Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика

Наш служител иска да ползва платения си годишен отпуск за 2016 г. и след него да излезе в неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, за да пътува продължително в чужбина. Управителят е съгласен, но не знаем на какъв размер платен отпуск има право лицето за 2016 г. Как да се определи този размер?

По искане на работника или служителя работодателят може да му разреши неограничено дълъг неплатен отпуск по чл. 160 от КТ независимо от продължителността на трудовия му стаж, както и от това дали към този момент лицето е ползвало или не платения си годишен отпуск. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Размерът на полагащия се за 2016 г. платен годишен отпуск се определя пропорционално на зачетения за годината трудов стаж. В конкретния случай лицето ще бъде в продължителен неплатен отпуск, като само 30 работни дни от него му се признават за трудов стаж. Необходимо е да се изчисли общият трудов стаж за 2016 г., който се състои от:
- отработеното до началото на платения годишен отпуск;
- 30 работни дни от неплатения отпуск по чл. 160 от КТ;
- дните на полагащия се платен годишен отпуск.

Полагащият се платен годишен отпуск за 2016 г. се преизчислява от договорения размер на отпуска, пропорционално на зачетения трудов стаж за същата година.

Отговоря доц. д-р Живко Бонев - регистриран одитор

Строително дружество продава изграден от него апартамент, като купувачът изцяло е платил задължението си съгласно предварителния договор и имотът е изграден и въведен в експлоатация. Сделката не е изповядана нотариално. Има ли основание строителното дружество да признае прихода и разхода от тази сделка, без да има нотариален акт?

Един от принципите, спазвани при счетоводното отчитане на сделките, е предимство на съдържанието пред формата, което означава, че “сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма”.

Този принцип фигурира в Закона за счетоводството, чл 26, ал 1, т. 8 - предимство на съдържанието пред формата, сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма; и в Директива 2013/34 ЕО в гл. 2, чл. 6, пар. 1, буква “з”, с текста: “Позициите в отчета за приходите и разходите и баланса се отчитат и представят с оглед същността на съответната сделка или споразумение.”

Сделките се осъществяват по взаимна договореност между двете страни - продавач (изпълнител) и купувач (приобретател). Формата на постигане на тази договореност може да бъде различна: тя обаче е правната страна на въпроса. Счетоводната страна е друга - счетоводството трябва да отрази икономическата същност на сделката.
Договорът за доставка на стоки има минимум двама участници - продавач и купувач. Първият продава, отписва своя актив и отчита приходи, а вторият придобива стоката, включва я в патримониума си и плаща за нея. Условията, при които едната страна отчита сделката като осъществена, важат и за другата страна, макар и в обратен порядък.

На тази основа би могло въпросът да се третира на основата на изискванията на МСС 18 Приходи и еднозначния Национален стандарт СС 18. В чл 14 на МСС 18 е посочено, че една продажба на стока се признава, когато едновременно са изпълнени пет условия:
а) предприятието е прехвърлило на купувача съществените рискове и ползи от собствеността върху стоките;
б) предприятието не запазва продължаващо участие в управлението на стоките, доколкото то обикновено се свързва със собствеността, нито ефективен контрол над продаваните стоки;
в) сумата на прихода може надеждно да бъде оценена;
г) вероятно е икономическите ползи, свързани със сделката, да бъдат получени от предприятието, и
д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат да бъдат надеждно оценени.

Поради многообразието в практиката преценката кога предприятието продавач (изпълнител) е прехвърлило на купувача значителните рискове и ползи от собствеността се основава на анализ на обстоятелствата по сделката, извършван от отделните страни. Обикновено този момент съвпада с прехвърлянето на юридическото право на собственост или с предаването във владение на купувача.

Възможно е прехвърлянето на рисковете и ползите от собствеността да е и по различно време от това на прехвърлянето на правото на собственост или на предаването на стоката във владение.

Това показва, че съществено значение за условията, свързани със собствеността и изпълнението на сделката, има не толкова моментът на юридическото прехвърляне на собствеността съгласно изискуемата се форма, а моментът на прехвърляне на значителните рискове и изгоди върху обекта на продажбата и факта, че продавачът не запазва ефективен контрол върху този актив.

Според това, което сочите във въпроса тези условия, посочени в пар. 14 от МСС 18, са изпълнени. Но това преценява продавачът. При положителна преценка продавъчът може и трябва да отчете изпълнението на договора, като:
* отпише сградата от своите активи;
* отчете приходите и разходите;
* отчете евентуално задължение за допълнителни такси и пр., свързани с издаването на нотариалния акт, които са изчислени.
След това двете страни трябва да предприемат необходимите действия за осъществяване на юридическото прехвърляне на собствеността, съобразно изискванията на законите.

В този дух и именно за недвижим имот е и писмо изх. № 5_53-02-32/ 10.03.2010 г. на НАП от гледна точка на продавача. Но това пояснение стъпва на принципните счетоводни изисквания, без да пренебрегва останалите закони, и може и следва да се прилага и при други ситуации.

Отговаря Лорета Цветкова – данъчен консултант

Въпрос: Физическо лице – фотограф, е регистрирано като свободна професия. Лицето осъществява дейността си на територията на РБългария. Качва снимки в интернет сайт, чрез който се извършват продажби. Той не знае кой купува снимките му – от сайта му превеждат сумите по посочена от него сметка. Как се третира този доход – получен от източник от страната или от чужбина, и как се декларира в годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ? На лицето не е издаден никакъв документ за получените доходи от сайта.

Отговор: На основание чл. 8, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България, какъвто е и конкретният случай, са от източник в Република България.

Облагаемият доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ придобитият през годината доход от упражняване на свободна професия се намалява с 25 на сто разходи за дейността. В годишната данъчна декларация тези доходи се декларират в Приложение № 3 (образец 2031). Облагаемият доход се определя в Част І на приложението по следния начин:
1. На ред 1 в колона 7 се посочва код 306, а в колона 8 – брутният размер на придобития през годината доход.
2. На ред 3 в колона 8 се изчисляват разходите от дейността (25 на сто от сумата на ред 1).
3. На ред 4 се формира облагаемият доход от дейността като разлика между сумите на ред 1 и на ред 3.

При попълването на формуляра е видно, че за доходите от упражняване на свободна професия (код 306) не се изискват данни за платеца. Следва да се уточни, че документирането на доходите от стопанска дейност, в т.ч. и от упражняване на свободна професия, е регламентирано в чл. 9 на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от закона данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. В конкретния случай обаче лицето упражнява свободна професия, поради което на основание чл. 4, т. 8 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е освободено от това задължение. Предвид регламента на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, в тези случаи лицата издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.

Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика

Какъв е редът за признаване на осигурителен стаж за времето на ползване на болничен лист на служител с прекратено правоотношение поради закриване на администрация? Болничният лист е ползван в едномесечния период след прекратяване на правоотношението.

Както е известно, в съответствие с чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
Правото на отпуск по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител съществува, докато лицето е в трудово или в служебно правоотношение. След прекратяването на правоотношението не се ползва отпуск, включително поради временна неработоспособност.

С други думи, при действащата правна уредба няма основание да се зачете за осигурителен стаж времето, през което лицето е получавало парично обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на трудовото или служебното си правоотношение с администрацията, тъй като през този период то не се е намирало в отпуск по КТ или по ЗДСл.

Отговаря Аспасия Петкова - експерт по социално осигуряване

Заплати за месец април 2016 г. са изплатени на 28.04.2016 г. Какви са сроковете за подаване на декларация образец 1 и образец 6 с данни за осигуряване към НАП и съответно внасяне на осигурителни вноски и данък?

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица декларация обр. № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец:
а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението;
б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

От 1 януари 2014 г. е в сила текстът на чл. 3, ал. 3 от наредбата, съгласно който декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд “ГВРС” - едновременно с подаване на декларация образец № 1.

От 1 януари 2014 г. е в сила текстът на чл. 3, ал. 3, буква “а” от наредбата, съгласно който работодателите трябва да декларират в декларация обр. № 6 данъка по чл. 42 ЗДДФЛ в срок от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от наредбата всяко от декларираните месечни задължения по ал. 2, т. 2 трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд “ГВРС”, от подадените декларация/и образец № 1. В т. 2 са изредени общият размер на сумите за дължимите вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, ДЗПО, включително увеличената осигурителна вноска за фонд “Пенсии” в размера на вноската за универсален и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд “ГВРС” за всички лица, подлежащи на осигуряване. Тук не е включен общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2013 г., данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

В конкретния случай възнаграждението за месец април 2016 г. е изплатено на 28 април 2016 г. , т.е. през месеца на полагането на труда.

Декларация обр. № 1 се подава по ЕГН на лицата до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. А данните се отнасят за месец април. Следователно декларация обр. № 1 трябва да се подаде до 25 май 2016 г.

Декларация обр. № 6 също се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца, за която се подават данните, едновременно с декларация обр. № 1, т.е. и тя се подава до 25 май 2016 г.

Данните за данъка в декларация обр. 6 се подават до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. И тъй като възнаграждението е изплатено през април, данните за данъка в декларация обр. 6 ще трябва да се подадат до 25 май 2016 г.

Когато възнаграждението е изплатено през месеца, през който е положен трудът, както в този случай, данните за ДОО и за данъка се подават едновременно в един и същи месец за месеца, през който е положен трудът (в случая месец април).

Ако за месец април 2016 г. възнаграждението беше изплатено през месец май, тогава данните за ДОО трябва да се подадат до 25 май, а за данъка - до 25 юни 2016 г. Когато трудът е положен през някой от месеците, а възнаграждението е изплатено през някой от следващите месеци, тогава ще има разминаване в месеците, за които се подават данни за ДОО и за данъка.

Новото през 2016 г. в подаването на декларация обр. 6 е, че в поле 18 се записва последният ден от месеца, през който е изплатено възнаграждението, а не датата на начисляване или изплащане на възнаграждението, както беше до края на 2015 г. Това е новото при подаването на декларации обр. № 1 и обр. № 6. А относно едновременното подаване на декларация обр. № 1 и обр. № 6 няма нищо ново през 2016 г. Това правило съществува от 1 януари 2014 г.

В конкретния случай до 25-о число на месец май 2016 г. трябва да се подадат декларация обр. № 1 за всички лица по ЕГН за месец април 2016 г., декларация обр. № 6 за месец април с дата на изплащане в поле 18 - последния ден от месец април - 30 април 2016 г., и деклариран месец април, за която се отнасят данните в декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6.

Сроковете за внасяне на осигурителните вноски и данъка е 25 май 2016 г.

Отговаря Лиляна Панева- данъчен консултант

Въпрос: Собственик на ЕООД, който е сключил с дружеството ДУК, закупува GSM апарат за 1278,00 лв. При GSM покупката на апарата е приспаднат данъчен кредит. Включен е като дълготраен актив в активите на дружеството. Амортизацията за един месец на актива е 53,00 лв. Месечните разходи по фактурата, издадена от мобилния оператор, са 650,00 лв. - също е приспаднат ДК. Дружеството определя 20% ползване за лични нужди.

Как да определя данъчната основа за лични нужди, която да се отрази с протокол по чл. 117 от ЗДДС в дневниците по ЗДДС?

Отговор: При посочените обстоятелства е налице дълготраен актив на данъчно задълженото лице, който се използва както за независимата икономическа дейност на лицето, така и за лични нужди на управителя му. Съгласно действащите разпоредби на ЗДДС и ПЗДДС при тези обстоятелства дружеството извършва безвъзмездна доставка на услуга за ползване на актива, която по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за целите на облагането с ДДС се приравнява на възмездна.

В тази връзка се интересувате от начина за определяне на данъчната основа, върху която да определите дължимия данък за GSM апарат на стойност 1278 лв., при покупката на който е ползван данъчен кредит. Данъчен кредит се ползва и за услугата на мобилния оператор, обслужващ апарата. В запитването липсва информация относно това кога е ползван данъчният кредит за последния, поради което в отговора си посочваме само нормативния ред за определяне на данъчната основа за начисляването на дължимия данък за доставката на услугата за личното му ползване. В отговора си приемаме, че в стойността, за която е придобит апаратът, и в тази, дължима на мобилния оператор за обслужването му, е включен дължимият за тях ДДС.

Преди да дадем отговор на въпроса ви, считаме за необходимо да споделим с вас, че според действащите норми на ЗДДС и ПЗДДС, които са в сила от 1 януари 2016 г., данък за лично ползване на стоки се дължи за всички дълготрайни активи на лицата, които се използват и за лични нужди, както и за свързаните с ползването им стоки и услуги, за които е ползван данъчен кредит. Такъв данък няма да се дължи, ако при придобиването на актива е ползван данъчен кредит само в пропорцията, в която той се ползва за нуждите на икономическата дейност на лицата. Това е ясно посочено в т. 2.2.2 (стр. 6-8) от Указание изх. № 23-00-15 от 22.01.2016 г. на НАП относно данъчното третиране по ДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, работниците и служителите му. В съответствие с това указание, когато за актива е използван данъчен кредит само в пропорция, съответстваща на използването му за стопански нужди, лицето не следва да начислява ДДС за ползването му за лични нужди.

Когато дадено данъчно задължено лице е упражнило данъчен кредит за стока, която до този момент е ползвало както за стопанска дейност, така и за лични нужди, но до януари 2016 г. не е начислявало ДДС за доставката за лични нужди и за услугите, свързани с използването й, то може с да елиминира данъчния ефект от пропуска си по два начина, като след януари 2016 г.:
- направи корекция на упражненото право на данъчен кредит за стоката и разходите, свързани с използването й, като приложи съответната пропорция на ползването й за стопанската дейност и за личните нужди. Данъкът се начислява с протокол, който следва да съдържа: номер и дата; име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на регистрираното лице – доставчик; количеството и вида на стоката или вида на услугата; датата на възникване на данъчното събитие по доставката; данъчната основа; ставката на данъка; основанието за начисляване на данъка от лицето – чл. 82, ал. 1 от ЗДДС; размера на данъка.

Протоколът се включва в дневника за покупките, като в колона 10 “Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 ЗДДС, вносът, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит” се посочва с отрицателен знак стойността на данъчната основа и в колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит” размера на ДДС за частта съответстваща на ползването за лични нужди, съответно в клетка 31 и в клетка 41 от справка-декларацията за ДДС, или
- начисли данък пропорционално на размера на ползването. В такъв случай протоколът, с който е начислен данъкът за доставката за лични нужди за данъчни периоди до януари 2016 г. включително, се отразява в дневника за продажби в колона 16 “Начислен данък (20%), предвиден в закона в други случаи“ и съответно в клетка 23 “Начислен данък (20%), предвиден в закона в други случаи” на справка-декларацията за ДДС посочи размера на начисления данък;
б) за данъчни периоди месец февруари 2016 г. и следващите - протоколът, с който е начислен данък за доставката за лични нужди, като в колона 16 “Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди” и съответно в клетка 23 “Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди” на справка-декларацията за ДДС се посочи размерът на начисления данък.

По аргумент от чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът следва да се отрази в дневника за продажби и справката-декларация за ДДС в данъчния период, през който е издаден данъчният документ (протоколът).

Ако лицето избере първия вариант, впоследствие то не следва да начислява данък за личното ползване, т.е. определяне на данъчна основа за начисляване на данък за личното ползване на актива ще се налага само ако не се приспадне данъчен кредит в размера на пропорцията (в случая 1/5 от 1278 лв.), стига дружеството да има сигурност и да може да докаже, че тази пропорция за ползването на апарата е вярна.

В случай че дружеството избере втория вариант, то следва да спазва реда за определяне на данъчната основа на доставките по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, който е регламентиран в чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. В съответствие с него: „Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако се използваха в дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит включително за движими вещи, съответно за период от 20 години - за недвижимите вещи. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение....”(чл. 27, ал. 2 от закона).

„В случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност” (чл. 27, ал. 6 от закона).

Следователно при избора на втория вариант данъчна основа за определяне размера на данъка в коментирания случай ще са разходите за изхабяването на GSM актива за съответния данъчен период и разходите за доставката на услугата на мобилния оператор в пропорция 1:5 .

Като основа за определяне на разхода за изхабяване служи онази част от данъчната основа при придобиването на актива, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, т.е. в случая 1065 =(1278 - (1278 х 20/120)лв. За един данъчен период това са 3,55 лв. (1065 : 5 = 213/60 = 3.55).

В пропорция 1:5 се включват в данъчната основа за определяне на данъка за личното ползване и разходите за мобилния оператор, ако за нея се ползва пълен данъчен кредит, т.е. 650-(650х20/120)= 501,67 лв. При пропорция 1:5 това прави 113,40 лв. Следователно данъчната основа за ДДС на доставката на услугата за лично ползване на апарата ще е 3,55 + 113.40 = 116,96 лв. Ако при получаването на услугата за нея се ползва данъчен кредит само за частта, ползвана за стопански нужди, този елемент няма да се включва в данъчната основа на данъка за лично ползване на апарата, т.е. в нея ще се отчитат само разходите за неговото изхабяването.

Предвид важността на определената пропорция за ползването на актива както в случай че лицето върне данъчния кредит, който е ползвало при придобиването, така и в случай че продължи да начислява данък за личното му ползване всеки данъчен период до изтичането на съответните години (за движимите вещи 5 години), определената от него пропорция следва да може да се потвърди. Как - нито в закона, нито в указанието има яснота по въпроса, но реалната пропорция може да се проследи и ако в продължение на шест месеца данните от проследяването покажат пропорция, различна от ползваната, се прави корекция на приспаднатия данъчен кредит или начисления данък.

Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика

Колко дни платен годишен отпуск се полагат по трудов договор за 4-часов работен ден?

Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж, зачетен за съответната година. В съответствие с чл. 354, от КТ работата на половината и повече от законоустановеното работно време се зачита за пълен трудов стаж. Следователно по трудов договор за половината от установеното работно време се полага пълният размер на платения годишен отпуск, определен по реда и при условията на чл. 155 от КТ.

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., рег. одитор

Издава ли се служебна бележка за удържания данък върху доходите от личен труд на СОЛ в ЕТ-то му?
2. Възнаграждението за м.12, което е изплатено през м.01, следва ли да се увеличи по декларация в ЕТ-то? При условие че се увеличава в ЕТ-то, участва ли в годишната данъчна основа на СОЛ или не?
3. Ако следва да се увеличи възнаграждението за м.12, то как се попълва справката за окончателния размер на осигурителния доход на физическото лице?
СОЛ се осигурява на 2600 лв. и съответно върху толкова е и възнаграждението му за личен труд.

Получаването на доходи от личен труд е характерно за съдружници или акционери на дружества и член-кооператори на кооперации.
Съгласно параграф 1, т. 26, буква “и” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ “правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери” са трудови правоотношения. Това означава, че за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ доходът от полаган личен труд от съдружник или акционер в дружеството, както и от член-кооператор в кооперация се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор.
Според чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд, месечната данъчна основа на самоосигуряващите се лица за доходи от трудови правоотношения по параграф 1, т. 26, буква “и” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ се определя, като облагаемият доход, начислен от платеца за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

В чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ е посочено, че работодателят издава и предоставя на работника/служителя служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък, когато доходът е от правоотношение по параграф 1, т. 26, буква “и” от допълнителните разпоредби на закона.
Облагането по ЗДДФЛ се основава на паричния поток и няма връзка с облагането по ЗКПО, което се основава на принципа на начисляването.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО изисква разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, да не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Според чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО алинея 1 от този член не се прилага за разходите, представляващи основно трудово възнаграждение. Но доходът от положен личен труд не е трудово възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда и поради липсата в ЗКПО на специална препратка към параграф 1, т. 26, буква “и” от ЗДДФЛ не е възможно да се приложи това изключение.

Посочените по-горе разпоредби относно доходите от личен труд не се отнасят за едноличните търговци. Собственикът на предприятието на едноличния търговец не получава доходи за положен личен труд в предприятието на търговеца, а доход от стопанска дейност като едноличен търговец. Затова според нас това не е възнаграждение и не възникват описаните във въпроса проблеми.
Доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се облагат по общия ред, регламентиран в чл. 26 от ЗДДФЛ, освен ако не подлежат на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси и алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. В чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ е посочено, че лицата, извършващи стопанска дейност като едноличните търговци, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на ЗКПО.

Отговаря Иван Симов – регистриран одитор

Въпрос: Българско юридическо лице – ЕООД, със собственик на капитала българско физическо лице. Физическото лице продава дружествените дялове на американска фирма през 2015 г. Към датата на сделката размерът на основния капитал е 400 000 лв., размерът на собствения капитал е 670 000 лв. Цената на сделката е 1 500 000 лв., платими, както следва - към датата на сделката 700 000 лв., през 2016 г. 400 000 лв. и през 2017 г. останалите 400 000 лв. Кога и какви данъци дължи българското физическо лице за продажбата на дружествените дялове?

Отговор: Принципно сделката по продажба на дружествени дялове на американската фирма е сделка извън българското юридическо лице, тя е между едноличния собственик на капитала на българското юридическо лице и купувача - американска фирма. При продажбата на дружествените си дялове българското физическо лице формира облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ като разлика между продажната цена на дяловете (1,5 млн. лв.) и документално доказаната им цена на придобиване (чл. 33 ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ). Мога да предполагам, че документално доказаната цена на придобиване на дяловете е 400 хил. лв., което е основния капитал (с изключение на случаите, когато дяловете са придобити от въпросното юридическо лице чрез покупко-продажба на цена, различна от основния капитал). Съгласно ЗДДФЛ данъчната основа в случая ще бъде 1 500 000 лв., намалена с 400 000 лв. = 1 100 000 лв. Печалбата от сделката по продажба на дялове е 1 100 000 лв. и дължимият данък е 1 100 000 х 10%= 110 000 лв. Независимо от това, че продажната цена по сделката се дължи на части (през 2015, 2016 и 2017 година), ЗДДФЛ (чл. 33 и 34) предвижда физическото лице - продавач, да декларира изцяло дължимия данък в годината на продажбата на дяловете. Това означава, че в конкретния случай физическото лице трябва да декларира дохода от продажбата на дяловете в ГДД за 2015 година и до края на април 2016 година да плати изцяло дължимия данък по ГДД. ЗДДФЛ не предвижда плащане на части на данъка в случаите на продажба на дялове или акции, когато продажната цена се изплаща на части.

Отговаря Нина Манолова - адвокат

Ние сме самостоятелна строителна бригада от 30 души. Обикновено ни наемат на различни обекти за извършване на определена работа. Как трябва да се оформят трудовите ни отношения в тези случаи? Може ли един от нас да сключи трудов договор със съответния работодател от името на всички, на цялата строителна бригада?

По принцип трудовият договор се сключва непосредствено между работника или служителя и работодателя. С него се договарят мястото и характерът на работата и трудов ото възнаграждение. В Кодекса на труда (КТ) изрично е предвидена възможност за сключване на трудов договор между работодателя и група лица, непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях (чл. 61, ал. 3). Този така наречен групов трудов договор се използва в строителството, в селското стопанство, в туризма и др. Особеното при груповия трудов договор е, че от името на всички работници, които участват в бригадата (групата) трудовият договор се сключва от едно упълномощено от тях лице (бригадир, отговорник). При сключването на договора с работодателя отговорникът му предоставя списък на лицата, от името на които се сключва груповият трудов договор.

Въз основа на сключения единствен групов трудов договор се създават индивидуални трудови правоотношения между работодателя и всеки работник или служител - член на групата. Работата се разпределя между членовете на групата. Груповият трудов договор на практика създава улеснение в отношенията на страните по него като вместо примерно 30 индивидуални трудови договора се сключва един трудов договор с група от 30 работници. Този договор осигурява и по-голяма свобода при вътрешното разпределение на възложената за изпълнение от работниците работа - членовете на групата и тяхното разместване в нея.
И при груповия трудов договор ще трябва да се спази изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на договора. И този договор се сключва преди постъпването на работа. И при сключване на групов трудов договор в 3-дневен срок от сключването или изменението и в 7-дневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Задължението на работодателя по чл. 63, ал. 1 от КТ да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ до НАП, заверено от териториалната дирекция на НАП, важи и при сключване на групов трудов договор. Императивната правна норма на чл. 63, ал. 2 КТ която повелява работодателят да не допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходното изречение, намира приложение и при груповия труд.

Отговаря доц. д-р Али Вейсел - д.е.с., регистриран одитор

Дружеството е с предмет на дейност производство на земеделска продукция. Дълготрайните активи са трактори, прикачен инвентар и тракторни ремаркета.
За данъчни цели в коя категория активи по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО следва да се отнесат:
- тракторите;
- прикачният инвентар;
- тракторните ремаркета.
С оглед непрекъснатото им използване за дейността на дружеството са класифицирани съгласно ЕКОС в групи, както следва:
- тракторите в група “Енергетични и двигателни машини и оборудване”;
- прикачният инвентар и тракторните ремаркета в група “Производствени машини и оборудване”.
Същите са заведени в група “Производствени машини и оборудване” - II категория, с годишна данъчна амортизация 30 процента.

В чл. 55, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са посочени годишните данъчни амортизационни норми, които се определят еднократно за годината и не могат да превишават определени размери, в зависимост от категорията активи. Често обаче възникват проблеми при разграничаването на автомобил от транспортно средство или машина. За тях няма легални определения в ЗКПО.
Решение може да се намери в едно становище на Националната агенция за приходите с изх. № 5_23-22-41/27.02.2008 г., според което при отнасянето на данъчните амортизируеми активи към дадена категория “може да се използва Националната класификация на продуктите по икономическите дейности (НКПИД - 2003), утвърдена със Заповед № РД-07-242 от 13.12.2002 г. на председателя на Националния статистически институт”.
Към днешна датата е в сила Класификацията на продуктите по икономически дейности - 2015. Например съгласно тази класификация зеленчуково-градинарските трактори и верижните трактори са в групата 28.30 - Машини за селското и горското стопанство. Затова е логично да се категоризират като машини съгласно чл. 55 от ЗКПО.
Може да се провери и в коя група се включват посочените във въпроса прикачен инвентар и тракторните ремаркета.

Oтговаря Лиляна Пенева – данъчен консултант

Въпрос: Българска фирма Х, нерегистрирана по ЗДДС, сключва договор, считано от 01.12.2015 г., за извършване на СМР с материали от България на имоти, собственост на физически лица от Гърция и намиращи се там. Тъй като за нашата фирма сделките за СМР са необлагаеми, т.е. не формират оборот за облагане по ДДС, трябва ли да се регистрира българската фирма в Гърция и ако да, на какво основание?

В случай че фирма „Х“ се регистрира по ЗДДС в България, сделките по СМР ще се считат ли за дистанционни продажби, съответно ще се формира ли оборот за регистрация в Гърция?

Отговор: Според изразеното в запитването ви мнение доставките на фирма Х за СМР са необлагаеми и не формират за нея облагаем оборот за облагане с ДДС. Това е съвършено невярно, поради което, преди да поясним задълженията, които възникват за българските фирми, осъществяващи стопанска дейност на територията на други държави – членки на ЕС, и по-конкретно дейност, свързана с недвижими имоти (какъвто е вашият случай), се налага да изложим аргументите, които квалифицират това мнение като неправилно.

На основание чл. 2 от ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездно облагаема доставка на стока или услуга. Освободени от облагане са само доставките на стоки и услуги, изрично посочени в глава четвърта от закона. Доставките на строителни услуги, каквито по своята същност са услугите за СМР, не са сред освободените доставки. Следователно, когато доставките на тези услуги са с местоизпълнение на територията на страната, те са облагаеми и формират облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС. По силата на чл. 96, ал. 1 от закона всяко данъчно задължено лице, което в рамките на 12 последователни месеца формира от тях оборот от 50 000 лв., е задължено да се регистрира за целите на облагането с ДДС. Това не означава, че непременно трябва да е изтекъл период от дванадесет месеца, за да възникне задължението за регистрация. Данъчно задълженото лице би могло да направи облагаем оборот от 50 000 лв. и за един месец. Това означава, че на следващия месец за него ще възникне задължение за регистрация.

Съгласно чл. 73, ал. 1 {#}ППЗДДС всички данъчно задължени лица след изтичане на всеки календарен месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС. В този оборот се включват данъчните основи на извършените от тях облагаеми доставки, а не реалният приход от извършването им, т.е. следи се налице ли е данъчно събитие съгласно чл. 25 ЗДДС, а не само дали е постъпило плащане от получателя. При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащане, извършено, преди да е възникнало тяхното данъчно събитие.

След като фирма Х извършва строителна дейност редовно и срещу възнаграждение, тя е данъчно задължено лице по смисъла и за целите на облагането, което означава, че извършвайки облагаеми доставки на услуги, формира облагаем оборот за регистрация и при достигането на нормативно определения оборот от 50 000 лв. е задължена да се регистрира.

В запитването си давате информация, че до момента тя не е регистрирана по ЗДДС. Твърдението ви обаче, че доставките на СМР, които предоставя тя, са освободени от облагане, поставя под съмнение въпроса дали не е следвало да се регистрира. Оставяме този въпрос без коментар и се връщаме към въпроса за задълженията, които поражда за нея осъществяването на СМР на територията на Гърция в полза на данъчно незадължени физически лица.

Освен това посочвате, че материалите, с които ще се осъществява дейността, ще бъдат изпращани в Гърция от България. Това означава, че освен доставки на строителни услуги българската фирма ще осъществява там и придобиване на стоки, които ще използва за осъществяване на икономическата си дейност на гръцка територия.

По силата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС доставките на услуги, свързани с недвижими имоти, каквито са и доставките на СМР услугите, са с местоизпълнение на територията на страната, където се намират имотите. Следователно в случая доставките на вашите услуги са на територията на Гърция и са извън обхвата на нашия ЗДДС. Това означава, че те не формират у нас облагаем оборот. Ще формират такъв в Гърция.

При изпращането или транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка от нерегистрирано по ЗДДС лице, получател на които е също нерегистрирано лице (получател в случая ще е фирмата, а не физическото лице, на което се извършват строителните услуги), не възниква вътреобщностна доставка. Налице са доставки, извършвани само на себе си от едно и също нерегистрирано за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице, които се транспортират от него от територията на страната до територията на друга държава членка за целите на неговата икономическа дейност на тази територия. Данъчното третиране на тяхното придобиване там зависи от разпоредбите на гръцкото данъчно законодателство. От него зависи и данъчното третиране на извършването от нея в Гърция СМР и произтичащите от това задължения за нейната регистрация там. В този смисъл, преди да предприемете действия за изпращането на стоки там, е целесъобразно да се запознаете с гръцкото данъчно законодателство.

В случай че фирма Х се регистрира в България, доставките й на стоките до Гърция ще се квалифицират у нас като дистанционни продажби, при изпращането на които фирмата следва на начислява 20 на сто наш ДДС. В тази хипотеза за нея ще възниква задължение за регистрация в Гърция, когато стойността на дистанционните й продажби в рамките на една календарна година достигне приетия в гръцкото законодателство данъчен праг за регистрация при дистанционни продажби (35 000 евро). В случая обаче това е малко вероятно, тъй като при транспортирането на стоките от регистрирано у нас до нерегистрирано там лице за последното възниква вътреобщностно придобиване, за което то ще е задължено да се регистрира при стойност на придобиванията от 10 000 евро, т.е. фирмата ще е задължена да се регистрира там за ВОП, преди стойността й на дистанционните продажби да достигне съответния данъчен праг за регистрация.

Отговаря Андрей Александров - доктор по трудово и осигурително право

Въпросът се отнася до чл. 168, ал. 1 от КТ за ползване на отпуск в размер на два дни за две деца до 18-годишна възраст. В ал. 2 от същия член е казано: “до навършване на някое или всички деца на 18-год. възраст”. Има различни тълкувания. Пример: Първото дете е родено през 1993 г., а второто е родено през 2007 г. Майката докога има право да ползва 2 дни допълнителен отпуск? (До коя календарна година има право на 2 дни?)

Съгласно чл. 168, ал. 1 КТ, ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

Става дума за особен вид допълнителен отпуск, условията и редът за ползването на който по принцип са предмет на колективно договаряне. Кодексът на труда установява общата рамка за него, като няма пречка да се договарят и по-голям брой дни (напр. майки на две деца до 18-годишна възраст да ползват три вместо два работни дни допълнителен отпуск). Смисълът на този отпуск е да даде възможност на работничките и служителките - майки на непълнолетни деца, да участват в подготовката и отбелязването на важни събития като рождени дни, спортни състезания или др. подобни.

Според утвърденото в трудовоправната теория разбиране и буквалното тълкуване на цитираната разпоредба предпоставка за ползване на отпуска по чл. 168 КТ е децата да са непълнолетни. Думите “включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст”, използвани в ал. 2, следва да се разбират в смисъл, че последната година, за която възниква право на такъв отпуск, е годината на навършване на пълнолетие на едно или повече от децата.
Ползването на отпуска за две и повече живи деца може да се отлага по реда на чл. 176 {#}(чл. 168, ал. 4 КТ).

За по-голяма яснота ще онагледим казаното със следните примери:
Служителката има 3 деца - близнаци, родени през 1998 г., и трето дете, родено през 2011 г. През 2016 г. близнаците навършват пълнолетие и това е последната година, за която възниква правото на такъв вид отпуск.

Възможна е и хипотеза, в която служителката вече има пълнолетно дете или деца и пак ще придобие право на отпуск по чл. 168 КТ. Това може да стане, ако децата й под 18-годишна възраст са две или повече - например близнаци на 14 години и пълнолетно дете. В такъв случай тя ще придобива право на отпуск за близнаците за всяка година до пълнолетието им, вкл. годината, в която те навършват 18-годишна възраст.

В описания в запитването случай майката няма право на разглеждания вид отпуск, защото първото дете, родено през 1993 г., е над 18-годишна възраст и тя няма две или повече непълнолетни деца.

Отговаря Христо Досев - д.е.с, регистриран одитор

Фирма, регистрирана по ДДС, упражняваща дейност, притежава ДМА - апартамент с балансова стойност 89 000 лева, гараж с балансова стойност 19 600 лева, както и друг непродаден апартамент в сметка “Продукция” за 55 000 лева. Цифрите са по счетоводни данни. Фирмата има неразпределена печалба 150 000 лева. Предвид намаления обем работа собственикът има намерение да получи под формата на дивидент цитираните по-горе активи. Възложена е оценка на същите на лицензиран оценител и сделката ще бъде реализирана по справедлива цена. Ще има протокол  от решение на общото събрание на съдружниците. Сделката е облагаема и ще бъде начислен 20% ДДС. От дивидента ще бъде удържан данък 5%. Предвид на това, че дивидентът се изплаща в натура, не следва ли собственикът като ФЛ да възстанови данъка в размер на 5% в касата на фирмата, а тя да го внесе в НАП. Възможна ли е такава сделка и правилни ли са разсъжденията?

Окончателният данък в размер на 5% върху доходите от дивидент в полза на местно физическо лице е уреден в чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. По силата на цитираната данъчна норма платецът на дивидента в лицето на отчитащото се предприятие има задължението да удържи и да внесе дължимия данък в компетентната ТД на НАП. В конкретната фактическа обстановка обаче разпределеният дивидент е в натура, поради което за предприятието възниква затруднение да спази изискванията на закона. Като начало ще обърнем внимание, че непаричните доходи, какъвто представлява разпределеният дивидент в натура, следва да се оценяват в левове по пазарни цени към датата на придобиването им - в случая към датата на получаване на престацията (чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). В този смисъл стойността на разпределения дивидент следва да бъде еквивалентен на справедливата (пазарна) цена на недвижимите вещи, определени от лицензирания оценител.

От гледна точка на прилагането на ЗКПО следва да кажем, че за данъчни цели разпределените като дивиденти активи се считат за реализирани (продадени) по пазарни цени. В този случай, спазвайки изискванията на чл. 165 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат на предприятието, обект на облагане с корпоративен данък, полученият счетоводен резултат от отписване на активите по тяхната балансова стойност се коригира - увеличава с печалбата или намалява със загубата, изчислена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на дивидента (същото правило важи и при разпределяне на ликвидационен дял). В този смисъл счетоводно отчетените приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

За да може предприятието да внесе дължимия 5% данък върху разпределения дивидент, пред него са поставени две алтернативи.

Първата е тази, при която изчисленият 5% данък се поеме (плати) от физическото лице - получател на дивидента. При този вариант вие правилно сте се насочили към идеята физическото лице да внесе в брой в касата на дружеството размера на данъка.

Втората алтернатива е тази, при която данъкът да се поеме (плати) от предприятието, като същото отчете внесената сума като текущ счетоводен разход. Обръщаме внимание на факта, че ако вашето предприятие избере тази втора алтернатива, отчетеният за своя сметка данък няма да бъде признат за целите на ЗКПО и на основание чл. 26, т. 8 от ЗКПО със сумата на разхода за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода, ще се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството.

По подобен начин предприятието следва да процедира и със сумата на дължимия 20% ДДС, в случай че доставката на съответните активи, предмет на разпределения дивидент в натура, би представлявала облагаема доставка. Дължимият ДДС може да се поеме (плати) от физическото лице, получател на дивидента, като се внесе в брой в касата на дружеството или по разплащателната сметка или да се плати за сметка на предприятието. В последната хипотеза счетоводно отчетеният от предприятието разход няма да се признае за целите на корпоративното подоходно облагане на основание чл. 26, т. 4 от ЗКПО като разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него ДДС за извършена облагаема доставка.

Отговаря доц. д-р Али Вейсел - регистриран одитор

Въпрос: Предстои прехвърляне на предприятие ЕООД по чл. 15 от ТЗ на друго ЕООД със заличаване на първото. И двете предприятия са регистрирани по ЗДДС и са на свързани лица - баща и син.
1. Какви са счетоводните операции, които трябва да се вземат в предприятието продавач?
2. Какви и в какви срокове са задълженията на предприятието продавач по ЗДДС и по ЗКПО?

Отговор: В случаите на продажба на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон е важно да се обърне внимание, че под термина „предприятие” се разбира „съвкупност от права, задължения и фактически отношения”, а не „предприятие” по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството. Затова в счетоводството на продавача трябва да се отписва продаденото имущество и да се отчита резултат от сделката.
В чл. 107 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са посочени основанията за задължителна дерегистрация. Сред тях са и прекратяване на юридическо лице - търговец.

Процедура за дерегистрация е посочена в чл. 109 от ЗДДС. При прекратяване на юридическо лице – търговец, се подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок.

Данъчното третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятие се извършва в съответствие с Глава деветнадесета от закона.

Данъчният финансов резултат съгласно ЗКПО се основава на счетоводния финансов резултат, който се преобразува за данъчни цели в съответствие със закона. По отношение на признаването за данъчни цели на счетоводните приходи от продажба на предприятие ЗКПО не предвижда отклонение от счетоводните правила. Затова трябва да се приеме, че счетоводните приходи са признати за данъчни цели. В тази насока е становището на Националната агенция за приходите с изх. № 24-31-1 от 31.01.2013 г. Необходимо е обаче да се има предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО – „когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане”.

Отговаря Гошо Мушкаров- д-р по икономика

В началото на учебната година с учителка е сключен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ - до завръщане на титулярната учителка, която е в отпуск за бременност и раждане до 10.09.2016 г. Тъй като учебната година реално завършва на 30.06.2016 г., може ли трудовият договор за заместване да се замени със срочен трудов договор до същата дата?

Всяко от условията по трудовия договор може при наличието на съответните обстоятелства да се промени по взаимно писмено съгласие на страните. В конкретния случай става дума за различни видове трудови договори, които се основават на различни правни основания. Трудовият договор за заместване се сключва с цел заместване на конкретен работник или служител, който временно отсъства от работа. Без значение са отрасълът или видът на дейността. Този вид договори не е с фиксиран срок, а се сключва с условието до явяването на титуляря на длъжността да изпълнява задълженията си. Този договор гарантира правото на титуляря във всеки момент да се върне на работа, тоест че работното му място или длъжността му се пазят от закона.

Срочният договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ се сключва само за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи, както и в изключенията по реда на ал. 4 от същия член. Той се прекратява с изтичане на уговорения срок.
В конкретния случай, ако страните променят правното основание и превърнат договора от срочен за заместване в срочен за определен срок, ще нарушат правото на трето лице - титуляря, да се върне на същата работа или длъжност, тоест ще се наруши самият смисъл на договора за заместване. С други думи, в конкретния случай промяната на правното основание на трудовия договор ще представлява нарушение на трудовото законодателство със съответните последици за страните.

Отговаря Али Вейсел - д.е.с.

През 2008 г. чужд гражданин регистрира дружество (ЕООД) в България.
Дружеството закупува имоти (земя и сграда) със средства, предоставени на дружеството като парична вноска по чл. 134 от ТЗ за закупуване на недвижими имоти.
Съставени са протоколи на общо събрание, не е договорена лихва и към днешна дата не е изтекъл срокът за връщане на сумата - 200 000 лв. Към момента не са връщани средства на съдружника.

Закупените недвижими имоти не са въвеждани в експлоатация и не е начислявана амортизация на сградата. Тяхната балансова стойност е в общ размер на 195 000 лева.

Предоставените средства на дружеството от съдружника са отчитани, както следва:
- 503/493/разчети със съдружник - 199 000 лева - предоставени всичко средства;
- гр. 20/503 - при закупуване на недвижимите имоти - 195 000 лв.;
- гр. 60/493 - 4000 лева, предимно разходи за адвокат, нотариус счетоводител банкови такси - дружеството не е извършвало друга дейност освен закупуване на имоти с оглед бъдещата дейност на дружеството, но такава не е започвала.
Кредитното салдо по с/ка 493 Разчети със съдружник към 31.12.2015 г. е 199 000 лв. (195 000+4000).

През м. декември 2015 година въз основа на извънсъдебно споразумение за прехвърляне на недвижимите имоти вместо изпълнение на задължение и протокол от общото събрание на дружеството с нотариален акт имотите на дружеството са прехвърлени вече на физическо лице/съдружник. Обща сума на сделката - 10 000 по данъчна оценка на недвижимите имоти.

В нотариалния акт изрично е записано, че приобретателят съдружник е съгласен да придобие имотите вместо изпълнение на задължението и че в бъдеще двете страни няма да имат никакви претенции един към друг.
Как следва да се осчетоводи всичко това? Трябва ли дружеството да отчита приходи - разликата между балансова стойност на активите и данъчна оценка, посочена в нотариалния акт?

При определяне на данъчния финансов резултат на дружеството за 2015 г. трябва ли счетоводният финансов резултат да се регулира с разликата между балансовата стойност на имотите и стойността в НА - 195 000 - 10 000 = 185 000 лева, или въз основа на записаното в НА: “приобретателят съдружник е съгласен да придобие имотите вместо изпълнение на задължението и че в бъдеще двете страни няма да имат никакви претенции един към друг”, се закрива разчетът със съдружника - с/ка 493?

Данъчната оценка на недвижимите имоти има значение само за облагането със Закона за местните данъци и такси. Не може тази стойност да се използва при отчитането на приходите и разходите на предприятието.

От текста “съдружникът е съгласен да придобие имотите вместо изпълнение на задължението” става ясно, че с прехвърлянето на имотите се отписва задължение в размер на 199 000 лв. Затова трябва да се отчита намаление на съответните активи и намаление на задължението към собственика.

За отчитането трябва да се има предвид определението за приход в общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти:
“Приход е увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала.”
От това определение става ясно, че увеличаването на икономическите изгоди под формата на намаление на пасивите представлява приход. Затова може да се направят следните счетоводни записвания:

1. За отчитане на приходи и вземания от продажби на ДМА:
Дт с/ка Клиенти
199 000
Кт с/ка Приходи от продажби на ДМА
199 000

2. За отписване отчетната стойност на продадените ДМА:
Дт с/ка Приходи от продажби на ДМА
195 000
Кт с/ка за отчитане на продадените ДМА
195 000

3. За прихващане на вземането от клиенти със задължението към собственика:
Дт с/ка Разчети със съдружника 199 000
Кт с/ка Клиенти
199 000

Според нас в случая се продават активите, независимо от това какво е посочено в нотариалния акт за прехвърлянето им. Това е така, защото съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона за счетоводството позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципа предимство на съдържанието пред формата - “сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма”.

Относно продажната цена в размер на 199 000 лв. трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане - “когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане”.

Нина Манолова – адвокат

Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж (чл. 357, ал. 1 КТ).

Върховният касационен съд (ВКС) в Решение № 609 /1992 г. по гр.д. № 307/92 г., III г.о., приема, че “спорът за законосъобразност на проведен конкурс за заемане на определена длъжност не е трудов и не може да бъде разглеждан по реда за разглеждане на трудови спорове по КТ”. Според ВКС този спор е извън обхвата на чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като не е свързан с възникването, съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение между молителя и предприятието. По-нататък в същото решение ВКС приема, че обстоятелството, че начинът на провеждане на конкурса за длъжност е уреден в КТ (Кодекса на труда), не води до извода, че спорът е трудов, щом като не е от кръга на предвидените в специалната разпоредба на чл. 357, ал. 1 КТ.

Не са трудови спорове по чл. 357 КТ, а граждански спорове за прекратяване на договорите за управление на търговски дружества, защото тези договори са гражданскоправни по своя характер.

Не са трудови спорове и споровете за изплащане на обезщетенията за временна и трайна неработоспособност (Решение № 128/1999 г., III г.о. ВКС; Решение № 1374 / 2006 г., III г.о., ВКС), а също и за категоризиране и прекатегоризиране на труда (Решение № 1434/2006 г., III г.о., ВКС), защото са осигурителни.
Споровете за освобождаване на председател на ТПК от Общото събрание на кооперацията също не са трудови (Решение № 104/2000 г., III г.о., ВКС, Решение № 938/ 2003г., III г.о., ВКС).

В Решение № 128 от 20.04. 1999 г. по гр.д. 109/1998 г., III г.о. (Бюл. ВКС 1998 г., бр. 11-12) ВКС приема, че: “В предмета на трудовите спорове, чието легално определение е дадено в чл. 357 КТ не се включват тези, които визират задължения на трети лица към работниците и служителите. Плащанията по дял IIІ КТ са за сметка на държавното обществено осигуряване, но се извършват от работодателя по силата на чл. 150 от с.з. Като страна по спорове, произтичащи от осигурителни онношения, трябва да участва Националният осигурителен институт, а разглеждането им се осъществява по реда на чл. 29 и сл. от Закона за фонд „Обществено осигуряване”. В тези случаи произнасянето на съдилищата по общия гражданскопровен ред е недопустимо.”

В друго свое Решение № 309/2011 г. на ВКС по гр.д. 1672/2010 г., III г.о., ВКС постановява, че въпросът за категорията труд не се обема от трудовия спор по смисъла на чл. 357, ал.1 КТ. Спорове, свързани със зачитането на трудовия стаж като отработено време и категорията труд от пенсионния орган, се разрешават по друг ред, който не е исков.

В Решение № 13/2011 г. на ВКС по гр.д. № 1451/2009 г., IV г.о., ГК, ВКС приема, че: ”Уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника изключва отговорността по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.”

Отговорността за обезвреда на щетите се реализира по реда на чл. 200 КТ, съответно приложими са давностните срокове по чл. 358 КТ.

За изключване отговорността по ЗЗД се произнася ВКС и с Определение № 145 от 01.02.2011 г. по гр.д. 1221/2010 г., IV г.о. В него ВКС се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. 33/1989 г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно която уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работник изключва отговорността по ЗЗД. Пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД – отговорността за обезвреда на щетите се реализира по реда на чл. 200 КТ, съответно приложими са давностните срокове по чл. 358 КТ.

КТ в чл. 358 предвижда специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове. Тази давност е по-кратка от установената в чл. 110 от ЗЗД - 5 години и чл. 111 ЗЗД (3 години). Причината за това е изискването за по-голяма бързина в разрешаването на трудовите спорове, чийто предмет - трудовите отношения, са свързани с ежедневни и жизненоважни интереси на страните по трудовите правоотношения.

КТ не предвижда отклонения от общия режим на давността по нашето гражданско право. Това означава, че и спрямо давността по трудови спорове ще важат основанията и действието на спирането и прекъсването на давността (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД). Спрямо давността по трудови спорове се прилага и правилото, че за изтичането и не се следи служебно. Доколкото в КТ няма предвидени изключения от правилото на чл. 120 ЗЗД, че давността не се прилага служебно, то по отношение на давността по трудови спорове тя се взема предвид само при възражение на ответника (чл. 120 ЗЗД).

Извън изброените в чл. 358, ал. 1 КТ давностни срокове КТ предвижда още един специален давностен срок – този по чл. 207, ал. 3 КТ. Това е 10-годишната давност за исковете по чл. 207, ал. 1, т. 2 и чл. 207, ал. 2 КТ.

Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика

Как се определя лицето, което изпълнява функциите на координатор по безопасност и здраве по време на строителството?

Длъжността “Коор­ди­на­тор по безопасност и здраве в строителството” е въведена с Наредба №2/2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Всеки изпълнител на строителния обект е задължен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. Ако на обекта има само един строител, такъв координатор не е необходим, защото задълженията на изпълнителя за осигуряване на безопасност обхващат всички работещи на този обект. Но когато на обекта има повече от един изпълнител, при едновременното или при последователното изпълняване на СМР са възможни рискове от злополуки или аварии вследствие на некоординирани действия на различните изпълнители. Затова разпоредбата на чл. 5 от посочената Наредба № 2 задължава възложителя да осигури необходимата координация чрез определен от него служител - координатор по безопасност и здраве.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от Закона за устройство на територията взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Поради това възложителят на строителната дейност е длъжен с писмен договор да възложи функциите на координатор по безопасност и здраве на лице, отговарящо на изискванията на наредбата.

Отговаря Лиляна Панева - данъчен консултант

Фирма има договор с доставчик от Общността за доставки на стоки. По този договор доставчикът прави намаление за постигнат оборот (rappel), което се прави два пъти годишно и се изчислява в процент от оборота. За това намаление доставчикът издава кредитно известие (delivery note). Как трябва да се осчетоводи кредитното известие и трябва ли да се включи в дневниците по ЗДДС, като се издадат протоколи за ВОП?

Кредитното известие е данъчен документ, с който при наличието на съответни обстоятелства се намалява данъчната основа на доставка, за която е издадена фактура. Документът се издава към фактурата, чиято стойност се коригира, и следва да съдържа реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, както и допълнителни данни за:
- номера и датата на фактурата, към която се издава; и
- основанието за неговото издаване.

В случая ролята на кредитно известие играе delivery note, т.е. фактура според счетоводното законодателство на държавата, където е установен доставчикът на стоката, с която периодично (два пъти годишно) се намалява данъчната основа на фактурираните ви доставки за съответния период. С нея се отчита предоставяният ви бонус под формата на търговска отстъпка като процент от осъществения оборот. Нормативно основание за корекцията на сумата от данъчните основи на фактурите, за които се предоставя бонус, са разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС. Когато корекцията засяга повече от една фактура, то при отчитането й следва да се посочат фактурите, за които се отнася намалението.

Тъй като в случая става въпрос за кредитно известие, издадено във връзка с ВОД, то корекцията фактически ще засегне данъчните основи на протоколите, с които сте си самоначислили данък за придобиването на стоките. В такива случаи съгласно чл. 117, ал. 4 се съставя протокол, който съдържа задължително:
- номера и датата на първоначалния протокол, издаден за придобиването (в случая номерата и датите на издаване на протоколите за начисляване на ДДС за стоките, за които се предоставя бонус);
- основанието за издаването на протокола (предоставен бонус за осъществен оборот);
- промяната в стойността на данъчната основа (сумата, посочена в известието); и
- намалението на данъка, което произтича от намалението на данъчната основа.

Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е издадено известието, а данните за отразеното в него намаление на данъчната основа и съответно дължим данък се отразяват в колона 13 и 15 на дневника за продажби и в съответните колони и клетки на дневника за покупките и справката декларация за същия данъчен период в зависимост от размера на ползвания данъчен кредит, но с отрицателен знак.

При осчетоводяването на кредитни известия са валидни всички принципи за осчетоводяване и отчитане на фактури и протоколи. С него фактически само се намалява данъчната основа на вече осчетоводени данъчни документи и става по същия начин, но с отрицателен знак на стойностите. Данните от протокола по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, с който е направена промяната в сборния размер на данъчната основа на протоколите, чиято облагаема стойност се намалява, се отразяват в дневника за покупки в данъчния период, през който са издадени.