Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ

Въпрос: Във фирма Х са начислявани, но не са плащани данъци за доходи, изплатени на физически лица (граждански договори) за 3 години – за 2010, 2011 и 2012 година.  До 10.01.2013 година подадохме декларация по чл. 55, в която посочихме само невнесения данък за изплатените доходи през декември 2012 г., защото по стария закон тези данъци трябваше да се платят до 10.01.2013 г.  В декларацията по чл. 55, която трябва да подаваме до 31.07, данъците за кой период трябва да се включат – за целия период,  в който не сме внасяли, т.е. за цялата 2010 г; за цялата 2011 г. и  до м. 11.2012 г. - включително (защото за м. 12.2012 вече сме подали до 10.01.2013)  или само тези за 2012 г. - от началото на 2012 г. до м.11.2012 г. включително. И в единия, и в другия вариант при попълване на декларацията кой период и година трябва да посочим, като, дори ако трябва да декларираме само 2012 г., месеците са 11 – от 01 до 11?

Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с., регистриран одитор

Отговор: Във връзка със спазване на задължението ви по реда на § 60 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), обнародван в ДВ, брой 94 от 2012 г. и влизащ в сила считано от 01.01.2013 г., с който се правят съответните изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), следва да съобразите следното. В случай че вашето предприятие е удържало авансов данък за доходи от стопанска дейност по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, но същевременно този данък не е внесен към 31.12.2012 г., въпреки че е бил дължим към 31.12.2012 година, следва да подадете в компетентната ТД на НАП декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) в срок до 31 юли 2013 година. Изхождайки от утвърдения формуляр на данъчната декларация, можем да констатираме, че за всяка една данъчна година следва да се подаде отделна данъчна декларация. Видно от поставения въпрос, става ясно, че вашето предприятие е удържало, но не е внасяло в срок данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ за три данъчни години – 2010, 2011 и 2012 г.. От това следва да заключим, че в законно установения срок – 31.07.2013 г., вашето предприятие – платец на доходи от друга стопанска дейност на физически лица (възнаграждения по „граждански договори”), ще трябва да декларира с три данъчни декларации удържаните, но невнесени в срок дължими данъци за съответните три данъчни периода. В съответния формуляр на декларацията – образец 4001 в част I, клетка 3.3 следва да попълните месеците, за които се подава декларацията. При условие че за данъчните години 2010 и 2011 сте пропуснали да внесете удържания данък за цялата година, за съответните две декларации ще попълните всичките 12 месеца в клетка 3.3. За данъчната 2012 г. ще трябва да попълните само онези месеци, за които не сте внесли удържания данък и за които не сте подавали информация в ТД на НАП, че съответният данък е дължим. Тъй като за месец 12.2012 г. сте подали съответната декларация в срок до 10.01.2013 година, то за данъчната 2012 г. в клетка 3.3 на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) сега в срок до 31.07.2013 година ще трябва да попълните клетките, съответстващи на първите 11 месеца на данъчната година.
Данъчни документи, подлежащи на отразяване в дневника за покупките

Въпрос: Дружество извършва транспортна дейност в страни от Европейската общност, както и в страни извън нея. При осъществяване на дейността се извършват сделки в някои от държавите в Общността и извън нея, зареждане с гориво, смяна на резервни части, ремонти, пристанищни такси, фактури от услуги за превозване с ферибот и др.
В кои случаи получените документи следва да бъдат включвани в изготвения от нас дневник за покупките съгласно Закона за ДДС. За заплащаните такси и други подобни с нулева ставка следва ли да бъдат съставяни протоколи по чл. 117 от ЗДДС?


Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ – данъчен консултант

Отговор: С оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС на отразяване в дневника за покупките подлежат получените от регистрираното лице данъчни документи. Такива според нашия закон са фактурите, известията към тях и протоколите.
За да бъде една фактура (или известие към нея) данъчен документ, тя трябва да е издадена от данъчно задължено лице, действащо в това качество, по повод осъществена от него доставка на стока или услуга (по арг. от чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Същата трябва да бъде съставена в съответствие с правилата, съдържащи се в глава 11 от ЗДДС, съответно в чл. 217 и сл. от Директива 2006/112/ЕО.
Ето защо в дневника за покупките следва да намират отражение тези от издаваните на транспортната фирма документи в чужбина, които се явяват фактури по смисъла на ЗДДС, респ. на Директива 2006/112/ЕО. Такива например ще са фактурите, издавани от търговски дружества по повод доставки (зареждане) на горива, смяна на резервни части и ремонти, фактури за услуги по превоз с ферибот, съдържащи изискваните реквизити от чл. 114 от ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.
Ако са налице оказвани на българската транспортна фирма услуги, които са с място на изпълнение в България и са облагаеми, като доставчикът е установен извън територията на нашата страна, то на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е нужно съставянето на протокол и самоначисляването на ДДС за стойността на услугата. Такава ще е например ситуацията при получени ремонтни услуги, независимо дали те физически са оказани на територията на държава членка или на трета страна, както и при фериботен превоз на товарния автомобил между две държави членки. За отбелязване е, че в такива случаи, тъй като местоизпълнението на услугата е в България (по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО), във фактурата не следва да има начислен чуждестранен ДДС.
Необходимост от издаването на протокол по чл. 117 от закона ще е налице и ако доставката на услуга с място в България, по която доставчикът е установен извън страната ни, е облагаема с нулева ставка (чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС). В този случай в протокола следва да се посочи и основанието за прилагане на ставката от нула на сто – съответната разпоредба от ЗДДС (глава трета) и/или от ППЗДДС (глава четвърта), съгласно която доставката се облага с посочената ставка. В такива ситуации е нужно транспортната фирма да разполага с относимите документи по глава четвърта от правилника, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка (чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС). Пример за подобна услуга е фериботният превоз на товарен автомобил на транспортната фирма, извършен в трети страни или между държава членка и трета страна (тук основанието за прилагане на нулевата ставка ще е съответната от четирите точки на чл. 23, ал. 3 от правилника).
Осигуряване на съдружник за работа и по трудов договор с дружеството

Въпрос. Новорегистрирана българска транспортна фирма осъществява дейност по международен транспорт в рамките на ЕС, както и вътрешни курсове в страната. Съдружниците са взели решение да се осигуряват като самоосигуряващи се лица и тъй като нямат наети лица по трудов договор, които да изпълняват длъжността шофьор, те ще я упражняват и това е повод да се сключи договор за работа с личен труд. В нарушение ли ще бъдем или не? Като самоосигуряващо се лице, което работи като шофьор, необходимо ли е да се правят допълнителни вноски по фонд ДЗПО ППФ специално?
Притесненията ни са да не би от НАП да ни направят проблем и да не би да го разтълкуват като граждански договор, какъвто той не е. Когато попитахме в ДАИ, ни отговориха, че няма проблем.

   
Отговаря Гошо МУШКАРОВ – д-р по икономика

Отговор. В съответствие с чл. 84, ал. 1 от Търговския закон всеки съдружник има право да управлява дружествените работи, освен ако с дружествения договор управлението е възложено на един или няколко съдружници или на друго лице, което не е съдружник. Поради това към заявлението за вписване на дружеството в търговския регистър се прилага и учредителният договор, който съдържа клауза за начина на управление и представителство на дружеството.
Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те са самоосигуряващи се лица и се осигуряват за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигуряването им възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност и за която са внесени или са дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Така че вписването на лицето като съдружник в търговско дружество само по себе си не е достатъчно, за да възникне задължение за осигуряване. Необходимо е съдружникът след вписването на дружеството в търговския регистър да упражнява трудова дейност във връзка с функционирането на самото дружество - преговори и сключване на договори, подписване на различни документи във връзка с прилагането на Закона за счетоводството, данъчните закони и т.н. Ако не извършва такава дейност и не получава доходи за нея, съдружникът не подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО.
Когато с учредителния договор или с решение на общото събрание един съдружник е посочен като управител на дружеството и с него е сключен договор за управление и контрол с определено по него възнаграждение, той подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност на дружеството.
Съдружниците, които имат сключени трудови договори за работа в същото дружество, подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 1 или ал. 2 от КСО върху договореното трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност на дружеството и квалификационната група професии, в която попада заеманата длъжност.
Когато едновременно с трудовата си дейност по трудовия договор (в случая - като шофьор) такова лице упражнява и трудова дейност по управление на дружеството като съдружник или управител, то подлежи на осигуряване и на двете основания - като шофьор по трудови договори и като самоосигуряващ се съдружник, респективно като управител на същото.
В съответствие с чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които подлежат на осигуряване за доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителният доход се формира от сбора от осигурителните им доходи при спазване на поредността, регламентирана в същата алинея, но върху не повече от максималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За 2013 г. максималният размер на осигурителния доход е определен на 2200 лв.

Транзитна продажба на стоки

Въпрос: Българска фирма купува стоки от Китай, които плаща на китайската фирма и продава на фирма в Германия. Стоката пътува директно до Германия.
Българската фирма действа от свое име и за своя сметка и не е комисионер на германската. Счита ли се сделката за ВОД, подава ли се VIES декларация и следва ли да декларира в системата “Интрастат”?


Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: По смисъла на международните търговски правила операцията, в която участва българската фирма в случая, се квалифицира като “транзитна продажба на стока” и нейната доставка към германската фирма не представлява ВОД. За доставката си българската фирма не следва да подава VIES декларация, нито да я декларира в системата на Интрастат. Основания за това е обстоятелството, че при тази операция няма движение на стока между териториите на две държави членки, което да изисква деклариране за целите на европейската статистика на търговията със стоки по системата “Интрастат”, нито е налице доставка, данъкът за която се самоначислява от получателя й, което се контролира чрез VIES системата. При нея са налице две отделни доставки - едната от китайската фирма към българската и втора от последната към германската. По смисъла на ЗДДС и двете доставки са с местоизпълнение извън територията на страната. Местоизпълнението на първата доставка е на територията на Китай. За китайската фирма това е износ и по силата на международните правила към нея е приложима нулева данъчна ставка. Втората доставка е с местоизпълнение територията на Германия и подлежи на облагане с ДДС при осъществяването на митническите процедури, свързани с вноса. В тази връзка за българската фирма ще възникнат някакви задължения относно ДДС-то на внасяната стока единствено само ако нейната доставка е сключена по условията на търговски термин, която я задължава да поеме разноските и риска за стоките до определено местоназначание на немска територия и съответно тя е посочена в митническата декларация за вноса като вносител. В противен случай задълженията за ДДС при вноса на стоката са за немската фирма.
В такива случаи обикновено се казва, че доставката на българската фирма е извън обхвата на нашия ЗДДС. Това е вярно само дотолкова, доколкото при доставките с местоизпълнение извън територията на страната за доставвчика не възникват задължения за начисляването на ДДС. В същото време обаче на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС доставката на българската фирма й дава право на данъчен кредит. Доставките с местоизпълнение извън територията на страната участват и при определяне размера на чл. 73 от ЗДДС за целите на частичния данъчен кредит. В резултат на това фирмата следва да отрази данните за доставката си в колона 23 на дневника за продажби и в клетка 18 на справката декларация за съответния данъчен период.
Уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата

Нина МАНОЛОВА – адвокат

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Това основание за уволнение е безвиновно и то не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения. Обратното би направило заповедта за уволнение на това основание незаконна.
Основанието за уволнение по т. 5 трябва да се преценява винаги конкретно и с оглед изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение, отразени в длъжностната характеристика на съответния работник или служител. Фактите, които обосновават наличието на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, могат да бъдат изложени в доклад на атестационна комисия, към който заповедта за уволнение евентуално препраща. Но ако заповедта за уволнение само възпроизвежда законовия текст, тя е незаконна. Тъй като основанието за уволнение, както посочихме, е безвиновно, то не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения. Това според трайната съдебна практика прави уволнението на това основание незаконно. В своята практика ВКС приема, че ”с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 на работодателя е предоставена възможност да преценява всеки отделен случай, при който на работника или служителя липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа. След тази преценка  работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника за изпълнение на трудовите си задължения” (решение № 84/20.02.2006 г. по гр.д. 1862/2003 г., 3-то г.о., бюл. ВКС, бр. 10/2005 г.) В този смисъл е и решение № 1626/23.10.2006 г. по гр.д. № 55/2004 г., 3-то г.о., в което освен това е посочено, че липсващите качества трябва да се в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения (бюл. ВКС, бр. 10 2006 г.).
Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде единична негова проява. Липсата на качества трябва да бъде установена. Тя трябва да е обективен факт, а не резултат от субективното отношение на работодателя към работника или служителя. Заповедта за уволнение трябва да съдържа конкретните липсващи качества, необходими за изпълнение на служебните задължения. В мотивите на решение № 84/20.02.2006 г. по гр.д. 1862/2003 г. на ВКС, 3-то г.о. е посочено, че “заповедта за уволнение е незаконна на формално основание защото в нея не са конкретизирани професионалните качества които липсват на ищеца” (бюл. ВКС, бр. 10/2005 г.).
В друго свое решение № 1626/23.10.2006 г. по гр.д. № 55/2004 г., 3-то г.о., ВКС приема, че “работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на това основание (чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – бел. авт.) изисква посочване на необходимите качества за съответната работа, които работникът не притежава” (бюл. ВКС, бр. 10/2006 г.).
Важно е да се знае, че когато заповедта за уволнение не е подписана от работодателя, тя е незаконна, арг. от чл. 61, ал. 1 КТ (решение № 1935/ 13.02.2001 г. по гр.д. № 562/2000 г., 3-то г.о., бюл. ВКС, бр. 2). Съгласно цитираното решение ”Кодексът на труда не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи, които да упражняват правата и задълженията му по трудовия договор. Само дисциплинарната власт може да се предоставя по силата на изрично упълномощоване, и то в определени от работодателя граници.” По–нататък в мотивите на същото решение се посочва, че “Заповедта за уволнение е незаконна, защото не е подписана от работодателя – арг. от чл. 61, ал. 1 КТ. Страна по трудовото правоотношение са работникът или служителят и работодателят. КТ не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи, които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор. Това е така с оглед спецификата на трудовото правоотношение... Само дисциплинарната власт може да се предоставя по силата на изрично упълномощаване от работодателя.”
Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Въпрос: Предстои да бъде сключен договор между българска фирма (регистрирана по ЗДДС) и фирма в Китай за доставка на стоки. Стоките ще се продават чрез поръчка по електронен път посредством създадена за целта интернет страница на българската фирма. Стоките няма да пристигат в България, а ще бъдат доставяни на купувачите (физически лица от Европейския съюз и трети страни) директно от фирмата доставчик (от Китай) посредством куриерска фирма. Сумите от физическите лица ще постъпват в банковата сметка на българската фирма, а българската фирма от своя страна ще извърши превод към фирмата в Китай. Всички плащания ще се извършват през PayPal системата.
 
Въпроси:
1.   Как следва да бъде оформена документално доставката на стоките?
2.   Какви документи следва да бъдат издадени от китайската фирма към българската фирма, при положение че не се прехвърля собственост върху стоките?
3.   Какъв документ следва да издаде българската фирма към купувача - физическо лице, при положение че българската фирма не придобива собственост върху стоката?
4.   Как следва да бъде отразена описаната доставка в дневник покупки, дневник продажби и справка-декларацията по ЗДДС?
5.   Ще има ли различно данъчно облагане, ако стоките се предоставят на български физически лица?
6.   Оборотът, който ще реализира българската фирма от продажбите, облагаема или освободена сделка е за целите на ДДС?
7.   Какви следва да бъдат счетоводните записвания на описаната доставка? [/b]

Отговор: Според посочените обстоятелства на българската фирма предстои да извършва продажби на стоки, които няма да са нейна собственост. В резултат на това при тази си дейност тя фактически ще осъществява посредничество между купувачите на въпросните стоки и техния собственик - китайската фирма. По правило в случаите, при които дадена фирма посредничи между купувача и продавача за покупко-продажбата на стоки, посредничеството бива пряко или косвено. В зависимост от случая при прякото посредничество той действа от името и за сметка на продавача или на купувача на стоката, а при непрякото - в качеството си на комисионер, който не придобива собственостт върху стоката, обект на продажбата, като я продава от свое име, но за сметка на собственика й.

В запитването си не давате информация на каква база и с каква периодичност ще бъде договорено възнаграждението, което ще получава за дейността си фирмата ви от китайския собственик на стоката. Това не дава възможност да се определи еднозначно от кой тип е посредничеството, което ще осъществява тя в случая. Особеност, която затруднява това, е и обстоятелството, че продажбите се договарят по електронен път и липсва движение на стоката, с което да е свързана тя директно.

Въпреки това данните от запитването дават основание да се направи заключение, че във вашия случай е по-вероятно посредничеството на фирмата ви да се квалифицира като такова, извършвано в качеството й на комисионер, т.е. като лице, осъществяващо продажби от свое име, но за сметка на друго лице. Основният аргумент за това е обстоятелството, че собственикът на продаваната стока - китайската фирма, и нейните купувачи - физическите лица, нямат пряк договорен контакт. Договарянето на условията за продажбата, изпращането на стоката и плащанията за нея се извършват от фирмата ви, т.е. от комисионера, който при тези продажби действа от свое име, но за сметка на собственика на стоката. Последният от своя страна само осъществява доставките на поръчките, които е приел комисионерът. Поради това не може да се приеме, че в случая българската фирма осъществява само пряко посредничество, като договарянето и осъществяването на продажбите се извършва между купувача и продавача на стоките. Аргумент против наличието на комисионерска сделка е обстоятелството, че между двете фирми не се предвижда прехвърляне на собственост върху търгуваната стока. При комисионните сделки обаче нейното прехвърляне (т.нар. отчетна доставка) е само документално, поради което приемаме, че това не е пречка отговорите на зададените ни въпроси да бъдат дадени в контекста на тази хипотеза.

Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от свое име, но за чужда сметка, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС.

В съответствие с него при сделката в случая възникват три доставки, както следва:
- първа възниква сделката между българската фирма – комисионер, и физическото лице, купувач на стоката. При нея тя осъществява доставка на стока с местоизпълнение извън територията на страната. Следователно за фирмата това е доставка извън обхвата на нашия ЗДДС. По смисъла на чл.127 на закона това е доставката по т. 1 между комисионера и третото лице;
-   втора е т.нар. отчетна доставка, при която търговецът (в случая китайската фирма) прехвърля собствеността на продадената стока на комисионера, т.е. тази по чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона. Местоизпълнението на тази доставка също е извън територията на страната (на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС  то е там, където се намира стоката преди изпращането й). В резултат на това тя също е извън обхвата на нашия закон. Следователно във фактурите, които издава на българската фирма, китайският доставчик няма да начислява данък;
-   трета е доставката на комисионната услуга, оказвана от комисионера на комитента – тази по чл. 127, ал. 2, т. 3 от закона. Когато получател на услугата е данъчно задължено лице, нейното местоизпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и също е извън територията на България. В резултат на това във фактурата, която издава на китайската фирма, българската няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”.

На основание изложената нормативна постановка даваме следните отговори на зададените ни въпроси:
Въпроси № 1 и 3: Как следва да бъде оформена документално доставката на стоките и какъв документ следва да издаде българската фирма към купувача - физическо лице, при положение че българската фирма не придобива собственост върху стоката?

Доставките по чл. 127, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, които извършва българската фирма, са предназначени за данъчно незадължени физически лица и на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, независимо от това къде са установени тези лица, за тях може да не се издават фактури. По силата на чл. 119, ал. 1 от закона за тези доставки регистрираните лица са задължени да съставят отчет за продажбите по реда и с данните, определени от чл. 112 от ППЗДДС.

Въпрос № 2: Какви документи следва да бъдат издадени от китайската фирма към българската фирма, при положение че не се прехвърля собственост върху стоките?

В случая китайската фирма прехвърля собственост само върху стоките, които са продадени за нейна сметка от българската фирма. В условията на комисионните продажби прехвърлянето на собствеността е само документално и се оформя чрез документиране на т. нар. отчетна сделка (тази по чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗДДС). В случая придобиването на стоката от фирмата не е свързано с внос, тъй като те се придобиват от лица, установени в ЕС или трети страни, поради което е извън обхвата на нашия закон и не е свързано с начисляване на ДДС. Сделката се документира с фактура, в която не се начислява ДДС нито в Китай (където по силата на международнте правила ставката следва да е нулева), нито у нас, тъй като е с местоизпълнение извън територията на страната. Съобразно договореното между двете фирми документирането може да става след продажбата на определено количество, стойност или друг параметър на продажбите или на определен период от време - месец, тримесечие и т.н.

В същата периодичност или период от време българската фирма следва да фактурира на китайската фирма доставката на своята комисионна услуга. За целта тя издава фактура без начислен данък на основание чл. 21, ал. 2 от закона, данните от който отразява в колона 22 на дневника за продажбите и в клетка 18 на справката декларация за съответния данъчен период. На основание чл.18 от Регламент 282/2006/ЕС обаче, за да има право да приложи този ред за облагане, българската фирма следва да разполага с доказателства, че получателят на доставката й е данъчно задължено лице по смисъла на регламента. За целта тя следва да получи от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган в Китай, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС (съгласно чл. 18, ал. 3, б. “а” от регламента); да разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от китайската държава, с друго доказателство за това, че китайската фирма е данъчно задължено лице, или с проверена информация по въпроса, получена при проверка, подобна на тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания.

Въпрос № 6: Оборотът, който ще реализира българската фирма от продажбите, облагаема или освободена сделка е за целите на ДДС?

В случая фирмата извършва доставки на стоки и на услуга с местоизпълнение извън територията на страната. Ако бяха с местоназначение на наша територия, тези доставки биха били облагаеми и по смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и за целите на чл. 69 от закона те се приемат за облагаеми. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3, т. 3 от закона те се приемат за облагаеми и за целите на коефициента по чл. 73 от закона.

Въпрос № 5: Ще има ли различно данъчно облагане, ако стоките се предоставят на български физически лица? Да, в случай че получател на стоката е данъчно незадължено лице, установено в България, фактически възникват обстоятелства на внос, който следва да бъде обявяван пред митническите власти от съответната куриерска фирма и облаган с ДДС в зависимост от наличието или отсъствието на условията за освобождаване от облагане с ДДС при внос, регламентирани в чл. 58 от ЗДДС.
Проф. Костадин ИВАНОВ – данъчен експерт

Редът и начинът за ползване на данъчното облекчение за лични вноски за допълнително осигуряване и застраховане се регламентират в чл. 19 на ЗДДФЛ.
Общата годишна данъчна основа се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигурвяване в общ размер до 10 на сто от нея, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договор за застраховка „Живот”, също в общ размер до 10 на сто от общата годишна данъчна основа, определена по чл. 17 на закона.

Следва да се има предвид, че месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодателя лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа, както и с внесените през месеца за сметка на лицето вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховка „Живот”също в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от закона.

Съгласно ал. 4 от чл. 19 облекчението се ползва и в случаите, когато се промени застрахователното, съответно осигурителното дружество, а прехвърлянато на набраните до този момент средства се извърши по банков път.

Размерът на данъчното облекчение зависи от сумата на годишните данъчни основи на дохода, тъй като тя е базата, от която зависи размерът на данъчното облекчение. Данъчното облекчение е 10 на сто от сумата на данъчните основи за годината, което означава, че колкото по-голяма е тази основа, толкова по-голям ще бъде размерът на данъчното облекчение за направените лични осигурителни вноски.

Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране

Данъчното облекчение се регламентира в чл. 20 от закона. То се изразява в следното: сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 на закона се намалява с внесените през годината за сметка на лицето осигурителни вноски по параграф 9 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване. .
Облекчението се ползва от лицата, които откупуват осигурителен стаж за времето, през което са завършили висше или полувисше образование. То може да се ползва и от лицата, на които не им достигат 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия.

Осигурителните вноски се определят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, действащ към датата на внасяне на осигурителните вноски.

За да ползва данъчното облекчние, физическото лице трябва да приложи към годишната данъчна декларация копие от документите за направените осигурителни вноски.
Отговаря ст.н.с. д-р Живко БОНЕВ - д.е.с.

Въпрос: Фирма продава свой дълг (дългът е банков кредит) с договор за заместване в дълг. Какви осчетоводявания се правят при двете страни по него - фирмата поемател и другата фирма?

Отговор: Приемаме, че договорът е правилно съставен с всички изискуеми се данни и съгласието на кредитора.

Законът за задълженията и договорите с чл. 102 дава възможнност трето лице да замести длъжника с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

До момента вие дължита на банката сума, друго лице ви замества в дълга и ще изплаща всички суми. В договора следва да има данни за целта, която определя вашите отношения с поемателя, а на тази основа и точните счетоводни статии. Те могат да бъдат  различни.  Например:
1. Поемателят ви дължи сума. Поемайки вашето задължение, вие ще му опростите това вземане.
Тогава вие отписвате задължението си към банката и отписвате и вземането си от поемателя. Ако има разлики в сумите, отчитате и финансов резултат от финансовата операция. Поемателят отписва задължението си към вас и записва задължение към банката.
2. Поемателят поема да плаща за ваша сметка.
Вие следва да отпишете задължението си към банката и ще възникне задължение към поемателя.
Поемателят регистрира задължение към банката и вземане от вас. В зависимост от целта това вземане на поемателя може да се променя примерно с плащане на лихви.
3. Възможно е договореност, че поемателят няма да търси от вас платените по вашето задължение суми.
Тогава следва да отпишете задължението си като приход.
При поемателя ще възникне финансова  загуба и задължение към банката.

Възможни са и други варианти. Вие сочите "продажба", което означава разплащания между вас и поемателя, които трябва да са уточнени в договора, с който не разполагаме. Посоченото налага да уточните взаимоотношенията си с поемателя.
Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с., регистриран одитор

Въпрос: Дружеството ни ООД притежава собствен офис, закупен 1994 г. През 2006 г. направихме основен ремонт на същия и с направените разходи увеличихме неговата първоначална стойност. От същата година започнахме да начисляваме и по-висока амортизация. Тази година при подготовката за приключване на 2012 г. се установи, че  амортизацията не е изчислена правилно, следвало е да бъде по-висока. Въпросът ни е може ли  да начислим правилната амортизация за 2012 г. и същата да остане до напълното амортизиране на офиса, или следва да се счита за счетоводна грешка и да се коригира финансовият резултат от 2006 г. досега?

Отговор: Разглеждайки поставения въпрос, можем да стигнем до извода, че неправилното определяне и начисляване на разхода за амортизация на дълготрайния материален актив (сграда) за периода 2006 – 2012 година представлява счетоводна грешка, чието изправяне би могло да се осъществи по няколко начина в зависимост от възприетата база за изготвяне на финансовите отчети.

По реда на МСФО:
Ако отчитащото се предприятие е избрало МСФО като своя счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети, то приложимият за целта международен счетоводен стандарт МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки изисква от предприятието да приложи съответните насоки, предвидени в параграф 41 и 42. На практика международният счетоводен стандарт изисква за грешките, открити за текущия период – до момента на датата, на която финансовият отчет бъде одобрен за публикуване – да се коригират и отстранят в текущия отчетен период. Т.е. ако вашето предприятие е установило, че за въпросната сграда през 2012 година е начислило по-малко разходи за амортизация, отколкото е трябвало да бъде начислено съобразно новата отчетна стойност и оставащия полезен живот на нетекущия (дълготраен) материален актив и все още финансовият отчет за 2012 година не е изготвен и подписан от съответните длъжностни лица (съставител и ръководител), то тогава вие следва да преизчислите разхода за амортизация на сградата за 2012 година и да направите съответните корекции в годишния финансов отчет за 2012 година (увеличавате разходите за амортизация, увеличавате набраното до момента изхабяване на сградата, намалявате балансовата стойност на сградата, увеличавате загубата (намалявате печалбата) за отчетната 2012 година.

Що се касае до откритите грешки от предходни години, за които финансовите отчети вече са били одобрени за публикуване, т.е. за финансовите отчети за периода 2006 – 2011 година – задължение на отчитащото се предприятие е да направи съответните преизчисления за съответните периоди, през които са били допуснати грешките, и да коригира с обратна сила, както следва:
- Грешките, отнасящи се за предходния представен сравним отчетен период (в случая 2011 година) по следния начин:
1. В отчета за всеобхватния доход (отчета за приходите и разходите) - увеличение на разходите за амортизация за 2011 година; увеличение на загубата (намаление на печалбата) за 2011 година.
2. В отчета за финансовото състояние (Баланса) – увеличение на набраното до момента изхабяване; намаление на балансовата стойност на актива; увеличение на загубата (намаление на печалбата) - за предходно представената 2011 година.
3. В отчета за изменение на собствения капитал - увеличение на загубата (намаление на печалбата) - за предходно представената 2011 година.
- Грешките, отнасящи се преди началната дата на най-рано представения период (в случая грешките за периода 2006 – 2010 година), по следния начин:
1. В отчета за всеобхватния доход (отчета за приходите и разходите) не се правят корекции.
2. В отчета за финансовото състояние (баланса) – преизчисляване на набраното до момента изхабяване за периода 2006 – 2010 година; преизчисляване на балансовата стойност на сградата за периода 2006 – 2010 година; преизчисляване на печалбата/загубата за периода 2006 – 2010 година.
3. В отчета за изменение на собствения капитал - преизчисляване на печалбата/загубата за периода 2006 – 2010 година.

Счетоводните записвания, които бихме могли да препоръчаме в случая, са следите:
А) За увеличаване разхода за амортизация за 2011 година, в резултат на което ще се увеличи набраното изхабяване на сградата, ще се намали балансовата стойност на сградата и едновременно с това ще се увеличи загубата (намали печалбата) за предходната 2011 година, съставяме следното записване:
Дт с/ка Неразпределена печалба (Непокрита загуба) от минали години
аналитична подсметка – финансов резултат 2011 година   
   Кт с/ка Амортизация на ДМА
   аналитична подсметка – амортизация на сграда – 2011 година
Б) За преизчисляване на ефекта от грешката за периода 2006 – 2010 година, който трябва да се отрази във финансовия отчет със задна дата, съставяме счетоводното записване:
 Дт с/ка Неразпределена печалба (Непокрита загуба) от минали години
   Кт с/ка Амортизация на ДМА

По реда на НСФОМСП:
Ако отчитащото се предприятие е избрало НСФОМСП като своя счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети, то приложимият за целта национален счетоводен стандарт МСС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика дава право на избор дали отчитащото се предприятие да приложи препоръчителния подход или допустимия алтернативен подход за отстраняване на грешките от минали години. Препоръчителният подход по подобие на описания в МСФО ред и начин на коригиране на грешката изисква всяка корекция вследствие на промяната да се отрази за сметка на финансовия резултат (печалба или загуба) от минали години. И тук стандартът изисква сравнителната информация от миналата година да бъде коригирана така, все едно грешката не е била допускана никога.

Алтернативният допустим подход изисква отчитащото се предприятие да отчете ефекта от допуснатите грешки от минали години в текущия финансов резултат (в други приходи и разходи), т.е. в случая ще препоръчаме съставянето на следните счетоводни статии:
Дт с/ка Други Разходи
   Кт с/ка Амортизация на ДМА
   аналитична подсметка – амортизация на сграда
и
Дт с/ка Печалби и загуби от текущата година
   Кт с/ка Други Разходи

Предприятията, които са избрали отстраняването на допуснатата счетоводна грешка от минали години посредством прилагането на допустимия алтернативен подход съгласно параграфи 7.2.1., 7.2.2. и 7.2.3. от СС 8, ще трябва допълнително да изготвят и проформа отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, в които съответните позиции, които са били коригирани, следва така да се представят в текущия и в сравнимия предходен отчетен период, все едно счетоводната грешка не е била допускана никога. Този проформа годишен финансов отчет представлява неразделна част от Приложението към годишния финансов отчет за годината на отстраняване на грешката (в случая – част от Приложението към ГФО за 2012 година).   

Данъчно третиране по реда на ЗКПО:
При определяне на годишния корпоративен данък за 2012 година  данъчно задълженото лице ще трябва да изчисли данъчния ефект от допуснатата счетоводна грешка, като същият следва да се включи при определяне на задължението за корпоративен данък с подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 година. За целта същото следва да се съобрази с изискванията на чл. 62 от ЗКПО, защото той е приложим при допускане на счетоводна грешка, свързана с данъчен амортизируем актив. Най-общо казано, в случая следва да се извърши промяна в данъчната амортизируема стойност; начислената данъчна амортизация и данъчната стойност на сградата към 01.01.2012 година (1 януари на годината на откриване на допуснатата счетоводна грешка от минали години), без да се правят корекции на данъчните амортизационни планове за миналите години (2006 – 2011 години). Корекцията на данъчния ефект от допускане на счетоводната грешка се изправя като се преизчисли данъчната амортизация за миналите години, в които грешката е допусната, и данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите закони през съответните минали години така, че все едно грешката не е била допусната. Чл. 62 от ЗКПО изисква стойностите на данъчно амортизируемия актив (сградата) след промяната да са равни на стойностите, които ДМА би имал, ако не е била допусната счетоводната грешка.

За отразяване на данъчния ефект (ако има такъв) в счетоводните регистри в годината на отстраняване на грешката предлагаме да се вземе следното счетоводно записване:
Дебит сметка Неразпределена печалба (Непокрита загуба) от минали години
   Кредит сметка Разчети за корпоративен данък.

Ако въпреки допуснатата счетоводна грешка сградата е била коректно заведена в данъчния амортизационен план (ДАПл.) – т.е. не е допусната грешка по отношение на последващото водене на ДАПл, или в случай че счетоводно отчетените разходи за амортизация които допълнително са начислени вследствие отстраняване на допуснатата счетоводна грешка, съвпадат с размера на данъчните амортизации, които е следвало да бъдат начислявани в ДАПл за миналите отчетни периоди (т.е. предприятието прилага едни и същи счетоводни и данъчни амортизационни норми), няма да е налице данъчен ефект от допуснатата счетоводна грешка и последното счетоводно записване не би следвало да се прави в счетоводните регистри на предприятието.
Валери КОЛЧЕВ – данъчен консултант

В ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., са обнародвани измененията и допълненията в ЗДДС, които ще влязат в сила от 01.01.2013 г. Много съществена промяна в ЗДДС е извършена по отношение на правото на данъчен кредит за доставки, свързани с леки автомобили. Видно от мотивите към законопроекта, това изменение е наложено във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 2781/11 за несъответствия на разпоредбите в закона с Директива 2006/112/ЕС. По същество извършената промяна възстановява правната уредба относно правото на данъчен кредит при доставки с мотоциклети и леки автомобили, както и последващите доставки, свързани с тях, действаща преди датата на присъединяването на България към ЕС, т.е. до 31.12.2006 г. Разпоредбите на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г., ограничаваха правото на приспадане за посочените доставки, което бе нарушение на чл.  176, ал.  2 Директива 2006/112/ЕС, поради което се наложи тяхната промяна.

Дефиниция на лек автомобил

С изменението на ЗДДС се заличава изречение трето от т.  18 на ДР на ЗДДС, което означава, че отпада изискването при определяне на броя на седалките в един автомобил да се взимат предвид само тези, които са поставени фабрично от производителя. От 01.01.2013 г. дефиницията в т.  18 от ДР на ЗДДС се изменя, както следва: Лек автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Това означава, че вече ще се взимат предвид и допълнително поставените седалки в автомобила, а не само тези, които са фабрични. Така например, ако автомобилът е произведен с 4+1 седалки и допълнително са поставени още 2 седалки, то от 01.01.2013 г. този автомобил не е лек за целите на ЗДДС.

Ограничения на правото на данъчен кредит за доставки с леки автомобили

1. Право на данъчен кредит за наети леки автомобили
С оглед промените в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС от 01.01.2013 г. няма да възниква право на приспадане на данъчен кредит, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Същественото различие спрямо действащата редакция до 31.12.2012 г. е, че е отпаднало ограничението за правото на данъчен кредит за наети леки автомобили. Тази промяна е продиктувана от обстоятелството, че в ЗДДС (отменен, в сила до 31.12.2006 г.) такова ограничение за наети леки автомобили не съществуваше.

Така например, ако след 01.01.2013 г. бъде сключен договор за наем на лек автомобил между две български дружества, дружеството наемател ще има право на данъчен кредит за начисления ДДС за наема, при спазване на общите изисквания на ЗДДС, а именно използването на автомобила за облагаеми доставки.

Като наем на лек автомобил би следвало да се третират договорите за оперативен (експлоатационен) лизинг на леки автомобили, защото по своята същност те представляват наемни договори, което означава, че за лизингополучателя по такъв лизингов договор възниква право на данъчен кредит за начисления ДДС.

По отношение на договорите за финансов лизинг, в които е договорена само опция за прехвърляне на правото на собственост, към днашна дата е налице практика на НАП, която ги приравнява на договори за наем - предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл.  6, ал.  2 от ЗДДС (писма Изх. № 20-00-3/28.03.2013 г., изх. № 20-00-32/14.02.2011 г., изх.№ 5_94-00-83/26.06.2009 г. и други), в които се приема, че лизиновите вноски се приравняват на наем. Ако през 2013 г. се запази това тълкуване на органите по приходите, то би следвало да възниква право на данъчен кредит за лизинговите вноски за лекия автомобил по договор за лизинг с опция, като, ако бъде упражнена опцията, да не възниква право на данъчен кредит за допълнителното плащане и последващите разходи за него.

2. Право на данъчен кредит за транспортни услуги и таксиметрови превози с  леки автомобили
От 01.01.2013 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС няма да възниква право на данъчен кредит за стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Основната разлика спрямо 2012 г. е, че от ограничението на правото на данъчен кредит са отпаднали получените транспортни услуги или таксиметровите превози с мотоциклети или леки автомобили, тъй като в ЗДДС (отм.) такова ограничение не съществуваше.

С оглед отпадането на ограничението за възникване на правото на данъчен кредит за транспортни услуги с леки автомобили, ако след 01.01.2013 г. транспортна фирма извършва такива услуги на друга българска фирма, то за втората фирма ще възниква право на данъчен кредит за получените услуги. Обръщам внимание, че правото на данъчен кредит за транспортните услуги на фирмата получател ще възниква, ако тя ги използва за нейната икономическа дейност и облагаеми доставки, независимо каква точно е нейната дейност (търговска, консултантска и т.н.).

Аналогична е ситуацията и с получаваните таксиметрови превози. За периода 2007 – 2012 г. дружествата нямаха право на данъчен кредит за получени таксиметрови услуги с леки автомобили, а от 01.01.2013 г. това право ще възниква, при условие че са спазени общите изисквания на ЗДДС.
 
Изключения от ограничения на правото на данъчен кредит за доставки с леки автомобили

В чл. 70, ал. 2 ЗДДС също са извършени допълнения и от 01.01.2013 г. ще възниква право на данъчен кредит за придобиването и последващите разходи, свързани  леки втомобили, когато леките автомобили:
-   т. 1. - се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
-   т. 2. - са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
-   т. 3. - стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
-   т. 4. - стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.  1;
-   т.  5 (нова). превозните средства по чл. 70, ал.  1, т.  4 и стоките или услугите по чл. 70, ал.  1, т.  5 се използват и за дейности, различни от посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4, в случаите, когато една или повече от изброените в т.  1-4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
 
С оглед новата редакция на чл.  70, ал. 2 ЗДДС може да се направи изводът, че се запазват съществуващите изключения, които са действали до 31.12.2012 г. (т. 1-4) и се създава едно ново изключение – т.  5, когато доставките с леки автомобили представляват основна дейност на лицето. Новата т.  5 в чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС фактически въвежда изключенията, които се прилагаха до 31.12.2006 г. в ЗДДС (отм.).

Във връзка с промяната в чл. 70, ал. 2 ЗДДС е дадена и дефиниция на понятието „основна дейност”, като е създадена нова т. 18а от ДР на ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба „Основна дейност” по смисъла на чл.  70, ал.  2, т.  5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл.  70, ал.  2, т.  1-4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.

Така например след 01.01.2013 г. ще се запази възможността да се ползва данъчен кредит за покупка на лек автомобил, който се ползва единствено за отдаване под наем, независимо че дейността от отдаване под наем формира минимален приход в сравнение с общите приходи на дружеството.

Новият момент от 2013 г. е, че ако приходите от отдаване под наем на леки автомобили и транспортни услуги с такива надвишават 50% от общите приходи на едно дружество (представляват основна дейност), то това дружество ще може да ползва данъчен кредит и за лек автомобил, който не се използва единствено и само за отдаване под наем или транспортни услуги. В случая ще възниква право на данъчен кредит и за последващите разходи за ремонти и горива, които се отнасят за лекия автомобил, който не се използва само за посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 ЗДДС дейности.

В заключение може да се направи изводът, че от 01.01.2013 г. ще са налице нови възможности за ползване на правото на данъчен кредит за доставки, свързани с леки автомобили, естествено ако тези леки автомобили се използват за извършваните от данъчно задължените лица облагаеми доставки. Обръщам внимание, че статията представлява лично мнение на автора и в нея са разгледани само законовите изменения, без да са взети предвид бъдещи евентуални промени в ППЗДДС, които биха могли да доведат до различно тълкуване и прилагане на закона.
Отговаря Христо Досев – д.е.с., регистриран одитор

Въпрос: "Купувач" ЕООД закупува 30% от дяловете на Продан Проданов в "Дружеството" ЕООД за 75 000 лв. Основният капитал на дружеството е 5000 лв. Въпроси:
1. Сделката облагаема ли е с ДДС?
2. За Продан възниква ли задължение да се регистрира по ДДС? Ако отговорът е положителен, веднага ли след това трябва да внесе 20% върху горницата над 50 000 лв.?
3. Тези 75 000 лв. разход ли са за „Купувач“ ЕООД. По какъв начин се осчетоводяват? Какво е становището на НАП за такъв случай?

Отговор: Продажбата на дружествени дялове и акции по силата на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС представлява доставка на финансова услуга, която се счита за освободена доставка по смисъла на закона. Предвид гореизложеното, всяка една такава сделка, включително договарянето, свързана с продажбата на дружествени дялове, е дефинирана като освободена доставка, за която ДДС не следва да се начислява. В този смисъл без значение дали доставчикът (продавачът) на дружествените дялове – в случая физическото лице – Продан Проданов е регистрирано или не е регистрирано по ЗДДС лице – при прехвърляне правото на собственост на 30% от дружествените дялове в дружество „Дружество” ЕООД не следва да се начислява 20% ДДС при документиране на продажбата на купувача – „Купувач” ЕООД.

За всяко едно данъчно задължено лице, което е достигнало облагаем оборот 50 000 лева за последните 12 последователни календарни месеца преди текущия, възниква задължение по силата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – да подаде в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по смисъла на закона в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период (месеца), през който е достигнат този оборот. В разглеждания случай физическото лице Продан Проданов продава дружествени дялове за сумата от 75 000 лева и в този случай резонно възниква въпросът – следва ли самото физическо лице да се регистрира по ЗДДС? За да можем ясно и категорично да отговорим подлежи ли физическото лице на задължителна регистрация по смисъла на ЗДДС, ще трябва да установим какво се включва в облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от материалния данъчен закон. В този смисъл чл. 96, ал. 2 от ЗДДС определя, че облагаемият оборот включва данъчните основи на извършените от лицето:
а) облагаеми доставки, включително и тези с нулева данъчна ставка;
б) доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС;
в) доставките на застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС.
Законът изисква при изчисляване на облагаемия оборот за задължителна регистрация да се вземат предвид не сумата на доставките, а тяхната данъчна основа, определена по реда на ЗДДС. В голяма част от хипотезите сумата на възнаграждението по извършената от доставчика доставка на стоки и услуги ще съвпадне със сумата на данъчната основа, но в други ситуации тя няма да е еквивалентна. Поради тази причина следва за всяка една извършена доставка да се определи и данъчната й основа по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС.

Тъй като в запитването на нашия читател се говори за доставка на финансова услуга (продажба на дружествени дялове), следва още веднага да направим уточнението, че не всяка извършена от данъчно задълженото лице финансова услуга ще се включи в облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по реда на закона. Ал. 3 на чл. 96 от ЗДДС внася въпросната яснота, като определя, че само доставките на финансови услуги, когато са свързани с основната дейност на данъчно задълженото лице, са елемент на облагаемия оборот. При условие че физическото лице  Продан Проданов не извършва редовно и по занятие продажба на дружествени дялове и акции, то извършената продажба на финансови услуги в размер на 75 000 лева няма да се счита като част от неговия облагаем оборот, което автоматически го освобождава от задължението за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

От гледна точка на купувача – „Купувач” ЕООД, платената сума в размер на 75 000 лева ще представлява цена на придобиване на финансов актив (дялове в ООД), чието счетоводно отчитане, класифициране и докладване във финансовите отчети ще зависи изцяло от приложимото счетоводно законодателство – Закона за счетоводството и счетоводните стандарти – МСФО или НСФОМСП.
 
Така например по силата на националния счетоводен стандарт СС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия въпросният счетоводен стандарт се прилага, ако инвеститорът („Купувач” ЕООД) упражнява значително влияние в дружеството, където е инвестирало („Дружество” ООД – което след приемане на новия съдружник ще трябва да смени правната си форма от ЕООД на ООД), но което не представлява нито дъщерно предприятие, нито смесено предприятие на инвеститора. Счетоводният стандарт и добрите счетоводни практики приемат, че е налице значително влияние, когато инвеститорът („Купувач” ЕООД) притежава пряко или косвено чрез свои дъщерни предприятия 20 на сто или повече от правата на глас в инвестираното дружество. При условие че дружество „Купувач” ЕООД е придобило 30% от дяловете (респективно правата на глас) от дружество „Дружество” ООД, то следователно съгласно разпоредбите на СС 28 „Купувач” ЕООД упражнява значително влияние в „Дружество” ООД. По силата на параграф 6.1 от СС 28 в индивидуалния си финансов отчет инвеститорът в лицето на „Купувач” ЕООД следва да отчита своята инвестиция в асоциираното предприятие по себестойностния метод – в случая за 75 000 лева, или като финансов актив съгласно изискванията на СС 32 Финансови инструменти1 . Ако пък с тази си покупка дружеството „Купувач” ЕООД е станало предприятие майка на дружеството „Дружество” ООД, приложение ще намерят разпоредбите на приложимия счетоводен стандарт в лицето на СС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия2  например, ако дружеството е избрало НСФОМСП като своя счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети. За дружеството, изготвящо своите финансови отчети на база МСФО, ще бъдат приложими съответните международни счетоводни стандарти.

Отчитането на инвестициите (дяловете в ООД) като финансови активи по реда на СС 32 зависи от тяхната класификация според намерението на ръководството. Т.е. според това дали те ще бъдат класифицирани като държани за търгуване или като обявени за продажба, стандартът изисква първоначалната оценка на финансовите инструменти да бъде по цена на придобиване, а последващата оценка да бъде по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по бъдещата им продажба - като измененията следва да се отразяват или в текущия финансов резултат, или в изменение на резерва от преоценки на финансови инструменти. За всички финансови активи СС – 32 изисква да подлежат на проверка за обезценка.
2  По силата на параграф 12 от СС 27, инвестициите в дъщерни предприятия се отчитат в индивидуалния финансов отчет на инвеститора - майка („Купувач” ЕООД) или по себестойностния метод, описан в СС 28 или като финансов актив съгласно изискванията на СС 32.
Мартин ПЕТКОВ – юрист, консултант по европейски програми и проекти

В средата на 2012 г. стартира една от последните схеми за безвъзмездна помощ по ОП „Конкурентоспособност” за периода 2007 – 2013 г. към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Самата схема – „Енергийна ефективност и зелена икономика”, се отличава в няколко аспекта от класическите грантови схеми, като разликите са свързани най-вече с процеса на кандидатстване и одобряване на проектните предложения.

Това е и схемата с най-голям бюджет до момента – 150 милиона евро, като всяка фирма кандидат може да кандидатства за безвъзмездна помощ до 2 милиона лева, които обаче трябва да съставляват от 30 до 50% от общите разходи по проекта. Т.е. самите фирми самофинансират от 50 до 70% от всички планирани разходи. В случай че кандидатът например иска максимален размер на безвъзмездна помощ от 2 милиона лева, той ще трябва да осигури собствено финансиране също от не по-малко от 2 милиона и ще изпълнява проект на обща стойност от 4 милиона.
Основната цел на схемата е да се подпомогнат фирмите от почти всички икономически сектори да извършат инвестиции в собствените си предприятия, които да допринесат за реализиране на енергийни спестявания.
Ключови моменти

Основен елемент, свързан с участието в тази схема, е необходимостта от извършване на обследване за енергийна ефективност от страна на потенциалния кандидат. Това, освен че дава възможност за получаване на по-висок процент безвъзмездна помощ, служи и като изходна точка за изчисляване на ефективността, която предприятието следва да постигне. В този смисъл извършването на такъв енергиен одит (обследване) представлява основополагаща дейност за разработването и одобрението на почти всеки проект. Възможно е да не се извършва такъв одит само ако предприятието – кандидат, възнамерява да закупи оборудване от предварително одобрен списък с типове оборудване. Списъкът е публично достъпен на интернет страницата на схемата.

Друга особеност на схемата е предвиденото условие, че кандидатите трябва да докажат, че разполагат с минимум 80% от всички планирани разходи по проекта си. В тази връзка определяща е ролята на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която в случая е партньор на МИЕТ. ЕБВР работи с пет банки в страната, които могат да дадат на фирмите предварителна оферта за предоставяне на кредит. В случай че кандидатът работи с друга банка, той следва да осигури чрез нея или самостоятелно необходимия ресурс, след което банката – партньор на ЕБВР, му издава писмено потвърждение за това. Основната разлика при тези два подхода е, че в първия случай банките, които са официални партньори на ЕБВР, издават само предварителна оферта, т.е. самият кредит още не е отпуснат, докато при другия вариант – фирмата, ако не разполага с тези средства по сметките си, ще бъде принудена ефективно да вземе кредит още преди проектът й да е подаден и одобрен.

Трета специфика на схемата е „обърнатият подход” по отношение на кандидатстване и изпълнение на проектите. В общия случай одобрените кандидати провеждат тръжни процедури и избират своите доставчици, след като проектът им е одобрен. При тази схема тръжните процедури за избор на доставчици следва да бъдат проведени предварително и съответно самите процедури се одобряват на етап кандидатстване. Т.е. участва се с един наполовина изпълнен проект, като след одобрението му остава само осъществяването на физическата доставка или изпълнение на съответната дейност или услуга.

Схема и модел на проектите, с които може да се кандидатства

В настоящата схема могат да бъдат идентифицирани четири ключови участника:
- ЕБВР – която чрез своите банки – партньори в страната, участва в схемата по отношение доказването на финансовите възможности на кандидатите;
- асистент по проекта – специализирано звено, което проверява цялата техническа, тръжна и проектна документация, преди самият проект да е подаден в МИЕТ. Асистентът по проекта на практика гарантира, че самият проект отговаря на всички условия и правила по схемата (т.е. неговата техническа допустимост) и може да бъде финансиран;
- МИЕТ – в качеството си на управляващ орган по програмата, който одобрява проектите минали вече през асистента;
- асистент по верификацията – външен консултант, който верифицира законосъобразността на всички разходи, направени по проекта.

Проектите на фирмите могат да включват комплекс от дейности, които са групирани в три компонента:

Компонент 1 е по режим на държавна помощ „де минимис“ и съответно не може да надхвърля като стойност 200 000 евро. Схемата предвижда, че е задължително да се включат във всеки проект дейности по компонент 1. Такива дейности биха могли да бъдат: материали и оборудване по списък, одобрен от МИЕТ, с изключение на тези съоръжения, които са за производствени цели; СМР, водещи до намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд; когенерационни инсталации за собствени нужди; системи за отопление и вентилация от ВЕИ за собствени нужди.

Компонент 2 е под режим на регионална помощ и допуска закупуването на машини, оборудване и съоръжения, включително и за производствени цели, които допринасят за намаляване на енергоемкостта на производството. Могат също така да бъдат закупувани и дълготрайни нематериални активи. Осъществяването на дейности по компонент 2 е пряко обвързано с извършването на енергиен одит, който да покаже, че в резултат от тези дейности ще се постигне енергийно спестяване над 10% в рамките на съответния елемент от системата. Това е валидно в случаите, когато се планира закупуване на оборудване, което не е включено в списъка по програмата.

На практика в този списък са включени две категории оборудване, като производственото попада в компонент 2, а непроизводственото в компонент 1. И в двата случая това е оборудване, което се счита за енергийно ефективно и за което е предвиден облекчен ред на тръжните процедури и няма нужда от енергиен одит, но за двата компонента се прилага различен режим на държавни помощи.

Компонент 3 отново е по режим „де минимис“ и включва възможност за извършване на консултантски услуги по стандарт ISO 50001, както и присъщите на всеки проект дейности по визуализация и одит. В рамките на този компонент попадат и разходите за извършване на дейността по енергиен одит, като те са ограничени като сума до не повече от 20 000 лева.

Провеждане на тръжни процедури

Основно разграничение по отношение на тръжните процедури следва да се направи от гледна точка на това, дали чрез съответната процедура се договаря доставка на оборудване (независимо по кой компонент), включено в списъка или не. В случай че се предвижда само доставка на оборудване, включено в списъка, както и извършване на услуги по компонент 3 – тогава кандидатът трябва да събере три оферти по реда, описан в указанията за изпълнение по схемата.

За всички други дейности по компонент 1 и 2 кандидатът следва да проведе процедура по реда на ПМС № 55/12.03.2007г. И в двата случая процедурите подлежат на проверка от страна на асистента по проекта. Възможно е обаче най-напред да бъде поискано от асистента по проекта да извърши проверка само на техническата допустимост на проектното предложение, която допустимост ще се базира или на проверка, че даденото оборудване е включено в списъка, или на проверка на база на извършен вече енергиен одит (т.е. тази дейност при всички положения трябва да бъде изпълнена), и едва след получаването на потвърждение за допустимостта на проекта кандидатът може да проведе останалите си процедури за доставка на оборудване и да избере своите подизпълнители.

Процес на кандидатстване и изпълнение

Като първа стъпка в подготовката на своя проект кандидатът следва да определи дейностите, които иска да осъществява в рамките на своя проект – какъв тип оборудване му е необходимо, нужно ли е извършване на СМР и т.н.

Във всички случаи, когато проектът предвижда реализиране на дейности, които не попадат в списъка с допустимо оборудване, кандидатът следва да докаже, че ще достигне енергийно спестяване – посредством заключението от извършен енергиен одит. Т.е. тази дейност обикновено следва да бъде осъществена в самото начало на подготвителния етап. Впоследствие разписаният проект, придружен от документация за проведени тръжни процедури за избор на изпълнител/и, подлежи на проверка от страна на асистента по проекта. Получаването на такова потвърждение, както и на потвърждение от страна на банка за осигурен финансов ресурс по проекта създава необходимите предпоставки за подаване на проекта в МИЕТ. МИЕТ следва да установи, че кандидатът е извършил всички необходими стъпки до този момент, като на тази база одобрява окончателно проекта и сключва с кандидата договор за безвъзмездна помощ. След сключването на договора за безвъзмездна помощ следва да бъдат осъществени всички останали дейности по проекта, като това трябва да се случи за период от не повече от 12 месеца. Кандидатът има право на свой риск да започне да изпълнява проекта си и преди той да е одобрен от МИЕТ, но след като е подаден там.

Примерни модели на проекти и срок за кандидатстване

Вариант 1: Проектът включва дейности по компонент 1 (задължително) и компонент 2, но само по отношение на доставка на оборудване, включено в списъка.

Вариант 2: Проектът включва дейности по компонент 1 (задължително) и по компонент 2 и 3, като се предвиждат и други дейности освен тези, които са включени в списъка. При този вариант задължително се осъществява и енергиен одит (по компонент 3) за дейностите извън списъка и извън компонент 3.

Проектни предложения по схемата могат да се подават в МИЕТ до 31.10.2013 г. Това е крайният срок, в който съответно следва да бъдат извършени и всички подготвителни действия по отношение на: енергиен одит, одобрение от страна на асистента по проекта, както и потвърждение от страна на банкова институция.
Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Въпрос: Предстои прехвърляне на предприятие ЕТ на новоучредено ЕООД, еднолична собственост на едно и също физическо лице. И двете фирми не са регистрирани по ЗДДС. 1. При определяне на облагаемия оборот 12 месеца назад за регистрация по ЗДДС на ЕООД-то взема ли се предвид и оборотът на ЕТ-то за съответния интервал месеци до 12? 2. Ако прехвърлянето на ЕТ-то е без заличаване от ТР, по същия начин ли ще се третират оборотите?

Отговор: 1. Прехвърлянето на предприятието на ЕТ е уредено правно в чл. 15 ТЗ и се третира данъчно както по ЗКПО, така и по ЗДДС. Но преди всичко следва да имате предвид, че в 7-дневен срок преди подаване на заявлението за вписване на прехвърлянето в Агенцията по вписванията трябва да подадете уведомление до НАП за прехвърлянето, като НАП издава удостоверение за това уведомяване, което трябва да приложите към заявлението за вписване на прехвърлянето и което е условие за неговото разглеждане от Агенцията по вписванията. След вписване на прехвърлянето на предприятието ще са налице някои данъчни последици както за прехвърлителя (ЕТ), така и за ЕООД (придобиващ), независимо че едноличният собственик и на двете е едно и също лице.

Върху цената на сделката не се начислява ДДС, тъй като в чл. 10 от ЗДДС изрично е посочено, че за целите на облагането при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ липсва доставка.

Въпросът относно влиянието на облагаемия оборот на ЕТ при определяне на облагаемия оборот на данъчно задълженото лице, възникващо при преобразуването, не е уреден изрично в закона. В тази връзка в чл. 73, ал. 4 от ППЗДДС обаче е определено, че в случаите на чл. 107, т. 3, б. “а” от закона при определяне на облагаемия оборот на лицата за целите на регистрацията (ал. 1 на същия член от правилника) се включва и облагаемият оборот, формиран от ЕТ до заличаването му от търговския регистър. Следователно при обстоятелствата, посочени в запитването, облагаемият оборот на новосъздаденото ЕООД за 12 последователни месеци ще се формира, като към него се добавя този, формиран от ЕТ до момента на заличаването му от регистър.

2. Както бе отбелязано по-горе относно прехвърлянето на облагаемия оборот на прехвърляния ЕТ формиран преди прехвърлянето му на ЕООД, не е регламентиран изрично в закона. Но, докато за прехвърлянето на оборота в случаите на заличаване има разпоредба в ППЗДДС, за този при прехвърляне без заличаване няма такава. В този смисъл отговорът е лично становище и може да не бъде споделен изцяло от данъчната администрация. Според него, ако ЕТ не бъде заличен от търговския регистър, облагаемият оборот на физическото лице, притежател на ЕТ-то, не се прехвърля на ЕООД-то. Не следва да се забравя обаче, че при ЕТ данъчно задължено е не предприятието, а физическото лице, регистрирало предприятие. Ето защо лицето следва да има предвид, че задълженията за евентуална регистрация, които поражда този оборот, ще продължат да съпровожда съществуването на незаличения ЕТ и ако в качеството си на физическо лице извършва дейност (например облагаеми доставки на услуги за отдаване под наем) и в рамките на добавените последователни месеци след прехвърлянето оборотът му формира 50 000 лв., ще следва да се регистрира за целите на облагането.

В тази връзка заслужава внимание и разликата в данъчното третиране на доходите на лицето от прехвърлянето по ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ при прехвърляне на предприятието на ЕТ без заличаване във финансовия резултат от прехвърлянето се включва при определянето на облагаемия доход от стопанската дейност като ЕТ. Съгласно същата разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е данъчната печалба, формирана по реда на ЗКПО.

Доходите от прехвърляне на предприятието на ЕТ със заличаване са в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество. Съгласно чл. 33, ал. 11 от ЗДДФЛ при такова прехвърляне облагаемият доход на лицето е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. По смисъла на ЗДДФЛ "собствен капитал на предприятието" е „разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието" (§ 1, т. 32 от ДР). На основание чл. 11, ал. 4 от ЗДДФЛ доходът от прехвърлянето на предприятието се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето със заличаване на ЕТ.

Освен това не бива да се пренебрегват и обстоятелството, че предприятието на ЕТ се прехвърля на ЕООД със същия собственик, и последствията от приложението на чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 16 от ЗКПО. При тези обстоятелства последствията от поемането на облагаемия оборот на заличен ЕТ от новото ЕООД едва ли са най- неблагоприятният вариант за физическото лице - техен собственик.