Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДС за модел, получаващ възнаграждения по граждански договори и еднократно авторско възнаграждение от телевизионно реалити. НАП приема, че това е независима икономическа дейност по чл. 3 ЗДДС и възнаграждението не е инцидентна сделка. При достигане на облагаем оборот 50 000 лв. за до 12 месеца възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

Определя се режимът за здравно осигуряване на пенсионер, работещ по трудов договор, при доходи над максималния осигурителен доход. НАП приема, че за здравно осигуряване се взема сборът от пенсията и трудовото възнаграждение, но не повече от максималния доход, като първо се отчита пенсията. Поради различен осигурителен доход за ДОО и ЗО се подават две декларации образец № 1.

Определя се режимът за издаване на фискални касови бележки при продажби с наложен платеж чрез куриер. При разносна търговия по чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18 фискалният бон се издава при окомплектоване и се предава на купувача при плащане, освен когато плащането е чрез пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор - тогава не се издава фискален бон и не е нужно ФУ.

Определя се режимът по ЗДДС при покупка на стоки от Украйна от българско дружество и последваща продажба без внос в България. НАП приема, че и при двата варианта мястото на изпълнение е извън страната и не се начислява ДДС по чл.86, ал.3. Уточняват се правилата за фактуриране, отразяване в дневник за продажби, липса на VIES задължение и необходимост от съобразяване с чуждото законодателство.

Определя се режимът за корекция на неправилно изписани на латиница данни при VIES проверка на ДДС номер. НАП посочва, че към ЕК подава коректни данни на кирилица съгласно чл. 31 от Регламент (ЕС) №904/2010 и не отговаря за начина на транслитерация в други държави членки. При нужда от корекция на латиница следва да се сезира данъчната администрация на държавата, от която се прави проверката.

Определя се режимът за ДДС при международни транспортни услуги (спедиция) към данъчно незадължени лица при различни маршрути ЕС/трета страна, като се прилагат чл. 22 и чл. 30 от ЗДДС и се уточнява кога се дължи 0% ДДС и как се отразяват доставките в дневника за продажбите. Разглежда се и дали разходи, платени от името на клиента, увеличават данъчната основа по доставката.

Определя се режимът за доставка на стоки от Канада директно до Гана, фактурирана между две български дружества, регистрирани по ЗДДС. НАП приема, че мястото на изпълнение е извън страната по чл. 17, ал. 2 ЗДДС и не се начислява ДДС по чл. 86, ал. 3. Доставката се документира с фактура по чл. 113, ал. 1 с посочено основание за неначисляване и с доказателства за транспортирането.

Определя се режимът за ДДС при услуги по изграждане на ВиК и електроинсталации в хотел в Гърция. Хотелът е недвижим имот, услугите са свързани с него и мястото на изпълнение е там, където се намира имотът - на територията на Гърция (чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС). На основание чл. 86, ал. 3 ЗДДС българските дружества не начисляват български ДДС, прилага се гръцкото законодателство.

Определя се режимът за ДДС при вътреобщностно придобиване на стока по EXW доставка от доставчик от ЕС, когато стоката е изгубена от превозвача по пътя до България. НАП приема, че при EXW правото на собственост и рискът преминават върху купувача при предаване на превозвача и въпреки загубата се дължи ДДС, като се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.

Определя се режимът за право на данъчен кредит при ВОП на стоки от лице, първоначално регистрирано по чл. 99, а впоследствие по чл. 96 от ЗДДС. НАП приема, че право на данъчен кредит по чл. 74 възниква само за налични към датата на регистрация по чл. 96 стоки, включени в регистрационен опис. За бракуваните стоки, за които не е ползван данъчен кредит, не се прилага корекция по чл. 79, ал. 1 ЗДДС.