Понеже един от аргументите за нуждата от регулиране на съставителите на ГФО е повишаване на качеството, то аз се разрових и намерих изследвания и анализи за това, че всъщност прекомерно регулиране на професията не само, че не увеличава качеството, а напротив намалява качеството на услугите. То прави достъпа до професията по-труден, а работата по-скъпа.
Поради все още високото регулиране на професионалните услуги в по-голямата част от страните в ЕС,
Европейската комисия изготвя редица доклади и предписания, които предупреждават за
негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии и посочват
емпирични доказателства за намаляването на качеството и оскъпяването на услугите, както и за затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора.
Някои примери (материалите са на английски).
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2004:0083:FIN:EN:PDFhttp://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0405:FIN:EN:PDFhttp://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005SC1064R(01):EN:HTMLЕто и един анализ (на български език е) на Института за Пазарна Икономика.
http://ime.bg/uploads/887b01_Svobodni_Proffesii_IPI.pdf Казва се
“Ефекти от регулирането на избрани свободни професии в България: ОДИТОРИ, АРХИТЕКТИ, ИНЖЕНЕРИ, ФАРМАЦЕВТИ”. Изнесените данни от изследванията и направените изводи са повече от красноречиви.
Ето някои извадки, но анализът си заслужава да се прочете в цялост:
“Ефектите от високото ниво на контрол и регулиране са намаляване броя на участниците на пазара, по-малко конкуренция, по-ниска продуктивност, по-високи цени, възможности за „координация” между упражняващите професията, картелизиране на гилдията, ограничаване на въвеждането на нови технологии, допълнителната квалификация и предприемчивостта.
Емпиричните проучвания показват обаче, че прекаленото регулиране може да има отрицателни последици за конкуренцията и качеството на услугите. Мярката, която оказва най-значително влияние върху пазара, като променя пазарните стимули, е съществуването на лицензионен режим или задължително членство в дадена браншова организация. Не просто навлизането е под директен контрол, но и потенциалът на лобито на професията да регулира е значително увеличен.
Значителен брой емпирични изследвания показват отрицателните въздействия, които прекомерното регулиране може да има за потребителите. Ограниченията за навлизане в професията и изискванията за лицензиране или задължително членство в съсловна организация при определени условия в голям процент от случаите са довели до по-ниско качество и по-високи цени в областта на професионалните услуги на пазара. От друга страна, разхлабването на регулациите и ограниченията са довели до положителен ефект върху качеството на услугите и са намалили цените на пазара.
При повечето проучвания не се намира връзка между качеството на услугите и наличните ограничения, при някои обстоятелства дори лицензионните ограничения са оказали отрицателен ефект върху качеството на услугите. В същото време, разхлабването на ограниченията в някои страни-членки е довело до по-ниски цени, без всякакви явни негативни ефекти за качеството.”
…
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
България се характеризира с едно от най-високите нива на регулации на свободните професии в ЕС. В повечето случаи бариерите противоречат на
принципите на свободно движение на работна ръка, стоки и капитали.
Крайно време е привилегиите да отпаднат и упражняващите свободни професии да се конкурират по между си на равни начала като всички останали професии, без минимални цени и протекции. Но в тези сметки потребителите нямат думата.
И се загърбва правото на предприемчивост. Единствено чрез конкуренцията и реализиране на практика на принципа на свободната стопанска инициатива се гарантира, че цените следват покупателната способност на населението и в същото време качеството на продуктите отговаря на изискванията на потребителите.”