81
Ето препис от протокола с разпита на вещото лице:"При разпита на вещото лице по делото същото твърди: „Виждала съм всички заповеди за отпуск и разрешения за ползване на отпуск. Всички молби за отпуск са отразени във ведомостта за заплати”; „Отпуски през работното време. Допълнила съм и отпуските, които са ползвани през работно време по правилника за вътрешния трудов ред”; „Документите, на които стъпвам, че за посочения период ищецът е бил в отпуск са-молбата за отпуск, заповед за разрешение на отпуск и ведомости” и „Виждала съм всички заповеди за отпуск и разрешенията за ползване на отпуск”."
О-ох 
О-ох 82
ТРЗ и осигуряване » Re: Из записките на едно вещо лице
28.05.2012, 15:32О-оо, Таня-ЛС,шш-ът, да не чуят немцитеДТМ, в говорилната много се размазва, та реших да коментираме тук.
Помествам първа част от записките, които си спомням, не са точни пиша по памет.
"Лицето е ползвало 25ч платен отпуск първи въпрос: Има ли отпуск по часове? на следните дати: .........."
Изброява на коя дата по-колко часа е отсъствал, като описва : "тези данни ги взех от пропуските" втори въпрос: може ли от пропуските да се отчита отпуск?
"Ползвал е дни от.........до.........- 5 дни.....данните ги взех от ведомостта"
трети въпрос: ведомостта ли е документ, за ползваните отпуски?
, че Гестапо и тук има уши А иначе темата е ръководство за вещи лица, тъй като аз съм колектор на тъпизми и небивалици в тази област на живота. Без майтап, но ги навързвам като Кройф от Аякс навремето.
Има и съдии, които ме пускат в дневен отпуск, какво ще кажеш, Таня-ЛС? Както едно гарнизонче!
Ех, тъпотии, тъпотии, но какво да правя, хванах се на хорото, и пиша сюжетния план.
83
ТРЗ и осигуряване » Re: Д1
18.05.2012, 13:21Проблемът е в настройките на инсталираната програма.Обади се в НАП да питаш.
Все си мисля, че ще имаш нужда да ти се пипнат настройките на интернет експлорера за да ти приеме файла. Аз имах подобен проблем - закачам го и сле дкато дам да го подпиша ми изписваше, че файла не е намерен, а е прикачен. Обадих се на 0700 18 700 и ми казаха къде да оправя настройките, за да подам. И при теб ще е нещо такова.
Между другото в сайта на НАП има упътване, как се отстраняват такива проблеми.
84
Селско стопанство » Re: счетоводство в животновъдството
18.05.2012, 11:38Не мога да се ориентирам, как се изготвя приемо-предавателния протокол, щото мисля, че кравата е основно средство в една ферма, и как се отчита "амортизацията" на кравата?от мандрата са длъжни всеки ден да издават приемо-предавателни протоколи с количествена и качествена оценка на млякото, като цената се формира от качествените му показатели. Това са документи,на които и ветеринарните държат много - но мислех, че това Ви е известно от човека, с чието счетоводство сте се захванали - той трябва да ги знае тези неща.
85
http://www.os-gabrovo.org/CMS_ADM/images_content/0063d812/05632212.htm
Пасажът "Първата инстанция не е съобразила, че с това изменение на чл.328 ал.1 т.10а КТ, в сила от 01.01.2011г., действащо към момента на обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение, е налице различна правна уредба, съгласно която е уредена възможността работодателя да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства- без оглед на обстоятелството на какво правно основание от КСО е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст- Р.349/18.10.2011г. гр.д.№374/2010г. ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК." е дискриминационен, щото няма такова право на пенсия-пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства
Ето така българският съд дискриминира своите граждани!
Р.349/18.10.2011г. гр.д.№374/2010г. ІV ГО ВКС
По поставения въпрос едни съдилища приемат, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст само когато работникът е придобил това право през времето на съществуването на трудовото правоотношение. Ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от работника преди началото на трудовото правоотношение, работодателят не може да прекрати трудовия договор на това основание – то се е осъществило вън от трудовото правоотношение и е било известно на работодателя при назначението. Други съдилища приемат, че работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение, но това важи след приемането на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ (ДВ, бр. 46 от 2010 г. в сила от 18.06.2010 г.), с което изрично е уредена възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С възприемането на това ново основание за уволнение се туря край на съществувалата преди това изменение на закона задължителна съдебна практика в решенията на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по чл. 290 ГПК по гр.д. № 381/2009 и 1739/2009, че само придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Няма такова право на пенсия-право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства
Ето такова е правосъдието, по целесъобразност!
Бих го посъветвал, да обжалва, а ако някой връзка с него, да ми пише тук! Имам, какво да му кажа!!!
Пасажът "Първата инстанция не е съобразила, че с това изменение на чл.328 ал.1 т.10а КТ, в сила от 01.01.2011г., действащо към момента на обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение, е налице различна правна уредба, съгласно която е уредена възможността работодателя да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства- без оглед на обстоятелството на какво правно основание от КСО е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст- Р.349/18.10.2011г. гр.д.№374/2010г. ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК." е дискриминационен, щото няма такова право на пенсия-пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства
Ето така българският съд дискриминира своите граждани!
Р.349/18.10.2011г. гр.д.№374/2010г. ІV ГО ВКС
По поставения въпрос едни съдилища приемат, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст само когато работникът е придобил това право през времето на съществуването на трудовото правоотношение. Ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от работника преди началото на трудовото правоотношение, работодателят не може да прекрати трудовия договор на това основание – то се е осъществило вън от трудовото правоотношение и е било известно на работодателя при назначението. Други съдилища приемат, че работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение, но това важи след приемането на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ (ДВ, бр. 46 от 2010 г. в сила от 18.06.2010 г.), с което изрично е уредена възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С възприемането на това ново основание за уволнение се туря край на съществувалата преди това изменение на закона задължителна съдебна практика в решенията на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по чл. 290 ГПК по гр.д. № 381/2009 и 1739/2009, че само придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Няма такова право на пенсия-право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства
Ето такова е правосъдието, по целесъобразност!
Бих го посъветвал, да обжалва, а ако някой връзка с него, да ми пише тук! Имам, какво да му кажа!!!
86
Данъци и счетоводство » РЕШЕНИЕ №95/11.04.2012г.,в.гр.д. №56/2012 Окръжен съд-Габрово
12.05.2012, 16:18В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
В.СТАВРЕВ- мл.с.
при секретаря В. К., с участие на прокурора ................., като разгледа докладваното от съдия Косева В.гр.д. №56 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №632 от 16.12.2011г. по гр.д.№2417/2011г. Габровският районен съд е признал уволнението на Г.И.П.,***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на Главният изпълнителен директор на “Български пощи”ЕАД, за НЕЗАКОННО и го е ОТМЕНИЛ на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като е възстановил Г.И.П. на предишната му работа като ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ в отдел “Регион Север ТП”БП”-Габрово, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност и контрол” към Централно управление на “БП” ЕАД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Със същото решение съдът е осъдил “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД- София да заплати на Г.И.П. сумата 4150,10лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, като е отхвърлил иска в останалата част до пълният претендиран размер. Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от двете страни по делото.
В жалбата на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД- София се излага, че решението на районният съд било неправилно и недопустимо. Правилно било прието, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след като ищеца е придобил и упражнил право на пенсия по реда на чл.69 КСО, но неправилно била тълкувана нормата на чл.328 ал.1 т.10а КТ. Именно поради придобиване право на пенсия по реда на чл.69 КСО от П. работодателя прекратил трудовото правоотношение с него съгласно новото изменение на закона- чл.328 ал.1 т.10а от КТ, влязло в сила от 01.01.2011г. Не било логично законодателя да въвежда нова точка към чл.328 ал.1 КТ, ако нямал предвид различно основание от вече съществуващото в т.10 , което се базирало на чл.68 КСО- придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно тази разлика била визирана в т.10а от чл.328 ал.1 КТ, която обхващала и хипотезата на придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж, независимо от основанието за пенсиониране по КСО. Такъв бил и писменият отговор на МТСП по конкретният казус.
Претендирано е решението на районният съд да бъде отменено, като се присъдят и разноските по делото.
В жалбата на Г.П. се излага, че обжалва решението на районният съд в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение над сумата 4 150,10 лева и в частта за присъждане на разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Съда присъдил обезщетението до 24.11.2011г., тъй като за времето 24.11.2011г.- 01.01.2012г. оставането на ищеца без работа било бъдещо несигурно събитие и към момента на постановяване на съдебният акт този извод бил правилен. Но към момента П. продължавал да е без работа и не е сключвал трудови договори. Изтекъл е период от време, който се включвал в 6- месечният такъв, за който се дължи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Тъй като били налице законовите предпоставки решението на районният съд следвало да бъде изменено в частта, в която искът за обезщетение искът бил отхвърлен и да се постанови работодателят да заплати същото в пълният размер от 5 168 лева за периода 01.07.2011г.- 01.01.2012г. Решението на първата инстанция следвало да бъде изменено и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, което следвало да е в размер на минималната работна заплата, а не в присъденият такъв от 150 лева.
Претендирано е решението на районният съд да бъде изменено в частта, в която искът за обезщетение искът е отхвърлен за пълната претендирана сума, като се постанови работодателят да заплати същото в пълният размер от 5 168 лева за периода 01.07.2011г.- 01.01.2012г., да се присъди адвокатско възнаграждение за адв. Д. в размер на минималната работна заплата за всяка от съдебните инстанции.
Окръжният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че Г.П. е работил в “Б.п.” ЕАД като главен експерт в отдел “Регион Север ТП “БП- Габрово”, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност и контрол” към ЦУ на БП ЕАД и трудовият му договор е бил прекратен с акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор, считано от 01.07.2011г., на осн. чл. 328 ал.1 т.10а КТ, като е определено да му бъдат изплатени обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.
Видно от приложеното на л.10 от делото на ГРС разпореждане от 23.08.2002г. на РУСО- Габрово, на Г.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.1,2 КЗОО.
Видно от представените по делото доказателства преди настоящото прекратяване на трудовият договор на П., същият е бил прекратен през 2009г. с Акт за прекратяване на трудов договор №12/09.02.2009г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ, но с Решение №345/27.07.2009г. по гр.д.№749 /2009г. на РС Габрово, потвърдено с Решение №243/28.12.2009г. по в.гр.д.№329/2009г. на ОС Габрово уволнението е било признато за незаконосъобразно и отменено, като ищецът бил възстановен на предишната си работа и му било присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
В исковата молба до Районен съд- Габрово по настоящото дело ищецът е оспорил уволнението си с посоченият акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор, описвайки отмененото предходно уволнение и сочейки възражението, че същият е незаконосъобразен, тъй като все още не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на общо основание, съгласно чл.68 КСО. С тези мотиви е било отменено предходното му уволнение от съда през 2009г., когато е действала разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ, предполагаща както определен осигурителен стаж, така и навършване на определена възраст от работника.
В случая обаче тези възражения са неоснователни, тъй като прекратяването на трудовият договор с П. е извършено на 27.06.2011г., а от 01.01.2011г. е в сила различна разпоредба, по която същият е прекратен- чл.328 ал.1 т.10а КТ: че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно тази хипотеза правното основание по КСО, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма значение- дали е по чл.68 или чл.69 КСО. Предпоставките, които следва да са налице са само две: Договора да е бил сключен с работник/служител, който да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да го е упражнил- т.е. работодателят да е сключил трудовия договор с лице, което вече е пенсионер. В случая и двете предпоставки са налице: Г.П. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по нормата на чл.69 КЗОО- с разпореждане от 23.08.2002г. на РУСО- Габрово му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.1,2 КЗОО, след което е постъпил на работа в “Б.п.” ЕАД през 2005г. Следователно прекратяването на трудовият договор на П. с акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор не е незаконосъобразно съгласно хипотезата на чл.328 ал.1 т.10а КТ / в сила от 01.01.2011г./ и предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр. с чл.225 КТ, се явяват неоснователни.
Като не е отчел промяната в законодателството и не е анализирал правилно същата, районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Първата инстанция не е съобразила, че с това изменение на чл.328 ал.1 т.10а КТ, в сила от 01.01.2011г., действащо към момента на обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение, е налице различна правна уредба, съгласно която е уредена възможността работодателя да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства- без оглед на обстоятелството на какво правно основание от КСО е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст- Р.349/18.10.2011г. гр.д.№374/2010г. ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователни се явяват и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и 3 КТ – П. да бъде възстановен на предишната работа и да му бъде присъдено обезщетение за това, че е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, поради което въззивната жалба, която същият е подал в частта за размера на присъденото му обезщетение и размера на определеният адвокатски хонорар на процесуалният му представител, също се явява неоснователна.
Разноски: Решението на районният съд следва да се отмени изцяло и в частта за разноските, които работодателят е бил осъден да заплати- ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на П.. Разноските за ДТ и депозит за вещо лице остават в тежест на ГРС. Работодателят не следва да бъде осъждан да заплати адвокатски хонорар на процесуалният представител на П., поради неоснователността на предявените от него искове- съгласно чл.38 ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения хонорар може да бъде присъден само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, а в случая П. следва да бъде осъден да заплати разноските на жалбоподателя- юристконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите по 150 лева , както и 163 лева ДТ за въззивната инстанция- общо 463 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №632 от 16.12.2011г. по гр.д.№2417/2011г. на Габровският районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.П., с ЕГН ********** ***, с представител адв.Д.Д. ***, против “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, ЕИК121396123, с адрес на управление гр.София, район Студентски, ж.к. Студентски град, ул.Акад. Стефан Младенов №1, бл.31, искове с правно осн. чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.И.П., с ЕГН ********** ***, да заплати на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, ЕИК121396123, с адрес на управление гр.София, район Студентски, ж.к. Студентски град, ул.Акад. Стефан Младенов №1, бл.31 направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на сумата 463 лева /четиристотин шестдесет и три лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
В.СТАВРЕВ- мл.с.
при секретаря В. К., с участие на прокурора ................., като разгледа докладваното от съдия Косева В.гр.д. №56 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №632 от 16.12.2011г. по гр.д.№2417/2011г. Габровският районен съд е признал уволнението на Г.И.П.,***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на Главният изпълнителен директор на “Български пощи”ЕАД, за НЕЗАКОННО и го е ОТМЕНИЛ на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като е възстановил Г.И.П. на предишната му работа като ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ в отдел “Регион Север ТП”БП”-Габрово, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност и контрол” към Централно управление на “БП” ЕАД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Със същото решение съдът е осъдил “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД- София да заплати на Г.И.П. сумата 4150,10лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, като е отхвърлил иска в останалата част до пълният претендиран размер. Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от двете страни по делото.
В жалбата на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД- София се излага, че решението на районният съд било неправилно и недопустимо. Правилно било прието, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след като ищеца е придобил и упражнил право на пенсия по реда на чл.69 КСО, но неправилно била тълкувана нормата на чл.328 ал.1 т.10а КТ. Именно поради придобиване право на пенсия по реда на чл.69 КСО от П. работодателя прекратил трудовото правоотношение с него съгласно новото изменение на закона- чл.328 ал.1 т.10а от КТ, влязло в сила от 01.01.2011г. Не било логично законодателя да въвежда нова точка към чл.328 ал.1 КТ, ако нямал предвид различно основание от вече съществуващото в т.10 , което се базирало на чл.68 КСО- придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно тази разлика била визирана в т.10а от чл.328 ал.1 КТ, която обхващала и хипотезата на придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж, независимо от основанието за пенсиониране по КСО. Такъв бил и писменият отговор на МТСП по конкретният казус.
Претендирано е решението на районният съд да бъде отменено, като се присъдят и разноските по делото.
В жалбата на Г.П. се излага, че обжалва решението на районният съд в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение над сумата 4 150,10 лева и в частта за присъждане на разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Съда присъдил обезщетението до 24.11.2011г., тъй като за времето 24.11.2011г.- 01.01.2012г. оставането на ищеца без работа било бъдещо несигурно събитие и към момента на постановяване на съдебният акт този извод бил правилен. Но към момента П. продължавал да е без работа и не е сключвал трудови договори. Изтекъл е период от време, който се включвал в 6- месечният такъв, за който се дължи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Тъй като били налице законовите предпоставки решението на районният съд следвало да бъде изменено в частта, в която искът за обезщетение искът бил отхвърлен и да се постанови работодателят да заплати същото в пълният размер от 5 168 лева за периода 01.07.2011г.- 01.01.2012г. Решението на първата инстанция следвало да бъде изменено и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, което следвало да е в размер на минималната работна заплата, а не в присъденият такъв от 150 лева.
Претендирано е решението на районният съд да бъде изменено в частта, в която искът за обезщетение искът е отхвърлен за пълната претендирана сума, като се постанови работодателят да заплати същото в пълният размер от 5 168 лева за периода 01.07.2011г.- 01.01.2012г., да се присъди адвокатско възнаграждение за адв. Д. в размер на минималната работна заплата за всяка от съдебните инстанции.
Окръжният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че Г.П. е работил в “Б.п.” ЕАД като главен експерт в отдел “Регион Север ТП “БП- Габрово”, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност и контрол” към ЦУ на БП ЕАД и трудовият му договор е бил прекратен с акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор, считано от 01.07.2011г., на осн. чл. 328 ал.1 т.10а КТ, като е определено да му бъдат изплатени обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.
Видно от приложеното на л.10 от делото на ГРС разпореждане от 23.08.2002г. на РУСО- Габрово, на Г.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.1,2 КЗОО.
Видно от представените по делото доказателства преди настоящото прекратяване на трудовият договор на П., същият е бил прекратен през 2009г. с Акт за прекратяване на трудов договор №12/09.02.2009г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ, но с Решение №345/27.07.2009г. по гр.д.№749 /2009г. на РС Габрово, потвърдено с Решение №243/28.12.2009г. по в.гр.д.№329/2009г. на ОС Габрово уволнението е било признато за незаконосъобразно и отменено, като ищецът бил възстановен на предишната си работа и му било присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
В исковата молба до Районен съд- Габрово по настоящото дело ищецът е оспорил уволнението си с посоченият акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор, описвайки отмененото предходно уволнение и сочейки възражението, че същият е незаконосъобразен, тъй като все още не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на общо основание, съгласно чл.68 КСО. С тези мотиви е било отменено предходното му уволнение от съда през 2009г., когато е действала разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ, предполагаща както определен осигурителен стаж, така и навършване на определена възраст от работника.
В случая обаче тези възражения са неоснователни, тъй като прекратяването на трудовият договор с П. е извършено на 27.06.2011г., а от 01.01.2011г. е в сила различна разпоредба, по която същият е прекратен- чл.328 ал.1 т.10а КТ: че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно тази хипотеза правното основание по КСО, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма значение- дали е по чл.68 или чл.69 КСО. Предпоставките, които следва да са налице са само две: Договора да е бил сключен с работник/служител, който да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да го е упражнил- т.е. работодателят да е сключил трудовия договор с лице, което вече е пенсионер. В случая и двете предпоставки са налице: Г.П. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по нормата на чл.69 КЗОО- с разпореждане от 23.08.2002г. на РУСО- Габрово му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.1,2 КЗОО, след което е постъпил на работа в “Б.п.” ЕАД през 2005г. Следователно прекратяването на трудовият договор на П. с акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор не е незаконосъобразно съгласно хипотезата на чл.328 ал.1 т.10а КТ / в сила от 01.01.2011г./ и предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр. с чл.225 КТ, се явяват неоснователни.
Като не е отчел промяната в законодателството и не е анализирал правилно същата, районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Първата инстанция не е съобразила, че с това изменение на чл.328 ал.1 т.10а КТ, в сила от 01.01.2011г., действащо към момента на обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение, е налице различна правна уредба, съгласно която е уредена възможността работодателя да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства- без оглед на обстоятелството на какво правно основание от КСО е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст- Р.349/18.10.2011г. гр.д.№374/2010г. ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователни се явяват и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и 3 КТ – П. да бъде възстановен на предишната работа и да му бъде присъдено обезщетение за това, че е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, поради което въззивната жалба, която същият е подал в частта за размера на присъденото му обезщетение и размера на определеният адвокатски хонорар на процесуалният му представител, също се явява неоснователна.
Разноски: Решението на районният съд следва да се отмени изцяло и в частта за разноските, които работодателят е бил осъден да заплати- ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на П.. Разноските за ДТ и депозит за вещо лице остават в тежест на ГРС. Работодателят не следва да бъде осъждан да заплати адвокатски хонорар на процесуалният представител на П., поради неоснователността на предявените от него искове- съгласно чл.38 ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения хонорар може да бъде присъден само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, а в случая П. следва да бъде осъден да заплати разноските на жалбоподателя- юристконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите по 150 лева , както и 163 лева ДТ за въззивната инстанция- общо 463 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №632 от 16.12.2011г. по гр.д.№2417/2011г. на Габровският районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.П., с ЕГН ********** ***, с представител адв.Д.Д. ***, против “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, ЕИК121396123, с адрес на управление гр.София, район Студентски, ж.к. Студентски град, ул.Акад. Стефан Младенов №1, бл.31, искове с правно осн. чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.И.П., с ЕГН ********** ***, да заплати на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, ЕИК121396123, с адрес на управление гр.София, район Студентски, ж.к. Студентски град, ул.Акад. Стефан Младенов №1, бл.31 направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на сумата 463 лева /четиристотин шестдесет и три лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
87
ТРЗ и осигуряване » Re: Уведомл.по чл.62 и дата на ДС
27.04.2012, 13:45
88
ТРЗ и осигуряване » Re: Уволнение по чл.328, ал.1, т.10а от Кодекса на труда
07.04.2012, 17:54Да се ползва от тези, които имат нужда! 
89
Данъци и счетоводство » Re: Казус при прекратяване на трудов договор
06.04.2012, 10:30
Здравейте,
служителка на длъжност управител склад напуска считано от 27.04.2012 по чл.325 ал.1 т.1. В същото време до тогава трябва да се направи инвентаризация и приемане предаване на лицето което ще изпълнява тази длъжност , което означава че с новопостъпилото лице следва да бъде подписан трудов договор .Може ли за периода на предаването на склада на една и съща длъжност да бъдат назначени 2 ма служители
В случая приоритетен въпрос е прекратяването на трудовия договор, докато инвентаризацията е вътрешен въпрос за фирмата. Така, че следва да се извърши уволнението на напускащото лице, а инвентаризацията може да се извърши и то друго лице.
Здравейте,
служителка на длъжност управител склад напуска считано от 27.04.2012 по чл.325 ал.1 т.1. В същото време до тогава трябва да се направи инвентаризация и приемане предаване на лицето което ще изпълнява тази длъжност , което означава че с новопостъпилото лице следва да бъде подписан трудов договор .Може ли за периода на предаването на склада на една и съща длъжност да бъдат назначени 2 ма служители
90
ТРЗ и осигуряване » Re: Уволнение по чл.328, ал.1, т.10а от Кодекса на труда
05.04.2012, 23:05Лицата по чл.69 от КСО придобиват право на пенсия ако са налице кумулативно две предпоставки при акта на уволението на лицето по чл.69 от КСО:
1.Да притежават 27 години осигурителен стаж;
2.Да е налице 16 години и 8 месеца осигурителен стаж, придобит на действителна военна служба.
Докато за лицата по чл.68 е необходимо кумулативно две предпоставки:
1.Възраст според пола на лицето;
2.Минимален осигурителен стаж според пола на лицето.
1.Да притежават 27 години осигурителен стаж;
2.Да е налице 16 години и 8 месеца осигурителен стаж, придобит на действителна военна служба.
Докато за лицата по чл.68 е необходимо кумулативно две предпоставки:
1.Възраст според пола на лицето;
2.Минимален осигурителен стаж според пола на лицето.
91
ТРЗ и осигуряване » Re: Уволнение по чл.328, ал.1, т.10а от Кодекса на труда,
05.04.2012, 22:49Този съдия се е "полял" с бира, като никой не чете точния смисъл на закона т.е. чл.328, ал.1, т.10а от КТ.
92
ТРЗ и осигуряване » Уволнение по чл.328, ал.1, т.10а от Кодекса на труда,
05.04.2012, 18:02Р Е Ш Е Н И Е
№ 217/23.03.2012г., Том 3, стр. 40-42
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На двадесет и четвърти февруари двехиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Веселина Красева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3995 по описа за 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1, чл. 128 т.2 и чл. 220 ал.1 от КТ и 86 ЗЗД.
Ищецът Т.Г.Б. посочва, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.10 а от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че със заповед № 54/03.10.2011г. е прекратено ТПО. Прекратяването на ТПО било незаконосъобразно. Не му било отправено предизвестие за прекратяване на ТПО. На следващо место не били налице предпоставките на цитираната разпоредба за прекратяване на ТПО. Получавал пенсия само за трудов стаж, но не и за възраст, поради което не били налице кумулативно изискваните предпоставки. Моли да се признае уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата длъжност, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа. Претендира и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 5849 лева за 107 дни за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010г. Претендира и заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, или по 1148 лева на месец. Претендира и обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение. Претендира и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1148 лева. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа исковете. В писмена защита излага доводи.
Ответникът оспорва исковете, като заявява, че извършеното прекратяване било законосъобразно. Налице били предпоставките за прекратяване на ТПО. С разпореждане № 39/20.06.2003г. на ответника била отпусната пенсия, а трудовия договор бил от 23.05.2006г. На ищеца било заплатено обезщетение за неспазено предизвестие с пощенски запис от 09.01.2012г. Иска по чл. 224 ал.1 от КТ бил частично основателен за три дни, за останалия размер и период бил неоснователен. Неоснователен бил и иска за заплащане на трудово възнаграждение, тъй като за претендирания период ищецът не бил идвал на работа и бил в продължителен неплатен отпуск. Поради това акцесорния иск за обезщетение за забава също бил неоснователен. В писмена защита излага доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че същите са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „конструктор” по силата на ТД № 22/23.05.2006г. С допълнително споразумение № 20/25.05.2006г. е определено основно месечно възнаграждение в размер на 300 лева. Със заповед № 54/03.10.2011г. на изп. директор на ответника е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ- когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че ТПО се прекратява считано от 03.10.2011г., като на служителя следва да се заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е получена от ищеца на 13.10.2011г.
По делото са представени трудовото досие на ищеца, писма от ДИТ – Хасково, както и заключение на вещо лице.
От правна страна съдът достигна до следните изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.
Съдът намира иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за неоснователен.
Две са предпоставките на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ: ТПО да е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В настоящия случай и двете са налице. Видно от разпореждане № 39/20.06.2003г. на РУСО – Хасково /л.6/, на ответника е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 03.04.2003г. на основание пар.3 от ПЗР на КЗОО /сега КСО/. Не може да се сподели доводът на ищецът, че за него не намирала приложение цитираната разпоредба, тъй като той се пенсионирал само въз основа на стаж, но не и на възраст. Текстът на пар. 3 от ПЗР на КЗОО вр. с чл. 6 и 7 от ЗП /отм./ е дал възможност на военнослужещи да се пенсионират при облекчени условия при достигане на 20 години стаж, независимо от възрастта им. При граматическо и историческо тълкуване на текста на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ следва да се заключи, че в обхвата на този текст попада и изключението по пар. 3 от КЗОО. Първоначалният текст на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ с ДВ 46/2010г. е посочвал: при наличие на условията на чл. 68 от КСО. С изменението на текста с ДВ 100/2010г. е отпаднало изричното посочване на чл. 68 от КСО. От това следва, че не само придобиването на пенсия по чл. 68 от КСО се включва в тази хипотеза, но и всяко друго пенсиониране, като това на ищеца. Такава е волята на законодателя и тя трябва да бъде спазена. Безспорно се установява и втората предпоставка - трудовото правоотношение е възникнало на 23.05.2006г., т.е. след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не може да се сподели, че ТПО е прекратено в нарушение на закона, тъй като работодателят посочил като дата на прекратяване на ТПО 03.10.2011г., а той получил заповедта на 13.10.2011г. Разпоредбата на чл. 335 ал.2 т.3 от КТ посочва, че трудовият договор се прекратява: при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Посочването в заповедта на дата на прекратяване на ТПО не може да игнорира текста на закона, и ако е налице противоречие между двете, следва приложение да намери текста на закона. Самото посочване, обаче, не прави заповедта недействителна и само заради това не следва да се отмени уволнението. Аргументиран от изложеното настоящият състав намира, че извършеното уволнение е законосъобразно и не са налице предпоставки за отмяната му, поради което искът с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ следва да се отхвърли.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.
С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява и втория обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа, тъй като той се явява акцесорен на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. Предвид законосъобразността на уволнението следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност “конструктор” при ответника.
По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ.
Този иск съдът намира за неоснователен. Разпоредбата на чл. 225 от КТ посочва, че служителят има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Този иск в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца в размер на 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа, също се явява акцесорен спрямо първия иск и като такъв следва да се отхвърли предвид законосъобразността на уволнението.
По отношение на иска с правно основание чл. 128 т.2 от КТ.
Този иск е неоснователен. Ищецът претендира, че не му е заплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, или по 1148 лева на месец. От доказателствата по делото се установява безспорно, че през този период той не е престирал труд, за да претендира заплащане на обезщетение. В писмо до ищеца изх.№ 0072-3887/28.10.2011г. на ДИТ – Хасково се посочва, че „след 31.03.2010г. Вие не сте се явявали на работа, както и сам потвърждавате в искането си.” В трудовото досие на ищеца са налични писмени доказателства – писма /л.41/, обяснения /л.47, докладна /л.57/, констативни протоколи /л.58-63/, заповед /л.56/, и т.н., от които се установява, че ищецът не се е явявал на работа. Съгласно чл. 124 и сл. от КТ основно задължение на работника е да изпълнява работата си. От това задължение възниква и задължението на работодателят да му заплаща изработеното/уговореното. Двете са взаимно свързани. Без значение е дали неплатеният отпуск е бил неправилно продължен. Налице е молба /л.64/ и заповед за неплатен отпуск от 15.03.2010г. до 31.03.2010г., като дори и след този период продължаването на отпуската да е незаконосъобразно, то липсва активно поведение на служителя да престира труда си. Предвид изложеното искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание 86 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение. Като акцесорен и с оглед изхода на иска по чл. 128 т.2 от КТ, този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ.
Този иск се явява неоснователен. Цитираната разпоредба посочва, че страната, която прекратява трудовото правоотношение може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя. В самата заповед е посочено, че се дължи обезщетение за неспазен срок, тъй като не се спори между страните, а и видно от заповедта работодателят е прекратил трудовия договор преди срока на предизвестието. В тези случаи се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за месеца, през който ищеца е получил пълно месечно брутно трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 228 ал.1 пр.2 - ро от КТ. Последното получено от ищеца пълно месечно брутно трудово възнаграждение е за м. ноември 2009г. в размер на 378.20 лева. Към отговора на ИМ е приложено копие на пощенски запис, видно от който на ищеца е платена сумата от 346 лева за обезщетение по чл.220 КТ. Предвид текста на чл. 228 ал.1 от КТ вр. с чл. 19 и 20 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си. Не се представиха доказателства по делото, че ищецът получава месечно ТВ в размер на 1148 лева, а наведените едва в писмената защита доводи за противоречие на определеното ТВ с императивни разпоредби на закона не следва да се обсъжда, тъй като е преклудирано.
По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл.224 от КТ.
Този иск съдът намира за частично основателен.
Ищецът претендира обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 5849 лева за 107 дни за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010г. От заключението на вещото лице и от представените към трудовото досие писмени доказателства се установява, че ищецът е ползвал отпуска си за 2006, 2007 и 2008г. изцяло. На л.66 и сл. от трудовото досие на ищеца е видно, че са спазени разпоредбите на закона – чл. 173 ал.6 от КТ - платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Налице са молби на служителя за ползване, с резолюция „разрешавам”, „да”, на прекия му ръководител. Дали е налице изрична заповед за това е ирелевантно. Релевантно е дали е ползван отпуска и дали е налице молба и писмено разрешение. Самият ищец оспорва издадените заповеди, но наличието на подпис в графа „разрешавам” и „мнение на прекия ръководител” е достатъчно да се приеме, че е спазена писмената форма. За всички посочени дневни отпуски е налице писмена молба и разрешение на ръководител, с изключение на отпуска за периода от 18 дни от 03.02.2010г. до 26.02.2010г. За последния посочен период липсва писмено доказателство – молба и разрешение - по делото. Действително в заключението си вещото лице посочва, че и за този период е налице ползване, но заключението на вещото лице в тази си част не следва да се кредитира, тъй като съдът стъпва на доказателства по делото. В останалата си част заключението се припокрива с представените доказателства. Отделно ответникът не спори, че не са ползвани 3 дни от 2010г., а и вещото лице го посочва в заключението си. Или, с оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 189 лева за 21 дни за 2009 и 2010г. /21 дни х 9 лева/ съгласно заключението на вещото лице.
И двете страни претендират разноски, като с оглед на този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 44.24 лева, предвид отхвърлените 6 иска /единият поради заплащане след завеждане на иска/ и 1 частично уважен, а на ответника се следват разноски в размер на 426.21 лева, съобразно отхвърлените искове. Или, след приспадане следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 381.97 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва ответника да заплати ДТ в размер на 50 лева за частично уважения иск по чл. 224 ал.1 от КТ, 50 лева по иска по чл. 220 ал.1 от КТ, тъй като заплащането по него е след завеждане на ИМ, и 120 лева за ВЛ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
По предявените от Т.Г.Б. ***, ЕГН: **********,*** 69, ЕИК 836143969, със съдебен адрес:гр. Х., ул. В. Т. *, адв. Д., обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1, чл. 128 т.2 и чл. 220 ал.1 от КТ и 86 ЗЗД:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Б. *** искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т.1 – 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед № 54/03.10.2011г. на изп. директор на Химмаш АД, гр. Хасково на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ уволнение, възстановяване на длъжността “конструктор” в Химмаш АД, гр. Хасково и обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца - 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Б. *** искове с правно основание чл. 128 т.2 от КТ за неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение, и чл. 220 ал.1 от КТ - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1148 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Химмаш АД, гр. Хасково да заплати на Т.Г.Б. на основание чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 189.00 лева, представляваща обезщетение за неползван отпуск за 21 дни за 2009 и 2010г. /21 дни х 9 лева/, като иска до пълния предявен размер от 5849 лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.Г.Б. *** на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски за адвокат в размер на 381.97 лева.
ОСЪЖДА Химмаш АД, гр. Хасково на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 220 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.
http://haskovo.court-bg.org/img/File/22.03.2012-23.03.2012GRA/03634511_99522412.htm
№ 217/23.03.2012г., Том 3, стр. 40-42
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На двадесет и четвърти февруари двехиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Веселина Красева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3995 по описа за 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1, чл. 128 т.2 и чл. 220 ал.1 от КТ и 86 ЗЗД.
Ищецът Т.Г.Б. посочва, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.10 а от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че със заповед № 54/03.10.2011г. е прекратено ТПО. Прекратяването на ТПО било незаконосъобразно. Не му било отправено предизвестие за прекратяване на ТПО. На следващо место не били налице предпоставките на цитираната разпоредба за прекратяване на ТПО. Получавал пенсия само за трудов стаж, но не и за възраст, поради което не били налице кумулативно изискваните предпоставки. Моли да се признае уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата длъжност, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа. Претендира и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 5849 лева за 107 дни за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010г. Претендира и заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, или по 1148 лева на месец. Претендира и обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение. Претендира и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1148 лева. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа исковете. В писмена защита излага доводи.
Ответникът оспорва исковете, като заявява, че извършеното прекратяване било законосъобразно. Налице били предпоставките за прекратяване на ТПО. С разпореждане № 39/20.06.2003г. на ответника била отпусната пенсия, а трудовия договор бил от 23.05.2006г. На ищеца било заплатено обезщетение за неспазено предизвестие с пощенски запис от 09.01.2012г. Иска по чл. 224 ал.1 от КТ бил частично основателен за три дни, за останалия размер и период бил неоснователен. Неоснователен бил и иска за заплащане на трудово възнаграждение, тъй като за претендирания период ищецът не бил идвал на работа и бил в продължителен неплатен отпуск. Поради това акцесорния иск за обезщетение за забава също бил неоснователен. В писмена защита излага доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че същите са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „конструктор” по силата на ТД № 22/23.05.2006г. С допълнително споразумение № 20/25.05.2006г. е определено основно месечно възнаграждение в размер на 300 лева. Със заповед № 54/03.10.2011г. на изп. директор на ответника е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ- когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че ТПО се прекратява считано от 03.10.2011г., като на служителя следва да се заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е получена от ищеца на 13.10.2011г.
По делото са представени трудовото досие на ищеца, писма от ДИТ – Хасково, както и заключение на вещо лице.
От правна страна съдът достигна до следните изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.
Съдът намира иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за неоснователен.
Две са предпоставките на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ: ТПО да е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В настоящия случай и двете са налице. Видно от разпореждане № 39/20.06.2003г. на РУСО – Хасково /л.6/, на ответника е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 03.04.2003г. на основание пар.3 от ПЗР на КЗОО /сега КСО/. Не може да се сподели доводът на ищецът, че за него не намирала приложение цитираната разпоредба, тъй като той се пенсионирал само въз основа на стаж, но не и на възраст. Текстът на пар. 3 от ПЗР на КЗОО вр. с чл. 6 и 7 от ЗП /отм./ е дал възможност на военнослужещи да се пенсионират при облекчени условия при достигане на 20 години стаж, независимо от възрастта им. При граматическо и историческо тълкуване на текста на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ следва да се заключи, че в обхвата на този текст попада и изключението по пар. 3 от КЗОО. Първоначалният текст на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ с ДВ 46/2010г. е посочвал: при наличие на условията на чл. 68 от КСО. С изменението на текста с ДВ 100/2010г. е отпаднало изричното посочване на чл. 68 от КСО. От това следва, че не само придобиването на пенсия по чл. 68 от КСО се включва в тази хипотеза, но и всяко друго пенсиониране, като това на ищеца. Такава е волята на законодателя и тя трябва да бъде спазена. Безспорно се установява и втората предпоставка - трудовото правоотношение е възникнало на 23.05.2006г., т.е. след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не може да се сподели, че ТПО е прекратено в нарушение на закона, тъй като работодателят посочил като дата на прекратяване на ТПО 03.10.2011г., а той получил заповедта на 13.10.2011г. Разпоредбата на чл. 335 ал.2 т.3 от КТ посочва, че трудовият договор се прекратява: при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Посочването в заповедта на дата на прекратяване на ТПО не може да игнорира текста на закона, и ако е налице противоречие между двете, следва приложение да намери текста на закона. Самото посочване, обаче, не прави заповедта недействителна и само заради това не следва да се отмени уволнението. Аргументиран от изложеното настоящият състав намира, че извършеното уволнение е законосъобразно и не са налице предпоставки за отмяната му, поради което искът с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ следва да се отхвърли.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.
С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява и втория обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа, тъй като той се явява акцесорен на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. Предвид законосъобразността на уволнението следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност “конструктор” при ответника.
По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ.
Този иск съдът намира за неоснователен. Разпоредбата на чл. 225 от КТ посочва, че служителят има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Този иск в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца в размер на 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа, също се явява акцесорен спрямо първия иск и като такъв следва да се отхвърли предвид законосъобразността на уволнението.
По отношение на иска с правно основание чл. 128 т.2 от КТ.
Този иск е неоснователен. Ищецът претендира, че не му е заплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, или по 1148 лева на месец. От доказателствата по делото се установява безспорно, че през този период той не е престирал труд, за да претендира заплащане на обезщетение. В писмо до ищеца изх.№ 0072-3887/28.10.2011г. на ДИТ – Хасково се посочва, че „след 31.03.2010г. Вие не сте се явявали на работа, както и сам потвърждавате в искането си.” В трудовото досие на ищеца са налични писмени доказателства – писма /л.41/, обяснения /л.47, докладна /л.57/, констативни протоколи /л.58-63/, заповед /л.56/, и т.н., от които се установява, че ищецът не се е явявал на работа. Съгласно чл. 124 и сл. от КТ основно задължение на работника е да изпълнява работата си. От това задължение възниква и задължението на работодателят да му заплаща изработеното/уговореното. Двете са взаимно свързани. Без значение е дали неплатеният отпуск е бил неправилно продължен. Налице е молба /л.64/ и заповед за неплатен отпуск от 15.03.2010г. до 31.03.2010г., като дори и след този период продължаването на отпуската да е незаконосъобразно, то липсва активно поведение на служителя да престира труда си. Предвид изложеното искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание 86 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение. Като акцесорен и с оглед изхода на иска по чл. 128 т.2 от КТ, този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ.
Този иск се явява неоснователен. Цитираната разпоредба посочва, че страната, която прекратява трудовото правоотношение може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя. В самата заповед е посочено, че се дължи обезщетение за неспазен срок, тъй като не се спори между страните, а и видно от заповедта работодателят е прекратил трудовия договор преди срока на предизвестието. В тези случаи се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за месеца, през който ищеца е получил пълно месечно брутно трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 228 ал.1 пр.2 - ро от КТ. Последното получено от ищеца пълно месечно брутно трудово възнаграждение е за м. ноември 2009г. в размер на 378.20 лева. Към отговора на ИМ е приложено копие на пощенски запис, видно от който на ищеца е платена сумата от 346 лева за обезщетение по чл.220 КТ. Предвид текста на чл. 228 ал.1 от КТ вр. с чл. 19 и 20 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си. Не се представиха доказателства по делото, че ищецът получава месечно ТВ в размер на 1148 лева, а наведените едва в писмената защита доводи за противоречие на определеното ТВ с императивни разпоредби на закона не следва да се обсъжда, тъй като е преклудирано.
По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл.224 от КТ.
Този иск съдът намира за частично основателен.
Ищецът претендира обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 5849 лева за 107 дни за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010г. От заключението на вещото лице и от представените към трудовото досие писмени доказателства се установява, че ищецът е ползвал отпуска си за 2006, 2007 и 2008г. изцяло. На л.66 и сл. от трудовото досие на ищеца е видно, че са спазени разпоредбите на закона – чл. 173 ал.6 от КТ - платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Налице са молби на служителя за ползване, с резолюция „разрешавам”, „да”, на прекия му ръководител. Дали е налице изрична заповед за това е ирелевантно. Релевантно е дали е ползван отпуска и дали е налице молба и писмено разрешение. Самият ищец оспорва издадените заповеди, но наличието на подпис в графа „разрешавам” и „мнение на прекия ръководител” е достатъчно да се приеме, че е спазена писмената форма. За всички посочени дневни отпуски е налице писмена молба и разрешение на ръководител, с изключение на отпуска за периода от 18 дни от 03.02.2010г. до 26.02.2010г. За последния посочен период липсва писмено доказателство – молба и разрешение - по делото. Действително в заключението си вещото лице посочва, че и за този период е налице ползване, но заключението на вещото лице в тази си част не следва да се кредитира, тъй като съдът стъпва на доказателства по делото. В останалата си част заключението се припокрива с представените доказателства. Отделно ответникът не спори, че не са ползвани 3 дни от 2010г., а и вещото лице го посочва в заключението си. Или, с оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 189 лева за 21 дни за 2009 и 2010г. /21 дни х 9 лева/ съгласно заключението на вещото лице.
И двете страни претендират разноски, като с оглед на този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 44.24 лева, предвид отхвърлените 6 иска /единият поради заплащане след завеждане на иска/ и 1 частично уважен, а на ответника се следват разноски в размер на 426.21 лева, съобразно отхвърлените искове. Или, след приспадане следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 381.97 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва ответника да заплати ДТ в размер на 50 лева за частично уважения иск по чл. 224 ал.1 от КТ, 50 лева по иска по чл. 220 ал.1 от КТ, тъй като заплащането по него е след завеждане на ИМ, и 120 лева за ВЛ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
По предявените от Т.Г.Б. ***, ЕГН: **********,*** 69, ЕИК 836143969, със съдебен адрес:гр. Х., ул. В. Т. *, адв. Д., обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1, чл. 128 т.2 и чл. 220 ал.1 от КТ и 86 ЗЗД:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Б. *** искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т.1 – 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед № 54/03.10.2011г. на изп. директор на Химмаш АД, гр. Хасково на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ уволнение, възстановяване на длъжността “конструктор” в Химмаш АД, гр. Хасково и обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца - 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Б. *** искове с правно основание чл. 128 т.2 от КТ за неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение, и чл. 220 ал.1 от КТ - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1148 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Химмаш АД, гр. Хасково да заплати на Т.Г.Б. на основание чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 189.00 лева, представляваща обезщетение за неползван отпуск за 21 дни за 2009 и 2010г. /21 дни х 9 лева/, като иска до пълния предявен размер от 5849 лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.Г.Б. *** на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски за адвокат в размер на 381.97 лева.
ОСЪЖДА Химмаш АД, гр. Хасково на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 220 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.
http://haskovo.court-bg.org/img/File/22.03.2012-23.03.2012GRA/03634511_99522412.htm
93
ТРЗ и осигуряване » Уволнение по чл.328, ал.1, т.10а от Кодекса на труда
05.04.2012, 17:49 Р Е Ш Е Н И Е
№632
гр.Габрово, 16.12.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря В.Й., като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№2417 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове е чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
В исковата молба се твърди, че с Разпореждане №39/23.02.2002г., считано от 15.08.2002г. на ищецът била отпусната лична пенсия по чл.69, ал.1 и ал.2 от КЗОО и към тази дата, както и към датата на подаване на исковата молба ищецът бил пенсионер за действително изслужен стаж в системата на МВР и НСС, но не бил придобил права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не бил достигнал определената в закона възраст. С Трудов договор №4/18.04.2005г. за неопределено време ищецът бил назначен на длъжността Началник на отдел в поделение Експлоатационно в ТП Български пощи Габрово. С Допълнително споразумение от 30.10.2006г., считано от 01.11.2006г. било изменено трудовото правоотношение с място на работа Централно управление на Български пощи, Дирекция Корпоративна сигурност в Управление Регионална сигурност в длъжност Главен експерт в управление Регионална сигурност, регион Север ТП БП-Габрово. С Акт за прекратяване на трудов договор №12/09.02.2009г. било прекратено трудовото правоотношение между страните по делото на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ. С Решение №345/27.07.2009г. по гр.д.№749 /2009г. на РС Габрово, потвърдено с Решение №243/28.12.2009г. по в.гр.д.№329/2009г. на ОС Габрово уволнението било признато за незаконосъобразно и отменено, като ищецът бил възстановен на предишната си работа и му било присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ. Със Заповед №РД-06.109/06.07.2010г. ищецът бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност Главен експерт в управление Регионална сигурност, регион Север ТП БП-Габрово.
С Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ- поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение ответникът отново прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.07.2011г. Ищецът счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон и в настоящият случай не е налице фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, тъй като не бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на общо основание, което право се придобивало при наличието на предпоставките по чл.68 от КСО – минимално определена долна граница на сбора от продължителността на осигурителния стаж и възраст и навършена определена възраст, която за мъжете била 60години, а ищецът бил на 56години.
Счита, че нормата на чл.328, ал.1, т.10А от КТ има предвид прекратяване на трудово правоотношение с лица придобили и упражнили преди възникване на прекратеното трудово правоотношение правото си на пенсия по общите предпоставки на чл.68 от КСО. В противен случай ако целта е била да се обхванат всички категории пенсионери нямало изрично да се посочва право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а щяло да бъде посочено право на пенсия. Счита, че чл.69 от КСО регламентирал специално основание за пенсионирането на определена категория лица, в която влизал и ищеца и за които нямало изискване да са достигнали определена възраст, а КТ имал в предвид общата категория пенсионери, които вече били достигнали тази възраст.
Претендира се да бъде признато уволнението му за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 01.07.2011г.-01.01.2012г. в размер на 4868лв., ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В с.з. от 24.11.2011г. е допуснато изменение на предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 5168лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора ответника оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на ищецът с Разпореждане №39/23.02.2002г. била отпусната пожизнена пенсия. Съгласно чл.69, ал.1 от КЗОО(сегашен КСО) кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. Съгласно ал.2 държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица от МВР, офицерите и сержантите от ССС, от ГД ГУМЛС и ГД СА на МП, СКС на МТС, следователите и помощник следователите, както и лицата по §19 от ПЗР на ЗИД ЗИН при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности в посочените ведомства независимо от възрастта. Съгласно ал.3 кадровите военнослужещи и офицерите и сержантите по ал.1 и ал.2 прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия при уволнение независимо от възрастта им. В Решение №345/27.07.2009г. РС Габрово било прието, че през 2002г. ищецът не е имал навършена възраст и осигурителен стаж за да се пенсионира при условията на чл.68 от КЗОО, но е отговарял на изискванията на чл.69 от КЗОО тъй като бил работил в системата на МВР. Следователно ищецът бил придобил право на пенсия на съответното основание, поради което и работодателят го бил освободил поради придобиване право на пенсия по чл.69 от КСО. Хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ давала възможност на работодателят да прекрати правоотношението с работник или служител придобил и упражнил правото си на пенсия, както е в конкретния случай. Тази хипотеза визирала случаите на прекратяване на ТПО с всички т.нар .ранни пенсионери придобили право на пенсия извън случаите на чл.68 от КСО.
Твърди, че тъй като ищецът бил придобил прано на пенсия и получава пенсия от 2002г. това било доход. Моли съда да отхвърли предявеният иск и да присъди 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Безспорно установено по делото е, че страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищецът е имал качеството на работник, а ответното дружество на работодател. Това трудово правоотношение е прекратено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ- поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Съгласно изменението на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, в сила от 01.01.2011г. работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съдът счита, че нормата на чл.328, ал.1, т.10А от КТ има предвид прекратяване на трудово правоотношение с лица придобили и упражнили преди възникване на прекратеното трудово правоотношение правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по общите предпоставки на чл.68 от КСО, т.е. нормата не обхваща всички видове пенсионери. Съображенията на съда са следните :
Не е спорно, че ищецът по делото е придобил право на пенсия по реда на чл.69 от КСО.
При прочит на заглавията на чл.68 и чл.69 от КСО е видно, че заглавието на чл.68 от КСО е следното “Придобиване право на пенсия”, а на чл.69 от КСО “Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите”. Чл. 68 от КСО дава общите предпоставки, при наличието на които възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно : навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. Разпоредбата на чл.69 от КСО урежда изключение от общият случай на придобиване на право на пенсия, такова изключение е предвидено и в чл.69 А от КСО.
В чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, в сила от 01.01.2011г. е уредена възможността на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да възникна това право на работодателят следва да са налице няколко предпоставки : работникът или служителят да е придобил право на пенсия са осигурителен стаж и възраст (а не друг вид право на пенсия), да е упражнил това си право и трудовото правоотношение да е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия. В настоящият случай безспорно трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил право на пенсия, но не поради осигурителен стаж и възраст, а по реда на чл.69 от КСО.
В подкрепа на извода на съда, че се касае именно за право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, е и редакцията на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ преди 01.01.2011г., която дава право на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В старата редакция законодателят е имал предвид прекратяване на трудовото правоотношение при вече упражнено право на пенсия на каквото и да било основание, след като настъпят условията на чл.68 от КСО- навършване на определена възраст и наличие на определен осигурителен стаж.
Ако законодателят давайки право на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител придобил право на пенсия на каквото и да било основание текстът на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ щеше да има редакция в смисъл “работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия” без да конкретизира, че се касае за пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По изложените съображения съдът намира, че ответното дружество неправилно и незаконосъобразно е прекратило трудовото правоотношение с ищеца, като е издало Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, поради което уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменен Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Предпоставка за уважаване на този иск е признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид направените по-горе констатации, предявеният иск за възстановяване на ищеца на предишната работа е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
За да бъде уважен този осъдителен иск, се предпоставя преди всичко наличието на незаконно уволнение, която предпоставка предвид изложеното по-горе в процесният случай е налице. С оглед основателността на иска кумулативно следва да бъде налице и втората предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение, като в този случай тежестта на доказване е на ищеца.
Видно от представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество същият не е постъпвал на работа при друг работодател към датата на подаване на исковата молба, тъй като копието от трудова книжка е представено заедно с исковата молба.
Трудовата книжка на ищеца е представена за констатация в с.з. от 24.11.2011г., при което съдът е установил, че последните записвания в трудовата книжка са на стр.12 3 стр.13, от които е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.07.2011г., положен е правоъгълен печат за прослужено време при ответното дружество, като след това няма вписани други отбелязвания за започване или прекратяване на трудово правоотношение. Следователно до 24.11.2011г. ищецът е бил без работа, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение е основателен и доказан за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г. Тъй като за времето 24.11.2011г.- 01.01.2012г. оставането на ищеца без работа е бъдещо несигурно събитие, то съдът счита, че иска за заплащане на обезщетение за този период е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ако ищецът действително остане без работа и през този период има възможност да предяви иск за заплащане на обезщетение за него.
От представените служебни бележки и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, необходимо за изчисляване на обезщетението по чл.225 от КТ за един месец е в размер на 861,35лв., а за един ден е в размер на 39,15лв.
От изложеното по- горе се установява, че към датата на устните състезания по делото ищецът е останал без работа в следствие на незаконосъобразно уволнение в продължение на 4 месеца и 18 работни дни, поради което дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ е в размер на 4150,10лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен до този размер за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. Предявеният иск за горницата над уваженият размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода 24.11.2011г.- 01.01.2012г.
Относно разноските
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ по предявените обективно съединени искове в размер на 326лв., както и сумата от 80лв.-разноски за възнаграждение на вещото лице, чрез РС Габрово.
Съгласно чл.38 от ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите когато окаже безплатна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящият случай процесуалният представител на ищеца му е оказал безплатна адвокатска помощ, тъй като ищецът е друг юрист. Поради изложеното по – горе ответника следва да бъде осъден да заплати на адв.Д.Д. сумата от 150лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Г.И.П., с ЕГН ********** ***, с представител адв.Д.Д. ***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на Главният изпълнителен директор на “Български пощи”ЕАД за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да ВЪЗСТТАНОВИ на предишната му работа като ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ в отдел “Регион Север ТП”БП”-Габрово, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност ик онтрол” към Централно управление на “БП” ЕАД Г.И.П., с ЕГН ********** ***, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати на Г.И.П., с ЕГН ********** *** сумата от 4150,10лв.(четирихиляди сто и петдесет лева и десет стотинки) – обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобазно уволнение за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобазно уволнение за горницата над уваженият размер за периода 24.11.2011г.-01.01.2012г., като неоснователен и недоказан, на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати ДТ в размер на 326лв.(триста двадесет и шест лева), чрез ГРС.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати сумата от 80лв.(осемдесет лева)- разноски за изготвяне на експертиза, чрез ГРС
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати на адвокат Д.А.Д. ***0лв.(сто и петдесет лева)- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението – 16.12.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
http://www.court-gbr.com/02634511/417b2411.htm
№632
гр.Габрово, 16.12.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря В.Й., като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№2417 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове е чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
В исковата молба се твърди, че с Разпореждане №39/23.02.2002г., считано от 15.08.2002г. на ищецът била отпусната лична пенсия по чл.69, ал.1 и ал.2 от КЗОО и към тази дата, както и към датата на подаване на исковата молба ищецът бил пенсионер за действително изслужен стаж в системата на МВР и НСС, но не бил придобил права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не бил достигнал определената в закона възраст. С Трудов договор №4/18.04.2005г. за неопределено време ищецът бил назначен на длъжността Началник на отдел в поделение Експлоатационно в ТП Български пощи Габрово. С Допълнително споразумение от 30.10.2006г., считано от 01.11.2006г. било изменено трудовото правоотношение с място на работа Централно управление на Български пощи, Дирекция Корпоративна сигурност в Управление Регионална сигурност в длъжност Главен експерт в управление Регионална сигурност, регион Север ТП БП-Габрово. С Акт за прекратяване на трудов договор №12/09.02.2009г. било прекратено трудовото правоотношение между страните по делото на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ. С Решение №345/27.07.2009г. по гр.д.№749 /2009г. на РС Габрово, потвърдено с Решение №243/28.12.2009г. по в.гр.д.№329/2009г. на ОС Габрово уволнението било признато за незаконосъобразно и отменено, като ищецът бил възстановен на предишната си работа и му било присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ. Със Заповед №РД-06.109/06.07.2010г. ищецът бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност Главен експерт в управление Регионална сигурност, регион Север ТП БП-Габрово.
С Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ- поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение ответникът отново прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.07.2011г. Ищецът счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон и в настоящият случай не е налице фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, тъй като не бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на общо основание, което право се придобивало при наличието на предпоставките по чл.68 от КСО – минимално определена долна граница на сбора от продължителността на осигурителния стаж и възраст и навършена определена възраст, която за мъжете била 60години, а ищецът бил на 56години.
Счита, че нормата на чл.328, ал.1, т.10А от КТ има предвид прекратяване на трудово правоотношение с лица придобили и упражнили преди възникване на прекратеното трудово правоотношение правото си на пенсия по общите предпоставки на чл.68 от КСО. В противен случай ако целта е била да се обхванат всички категории пенсионери нямало изрично да се посочва право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а щяло да бъде посочено право на пенсия. Счита, че чл.69 от КСО регламентирал специално основание за пенсионирането на определена категория лица, в която влизал и ищеца и за които нямало изискване да са достигнали определена възраст, а КТ имал в предвид общата категория пенсионери, които вече били достигнали тази възраст.
Претендира се да бъде признато уволнението му за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 01.07.2011г.-01.01.2012г. в размер на 4868лв., ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В с.з. от 24.11.2011г. е допуснато изменение на предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 5168лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора ответника оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на ищецът с Разпореждане №39/23.02.2002г. била отпусната пожизнена пенсия. Съгласно чл.69, ал.1 от КЗОО(сегашен КСО) кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. Съгласно ал.2 държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица от МВР, офицерите и сержантите от ССС, от ГД ГУМЛС и ГД СА на МП, СКС на МТС, следователите и помощник следователите, както и лицата по §19 от ПЗР на ЗИД ЗИН при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности в посочените ведомства независимо от възрастта. Съгласно ал.3 кадровите военнослужещи и офицерите и сержантите по ал.1 и ал.2 прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия при уволнение независимо от възрастта им. В Решение №345/27.07.2009г. РС Габрово било прието, че през 2002г. ищецът не е имал навършена възраст и осигурителен стаж за да се пенсионира при условията на чл.68 от КЗОО, но е отговарял на изискванията на чл.69 от КЗОО тъй като бил работил в системата на МВР. Следователно ищецът бил придобил право на пенсия на съответното основание, поради което и работодателят го бил освободил поради придобиване право на пенсия по чл.69 от КСО. Хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ давала възможност на работодателят да прекрати правоотношението с работник или служител придобил и упражнил правото си на пенсия, както е в конкретния случай. Тази хипотеза визирала случаите на прекратяване на ТПО с всички т.нар .ранни пенсионери придобили право на пенсия извън случаите на чл.68 от КСО.
Твърди, че тъй като ищецът бил придобил прано на пенсия и получава пенсия от 2002г. това било доход. Моли съда да отхвърли предявеният иск и да присъди 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Безспорно установено по делото е, че страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищецът е имал качеството на работник, а ответното дружество на работодател. Това трудово правоотношение е прекратено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ- поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Съгласно изменението на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, в сила от 01.01.2011г. работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съдът счита, че нормата на чл.328, ал.1, т.10А от КТ има предвид прекратяване на трудово правоотношение с лица придобили и упражнили преди възникване на прекратеното трудово правоотношение правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по общите предпоставки на чл.68 от КСО, т.е. нормата не обхваща всички видове пенсионери. Съображенията на съда са следните :
Не е спорно, че ищецът по делото е придобил право на пенсия по реда на чл.69 от КСО.
При прочит на заглавията на чл.68 и чл.69 от КСО е видно, че заглавието на чл.68 от КСО е следното “Придобиване право на пенсия”, а на чл.69 от КСО “Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите”. Чл. 68 от КСО дава общите предпоставки, при наличието на които възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно : навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. Разпоредбата на чл.69 от КСО урежда изключение от общият случай на придобиване на право на пенсия, такова изключение е предвидено и в чл.69 А от КСО.
В чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, в сила от 01.01.2011г. е уредена възможността на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да възникна това право на работодателят следва да са налице няколко предпоставки : работникът или служителят да е придобил право на пенсия са осигурителен стаж и възраст (а не друг вид право на пенсия), да е упражнил това си право и трудовото правоотношение да е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия. В настоящият случай безспорно трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил право на пенсия, но не поради осигурителен стаж и възраст, а по реда на чл.69 от КСО.
В подкрепа на извода на съда, че се касае именно за право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, е и редакцията на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ преди 01.01.2011г., която дава право на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В старата редакция законодателят е имал предвид прекратяване на трудовото правоотношение при вече упражнено право на пенсия на каквото и да било основание, след като настъпят условията на чл.68 от КСО- навършване на определена възраст и наличие на определен осигурителен стаж.
Ако законодателят давайки право на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител придобил право на пенсия на каквото и да било основание текстът на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ щеше да има редакция в смисъл “работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия” без да конкретизира, че се касае за пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По изложените съображения съдът намира, че ответното дружество неправилно и незаконосъобразно е прекратило трудовото правоотношение с ищеца, като е издало Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, поради което уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменен Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Предпоставка за уважаване на този иск е признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид направените по-горе констатации, предявеният иск за възстановяване на ищеца на предишната работа е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
За да бъде уважен този осъдителен иск, се предпоставя преди всичко наличието на незаконно уволнение, която предпоставка предвид изложеното по-горе в процесният случай е налице. С оглед основателността на иска кумулативно следва да бъде налице и втората предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение, като в този случай тежестта на доказване е на ищеца.
Видно от представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество същият не е постъпвал на работа при друг работодател към датата на подаване на исковата молба, тъй като копието от трудова книжка е представено заедно с исковата молба.
Трудовата книжка на ищеца е представена за констатация в с.з. от 24.11.2011г., при което съдът е установил, че последните записвания в трудовата книжка са на стр.12 3 стр.13, от които е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.07.2011г., положен е правоъгълен печат за прослужено време при ответното дружество, като след това няма вписани други отбелязвания за започване или прекратяване на трудово правоотношение. Следователно до 24.11.2011г. ищецът е бил без работа, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение е основателен и доказан за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г. Тъй като за времето 24.11.2011г.- 01.01.2012г. оставането на ищеца без работа е бъдещо несигурно събитие, то съдът счита, че иска за заплащане на обезщетение за този период е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ако ищецът действително остане без работа и през този период има възможност да предяви иск за заплащане на обезщетение за него.
От представените служебни бележки и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, необходимо за изчисляване на обезщетението по чл.225 от КТ за един месец е в размер на 861,35лв., а за един ден е в размер на 39,15лв.
От изложеното по- горе се установява, че към датата на устните състезания по делото ищецът е останал без работа в следствие на незаконосъобразно уволнение в продължение на 4 месеца и 18 работни дни, поради което дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ е в размер на 4150,10лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен до този размер за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. Предявеният иск за горницата над уваженият размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода 24.11.2011г.- 01.01.2012г.
Относно разноските
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ по предявените обективно съединени искове в размер на 326лв., както и сумата от 80лв.-разноски за възнаграждение на вещото лице, чрез РС Габрово.
Съгласно чл.38 от ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите когато окаже безплатна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящият случай процесуалният представител на ищеца му е оказал безплатна адвокатска помощ, тъй като ищецът е друг юрист. Поради изложеното по – горе ответника следва да бъде осъден да заплати на адв.Д.Д. сумата от 150лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Г.И.П., с ЕГН ********** ***, с представител адв.Д.Д. ***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на Главният изпълнителен директор на “Български пощи”ЕАД за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да ВЪЗСТТАНОВИ на предишната му работа като ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ в отдел “Регион Север ТП”БП”-Габрово, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност ик онтрол” към Централно управление на “БП” ЕАД Г.И.П., с ЕГН ********** ***, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати на Г.И.П., с ЕГН ********** *** сумата от 4150,10лв.(четирихиляди сто и петдесет лева и десет стотинки) – обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобазно уволнение за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобазно уволнение за горницата над уваженият размер за периода 24.11.2011г.-01.01.2012г., като неоснователен и недоказан, на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати ДТ в размер на 326лв.(триста двадесет и шест лева), чрез ГРС.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати сумата от 80лв.(осемдесет лева)- разноски за изготвяне на експертиза, чрез ГРС
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати на адвокат Д.А.Д. ***0лв.(сто и петдесет лева)- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението – 16.12.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
http://www.court-gbr.com/02634511/417b2411.htm
94
Забавлявам се, но скоро ще има разрешение, щото може да стане и конституционен проблем!
Съдът започва да се брули сам, ах, ах 
Съдът започва да се брули сам, ах, ах
95
Бюджет » Проект за споразумение с банка за комисионната при плащане на държавни такси
28.03.2012, 13:03Моля за съдействие!
Държавата ме задължава да плащам в банка съответната държавна такса, а аз не искам да плащам комисионната. Няма такъв закон, който да задължава потребителя, да купува по заповед.
Моля за текст на проекто-споразумение!
Благодаря!
Държавата ме задължава да плащам в банка съответната държавна такса, а аз не искам да плащам комисионната. Няма такъв закон, който да задължава потребителя, да купува по заповед.
Моля за текст на проекто-споразумение!
Благодаря!
96
ТРЗ и осигуряване » Re: Кой е подлогът?
26.03.2012, 11:44Закон за държавния служител
Чл. 106. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
2. при съкращаване на длъжността;
3. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
6. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изр. 5 в сила от 20.12.2011 г.) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му брутна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни брутни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.
(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.
Ето разнобоя в държавата към правото на труд!
Чл. 106. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
2. при съкращаване на длъжността;
3. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
6. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изр. 5 в сила от 20.12.2011 г.) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му брутна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни брутни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.
(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.
Ето разнобоя в държавата към правото на труд!
97
ТРЗ и осигуряване » Re: Кой е подлогът?
26.03.2012, 11:25Таня-ЛС, къде го виждаш лицето по чл.69 от кръга на лицата, за които се отнася подлога в редакцията в ДВ, бр.100/2010г.?По чл.69 от КСО също упражняват правото си на пенсия
Това можеше да се реализира, ако липсваше думата "чл.68КСО" от състава на подлога, и не беше добавено обстоятелственото пояснение "за осигурителен стаж и възраст"!
Почти една година бях в подкомисия в парламента по изработването на Закона за отбраната и въоръжените сили, като бях от страната на гражданско сдружение, а срещу нас бяха чиновниците от министерство на отбраната.
Учил съм се и опита на проф.Борис Спасов-виден български юрист!
98
ТРЗ и осигуряване » Re: Кой е подлогът?
26.03.2012, 11:02Съгласна, несъгласна, това показва граматичното подреждане на частите на изречението! Опровергайте ме!Не съм съгласна с това. При редакцията е премахнат чл.68 и това означава, че зависи за всички пенсионери, независимо по кой член от КСО сда пенсионирани.
Ето, аз показах, че това е смисловата комбинация, Таня-ЛС!
Обяснете структурата на изречението, както го мислите?
Щеше да бъде, както го мислите,ако не беше наставено изречението с обстоятелствено пояснение "за осигурителен стаж и възраст" към думата "упражнил правото си на пенсия"!
Съдържателния анализ на думите показва, че няма качествена промяна сред кръга от лица, за които се отнася подлога на изречението, Таня-ЛС!
Във втората редакция "архитектите" на законовите промени "регулират" следното движение на частите на изречението в редакцията от 18 юни 2010г.:
1.Премахват думата "чл.68 от КСО" от състава на подлога, и
2.Добавят обстоятелствено пояснение "за осигурителен стаж и възраст" към думата "упражнил правото си на пенсия"!
Между другото тази поправка е и дискриминационна, но това е друга тема.
Искам да поясня, че правораздаването трябва да се осъществява според точния смисъл на закона съгласно чл.5 от ГПК!
99
ТРЗ и осигуряване » Re: Кой е подлогът?
26.03.2012, 09:37/Кодекс на труда ДВ, бр. 46 от 2010 г./
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
/Кодекс на труда ДВ, бр. 100 от 2010 г./
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Двете редакции имат едно и също граматично значение, като подлогът е едно и също лице, лицето по чл.68 от КСО!
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
/Кодекс на труда ДВ, бр. 100 от 2010 г./
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Двете редакции имат едно и също граматично значение, като подлогът е едно и също лице, лицето по чл.68 от КСО!
100
ТРЗ и осигуряване » Кой е подлогът?
25.03.2012, 23:14Коментирайте, кой е подлогът в долните две редакции!
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
/Кодекс на труда ДВ, бр. 46 от 2010 г./
Чл.328, ал.1, т.10а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
/Кодекс на труда ДВ, бр. 100 от 2010 г./
Чл.328, ал.1, т.10а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
Имали промяна в кръга от лица, явяващи се подлог в горните два текста, като се има предвид редакциите в Държавен вестник от бр.46/2010г. и бр.100/2010г.?
Обяснете мотивите си!?
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
/Кодекс на труда ДВ, бр. 46 от 2010 г./
Чл.328, ал.1, т.10а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
/Кодекс на труда ДВ, бр. 100 от 2010 г./
Чл.328, ал.1, т.10а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
Имали промяна в кръга от лица, явяващи се подлог в горните два текста, като се има предвид редакциите в Държавен вестник от бр.46/2010г. и бр.100/2010г.?
Обяснете мотивите си!?