Доходи на членове на избирателни комисии / вид осигурен 71/ са необлагаеми и не се включватпри определяне на год. данъчна основа в ГДД на лицето, но значи ли това, че не участват и при годишното равнение на дохода ?

Няма пречка.

Или по скоро 0 % ДДС основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /с място на изпълнение на територията на трета страна/  и не следва да подавам VIES-декларация ?

Отново в тази тематика - бг дружество регнато по ЗДДС извършва услуга на британско данъчно задължено лице.  От тук насетне фактурата с начислено ДДС ли ще бъде като е към трета страна?

Според мен е отлагане на неизбежното - пускайки ГДД чл.50 ще засекат липсата на дохода в спр. чл.73 и ще ви привикат

Маркирате само "Няма основание за подаване на Декларация обр. № 1 - не се прилага чл.2, ал.4 от наредба Н-13"

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-163 от 23.01.2017 г. Относно: Деклариране на доход по реда на чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и на дължими вноски за здравно осигуряване с декларация образец 6 на починало лице
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Данъци
   Според изложеното в запитването, на 13.12.2016 г. е починало лицето Х. Същото е било регистрирано като ЕТ „У“. За периода 01.01.2016 г. – 13.12.2016 г. търговецът издава фактури за наем в размер на 7800 лв. (12 месеца х 650 лв.) на „ОМ“ АД. Преведената за месец декември 2016 г. сума за наем в размер на 650 лв. е изтеглена на 27.12.2016 г. от наследниците на търговеца, след което сметката е била закрита. Предстои заличаване на търговеца. Посочено е, че починалото лице е било със 74% трайно намалена работоспособност.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Какъв е редът за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за дейността на едноличния търговец през 2016 г.?
2. По какъв начин ще се формира облагаемият доход за 2016 г.?
3. Изтеглената сума в размер на 650 лв. счита ли се за доход на наследниците, кой и как следва да го декларира?
4. Получените през 2016 г. доходи от починалото лице подлежат на годишно изравняване за целите на здравното осигуряване и в тази връзка кой следва да подаде декларация образец 6 за дължимите здравноосигурителни вноски за 2016 г. на самоосигуряващото се лице?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98/2016 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 105/2016 г.) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ, бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 98/2016 г.) е изразено следното становище:

   По отношение на данъчното законодателство:
На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за доходите на починалите лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
В декларацията се посочват само доходи, които са придобити от наследодателя до датата на смъртта му и които, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация. Видно от цитираната разпоредба на чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, подаването на годишна данъчна декларация за доходите на починалото лице е регламентирано като възможност, а не като задължение. На основание чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. По силата на ал. 3 в случаите по от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация може да се подаде и след срока по ал. 1, но не по-късно от 6 месеца след откриването на наследството (в конкретния случай до 13.06.2017 г.).
При положение, че наследниците желаят да се възползват от това право и да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. следва де се има предвид следното:
Съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане данъчна печалба. Годишната данъчна основа за доходите от стопанската дейност като едноличен търговец се формира по реда на чл. 28 от същия закон. По силата на чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец по чл. 28, ал. 1 се намалява с разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението - за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. Данъчната ставка е 15 на сто (чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ). Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец се декларира в приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, образец 2001а.
Отчитането на получените приходи от наем в предприятието на ЕТ за периода 01.01.2016 г. до 13.12.2016 г. следва да бъде съобразено с основните счетоводни принципи, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 3, т.4 и т. 8 от Закона за счетоводството (ЗСч), а именно:
- предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
- начисляване - предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
- предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма;
С оглед на изложените обстоятелства, в настоящия случай, отчетените приходи от отдаването под наем в размер на 7800 лв. (12 месеца х 650 лв.) ще имат характер на доходи от стопанска дейност като едноличен търговец на починалия наследодател. Сумата в размер на 650 лв., изтеглена на 27.12.2016 г. от наследниците на търговеца не се смята за техен доход съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ.

   По отношение на осигурителното законодателство:
От изложеното в запитването става ясно, че починалото лице е извършвало търговска дейност в качеството си на едноличен търговец. При извършена справка в информационната система на Националната агенция за приходите се установи, че същото е декларирало упражняване на трудова дейност като едноличен търговец. Лицата, упражняващи трудова дейност като едноличен търговец, са задължително осигурени лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци имат качеството на самоосигуряващи се лица (чл. 5, ал. 2 от КСО) и внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка. Аналогична е разпоредбата и на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО, според която „самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. Осигурителните правоотношения на самоосигуряващото се лице за осигурителните рискове имат личен характер, което означава, че както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците.
Предвид изложеното, за периода от началото на календарната 2016 година до датата на смъртта на едноличния търговец (13.12.2016 г.) не се определя окончателен размер на осигурителния доход за починалото лице, тъй като дължимите осигурителни вноски върху дохода за този период ще касаят личното осигурително право и задължение на починалия ЕТ.
В конкретния случай за починалото лице не следва да се подава декларация образец № 6 за дължими здравноосигурителни вноски за 2016 г.

   Директор на Дирекция «ОУИ» Велико Търново: (п) (не се чете)

За по - сигурно да сверя часовника се и с вас -  на починал през 2021г. СОЛ нали не се подава Д6 годишна, защото не се унаследяват осигурителните му задължения ?

И още един въпрос ми изниква - неустойката и размерът й е посочен в констативен протокол при проверка през 2021г.. Няма последващ документ, а неизпълнението касае неизпълнено задължение за 2021г.
Разходът се отнася за 2021г. е безспорно, но кога следва да го начисля? / дали е достатъчно основание констативен протокол ? към момента не е получен последващ документ  и съответно все още не е изплатена неустойката/

"за неточно изпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на ......"

Според вас неустойка /със санкционен характер/ по договор за концесия с министерство еди кое си представлява ли данъчна постоянна разлика или е данъчно признатаза разход?

Добро утро!
Закупили сме земя през 2021 от ФЛ, изплатени персонални доходи по 2000лв.
Сега четейки ЗДДФЛ чл.13 и 73 ал.1 оставам с убеждението, че се включват в справката
Правилно ли е?

Има предвидено само за Приложение 9

Не мога да разбера къде в СД се чеква, че ще подавам и Приложение 6 ?

Ахаа Благодаря delphine!
Извинявам се за непълното описание на казуса, но си ме разбрала точно, дори и без думи

Заличаващият файл едновременно с коректния нов ли се подава или първо заличаване ?
И на второ място коректния нов файл е като редовни данни, в смисъл без код "К"?

Лице работи по ТД и се самоосигурява като ЗП. За м.04 и 05/2021 има дублирани Д 1 като ЗП. Въпросът ми е как да поправя грешката - в случай, че пусна заличаваща, то ще заличи ли и Д 1 от ТД ?

За физ. лице как и от къде в портала може електронно да се подаде искането ?
С ПИК не виждам да е предвидена такава възможност, а в указанията на НАП виждам, че е допустимо.

) нее, за 2019г. е подала декларация за неактивност, но нали с промяната в нормат. уредба отпадна задължението за ежегодните  декларации за неактивност в ТР и въпросът ми беше за НСИ дали отпада задължението или не

Фирмите без дейност, декларирали това обстоятелство и за 2019г. подават ли  в НСИ декларация за неактивност ?
Изведнъж ми изникна въпросът, защото публикуването в ТР най - после отпадна, но за НСИ не съм срещала инфо.

Дали нещо не се разбрахме ? 

През 2018 сте включили 11*1000= 11000 . Това означава в Т1/20 , че имате 11000/12 по месеци.
През 2019 лицето получава  12000, но от тях 1000 са за 2018 и следва да се допълнят в Т1/2 колона 5 коригираща и ще стане в Т1/2 с код К  12*1000. Останалите 11 000 от 2019 са за 2019 и се разпределят по месеци делено на 12. Ако алгоритъмът продължава по същия начин всичко се повтаря за следващата година.
Дано обясних разбрано.

 
Изпитвам вече неудобство, но ако разгледаме Т 1/2 за 2019 таблицата ще включва 11*1000 заради месец 12/ 2019 сума, която не е изплатна, но какво се случва с януари 2019, когато сме получили за 12/2018 ?