Точно така и като добавка финансов резултат от продажбата в ЕТ не мога да отчета. Мислех си дали пък да не отделя тези 5 % в приходна сметка и да ги обложа в ЕТто, за да не е съвсем прегрешила.
По договор продавач /на ЕТ Х/  е ФЛ- леля Сийка , а купувач е ЮЛ.
Леля Сийка е получила цялата стойност по продажбата на личната си сметка и е пуснала ГДД, където си е обложила дохода като ФЛ. При приключването на ЕТ Х обаче става качамака, и данъчния режим за облагане на дхода от продажбата на предприятието е различен при ФЛ и при ЮЛ.
Може ли някой да вземе отношение по въпросът ми ?
Правилно ли ще бъде ако при ЕТ за продажбата се запише:

1/   498 Купувач на ЕТ     400 ед.
                                205                30 ед.                                           
                                206               100ед.
                                302                 50 ед
                                503                 20 ед
                                107               200 ед.

Тъй като сумата по продажбата на ЕТ е изпллатена на физ лице - 107/498 400 ед.
Така финансов резултат от продажбата няма да се отчете и да се обложи повторно в ЕТто.
ЕТ е продадено по чл.15 ТЗ като в договорът за продажба продавач е физическато лице. В последствие след продажбата обстоятелства налагат да не се заличи едноличния търговец.
Как да се оформи и отчете продажбата в ЕТ, когато сумата е платена по банковата сметка на физическото лице?  За него купувачът е подал справка по чл.73 и от своя страна лицето е подало ГДД по чл.50 ЗДДФЛ.
Остава въпросът как да прехвърля финансовия резултат от   продажбата в ЕТ  на физическото лице, защото не е правилно и да се обложи два пъти?                           
Дружеството е лизингополучател.
Според вас ако дружество няма приходи за 2019, но има лизингови вноски по договор, попада ли в хипотезата на чл.38 ЗСч или трябва да подава отчети и ГДД?
Да, това беше и моята логика, но от друга страна при тегленето на средствата трябва в пенсионното дружество да определят годините, за които е ползвано дан. облекчение, за да  обложат с 10% средствата, след което да изплатят остатъка от набраните средства.
Т.е ми се вижда резонно при тегленето да се определи правото на ползване на дан. облекчение и за 2019г.
Лице се е осигурявало допълнително пенсионно, но през 2020г си изтегля средствата /момента е преди оставащи 5г. до пенсиониране/. За годините, през които е ползвано данъчно облекчение от пенсионното дружество са  обложили с 10% данък.
Въпросът ми  е правилно ли е за 2019г да не се ползва дан. облекчение, при положение, че към момента на подаване на ГДД за 2019г. средствата са вече изтеглени от дружеството?
Съпругата има само генерално пълномощно или  е назначен прокурист ?
СОЛ полага личен труд от месец април 2019г. При подаването на Справката почл.73 ал. в код 102  се е акумолирал дохода от м.април до м. ноември, който е изплатен в декември. От друга страна при попълването на таблица 1 и 2 на ГДД обаче се включва и дохода от м. декември - така сумата на ред 13 колона 5 става с една месечна сума по - голяма от сумата на Прил.1 част 1 ред 1 колона 4 код 102.
Правилно  ли е да се получава така?  :blush:
Еее, не е много редно да намаляте отпуска със задна дата, а какво би се случило ако служител вече е ползвал договорения в началото на годината размер от 25 дни?!
Аз го тълкувам 1/2 от целия размер на неизползвания отпуск, т.е в случай че има неизползвани дни от 2019г например и те влизат при определянето на 1/2.
И по пощата/куриер с обратна разписка става.
Разсъждавам си на глас - дали е издържано юридически да изпиша личните данни на управителя и да ги раздам на 300 бр. служители ?!?
Лично моето мнение е, че е излишно да се лутаме в крайности - безспорно е, че налагането на извънаредно положение  е форсмажорно обстоятелство. Редно е и вярвам, че сроковете ще бъдат удължени, някой от нас да не би да работи в нормални обстоятелства ?!?
В момента се прекроява дейността в цялата държава, нека имаме търпение да излязат промените.
Много актуален въпрос, аз също размишлявам по темата.
Лично моето мнение е, че не е уместно изпълзването на чл.173 ал.4, особено когато се освобождават част от заетите в организацията и те нямат общ функционален признак.
Ще се радвам да се включат и други.
§ 17. Лице, което към датата на влизането в сила на този закон извършва еднородна дейност по чл. 96, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност и отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.

Това ме притеснява и мен ... ако се спре от дейност едната фирма, считано от  01,01,2020, то само с един филтър на адрес НАП може да изровят всички фирми в заварено положение и тогава ще стане неприятно .. или просто "на страха очите са големи"  :)
БГ фирма купува от немска фирма / с регистрация по ЗДДС там/ в държава членка и препродава в държава членка. Стоката се транспортира директно до  последния получател.
1. за ВОПа / закупуването на стоката от бълг. фирма/  е приложим чл.62 ал. 2 "(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната."
обаче чл. 62,ал.4 "(4) Ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2."
Това вече не го разбирам - как трябва да бъде доставката до последния купувач  ?