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ, като се посочва срокът за изпитване, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. В случай че някоя от страните по трудовото правоотношение желае да сключи срочен трудов договор със срок за изпитване, то тогава правното основание ще бъде чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. В трудовия договор със срок за изпитване се посочва в чия полза е уговорено изпитването. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Когато в сключения трудов договор не е включена изрична клауза за срок, то законът установява презумпцията, че договорът е за неопределено време (чл. 67, ал. 2 КТ). Такъв е трудовият договор в поставения въпрос, в който изрично е определен само срок за изпитване.

   Кодексът на труда не предвижда специална форма, в която следва да бъде направено изявлението на страните за прекратяване на трудовия договор. Но след като трудовият договор със срок на изпитване е сключен в писмена форма, то и волеизявлението за неговото прекратяване трябва да бъде направено в писмена форма. Поради това уведомяването по телефона на 14 юни за това, че договорът няма да бъде продължен, е без правна стойност.
След като в случая трудовият договор със срок за изпитване предшества сключването на окончателен трудов договор за неопределено време, няма основание той да бъде прекратяван на основание чл. 325, т. 3 КТ. Тази разпоредба установява специално основание за прекратяване на само на сключен трудов договор с определен срок, който съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда не може да бъде по-дълъг от три години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. А както посочихме по-горе, в съдържанието на разглеждания трудов договор е определен само срокът за изпитване и в него липсва срок, определящ времетраенето му. Поради това издадената заповед за прекратявене е незаконосъобразна и може да бъде оспорена пред работодателя или пред съда (чл. 344, ал. 1 КТ).

   Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от работника или служителя пред съда. По този начин би си спестил неоправдани разходи и загуби на реме, съпътстващи разрешаването на трудовия спор от съда.

Задължения при прехвърляне предприятие на ЕТ между свързани лица

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант


   Промяната на правната форма, под която се осъществява дадена независима икономическа дейност и свързаното с нея прехвърляне на собствеността върху съществуващите преди нея правни субекти (предприятия, дружества), понякога поражда нормативни хипотези, които не са изрично изяснени в закона. Един такъв случай са данъчните задължения, които поражда сделка между свързани лица за прехвърляне на предприятие на ЕТ без заличаване от Търговския регистър (ТР).
Пример: Регистриран по ЗДДС едноличен търговец иска да продаде предприятието си, без да се заличава като търговец от ТР, тъй като ще продължи да осъществява дейността си като такъв. Купувач на предприятието е ЕООД, едноличен собственик на който е лице, свързано с ЕТ по смисъла на т. 3 от § 1 на ДР от ДОПК. Какви са данъчните последици от тази сделка? Следва ли ЕТ да начисли ДДС за продажбата на предприятието си и продължава ли да е регистриран за целите на облагането и след прехвърлянето?
При посочените обстоятелства лицето извършва прехвърляне на предприятието си, но не и на фирмата си на ЕТ. По смисъла на чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) като “предприятие” се приема съвкупността от права, задължения и имущество на даден правен субект, т.е. това е обектът на търговската дейност на съответния търговец. От своя страна съгласно чл. 7, ал. 1 от ТЗ “фирма” е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Това дава възможност предприятието, собственост на физическо лице, да се прехвърли, а фирмата му да остане и то да продължи да осъществява дейността си.
Прехвърлянето на предприятия е уредено в чл. 15 ТЗ и поражда задължения за участниците в сделката както във връзка с корпоративното подоходно облагане, така и по ЗДДС. В тази връзка преди подаване на заявлението за вписване на прехвърлянето в Агенцията по вписванията ЕТ следва да подаде уведомление до НАП за прехвърлянето. В тази връзка ще припомним, че съгласно редакцията на чл.77 от ДОПК, която е в сила от 15.02.2011 г., че търговецът уведомява съответната ТД на НАП преди подаване на заявлението за вписване на обстоятелството в случаите на:
- заличаване на едноличен търговец от Търговския регистър, както и
- при прекратяване на юридическо лице – търговец;
- прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон или
- при преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон търговецът уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство.
В срок до 60 дни от постъпване на уведомлението ТД на НАП издава на търговеца удостоверение за уведомяването, което трябва се приложи към заявлението за вписване на прехвърлянето. Без такова удостоверение Агенцията по вписванията не извършва вписване.
След като прехвърлянето на предприятието на ЕТ бъде вписано от агенцията, за ЕТ - прехвърлител, и за ЕООД-то (придобиващия) възникват следните данъчни задължения:

   1. По ЗДДС:
1.1. За физическото лице – прехвърлител на предприятието
Съгласно разпоредбите на чл. 10 от ЗДДС върху цената на сделката не се начислява ДДС, тъй като те приемат, че при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ липсва доставка по смисъла на закона. При прехвърлянето на предприятие на ЕТ, който е регистриран по ЗДДС, са възможни две хипотези: прехвърлянето да е съпроводено от заличаване на търговеца от ТР или той да продължи да съществува, като съществува като ЕТ и след това.
Когато прехвърлянето се осъществява без заличаване, физическото лице - ЕТ, продължава да е регистрирано за целите на облагането.
Ако с прехвърлянето на предприятието ЕТ се заличава от ТР, на основание чл. 107, т. 3 от ЗДДС той следва да се дерегистрира, освен ако е регистриран по избор и от датата на регистрацията му до датата на заличаването му от регистъра не са изминали 24 месеца.
В случай че след дерегистрацията си лицето продължава да осъществява независима икономическа дейност в качеството си на физическо лице (например отдава имущество под наем), при която формира облагаем оборот на стойност за задължителна регистрация, или желае да е регистрирано, то следва да се пререгистрира и да получи нов идентификационен номер за целите на облагането с ДДС, който съгласно ал. 4 от § 1 на ДР от ППЗДДС е ЕГН на физическото лице, пред който е поставен знакът “BG”.
1.2. За придобиващото ЕООД
По силата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, ако ЕООД-то – купувач, не е регистрирано за целите на облагането с ЗДДС, то следва да се регистрира. Съгласно чл. 132, ал. 2 ЗДДС заявлението за регистрация се подава в 14-дневен срок от вписването на прехвърлянето в Търговския регистър. За дата на регистрацията се счита датата, на която прехвърлянето е вписано в Търговския регистър.
Ако са налице нормативните условия за това, новорегистрираното дружество има право да ползва данъчен кредит за наличните си активи към момента на регистрацията си по ЗДДС. За целта в 45-дневен срок от връчването на удостоверението му за регистрация следва да подаде опис на тези активи. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗДДС правото за приспадане или възстановяване на данъчния кредит може да бъде упражнено чрез вписване на данните за включените в описа стоки и услуги в дневника за покупките в данъчния период на регистрацията или в един от следващите три данъчни периода. Това право не може да бъде упражнено, ако описът бъде подаден след изтичане на 45-дневния срок от получаването на удостоверението за регистрация.
При наличие на условията на чл. 60 от ППЗДДС дружеството може да ползва данъчен кредит и за прехвърлените му стоки и услуги, за които придобиваното предприятие не е ползвало такъв. За тях се съставя отделен опис, който се подава в съответната ТД на НАП в 30-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето на предприятието в Търговския регистър. Данните от документите, включени в описите (фактурите за придобиване на активите или стоките и услугите), се включват в дневника за покупките в месеца, в който ЕООД-то е регистрирано по ЗДДС или в един от следващите три данъчни периода. Следва да се има предвид, че по отношение на активите, които са включени в имуществото на придобиваното предприятие, за които ЕТ е ползвало данъчен кредит преди прехвърлителната сделка, при възникването на условията, регламентирани в чл. 79 от ЗДДС, за ЕООД-то ще е налице задължение за корекция на ползвания данъчен кредит в посока намаление или увеличение съобразно конкретните обстоятелства. Корекциите се извършват по реда на чл. 66 или чл. 67 от ППЗДДС.

   По ЗКПО:
В коментирания пример при прехвърлянето на предприятието се извършва продажба между свързани по смисъла на т. 3 от § 1 на ДР от ДОПК лица. Това означава, че продажната цена следва да бъде пазарната цена на предприятието. Определение на понятието “пазарна цена” е дадено в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. За да се избегнат бъдещи спорове с данъчната администрация относно цената на сделката, е целесъобразно оценката на предприятието да бъде направена от независим лицензиран оценител.
На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ при прехвърляне на предприятие на ЕТ без заличаване финансовият резултат от прехвърлянето се включва при определянето на облагаемия доход от стопанската дейност като ЕТ. Съгласно същата разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е данъчната печалба, формирана по реда на ЗКПО.
Следователно за дохода, който реализира чрез продажбата на предприятието си в коментирания пример, ЕТ ще дължи подоходен данък, който ще се определи по реда на ЗКПО.
Ако преди сделката по прехвърлянето предприятието има натрупани загуби, същите не се пренасят в дружеството, което го закупува. Същото се отнася и за евентуално наличните му непризнати разходи до момента на прехвърлянето. Ако прехвърленото предприятие обаче има данъчни задължения, за тях ще бъде приложима нормата на чл. 124, ал. 2 от ЗКПО - правоприемникът на предприятие, прехвърлено му по реда на чл. 15 от ТЗ, е солидарно отговорен за тях до размера на получените права.

Преобразуване на СД в ООД

Oтговаря доц. д-р Живко БОНЕВ - регистриран одитор

   Имам фирма, която от СД ще става ООД. Това как ще се отрази счетоводно, какви документи трябва да изготвя и трябва ли да правя отчети, докогато е СД, ще трябва ли да прехвърлям активи?

   Търговският закон (ТЗ) дава възможност за преобразуване на предпрлиятията. В чл. 261 са посочени формите на преобразуване: “(1) Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.”
Според посоченото във въпроса при вас преобразуването е чрез промяна на правната форма - СД се преобразува в ООД. При това трябва да се има предвид, че ООД (новоучреденото дружество) се третира като капиталово дружество за разлика от СД (преобразуващото се дружество), което е персонално дружество.

   Съгласно чл. 261б, ал 1 от ТЗ при преобразуване съдружниците или акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или в новоучреденото дружество-ООД. Придобитите дялове след преобразуването трябва да са еквивалентни на справедливата цена на притежаваните преди преобразуването дялове в преобразуващото се дружество (в СД).
Ал. 2 предвижда: “За постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да бъдат направени парични плащания на съдружниците или акционерите в размер не повече от 10 на сто от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове или акции.
При преобразуване съществуващи залози и запори върху дялове и акции в преобразуващи се дружества преминават върху придобитите в замяна дялове или акции в приемащи и/или новоучредени дружества.”

   Съгласно ал. 3 преминаващите залози и запори, ако има такива, за което нямаме данни, се вписват служебно или по искане на кредитора в Търговския регистър или в книгата на акционерите, водена от дружеството или от Централния депозитар.
При преобразуване чрез промяна на правната форма съгласно чл. 264(1) от ТЗ: “Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.
(2) Едновременно с промяната на правната форма не могат да се прие­мат нови съдружници или акционери.
При промяна на правната форма управителният орган или съдружниците с право на управление в персонално дружество съставят план за преобразуване в писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 264а, ал. 1), който трябва да съдържа най-малко следното:
1. правната форма, фирмата, единния идентификационен код и седалището на новоучреденото дружество;
2. съотношението на замяна на акциите или дяловете, определено към конкретна дата;
3. размера на паричните плащания, ако такива са предвидени съгласно чл. 261б, ал. 2 от ТЗ, както и срок за изплащането им;
4. описание на дяловете, които всеки съдружник придобива в новоучреденото дружество (в случая ООД), както и данни за съществуващи залози и запори.
Към плана за преобразуване се прилага и проект на нов дружествен договор или устав на новоучреденото дружество - на ООД.
Изготвеният план за преобразуване се представя за обявяване в Търговския регистър.
На разположение на съдружниците се предоставят:
1. планът за преобразуване заедно с проекта на нов дружествен договор или устав на новоучреденото дружество;
2. счетоводният баланс към последното число на месеца преди датата на плана за преобразуване, освен ако последният годишен финансов отчет се отнася за финансова година, приключила по-малко от 6 месеца преди тази дата;
3. данните за назначения проверител и за упълномощения депозитар по чл. 262ч.

   Изискването на чл. 264в е важно за вас, тъй като ООД е капиталово дружество, поради което планът за преобразуване се проверява от нарочен проверител, назначен от управителния орган или от съдружниците с право на управление.
Проверителят съставя доклад за проверката до съдружниците. Докладът трябва да съдържа оценка дали предвиденото в плана съотношение на замяна е адекватно и разумно и да посочва данните по чл. 262 м, ал. 2 от ТЗ.

   За проверителя се прилагат съответно правилата на чл. 262л, ал. 3 и 4 и чл. 262м, ал. 3.
Съгласно чл. 264г, ал. 1, както вече се спомена, промяната на правната форма на дружеството се извършва с решение за преобразуване съгласно чл. 262п. С него се одобрява или изменя планът за преобразуване. С това решение се приемат и дружественият договор и/или уставът на новоучреденото дружество и се избират органи, с което се смятат изпълнени изискванията за форма на дружествения договор или устава.
Тъй като новоучреденото при вас дружество е капиталово, съгласно чл. 264д размерът на капитала му не може да бъде по-голям от чистата стойност на имуществото на преобразуващото се дружество, т.е. СД. Или при преобразуване на дружеството от един вид в друг не настъпва промяна в имуществото.

   В този случай проверителят извършва проверка за спазването на това изискване.
Това са основната част от изискванията на ТЗ. Има и известни изисквания на Закона за корпоративното подоходно облагане, основно чл. 116, който предвижда: “Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването.
(2) За данъчни цели всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от новоучреденото дружество.”

Възнаграждение за неотработени часове при сумарно отчитане

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

   Как се определя възнаграждението за установените неотработени часове при сумарно отчитане на работното време?

   Основно задължение на работодателя е така да организира работата, че да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на уговорената с трудовия договор работа (чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ).
Работодателят може по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Отработеното работно време се отчита в края на отчетния период. Няма пречка през едни месеци продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през други - по-малка, но в края на периода трябва да е отработено цялото календарно работно време. Ако в края на отчетния период се окаже, че е отработено време, то се счита, отчита и заплаща с увеличение като положен извънреден труд. Ако е допуснато “недоработване”, това означава, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигурява работа. Поради това “недоработените” часове представляват и трябва да се заплатят като престой по вина на работодателя. Ако обаче “недоработването” е по вина на работника или служителя, за тези часове не му се полага заплащане (чл. 267, ал. 2 от КТ).

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Казус: При ревизия на “Ефир“ ЕООД ревизиращите установяват, че през 2007 г. физически лица са учредили на дружеството право на строеж срещу обезщетение с части от сградата, която ще бъде изградена. По време на ревизията сградата е завършена в груб строеж. Дружеството издава протоколи за начисляване на ДДС върху стойността на строителните услуги, предоставени на физическите лица в замяна на учреденото от тях право на строеж. При ревизията се установява, че данъкът за сделката не е начислен в предвидения от ЗДДС срок, а основата за начисляването му не е определена съобразно изискванията на закона.
Съгласно чл. 130, ал. 2 и чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС от редакцията на закона, действала през 2007 г., данъчното събитие и изискуемостта на данъка за доставката на строителната услуга, представляваща насрещна престация (възнаграждение) за предоставеното на дружеството право на строеж, възниква на датата на учредяване на това право. Следователно данъкът е следвало да бъде начислен към тази дата. Освен това данъчната основа на доставката на строителната фирма е следвало да се определи по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, която в конкретния случай изисква данъкът да се начисли върху пазарната цена на строителната услуга към датата, на която той е станал изискуем. Дружеството не е спазило тези изисквания, поради което е издаден ревизионен акт, с който е доначислен данък като разлика между данъка, определен на база пазарната цена на строителната услуга към датата на нотариалния акт за учредяване правото на строеж, и начисления от фирмата данък, както и лихви за просрочие. Дружеството обжалва акта по административен и съдебен ред, но той е потвърден както от решението на съответната ТД на НАП, така и от първоинстанциония съд. Жалбата му е отнесена до ВАС.

В тази връзка ВАС е отправил до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите на чл. 63, 65, 73 и 80, § 1 от Директива 2006/112 в контекста на спора по делото и въпрос относно това доколко правилно са транспонирани разпоредбите на директивата в разпоредбите на ЗДДС, действал през 2007 г.

Становище на СЕС по преюдициалното запитване

Становището на СЕС е отразено в Решение от 7.03.2013 г. по дело С-19/12. По същество изводите на съда са, че:

1. Когато услугите за изграждането на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид, се предоставят като насрещна престация на учредителите на правото на строеж, чл. 63 и 65 от Директива 2006/112 допускат ДДС за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, т.е преди предоставянето на самите услуги, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на тяхните бъдещи доставки са вече известни.

В тази връзка СЕС отбелязва, че в превод на български език текстът на чл. 65 от директивата оставя впечатление, че той се отнася само за авансово получени парични плащания, но това е погрешно, тъй като принципът на данъчния неутралитет (еднаквото данъчно третиране) не допуска различно облагане на сходни положения. Ето защо чл. 65 следва да се тълкува в смисъл, че той е приложим и когато авансовото плащане е извършено в натура, при положение че всички релевантни елементи на данъчното събитие, т.е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, са известни. Това означава в момента на авансовото плащане стоките или услугите, предоставяни като замяна, да са точно определени и остойностени. Авансови плащания за все още неопределени точно доставки на стоки или услуги обаче не подлежат на облагане с ДДС.

Според постоянната практика на съда, когато е налице пряка връзка между доставка на услуги и доставки на стоки, се приема, че насрещната престация за доставка на услуги може да е доставка на стоки и да представлява нейната данъчна основа по смисъла на чл. 73 от Директивата за ДДС. Необходимо условие за това е стойността на съответната стока да може да получи парично изражение. „Обстоятелството, че учредените разглеждани в главното производство права на строеж представляват целите, а не само част от насрещните престации за поетите от „Ефир“ строителни услуги, не може да постави под съмнение това тълкуване. От една страна, посоченият чл. 65 предвижда, че данъкът става изискуем „върху получената сума“.
Следователно текстът на тази разпоредба допуска получената сума да съответстваизцяло на насрещната престация за предоставените услуги, за които става изискуем ДДС. Такъв е и случаят, когато авансовото плащане е в размер на цялата договорена насрещна престация.

2. Членове 73 и 80 от директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация по една доставка е определена изцяло в стоки или услуги, за данъчна основа на доставката да се определя пазарната стойност на предоставените стоки или услуги.

Случаите, при които с цел да се предотврати неплащането или избягването на данъци държавите членки могат да определят като данъчна основа пазарната цена на доставката, са определени изчерпателно в чл. 80, § 1 от директивата. Извън тези случаи, когато доставката е възмездна, основата за облагането й е реално получената от данъчно задълженото лице насрещна престация. Тази насрещна престация представлява действително получената стойност (възнаграждение), а не стойност, определена според обективни критерии. Ако предоставяната като насрещна престация стойност на дадена доставка не е договорена в парична сума, за да бъде субективна, тя трябва да представлява стойността, която получателят на услугите приписва на очакваните от него услуги, и да съответства на сумата, която той е готов да изразходва за доставката.

3. Разпоредбита на чл. 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие върху реда за облагане на съответните доставки в държавите - членки на ЕС, и решаващият съд може да се позове директно на тях, когато същите не са правилно транспонирани в националното законодателство.

Решение на ВАС

Съобразявайки се с посоченото становище на СЕС, ВАС постановява Решение № 7682 от 5.06.2013 г., с което връща на първоинстанционния съд делото „Ефир“ ЕООД за ново разглеждане. Мотив за това е обстоятелството, че данъкът за строителните услуги, с които дружеството ще плати за учреденото му право на строеж, е действително изискуем към датата на учредяване на правото на строеж, тъй като към този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услугите са известни. От съдържанието на нотариалния акт е видно, че е договорен видът на самостоятелните и индивидуализирани по проектна документация обекти, включително и като степен на завършеност (дограма, врати, инсталации, замазка и шпакловка). Определянето на данъчната основа по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС за 2007 г. като пазарна цена на доставките обаче е в противоречие с разпоредбите на чл. 73 и чл. 80 от директивата. В случая е приложима разпоредба на чл. 73 от директивата, транспонирана в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и данъчната основа на доставката на строителната услуга следва да е всичко, което включва възнаграждението на доставчика във връзка с доставката, без данъка.

Заключение: Становището на СЕС определя еднозначно, че когато обстоятелствата не дават основание за прилагане на изключенията, посочени в чл. 80 от Директива 2006/112, данъчната основа на доставките при бартер не следва да е пазарната цена на доставките. В тази връзка заслужава да се отбележи, че в прериода след 2007 г. разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС бе променяна нееднократно (ДВ, бр. 94 от 2010 г.; ДВ, бр. 94 от 2011 г.; и ДВ, бр. 94 от 2012 г.), но промените не засягаха въпроса за пазарната стойност като данъчна основа за доставките при бартер, а само момента за определяне на тази стойност. Това означава, че съгласно тълкуването на ЕС за целия период след 01.01.2007 г. изискването данъчна основа за доставките при бартер да е пазарната стойност на предоставяната и/или съответно получаваната в замяна доставка да е тяхната пазарна стойност противоречи на директивата. Тълкуването на СЕС дава възможност при наличието на противоречие с данъчната администрация относно стойността, ползвана като данъчна основа в случаи като този в коментирания казус, данъчно задължените лица да се позовават на това тълкуване.

Независимо от становището на СЕС и тълкуването на пазарната стойност на доставките като данъчната основа на доставките при бартер промяната в чл. 26, ал. 7 от ЗДДС отново не съответства напълно на това тълкуване.¹
 ________
¹ Разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС продължава да е сложно и неясно формулирана, не съответства на директивата и ще създава условия за спорове между стопанските субекти и данъчната администрация.

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор

Фирма обезпечава задълженията на друга фирма към лизингова компания, като прави залог върху собствени активи. Подписан е договор за залог. Втората фирма не изпълнява задълженията си към лизинговата компания и първата трябва да предаде заложените активи. Какви документи следва да издадем? Издава ли се фактура в случая, при положение че не очакваме насрещна престация, а нашите активи обезпечават чужди задължения?

Съгласно чл. 32 от Закона за особените залози (ЗОЗ) в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество. С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) не се смята за доставка на стока преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ. Затова в случая не е необходимо да се издават документи.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ заложният кредитор има право да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Това означава, че заложният кредитор не е собственик на имуществото, но при продажбата е продавач. В случая съгласно становище на Националната агенция за приходите, ако залогодател е данъчно задължено лице, нерегистрирано по ЗДДС, продажбата на заложената вещ формира за него облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и следва да се документира с фактура (изх. № 04-19-744/22.12.2009 г.). Когато получател по доставката е данъчно незадължено физическо лице, фактура може и да не се издава според чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. Тогава чл. 119 изисква издаването на отчет за извършените продажби.

Специален ред на документиране и внасяне на ДДС има, когато залогодателят е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали заложният кредитор е регистриран или нерегистриран. В този случай съгласно чл. 131 от ЗДДС заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
• да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за заложния кредитор;
• да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра - за заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
• да предостави издадения документ на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
• да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по ЗДДС, за издадения документ.

Документирането на продажбата става въз основа на чл. 83 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).

Основанието да не се издава фактура от залогодателя е посочено и в чл. 86 от ЗДДС. Според ал. 1 от този член регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Съгласно ал. 2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

В ал. 4 на чл. 86 е посочено следното изключение: “Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.”

Фактът, че фирмата обезпечава задълженията на друга фирма, има значение за счетоводното отчитане и данъчното признаване на отписаните активи. Вместо намаляване на получените заеми с отписаните активи трябва да се отчете вземане от другата фирма или разход. Но трябва да се има и предвид, че според чл. 16 ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.”

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

Служителка ползва непрекъснат неплатен отпуск от 01.04.2013 г. до 31.03.2014 г. Колко трудов стаж ще й бъде зачетен за този период?

В съответствие с чл. 160, ал. 5 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Следователно когато неплатеният отпуск по чл. 160 от КТ се ползва през две календарни години, за всяка от тях за трудов стаж ще се зачетат по 30 работни дни, или общо 60 работни дни.

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Част от промените в ЗДДС, произтичащи от ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.), са свързани с реда за определяне на данъчната основа на доставките при внос. Те засягат разпоредбите на чл. 38 от ЗДДС, а тяхното практическо приложение се доизяснява с новите чл. 36а от закона и чл. 36а от ППЗДДС. Новите правила влизат в сила от 01.01.2014 г.

Оценена от позицията на европейската търговска практика и на Директива 2006/112/ЕС, които са съобразени с международните търговски и митнически правила, новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС не създава нов ред за определяне на данъчната основа при внос. По същество тя само внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им, и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС в практиката на българските фирми.

Според новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС “Данъчната основа при внос по чл. 16 от закона е митническата стойност, увеличена със:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.”
Следователно при внос на стоки размерът на дължимия ДДС за тяхната доставка е пряко свързан с размера на тяхната митническа стойност и със сумите на направените за нея допълнителни разходи за транспортирането й до нейното първо местоназначение на територията на страната.

В тази връзка в § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 72, според която „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно на друго превозно средство на територията на страната.”

Това означава че при внос, за да бъде определена законосъобразно данъчната основа на една доставка, трябва да бъде направено разграничение между елементите, които формират нейната митническа стойност, и тези, които следва да бъдат добавени към нея, за да се формира данъчната основа на ДДС, дължим за вноса й.

1. Елементи на митническата стойност
Елементите на разходите за внасяната стока, които се включват в нейната митническа стойност, са известни като “стойност - CIF митническа граница”. Тя представлява сумарната стойност на всички видове разходи, извършени “от” или “за сметка” на вносителя във връзка със стоката до граничното (входното) митническо учреждение, в което се декларира нейното въвеждане на територията на страната. Основа за определяне размера на тази стойност е стойността на стоката, посочена във фактурата на нейния доставчик, (т.нар. “реално платена или подлежаща на плащане цена”), към която са добавени регламентираните в чл. 36а от чл. 55 (ЗМ) разходи, извършени за доставянето й до митническата ни граница. Това означава, че когато тези разходи не са извършени от доставчика на стоката и съответно отразени в договорената или реално платена цена за стоката, а са разходи за доставки на стоки и/или услуги във връзка с вноса, извършени в полза на вносителя от друг доставчик, те следва да бъдат обявени от него и включени в митническата стойност на внасяната стока.

Пример: Регистрирана българска фирма внася стока от Турция. Стоката се превозва от българска транспортна фирма за сметка на фирмата вносител. За нейна сметка са и разходите за транспортната застраховка на доставката. Поради това, че извършва превоз, свързан с международен стоков трафик, на основание чл. 30, т. 2 от ЗДДС транспортната фирма е приложила към доставката си нулева данъчна ставка, включително на основание чл. 30, т. 3 от закона за превоза от митническата граница до София. Какво следва да включва митническата стойност и какво данъчната основа на вноса при тези обстоятелства?

В случая митническата стойност на доставката следва да включва стойността на стоката, посочена във фактурата на доставчика, и разходите за превоза и застраховката й до митническата ни граница. Като “първо местоназначение” на внасяната стока в случая следва да се приеме мястото на нейното разтоварване и в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса следва да се включи стойността на превозната услуга до това местоназначение. Ако вносителят не посочи в митническата си декларация разходите за превоза и застраховката, няма основание към доставките на превозната и застрахователната услуги да се приложи нулева данъчна ставка (виж коментара по въпроса в т. 3 от изложението по-долу).

2. Разходите за превоз на територията на страната като част от данъчната основа при внос
Когато първото местоназначение на дадена доставка съвпада с мястото на входното митническо учреждение, разходите за вътрешния превоз, евентуална транспортна обработка на стоката или други видове дейности и услуги, извършени на територията на страната, не са част от данъчната основа на ДДС за вноса й (освен ако при декларирането на вноса са добавени към митническата стойност на доставката или превозът до съответното местоназначение на територията на страната се осъществява от спедитор, който издава на получателя на доставката транспортен документ за комбиниран превоз, данните от който са посочени в митническата декларация).

Пример: Регистрирана по ЗДДС фирма внася от Австралия вълна, която се превозва до Варна с кораб. Покупко-продажбата на стоките е сключена при условие FOB австралийско товарно пристанище. Стоките са предназначени за предприятието на фирмата вносител в Сливен, докъдето ще бъдат превозени с камион.
В случая транспортните разходи за превоза на стоката до България не са включени в тяхната договорна цена, тъй като са за сметка на купувача. Следователно като митническа стойност в ЕАД на вносителя следва да бъде посочена стойността й по фактурата на нейния доставчик и разходите за превоза й до пристанище Варна. Ако превозът от пристанището на натоварване до разтоварното пристанище е документиран с коносамент или морска товарителница, а този от Варна до Сливен – с товарителница за сухопътен превоз, транспортните разходи за правоза и в митническата декларация бъде посочена само стойността на морския превоз, то към превозната услуга от Варна до Сливен не е приложима нулева данъчна ставка. Данъкът за транспортната услуга от Варна до Сливен и евентуалните други разходи във връзка с доставката на стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от този за вноса. В такъв случай, ако организирането на превоза е възложено на българска транспортна или спедиторска фирма, тя следва да начисли 20 на сто ДДС за този, осъществен на територията на страната. Основание за това е обстоятелството, че в случая в транспортния документ, с който се документира превозът на стоките до входното митническо учреждение (коносамент или морска товарителница), като местоназначение на доставката е посочено пристанище Варна. То съвпада с понятието “първо местоназначение” по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕС и новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС и не може да се приеме, че превозът между Варна и Сливен е част от превоз между две места на територията на страната по смисъла на чл. 30, т. 3 от ЗДДС. Той би бил приет за такъв само ако за превоза по цялото превозно разстояние от пристанището на натоварване в Австралия до гр. Сливен е издаден единен транспортен документ, в който като местоназначение на товара е посочен гр. Сливен. Тогава към превозната услуга до това местоназначение е приложима нулева данъчна ставка, а нейната стойност участва в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса.

3. Данъчната ставка, приложима към доставките на услуги във връзка с внос
Условията за прилагането на нулева данъчна ставка към доставките на услуги, свързани с вноса, са регламентирани в новия чл. 36а от ЗДДС. Според неговите разпоредби, когато стойността на доставките на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, е включена в данъчната основа по чл. 38, те са облагаеми с нулева данъчна ставка. По аргумент на противното, когато не са включени в тази основа, към тях не е приложима нулевата ставка.

Пример: Регистрирана българска фирма внася стока от Китай от доставчик, който е поел разходите за доставката й до пристанище Солун, т.е. доставката е сключена по условията на стандартните C&F, CPT, CIP, CIF или по взаимно договорени между участниците в сделката условия, които са подобни на техните. От Солун до Пазарджик, където е крайното местоназначение на доставката, превозът е осъществен от гръцка транспортна фирма, която е издала на получателя фактура без начислен ДДС. Каква данъчна ставка следва да се приложи при начисляването на ДДС за доставката на транспортната услуга, предоставена от гръцката фирма?

При посочените обстоятелства в митническата стойност на доставката ще участват фактурната стойност на стоката, разходите за превоза й до пристанището в Солун и разходите за нейната карго застраховка. Доставката на гръцката фирма е с местоизпълнение на територията на страната и по силата на новия чл. 36а във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде облагаема с нулева данъчна ставка, разходите за нея следва да са включени в данъчната основа на вноса.

Следователно в случая за българската фирма са възможни две хипотези за приложимата данъчна ставка към доставката на гръцката фирма:
- ако разходите за превоза на стоката до Пловдив бъдат посочени в митническата декларация и се включат в данъчната основа на ДДС за вноса, при изпълнението на задълженията си по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона тя ще състави протокол при условията на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС, т.е. ще състави протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който ще приложи нулева данъчна ставка;
- ако разходите за този превоз не бъдат включени в данъчната основа на вноса, към доставката е приложима стандартната данъчна ставка и в протокола, с който се определя данъкът за доставката, ще се начисли съответният размер ДДС.

Същата логична конструкция е приложима и в случай че превозът от Солун до Пазарджик се осъществи от българска транспортна фирма. В такъв случай доставката е с местоизпълнение на територията на страната, но данъкът е изискуем от доставчика, т.е. от транспортната фирма. Ако разходите за нейната доставка не бъдат включени в данъчната основа на вноса, транспортната фирма следва да начисли на фирмата вносител 20 на сто ДДС. Ако стойността на услугата й бъде включена в размера на данъчната основа на вноса, към доставката й е приложима нулева данъчна ставка.

4. Доказателства за прилагането на нулевата данъчна ставка към услугите, свързани с внос
Съгласно новия чл. 36а, ал. 1 от ППЗДДС, за да приложи първата хипотеза, посочена в горния пример, фирмата следва да разполага със:
- митническия документ или друг документ за вноса;
- фактура за доставката;
- товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

В случаите, при които данъкът за съответната доставка е изискуем от доставчика на услугата, за да приложи нулева данъчна ставка към доставката си, той също следва да разполага с определени доказателства. Така например по силата на чл. 36а, ал. 2 от ППЗДДС, за да приложи тази ставка, транспортната фирма от горния пример следва да разполага със:
- копие от митническия документ или друг документ за вноса;
- фактура за доставката;
- товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

Предвид възможността за разминаване на информацията относно включването на транспортните разходи в данъчната основа при вноса между доставчика на транспортната услуга и получателя й, в разпоредбите на чл. 36а от ЗДДС и чл. 36а, ал. 3 и 4 от ППЗДДС е предвиден ред за коригиране на дължимия ДДС. В съответствие с тях, когато преди настъпване на обстоятелствата по предишните две алинеии за доставката е издаден документ с начислен данък със стандартната ставка по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира, като за издадени фактури и известия се прилага редът на чл. 116 от ЗДДС, а издадени протоколи се анулират и съгласно чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС се издават нови протоколи, в които се прилага нулева данъчна ставка.

Важно: Нормативните правила относно формирането на данъчната основа при внос и приложението на нулевата ставка към свързаните с него доставки на услуги са приложими и към доставките от внос, при който внасяната стока е предназначена директно за друга държава членка. Редът за прилагането им ще бъде коментиран допълнително.

Отговаря Иван СИМОВ - регистриран одитор

Имаме финансов лизинг на автомобил, който с тристранно споразумение между две ЮЛ и лизинговата компания е прехвърлен от едното на другото ЮЛ. Прехвърлят се всички права и задължения, както и опцията за придобиване в края на лизинговия договор. Фактура никой не е издал. Въпросът е трябва ли да се издаде фактура? Kак се осчетоводява тази операция?

Правилно в случая не е издадена фактура за прехвърлянето на договора. Това би било необходимо, ако лизинговият договор не съдържаше опция, а задължение за придобиване на вещта в края на договора (виж чл. 13 от ППЗДДС). Въз основа на тристранното споразумение трябва да отпишете актива срещу намаление на задължението по лизинговия договор. Остатъчното салдо по сметката за задължението се приключва на разход/приход. В ГДД следва в увеличение да посочите счетоводната балансова стойност на отписания актив, а в намаление данъчната му балансова стойност.

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

Преди известно време назначихме служител на основание чл. 70 от Кодекса на труда със срок за изпитване в полза на работодателя. Може ли сключен трудов договор по чл. 70 КТ да бъде прекратен на основание чл. 71 КТ преди изтичане срока на изпитване по времето, когато лицето ползва отпуск по болест?

По принцип трудов договор със срок за изпитване на основание чл. 70, ал. 1 КТ се сключва в полза на работодателя. Той има право на преценка дали да сключи такъв договор преди окончателното приемане на работника или служителя на работа. Договор за изпитване може да се сключи и в полза на работника или служителя, когато той желае да провери дали работата е подходяща за него.

В трудовия договор със срок за изпитване се посочва в чия полза е уговорено изпитването. Ако това не е изрично посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

Максималният срок за изпитване, независимо в чия полза е уговорен, е 6 месеца. Страните по трудовия договор могат да определят и по-кратък срок по тяхна преценка.

Срокът за изпитване е допълнително условие, което може да се включи както в трудов договор за неопределено време, така и в срочен трудов договор. Правното основание за сключване на трудовия договор за изпитване е чл. 70, ал. 1 КТ. Когато клаузата за изпитване е включена в съдържанието на трудов договор за неопределено време, в него трябва да се впише като основание “чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ”. В случай че се уговаря срок за изпитване при срочен трудов договор, правното основание е ”чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1-5 КТ” (в зависимост от вида на срочния трудов договор). Срок на изпитване може да се сключи и на основание чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. При сключване на трудов договор със срок за изпитване трябва да се има предвид и ал. 5 на чл. 70 КТ, съгласно която за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорено изпитването, може да прекрати договора, без да дължи предизвестие на другата страна на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Страната, която прекратява трудовия договор на посоченото основание, не е длъжна да мотивира решението си за прекратяването му. Волеизявлението за прекратяване на договора със срок за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 КТ може да се направи най-късно до края на работния ден, в който изтича изпитателният срок.

При прекратяване на трудовия договор по чл. 71, ал. 1 КТ не се прилага закрилната норма на чл. 333 КТ. Това означава, че трудовият договор може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 КТ и по времето, когато работникът или служителят ползва някакъв законоустановен отпуск - платен, неплатен, отпуск поради временна неработоспособност и пр.

Времето, през което работникът или служителят е бил в някакъв законоустановен отпуск, в това число и за временна неработоспособност или поради други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, не се включва в срока за изпитването (чл. 70, ал. 4 КТ). Или с други думи, в уговорения срок за изпитване се включва само действително отработеното време, през което работодателят е могъл да проверява годността на работника или служителя за работата, за която се е договорил. Тази разпоредба не е пречка до изтичане срока на изпитване трудовият договор да бъде прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ и когато работникът или служителят ползва някакъв законоустановен отпуск.

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Подаването на справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ е едно от задълженията на предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) – платци на доходи, свързани с приключването и отчитането на предходната данъчна година. Срокът за подаването на справката за 2013 г. е до 30.04.2014 г.

Задължението за подаването на такава справка не е новост, но в разпоредбите на ЗДДФЛ за 2013 г. бяха извършени промени, с които трябва да бъде съобразено нейното съдържание. Освен това МФ утвърди нов образец на формуляра за съставянето й, който може да бъде намерен на интернет страницата на НАП.

1. Кои лица са задължени да подават справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от закона задължение за подаване на такава справка имат предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, подлежащи на посочване в нея. В тази връзка следва да се има предвид, че по смисъла на т. 33 от § 1 на ДР на закона като “предприятие” се приема това, определено като такова по смисъла на ЗСч, всяко търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, както и осигурителна каса, създадена на основание чл. 8 от КСО.

Когато стопански или обществени образувания, отговарящи на понятието “предприятие” в този смисъл, имат поделения и/или структурни звена, чрез които са изплатени доходи, подлежащи на посочване в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, задължени да я подадат са предприятията, а не техните структурни подразделения.

2. Кои доходи следва да бъдат посочени в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г.?

По силата на чл. 73, ал. 1 от закона предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО следва да посочат в справката си за 2013 г. следните видове доходи, изплатени от тях през годината:

2.1. Доходи по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6 от закона, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа
Такива са доходите от:
- друга стопанска дейност, каквито са доходите от упражняване на свободна професия, плащаните по извънтрудови взаимоотношения и другите видове доходи, попадащи в обхвата на чл. 29, ал. 1 от закона (от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък; авторски и лицензионни възнаграждения; от производство на преработена и/или непреработена селскостопанска продукция от физически лица и от производство на непреработени селскостопански продукти от регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители фиически лица);
- наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на облагане по реда на чл. 31 и 32 от ЗДДФЛ, и
- от други източници, облагани по реда на чл. 35 от закона (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител); лихви (без тези, начислени по депозити сметки); от упражняване на права по интелектуална собственост и т.н., изброени във въпросния член на закона).

Тези видове доходи са посочени в т. 1 от номенклатурата на кодовете за видове доходи (от код 101 до код 120), неразделна част от утвърдения от МФ образец на справката.

2.2. Доходи по глава шеста от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на тези, подлежащи на деклараране по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК.

Такива са доходите, изплатени на чуждестранни физически лица, за които се дължи окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ, както и такива, изплатени на местни и чуждестранни физически лица по силата на чл. 38 от закона (от дивиденти и ликвидационни дялове; от наем на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците и т.н. видове доходи, изредени в чл. 38 от закона). Този вид доходи са посочени в т. 3 от номенклатурата на кодовете към утвърдения образец на справката (кодове от 301 до 321 от номенклатурата).

Във връзка с попълването на данните в справката заслужава да се отбележи, че според указанията за попълване на индивидуализиращите данни за лицата, получили доходите (ЕГН и име), данните за доходи с код 320 и 321 (съответно доходи от наем на имущество в режим на съсобственост и доходи от лихви по депозитни сметки, които се облагат с окончателен данък) не се посочват. Платците на такива доходи ги посочват в справката с идентификатор 4 в колона 3 на образеца и не попълват следващите колони 4 и 5. В указанията е посочено също, че за доходите по код 320 (доходи от наем за недвижимо имущество в режим на съсобственост) в справката се посочва задължително адресът на съответното имущество.

2.3. Доходи от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ

Такива са доходите от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на движимо и/или недвижимо имущество. Този вид доходи са изброени в т. 2 от номенклатурата на кодовете към справката - съответно от код 201 до код 205.

Важно: В тази връзка следва да се има предвид, че в обхвата на тези доходи се включват както облагаемите, така и доходите от този вид, които на основание чл. 13 от закона са освободени от облагане.

Пример: Предприятие закупува имущество на стойност 2500 лв. от физическо лице. Предприятието е задължено да посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ данните на това лице и размера на придобития от него доход от продажбата, независимо от това дали същият подлежи или не подлежи на облагане.

Изключени от изложения общ ред за посочване в справката са само доходите, освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Такива са тези, получени от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на т. 11 от § 1 на ДР от закона, които се посочват в нея само ако годишният размер на дохода от този вид, изплатен на дадено физическо лице превишава 5000 лв.

3. Как се подава справката?

Нов момент относно начина за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. е промяната в броя на физическите лица, доходите на които подлежат на посочване в нея. Съгласно чл. 73, ал. 5 от закона, когато за 2013 г. са изплатени доходи на повече от 5 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП. В сравнение с 2012 г. броят на лицата, чиито доходи подлежаха на посочване в справка, подавана само на електронен носител, е намален (от 10 на 5).

4. Административнонаказател ни санкции за неподаване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ

Непредставянето или непредставянето в нормативно оределения срок (за 2013 г. - 30 април 2014 г.) на информацията по чл. 73 от закона подлежи на санкция. На санкция подлежи и посочването в нея на неверни и/или непълни данни. Съгласно чл. 82 от закона за такива нарушения е определена глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв. При повторно нарушение сумата се увеличава до 500 лв. (освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание). При това следва да се има предвид, че когато нарушението засяга доходи, изплатени на повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко лице, чиито доходи е следвало да бъдат посочени в справката.

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

Може ли да бъде прекратено трудово правоотношение от страна на работодателя, докато служителят е в отпуск поради временна неработоспособност, включително и в хипотезата на трудов договор със срок за изпитване? Ако не може, къде се разписани основанията за това?

Когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешен отпуск, спрямо него действа предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ при уволнение. Закрилата е приложима само в случаите на прекратяване на трудовия договор на някое от посочените в същата разпоредба основания - чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ. В тези случаи работодателят може да извърши уволнението само с предварително писмено разрешение на инспекцията по труда, което трябва да е получено към момента на връчване на заповедта за уволнение.

При трудов договор със срок за изпитване страната, в чиято полза е уговорено изпитването, има право до изтичане на този срок да прекрати без предизвестие трудовия договор (чл. 71 от КТ). Ако в трудовия договор не е посочено изрично в чия полза е уговорен срокът на изпитване, се смята, че той е уговорен в полза и на двете страни.

Разпоредбата на чл. 71 от КТ е самостоятелно правно основание за прекратяване на трудовия договор. Тя не е посочена в чл. 333 от КТ, поради което предварителната закрила не действа при прекратяване на трудовия договор на това основание.
Следователно трудовият договор със срок за изпитване може да бъде прекратен и през време на отпуск поради временна неработоспособност.

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с.

ООД е с двама съдружници, единият напуска. Определен му е дружествен дял на стойност 120 хил. лв. Като част от тях се изплащат в пари, а за останалата получава земя, определена за 70 000 лв. Съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗКПО дружественият дял е приравнен на ликвидационен дял. Аналогично определение има и в § 1, т. 6, буква “д” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. На паричната сума се удържа 5% данък и се изплаща остатъкът, обаче как се процедира със земята? Там тези 5% удържат ли се? Какви са счетоводните записвания?

Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. В случая според ал. 3 от същия член имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Получените доходи от дял при напускането на съдружник се облагат като ликвидационен дял. Това става ясно от определенията за ликвидационен дял в параграф 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и в параграф 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

По силата на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква “а” от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България.

Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството (чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ). Това се отнася както за плащане в парични средства, така и за други активи като земята.

Данъкът за доходите от ликвидационни дялове се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял (чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ) . Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката за данъка е 5%.

Специфично е и данъчното третиране по ЗКПО на изплатените дялове в предприятието. Нормата на чл. 165, ал. 1 от ЗКПО изисква разпределените като ликвидационен дял активи да се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и да се отписват.

Съгласно чл. 165, ал. 2 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял. Разпоредбата на ал. 3 от същия член изисква счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял под формата на активи, да не се признават за данъчни цели.

Плащането на ликвидационен дял на напускащия дружеството съдружник под формата на движимо и недвижимо имущество се определя като доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като има прехвърляне на собственост. Затова според Националната агенция за приходите тази сделка представлява облагаема доставка (вж. становище с изх. № 96-00-168/11.06.2009 г.).

Счетоводните записвания за отразяване намалението на дружествения дял на напуснал съдружник трябва да се извършват съгласно индивидуалния сметкоплан.

Според нас са подходящи следните записвания:
Дт с/ка Основен капитал
Кт с/ка Задължения по съучастия
При уреждането на задължението може да се състави статията:
Дт с/ка Задължения по съучастия
Кт с/ка за отчитане на парични средства, дълготрайни материални активи или материални запаси.

Иван ЗЛАТКОВ – д.е.с., регистриран одитор

1. Особености в отчитането на дълготрайните активи

Този отчетен обект се отразява текущо в значителна степен така, както и в небюджетните предприятия. Различията не са големи. Поради това ще отделим внимание само на особеностите на отчитането в бюджетните предприятия.
Първата и най-съществена особеност е, че бюджетните предприятия не начисляват амортизации на материалните и нематериалните дълготрайни активи. Тази особеност е определена в Закона за счетоводството – чл. 15, т. 3. В тази норма е регламентирано, че бюджетните предприятия начисляват амортизации по решение на Министерския съвет. Такова решение не е приемано досега. Правилото да не се начисляват амортизации е утвърдено и в Указанията за прилагане на НСФО за МСП от бюджетните предприятия, утвърдени с ДДС 20 от 14.12.2004 г. В т. 4 на това ДДС е определено, че разпоредбите на НСС 4 Отчитане на амортизациите не се прилагат от бюджетните предприятия.

Втората особеност е свързана с изискванията за признаване на даден ресурс като дълготраен (нетекущ) материален или нематериален актив. В небюджетните предприятия ръководствата сами определят стойностния праг на същественост, над който даден ресурс се признава за дълготраен актив (материален или нематериален). За данъчни цели е определен и максимален стойностен праг на същественост от 700 лева. В посоченото по-горе Указание за прилагане на МСФО за МСП от бюджетните предприятия е записано, че за признаване на даден актив като дълготраен в бюджетните предприятия се прилагат два прага: минимален от 500 лева и максимален от 1000 лева. В системата на един и същи първостепенен разпоредител следва да се прилага един и същ праг на същественост. Той се определя със счетоводната политика на предприятието, което е първостепенен ръководител с бюджетни кредити и се прилага задължително от всички бюджетни предприятия – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата. При определяне на стойностния праг на същественост не се смята данъкът върху добавената стойност, когато той е включен в стойността на актива.
Третата особеност се изразява в това, че някои активи, въпреки че отговарят на всички изисквания за признаване като ДМА или НМА, се изписват като разход още при придобиването им и се завеждат по задбалансови сметки. Тези активи са посочени изчерпателно в споменатото вече ДДС 20 (т. 16.3):
- земи, гори и трайни насаждения;
- инфраструктурни обекти;
- ДМА и НМА, които са предназначени за специални дейности, свързани с отбраната на страната (без ДМА или НМА, които са с възможна двойна употреба и следва да се отчитат като дълготрайни, ако отговарят на условията);
- ДМА с художествена и историческа стойност, паметници на културата, музейни експонати и др. подобни;
- книги в библиотеките.
Има и други особености, но те са несъществени, поради което ще се ограничим с коментара на посочените по-горе три.

2. Особености на отчитането на краткотрайните активи

Ще отделим място само на особеностите в отчитането на краткотрайните нефинансови активи, тъй като отчитането на краткотрайните финансови активи (парични средства, заеми и др. подобни) бяха вече разгледани.

По-съществени са особеностите в отчитането на запасите на държавния резерв, изкупената селскостопанска продукция, конфискуваните активи и придобитото от обезпечения имущество.

В сметкоплана за бюджетните предприятия са обособени самостоятелни групи сметки за отчитането на тези краткотрайни активи. Те са:
В група 32 Запаси на държавен резерв и изкупена продукция с две сметки с четирицифрен номер:
- 3210 Запаси на държавния резерв;
- 3220 Изкупена продукция.
В група 33 Конфискувани активи и придобито имущество от обезпечения със следните сметки:
- 3310 Конфискувани и придобити от обезпечения ДМА;
- 3320 Конфискувани и придобити от обезпечения НМА;
- 3330 Конфискувани и придобити от обезпечения материални запаси.

Всички тези сметки са активни балансови сметки. Дебитират се за отразяване увеличението на отчитаните чрез тях обекти, а се кредитират за отразяване на намалението им. В края на отчетния период могат да имат дебитно салдо или да останат без салдо (ако няма такива активи в наличност в края на периода).

Сметките се използват от ограничен кръг бюджетни предприятие - тези, на които са възложени дейности по формирането на запаси от държавен резерв или конфискация на активи.

Сметка 3220 Изкупена продукция се използва за отчитане на придобитата продукция от даден сектор на икономиката с цел подпомагане или регулиране на производството, търговията или закрила на конкуренцията.

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор

Собственик на ЕТ - действащо предприятие с персонал и регистриран по ЗДДС, почина внезапно на 07.10.2013 година. Неговият син пое фирмата след съответните търговски регистрации - решението в ТР излезе на 21.10.2013 (с нов ЕИК) и на същата дата получихме и регистрацията по ЗДДС. По отношение на персонала - преназначени са по съответния ред (чл. 123). Какви трябва да са началните салда на наследника ЕТ? Трябва ли да се осчетоводяват в наследника ЕТ салдата от наследодателя ЕТ все едно че е покупка през 498? Какво правим с авансовите вноски за данък печалба - както по отношение на разчетите с бюджета, така и по отношение на счетоводните записвания? Трябва ли резултатът от дейността на наследодателя да се обяви като друг доход от стопанска дейност от наследника при попълване на личната му декларация или по някакъв друг начин изобщо?

Счетоводството на дейността на предприятието на едноличния търговец до датата на смъртта на физическото лице и след наследяването трябва да се води в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Според нас нищо не трябва да се променя при наследяване на предприятието. Счетоводната информация на предприятието на починалия собственик следва да продължава да съществува без промяна.

Когато починало лице е формирало доход от стопанска дейност като едноличен търговец през данъчната година, облагаем с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), наследникът му не следва да подава данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от негово име.

Според становище на Националната агенция за приходите (НАП) с изх. № 96-00-208/09.04.2012 г. липсва и правна възможност наследникът на починалото лице да подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, получени от наследодателя за осъществяваната от него стопанска дейност до датата на смъртта.

Наследникът следва да подаде годишна данъчна декларация от свое име с новия си ЕИК, с която да декларира печалбата за периода от поемане на предприятието до края на годината. В тази връзка следва да се има предвид, че чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ предвижда, че по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Тук за счетоводни и данъчни цели възниква необходимостта да бъде извършено междинно счетоводно приключване за определяне на финансовия резултат на стопанската дейност на прекратения едноличен търговец към датата на смъртта на неговия собственик - физическото лице, и да бъде определен финансовият резултат за периода от поемане на предприятието до края на годината.

По отношение на авансовите вноски за данък печалба има становище на НАП с изх. № 24-33-89/09.06.2012 г. Според него универсалният правоприемник на предприятието е задължен да заплати публичните задължения на ЕТ за годината. Затова при определянето на годишното данъчно задължение на наследодателя, собственик на ЕТ за годината, следва да се приспадне данъкът, който той авансово е внесъл през данъчната година по реда на ЗКПО. В случай че авансовите вноски са по-високи по размер от дължимия годишен данък, разликата подлежи на възстановяване/прихващане на наследниците.

Но това становище не съответства на посочените горе тълкувания на нормативните изисквания, че наследникът няма право да подава декларация от името на починалото лице, както и няма правна възможност да включва дохода от починалия едноличен търговец в своята декларация.

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с., регистриран одитор

Моля да изясните от данъчно-осигурителна гледна точка еднократна помощ, предоставена от работодател за сметка на социалните разходи при раждане на дете в размер на 2400 лева, преведени по банков път, и по-конкретно:
1. Дали са необлагаеми по ЗДДФЛ по чл. 24, ал. 2, т. 11 за физическото лице?
2. Дали по чл. 205 от ЗКПО като социални разходи, които не са в натура, не се облагат с данък върху социалните разходи по ЗКПО?
3. Дали като не влизат в сумите като осигурителен доход по чл. 2, ал. 2 от наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, то върху тях не се дължат осигурителни вноски?

По силата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лева за съответната календарна година. Ето защо, ако на съответния работник или служител му бъде изплатена еднократна помощ при раждане на дете в размер на 2400 лева, то съответната сума няма да се облага с данък по реда на ЗДДФЛ, при условие че същата е изплатена за сметка на социалните разходи. По този начин съответното физическо лице “ще изчерпи лимита си” за необлагаем доход от изплатени еднократни помощи за сметка на социалните разходи и при настъпване на друго събитие, изброено в чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ - съответният доход вече ще подлежи на облагане при работодателя.

Хипотезата на чл. 205 от ЗКПО в случая е приложима дотолкова, доколкото регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени от работодателя в натура, не се облагат по реда на ЗКПО, а следва да се облагат по реда на ЗДДФЛ. Ето защо за вас приложима ще бъде разпоредбата на ЗДДФЛ - чл. 24, ал. 2, т. 11 от материалния данъчен закон, уреждащ облагането на доходите на физическите лица (ФЛ).

Единствено за да се счита полученият доход в размер до 2400 лева годишно за необлагаем, трябва освен плащанията да имат еднократен характер при настъпване на точно определено събитие (раждане на дете, встъпване в брак, смърт на член от семейството), но и същите да се считат за социален разход по смисъла на ЗДДФЛ. Тъй като ЗДДФЛ няма своя дефиниция на понятието “социален разход”, следва да приложим смисъла на понятието, което се влага в друг материален данъчен закон - в случая ЗКПО (§ 1, т. 34 от допълнителните разпоредби), независимо че там се коментират социалните разходи в натура.

За да се счита разходът за социален, то същият следва да задоволява социални придобивки, изброени в чл. 294, т. 1 - 7 от Кодекса на труда (в случая става въпрос за т. 7 - задоволяване на други социално-битови и културни потребности). Също така, за да се счита разходът за социален, същият следва да бъде предоставян по начин, определен в чл. 293 от Кодекса на труда, а именно посредством:
а) решение на ръководството на отчитащото се предприятие; или
Б) решение на общото събрание на работниците и служителите.
Не на последно място следва да се знае, че така регламентираните средства за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели.

Според автора вие правилно сте разбрали, че на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.