21
Oтговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Въпрос: Лице работи при нас на втори трудов договор, като по първия в друга фирма се осигурява на максимума. При нас получава възнаграждение, на което удържаме само ДОД и в Декларация обр.1 в т. 16.4 посочваме дните без осигурителни вноски, зачетени за трудов стаж. Лицето представя болничен лист. Трябва ли да изплащаме възнаграждение за първите 3 работни дни за сметка на работодателя, въпреки че по нашия болничен лист няма да има плащане и трябва ли в Д1 дните да се отразяват съответно в т. 16.А и 16.2? Важат ли тези правила и в случай че на трето работно място получава възнаграждение за ДУК?
Отговор: Осигурените лица, които работят по повече от едно трудово правоотношение, следва да представят издадения им болничен лист пред всеки от работодателите, независимо че по основното си трудово правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход, респ. върху доходите от допълнителните трудови правоотношения не се дължат осигурителни вноски. Това е така, тъй като всеки работодател (осигурител) подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. При подаване на данни с декларация обр. № 1 и двамата работодатели трябва да отразят дните във временна неработоспособност с право на обезщетение в т. 16.2.
За първите три дни от неработоспособността и двамата работодатели трябва да изплатят трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 от КСО и да попълнят в декларацията точка 16А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя“. (Според цитираната разпоредба осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.)
Често срещани в практиката са и случаите, при които лицето работи по трудов договор и същевременно през месеца получава доходи по договори за управление и контрол на търговски дружества. По всяко от правоотношенията лицата подлежат на осигуряване за всички осигурени рискове по предвидения от закона ред. Всеки осигурител подава и данни за осигуряването с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ по определения в Наредба Н-8 ред. Щом по трудовото правоотношение лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, по договора за управление и контрол няма да подлежи на осигуряване. Правилото за първите три дни от временната неработоспособност за сметка на работодателя тук няма да се приложи, защото правоотношението не е трудово и дружеството не се явява работодател.
Въпрос: Лице работи при нас на втори трудов договор, като по първия в друга фирма се осигурява на максимума. При нас получава възнаграждение, на което удържаме само ДОД и в Декларация обр.1 в т. 16.4 посочваме дните без осигурителни вноски, зачетени за трудов стаж. Лицето представя болничен лист. Трябва ли да изплащаме възнаграждение за първите 3 работни дни за сметка на работодателя, въпреки че по нашия болничен лист няма да има плащане и трябва ли в Д1 дните да се отразяват съответно в т. 16.А и 16.2? Важат ли тези правила и в случай че на трето работно място получава възнаграждение за ДУК?
Отговор: Осигурените лица, които работят по повече от едно трудово правоотношение, следва да представят издадения им болничен лист пред всеки от работодателите, независимо че по основното си трудово правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход, респ. върху доходите от допълнителните трудови правоотношения не се дължат осигурителни вноски. Това е така, тъй като всеки работодател (осигурител) подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. При подаване на данни с декларация обр. № 1 и двамата работодатели трябва да отразят дните във временна неработоспособност с право на обезщетение в т. 16.2.
За първите три дни от неработоспособността и двамата работодатели трябва да изплатят трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 от КСО и да попълнят в декларацията точка 16А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя“. (Според цитираната разпоредба осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.)
Често срещани в практиката са и случаите, при които лицето работи по трудов договор и същевременно през месеца получава доходи по договори за управление и контрол на търговски дружества. По всяко от правоотношенията лицата подлежат на осигуряване за всички осигурени рискове по предвидения от закона ред. Всеки осигурител подава и данни за осигуряването с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ по определения в Наредба Н-8 ред. Щом по трудовото правоотношение лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, по договора за управление и контрол няма да подлежи на осигуряване. Правилото за първите три дни от временната неработоспособност за сметка на работодателя тук няма да се приложи, защото правоотношението не е трудово и дружеството не се явява работодател.
22
Данъци и счетоводство » Бюрото по труда не е работодател
17.01.2018, 10:18Отговаря Нина Манолова - адвокат
Въпрос: Една от хигиенистките в нашето училище с трудов стаж при нас 18 години беше съкратена на 3 октомври миналата година. След съкращаването тя се регистрира в бюрото по труда. След съкращаването не е работила при друг работодател. На 28.08.2017 г. е назначена на работа отново при нас. През м. ноември на лицето му предстои да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка въпросът ни е при прекратяване на трудовото й правоотношение на какъв размер обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ ще има право тази работничка - месечното брутно трудово възнаграждение за срок от 2 месеца или обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца?
Отговор: За да придобие работник или служител право на обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), трябва да са налице следните законови изисквания:
- Да работи по трудово правоотношение;
- Трудовото правоотношение да бъде прекратено, като без значение в случая е основанието от КТ на прекратяване;
- Към момента на прекратяването, лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Размерът на обезщетението - 2 или 6 месечни брутни заплати - зависи от продължителността на трудовия стаж при последния работодател. Когато работникът или служителят е работил при последния работодател 10 и повече години от трудовия му стаж и същевременно отговаря на цитираните по-горе изисквания, размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В случай че лицето е работило при последния работодател по-малко от 10 години и също отговаря на цитираните законови изисквания, обезщетението ще бъде в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.
Обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж.
От информацията, съдържаща се във въпроса, става ясно, че за времето от 3.10.2016 г. до 28.08. 2017 г. работничката е била регистрирана като безработна в бюрото по труда и до повторното й назначаване в училището не е работила при друг работодател. След като през месец ноември т.г. лицето придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовият й договор ще бъде прекратен, то всички необходими изисквания на чл. 222, ал. 3 от КТ за получаване на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца са налице. Това е така, защото бюрото по труда не е работодател и времето на регистрацията там не е работа при друг работодател.
Въпрос: Една от хигиенистките в нашето училище с трудов стаж при нас 18 години беше съкратена на 3 октомври миналата година. След съкращаването тя се регистрира в бюрото по труда. След съкращаването не е работила при друг работодател. На 28.08.2017 г. е назначена на работа отново при нас. През м. ноември на лицето му предстои да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка въпросът ни е при прекратяване на трудовото й правоотношение на какъв размер обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ ще има право тази работничка - месечното брутно трудово възнаграждение за срок от 2 месеца или обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца?
Отговор: За да придобие работник или служител право на обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), трябва да са налице следните законови изисквания:
- Да работи по трудово правоотношение;
- Трудовото правоотношение да бъде прекратено, като без значение в случая е основанието от КТ на прекратяване;
- Към момента на прекратяването, лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Размерът на обезщетението - 2 или 6 месечни брутни заплати - зависи от продължителността на трудовия стаж при последния работодател. Когато работникът или служителят е работил при последния работодател 10 и повече години от трудовия му стаж и същевременно отговаря на цитираните по-горе изисквания, размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В случай че лицето е работило при последния работодател по-малко от 10 години и също отговаря на цитираните законови изисквания, обезщетението ще бъде в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.
Обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж.
От информацията, съдържаща се във въпроса, става ясно, че за времето от 3.10.2016 г. до 28.08. 2017 г. работничката е била регистрирана като безработна в бюрото по труда и до повторното й назначаване в училището не е работила при друг работодател. След като през месец ноември т.г. лицето придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовият й договор ще бъде прекратен, то всички необходими изисквания на чл. 222, ал. 3 от КТ за получаване на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца са налице. Това е така, защото бюрото по труда не е работодател и времето на регистрацията там не е работа при друг работодател.
23
Данъци и счетоводство » Нови промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
11.01.2018, 12:23Любка ЦЕНОВА - доц. д-р по данъчно право
В ДВ, бр. 92 от 17 ноември 2017 г., са публикувани поредните изменения в Данъчния осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Новите промени в ДОПК се приемат в изпълнение на решение на Министерския съвет № 338 от 2017 г. за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискванията някои официални удостоверителни документи да бъдат представяни на хартиен носител.
Промените могат да се групират така:
1. Промени в реда за получаване на информация от данъчно-осигурителните сметки на лицата
Предвижда се право да получават информация от данъчно-осигурителната сметка на лицето в НАП и от Агенция “Митници” за всички компетентни органи и други лица, на които по закон този достъп е разрешен. Редът за изискване и предоставяне на информацията се определя от съответния компетентен орган:
а) кмета на общината;
б) изпълнителния директор на НАП;
в) директора на Агенция “Митници”.
Важно! За изискване и получаване на информация от посочените органи не се заплаща такса.
2. Промени в отговорността на третите лица
а) Направена е отново промяна в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, насочена към подобряване ефективността на текста, който се отнася до ангажиране на отговорност на трети лица, за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Към кръга на лицата, които носят отговорност, се добавя и прокуристът.
б) Предвидено е мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, така че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, да отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Законодателят е пояснил, че недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди по-ранната от двете дати:
- обявяване в Търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност;
- вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника;
в) законодателят е предвидил, че отговорността на лицата отпада, когато съдът по несъстоятелността прекрати производството по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване или въз основа на договор за уреждане на плащането на паричните задължения с извънсъдебно споразумение (чл. 740 от Търговския закон).
3. Промени в реда за уведомяване при прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие
От задължението да уведомява НАП е изключен едноличният търговец при подаване на заявление за заличаване от Търговския регистър в Агенцията по вписванията.
4. Промени в реда за автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане
Предвиждат се промени в реда за извършване на автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане между НАП и държавите-членки с цел облекчаване режима на работа на приходните администрации.
Измененията влизат в сила от 21 ноември 2017 г.
В ДВ, бр. 92 от 17 ноември 2017 г., са публикувани поредните изменения в Данъчния осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Новите промени в ДОПК се приемат в изпълнение на решение на Министерския съвет № 338 от 2017 г. за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискванията някои официални удостоверителни документи да бъдат представяни на хартиен носител.
Промените могат да се групират така:
1. Промени в реда за получаване на информация от данъчно-осигурителните сметки на лицата
Предвижда се право да получават информация от данъчно-осигурителната сметка на лицето в НАП и от Агенция “Митници” за всички компетентни органи и други лица, на които по закон този достъп е разрешен. Редът за изискване и предоставяне на информацията се определя от съответния компетентен орган:
а) кмета на общината;
б) изпълнителния директор на НАП;
в) директора на Агенция “Митници”.
Важно! За изискване и получаване на информация от посочените органи не се заплаща такса.
2. Промени в отговорността на третите лица
а) Направена е отново промяна в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, насочена към подобряване ефективността на текста, който се отнася до ангажиране на отговорност на трети лица, за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Към кръга на лицата, които носят отговорност, се добавя и прокуристът.
б) Предвидено е мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, така че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, да отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Законодателят е пояснил, че недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди по-ранната от двете дати:
- обявяване в Търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност;
- вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника;
в) законодателят е предвидил, че отговорността на лицата отпада, когато съдът по несъстоятелността прекрати производството по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване или въз основа на договор за уреждане на плащането на паричните задължения с извънсъдебно споразумение (чл. 740 от Търговския закон).
3. Промени в реда за уведомяване при прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие
От задължението да уведомява НАП е изключен едноличният търговец при подаване на заявление за заличаване от Търговския регистър в Агенцията по вписванията.
4. Промени в реда за автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане
Предвиждат се промени в реда за извършване на автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане между НАП и държавите-членки с цел облекчаване режима на работа на приходните администрации.
Измененията влизат в сила от 21 ноември 2017 г.
24
Новини » Ще се превърне ли Комисията за защита на личните данни в „новата КЗК“
03.01.2018, 11:10Андрей АЛЕКСАНДРОВ – доц., д-р по трудово право
В последната година темата за защитата на личните данни отново придоби особена актуалност. Причината е в наближаването на 25.05.2018 г. – датата, от която ще започне да се прилага новият Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).
Регламентът, известен и с абревиатурата си GDPR (от англ. General Data Protection Regulation), беше приет на 27.04.2016 г., но прилагането му беше отложено с двегодишен подготвителен период, краят на който застрашително наближава. От май 2018 г. той ще замени сега действащата Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Със своите 173 встъпителни съображения, 11 глави и 99 члена, Регламент (ЕС) 2016/679 е най-мащабният законодателен акт в областта на защитата на личните данни, приеман в история на Европейския съюз. Целта му е унифицирането на правилата за защита на личните данни във всички държави членки, които в момента показват съществени различия. Tой се явява своеобразен кодификационен акт в тази материя, в смисъл че систематизира, надгражда и осъвременява съществуващите правила, като добавя към тях и редица нови.
Едва ли е изненадващо, че може би най-често споменаваната тема относно новия регламент е значителното увеличаване на размерите на административните санкции за извършени нарушения. Наказанията глоба или имуществена санкция са диференцирани за различни видове нарушения в разпоредбата на чл. 83 от регламента, например – до 10 милиона евро или до 2% от общия годишен световен оборот на предприятието за предходната финансова година (която от двете суми е по-висока) е наказанието, предвидено за нарушения на задълженията на администратора и обработващия лични данни по чл. 8 (условия, приложими за съгласието на дете във връзка с услугите на информационното общество) и др.; до 20 милиона евро или до 4% от общия годишен световен оборот на предприятието за предходната финансова година се предвиждат за нарушаване на основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие и т.н.
Механизмът на определяне и размерите на тези санкции без съмнение напомнят на административнонаказател на отговорност по Закона за защита на конкуренцията, затова и бързо се наложи разбирането, че надзорният ни орган по защитата на личните данни (Комисията за защита на личните данни) ще придобие правомощия, сходни с тези на Комисията за защита на конкуренцията. Опасенията на бизнеса са напълно обясними, но и не бива да се допуска страхът от неизвестното да води до крайни заключения, които нямат нормативна опора.
Предстоящи изменения в националното ни законодателство по защита на личните данни
Регламентите се прилагат пряко във всички държавичленки и не само е ненужно, но по принцип е и недопустимо „пренасянето“ на текстовете им във вътрешното право. Според т. 8 от встъпителните съображения на Регламент (ЕС) 2016/679 обаче „… държавите членки могат, доколкото това е необходимо с оглед на последователността и разбираемостта на националните разпоредби за лицата, по отношение на които те се прилагат, да включат елементи на настоящия регламент в собственото си право“. Вероятно това ще даде основание част от правилата на регламента да допълнят или заменят разпоредби от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Доколкото регламентът делегира и създаването на уредба по определени въпроси на националния законодател, със сигурност може да се каже, че вътрешното ни право скоро ще претърпи съществени изменения. Трудно е да се прогнозира в какво точно ще се изразяват те, но КЗЛД вече анонсира част от предложенията си.
- Със сигурност ще се запази устройствената част от ЗЗЛД (състав, правомощия на КЗЛД и пр.), защото регламентът оставя тези въпроси на националния законодател;
- ЗЗЛД ще съдържа уредба по въпроси, които са засегнати по-общо в регламента, а конкретизирането им е в компетентността на държавите членки. Така например възрастта, на която дете може да даде валидно съгласие за ползване на услугите на информационното общество, ще варира в различните национални законодателства между 13 и 16 години. У нас вероятно ще се възприеме възрастовата граница от 14 години.
- Наред с предвидените в регламента случаи, при които администраторът е задължен да определи длъжностно лице по защита на данните, КЗЛД предлага и включването на още една хипотеза във вътрешноправния режим – при всички случаи, при които се обработват данните на над 10 хиляди физически лица.
- Възможно е въвеждането на определени изключения и дерогации на правила на регламента (напр. при обработване на лични данни за медийни цели).
- В закона следва да се имплементира и Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Тя е обнародвана едновременно с Регламента, а срокът за въвеждането й в националните законодателства е 06.05.2018 г.
- Предвижда се запазването на подзаконовата нормативна уредба (Наредба № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни) със съответното й адаптиране съгласно изискванията на регламента.
Считано от 25.05.2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни пред КЗЛД и свързания с него предварителен формален контрол, осъществяван от надзорния орган. Така обаче и рисковете пред администратора се увеличават: при проверка той ще е длъжен да представи доказателства относно това какви дейности по обработване на данните извършва, какви регистри поддържа, на какво основание извършва обработката и изобщо как е осигурил спазването на правилата на регламента по своя собствена инициатива.
Казано с други думи, регистрацията отпада, но се запазва отчетността, което е и може би най-голямото предизвикателство пред всички администратори: да покрият изискванията на регламента, да съобразят допълнителните правила, въведени във вътрешното законодателство, и във всеки един момент да са в състояние да докажат това при евентуални проверки.
Откъде да се започне?
Оставащата половин година от „гратисния“ период на регламента е сравнително малко време за предприемане на нужните действия, а сред администраторите на лични данни у нас все още се наблюдава тревожна липса на информираност по тази тема. Разбира се, първата и безусловно необходима стъпка е запознаването и разбирането на новите правила. Изключително полезна в това отношение е и информационната кампания на КЗЛД. На сайта на комисията може да се открие важна информация за администраторите и отговори на най-често поставяните от тях въпроси.
Наложителен е прегледът на събираните и обработвани в момента лични данни. Практиката показва, че не са редки случаите на обработване на ненужно големи обеми от данни, излизащи извън целите, за които тези данни са събрани (напр. данните на персонала за целите на управлението на трудовите отношения). Тук регламентът не въвежда нещо ново, а само утвърждава и досега прилагания принцип за минимизиране на обработването на лични данни. Ако все пак администраторът си е позволил да събира повече данни, отколкото е необходимо, препоръчително е да използва този момент на належащ преглед и актуализиране на вътрешните си процедури, за да не допуска подобни нарушения в бъдеще.
Удачно е прегледът на съществуващите регистри да се съчетае с обсъждане на подходящи мерки за повишаване на сигурността, напр. възможностите за криптиране на данните. Анализът следва да даде отговор и на въпроса дали ще е задължително извършването на предварителна оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни. Регламентът предвижда такова задължение за администратора, когато съществува вероятност определен вид обработване, при което се използват нови технологии, да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица.
Вътрешните правила и инструкции на администратора във връзка с обработването на лични данни трябва също да се ревизират. В съответствие с новите правила следва да се приведат и сключените споразумения с обработващи лични данни.
Добре е администраторът да привлече широк кръг от специалисти в тези процеси – юрисконсулта на предприятието, експерти от звено „Човешки ресурси“, ИТ поддръжката, финансовата дирекция, външни консултанти и др.
Без паника
Съвсем не е изненадващо, че предвидените нови размери на административните наказания будят тревоги, но всъщност и сега глобите и имуществените санкции по ЗЗЛД са доста високи. Евентуалното им налагане в максималния размер от 100 000 лв. практически може да доведе до прекратяване на дейността на наказваното лице. Разбира се, това не може да е целта и смисълът на административното наказване. Впрочем, и досега в практиката на КЗЛД санкциите, гравитиращи към законовия максимум, са по-скоро изключение.
Важно е да се отбележи, че регламентът не задължава националите надзорни органи механично да прилагат предвидените в него санкции при установени нарушения. Напротив, всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ за извършени нарушения, във всеки конкретен случай, са ефективни, пропорционални и възпиращи. Според чл. 83, ал. 2 от регламента при индивидуализирането на наказанието във всеки конкретен случай се вземат предвид:
- естеството, тежестта и продължителността на нарушението, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;
- дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;
- действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;
- евентуални свързани предишни нарушения;
- степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;
- категориите лични данни, засегнати от нарушението;
- други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая.
След провеждането на този доста изчерпателен „тест“ националният орган може да наложи санкция в значително по-нисък размер от максимално допустимия. Наред с това, очакванията са поне в началния етап на прилагането на новите правила КЗЛД да заложи най-вече на превантивни дейности и методически указания към администраторите, с цел недопускане на нарушения.
Когато се говори за „защита на личните данни“, като че ли често се пропуска един важен аспект – защитата не е на данните, а на хората, на които принадлежат тези данни. Затова към установените правила трябва да се подхожда отговорно, а не те да бъдат схващани като самоцел и ненужен товар за бизнеса. Същественото е администраторите да осъзнаят отговорността си спрямо лицата, чиито данни обработват – тогава ще положат усилия за повишаване на защитата, мотивирани не само от угрозата на високите санкции.
В последната година темата за защитата на личните данни отново придоби особена актуалност. Причината е в наближаването на 25.05.2018 г. – датата, от която ще започне да се прилага новият Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).
Регламентът, известен и с абревиатурата си GDPR (от англ. General Data Protection Regulation), беше приет на 27.04.2016 г., но прилагането му беше отложено с двегодишен подготвителен период, краят на който застрашително наближава. От май 2018 г. той ще замени сега действащата Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Със своите 173 встъпителни съображения, 11 глави и 99 члена, Регламент (ЕС) 2016/679 е най-мащабният законодателен акт в областта на защитата на личните данни, приеман в история на Европейския съюз. Целта му е унифицирането на правилата за защита на личните данни във всички държави членки, които в момента показват съществени различия. Tой се явява своеобразен кодификационен акт в тази материя, в смисъл че систематизира, надгражда и осъвременява съществуващите правила, като добавя към тях и редица нови.
Едва ли е изненадващо, че може би най-често споменаваната тема относно новия регламент е значителното увеличаване на размерите на административните санкции за извършени нарушения. Наказанията глоба или имуществена санкция са диференцирани за различни видове нарушения в разпоредбата на чл. 83 от регламента, например – до 10 милиона евро или до 2% от общия годишен световен оборот на предприятието за предходната финансова година (която от двете суми е по-висока) е наказанието, предвидено за нарушения на задълженията на администратора и обработващия лични данни по чл. 8 (условия, приложими за съгласието на дете във връзка с услугите на информационното общество) и др.; до 20 милиона евро или до 4% от общия годишен световен оборот на предприятието за предходната финансова година се предвиждат за нарушаване на основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие и т.н.
Механизмът на определяне и размерите на тези санкции без съмнение напомнят на административнонаказател на отговорност по Закона за защита на конкуренцията, затова и бързо се наложи разбирането, че надзорният ни орган по защитата на личните данни (Комисията за защита на личните данни) ще придобие правомощия, сходни с тези на Комисията за защита на конкуренцията. Опасенията на бизнеса са напълно обясними, но и не бива да се допуска страхът от неизвестното да води до крайни заключения, които нямат нормативна опора.
Предстоящи изменения в националното ни законодателство по защита на личните данни
Регламентите се прилагат пряко във всички държавичленки и не само е ненужно, но по принцип е и недопустимо „пренасянето“ на текстовете им във вътрешното право. Според т. 8 от встъпителните съображения на Регламент (ЕС) 2016/679 обаче „… държавите членки могат, доколкото това е необходимо с оглед на последователността и разбираемостта на националните разпоредби за лицата, по отношение на които те се прилагат, да включат елементи на настоящия регламент в собственото си право“. Вероятно това ще даде основание част от правилата на регламента да допълнят или заменят разпоредби от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Доколкото регламентът делегира и създаването на уредба по определени въпроси на националния законодател, със сигурност може да се каже, че вътрешното ни право скоро ще претърпи съществени изменения. Трудно е да се прогнозира в какво точно ще се изразяват те, но КЗЛД вече анонсира част от предложенията си.
- Със сигурност ще се запази устройствената част от ЗЗЛД (състав, правомощия на КЗЛД и пр.), защото регламентът оставя тези въпроси на националния законодател;
- ЗЗЛД ще съдържа уредба по въпроси, които са засегнати по-общо в регламента, а конкретизирането им е в компетентността на държавите членки. Така например възрастта, на която дете може да даде валидно съгласие за ползване на услугите на информационното общество, ще варира в различните национални законодателства между 13 и 16 години. У нас вероятно ще се възприеме възрастовата граница от 14 години.
- Наред с предвидените в регламента случаи, при които администраторът е задължен да определи длъжностно лице по защита на данните, КЗЛД предлага и включването на още една хипотеза във вътрешноправния режим – при всички случаи, при които се обработват данните на над 10 хиляди физически лица.
- Възможно е въвеждането на определени изключения и дерогации на правила на регламента (напр. при обработване на лични данни за медийни цели).
- В закона следва да се имплементира и Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Тя е обнародвана едновременно с Регламента, а срокът за въвеждането й в националните законодателства е 06.05.2018 г.
- Предвижда се запазването на подзаконовата нормативна уредба (Наредба № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни) със съответното й адаптиране съгласно изискванията на регламента.
Считано от 25.05.2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни пред КЗЛД и свързания с него предварителен формален контрол, осъществяван от надзорния орган. Така обаче и рисковете пред администратора се увеличават: при проверка той ще е длъжен да представи доказателства относно това какви дейности по обработване на данните извършва, какви регистри поддържа, на какво основание извършва обработката и изобщо как е осигурил спазването на правилата на регламента по своя собствена инициатива.
Казано с други думи, регистрацията отпада, но се запазва отчетността, което е и може би най-голямото предизвикателство пред всички администратори: да покрият изискванията на регламента, да съобразят допълнителните правила, въведени във вътрешното законодателство, и във всеки един момент да са в състояние да докажат това при евентуални проверки.
Откъде да се започне?
Оставащата половин година от „гратисния“ период на регламента е сравнително малко време за предприемане на нужните действия, а сред администраторите на лични данни у нас все още се наблюдава тревожна липса на информираност по тази тема. Разбира се, първата и безусловно необходима стъпка е запознаването и разбирането на новите правила. Изключително полезна в това отношение е и информационната кампания на КЗЛД. На сайта на комисията може да се открие важна информация за администраторите и отговори на най-често поставяните от тях въпроси.
Наложителен е прегледът на събираните и обработвани в момента лични данни. Практиката показва, че не са редки случаите на обработване на ненужно големи обеми от данни, излизащи извън целите, за които тези данни са събрани (напр. данните на персонала за целите на управлението на трудовите отношения). Тук регламентът не въвежда нещо ново, а само утвърждава и досега прилагания принцип за минимизиране на обработването на лични данни. Ако все пак администраторът си е позволил да събира повече данни, отколкото е необходимо, препоръчително е да използва този момент на належащ преглед и актуализиране на вътрешните си процедури, за да не допуска подобни нарушения в бъдеще.
Удачно е прегледът на съществуващите регистри да се съчетае с обсъждане на подходящи мерки за повишаване на сигурността, напр. възможностите за криптиране на данните. Анализът следва да даде отговор и на въпроса дали ще е задължително извършването на предварителна оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни. Регламентът предвижда такова задължение за администратора, когато съществува вероятност определен вид обработване, при което се използват нови технологии, да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица.
Вътрешните правила и инструкции на администратора във връзка с обработването на лични данни трябва също да се ревизират. В съответствие с новите правила следва да се приведат и сключените споразумения с обработващи лични данни.
Добре е администраторът да привлече широк кръг от специалисти в тези процеси – юрисконсулта на предприятието, експерти от звено „Човешки ресурси“, ИТ поддръжката, финансовата дирекция, външни консултанти и др.
Без паника
Съвсем не е изненадващо, че предвидените нови размери на административните наказания будят тревоги, но всъщност и сега глобите и имуществените санкции по ЗЗЛД са доста високи. Евентуалното им налагане в максималния размер от 100 000 лв. практически може да доведе до прекратяване на дейността на наказваното лице. Разбира се, това не може да е целта и смисълът на административното наказване. Впрочем, и досега в практиката на КЗЛД санкциите, гравитиращи към законовия максимум, са по-скоро изключение.
Важно е да се отбележи, че регламентът не задължава националите надзорни органи механично да прилагат предвидените в него санкции при установени нарушения. Напротив, всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ за извършени нарушения, във всеки конкретен случай, са ефективни, пропорционални и възпиращи. Според чл. 83, ал. 2 от регламента при индивидуализирането на наказанието във всеки конкретен случай се вземат предвид:
- естеството, тежестта и продължителността на нарушението, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;
- дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;
- действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;
- евентуални свързани предишни нарушения;
- степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;
- категориите лични данни, засегнати от нарушението;
- други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая.
След провеждането на този доста изчерпателен „тест“ националният орган може да наложи санкция в значително по-нисък размер от максимално допустимия. Наред с това, очакванията са поне в началния етап на прилагането на новите правила КЗЛД да заложи най-вече на превантивни дейности и методически указания към администраторите, с цел недопускане на нарушения.
Когато се говори за „защита на личните данни“, като че ли често се пропуска един важен аспект – защитата не е на данните, а на хората, на които принадлежат тези данни. Затова към установените правила трябва да се подхожда отговорно, а не те да бъдат схващани като самоцел и ненужен товар за бизнеса. Същественото е администраторите да осъзнаят отговорността си спрямо лицата, чиито данни обработват – тогава ще положат усилия за повишаване на защитата, мотивирани не само от угрозата на високите санкции.
25
Данъци и счетоводство » Изискване за предварителен психопреглед към кандидат за работа
21.12.2017, 11:11Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика
Има ли нормативно изискване кандидатът за работа да е преминал преглед при психиатър или да представи бележка от психодиспансер, че не се води на отчет?
Документите, които са необходими за сключване на трудов договор, са посочени в чл. 1 от Наредба № 4/11.05.1993 г. В т. 4. от същата алинея се посочва че документ за медицински преглед трябва да бъде представен в два случая - при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Работодателят може да изисква от кандидата представянето и на други документи извън посочените в същата разпоредба само когато това е предвидено или произтича от закон или от друг нормативен акт (чл. 2 от наредбата). Следователно, ако не е нормативно предвидено, работодателят няма право да изисква при постъпване на работа да бъде представян и документ за предварителен психопреглед.
Има ли нормативно изискване кандидатът за работа да е преминал преглед при психиатър или да представи бележка от психодиспансер, че не се води на отчет?
Документите, които са необходими за сключване на трудов договор, са посочени в чл. 1 от Наредба № 4/11.05.1993 г. В т. 4. от същата алинея се посочва че документ за медицински преглед трябва да бъде представен в два случая - при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Работодателят може да изисква от кандидата представянето и на други документи извън посочените в същата разпоредба само когато това е предвидено или произтича от закон или от друг нормативен акт (чл. 2 от наредбата). Следователно, ако не е нормативно предвидено, работодателят няма право да изисква при постъпване на работа да бъде представян и документ за предварителен психопреглед.
26
Данъци и счетоводство » Отчитане на дълготрайни материални активи
06.12.2017, 11:37Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор
Казус: През 2016 г. изградихме видеонаблюдение (3 бр. камери) на територията на общинското предприятие от фирма “А” на стойност 1120 лв. (стойностен праг за признаване на ДМА 1200 лв. с ДДС), заприходено по с/ка 3020 Материали, изписано на разход по с/ка 6019 Други разходи за мaтериали и заприходено задбалансово по с/ка 9909 Активи в употреба, изписани на разход.
През 2017 г. изградихме допълнително видеонаблюдение (12 бр. камери) от друга фирма “Б”, което допълва и разширява обхвата на това от 2016 г. на стойност 3800 лв., което вече следва да бъде заведено по с/ка 2049 Машини, съоръжения и оборудване и отразено на касова основа в § 52-03.
Има ли основание да се обединят стойностите на двете изградени системи за видеонаблюдение и да се заведат заедно по с/ка 2049, тъй като втората допълва първата?
Как на практика ще изглежда това като счетоводни записвания?
Как е правилно да се заведе активът - като система за видеонаблюдение или отделно да се заведат кaмерите, които вече самостоятелно няма да попаднат в стойностния праг за признаване като ДМА (още повече че за целите на амортизирането на тези активи/материали това има значение)?
Отговор: Отчитането на дълготрайните материални активи се извършва съгласно СС 16 Дълготрайни материални активи. В параграф 3.2 от този стандарт е посочено, че дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
От разпоредбата става ясно, че ако всяка камера може да се използва самостоятелно, отчитането може да е отделно.
Извършването на разходи относно отчетен актив се третира като последващи разходи. Съгласно параграф 6.1 от СС 16 с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.
Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са (параграф 6.2 от СС 16):
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
В счетоводните стандарти се третират разходите, които се извършват за отчетен актив.
Няма обаче изисквания относно капитализирането на разходи, отчетени в предишни периоди, в стойността на дълготрайните материални активи. Според нас това не е допустимо.
Казус: През 2016 г. изградихме видеонаблюдение (3 бр. камери) на територията на общинското предприятие от фирма “А” на стойност 1120 лв. (стойностен праг за признаване на ДМА 1200 лв. с ДДС), заприходено по с/ка 3020 Материали, изписано на разход по с/ка 6019 Други разходи за мaтериали и заприходено задбалансово по с/ка 9909 Активи в употреба, изписани на разход.
През 2017 г. изградихме допълнително видеонаблюдение (12 бр. камери) от друга фирма “Б”, което допълва и разширява обхвата на това от 2016 г. на стойност 3800 лв., което вече следва да бъде заведено по с/ка 2049 Машини, съоръжения и оборудване и отразено на касова основа в § 52-03.
Има ли основание да се обединят стойностите на двете изградени системи за видеонаблюдение и да се заведат заедно по с/ка 2049, тъй като втората допълва първата?
Как на практика ще изглежда това като счетоводни записвания?
Как е правилно да се заведе активът - като система за видеонаблюдение или отделно да се заведат кaмерите, които вече самостоятелно няма да попаднат в стойностния праг за признаване като ДМА (още повече че за целите на амортизирането на тези активи/материали това има значение)?
Отговор: Отчитането на дълготрайните материални активи се извършва съгласно СС 16 Дълготрайни материални активи. В параграф 3.2 от този стандарт е посочено, че дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
От разпоредбата става ясно, че ако всяка камера може да се използва самостоятелно, отчитането може да е отделно.
Извършването на разходи относно отчетен актив се третира като последващи разходи. Съгласно параграф 6.1 от СС 16 с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.
Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са (параграф 6.2 от СС 16):
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
В счетоводните стандарти се третират разходите, които се извършват за отчетен актив.
Няма обаче изисквания относно капитализирането на разходи, отчетени в предишни периоди, в стойността на дълготрайните материални активи. Според нас това не е допустимо.
27
Данъци и счетоводство » Използване на счетоводен софтуер
30.11.2017, 14:31Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор
Въпрос: С каква нормативна база е уредено използването на счетоводен софтуер в България? Може ли българска фирма, която е 100 процента собственост на американска да води счетоводството си на тяхна счетоводна програма, която няма лиценз в България и Европа, да съхранява счетоводните данни само на техния сървър в Америка, включително и личните данни на хората, които работят в България?
Отговор: Няма нормативни изисквания в българското счетоводно законодателство относно използването на счетоводен софтуер. Затова къде софтуерът е лицензиран, или дали е лицензиран, няма значение.
Важно е обаче да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за счетоводството счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, въпреки че могат да се съставят и на чужд език.
Според чл. 9, т. 1 от Закона за счетоводството не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри. Това означава, че всички извършени операции трябва да се отчитат счетоводно, независимо дали са на специализиран софтуер.
Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, включително посочените по-горе, и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език (чл. 12, ал. 2 от закона).
Това означава, че ако чрез американски софтуер може да се спазва българското счетоводно законодателство, включително съставяне на документи и справки на български език (наред с други езици), той може да се използва от българските предприятия.
Относно съхраняването на документите – важни са сроковете, посочени в чл. 12 от Закона за счетоводството, а не сървърът, в който се съхраняват.
Относно защитата на лични данни – трябва да се имат предвид разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
Въпрос: С каква нормативна база е уредено използването на счетоводен софтуер в България? Може ли българска фирма, която е 100 процента собственост на американска да води счетоводството си на тяхна счетоводна програма, която няма лиценз в България и Европа, да съхранява счетоводните данни само на техния сървър в Америка, включително и личните данни на хората, които работят в България?
Отговор: Няма нормативни изисквания в българското счетоводно законодателство относно използването на счетоводен софтуер. Затова къде софтуерът е лицензиран, или дали е лицензиран, няма значение.
Важно е обаче да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за счетоводството счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, въпреки че могат да се съставят и на чужд език.
Според чл. 9, т. 1 от Закона за счетоводството не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри. Това означава, че всички извършени операции трябва да се отчитат счетоводно, независимо дали са на специализиран софтуер.
Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, включително посочените по-горе, и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език (чл. 12, ал. 2 от закона).
Това означава, че ако чрез американски софтуер може да се спазва българското счетоводно законодателство, включително съставяне на документи и справки на български език (наред с други езици), той може да се използва от българските предприятия.
Относно съхраняването на документите – важни са сроковете, посочени в чл. 12 от Закона за счетоводството, а не сървърът, в който се съхраняват.
Относно защитата на лични данни – трябва да се имат предвид разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
28
Данъци и счетоводство » Вписване в трудовата книжка и в заповедта за освобождаване
22.11.2017, 11:38Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат
Моля да ни отговорите на следните въпроси, възникващи в практиката ни:
1. Коя дата е правилна да се вписва при прекратяване на трудов договор - последният работен ден или първият неработен ден?
2. Може ли в трудовата книжка да е посочен последният работен ден, а в заповедта за освобождаване - първият неработен ден? Не се ли разминават датите по този начин?
Трудовото правоотношение се прекратява от точно определена дата, която следва да се впише в заповедта за прекратяването му. Моментът, датата на прекратяване е определена с чл. 335 от Кодекса на труда (КТ). Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, моментът на прекратяване е изтичането на срока на предизвестието. При неспазване срока на предизвестието прекратяването става с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. При прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие - моментът на прекратяване е моментът на получаване на писменото изявление за прекратяване.
От изложеното дотук следва, че трудовото правоотношение се счита прекратено от деня, следващ деня, в който е изтекло предизвестието, или от деня, следващ деня, в който е получено изявлението за прекратяване.
Що се отнася до изчисляване на трудовия стаж, следва да се има предвид, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355 КТ). Когато се вписва периодът от кога до кога се зачита трудов стаж, необходимо е да се впише и последният ден, в който е съществувало трудово правоотношение, т.е. и последният ден, който се зачита за трудов стаж включително. Оттук се получава и разминаване между заповедта за прекратяване (в която е записано, че трудовото правоотношение е прекратено считано от определена дата и тази дата е денят, от който трудовото правоотношение не съществува) и датата, до която включително се зачита за трудов стаж, като изчисляването на трудовия стаж става, като се включва и последният ден, в който е съществувало трудовото правоотношение.
В практиката обаче такова прецизиране се среща рядко, тъй като за дата на прекратяване на трудовото правоотношение и датата, до която се изчислява трудовият стаж, обикновено се вписва една и съща дата.
Моля да ни отговорите на следните въпроси, възникващи в практиката ни:
1. Коя дата е правилна да се вписва при прекратяване на трудов договор - последният работен ден или първият неработен ден?
2. Може ли в трудовата книжка да е посочен последният работен ден, а в заповедта за освобождаване - първият неработен ден? Не се ли разминават датите по този начин?
Трудовото правоотношение се прекратява от точно определена дата, която следва да се впише в заповедта за прекратяването му. Моментът, датата на прекратяване е определена с чл. 335 от Кодекса на труда (КТ). Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, моментът на прекратяване е изтичането на срока на предизвестието. При неспазване срока на предизвестието прекратяването става с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. При прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие - моментът на прекратяване е моментът на получаване на писменото изявление за прекратяване.
От изложеното дотук следва, че трудовото правоотношение се счита прекратено от деня, следващ деня, в който е изтекло предизвестието, или от деня, следващ деня, в който е получено изявлението за прекратяване.
Що се отнася до изчисляване на трудовия стаж, следва да се има предвид, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355 КТ). Когато се вписва периодът от кога до кога се зачита трудов стаж, необходимо е да се впише и последният ден, в който е съществувало трудово правоотношение, т.е. и последният ден, който се зачита за трудов стаж включително. Оттук се получава и разминаване между заповедта за прекратяване (в която е записано, че трудовото правоотношение е прекратено считано от определена дата и тази дата е денят, от който трудовото правоотношение не съществува) и датата, до която включително се зачита за трудов стаж, като изчисляването на трудовия стаж става, като се включва и последният ден, в който е съществувало трудовото правоотношение.
В практиката обаче такова прецизиране се среща рядко, тъй като за дата на прекратяване на трудовото правоотношение и датата, до която се изчислява трудовият стаж, обикновено се вписва една и съща дата.
29
Данъци и счетоводство » Специфики при определяне на код по ЕКАТТЕ
15.11.2017, 10:49Отговаря Андрей АЛЕКСАНДРОВ - доц., д-р по трудово право
Нашето дружество се намира в гр. Хасково. В трудовия договор на наш служител - търговски агент, е записано “място на работа” - гр. Пловдив. Служителят живее в гр. Пловдив. В гр. Пловдив дружеството няма обособено стационарно място. За работно място служителят използва предоставения му от нас фирмен автомобил - от автомобила се обажда по служебен телефон, за да ни върне получените към фирмата заявки. Когато служителят пътува извън гр. Пловдив, му се изплащат командировъчни. Какъв код ЕКАТТЕ следва да подадем съгласно Наредба № 5?
В ДВ, бр. 23/17.03.2017 г., бе обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КT. Промените влизат в сила от 01.04.2017 г., като сред тях с най-голяма практическа значимост се откроява въвеждането на ново задължение за работодателите за посочване на код на населеното място по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), където е работното място на работника или служителя.
От буквалното тълкуване на новите разпоредби следва, че се посочва код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е определеното в трудовия договор място на работа на работника или служителя (в случая - Пловдив; кодът по ЕКАТТЕ на общ. Пловдив е 56784). Обстоятелството, че седалището на дружеството е в гр. Хасково и то няма клон или друго поделение в Пловдив, не променя този факт. Без значение е и обстоятелството, че лицето изпълнява трудовите си задължения и извън Пловдив, като за целта се командирова. Съгласно чл. 3, ал. 1, б. “г” от наредбата, командировките са изрично изключени от обхвата на задължението за подаване на уведомление до НАП.
Нашето дружество се намира в гр. Хасково. В трудовия договор на наш служител - търговски агент, е записано “място на работа” - гр. Пловдив. Служителят живее в гр. Пловдив. В гр. Пловдив дружеството няма обособено стационарно място. За работно място служителят използва предоставения му от нас фирмен автомобил - от автомобила се обажда по служебен телефон, за да ни върне получените към фирмата заявки. Когато служителят пътува извън гр. Пловдив, му се изплащат командировъчни. Какъв код ЕКАТТЕ следва да подадем съгласно Наредба № 5?
В ДВ, бр. 23/17.03.2017 г., бе обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КT. Промените влизат в сила от 01.04.2017 г., като сред тях с най-голяма практическа значимост се откроява въвеждането на ново задължение за работодателите за посочване на код на населеното място по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), където е работното място на работника или служителя.
От буквалното тълкуване на новите разпоредби следва, че се посочва код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е определеното в трудовия договор място на работа на работника или служителя (в случая - Пловдив; кодът по ЕКАТТЕ на общ. Пловдив е 56784). Обстоятелството, че седалището на дружеството е в гр. Хасково и то няма клон или друго поделение в Пловдив, не променя този факт. Без значение е и обстоятелството, че лицето изпълнява трудовите си задължения и извън Пловдив, като за целта се командирова. Съгласно чл. 3, ал. 1, б. “г” от наредбата, командировките са изрично изключени от обхвата на задължението за подаване на уведомление до НАП.
30
Данъци и счетоводство » За неустойки не трябва да се издават фактури
08.11.2017, 16:59Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ – регистриран одитор
Въпрос: Дружеството е сключило извънсъдебна спогодба с клиент за плащане на задължения по договор за наем. Делото е спряно с опцията да бъде подновено при неизпълнение от страна на длъжника. Договорът за наем е недействащ и вземанията са с характер на неустойки за забава по договор, фактури за наем и съдебно-деловодни разноски в размер на 3200 лв.
Договорено е разсрочено плащане в рамките на 12 месеца.
1. Трябва ли да се издава фактура за претендираните съдебно-счетоводни разноски?
2. Коректно ли е приходът от неустойки да се отчита поетапно, съответстващ на направените плащания по спогодбата, или всички неустойки и такси трябва да се начислят като приход при подписване на същата? Самата спогодба не осигурява на дружеството сигурност, че ще си получи средствата, договорени в нея.
Отговор: Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
В следващите алинеи на чл. 113 са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително. Според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане.
От тези разпоредби става ясно, че за неустойки фактури не трябва да се издават. Това е посочено изрично и в чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС – за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Документи, удостоверяващи плащането на неустойки и лихви, са например платежни нареждания, приходни касови ордери или други, които съдържат задължителните реквизити по Закона за счетоводството.
Често на практика признатите вземания или присъдените се отчитат веднага като приход. Трябва обаче да се има предвид, че това нарушава принципа предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат (чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството). Според нас е по-правилно да се третират като условни вземания и да не се признават в печалбата преди тяхното постъпване.
Въпрос: Дружеството е сключило извънсъдебна спогодба с клиент за плащане на задължения по договор за наем. Делото е спряно с опцията да бъде подновено при неизпълнение от страна на длъжника. Договорът за наем е недействащ и вземанията са с характер на неустойки за забава по договор, фактури за наем и съдебно-деловодни разноски в размер на 3200 лв.
Договорено е разсрочено плащане в рамките на 12 месеца.
1. Трябва ли да се издава фактура за претендираните съдебно-счетоводни разноски?
2. Коректно ли е приходът от неустойки да се отчита поетапно, съответстващ на направените плащания по спогодбата, или всички неустойки и такси трябва да се начислят като приход при подписване на същата? Самата спогодба не осигурява на дружеството сигурност, че ще си получи средствата, договорени в нея.
Отговор: Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
В следващите алинеи на чл. 113 са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително. Според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане.
От тези разпоредби става ясно, че за неустойки фактури не трябва да се издават. Това е посочено изрично и в чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС – за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Документи, удостоверяващи плащането на неустойки и лихви, са например платежни нареждания, приходни касови ордери или други, които съдържат задължителните реквизити по Закона за счетоводството.
Често на практика признатите вземания или присъдените се отчитат веднага като приход. Трябва обаче да се има предвид, че това нарушава принципа предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат (чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството). Според нас е по-правилно да се третират като условни вземания и да не се признават в печалбата преди тяхното постъпване.
31
Данъци и счетоводство » Корекция на ДДС при продажба на амортизиран актив
09.10.2017, 10:32Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с.
Въпрос: При продажба на ДМА – автомобил, който е изцяло амортизиран - изтекли са 4 години от придобиването му, по застрахователна стойност и начислено ДДС върху тази стойност следва ли да се прави корекция на ДДС съгласно чл. 79 от ЗДДС?
Отговор: Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Според ал. 3, т. 2 от същия член за стоките, за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит, които са или биха били дълготрайни активи, се дължи данък в размер, определен по съответните формули. В чл. 80, ал. 1, т. 4 е посочено, че корекции не се извършват за стоки, различни от недвижими имоти, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит.
Както се вижда от цитираните по-горе разпоредби, амортизирането на актива съгласно нормите, допустими от Закона за корпоративното подоходно облагане (4 години за автомобили), няма отношение към корекциите на данъчен кредит по ЗДДС. Те се извършва до 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Трябва също така да се има предвид, че при продажбите (за разлика от унищожаване, установяване на липси или бракуване), не се извършват корекции, а се начислява ДДС, когато доставката е облагаема.
Въпрос: При продажба на ДМА – автомобил, който е изцяло амортизиран - изтекли са 4 години от придобиването му, по застрахователна стойност и начислено ДДС върху тази стойност следва ли да се прави корекция на ДДС съгласно чл. 79 от ЗДДС?
Отговор: Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Според ал. 3, т. 2 от същия член за стоките, за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит, които са или биха били дълготрайни активи, се дължи данък в размер, определен по съответните формули. В чл. 80, ал. 1, т. 4 е посочено, че корекции не се извършват за стоки, различни от недвижими имоти, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит.
Както се вижда от цитираните по-горе разпоредби, амортизирането на актива съгласно нормите, допустими от Закона за корпоративното подоходно облагане (4 години за автомобили), няма отношение към корекциите на данъчен кредит по ЗДДС. Те се извършва до 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Трябва също така да се има предвид, че при продажбите (за разлика от унищожаване, установяване на липси или бракуване), не се извършват корекции, а се начислява ДДС, когато доставката е облагаема.
32
Данъци и счетоводство » Получени пари по отписано в предишен период вземане
08.09.2017, 10:23Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор
Получено е плащане по отписано вземане от клиент. При отписването е осчетоводено 609/411. Как трябва да се осчетоводи получаването - 503/701 ли? И признава ли се приходът за данъчни цели? Вземането е от 2009 г., а е отписано през 2015 г.
Нека за целите на казуса, да предположим, че вземането е отписано поради изтичане на давностния срок. След изтичане на давностния срок, вземането се отписва, защото не отговаря на определението за "актив".
Получените пари, по отписано в предишен период вземане, трябва да се отчете като приход, защото отговаря на дефиницията за "приход", а именно: “увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала”. Няма специално третиране на тези преходи в Закона за корпоративното подоходно облагане. Това означава, че те се признават за данъчни цели.
Получено е плащане по отписано вземане от клиент. При отписването е осчетоводено 609/411. Как трябва да се осчетоводи получаването - 503/701 ли? И признава ли се приходът за данъчни цели? Вземането е от 2009 г., а е отписано през 2015 г.
Нека за целите на казуса, да предположим, че вземането е отписано поради изтичане на давностния срок. След изтичане на давностния срок, вземането се отписва, защото не отговаря на определението за "актив".
Получените пари, по отписано в предишен период вземане, трябва да се отчете като приход, защото отговаря на дефиницията за "приход", а именно: “увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала”. Няма специално третиране на тези преходи в Закона за корпоративното подоходно облагане. Това означава, че те се признават за данъчни цели.
33
Отговаря Христо ДОСЕВ – регистриран одитор
Въпрос: В годишната данъчна декларация, при определяне на слабата капитализация, кои лихви трябва да се включат? Аз имам лихви за забава на плащане на фактури, лихви по банкови кредити, лихви по дела с ЧСИ и лихви, които сме платили към НАП в началото на 2016г., натрупани по стари задължения, които са платени еднократно. Получената величина, в резултат от осчетоводяването им на ред 7.2 , е отрицателна, затова би ли следвало да се коригира финансовият резултат или корекцията е ненужна?
Отговор: По силата на чл. 43, ал. 3 от ЗКПО не се включват при определянето на регулацията на слабата капитализация:
- Лихвите за забава във връзка със закъснели плащания и неустойки, включително и за тези просрочени непублични задължения, които се събират от ЧСИ.
- Лихвите по банков заем, освен когато кредитът е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице.
- Лихвите, които не се признават за данъчни цели на друго основание от закона – например лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения, непризнати по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО.
В случай че попълвате помощната справка за целите на попълване на част V от образец 1010 на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и на ред 7.2 получената разлика е отрицателна величина (т.е. разликата между лихвите, подлежащи на регулация по чл. 43, ал. 3 от ЗКПО и приходите от лихви и 75% от счетоводния финансов резултат без влиянието на всички приходи и разходи за лихви), то тогава вие няма да имате увеличаване на счетоводния финансов резултат, а напротив, бихте имали намаление на данъчния финансов резултат. При условие че в предходни години конкретното дружество е имало непризнати разходи за лихви по реда на слабата капитализация, със сумата, посочена на ред 7.2, ограничени до размера на непризнатите разходи за лихви по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО за предходните 5 години, непризнати по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗКПО.
Въпрос: В годишната данъчна декларация, при определяне на слабата капитализация, кои лихви трябва да се включат? Аз имам лихви за забава на плащане на фактури, лихви по банкови кредити, лихви по дела с ЧСИ и лихви, които сме платили към НАП в началото на 2016г., натрупани по стари задължения, които са платени еднократно. Получената величина, в резултат от осчетоводяването им на ред 7.2 , е отрицателна, затова би ли следвало да се коригира финансовият резултат или корекцията е ненужна?
Отговор: По силата на чл. 43, ал. 3 от ЗКПО не се включват при определянето на регулацията на слабата капитализация:
- Лихвите за забава във връзка със закъснели плащания и неустойки, включително и за тези просрочени непублични задължения, които се събират от ЧСИ.
- Лихвите по банков заем, освен когато кредитът е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице.
- Лихвите, които не се признават за данъчни цели на друго основание от закона – например лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения, непризнати по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО.
В случай че попълвате помощната справка за целите на попълване на част V от образец 1010 на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и на ред 7.2 получената разлика е отрицателна величина (т.е. разликата между лихвите, подлежащи на регулация по чл. 43, ал. 3 от ЗКПО и приходите от лихви и 75% от счетоводния финансов резултат без влиянието на всички приходи и разходи за лихви), то тогава вие няма да имате увеличаване на счетоводния финансов резултат, а напротив, бихте имали намаление на данъчния финансов резултат. При условие че в предходни години конкретното дружество е имало непризнати разходи за лихви по реда на слабата капитализация, със сумата, посочена на ред 7.2, ограничени до размера на непризнатите разходи за лихви по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО за предходните 5 години, непризнати по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗКПО.
34
Данъци и счетоводство » Трудов стаж при намалено и при непълно работно време
25.08.2017, 16:01Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика
Има ли разлика при изчисляването на трудов стаж и осигурителен стаж при намалено и при непълно работно време?
Намаленото работно време по смисъла на чл. 137 от КТ е законоустановено като нормално (пълно) работно време на 6 или 7 часа в зависимост от отрасъла и дейността. Поради работата при намалено работно време се зачита за пълен трудов стаж и осигурителен стаж.
Непълното работно време по смисъла на чл. 138 и 138а от КТ е част от нормативно установеното пълно работно време. Изчисляването на трудовия стаж в такива случаи става чрез привеждане на договореното работно време към пълното работно време. Ако непълното време е равно или повече от половината от законоустановеното за тази професия и дейност, отработеното време се зачита за пълен трудов стаж. Ако е по-малко от половината нормативно установено, отработените часове се събират и сумата се дели на нормалната продължителност, за да се получат отработените цели, тоест трудовият стаж в дни.
За разлика от трудовия стаж осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години (чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО). За осигурителен стаж се зачита времето, през което осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното, законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Следва да се отбележи, че при непълно работно време минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се разделя на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножава по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от КСО.
На основата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. В случаите, когато осигурителният стаж на лицето не е равен на трудовия (служебния) стаж, в трудовата (служебната) книжка се вписва само трудовият (служебният) стаж. Продължителността на осигурителния стаж на лицето се вписва в удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя при прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение.
Има ли разлика при изчисляването на трудов стаж и осигурителен стаж при намалено и при непълно работно време?
Намаленото работно време по смисъла на чл. 137 от КТ е законоустановено като нормално (пълно) работно време на 6 или 7 часа в зависимост от отрасъла и дейността. Поради работата при намалено работно време се зачита за пълен трудов стаж и осигурителен стаж.
Непълното работно време по смисъла на чл. 138 и 138а от КТ е част от нормативно установеното пълно работно време. Изчисляването на трудовия стаж в такива случаи става чрез привеждане на договореното работно време към пълното работно време. Ако непълното време е равно или повече от половината от законоустановеното за тази професия и дейност, отработеното време се зачита за пълен трудов стаж. Ако е по-малко от половината нормативно установено, отработените часове се събират и сумата се дели на нормалната продължителност, за да се получат отработените цели, тоест трудовият стаж в дни.
За разлика от трудовия стаж осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години (чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО). За осигурителен стаж се зачита времето, през което осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното, законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Следва да се отбележи, че при непълно работно време минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се разделя на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножава по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от КСО.
На основата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. В случаите, когато осигурителният стаж на лицето не е равен на трудовия (служебния) стаж, в трудовата (служебната) книжка се вписва само трудовият (служебният) стаж. Продължителността на осигурителния стаж на лицето се вписва в удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя при прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение.
35
Данъци и счетоводство » Коригиране на ползван данъчен кредит
17.08.2017, 13:59Отговаря доц. д-р Живко БОНЕВ - д.е.с.
Имам дълготраен актив - влекач, който е бракуван поради повреда на двигателя. Купен е 2013 г. за 5000 лв. Ползван данъчен кредит 1000 лв. Начислените амортизации до 20.01.2017 (датата на брак) са 3958,32 лв. Четох чл. 73 и 79 от ЗДДС, но нещо се обърках. Kак да изчисля ДДС, с което да коригирам ползвания ДК и в кой данъчен период трябва да го покажа?
В чл. 78, ал 1 от ЗДДС е уточнено какво се разбира под ползван данъчен кредит, а именно: “...стойността на данъка, който регистрирано по този закон лице е приспаднало в годината на упражняване на право на данъчен кредит”, за която сочите, че е 1000 лв. Тя, освен времето на ползване, ще бъде базата за изчисляване на дължимия данък.
Каква амортизация е начислена няма значение за определянето на дължимия данък. Тя оказва влияние при определяне на балансовата стойноста на актива за отписването му и при преобразуването на финансовия резултат.
Въпросите за самите корекции на ползвания данъчен кредит, при различните ситуации, са дадени в чл. 79, 79а, 79б от ЗДДС.
В данъчния закон е заложена презумпцията, че данъчният кредит може да се ползва изцяло, ако съответният дълготраен актив се ползва от предприятието за дейности, за които има право на данъчен кредит, определено време в години, включително годината на ползване на данъчния кредит:
=за недвижимите имоти - 20 г.
=за останалите дълготрайни активи - 5 години.
При използване на актива по-малко време, за разликата се дължи данък, който се определя чрез т.нар. коригиране на ползвания данъчен кредит.
Вашият случай попада в хипотезата на други активи, т.е.:
Формулата на изчисление е съобразно чл 79, ал. 3. т. 2, буква “а”:
“(3) За стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:
........................ ................
2. за останалите стоки
а) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/5 х БГ,
където:
ДД - дължим данък;
НДДС - начисленият ДДС при придобиването на актива, т.е. начисленият данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит”.
Поясненията на елементите ДД и НДДС не предизвикват проблем. По отношение на “БГ”, текстът е много претрупан и неясен, поради което предизвиква определени затруднения, защото едновременно засяга два момента и два периода:
а) моментът на ползването на данъчния кредит и период за използването на актива и
б) моментът на бракуването му и времето на неизползване на актива.
На практика смисълът е, че данъчният кредит се ползва без корекции, в рамките на нормативно определения срок в години - от началото на годината на придобиване, до началото на годината на отписването. При по-ранно отписване, данък се дължи от началото на годината на бракуване до изтичане на нормативния срок. Сроковете се изчисляват в кръгли години, независимо кога през годината е придобит или бракуван активът.
При тази постановка при вас:
Обстоятелствата за ползване на данъчен кредит са настъпили и са ползвани 2013 г.
Петгодишният срок от 2013 г. включително изитча в края на 2017 г.
Обстоятелствата за коригиране на ползвания кредит са настъпили 2017 г., която се включва в периода на неползване на актива.
Или срокът, за който следва да се признае данъчният кредит, е 4 години от 2013 г. до 2016 г. включително.
Броят на годините, за които следва да се направи корекцията, е една година, т.е. при петгодишен нормативен срок 20% от ползвания кредит, или в случая 200 лв.
Чрез формулата това би се получило така:
ДД = НДДС х 1/5 х БГ,
ДД = 1000 лв х 1/5 х 1
В ал. 4 на чл. 79 ясно и недвусмислено е посочено, че начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство - бракуването на актива. Съставя се протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
Имам дълготраен актив - влекач, който е бракуван поради повреда на двигателя. Купен е 2013 г. за 5000 лв. Ползван данъчен кредит 1000 лв. Начислените амортизации до 20.01.2017 (датата на брак) са 3958,32 лв. Четох чл. 73 и 79 от ЗДДС, но нещо се обърках. Kак да изчисля ДДС, с което да коригирам ползвания ДК и в кой данъчен период трябва да го покажа?
В чл. 78, ал 1 от ЗДДС е уточнено какво се разбира под ползван данъчен кредит, а именно: “...стойността на данъка, който регистрирано по този закон лице е приспаднало в годината на упражняване на право на данъчен кредит”, за която сочите, че е 1000 лв. Тя, освен времето на ползване, ще бъде базата за изчисляване на дължимия данък.
Каква амортизация е начислена няма значение за определянето на дължимия данък. Тя оказва влияние при определяне на балансовата стойноста на актива за отписването му и при преобразуването на финансовия резултат.
Въпросите за самите корекции на ползвания данъчен кредит, при различните ситуации, са дадени в чл. 79, 79а, 79б от ЗДДС.
В данъчния закон е заложена презумпцията, че данъчният кредит може да се ползва изцяло, ако съответният дълготраен актив се ползва от предприятието за дейности, за които има право на данъчен кредит, определено време в години, включително годината на ползване на данъчния кредит:
=за недвижимите имоти - 20 г.
=за останалите дълготрайни активи - 5 години.
При използване на актива по-малко време, за разликата се дължи данък, който се определя чрез т.нар. коригиране на ползвания данъчен кредит.
Вашият случай попада в хипотезата на други активи, т.е.:
Формулата на изчисление е съобразно чл 79, ал. 3. т. 2, буква “а”:
“(3) За стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:
........................ ................
2. за останалите стоки
а) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/5 х БГ,
където:
ДД - дължим данък;
НДДС - начисленият ДДС при придобиването на актива, т.е. начисленият данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит”.
Поясненията на елементите ДД и НДДС не предизвикват проблем. По отношение на “БГ”, текстът е много претрупан и неясен, поради което предизвиква определени затруднения, защото едновременно засяга два момента и два периода:
а) моментът на ползването на данъчния кредит и период за използването на актива и
б) моментът на бракуването му и времето на неизползване на актива.
На практика смисълът е, че данъчният кредит се ползва без корекции, в рамките на нормативно определения срок в години - от началото на годината на придобиване, до началото на годината на отписването. При по-ранно отписване, данък се дължи от началото на годината на бракуване до изтичане на нормативния срок. Сроковете се изчисляват в кръгли години, независимо кога през годината е придобит или бракуван активът.
При тази постановка при вас:
Обстоятелствата за ползване на данъчен кредит са настъпили и са ползвани 2013 г.
Петгодишният срок от 2013 г. включително изитча в края на 2017 г.
Обстоятелствата за коригиране на ползвания кредит са настъпили 2017 г., която се включва в периода на неползване на актива.
Или срокът, за който следва да се признае данъчният кредит, е 4 години от 2013 г. до 2016 г. включително.
Броят на годините, за които следва да се направи корекцията, е една година, т.е. при петгодишен нормативен срок 20% от ползвания кредит, или в случая 200 лв.
Чрез формулата това би се получило така:
ДД = НДДС х 1/5 х БГ,
ДД = 1000 лв х 1/5 х 1
В ал. 4 на чл. 79 ясно и недвусмислено е посочено, че начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство - бракуването на актива. Съставя се протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
36
Данъци и счетоводство » Корекция на ползвания данъчен кредит
03.08.2017, 10:44Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор
Въпрос: Като физическо лице закупувам кола на лизинг, без да съм регистриран по ДДС. Изплащам 1 година лихва и главница и ДДС и ми откраднаха колата. От лизинга ме осъдиха, че трябва да плащам вноските до остатъчната стойност на задължението. След като е откраднат активът, лизингът дължи ли ДДС към бюджета и респективно ние дължим ли на главницата ДДС към лизинга? Имаме вече решение от Апелативен съд - Пловдив, че ДЗИ дължи на лизинга лихва и главница.
Отговор: Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
За стоките, които са или биха били дълготрайни активи, данък се дължи в размер, определен съгласно формулите, посочени в чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.
В чл. 80, ал. 2 от ЗДДС е посочено, че корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила.
Кражбата не представлява непреодолима сила. Затова при липси в резултат на кражба се извършва корекция на ползвания данъчен кредит.
Относно въпроса дали физическото лице – лизингополучател, дължи ДДС на лизингодателя – това следва да се урежда съгласно договора между двете страни.
Въпрос: Като физическо лице закупувам кола на лизинг, без да съм регистриран по ДДС. Изплащам 1 година лихва и главница и ДДС и ми откраднаха колата. От лизинга ме осъдиха, че трябва да плащам вноските до остатъчната стойност на задължението. След като е откраднат активът, лизингът дължи ли ДДС към бюджета и респективно ние дължим ли на главницата ДДС към лизинга? Имаме вече решение от Апелативен съд - Пловдив, че ДЗИ дължи на лизинга лихва и главница.
Отговор: Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
За стоките, които са или биха били дълготрайни активи, данък се дължи в размер, определен съгласно формулите, посочени в чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.
В чл. 80, ал. 2 от ЗДДС е посочено, че корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила.
Кражбата не представлява непреодолима сила. Затова при липси в резултат на кражба се извършва корекция на ползвания данъчен кредит.
Относно въпроса дали физическото лице – лизингополучател, дължи ДДС на лизингодателя – това следва да се урежда съгласно договора между двете страни.
37
Данъци и счетоводство » Възнаграждение за отпуск при кръводаряване
27.07.2017, 11:37Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Дължи ли се възнаграждение за дните, в които служител е бил в отпуск поради кръводаряване? Трябва ли предварително работникът и работодателят да договорят размера на това възнаграждение?
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него (чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ).
По време на тази отпуска, работодателят изплаща на работника или служителя възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя.
Това споразумение може да се подпише преди или след кръводаряването.
Работодателят няма право да откаже споразумение за възнаграждение за дните на кръводаряването.
Отказът за подписване на споразумение или за изплащане на възнаграждение представлява нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя, за които може да бъде уведомена съответната инспекция на труда.
Дължи ли се възнаграждение за дните, в които служител е бил в отпуск поради кръводаряване? Трябва ли предварително работникът и работодателят да договорят размера на това възнаграждение?
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него (чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ).
По време на тази отпуска, работодателят изплаща на работника или служителя възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя.
Това споразумение може да се подпише преди или след кръводаряването.
Работодателят няма право да откаже споразумение за възнаграждение за дните на кръводаряването.
Отказът за подписване на споразумение или за изплащане на възнаграждение представлява нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя, за които може да бъде уведомена съответната инспекция на труда.
38
Отговаря доц. д-р Али Вейсел - регистриран одитор
Въпрос: Фактури на клиенти от 2011 г. през 2016 г. са отписани вземания. Фирмата доставчик изпраща на клиента уведомително писмо, с което го приканва да погаси задълженията си. В отговор те потвърждават, че ще ги погасят, като не упоменават конкретен срок. В тази случай задължени ли сме да отпишем вземанията?
Отговорът на специалиста:
Признаването на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се извършва съгласно чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съгласно ал. 1 от този член непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на три години, за вземанията с тригодишен давностен срок, или на 5 години, за вземанията с петгодишен давностен срок, от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
В тази разпоредба е посочено кога най-рано се признават разходите от отписване на вземания. Това означава, че те могат да се признават и през следващите години.
Затова в описания случай предприятието няма задължение да отпише вземанията съгласно данъчното законодателство.
Въпрос: Фактури на клиенти от 2011 г. през 2016 г. са отписани вземания. Фирмата доставчик изпраща на клиента уведомително писмо, с което го приканва да погаси задълженията си. В отговор те потвърждават, че ще ги погасят, като не упоменават конкретен срок. В тази случай задължени ли сме да отпишем вземанията?
Отговорът на специалиста:
Признаването на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се извършва съгласно чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съгласно ал. 1 от този член непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на три години, за вземанията с тригодишен давностен срок, или на 5 години, за вземанията с петгодишен давностен срок, от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
В тази разпоредба е посочено кога най-рано се признават разходите от отписване на вземания. Това означава, че те могат да се признават и през следващите години.
Затова в описания случай предприятието няма задължение да отпише вземанията съгласно данъчното законодателство.
39
Данъци и счетоводство » Данъчно третиране на задълженията по реда на чл. 46 от ЗКПО
06.07.2017, 14:44Отговаря Христо Досев – д.е.с.
Въпрос: Фирма има задължение от 100 000 лв., на което давността изтича през 2017 г. Фирмата няма да плати задължението и смятаме да го отпишем през 2016 г., т.е. една година преди изтичане на давностния срок. Задължението участва в счетоводния финансов резултат. Следва ли да преобразуваме данъчния финансов резултат в намаление през 2016 г. и в увеличение през 2017 г. (съгл. чл. 46, ал. 3 и ал. 4 от ЗКПО)?
Отговор: Данъчното третиране на задълженията по реда на чл. 46 от ЗКПО се отнася само до онези задължения, които към края на съответната данъчна година са представени като такива в баланса на дружеството. Т.е. разпоредбата на чл. 46 изисква в края на съответната година данъчно задълженото лице да направи анализ на съществуващите му задължения (налични като кредитни салда по сметките за задължения) и ако за някой от тези задължения е настъпило някое от изброените в чл. 46, ал. 1 обстоятелства. Следователно, ако вследствие преценка на ръководството на предприятието вие отпишете задължението като недължимо и признаете текущ приход, то за вас не възниква основание да прилагате разпоредбите на чл. 46 от ЗКПО. Съответно признатият от вас приход от отписване на задължението в размер на 100 000 лв. ще участва в определянето на данъчния ви финансов резултат.
Същевременно ви обръщаме внимание, че Законът за счетоводството изисква при текущото счетоводно отчитане и изготвяне на финансовите отчети да се спазва принципът за „предпазливост”. Този принцип изисква при изготвяне на финансовите отчети да се оценяват и отчитат всички предполагаеми рискове и очаквани евентуални загуби при счетоводното представяне на стопанските операции. Т.е. във финансовите отчети не трябва да има надценени активи и подценени пасиви (оценката на пасивите не трябва да е по-ниска от тази, по която същите могат да се уредят). Следователно, за да отпишете едно задължение, преди да е изтекла давността, следва да имате достатъчна сигурност, че същото няма да бъде поискано от страна на контрагента ви, т.е. да няма вероятност в бъдеще да са необходими ресурси за погасяване на същото. Ако има факти и обстоятелства (не само намерението за неплащане от страна на ръководството на дружеството), които с достатъчна сигурност да дават индикация, че това задължение няма да бъде платено преди изтичане на давностния му срок, то считаме, че едва тогава можете да отпишете същото.
Въпрос: Фирма има задължение от 100 000 лв., на което давността изтича през 2017 г. Фирмата няма да плати задължението и смятаме да го отпишем през 2016 г., т.е. една година преди изтичане на давностния срок. Задължението участва в счетоводния финансов резултат. Следва ли да преобразуваме данъчния финансов резултат в намаление през 2016 г. и в увеличение през 2017 г. (съгл. чл. 46, ал. 3 и ал. 4 от ЗКПО)?
Отговор: Данъчното третиране на задълженията по реда на чл. 46 от ЗКПО се отнася само до онези задължения, които към края на съответната данъчна година са представени като такива в баланса на дружеството. Т.е. разпоредбата на чл. 46 изисква в края на съответната година данъчно задълженото лице да направи анализ на съществуващите му задължения (налични като кредитни салда по сметките за задължения) и ако за някой от тези задължения е настъпило някое от изброените в чл. 46, ал. 1 обстоятелства. Следователно, ако вследствие преценка на ръководството на предприятието вие отпишете задължението като недължимо и признаете текущ приход, то за вас не възниква основание да прилагате разпоредбите на чл. 46 от ЗКПО. Съответно признатият от вас приход от отписване на задължението в размер на 100 000 лв. ще участва в определянето на данъчния ви финансов резултат.
Същевременно ви обръщаме внимание, че Законът за счетоводството изисква при текущото счетоводно отчитане и изготвяне на финансовите отчети да се спазва принципът за „предпазливост”. Този принцип изисква при изготвяне на финансовите отчети да се оценяват и отчитат всички предполагаеми рискове и очаквани евентуални загуби при счетоводното представяне на стопанските операции. Т.е. във финансовите отчети не трябва да има надценени активи и подценени пасиви (оценката на пасивите не трябва да е по-ниска от тази, по която същите могат да се уредят). Следователно, за да отпишете едно задължение, преди да е изтекла давността, следва да имате достатъчна сигурност, че същото няма да бъде поискано от страна на контрагента ви, т.е. да няма вероятност в бъдеще да са необходими ресурси за погасяване на същото. Ако има факти и обстоятелства (не само намерението за неплащане от страна на ръководството на дружеството), които с достатъчна сигурност да дават индикация, че това задължение няма да бъде платено преди изтичане на давностния му срок, то считаме, че едва тогава можете да отпишете същото.
40
Данъци и счетоводство » Прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие
28.06.2017, 11:27Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат
Моля да ми отговорите на следните въпроси, имащи отношение към прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие:
1. Наша работничка е подала молба за напускане на работа, като в молбата е записала една дата, а лицето е освободено на друга дата - т. е. липсва съвпадение на волите на двете страни.
2. Каква юридическа стойност има тази молба, след като лицето е посочило в нея да бъде освободено на 30 януари 2017 г., а на 26 януари си е получило заплатата за м.януари - т.е. 6 дни преди да е приключил месецът? Законно ли е да се приключва месецът толкова рано и как ще се спази чл. 325, ал. 1, т. 1?
Отговор на първия поставен въпрос: Чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) изисква изрично писмено съгласие относно прекратяване на трудовия договор. Взаимното съгласие е налице, когато съвпаднат волеизявленията на двете страни за прекратяване на сключения по между им договор.
Датата на прекратяване ще бъде датата на получаване на приемането на предложението - т.е. датата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Няма пречка датата на прекратяване да се определи по взаимно съгласие на страните. В случая работничката е предложила прекратяването да стане от 30 януари 2017 г. В резолюцията на ръководителя на предприятието е определена дата за прекратяване на правоотношението 1 февруари 2017 г. Тази дата е посочена и в заповедта за прекратяване на правоотношението, която е получена от работничката на 9 февруари 2017 г. При това положение, понеже съгласие е постигнато относно прекратяването, а е спорна само датата на това прекратяване, по аналогия ще се приложат нормите на чл. 13, 14 от Закона за задълженията и договорите относно действието на правните сделки, каквато сделка представлява взаимното съгласие за прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор ще се смята прекратен от датата на получаване на заповедта на работодателя за прекратяване от предложителя (работничката).
За прилагане на основанието на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда задължително необходимо е съгласие относно прекратяване на трудовия договор и евентуално относно датата на прекратяване. В конкретния случай работничката трудно може да докаже някакъв интерес като основание за атакуване на заповедта на работодателя пред съда, тъй като в конкретния случай, става дума за един ден разлика между предложената и приета от работодателя дата. Хипотетично това би било възможно само ако интересът от прекратяване на трудовия договор отпадне.
Отговор на втория поставен въпрос: По втората част от въпроса, законно ли е да се изплати, съответно получи трудово възнаграждение за работа, която още не е била извършена, е необходимо да се има предвид следното: Кодексът на труда изрично установява, че работодателят дължи възнаграждение на работника или служителя за извършената от него работа (чл. 124 и чл. 128 от Кодекса на труда). Предварително заплащане е допустимо само като аванс (арг. от чл. 270, ал. 2 КТ). Полученият аванс се удържа от трудовото възнаграждение (чл. 272, ал. 1, т. 1 КТ). Следователно, работодателят, в конкретния казус, не е извършил нарушение, като е изплатил авансово част от дължимото възнаграждение. Авансовото плащане е без значение за прекратяване на трудовото правоотношение. То не е недължимо платено, тъй като работничката е работила до края на месеца, за който й е платено.
Моля да ми отговорите на следните въпроси, имащи отношение към прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие:
1. Наша работничка е подала молба за напускане на работа, като в молбата е записала една дата, а лицето е освободено на друга дата - т. е. липсва съвпадение на волите на двете страни.
2. Каква юридическа стойност има тази молба, след като лицето е посочило в нея да бъде освободено на 30 януари 2017 г., а на 26 януари си е получило заплатата за м.януари - т.е. 6 дни преди да е приключил месецът? Законно ли е да се приключва месецът толкова рано и как ще се спази чл. 325, ал. 1, т. 1?
Отговор на първия поставен въпрос: Чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) изисква изрично писмено съгласие относно прекратяване на трудовия договор. Взаимното съгласие е налице, когато съвпаднат волеизявленията на двете страни за прекратяване на сключения по между им договор.
Датата на прекратяване ще бъде датата на получаване на приемането на предложението - т.е. датата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Няма пречка датата на прекратяване да се определи по взаимно съгласие на страните. В случая работничката е предложила прекратяването да стане от 30 януари 2017 г. В резолюцията на ръководителя на предприятието е определена дата за прекратяване на правоотношението 1 февруари 2017 г. Тази дата е посочена и в заповедта за прекратяване на правоотношението, която е получена от работничката на 9 февруари 2017 г. При това положение, понеже съгласие е постигнато относно прекратяването, а е спорна само датата на това прекратяване, по аналогия ще се приложат нормите на чл. 13, 14 от Закона за задълженията и договорите относно действието на правните сделки, каквато сделка представлява взаимното съгласие за прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор ще се смята прекратен от датата на получаване на заповедта на работодателя за прекратяване от предложителя (работничката).
За прилагане на основанието на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда задължително необходимо е съгласие относно прекратяване на трудовия договор и евентуално относно датата на прекратяване. В конкретния случай работничката трудно може да докаже някакъв интерес като основание за атакуване на заповедта на работодателя пред съда, тъй като в конкретния случай, става дума за един ден разлика между предложената и приета от работодателя дата. Хипотетично това би било възможно само ако интересът от прекратяване на трудовия договор отпадне.
Отговор на втория поставен въпрос: По втората част от въпроса, законно ли е да се изплати, съответно получи трудово възнаграждение за работа, която още не е била извършена, е необходимо да се има предвид следното: Кодексът на труда изрично установява, че работодателят дължи възнаграждение на работника или служителя за извършената от него работа (чл. 124 и чл. 128 от Кодекса на труда). Предварително заплащане е допустимо само като аванс (арг. от чл. 270, ал. 2 КТ). Полученият аванс се удържа от трудовото възнаграждение (чл. 272, ал. 1, т. 1 КТ). Следователно, работодателят, в конкретния казус, не е извършил нарушение, като е изплатил авансово част от дължимото възнаграждение. Авансовото плащане е без значение за прекратяване на трудовото правоотношение. То не е недължимо платено, тъй като работничката е работила до края на месеца, за който й е платено.