Становища на НАП

Определя се режимът за социално и здравно осигуряване на американска гражданка с трудов договор в България. НАП приема, че по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО тя подлежи на задължително обществено осигуряване (вкл. фонд "Общо заболяване и майчинство" и "Пенсии"), без значение гражданството. Здравно осигуряване по ЗЗО възниква едва от датата на разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване.

Определя се режимът за осигуряване на вещи лица, включени в списъците по чл. 398 ЗСВ. НАП приема, че тези лица са "лица, упражняващи свободна професия" по чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, подлежат на регистрация по ЗРБ и се осигуряват като самоосигуряващи се по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Няма основания да се третират като лица, получаващи доходи по граждански договор.

Определя се режимът за "нетни приходи от продажби" по ЗСч при холдингово дружество. НАП възприема, че в нетните приходи от продажби на холдинга се включват приходите от лихви по предоставени заеми към дъщерни предприятия като част от обичайната му дейност. Не се включват приходите от дивиденти, от преоценка на финансови активи и от валутни разлики.

Определя се кой управител следва да фигурира в декларации по ДДС, Интрастат, ГДД и отчети при промяна на управителя на ЕООД. НАП приема, че до вписване на новия управител в търговския регистър дружеството се представлява от стария и всички декларации се подават от негово име. Промени се правят с нова декларация по чл.104 от ДОПК.

Определя се режимът по ЗДДС при ползване на имот след изтичане на наемен договор. НАП подчертава, че не е компетентна по частноправните отношения и дължимостта на обезщетения. Ако плащанията след прекратяване са възнаграждение за услуга (наем), те са облагаема доставка и се фактурират. Ако са неустойка/обезщетение по чл. 92 ЗЗД, несвързани с доставка, не се начислява ДДС и не се издава фактура.

Определя се режимът за осигуряване на граждани на Косово, наети по трудов договор в България. Поради липса на спогодба се прилага изцяло българското осигурително законодателство - дължат се всички задължителни социални вноски по КСО, включително за УПФ при условията на чл. 127, ал. 1. Здравноосигурителни вноски по ЗЗО се дължат само при дългосрочно или постоянно пребиваване по ЗЧРБ.

Определя се режимът по ЗКПО при предоставяне на ваучери за храна. Подчертава се, че за да са "социални разходи, предоставени в натура" по чл. 204 и §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, ваучерите трябва да са общодостъпни, на ясен и еднакъв критерий (напр. сума за отработен ден). Редът може да се определи или от общото събрание по чл. 293 КТ, или от ръководството, като и двата варианта са равнопоставени.

Определя се режимът по ЗКПО при ваучери за храна за лице с два трудови договора при един работодател. НАП приема, че изискването за общодостъпност се прилага за "всяко наето лице", а не за всеки договор, поради което е достатъчно ваучер да се предостави еднократно. Разяснява се и временното за 2022 г. увеличение на необлагаемия размер до 200 лв. месечно.

Определя се режимът за ДДС при доставка на оборудване (тулинг), свързано с производство на части, изпращани до Италия. НАП приема, че тулингът и крайните изделия образуват една икономически неделима доставка и следва да имат еднакво третиране. Когато частите са ВОД по чл. 7 от ЗДДС, и тулингът се третира като ВОД с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране по ЗКПО и ЗДДФЛ на авансово изплатени дивиденти въз основа на междинни финансови отчети. НАП приема, че дивидент е разпределение на печалба след приключване на годината; авансовите плащания преди това, при липса на окончателно формирана и разпределима печалба, се третират като скрито разпределение на печалбата по смисъла на ЗКПО.