Приемаш болничния така както са го издали, в описа го описваш по същия начин, в Приложение №15 към чл. 3, ал.1
отбелязваш работни дни или работни часове през периода по болничния лист от датата на свършване на първия болничен. Първия болничен вече е обработен в РУСО и за това се изчисляват само дните след като той свърши.
При твоя случай смяташ дните от 02.08 до 29.08. 

Трябва да се подаде уведомление за прекратяване на срочните договори, въпросът е имат ли заповеди за освобождаване?

При нас имаше подобен случай. Незаконното уволнение беше признато от съда 2 години след уволнението. Изплатихме на лицето 6 брутни заплати и внесохме в НАП осигуровки за целите 2 год. Възстановихме го на работа, но лицето не се яви в двуседмичния срок да започне работа, освободихме го отново и му издадохме необходимите документи за осигурителен стаж. След това лицето беше отишло да се пенсионира и документите бяха изрядни. Трябва да му издадете необходимите документи

Написахте ли отговор на молбата за напускане, имахме такъв случай и се оказа, че молбата за напускане не влиза в сила, ако работодателя в 7 дневен срок  не уведоми писменно лицето, че предложението за напускане е прието чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.

Всъщност Таня-Л е права. Коригиращо е най-правилно.

Подавам уведомленията с електронен подпис и с времето установих, че уведомленията за освобождаване минават успешно даже и след 7 дневния срок.  Пробвай да го заличиш и ще видиш какво ще стане. Ако не стане ще се ходи в Инспекцията.
Имах доста случаи на приети уведомления за освобождаване, за които миха потвърждение със Справка за редовно приети данни,  но когато изтеглих  справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори, лицата си стояха като неосвободени. Оказа се, че са регистрирани в НАП с различни от истинските дати на назначаване /програмна грешка/. Тогава ги подадох повторно /седем дневния срок отдавна беше изтекъл/ и всичко мина успешно.
Успех ! 

 

 Времето на борсата се признава за осигурителен стаж, но  обезщетението не се включва в изчисляване на коефицента от дохода. Имахме много освободение по чл.331, ал.1 от КТ през последните 20 години, като на голям брой от тях им оставаше точно  1 година до пенсия. Правихме консултация по въпроса, за да не ги ощетим в края на трудовата им дейност.

Изисква се и декларация за прекратяване на осигуряването по техен образец, а също и заявление за привеждане на парите по банкова сметка. Ако лицето си внася само документите, ще си ги попълни в НОИ.
Ако лицето е имало категория труд и ползва правата си за ранно пенсиониране  се изисква и Заявление до Проф.фонд.
УП-1 е заявлението за отпускане на пенсия и в него се описват всички документи от трудовата биография. Мисля, че трябва да го изготвят там където е основния трудов договор.

 Здравейте,
 Имаме майка, която е била бременна, родила е и през цялото това време е ползвала редовен платен отпуск, който е имала натрупан от минали години. Не ми е представяла болнични, нито е декларирала  по някакъв начин, че има дете / не ми е представен и акт за раждане/. След изчерпване на отпускът се върна на работа от 01 юли и заяви желанието си да получава обезщетение за това, че е на работа и детето е на 3 месеца.
 Отговорих и че до 410 дни няма право на обезщетение, а от 1-2 годишна възраст на детето има право на 50 % от обезщетението по чл.53 от КСО. Сега не съм сигурна дали това е вярно, защото тя има право на обезщетение по чл. 52а, но не го е упражнила.
  На какво обезщетение има право при горепосочените факти?

УП-3 е обр.30 

Много ми е интересно да погледнем нещата от друг ъгъл!
Ако между двата болнични имаше 10 дни неплатен отпуск - пак ли отпускът няма да прекъсне болничните ?   

Независимо дали отпускът е от 135 до 410 дни или от 1-2 години в тридневен срок от промяна на обстоятелствата се внася в НОИ в приемната за подаване на болнични Приложение 12, заповед за прекратяване на отпуск, опис и придружително писмо. Ако отпускът е до 410 дни не се полагат 50 % от 240 лв., При заболяване на майката отпускът може да се ползва от другия родител или с негово съгласие от родителите му или родителите на съпругата - чл.167, ал.1 от КТ.