Становища на НАП

Определя се режимът по ДОПК за недължимо платени местни данъци и такси след отмяна на АУЗ от съда. НАП приема, че основанието за възстановяване/прихващане възниква от влизане в сила на съдебното решение и 5-годишният срок по чл. 129, ал. 1 тече от 1 януари на следващата година. Прилага се чл. 128 ДОПК - първо прихващане с изискуеми публични задължения, после възстановяване на остатъка.

Определя се режимът за разходи на работодател за карти "Мултиспорт" със самоучастие на служител. При удръжка от заплатата не е налице социален разход в натура по §1, т.34 ДР на ЗКПО и не се дължи данък върху разходите по чл.204, ал.1, т.2 ЗКПО. Частта от стойността, поета от работодателя, е облагаем доход от трудови правоотношения по чл.24, ал.1 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за разходите на клиенти за предплатени карти с паричен номинал, използвани в програми за насърчаване на продажби. НАП приема, че стойността на зареждането не е разход за реклама. Тя е представителен разход по чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗКПО, ако се докаже представителна цел, иначе е дарение по чл. 26, т. 7 или чл. 31 ЗКПО. За реклама се признават само разходите за пластмасовия носител и брандирането.

Определя се дали стоки, придобити като обезпечение и заведени като запаси по МСС 2, са дълготрайни активи по §1, т. 83 от ДР на ЗДДС. НАП приема, че щом не се отчитат като дълготрайни активи, не отговарят на условието "са или биха били" по ЗКПО и не са дълготрайни активи по ЗДДС. Изразът обхваща и лица по ЗДДС, които нямат задължение да формират ДМА по ЗКПО.

Определя се режимът за авансов данък при наем на имот от физическо лице, регистрирано по ЗДДС, но не като търговец или самоосигуряващо се. НАП приема, че регистрацията по ЗДДС не променя реда по чл. 44 ЗДДФЛ - предприятието наемател продължава да удържа и внася авансов данък, да издава сметка за изплатени суми и да подава декларация по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ.

Определя се режимът по ЗДДС при ишлеме, когато след приключване на договора остатъчните материали не се връщат, а се продават на българското дружество. До връщането им към Белгия не възниква ВОП по чл.13, ал.1 и ал.4, т.8 ЗДДС. При преустановяване на връщането и възмездна продажба е налице ВОП, данъкът е изискуем от българското лице, което издава протокол по чл.117 ЗДДС.

Определя се режимът за обезщетение, изплащано на бивш управител по договор за управление за спазване на забрана за конкурентна дейност след прекратяване на договора. НАП приема, че сумата не е доход от трудово правоотношение, а "доход от други източници" по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, подлежащ на авансово и годишно облагане, и не е осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 КСО, т.е. не се дължат осигуровки.

Определя се режимът по ЗДДС при хостинг услуги (електронни услуги), предоставяни от българско дружество на клиенти в България, ЕС и трети страни. НАП приема, че ЗДДС и ППЗДДС се прилагат и при място на изпълнение извън страната, изисква се документиране по чл. 113 и 119 ЗДДС, VIES при ДЗЛ в ЕС, "обратно начисляване" при чл. 21, ал. 2 и се разяснява възможност за режим "едно гише" по чл. 156 ЗДДС.

Определя се режимът за ДДС и ЗКПО при разходи на "И" ЕООД и "Б" ЕООД за изграждане на локално пътно платно върху общински терен. НАП приема, че право на данъчен кредит по чл. 69 ЗДДС е налице само ако услугите по строителството се използват за облагаеми доставки и не попадат в ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС; разходите се третират като данъчен амортизируем актив по ЗКПО.

Разгледан е въпросът за ДДС при безвъзмездно учредяване на право на строеж върху общински имот. НАП приема, че ако не е упражнено право на данъчен кредит, сделката е извън обхвата на ЗДДС и ДДС не се начислява. Ако е приспаднат данъчен кредит и е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, доставката се приравнява на възмездна, а данъчната основа е по чл. 27, ал. 1 ЗДДС.