Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДС при сделки със сръбски доставчик и клиенти от ЕС. При покупка от Сърбия не е задължително отразяване на сръбската фактура в дневника за покупки; при желание се посочва в колона 9. При аванс за услуга към сръбско лице с място на изпълнение по чл.21, ал.2 извън страната не се начислява ДДС, във фактурата се посочва основание за неначисляване и се отразява в колона 23 на дневника за продажби.

Определя се режимът за отразяване на получени фактури в дневника за покупки по чл. 124 ЗДДС. Всички фактури се записват поотделно, независимо от общото плащане. При СМР с ескроу фактурите се включват по издаване, в срок до 12 периода, без връзка с плащането. Същото важи и при забавено плащане. При липса на право на данъчен кредит в колона 9 се посочва общата сума с неустойки и лихви.

Определя се прилагането на облекчението по чл.18 ЗДДФЛ за лице с намалена работоспособност при обжалвано ТЕЛК решение. Поради това, че обжалването не спира изпълнението, работодателят е следвало да прилага месечно облекчението до м.10.2016 г. Липсата на месечно облекчение за 11-12.2016 г. не лишава лицето от право на пълния годишен размер 7920 лв. чрез работодателя или с годишна декларация.

Определя се режимът за облагане на доходите на физически лица - регистрирани земеделски стопани по чл. 29 и чл. 29а ЗДДФЛ. Уточнява се, че изборът по чл. 29а важи минимум 5 години без максимален срок и за 2016 г. може да се продължи или да се премине към чл. 29 без нова декларация. От 01.01.2014 г. регистрацията по ЗДДС не влияе на избора на ред за облагане.

Определя се режимът по Наредба №Н-18/2006 г. при разносна търговия на ресторант с куриери. НАП приема, че разликата между касовата наличност и дневния оборот от ФУ е допустима, когато плащанията от клиенти се получават от разносвача и се отчитат като вид плащане "разносна търговия". Няма изискване сумите от куриера да се въвеждат в касата чрез операция "служебно въведени".

Уточнява се попълването на Приложение № 9 към годишната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ при доходи от трудови правоотношения от чужбина. НАП приема, че при определяне на годишната данъчна основа в колона 7 по чл. 25 ЗДДФЛ следва да се приспадат както внесените в чужбина, така и внесените в България задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице.

Разгледан е въпросът за освобождаване от внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК при прилагане на законодателството на друга държава-членка. НАП приема, че е необходимо представяне на формуляри/удостоверения по правилата за координация на социалната сигурност с посочени конкретни периоди. Представените швейцарски документи не удостоверяват такива периоди и не могат да коригират здравноосигурителния статус.

Определя се режимът по ЗДДС при разнос на храна по домовете. Разносната търговия с отделно възнаграждение за "доставка" се приема за транспортна услуга по превоз на стоки. При покупка на лек автомобил за тази дейност право на данъчен кредит е налице само ако автомобилът се използва единствено за транспортни услуги и са изпълнени условията на чл.70, ал.2 ЗДДС.

Определя се режимът за облагане на възнаграждения за кредитно посредничество, изплащани на чуждестранни лица. Посредническите услуги сами по себе си не са "технически услуги" по §1, т. 9 от ДР на ЗКПО и не се облагат с данък при източника, освен ако съдържат консултантски/маркетингови елементи. Тогава възнагражденията са доход от източник в България и подлежат на облагане по ЗКПО или ЗДДФЛ.

Определя се данъчният статут на чуждестранни студенти, получаващи стипендии по проект "Студентски стипендии - фаза 1". Уточнява се, че декларация за "непребиваване единствено с цел обучение" е относима към критерия за престой по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, а не към център на жизнени интереси, дават се препоръки за съдържанието ѝ и се разяснява ограниченото приложение на СИДДО за освобождаване на тези стипендии.