1
Отговаря Андрей АЛЕКСАНДРОВ - доц. д-р по трудово право
В предприятието ни работят около 35 служители, а клиентите ни са само юридически лица. Имаме ли при това положение задължение да определяме длъжностно лице по защита на данните и с какво би трябвало да се занимава то?
От 25 май 2018 г. започна да се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент за защита на личните данни). В него са регламентирани статусът и функциите на длъжностните лица по защита на данните (ДЛЗД).
ДЛЗД е “отговорник” по въпросите, свързани със защитата на личните данни в организацията на администратора или на обработващия лични данни. То е служител на администратора/обработващия или външно за организацията лице, натоварено с консултативни функции в областта на защитата на личните данни, надзор по спазването на Регламента в организацията и повишаването на осведомеността и обучението на персонала. Това лице информира и съветва администратора или обработващия лични данни и служителите, които извършват обработване, за техните задължения по силата на нормативните актове за защита на личните данни, наблюдава спазването на правилата за защита на личните данни и на съответните вътрешни политики, съдейства при извършване на оценка на въздействието, осъществява връзка с надзорния орган и служи като точка за контакт на субектите на данни при упражняване на техните права.
По силата на новите правила могат да се обособят две групи случаи на определяне на ДЛЗД. При първата от тях то представлява правно задължение и евентуалното му неизпълнение може да доведе до налагане на санкции на задължените лица. Във втората група случаи определянето на ДЛЗД става по избор на съответната организация, с цел да се оптимизира защитата на обработваните лични данни. Независимо дали определянето на ДЛЗД е било задължително или е предприето от организацията доброволно, неговите статут и функции са еднакви.
Хипотезите на задължително определяне на ДЛЗД според Регламента са следните:
• Когато обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции.
• Когато основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни.
• Когато основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни и на лични данни, свързани с присъди и нарушения.
Описаните по-горе хипотези налагат няколко уточнения, например кога обработването на данни представлява основна дейност на администратора или на обработващия. За “основни дейности” се считат ключовите операции, които са необходими за постигането на целите на администратора или обработващия лични данни. Обработването на данни е основна дейност и в случаите, когато то е неразделна част от останалите дейности на организацията. Така например основната дейност на една болница - без съмнение - е предоставянето на здравно обслужване. Болницата обаче не може да предоставя здравно обслужване безопасно и ефективно, без да обработва данни за здравословното състояние, като например здравни досиета на пациенти. Следователно обработването на тези данни следва да се счита за една от основните дейности на всяка болница и съответно болниците трябва да определят ДЛЗД.
Обратно, дейности като обработка на данни на работници и служители с цел изплащане на възнагражденията им или стандартна ИТ поддръжка на системите не следва да се считат за основна дейност на администратора/обработващия. Това са примери за спомагателни функции, които са необходими за основната дейност или основното направление на стопанската дейност на организацията.
Що се отнася до хипотезите на мащабно обработване на данни, липсва точен количествен критерий кога е налице такова обработване. При преценката следва да се вземат под внимание фактори като броя на субектите на данни, обема или вида данни, които се обработват, продължителността на обработването, географския обхват на обработването. При това тези критерии следва да се съобразят кумулативно (едновременно), а не самостоятелно. Обработването например може да се осъществява паралелно в няколко държави членки и да е налице широк географски обхват, но да засяга малко на брой лица и незначителен обем данни. В този случай то няма да се характеризира като мащабно.
Понятието за редовно и систематично наблюдение на субектите на данните също не е изрично дефинирано в Регламента. За “редовно” се счита напр. текущото или възникващо на определени интервали за определен период наблюдение. То е систематично, когато се осъществява чрез система, организирано е или е част от целенасочен план или стратегия за събиране на данни.
Въпреки че въпросът дали трябва да бъде определено ДЛЗД винаги налага анализ на конкретната обстановка, от данните в запитването може да се предположи, че в случая е слабо вероятно да възникне такова задължение за дружеството. По-вероятно е, ако се идентифицира необходимост от определяне на ДЛЗД, това да е доброволно предприета мярка за по-добрата организация на работата с лични данни в дружеството.
В предприятието ни работят около 35 служители, а клиентите ни са само юридически лица. Имаме ли при това положение задължение да определяме длъжностно лице по защита на данните и с какво би трябвало да се занимава то?
От 25 май 2018 г. започна да се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент за защита на личните данни). В него са регламентирани статусът и функциите на длъжностните лица по защита на данните (ДЛЗД).
ДЛЗД е “отговорник” по въпросите, свързани със защитата на личните данни в организацията на администратора или на обработващия лични данни. То е служител на администратора/обработващия или външно за организацията лице, натоварено с консултативни функции в областта на защитата на личните данни, надзор по спазването на Регламента в организацията и повишаването на осведомеността и обучението на персонала. Това лице информира и съветва администратора или обработващия лични данни и служителите, които извършват обработване, за техните задължения по силата на нормативните актове за защита на личните данни, наблюдава спазването на правилата за защита на личните данни и на съответните вътрешни политики, съдейства при извършване на оценка на въздействието, осъществява връзка с надзорния орган и служи като точка за контакт на субектите на данни при упражняване на техните права.
По силата на новите правила могат да се обособят две групи случаи на определяне на ДЛЗД. При първата от тях то представлява правно задължение и евентуалното му неизпълнение може да доведе до налагане на санкции на задължените лица. Във втората група случаи определянето на ДЛЗД става по избор на съответната организация, с цел да се оптимизира защитата на обработваните лични данни. Независимо дали определянето на ДЛЗД е било задължително или е предприето от организацията доброволно, неговите статут и функции са еднакви.
Хипотезите на задължително определяне на ДЛЗД според Регламента са следните:
• Когато обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции.
• Когато основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни.
• Когато основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни и на лични данни, свързани с присъди и нарушения.
Описаните по-горе хипотези налагат няколко уточнения, например кога обработването на данни представлява основна дейност на администратора или на обработващия. За “основни дейности” се считат ключовите операции, които са необходими за постигането на целите на администратора или обработващия лични данни. Обработването на данни е основна дейност и в случаите, когато то е неразделна част от останалите дейности на организацията. Така например основната дейност на една болница - без съмнение - е предоставянето на здравно обслужване. Болницата обаче не може да предоставя здравно обслужване безопасно и ефективно, без да обработва данни за здравословното състояние, като например здравни досиета на пациенти. Следователно обработването на тези данни следва да се счита за една от основните дейности на всяка болница и съответно болниците трябва да определят ДЛЗД.
Обратно, дейности като обработка на данни на работници и служители с цел изплащане на възнагражденията им или стандартна ИТ поддръжка на системите не следва да се считат за основна дейност на администратора/обработващия. Това са примери за спомагателни функции, които са необходими за основната дейност или основното направление на стопанската дейност на организацията.
Що се отнася до хипотезите на мащабно обработване на данни, липсва точен количествен критерий кога е налице такова обработване. При преценката следва да се вземат под внимание фактори като броя на субектите на данни, обема или вида данни, които се обработват, продължителността на обработването, географския обхват на обработването. При това тези критерии следва да се съобразят кумулативно (едновременно), а не самостоятелно. Обработването например може да се осъществява паралелно в няколко държави членки и да е налице широк географски обхват, но да засяга малко на брой лица и незначителен обем данни. В този случай то няма да се характеризира като мащабно.
Понятието за редовно и систематично наблюдение на субектите на данните също не е изрично дефинирано в Регламента. За “редовно” се счита напр. текущото или възникващо на определени интервали за определен период наблюдение. То е систематично, когато се осъществява чрез система, организирано е или е част от целенасочен план или стратегия за събиране на данни.
Въпреки че въпросът дали трябва да бъде определено ДЛЗД винаги налага анализ на конкретната обстановка, от данните в запитването може да се предположи, че в случая е слабо вероятно да възникне такова задължение за дружеството. По-вероятно е, ако се идентифицира необходимост от определяне на ДЛЗД, това да е доброволно предприета мярка за по-добрата организация на работата с лични данни в дружеството.
2
Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Въпрос: Ние сме българска фирма, регистрирана по ДДС в България (ще се кръстим фирма А за конкретния случай), която посредничи при продажбата на металообработващи машини, внос от Чехия и продадени на български клиенти, като за целта получава комисиона. Всички машини, продадени в България, са с включен в договора монтаж и инсталиране. Услугата по монтажа и инсталирането се извършва от българска фирма подизпълнител (да я наречен фирма Б). Същата фирма Б фактурира услугата по монтажа и инсталацията на нас фирма А, а ние от своя страна префактурираме услугата на чешката фирма, позовавайки се на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, и услугата е освободена от облагане с данък. Това правилно ли е и съответно попадаме ли в обхвата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за облагане на технически услуги с данък при източника?
Отговор: Според изложеното в запитването регистрирана по ЗДДС българска фирма посредничи на чешки производител на металорежещи машини за продажбите на продукцията му у нас срещу комисиона. Договорите за продажбите на машините включват и техния монтаж и инсталиране, който се извършва от друга българска фирма и се фактурира на фирмата – посредник. Тя от своя страна я префактурира на чешката фирма.
От тази информация става ясно, че в случая се касае за доставка на машини, т.е. стока, която се монтира и инсталира на територията на България с посредничеството на регистрирана по ЗДДС българска фирма. Доставчик на стоката е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на облагането с ДДС в друга държава – членка на ЕС. Монтажът и инсталирането й се осъществява от българска фирма - подизпълнител на фирмата - посредник, и се фактурира на последната, което дава основание да се приеме, че договорът за осъществяването на услугата е сключен между нея и доставчика й. Независимо от това, предвид обстоятелството, че стойността на услугата се префактурира на доставчика на стоката, това дава основание да се приеме, че доставката на услугата за монтажа и инсталирането се извършва за сметка на доставчика на машините, т.е. за сметка на чешката фирма.
Това означава, че в случая е налице доставка на стока, която се монтира за сметка на доставчика. Акцентираме върху тези обстоятелства, тъй като режимът за облагането на доставките на стоки с монтаж и инсталиране от или за сметка на доставчика е по-особен. По силата на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС местоизпълнението на доставките им е на територията на страната, където стоките се монтират и инсталират.
В общия случай доставката на услугата за монтажа, инсталирането или сглобяването, извършвано от или за сметка на доставчика на стоката, е съпътстваща доставка и следва нейното данъчно третиране като местоизпълнението й е на територията на държавата, в която се извършва монтажът, инсталирането или сглобяването, т.е. в случая у нас. Специфична особеност на доставките на стоки с монтаж и инсталиране от или за сметка на доставчика е това, че доставката на услугата за монтаж и инсталиране е неразривно свързана с тази за стоката и следва нейния режим за облагане (освен ако конкретните договорни споразумения или обстоятелства за осъществяването на двете доставки изключват това). В тази връзка заслужава да се отбележи, че когато доставката на стоката е договорена и изпълнена отделно от тази на услугата за монтажа и инсталирането й, не е налице доставка на стока с монтаж и инсталиране на стока в коментирания смисъл, а доставка на стока и доставка на услуга, режимът за облагането на които се определя по общ ред.
Следователно при преценката относно законосъобразния ред за облагане на доставки или придобиване на стоки, чието използване е свързано с монтаж, инсталиране или сглобяване, следва преди всичко да се обърне внимание дали при съответните договорни споразумения за конкретната доставка става въпрос за доставка на стока заедно с услугите по монтажа и инсталирането й или е договорена доставка на стока и доставка на услуга за монтаж и инсталиране на такава. Това означава, че разпоредбите на ЗДДС, отнасящи се за доставки на стоки с монтаж и инсталиране, са приложими само за тези, при които е договорена доставка на стока с монтаж и инсталиране от или доставчика. Когато е договорена само доставка на услуга за монтаж и инсталиране на стока, режимът за облагането й следва този за облагане на услугите.
В случая най-вероятно (в запитването липсва информация по въпроса) споразуменията за доставките на машините, сключвани между чешката фирма и българските им получатели, предвиждат те да бъдат монтирани и инсталирани за сметка на доставчика. Това означава, че местоизпълнението на доставката на услугата за монтажа и инсталирането е на територията на страната и следва да се обложи със стандартната данъчна ставка за ДДС.
Информацията от запитването не дава възможност да се оцени еднозначно как точно е сключено споразумението между вашата и чешката фирма та доставката на услугата за монтажа и инсталирането на машините да се фактурират на вас, а не на нея. При всички положения обаче хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС в случая е неприложима. При тези обстоятелства ДДС, начислен ви във фактурата от подизпълнителя на услугата, за вас е без право на данъчен кредит и стойността му следва да се включи във фактурата при префактурирането на доставката на чешката фирма.
Що се отнася до приложението на чл. 195 ал. 1 от ЗКПО за облагането на технически услуги с данък при източника, той би бил приложим, ако фирмата ви получаваше техническа услуга от чуждестранно юридическо лице, върху възнаграждението за което следва да му удържи данък.
Въпрос: Ние сме българска фирма, регистрирана по ДДС в България (ще се кръстим фирма А за конкретния случай), която посредничи при продажбата на металообработващи машини, внос от Чехия и продадени на български клиенти, като за целта получава комисиона. Всички машини, продадени в България, са с включен в договора монтаж и инсталиране. Услугата по монтажа и инсталирането се извършва от българска фирма подизпълнител (да я наречен фирма Б). Същата фирма Б фактурира услугата по монтажа и инсталацията на нас фирма А, а ние от своя страна префактурираме услугата на чешката фирма, позовавайки се на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, и услугата е освободена от облагане с данък. Това правилно ли е и съответно попадаме ли в обхвата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за облагане на технически услуги с данък при източника?
Отговор: Според изложеното в запитването регистрирана по ЗДДС българска фирма посредничи на чешки производител на металорежещи машини за продажбите на продукцията му у нас срещу комисиона. Договорите за продажбите на машините включват и техния монтаж и инсталиране, който се извършва от друга българска фирма и се фактурира на фирмата – посредник. Тя от своя страна я префактурира на чешката фирма.
От тази информация става ясно, че в случая се касае за доставка на машини, т.е. стока, която се монтира и инсталира на територията на България с посредничеството на регистрирана по ЗДДС българска фирма. Доставчик на стоката е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на облагането с ДДС в друга държава – членка на ЕС. Монтажът и инсталирането й се осъществява от българска фирма - подизпълнител на фирмата - посредник, и се фактурира на последната, което дава основание да се приеме, че договорът за осъществяването на услугата е сключен между нея и доставчика й. Независимо от това, предвид обстоятелството, че стойността на услугата се префактурира на доставчика на стоката, това дава основание да се приеме, че доставката на услугата за монтажа и инсталирането се извършва за сметка на доставчика на машините, т.е. за сметка на чешката фирма.
Това означава, че в случая е налице доставка на стока, която се монтира за сметка на доставчика. Акцентираме върху тези обстоятелства, тъй като режимът за облагането на доставките на стоки с монтаж и инсталиране от или за сметка на доставчика е по-особен. По силата на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС местоизпълнението на доставките им е на територията на страната, където стоките се монтират и инсталират.
В общия случай доставката на услугата за монтажа, инсталирането или сглобяването, извършвано от или за сметка на доставчика на стоката, е съпътстваща доставка и следва нейното данъчно третиране като местоизпълнението й е на територията на държавата, в която се извършва монтажът, инсталирането или сглобяването, т.е. в случая у нас. Специфична особеност на доставките на стоки с монтаж и инсталиране от или за сметка на доставчика е това, че доставката на услугата за монтаж и инсталиране е неразривно свързана с тази за стоката и следва нейния режим за облагане (освен ако конкретните договорни споразумения или обстоятелства за осъществяването на двете доставки изключват това). В тази връзка заслужава да се отбележи, че когато доставката на стоката е договорена и изпълнена отделно от тази на услугата за монтажа и инсталирането й, не е налице доставка на стока с монтаж и инсталиране на стока в коментирания смисъл, а доставка на стока и доставка на услуга, режимът за облагането на които се определя по общ ред.
Следователно при преценката относно законосъобразния ред за облагане на доставки или придобиване на стоки, чието използване е свързано с монтаж, инсталиране или сглобяване, следва преди всичко да се обърне внимание дали при съответните договорни споразумения за конкретната доставка става въпрос за доставка на стока заедно с услугите по монтажа и инсталирането й или е договорена доставка на стока и доставка на услуга за монтаж и инсталиране на такава. Това означава, че разпоредбите на ЗДДС, отнасящи се за доставки на стоки с монтаж и инсталиране, са приложими само за тези, при които е договорена доставка на стока с монтаж и инсталиране от или доставчика. Когато е договорена само доставка на услуга за монтаж и инсталиране на стока, режимът за облагането й следва този за облагане на услугите.
В случая най-вероятно (в запитването липсва информация по въпроса) споразуменията за доставките на машините, сключвани между чешката фирма и българските им получатели, предвиждат те да бъдат монтирани и инсталирани за сметка на доставчика. Това означава, че местоизпълнението на доставката на услугата за монтажа и инсталирането е на територията на страната и следва да се обложи със стандартната данъчна ставка за ДДС.
Информацията от запитването не дава възможност да се оцени еднозначно как точно е сключено споразумението между вашата и чешката фирма та доставката на услугата за монтажа и инсталирането на машините да се фактурират на вас, а не на нея. При всички положения обаче хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС в случая е неприложима. При тези обстоятелства ДДС, начислен ви във фактурата от подизпълнителя на услугата, за вас е без право на данъчен кредит и стойността му следва да се включи във фактурата при префактурирането на доставката на чешката фирма.
Що се отнася до приложението на чл. 195 ал. 1 от ЗКПО за облагането на технически услуги с данък при източника, той би бил приложим, ако фирмата ви получаваше техническа услуга от чуждестранно юридическо лице, върху възнаграждението за което следва да му удържи данък.
3
Данъци и счетоводство » Регистрация по ЗДДС
04.04.2019, 17:40Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор
ЕТ през изминалата година за пет месеца прави оборот 40 000 лв. Като физическо лице е консултант и комисионер към застрахователно дружество, което му е изплатило в декември месец 40 000 лв. Трябва ли лицето да се регистрира по ДДС?
Задължителната регистрация по ЗДДС е регламентирана с чл. 96 от закона. Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
В облагаемия оборот не се включват доставките на финансови услуги и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя.
Тези разпоредби показват, че при посочената фактическа обстановка лицето няма задължение да се регистрира по ЗДДС.
ЕТ през изминалата година за пет месеца прави оборот 40 000 лв. Като физическо лице е консултант и комисионер към застрахователно дружество, което му е изплатило в декември месец 40 000 лв. Трябва ли лицето да се регистрира по ДДС?
Задължителната регистрация по ЗДДС е регламентирана с чл. 96 от закона. Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
В облагаемия оборот не се включват доставките на финансови услуги и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя.
Тези разпоредби показват, че при посочената фактическа обстановка лицето няма задължение да се регистрира по ЗДДС.
4
Данъци и счетоводство » Прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие
27.02.2019, 14:50Отговаря Андрей АЛЕКСАНДРОВ - доц. д-р по трудово право
По трудов договор заплатите на служителите се превеждат до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Когато този ден се окаже почивен (напр. неделя), заплатите се превеждат на първия следващ работен ден. В такава ситуация служител подава заявление за едностранно прекратяване на трудовия си договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ (поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение) и престава да се явява на работа. Според работодателя в случая не е налице забавяне, защото задължението е изпълнено коректно. Какво може да предприеме работодателят - да уведоми служителя, че не приема подаденото заявление, да му наложи дисциплинарно наказание и може ли да го уволни дисциплинарно?
Пред описания проблем се изправят много работодатели, и то във всички хипотези на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя поради неизпълнение на задълженията на работодателя (забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, ако работодателят счита, че не е допуснал забавяне; промяна на мястото или характера на работата, която според работодателя е законосъобразна; прекратяване на договора поради значително влошаване на условията на труд при новия работодател след настъпила промяна по чл. 123 или чл. 123а КТ, ако е спорно дали е налице такова влошаване или дали то е значително и пр.).
Във всички посочени случаи прекратяването настъпва от момента, в който работодателят получи писменото изявление на работника или служителя (арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Работодателят не би могъл “да откаже” да прекрати трудовия договор, като твърди, че липсват основания за упражняването на това право от работника или служителя.
Въпреки всичко не трябва по принцип да се изключва възможността на работодателя да защити интереса си, ако счита, че упражненото от работника или служителя право на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 327 КТ не съществува. Макар да не е мислимо принудителното продължаване на трудово правоотношение, което работникът или служителят вече не желае, за работодателя не е без значение основанието за прекратяване на договора: както от гледна точка на дължимите обезщетения, така и по други съображения. Възможно е например той да е мотивиран да установи, че изпълнява точно задълженията си, за да защити репутацията си, да намали риска от напускане на други служители на същото основание и пр.
Съдебната практика неведнъж се е сблъсквала с този проблем. В Решение № 18 от 19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г. о., Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., II г. о., Решение № 542 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2008 г. и др. са разглеждани случаи, при които работодателят е отричал наличието на предпоставки за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 или т. 3 КТ, поради което е приел, че въпреки постъпилото изрично писмено изявление от работника или служителя за прекратяване на договора трудовото правоотношение продължава да съществува. Неявяването на работа на работника или служителя на работа в тези случаи е квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина и е наложено дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ). Засегнатите лица са атакували уволнителните заповеди като незаконосъобразни с аргумента, че към момента на уволненията трудовите им правоотношения вече са били прекратени на друго основание. ВКС приема този довод и с цитираните по-горе съдебни решения наложените дисциплинарните уволнения са отменени. В Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о. е изрично посочено: “Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор... Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно (без основание) прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.”
Следователно няма пречка работодателят да заведе осъдителен иск за претърпените от действията на работника или служителя вреди, ако счита, че не са били налице основания за упражняване на правото на прекратяване. Ако работодателят е изплатил на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, той ще може да претендира и връщането му. Друга възможна реакция на работодателя при постъпило изявление за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ би била да откаже изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ с аргумента, че не е налице забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение. Тогава работникът или служителят, който претендира такова обезщетение, ще трябва да сезира съда със спора и да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на разглежданото основание.
По трудов договор заплатите на служителите се превеждат до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Когато този ден се окаже почивен (напр. неделя), заплатите се превеждат на първия следващ работен ден. В такава ситуация служител подава заявление за едностранно прекратяване на трудовия си договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ (поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение) и престава да се явява на работа. Според работодателя в случая не е налице забавяне, защото задължението е изпълнено коректно. Какво може да предприеме работодателят - да уведоми служителя, че не приема подаденото заявление, да му наложи дисциплинарно наказание и може ли да го уволни дисциплинарно?
Пред описания проблем се изправят много работодатели, и то във всички хипотези на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя поради неизпълнение на задълженията на работодателя (забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, ако работодателят счита, че не е допуснал забавяне; промяна на мястото или характера на работата, която според работодателя е законосъобразна; прекратяване на договора поради значително влошаване на условията на труд при новия работодател след настъпила промяна по чл. 123 или чл. 123а КТ, ако е спорно дали е налице такова влошаване или дали то е значително и пр.).
Във всички посочени случаи прекратяването настъпва от момента, в който работодателят получи писменото изявление на работника или служителя (арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Работодателят не би могъл “да откаже” да прекрати трудовия договор, като твърди, че липсват основания за упражняването на това право от работника или служителя.
Въпреки всичко не трябва по принцип да се изключва възможността на работодателя да защити интереса си, ако счита, че упражненото от работника или служителя право на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 327 КТ не съществува. Макар да не е мислимо принудителното продължаване на трудово правоотношение, което работникът или служителят вече не желае, за работодателя не е без значение основанието за прекратяване на договора: както от гледна точка на дължимите обезщетения, така и по други съображения. Възможно е например той да е мотивиран да установи, че изпълнява точно задълженията си, за да защити репутацията си, да намали риска от напускане на други служители на същото основание и пр.
Съдебната практика неведнъж се е сблъсквала с този проблем. В Решение № 18 от 19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г. о., Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., II г. о., Решение № 542 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2008 г. и др. са разглеждани случаи, при които работодателят е отричал наличието на предпоставки за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 или т. 3 КТ, поради което е приел, че въпреки постъпилото изрично писмено изявление от работника или служителя за прекратяване на договора трудовото правоотношение продължава да съществува. Неявяването на работа на работника или служителя на работа в тези случаи е квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина и е наложено дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ). Засегнатите лица са атакували уволнителните заповеди като незаконосъобразни с аргумента, че към момента на уволненията трудовите им правоотношения вече са били прекратени на друго основание. ВКС приема този довод и с цитираните по-горе съдебни решения наложените дисциплинарните уволнения са отменени. В Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о. е изрично посочено: “Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор... Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно (без основание) прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.”
Следователно няма пречка работодателят да заведе осъдителен иск за претърпените от действията на работника или служителя вреди, ако счита, че не са били налице основания за упражняване на правото на прекратяване. Ако работодателят е изплатил на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, той ще може да претендира и връщането му. Друга възможна реакция на работодателя при постъпило изявление за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ би била да откаже изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ с аргумента, че не е налице забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение. Тогава работникът или служителят, който претендира такова обезщетение, ще трябва да сезира съда със спора и да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на разглежданото основание.
5
Данъци и счетоводство » Реализирани печалби или загуби от търговия с акции
31.01.2019, 14:32Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.
Въпрос: Алтернативен инвестиционен фонд реализира печалба от инвестиции в дялове и акции на непублични дружества, както и от лихви от предоставени заеми. Тази печалба облагаема ли е по ЗКПО? Ако същото дружество реши да продаде част от акциите си чрез БФБ, приходът от продажбата (продажна - номинална стойност) облагаем доход ли е по ЗКПО?
Отговор: Реализираните печалби или загуби от търговия с акции, които не се търгуват на регулиран пазар са данъчно признати по реда на ЗКПО и не подлежат на преобразуване за целите на определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. Ето защо реализираната печалба от търговия с финансови инструменти, които не са реализирани на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти, се облагат с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО.
Що се отнася до емитирането на акции на отчитащото се предприятие на БФБ можем да кажем, че това представлява сделка по увеличаване капитала на емитента и всяка разлика между номиналната и емисионна стойност на акциите следва да се представя като резерв от емисии и съответно не представлява печалба на емитента, подлежаща на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО. Печалби или загуби могат да реализират единствено лицата, придобили и след това продали акции от отчитащото се предприятие. За самото предприятие не настъпват условия за отчитане на печалби или загуби в резултат на търговията с акциите, които те са емитирали на БФБ.
Въпрос: Алтернативен инвестиционен фонд реализира печалба от инвестиции в дялове и акции на непублични дружества, както и от лихви от предоставени заеми. Тази печалба облагаема ли е по ЗКПО? Ако същото дружество реши да продаде част от акциите си чрез БФБ, приходът от продажбата (продажна - номинална стойност) облагаем доход ли е по ЗКПО?
Отговор: Реализираните печалби или загуби от търговия с акции, които не се търгуват на регулиран пазар са данъчно признати по реда на ЗКПО и не подлежат на преобразуване за целите на определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. Ето защо реализираната печалба от търговия с финансови инструменти, които не са реализирани на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти, се облагат с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО.
Що се отнася до емитирането на акции на отчитащото се предприятие на БФБ можем да кажем, че това представлява сделка по увеличаване капитала на емитента и всяка разлика между номиналната и емисионна стойност на акциите следва да се представя като резерв от емисии и съответно не представлява печалба на емитента, подлежаща на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО. Печалби или загуби могат да реализират единствено лицата, придобили и след това продали акции от отчитащото се предприятие. За самото предприятие не настъпват условия за отчитане на печалби или загуби в резултат на търговията с акциите, които те са емитирали на БФБ.
6
Данъци и счетоводство » Командироване на служители в чужбина
28.11.2018, 11:26Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Въпрос: Българско дружество изпраща служители в командировка в страната и чужбина, където им се осигурява покриване на всички разходи - хотел, служителите разполагат с карта, с която си плащат за храна и всякакви възникнали разходи. Имат ли въпреки това служителите право на дневни пари и как би могло дружеството да се защити срещу евентуални искове в бъдеще за неплащане и на дневни пари (ако е възможно)? Какви са специфичните разлики при дневните пари в зависимост от това дали служителите са изпратени в страната или чужбина?
Отговор: Командироването е временно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, при което се променя мястото на работа – на работника или служителя се възлага за определен период да изпълнява трудовите си задължения на друго място в страната или в чужбина.
Командировките в страната са уредени в чл. 121 КТ и Наредбата за командировките в страната (НКС). Правният режим на командироването в чужбина претърпя редица изменения след създаването на новия чл. 121а КТ „Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги“. В началото на 2017 г. беше приета и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), която е приложима за част от случаите на задгранични командировки. За тези от тях, които не попадат в обхвата на новия режим, продължава да се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
При командироване по чл. 121, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет (чл. 215, ал. 1 КТ). Правилата се съдържат в Наредбата за командировките в страната, съответно в наредбите, приложими за командировките в чужбина.
През времето на командировка на работника или служителя се полагат т.нар. „дневни пари“, чиято цел е да компенсират неудобствата от пребиваването на място, различно от обичайното местоживеене. Те са предвидени основно за храна през деня. Не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство (чл. 23 НКС).
По отношение на дневните пари при задгранични командировки те се определят съгласно НСКСЧ и са диференцирани в зависимост от държавата, където се осъществява командировката. С тях се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари (чл. 20, ал. 1 НСКСЧ). При частично поемане на някои разходи дневните пари се намаляват с размера на разходите в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 1 НСКСЧ.
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги изобщо не регулира изплащане на дневни пари. Тя предвижда сключването на допълнително писмено споразумение между страните за срока на командироването, в което се уговарят финансовите условия на командировката (чл. 2 НУРКИРСРПУ).
Въпрос: Българско дружество изпраща служители в командировка в страната и чужбина, където им се осигурява покриване на всички разходи - хотел, служителите разполагат с карта, с която си плащат за храна и всякакви възникнали разходи. Имат ли въпреки това служителите право на дневни пари и как би могло дружеството да се защити срещу евентуални искове в бъдеще за неплащане и на дневни пари (ако е възможно)? Какви са специфичните разлики при дневните пари в зависимост от това дали служителите са изпратени в страната или чужбина?
Отговор: Командироването е временно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, при което се променя мястото на работа – на работника или служителя се възлага за определен период да изпълнява трудовите си задължения на друго място в страната или в чужбина.
Командировките в страната са уредени в чл. 121 КТ и Наредбата за командировките в страната (НКС). Правният режим на командироването в чужбина претърпя редица изменения след създаването на новия чл. 121а КТ „Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги“. В началото на 2017 г. беше приета и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), която е приложима за част от случаите на задгранични командировки. За тези от тях, които не попадат в обхвата на новия режим, продължава да се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
При командироване по чл. 121, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет (чл. 215, ал. 1 КТ). Правилата се съдържат в Наредбата за командировките в страната, съответно в наредбите, приложими за командировките в чужбина.
През времето на командировка на работника или служителя се полагат т.нар. „дневни пари“, чиято цел е да компенсират неудобствата от пребиваването на място, различно от обичайното местоживеене. Те са предвидени основно за храна през деня. Не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство (чл. 23 НКС).
По отношение на дневните пари при задгранични командировки те се определят съгласно НСКСЧ и са диференцирани в зависимост от държавата, където се осъществява командировката. С тях се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари (чл. 20, ал. 1 НСКСЧ). При частично поемане на някои разходи дневните пари се намаляват с размера на разходите в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 1 НСКСЧ.
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги изобщо не регулира изплащане на дневни пари. Тя предвижда сключването на допълнително писмено споразумение между страните за срока на командироването, в което се уговарят финансовите условия на командировката (чл. 2 НУРКИРСРПУ).
7
Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор
Въпрос: Фирма има данъчна загуба, която в годините не е успяла да приспадне и стои в загуби от минали години. След 2013 г. фирмата формира печалби до момента. Как следва да се процедира с неприспаднатата вече счетоводна загуба, за да не стои в баланса на фирмата, могат ли съдружниците да извършат едновременно увеличение и намаление на капитала на дружеството с размера на загубата? Увеличението на капитала ще се извърши с парични вноски от съдружниците, пропорционално на притежаваните от тях дялове, а намаляването на капитала ще се извърши за сметка покриването на загубата и ще бъде пропорционално на притежаваните от съдружниците дялове. Какви счетоводни записвания е удачно да се използват?
Отговор: Няма законова пречка счетоводната загуба да се посочва в собствения капитал на дружеството. Няма задължение при загуба (при равни други условия) да се предприемат мерки за увеличаване или намаляване на капитала.
Увеличаването на основния капитал и неговото намаляване трябва да се извърши по реда на Търговския закон. В случая се дебитира или кредитира с/ка Основен капитал.
Ако под „парични вноски от съдружниците“ се имат предвид допълнителните парични вноски по чл. 134 от Търговския закон – те не водят до увеличаване на основния или собствения капитал. Отчитат се като задължения към собствениците.
Въпрос: Фирма има данъчна загуба, която в годините не е успяла да приспадне и стои в загуби от минали години. След 2013 г. фирмата формира печалби до момента. Как следва да се процедира с неприспаднатата вече счетоводна загуба, за да не стои в баланса на фирмата, могат ли съдружниците да извършат едновременно увеличение и намаление на капитала на дружеството с размера на загубата? Увеличението на капитала ще се извърши с парични вноски от съдружниците, пропорционално на притежаваните от тях дялове, а намаляването на капитала ще се извърши за сметка покриването на загубата и ще бъде пропорционално на притежаваните от съдружниците дялове. Какви счетоводни записвания е удачно да се използват?
Отговор: Няма законова пречка счетоводната загуба да се посочва в собствения капитал на дружеството. Няма задължение при загуба (при равни други условия) да се предприемат мерки за увеличаване или намаляване на капитала.
Увеличаването на основния капитал и неговото намаляване трябва да се извърши по реда на Търговския закон. В случая се дебитира или кредитира с/ка Основен капитал.
Ако под „парични вноски от съдружниците“ се имат предвид допълнителните парични вноски по чл. 134 от Търговския закон – те не водят до увеличаване на основния или собствения капитал. Отчитат се като задължения към собствениците.
8
Отговаря д-р ик.н. Николай НИКОЛОВ - регистриран одитор
Фирма издава аванс за закупуване на апартаменти - счетоводни записи 411-412 Клиенти по аванси. Получава фактури от подизпълнители за СМР за изграждане на апартаментите. Счетоводни записи: 602-401 и 611 - Незавършено - 602.
Как да се отчетат приходи от строителството в ОПР при издадени фактури за авансово плащане? Окончателното фактуриране ще е през 2019 г., като се направят апартаментите.
От питането остава впечатлението, че се касае за строителна дейност на предприемач.
Отчитането на приходите, разходите и финансовия резултат от строителство става при спазване изискванията на счетоводните стандарти.
В основата на отговора на вашия въпрос е съобразяване на принципа за съпоставяне на приходите с разходите. Съпоставянето на разходите с приходите следва да осигури адекватно отразяване на резултата от съответната дейност на предприемача. Разпределянето на приходите и разходите към счетоводните периоди, по договора за строителство през които се изпълняват строителните работи, е в основата на отразяването на финансовия резултат в годишния финансов отчет. Този въпрос възниква основно поради спецификата на строителната дейност - обикновено датата, на която се сключва договорът, и датата на приключването на дейността попадат в различни отчетни периоди.
В Националните счетоводни стандарти и по-конкретно в Счетоводен стандарт (СС) 11 Договори за строителство, както и в Международен счетоводен стандарт (МСС) 11 Договори за строителство са посочени основните критерии за признаване на приходите и разходите в отчетността на предприятието, извършващо строителна дейност. Строителни договори са договор на база “твърда цена” и договор на база “разходи плюс”.
Когато резултатът от един договор за строителство може да бъде надеждно предвиден, приходите и разходите, свързани с него, следва да бъдат признати за приходи и разходи чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на съставяне на финансовия отчет.
Резултатът от договора за строителство на базата на “твърда цена” може да бъде надеждно определен, ако бъдат изпълнени посочените условия:
а) приходите по договора могат да бъдат надеждно изчислени;
б) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;
в) разходите по договора и етапът на изпълнението му могат да бъдат надеждно определени към датата на финансовия отчет;
г) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно изчислени, така че фактическите разходи, направени по договора, да могат да бъдат сравнени с предвидените.
Резултатът от договор за строителство на базата на “разходи плюс” може да бъде надеждно определен, когато са изпълнени всички посочени условия:
а) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;
б) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно измерени, независимо дали са възстановими или не.
Признаването на приходите и разходите се извършва чрез отнасянето им към етап на завършване на договора. Този метод се определя като “Дял на завършеното строителство”. При метода “Дял на завършеното строителство” на приходите по договора съответстват разходите по договора, направени на етапа на завършването, което води до отразяване на приходи, разходи и печалба, които могат да се отнесат към частта от завършената работа.
Етапът на завършеност на даден договор може да бъде определен по много начини.
Предприятието използва метода, който осигурява надеждна оценка на извършената работа.
В зависимост от характера на договора тези методи могат да включват:
1. Съотношението на частта от разходите по договора, направени за извършената до момента работа, към предвидените общи разходи по договора.
2. Прегледи на извършената работа.
3. Завършеност на физическата част от работата по договора.
Авансовите плащания не отразяват извършената работа.
Когато резултатите от даден договор за строителство не могат да бъдат надеждно оценени, приходите трябва да бъдат признати само до степента на направените разходи по договора.
Когато има вероятност общата сума на разходите по договора да превишава общата сума на приходите по договора, очакваните загуби се признават за разход.
Пример със счетоводни записвания:
На 1.03.2017 г. е сключен договор за строителство на сграда на база “твърда цена” при следните условия:
1. Цена на договора - 500 000 лв. без ДДС.
2. Предвидени разходи - 400 000 лв. без ДДС.
3. Очаквана печалба - 100 000 лева.
4. Срок на договора - 18 месеца.
5. Гаранции за отстраняване на дефекти - 10 на сто от приходите.
Счетоводните записвания могат да бъдат следните:
Получен е аванс в размер на 300 000 лева. Издадена е фактура.
Дт с/ка 503 Разплащателна сметка 300 000
Кт с/ка 412 Клиенти по аванси 250 000
Кт с/ка 4532 Начислен данък 50 000
Извършени са плащания за разходи по строителния обект на стойност 240 000 лева.
Дт с/ки от гр. 60 Разходи по икономически елементи 200 000
Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките
40 000
Кт с/ка 401 Доставчици 240 000
За отнасяне на разходите по икономически елементи в разходите по функционално предназначение:
Дт с/ка 611 Разходи за основната дейност
200 000
Кт с/ки от гр. 60 Разходи по икономически елементи 200 000
В края на годината е отчетена полагащата се сума като приходи от продажби. За отчитане на приходи от продажби съгласно етапа на изпълнение на договора:
Размерът на приходите е определен съобразно съотношението между договорените и извършени разходи пропорционално на договорените приходи:
Съотношение между фактически и договорени разходи в случая е: 200 000 : 400 000 = 50%.
Полагаем се дял от приходите съобразно съотношението между фактически и договорени разходи 500 000 х 50 = 250 000 лв.
Признаване на приходи за сметка на получения аванс:
Дт с/ка 412 Клиенти по аванси 250 000
Кт с/ка 703 Приходи от продажби 250 000
За отразяване себестойността строителните работи за сметка на приходите.
Дт с/ка 703 Приходи от продажби 200 000
Кт с/ка 611 Разходи за основна дейност
200 000
За първата година от строителството финансовият резултат ще бъде печалба в размер на 50 хил. лв. През следващата година са отчетени разходи по договора, както следва:
Дт с/ка от гр. 60 Разходи по икономически елементи 220 000
Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките
44 000
Кт с/ка 401 Доставчици 264 000
За отнасяне на разходите по икономически елементи в разходите по функционално предназначение:
Дт с/ка 611 Разходи за основната дейност
220 000
Кт с/ки от гр. 60 Разходи по икономически елементи 220 000
Издадена е фактура при предаване на работата с акт.
Дт с/ка 412 Клиенти по аванс 300 000
Кт с/ка 703 Приход от продажби 250 000
Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
50 000
За отразяване себестойността на строителните работи:
Дт с/ка 703 Приходи от продажби 220 000
Кт с/ка 611 Разходи за основна дейност
220 000
Начислени са и 10 на сто от договорната стойност като гаранции за отстраняване на дефекти.
Дт с/ка 606 Разходи за провизии 50 000
Кт с/ка 497 Провизии 50 000
При завършване на строителството предприемачът ще формира финансов резултат 80 хил. лв., а не очакваните 100 хил. лв.
Ако при вашия случай разходите по договора и етапът на изпълнението му НЕ могат да бъдат надеждно определени към датата на финансовия отчет, то не следва да се прави съпоставка между приходи и разходи през 2017 г. и финансовият резултат от строителството ще бъде отчетен при неговото завършване. Тогава издадената от предприемача фактура ще се отчете като задължение по сметка 412 Клиенти по аванси по баланса и съответно направените разходи като незавършено строителство.
Фирма издава аванс за закупуване на апартаменти - счетоводни записи 411-412 Клиенти по аванси. Получава фактури от подизпълнители за СМР за изграждане на апартаментите. Счетоводни записи: 602-401 и 611 - Незавършено - 602.
Как да се отчетат приходи от строителството в ОПР при издадени фактури за авансово плащане? Окончателното фактуриране ще е през 2019 г., като се направят апартаментите.
От питането остава впечатлението, че се касае за строителна дейност на предприемач.
Отчитането на приходите, разходите и финансовия резултат от строителство става при спазване изискванията на счетоводните стандарти.
В основата на отговора на вашия въпрос е съобразяване на принципа за съпоставяне на приходите с разходите. Съпоставянето на разходите с приходите следва да осигури адекватно отразяване на резултата от съответната дейност на предприемача. Разпределянето на приходите и разходите към счетоводните периоди, по договора за строителство през които се изпълняват строителните работи, е в основата на отразяването на финансовия резултат в годишния финансов отчет. Този въпрос възниква основно поради спецификата на строителната дейност - обикновено датата, на която се сключва договорът, и датата на приключването на дейността попадат в различни отчетни периоди.
В Националните счетоводни стандарти и по-конкретно в Счетоводен стандарт (СС) 11 Договори за строителство, както и в Международен счетоводен стандарт (МСС) 11 Договори за строителство са посочени основните критерии за признаване на приходите и разходите в отчетността на предприятието, извършващо строителна дейност. Строителни договори са договор на база “твърда цена” и договор на база “разходи плюс”.
Когато резултатът от един договор за строителство може да бъде надеждно предвиден, приходите и разходите, свързани с него, следва да бъдат признати за приходи и разходи чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на съставяне на финансовия отчет.
Резултатът от договора за строителство на базата на “твърда цена” може да бъде надеждно определен, ако бъдат изпълнени посочените условия:
а) приходите по договора могат да бъдат надеждно изчислени;
б) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;
в) разходите по договора и етапът на изпълнението му могат да бъдат надеждно определени към датата на финансовия отчет;
г) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно изчислени, така че фактическите разходи, направени по договора, да могат да бъдат сравнени с предвидените.
Резултатът от договор за строителство на базата на “разходи плюс” може да бъде надеждно определен, когато са изпълнени всички посочени условия:
а) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;
б) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно измерени, независимо дали са възстановими или не.
Признаването на приходите и разходите се извършва чрез отнасянето им към етап на завършване на договора. Този метод се определя като “Дял на завършеното строителство”. При метода “Дял на завършеното строителство” на приходите по договора съответстват разходите по договора, направени на етапа на завършването, което води до отразяване на приходи, разходи и печалба, които могат да се отнесат към частта от завършената работа.
Етапът на завършеност на даден договор може да бъде определен по много начини.
Предприятието използва метода, който осигурява надеждна оценка на извършената работа.
В зависимост от характера на договора тези методи могат да включват:
1. Съотношението на частта от разходите по договора, направени за извършената до момента работа, към предвидените общи разходи по договора.
2. Прегледи на извършената работа.
3. Завършеност на физическата част от работата по договора.
Авансовите плащания не отразяват извършената работа.
Когато резултатите от даден договор за строителство не могат да бъдат надеждно оценени, приходите трябва да бъдат признати само до степента на направените разходи по договора.
Когато има вероятност общата сума на разходите по договора да превишава общата сума на приходите по договора, очакваните загуби се признават за разход.
Пример със счетоводни записвания:
На 1.03.2017 г. е сключен договор за строителство на сграда на база “твърда цена” при следните условия:
1. Цена на договора - 500 000 лв. без ДДС.
2. Предвидени разходи - 400 000 лв. без ДДС.
3. Очаквана печалба - 100 000 лева.
4. Срок на договора - 18 месеца.
5. Гаранции за отстраняване на дефекти - 10 на сто от приходите.
Счетоводните записвания могат да бъдат следните:
Получен е аванс в размер на 300 000 лева. Издадена е фактура.
Дт с/ка 503 Разплащателна сметка 300 000
Кт с/ка 412 Клиенти по аванси 250 000
Кт с/ка 4532 Начислен данък 50 000
Извършени са плащания за разходи по строителния обект на стойност 240 000 лева.
Дт с/ки от гр. 60 Разходи по икономически елементи 200 000
Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките
40 000
Кт с/ка 401 Доставчици 240 000
За отнасяне на разходите по икономически елементи в разходите по функционално предназначение:
Дт с/ка 611 Разходи за основната дейност
200 000
Кт с/ки от гр. 60 Разходи по икономически елементи 200 000
В края на годината е отчетена полагащата се сума като приходи от продажби. За отчитане на приходи от продажби съгласно етапа на изпълнение на договора:
Размерът на приходите е определен съобразно съотношението между договорените и извършени разходи пропорционално на договорените приходи:
Съотношение между фактически и договорени разходи в случая е: 200 000 : 400 000 = 50%.
Полагаем се дял от приходите съобразно съотношението между фактически и договорени разходи 500 000 х 50 = 250 000 лв.
Признаване на приходи за сметка на получения аванс:
Дт с/ка 412 Клиенти по аванси 250 000
Кт с/ка 703 Приходи от продажби 250 000
За отразяване себестойността строителните работи за сметка на приходите.
Дт с/ка 703 Приходи от продажби 200 000
Кт с/ка 611 Разходи за основна дейност
200 000
За първата година от строителството финансовият резултат ще бъде печалба в размер на 50 хил. лв. През следващата година са отчетени разходи по договора, както следва:
Дт с/ка от гр. 60 Разходи по икономически елементи 220 000
Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките
44 000
Кт с/ка 401 Доставчици 264 000
За отнасяне на разходите по икономически елементи в разходите по функционално предназначение:
Дт с/ка 611 Разходи за основната дейност
220 000
Кт с/ки от гр. 60 Разходи по икономически елементи 220 000
Издадена е фактура при предаване на работата с акт.
Дт с/ка 412 Клиенти по аванс 300 000
Кт с/ка 703 Приход от продажби 250 000
Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
50 000
За отразяване себестойността на строителните работи:
Дт с/ка 703 Приходи от продажби 220 000
Кт с/ка 611 Разходи за основна дейност
220 000
Начислени са и 10 на сто от договорната стойност като гаранции за отстраняване на дефекти.
Дт с/ка 606 Разходи за провизии 50 000
Кт с/ка 497 Провизии 50 000
При завършване на строителството предприемачът ще формира финансов резултат 80 хил. лв., а не очакваните 100 хил. лв.
Ако при вашия случай разходите по договора и етапът на изпълнението му НЕ могат да бъдат надеждно определени към датата на финансовия отчет, то не следва да се прави съпоставка между приходи и разходи през 2017 г. и финансовият резултат от строителството ще бъде отчетен при неговото завършване. Тогава издадената от предприемача фактура ще се отчете като задължение по сметка 412 Клиенти по аванси по баланса и съответно направените разходи като незавършено строителство.
9
Данъци и счетоводство » Трудови отношения с осигурители, които не са ЕТ или ЮЛ
26.07.2018, 11:15Отговаря: Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика
Следва ли да се попълва трудова книжка на работник, нает от осигурител, който не е едноличен търговец или юридическо лице? Какви данни се вписват в нея?
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Трудовата книжка се издава и попълва от работодателя. След като наема работници и служители по трудови отношения, въпросният осигурител представлява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ.
Работодателят задължително вписва в трудовата книжка данните за работника или служителя, посочени в чл. 349, ал. 1 от КТ и чл. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж:
- трите имена на работника или служителя по лична карта;
- дата и място на раждането;
- постоянен адрес;
- номер на личната карта или на друг документ за самоличност и единен граждански номер;
- притежавано образование, професия, специалност, квалификационното равнище;
- заемана длъжност с нейния шифров номер на професията съобразно НКПД;
- организационно звено, в което работи (поделение, отдел, цех, служба);
- уговореното трудово възнаграждение;
- дата на постъпване на работа;
- дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от КТ);
- продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
- изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;
- запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс;
- продължителност на работното време, когато е уговорено непълно работно време, или за надомна работа.
Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я предостави при поисккване на работодателя за вписване в нея на променящи се условия и обстоятелства по трудовото правоотношение.
Следва ли да се попълва трудова книжка на работник, нает от осигурител, който не е едноличен търговец или юридическо лице? Какви данни се вписват в нея?
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Трудовата книжка се издава и попълва от работодателя. След като наема работници и служители по трудови отношения, въпросният осигурител представлява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ.
Работодателят задължително вписва в трудовата книжка данните за работника или служителя, посочени в чл. 349, ал. 1 от КТ и чл. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж:
- трите имена на работника или служителя по лична карта;
- дата и място на раждането;
- постоянен адрес;
- номер на личната карта или на друг документ за самоличност и единен граждански номер;
- притежавано образование, професия, специалност, квалификационното равнище;
- заемана длъжност с нейния шифров номер на професията съобразно НКПД;
- организационно звено, в което работи (поделение, отдел, цех, служба);
- уговореното трудово възнаграждение;
- дата на постъпване на работа;
- дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от КТ);
- продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
- изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;
- запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс;
- продължителност на работното време, когато е уговорено непълно работно време, или за надомна работа.
Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я предостави при поисккване на работодателя за вписване в нея на променящи се условия и обстоятелства по трудовото правоотношение.
10
Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Въпрос: Дружество се занимава с търговска дейност, регистрирано по ЗДДС - магазин, използва лек автомобил под наем. Има ли право на данъчен кредит, като се използва с него да кара стока, но се използва само от управителя, тъй като той зарежда обекта на дружеството?[/i]
Отговор: Според посочените обстоятелства регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице - дружество с търговска дейност, е наело лек автомобил, с който се зарежда със стока негов магазин, т.е. наетият автомобил се използва за целите на икономическата дейност на дружеството. Лицето се интересува дали при тези обстоятелства то има право на данъчен кредит за данъка, начислен му за доставката на наемната услуга и за доставките на стоки и услуги, свързани с експлоатацията на автомобила.
При оценката дали дружеството има право на данъчен кредит за наемането и експлоатацията на автомобила това дали неговият управител или друго лице - негов работник или служител, ползва автомобила за зареждане е без значение. От значение е дали за получените от него доставки са налице изискванията, регламентирани в чл. 69 и чл. 74 от закона и за какво освен за зареждането на магазина се използва той. При това в зависимост от конкретните обстоятелства дружеството ще има право на пълен, частичен или пропорционален данъчен кредит, както следва:
- пълен, ако автомобилът се използва изцяло само за икономическата дейност на дружеството, при която се извършват облагаеми доставки;
- частичен, ако освен за дейности, свързани с облагаеми доставки, се използва и за необлагаеми такива (размерът на частичния данъчен кредит се определя съобразно размера на коефициента на дружеството, определен по реда на чл. 73 от закона), и
- пропорционален, ако освен за икономическата дейност на дружеството автомобилът се използва и за лични нужди на управителя, собствениците на дружеството, работници или служителите му или трети лица. Размерът на законосъобразно ползвания пропорционален данъчен кредит се доказва със съответни пътни листове за изминалите километри с автомобила за съответния данъчен период. За по-големи подробности относно приложението на пропорционалния данъчен кредит вижте разпоредбите на чл. 71а и чл. 79б от ЗДДС.
Въпрос: Дружество се занимава с търговска дейност, регистрирано по ЗДДС - магазин, използва лек автомобил под наем. Има ли право на данъчен кредит, като се използва с него да кара стока, но се използва само от управителя, тъй като той зарежда обекта на дружеството?[/i]
Отговор: Според посочените обстоятелства регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице - дружество с търговска дейност, е наело лек автомобил, с който се зарежда със стока негов магазин, т.е. наетият автомобил се използва за целите на икономическата дейност на дружеството. Лицето се интересува дали при тези обстоятелства то има право на данъчен кредит за данъка, начислен му за доставката на наемната услуга и за доставките на стоки и услуги, свързани с експлоатацията на автомобила.
При оценката дали дружеството има право на данъчен кредит за наемането и експлоатацията на автомобила това дали неговият управител или друго лице - негов работник или служител, ползва автомобила за зареждане е без значение. От значение е дали за получените от него доставки са налице изискванията, регламентирани в чл. 69 и чл. 74 от закона и за какво освен за зареждането на магазина се използва той. При това в зависимост от конкретните обстоятелства дружеството ще има право на пълен, частичен или пропорционален данъчен кредит, както следва:
- пълен, ако автомобилът се използва изцяло само за икономическата дейност на дружеството, при която се извършват облагаеми доставки;
- частичен, ако освен за дейности, свързани с облагаеми доставки, се използва и за необлагаеми такива (размерът на частичния данъчен кредит се определя съобразно размера на коефициента на дружеството, определен по реда на чл. 73 от закона), и
- пропорционален, ако освен за икономическата дейност на дружеството автомобилът се използва и за лични нужди на управителя, собствениците на дружеството, работници или служителите му или трети лица. Размерът на законосъобразно ползвания пропорционален данъчен кредит се доказва със съответни пътни листове за изминалите километри с автомобила за съответния данъчен период. За по-големи подробности относно приложението на пропорционалния данъчен кредит вижте разпоредбите на чл. 71а и чл. 79б от ЗДДС.
11
Отговаря доц. д-р Андрей Александров
Казус: Командироваме наши служители в европейски държави (вкл. Швейцария) и трети страни. Те са инженери по телекомуникации и извършват услуги в тази сфера. Ние сме подизпълнители по проекти на тези територии. Нашият възложител (клиент) е от САЩ. Плащанията към нас постъпват от този клиент от САЩ. Командировките са с различно времетраене - от 2 до повече дни, понякога поръчката се променя, докато инженерът е в дадена европейска страна и се налага да пътува в друга европейска държава, без да се връща в България. С нашия клиент от САЩ имаме рамков договор и поръчка за всяка услуга, която получаваме по електронен път (т.е. няма договор за всяко пътуване). Запознати сме с промените по чл. 121а от КТ от началото на 2017 г. Въпросите ми конкретно са:
1. Изпълнени ли са за нашето дружество условията по чл. 121а, ал. 1, т. 2 КТ - т.е. може ли да се считаме за предприятие, което осигурява временна работа в предприятие - ползвател на територията на ЕС, при положение че нямаме сключен договор между нас и европейска фирма (клиентът ни е от САЩ)? Експерти от ГИТ и от НАП застъпват противоположни становища.
2. Ако се наложи да приложим Регламент 883/2004 за осигуряване на нашите служители по законодателството на европейска страна (вкл. България), как би се процедирало при издаване на Удостоверение А1? Процедурата се изпълнява от НАП в определен срок, а ние не можем да предоставим договор с европейска фирма и срок на задачите, защото, както посочих по-горе, нашите командировани лица са такива в рамките на кратък срок в различни държави.
Например ако направим такова искане за дадено лице за командировка в Чехия от 06.01.2018 до 08.01.2018 г., може би ще получим Удостоверение А1 за приложимо българско законодателство за осигуряване в 30-дневен срок, а през това време на същото лице може да му се е наложило да отиде в Германия, Франция и т.н. за друг период. Също така ще се налага да се правят по няколко допълнителни споразумения на месец към трудовите договори на тези служители, което води до прекалено голяма документация.
3. Четох коментар, че заповедта за командировка отпада, задължителни са само допълнителни споразумения към трудовия договор. Според мен това е доста императивно изказване, при положение че се изисква документална обоснованост на стопанските операции по чл. 10 ЗКПО, а допълнителните разходи при командированите служители биха били признати точно със заповед за командировка, бордни карти и пр. документи, които да удостоверят, че лицето е на територията на дадена страна.
4. Как се процедира с лица, сключили с нас граждански договори за същите услуги, изпълнявани на територията на Европейския съюз по отношение на осигуряване и изплащане на дневни командировъчни суми.
Отговор: Правният режим на командироването в чужбина претърпя съществени изменения след създаването на новия чл. 121а КТ “Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги” (ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.). В началото на 2017 г. беше приета и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), която е приложима за част от случаите на задгранични командировки. За тези от тях, които не попадат в обхвата на новия режим, продължава да се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
Тази “двойственост” на действащия режим създава и редица затруднения в практиката. Следва да се има предвид също, че описаният по-горе казус е с усложнена фактическа обстановка и предложените отговори са резултат от тълкуването на действащата уредба и на личното становище на автора. Препоръчително е в такива случаи да се поиска и писменото становище на експертите от ГИТ.
По първия въпрос: Считам, че не са налице предпоставките на чл. 121а, ал. 1 КТ, тъй като командироването в държава - членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария не става на основата на договор, сключен между работодателя и ползвател на услугата от тази държава, а на основата на друг договор, страна по който е лице от трета държава (в случая - САЩ). При липсата на една от предпоставките за прилагането на новия ред приложение следва да намерят правилата на чл. 121 КТ и НСКСЧ. Това е и режимът, който се прилага при командироване в трети страни (доколкото в запитването се споменава, че част от командировките са извън ЕС/ЕИП).
По втория въпрос: Действително издаването на удостоверение А1 от НАП отнема известен период от време, което на практика го обезсмисля при краткотрайни командировки. Често в такива случаи формулярът се издава, след като работникът или служителят вече се е завърнал от командировката. Затова и напоследък се обсъжда идеята за въвеждане на електронно потвърждение за подаденото искане за издаване на този формуляр, което да удостоверява поне, че той е в процес на изготвяне. Предстои да се разбере дали тази идея ще се реализира, но е факт, че за момента много работодатели се въздържат да искат издаването на такова удостоверение при командировки от порядъка на два-три дена.
С оглед предложения отговор на първия въпрос по-горе не считам за необходимо подписването на допълнителни споразумения към трудовите договори на командированите работници и служители (тъй като това е изискване на НУРКИРСРПУ, а не на НСКСЧ).
По третия въпрос: Вероятно в коментара е визиран режимът по чл. 121а КТ и НУРКИРСРПУ. Той предвижда сключването на допълнително споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или трудов договор по чл. 3, ал. 1 от нея (при изпращане на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ). По смисъла на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва именно въз основа на писмена заповед (чл. 5, ал. 1 НСКСЧ).
По четвъртия въпрос: За лицата, назначени на граждански договор, не се прилага трудовото законодателство, така че тук изобщо не може да се постави въпросът дали са приложими чл. 121 КТ и НСКСЧ или чл. 121а КТ и НУРКИРСРПУ. Дали ще им бъдат изплащани командировъчни пари е въпрос на договорка между страните по гражданския договор. По принцип осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, става по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 - 6 КСО, в зависимост от размера на уговореното възнаграждение.
Казус: Командироваме наши служители в европейски държави (вкл. Швейцария) и трети страни. Те са инженери по телекомуникации и извършват услуги в тази сфера. Ние сме подизпълнители по проекти на тези територии. Нашият възложител (клиент) е от САЩ. Плащанията към нас постъпват от този клиент от САЩ. Командировките са с различно времетраене - от 2 до повече дни, понякога поръчката се променя, докато инженерът е в дадена европейска страна и се налага да пътува в друга европейска държава, без да се връща в България. С нашия клиент от САЩ имаме рамков договор и поръчка за всяка услуга, която получаваме по електронен път (т.е. няма договор за всяко пътуване). Запознати сме с промените по чл. 121а от КТ от началото на 2017 г. Въпросите ми конкретно са:
1. Изпълнени ли са за нашето дружество условията по чл. 121а, ал. 1, т. 2 КТ - т.е. може ли да се считаме за предприятие, което осигурява временна работа в предприятие - ползвател на територията на ЕС, при положение че нямаме сключен договор между нас и европейска фирма (клиентът ни е от САЩ)? Експерти от ГИТ и от НАП застъпват противоположни становища.
2. Ако се наложи да приложим Регламент 883/2004 за осигуряване на нашите служители по законодателството на европейска страна (вкл. България), как би се процедирало при издаване на Удостоверение А1? Процедурата се изпълнява от НАП в определен срок, а ние не можем да предоставим договор с европейска фирма и срок на задачите, защото, както посочих по-горе, нашите командировани лица са такива в рамките на кратък срок в различни държави.
Например ако направим такова искане за дадено лице за командировка в Чехия от 06.01.2018 до 08.01.2018 г., може би ще получим Удостоверение А1 за приложимо българско законодателство за осигуряване в 30-дневен срок, а през това време на същото лице може да му се е наложило да отиде в Германия, Франция и т.н. за друг период. Също така ще се налага да се правят по няколко допълнителни споразумения на месец към трудовите договори на тези служители, което води до прекалено голяма документация.
3. Четох коментар, че заповедта за командировка отпада, задължителни са само допълнителни споразумения към трудовия договор. Според мен това е доста императивно изказване, при положение че се изисква документална обоснованост на стопанските операции по чл. 10 ЗКПО, а допълнителните разходи при командированите служители биха били признати точно със заповед за командировка, бордни карти и пр. документи, които да удостоверят, че лицето е на територията на дадена страна.
4. Как се процедира с лица, сключили с нас граждански договори за същите услуги, изпълнявани на територията на Европейския съюз по отношение на осигуряване и изплащане на дневни командировъчни суми.
Отговор: Правният режим на командироването в чужбина претърпя съществени изменения след създаването на новия чл. 121а КТ “Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги” (ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.). В началото на 2017 г. беше приета и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), която е приложима за част от случаите на задгранични командировки. За тези от тях, които не попадат в обхвата на новия режим, продължава да се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
Тази “двойственост” на действащия режим създава и редица затруднения в практиката. Следва да се има предвид също, че описаният по-горе казус е с усложнена фактическа обстановка и предложените отговори са резултат от тълкуването на действащата уредба и на личното становище на автора. Препоръчително е в такива случаи да се поиска и писменото становище на експертите от ГИТ.
По първия въпрос: Считам, че не са налице предпоставките на чл. 121а, ал. 1 КТ, тъй като командироването в държава - членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария не става на основата на договор, сключен между работодателя и ползвател на услугата от тази държава, а на основата на друг договор, страна по който е лице от трета държава (в случая - САЩ). При липсата на една от предпоставките за прилагането на новия ред приложение следва да намерят правилата на чл. 121 КТ и НСКСЧ. Това е и режимът, който се прилага при командироване в трети страни (доколкото в запитването се споменава, че част от командировките са извън ЕС/ЕИП).
По втория въпрос: Действително издаването на удостоверение А1 от НАП отнема известен период от време, което на практика го обезсмисля при краткотрайни командировки. Често в такива случаи формулярът се издава, след като работникът или служителят вече се е завърнал от командировката. Затова и напоследък се обсъжда идеята за въвеждане на електронно потвърждение за подаденото искане за издаване на този формуляр, което да удостоверява поне, че той е в процес на изготвяне. Предстои да се разбере дали тази идея ще се реализира, но е факт, че за момента много работодатели се въздържат да искат издаването на такова удостоверение при командировки от порядъка на два-три дена.
С оглед предложения отговор на първия въпрос по-горе не считам за необходимо подписването на допълнителни споразумения към трудовите договори на командированите работници и служители (тъй като това е изискване на НУРКИРСРПУ, а не на НСКСЧ).
По третия въпрос: Вероятно в коментара е визиран режимът по чл. 121а КТ и НУРКИРСРПУ. Той предвижда сключването на допълнително споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или трудов договор по чл. 3, ал. 1 от нея (при изпращане на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ). По смисъла на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва именно въз основа на писмена заповед (чл. 5, ал. 1 НСКСЧ).
По четвъртия въпрос: За лицата, назначени на граждански договор, не се прилага трудовото законодателство, така че тук изобщо не може да се постави въпросът дали са приложими чл. 121 КТ и НСКСЧ или чл. 121а КТ и НУРКИРСРПУ. Дали ще им бъдат изплащани командировъчни пари е въпрос на договорка между страните по гражданския договор. По принцип осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, става по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 - 6 КСО, в зависимост от размера на уговореното възнаграждение.
12
Данъци и счетоводство » Отпаднало правно основание за наредба
30.05.2018, 11:26Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Въпрос: В сила ли е Наредба № 4 от 11.05.1993 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, при положение че е отменено правното основание за нея (чл. 62, ал. 2 от КТ)?
Отговор: В съответствие с действащата ал. 7 на чл. 62 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. Това правомощие на министъра се осъществява посредством разпоредбите на Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Нейното действие не е спряно, въпреки отпадането на посоченото в нея правно основание, тъй като посочената ал. 7 на чл. 62 от КТ има същото съдържание и правно действие.
Въпрос: В сила ли е Наредба № 4 от 11.05.1993 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, при положение че е отменено правното основание за нея (чл. 62, ал. 2 от КТ)?
Отговор: В съответствие с действащата ал. 7 на чл. 62 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. Това правомощие на министъра се осъществява посредством разпоредбите на Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Нейното действие не е спряно, въпреки отпадането на посоченото в нея правно основание, тъй като посочената ал. 7 на чл. 62 от КТ има същото съдържание и правно действие.
13
Отговаря Лиляна Панева – данъчен консултант
Въпрос: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува недвижим имот апартамент и ползва данъчен кредит за него. Изминават повече от 5 години от датата на придобиването на имота и дружеството решава да го продаде. Според чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
В такъв случай следва ли дружеството да начислява 20% ДДС, или трябва да издаде фактура без ДДС на основание цитираната по-горе алинея от закона? При положение че веднъж е ползван данъчен кредит за имот, който е бил използван за дейността на дружеството, но след това се взима решение имотът да бъде продаден, трябва ли да се прави корекция на данъчен кредит? Какви други данъчни ефекти биха могли да възникнат за дружеството?
Отговор: Съгласно изложените обстоятелства, въпросното дружество възнамерява да извърши продажба на апартамент, т.е. част от сграда, която не е „нова” по смисъла на т. 5 от § 1 на ДР от ЗДДС. При тези обстоятелства на основание чл. 45, ал. 3 от закона тя има право при продажбата на имота да не начисли ДДС. В такъв случай, фирмата следва да извърши корекция на ползвания кредит при придобиването на имота по реда на чл. 79, ал. 3 от закона. Размерът на дължимия данък за корекцията ще се определи по формулата, дадена в чл. 79, ал. 3, т. 1, б „а” от закона.
Правомерността на изискването на извършването на такава корекция, произтича от факта, че данъчният кредит, ползван при производството по придобиването на недвижими имоти, се амортизира след изтичането на 20 години от годината на придобиването им, т.е. за да е налице право на такъв кредит в продължение на 20 години от производството или придобиването на имотите с тях, следва да се извършват само облагаеми доставки. При извършването на необлагаема такава (ползано е правото, което дава чл. 45, ал. 3 от закона) лицето, ползвало кредита, следва да върне онази част от него, която не е ползвана за облагаеми доставки.
Възможност да не се прави такава корекция дава чл. 45, ал. 7 от закона, в съответствие с която на лицата е дадено право на избор, т.е. ако не иска да прави корекция на данъчния кредит, ползван при придобиването на апартамента, фирмата следва да извърши корекция на този кредит.
Въпрос: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува недвижим имот апартамент и ползва данъчен кредит за него. Изминават повече от 5 години от датата на придобиването на имота и дружеството решава да го продаде. Според чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
В такъв случай следва ли дружеството да начислява 20% ДДС, или трябва да издаде фактура без ДДС на основание цитираната по-горе алинея от закона? При положение че веднъж е ползван данъчен кредит за имот, който е бил използван за дейността на дружеството, но след това се взима решение имотът да бъде продаден, трябва ли да се прави корекция на данъчен кредит? Какви други данъчни ефекти биха могли да възникнат за дружеството?
Отговор: Съгласно изложените обстоятелства, въпросното дружество възнамерява да извърши продажба на апартамент, т.е. част от сграда, която не е „нова” по смисъла на т. 5 от § 1 на ДР от ЗДДС. При тези обстоятелства на основание чл. 45, ал. 3 от закона тя има право при продажбата на имота да не начисли ДДС. В такъв случай, фирмата следва да извърши корекция на ползвания кредит при придобиването на имота по реда на чл. 79, ал. 3 от закона. Размерът на дължимия данък за корекцията ще се определи по формулата, дадена в чл. 79, ал. 3, т. 1, б „а” от закона.
Правомерността на изискването на извършването на такава корекция, произтича от факта, че данъчният кредит, ползван при производството по придобиването на недвижими имоти, се амортизира след изтичането на 20 години от годината на придобиването им, т.е. за да е налице право на такъв кредит в продължение на 20 години от производството или придобиването на имотите с тях, следва да се извършват само облагаеми доставки. При извършването на необлагаема такава (ползано е правото, което дава чл. 45, ал. 3 от закона) лицето, ползвало кредита, следва да върне онази част от него, която не е ползвана за облагаеми доставки.
Възможност да не се прави такава корекция дава чл. 45, ал. 7 от закона, в съответствие с която на лицата е дадено право на избор, т.е. ако не иска да прави корекция на данъчния кредит, ползван при придобиването на апартамента, фирмата следва да извърши корекция на този кредит.
14
Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Казус: Собственичка на ЕТ “ХХХ” ражда на 21 юли 2017 г. Тъй като фирмата не спира работа, очевидно някой трябва да изпълнява функциите на ЕТ. Заради това съпругът иска да се назначи (към момента не работи и не се осигурява другаде) и другата цел е той да поеме “майчинството” след навършване 6-месечна възраст на детето (което ще стане на 21 януари 2018). Въпросите са: с какъв вид договор може да се уредят отношенията между ЕТ и съпруга, задължителна ли е прокура или може и трудов договор или пък друг вид договор. Ако е прокура - декларира ли се в НАП и следва ли да се декларира в АВ? Ще има ли някакъв проблем за поемане от бащата на “майчинството” след 21.01.2018 г.?
Отговор: По аналогични на поставените тук въпроси, на интернет страницата на НАП са публикувани редица разяснения и указания. Накратко може да се обобщи, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Ако едноличният търговец е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, ще придобие съответните осигурителни права при настъпване на посочените рискове.
Въпреки че през годините в практиката на НАП се наблюдаваше известно колебание по въпроса, накрая се наложи разбирането (преобладаващо и в съдебната практика), че едноличните търговци не са длъжни да доказват с договор за прокура прекъсването на трудова дейност (както за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, така и за периодите на отглеждане на малко дете).
Следователно не е задължително съпругът да бъде назначен като прокурист и е възможно да полага труд по трудово правоотношение. В такъв случай осигуряването му ще е по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО (работници и служители по трудово правоотношение, които са задължително осигурени за всички осигурителни рискове).
Според чл. 50, ал. 7 КСО осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49 КСО, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10, 11 или 12 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а КСО. Това означава че бащата, назначен на трудов договор, ще може да ползва “майчинството” след навършване на 6-месечна възраст от детето, но за да получава обезщетение, той трябва да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.
Казус: Собственичка на ЕТ “ХХХ” ражда на 21 юли 2017 г. Тъй като фирмата не спира работа, очевидно някой трябва да изпълнява функциите на ЕТ. Заради това съпругът иска да се назначи (към момента не работи и не се осигурява другаде) и другата цел е той да поеме “майчинството” след навършване 6-месечна възраст на детето (което ще стане на 21 януари 2018). Въпросите са: с какъв вид договор може да се уредят отношенията между ЕТ и съпруга, задължителна ли е прокура или може и трудов договор или пък друг вид договор. Ако е прокура - декларира ли се в НАП и следва ли да се декларира в АВ? Ще има ли някакъв проблем за поемане от бащата на “майчинството” след 21.01.2018 г.?
Отговор: По аналогични на поставените тук въпроси, на интернет страницата на НАП са публикувани редица разяснения и указания. Накратко може да се обобщи, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Ако едноличният търговец е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, ще придобие съответните осигурителни права при настъпване на посочените рискове.
Въпреки че през годините в практиката на НАП се наблюдаваше известно колебание по въпроса, накрая се наложи разбирането (преобладаващо и в съдебната практика), че едноличните търговци не са длъжни да доказват с договор за прокура прекъсването на трудова дейност (както за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, така и за периодите на отглеждане на малко дете).
Следователно не е задължително съпругът да бъде назначен като прокурист и е възможно да полага труд по трудово правоотношение. В такъв случай осигуряването му ще е по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО (работници и служители по трудово правоотношение, които са задължително осигурени за всички осигурителни рискове).
Според чл. 50, ал. 7 КСО осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49 КСО, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10, 11 или 12 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а КСО. Това означава че бащата, назначен на трудов договор, ще може да ползва “майчинството” след навършване на 6-месечна възраст от детето, но за да получава обезщетение, той трябва да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.
15
Данъци и счетоводство » Зачитане на трудов стаж при дисциплинарно уволнение
18.04.2018, 17:05Отговаря Нина Манолова- адвокат
Казус: Наш служител не се яви на работа повече от 10 дни, за което директорът му поиска писмено обяснение за причините за неявяването му. Той отказа да получи писмото лично и ние му го изпратихме препоръчано с обратна разписка.
Служителят не даде исканите обяснения в определения срок и поради това му беше подписана заповед за дисциплинарно уволнение. Поради отказ да получи заповедта лично изпратихме заповедта също препоръчано с обратна разписка. Поради различни причини тя не можа да му бъде връчена срещу подпис почти три месеца. Как да оформим трудовата му книжка, защото не може трудовото му правоотношение да бъде прекратено със задна дата - от деня на неявяването му на работа няма да бъде правилно да зачетем трудовия му стаж и за времето, когато го издирвахме?
Отговор: Дисциплинарно уволнение може да се налага за изброените в чл. 190, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина, сред които в т. 2 е посочено “неявявяне на работа в течение на два последователни работни дни”.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Ако той не направи това, съдът отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.
Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на лицето или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
Тъй като в разглеждания случай наказанието е дисциплинарно уволнение, трудовото правоотношение ще трябва да се прекрати на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. И в този случай, трудовият договор се прекратява писмено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на договора - чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Относно оформянето на трудовия стаж в трудовата книжка на уволнения служител, ще трябва да се има предвид нормата на чл. 355 КТ. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. А за един месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.
Поради горните аргументи, независимо че трудовият договор се прекратява от момента на връчването на заповедта за уволнение, трудовият стаж ще се изчисли и отрази в трудовата книжка при съблюдаване на чл. 355 КТ.
Казус: Наш служител не се яви на работа повече от 10 дни, за което директорът му поиска писмено обяснение за причините за неявяването му. Той отказа да получи писмото лично и ние му го изпратихме препоръчано с обратна разписка.
Служителят не даде исканите обяснения в определения срок и поради това му беше подписана заповед за дисциплинарно уволнение. Поради отказ да получи заповедта лично изпратихме заповедта също препоръчано с обратна разписка. Поради различни причини тя не можа да му бъде връчена срещу подпис почти три месеца. Как да оформим трудовата му книжка, защото не може трудовото му правоотношение да бъде прекратено със задна дата - от деня на неявяването му на работа няма да бъде правилно да зачетем трудовия му стаж и за времето, когато го издирвахме?
Отговор: Дисциплинарно уволнение може да се налага за изброените в чл. 190, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина, сред които в т. 2 е посочено “неявявяне на работа в течение на два последователни работни дни”.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Ако той не направи това, съдът отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.
Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на лицето или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
Тъй като в разглеждания случай наказанието е дисциплинарно уволнение, трудовото правоотношение ще трябва да се прекрати на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. И в този случай, трудовият договор се прекратява писмено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на договора - чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Относно оформянето на трудовия стаж в трудовата книжка на уволнения служител, ще трябва да се има предвид нормата на чл. 355 КТ. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. А за един месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.
Поради горните аргументи, независимо че трудовият договор се прекратява от момента на връчването на заповедта за уволнение, трудовият стаж ще се изчисли и отрази в трудовата книжка при съблюдаване на чл. 355 КТ.
16
Данъци и счетоводство » Доставка на услуга по електронен път
12.04.2018, 16:12Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Въпрос: Дружество, регистрирано в България по ДДС (чл. 100 от ЗДДС) предоставя услуга на фирма от САЩ (създаване на видеоклипове), които се предоставят по електронен път на клиента. Място на изпълнение на сделката е САЩ. Фирмата от САЩ е регистрирана също според тяхното законодателство. При издаването на инвойca, придружен от фактурата, длъжни ли сме да начислим ДДС 20%? Ако не сме, кой член от ЗДДС трябва да посочим като основание за неначисляване?
Отговор: При посочените обстоятелства, дружеството ви извършва доставка на услуга по електронен път, получател на която е данъчно задължено лице, установено в трета страна. Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано, при минимална намеса на човешкия фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
По правило режимът за облагане доставките на услуги зависи от тяхното местоизпълнение. По силата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, както и на чл. 58, буква „в“ от Директивата за ДДС мястото на изпълнение на услугите, оказвани по електронен път, получател на които е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. А когато получателят е данъчно задължено лице (какъвто е случаят), се прилага общото правило на чл. 21, ал. 2 от закона, като местоизпълнението е в мястото, където е установен получателят. Или казано по друг начин – там, където се намира седалището му или негов постоянен обект, за който е предназначена услугата. Следователно във фактурата, която издава на клиента си от САЩ, в случая дружеството няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа „чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”.
Въпреки че когато става въпрос за услуга, извършвана по електронен път, по която получателят е установен извън ЕС, това дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице няма водещо значение, все пак дружеството следва да притежава доказателства, че въпросният му клиент е данъчно задължено лице. Когато получателят на услугите е установен извън Общността, съществуват две хипотези, при чието наличие доставчикът може да смята, че контрагентът му има статут на данъчно задължено лице (стига да не разполага с противоположна по смисъл информация). Същите се съдържат в чл. 18, ал. 3 от Регламент 282/2011/ЕС.
Първата от хипотезите предвижда доставчикът да е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на последния, което потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, а при втората - доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС на получателя (или подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица (например документ от търговско-промишлената палата на САЩ, община, стопанска организация и др.под.).
Въпрос: Дружество, регистрирано в България по ДДС (чл. 100 от ЗДДС) предоставя услуга на фирма от САЩ (създаване на видеоклипове), които се предоставят по електронен път на клиента. Място на изпълнение на сделката е САЩ. Фирмата от САЩ е регистрирана също според тяхното законодателство. При издаването на инвойca, придружен от фактурата, длъжни ли сме да начислим ДДС 20%? Ако не сме, кой член от ЗДДС трябва да посочим като основание за неначисляване?
Отговор: При посочените обстоятелства, дружеството ви извършва доставка на услуга по електронен път, получател на която е данъчно задължено лице, установено в трета страна. Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано, при минимална намеса на човешкия фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
По правило режимът за облагане доставките на услуги зависи от тяхното местоизпълнение. По силата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, както и на чл. 58, буква „в“ от Директивата за ДДС мястото на изпълнение на услугите, оказвани по електронен път, получател на които е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. А когато получателят е данъчно задължено лице (какъвто е случаят), се прилага общото правило на чл. 21, ал. 2 от закона, като местоизпълнението е в мястото, където е установен получателят. Или казано по друг начин – там, където се намира седалището му или негов постоянен обект, за който е предназначена услугата. Следователно във фактурата, която издава на клиента си от САЩ, в случая дружеството няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа „чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”.
Въпреки че когато става въпрос за услуга, извършвана по електронен път, по която получателят е установен извън ЕС, това дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице няма водещо значение, все пак дружеството следва да притежава доказателства, че въпросният му клиент е данъчно задължено лице. Когато получателят на услугите е установен извън Общността, съществуват две хипотези, при чието наличие доставчикът може да смята, че контрагентът му има статут на данъчно задължено лице (стига да не разполага с противоположна по смисъл информация). Същите се съдържат в чл. 18, ал. 3 от Регламент 282/2011/ЕС.
Първата от хипотезите предвижда доставчикът да е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на последния, което потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, а при втората - доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС на получателя (или подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица (например документ от търговско-промишлената палата на САЩ, община, стопанска организация и др.под.).
17
Данъци и счетоводство » Обезщетение по чл. 54 от КСО за самоосигуряваща се майка
29.03.2018, 10:27Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика
Казус: При какви условия самоосигуряваща се майка може да получава обезщетение по чл. 54 от КСО - 50% от пълния размер на обезщетението?
Отговор: Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност, старост и смърт. Те могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство и ако отговарят на условията по чл. 52а от Кодека за социално осигуряване (КСО), да получават парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО за времето докато детето навърши 2 години.
Такава самоосигуряваща се майка има право да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО, ако в този период започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство (чл. 54, ал. 1, т. 2 от КСО).
Казус: При какви условия самоосигуряваща се майка може да получава обезщетение по чл. 54 от КСО - 50% от пълния размер на обезщетението?
Отговор: Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност, старост и смърт. Те могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство и ако отговарят на условията по чл. 52а от Кодека за социално осигуряване (КСО), да получават парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО за времето докато детето навърши 2 години.
Такава самоосигуряваща се майка има право да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО, ако в този период започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство (чл. 54, ал. 1, т. 2 от КСО).
18
Данъци и счетоводство » Прекратяване на срочен трудов договор
22.03.2018, 13:18Отговаря Нина Манолова - адвокат
Казус: Наш служител работеше със срочен трудов договор, чийто срок изтече на 30.09.2017 г. На лицето е издадена заповед за прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда на 02.10.2017 г. Заповедта е връчена на 6 октомври 2017 г. - петия работен ден, в 11 часа.
Лицето възразява, че неправилно е освободено от работа, след като е работило на 2, 3, 4, 5 и 6 октомври до 11 часа, т.е. бил е на работа 5 работни дни след изтичане срока на договора. Поради това счита, че уволнението му е в нарушение на чл. 69 от КТ. Основателно ли е това становище?
Отговор на специалиста: Действително, съгласно чл. 69, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни, без писмено възражение на работодателя, и длъжността е свободна. За да намери приложение чл. 69, ал. 1 от КТ, трябва да са налице следните предпоставки:
1. сключен трудов договор за определен срок;
2. определеният в трудовия договор срок да е изтекъл;
3. работникът или служителят да е продължил да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни;
4. да няма писмено възражение от работодателя през времето, когато лицето е работило след изтичане на срока на договора;
5. длъжността да е свободна.
От анализа на изложените предпоставки и информацията, съдържаща се във въпроса, става ясно, че са налице предпоставките по т. 1 (сключен трудов договор за определен срок) и т. 2 (определеният в трудовия договор срок да е изтекъл). Условието на т. 3 не е спазено (служителят да е работил 5 или повече работни дни след изтичане на уговорения срок). Преди приключване на работния ден е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Условието по т. 4 е да няма писмено възражение от работодателя. В това писмено възражение работодателят по ясен и категоричен начин трябва да покаже, че не желае да поднови договора, чийто срок е изтекъл. В конкретния случай връчената на служителя заповед на 6 октомври за прекратяване на трудовия договор по съществото си представлява именно писменото възражение на работодателя по смисъла на чл. 69, ал. 1 КТ. Това възражение трябва да бъде направено най-късно да края на петия работен ден.
Що се отнася до изискването на т. 5 - длъжността да е свободна, ще приемем, че в случая има свободна щатна бройка.
При направеното възражение от работодателя на петия работен ден след изтичане на уговорения срок на договора означава, че в конкретния случай не може да се приложи нормата на чл. 69, ал. 1 КТ.
Казус: Наш служител работеше със срочен трудов договор, чийто срок изтече на 30.09.2017 г. На лицето е издадена заповед за прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда на 02.10.2017 г. Заповедта е връчена на 6 октомври 2017 г. - петия работен ден, в 11 часа.
Лицето възразява, че неправилно е освободено от работа, след като е работило на 2, 3, 4, 5 и 6 октомври до 11 часа, т.е. бил е на работа 5 работни дни след изтичане срока на договора. Поради това счита, че уволнението му е в нарушение на чл. 69 от КТ. Основателно ли е това становище?
Отговор на специалиста: Действително, съгласно чл. 69, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни, без писмено възражение на работодателя, и длъжността е свободна. За да намери приложение чл. 69, ал. 1 от КТ, трябва да са налице следните предпоставки:
1. сключен трудов договор за определен срок;
2. определеният в трудовия договор срок да е изтекъл;
3. работникът или служителят да е продължил да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни;
4. да няма писмено възражение от работодателя през времето, когато лицето е работило след изтичане на срока на договора;
5. длъжността да е свободна.
От анализа на изложените предпоставки и информацията, съдържаща се във въпроса, става ясно, че са налице предпоставките по т. 1 (сключен трудов договор за определен срок) и т. 2 (определеният в трудовия договор срок да е изтекъл). Условието на т. 3 не е спазено (служителят да е работил 5 или повече работни дни след изтичане на уговорения срок). Преди приключване на работния ден е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Условието по т. 4 е да няма писмено възражение от работодателя. В това писмено възражение работодателят по ясен и категоричен начин трябва да покаже, че не желае да поднови договора, чийто срок е изтекъл. В конкретния случай връчената на служителя заповед на 6 октомври за прекратяване на трудовия договор по съществото си представлява именно писменото възражение на работодателя по смисъла на чл. 69, ал. 1 КТ. Това възражение трябва да бъде направено най-късно да края на петия работен ден.
Що се отнася до изискването на т. 5 - длъжността да е свободна, ще приемем, че в случая има свободна щатна бройка.
При направеното възражение от работодателя на петия работен ден след изтичане на уговорения срок на договора означава, че в конкретния случай не може да се приложи нормата на чл. 69, ал. 1 КТ.
19
Oтговаря: доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Въпрос: Може ли работник да подаде заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, докато е в отпуск за временна неработоспособност? Ако може и работодателят е съгласен, каква трябва да бъде датата на прекратяване на договора - посочената в заявлението или след изтичане на болничния?
Отговор: По време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност, определен от съответните здравни органи, трудовото правоотношение продължава да съществува и по принцип може да бъде изменяно или дори прекратено. Действително, в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, е предвидена предварителна закрила при уволнение на определени основания на работник или служител започнал ползването на разрешения му отпуск.
Работодателят не може да предприеме например уволнение поради съкращаване на щата, докато работникът или служителят е в болничен, без да спази процедурата по искане на предварително разрешение от Инспекцията по труда, или по-точно - такова уволнение би било незаконосъобразно.
Смисълът на тези правила е да се създадат известни гаранции срещу възможни работодателски злоупотреби и извършване на произволни уволнения на лица в по-уязвимо социално положение.
Казаното обаче не е относимо към прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие, защото при него подобна опасност не съществува. По правната си същност то не представлява уволнение, а преустановяване на трудовоправната връзка между страните в резултат на съгласуваната им обща воля. Затова законът не поставя никакви ограничения пред тях и както те са свободни по всяко време да встъпят в трудово правоотношение, така могат и по всяко време да постигнат съгласие да го прекратят. Според чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Не са предвидени някакви други особени правила във връзка с прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие.
Следователно няма пречка и по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност работникът или служителят да отправи предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят да го приеме и договорът да се прекрати веднага.
Срокът на изплащане на обезщетението за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване ще се определи съгласно чл. 42 КСО.
Въпрос: Може ли работник да подаде заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, докато е в отпуск за временна неработоспособност? Ако може и работодателят е съгласен, каква трябва да бъде датата на прекратяване на договора - посочената в заявлението или след изтичане на болничния?
Отговор: По време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност, определен от съответните здравни органи, трудовото правоотношение продължава да съществува и по принцип може да бъде изменяно или дори прекратено. Действително, в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, е предвидена предварителна закрила при уволнение на определени основания на работник или служител започнал ползването на разрешения му отпуск.
Работодателят не може да предприеме например уволнение поради съкращаване на щата, докато работникът или служителят е в болничен, без да спази процедурата по искане на предварително разрешение от Инспекцията по труда, или по-точно - такова уволнение би било незаконосъобразно.
Смисълът на тези правила е да се създадат известни гаранции срещу възможни работодателски злоупотреби и извършване на произволни уволнения на лица в по-уязвимо социално положение.
Казаното обаче не е относимо към прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие, защото при него подобна опасност не съществува. По правната си същност то не представлява уволнение, а преустановяване на трудовоправната връзка между страните в резултат на съгласуваната им обща воля. Затова законът не поставя никакви ограничения пред тях и както те са свободни по всяко време да встъпят в трудово правоотношение, така могат и по всяко време да постигнат съгласие да го прекратят. Според чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Не са предвидени някакви други особени правила във връзка с прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие.
Следователно няма пречка и по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност работникът или служителят да отправи предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят да го приеме и договорът да се прекрати веднага.
Срокът на изплащане на обезщетението за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване ще се определи съгласно чл. 42 КСО.
20
Данъци и счетоводство » Нови моменти в Закона за акцизите и данъчните складове
01.03.2018, 11:07Доц. д-р Любка ЦЕНОВА - доц. д-р по данъчно право
От 1 януари 2018 г. влизат в сила следните промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), публикувани в ДВ, бр. 97 от 5 декември 2017 г.
По-важните изменения се отнасят до освобождаване от заплащане на акциз на някои видове акцизни стоки, промени в изискванията за внасяне на акциз, промени в изискванията, свързани с бандеролите, промени в задължения за операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи, въвеждат се забрани, промяна в санкциите и др.:
1. Освобождават се от заплащане на акциз следните акцизни стоки
1.1. Произведената електрическа енергия от лица, за които няма изискване да са получили лицензия по Закона за енергетиката, при условие че е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия.
1.2. Цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията.
2. Внасяне на дължимия акциз
Законодателят приема, че акцизът се смята за внесен в държавния бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.
Санкции за нарушаване на изискването
• Който избегне пълното или частичното внасяне на дължимия по закона акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
При повторно нарушение глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция - в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.
• Който избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по закона акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв. Когато дължимият акциз е начислен и внесен, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
При повторно нарушение глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция - в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.
3. Задължения за операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи
Законодателят предвижда, че операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи по смисъла на Закона за енергетиката са длъжни ежемесечно до 10-о число след изтичане на данъчния период да предоставят информация на компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване, включително следната информация:
3.1. потребени количества природен газ за собствени нужди;
3.2. данни за типа на средствата за търговско измерване при промяна;
3.3. информация за извършените метрологични проверки на средствата за търговско измерване в случаи на извършени проверки през отчетния период;
3.4. протокол за конфигуриране на коригиращото устройство за обем (енергия);
3.5. данни за измереното, разпределеното и пренесеното количество природен газ за периода по получатели, както и местонахождението на съответните средства за търговско измерване, като измерените количества природен газ следва да са представени в обемни единици кубически метри при стандартни условия и количеството природен газ - в гигаджаули при горна топлотворна способност;
3.6. при поискване - данни за количествата пренесен природен газ, отчетени от конкретно средство за търговско измерване на природен газ.
4. Промени, свързани с бандеролите
Законодателят предвижда, че бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден.
Бандеролите се заявяват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.
Увеличава се размерът на следните глоби за нарушения на законодателството, свързано с бандеролите:
• Физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв.
• На юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
• Лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
5. Промени в изискванията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз
Законодателят предвижда, че когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, то за липсващите стоки се дължи акциз.
Когато получателят установи точното количество на акцизните стоки при тяхното разтоварване, количеството на акцизните стоки се вписва в регистър “Дневник складова наличност”. Съобщението за получаване се подава по компютърната система (чл. 73д от ЗАДС).
При посочени липси в съобщението за получаване на акцизни стоки, когато изпращачът е установен в друга държава членка, митническите органи извършват проверка на действително получените количества. Проверката относно действително изпратеното количество се извършва съгласно Регламент (EС) № 389/2012 г. на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 (ОВ, L 121/1 от 8 май 2012 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 389/2012”. След извършване на проверките, с които са установени липси на акцизни стоки, началникът на компетентното митническо учреждение издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача. Определеното задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Когато съобщението за получаване се приключи с липси, се извършва проверка съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 относно установяване на заплащането на акциза. В случай че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател - изпращач.
6. Промени, отнасящи се до банковите гаранции при вливане, сливане или разделяне на фирми
6.1. Законодателят е предвидил, че в случаите на вливане, сливане или разделяне, преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от ДОПК се извършва обезпечение, учредено с банкова гаранция и/или депозит в пари. В закона са посочени специалните правила относно тези гаранции в чл. 80, ал. 5 от ЗАДС. Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.
6.2. В случаите на освобождаване за потребление на въглища и кокс (виж чл. 20, ал. 2, т. 15 - 18 ЗАДС) акцизен данъчен документ се издава до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който са извършени продажбите или потреблението. Акцизният данъчен документ се издава за:
- всеки получател - едноличен търговец или юридическо лице, общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ; в случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект;
- количествата, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, общо за всички извършени продажби, като за природния газ на отделни редове се посочват общо продадените количества за битови нужди и за моторно гориво.
7. Забрани
Въвеждането на забрани е нов законодателен подход в данъчното облагане. В ЗАДС се въвеждат редица забрани:
Забранява се регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад.
Забранява се подаването на съобщение по чл. 73д за акцизни стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад или обекта.
Забранява се издаването на данъчни документи за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад или обекта. Забраната не се отнася за случаите на установяване на липси или потреблението на акцизни стоки.
Санкции
Законодателят е предвидил, че лице, което наруши разпоредбите, които се отнасят до банковите гаранции се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение - в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв.
Забрани
Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизните стоки и отпадъците от тютюн. Лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията в електронен вид, са длъжни да премахват информацията в срок до три дни от публикуването и да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения, включително чрез забрана или ограничаване на достъпа на използвани за целта телефонни номера, IP адрес и адрес на електронна поща.
Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки чрез обяви/съобщения, се предоставя при поискване на митническите органи.
Санкции
Който наруши забраната, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция - в размер от 5000 до 10 000 лв.
Забрани
Забранено е изпращането чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн. Забраната не се отнася за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
Не се допуска извършването на пощенски услуги, свързани с приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн.
Санкции
Лице, което наруши разпоредбите за изпращането чрез пощенската мрежа на акцизните стоки, се наказва с глоба за физическите лица в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв.
При повторно нарушение глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция - в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
Важно! Наказанията не се налагат на лицата - пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, които са уведомили митническите органи за наличие на пратка, съдържаща акцизните стоки или отпадъци от тютюн и са съдействали за установяване на нейния изпращач и получател.
Внимание! При осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи лицата са длъжни да им представят документ за самоличност. В случай на отказ самоличността на лицето се установява от компетентните органи на МВР.
8. Задължения при поставяне на технически средства за контрол
Законодателят е предвидил, че подлежащите на контрол лица, които са уведомени от митническите органи, че ще бъдат инсталирани и използвани техническите устройства и/или че ще бъдат поставени технически средства за контрол с цел ограничаване на достъпа до товара, са длъжни да задържат транспортното средство до предприемане на съответните действия, но за не повече от три часа от уведомяването.
Лицето, управляващо транспортното средство, е длъжно да предостави на митническите органи всички документи, които са свързани с транспортираните стоки (чл. 102б и чл. 102в ЗАДС).
Санкции
На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:
1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица;
2. имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.
Санкциите се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите.
Приема се, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:
1. е между свързани лица;
2. е привидна или заобикаля закона;
3. е на цена, която значително се отличава от пазарната;
4. не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие.
Отговорността се реализира по отношение на лицето доставчик или получател по доставката на акцизни стоки, за която:
1. не е налице документална обоснованост;
2. не са представени необходимите документи или не е декларирана съответната информация пред Агенция “Митници” и Националната агенция за приходите.
Важно! Маловажни случаи са тези случаи, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.
9. Промяна в понятията
9.1. Законодателят допълва понятието “енергиен продукт за отопление” и пояснява, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:
а) когато е енергиен проддукт с двойно предназначение (чл. 4, т. 10 от ЗАДС) и е свързан с минерологични процеси (чл. 4, т. 33 от ЗАДС);
б) когато се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
9.2. Допълва се понятието “тютюн за пушене”. Законодателят приема, че като “тютюн за пушене” се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията на понятието за тютюн за пушене, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества.
10. Други промени в административните наказания
10.1. Предвидено е увеличение на санкциите за следните нарушения
Лице, което не внесе дължимия акциз в сроковете, предвидени в закона, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 100 до 1000 лв. - за физическите лица.
При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
Лице, което не подаде акцизна декларация в сроковете, предвидени в закона, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1000 лв. - за физическите лица. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
Лице, което не предостави в срок информация, която се изисква за малка пивоварна, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи свързания с нея отчет в посочения в закона срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение посочената имуществената санкция се увеличава в размер от 500 до 3000 лв.
10.2. Въвеждат се нови санкции от 1 януари 2018 г. за следните нарушения:
Лицето, което държи и превозва акцизни стоки без опростен придружителен документ или документите, посочени в чл. 76а, ал. 8 или чл. 76в, ал. 3 от ЗАДС, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв.
Стоките, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.
Лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.
При повторно нарушение имуществената санкция е в двойния размер на дължимия акциз за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 1000 лв.
Лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лв.
От 1 януари 2018 г. влизат в сила следните промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), публикувани в ДВ, бр. 97 от 5 декември 2017 г.
По-важните изменения се отнасят до освобождаване от заплащане на акциз на някои видове акцизни стоки, промени в изискванията за внасяне на акциз, промени в изискванията, свързани с бандеролите, промени в задължения за операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи, въвеждат се забрани, промяна в санкциите и др.:
1. Освобождават се от заплащане на акциз следните акцизни стоки
1.1. Произведената електрическа енергия от лица, за които няма изискване да са получили лицензия по Закона за енергетиката, при условие че е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия.
1.2. Цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията.
2. Внасяне на дължимия акциз
Законодателят приема, че акцизът се смята за внесен в държавния бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.
Санкции за нарушаване на изискването
• Който избегне пълното или частичното внасяне на дължимия по закона акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
При повторно нарушение глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция - в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.
• Който избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по закона акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв. Когато дължимият акциз е начислен и внесен, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
При повторно нарушение глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция - в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.
3. Задължения за операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи
Законодателят предвижда, че операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи по смисъла на Закона за енергетиката са длъжни ежемесечно до 10-о число след изтичане на данъчния период да предоставят информация на компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване, включително следната информация:
3.1. потребени количества природен газ за собствени нужди;
3.2. данни за типа на средствата за търговско измерване при промяна;
3.3. информация за извършените метрологични проверки на средствата за търговско измерване в случаи на извършени проверки през отчетния период;
3.4. протокол за конфигуриране на коригиращото устройство за обем (енергия);
3.5. данни за измереното, разпределеното и пренесеното количество природен газ за периода по получатели, както и местонахождението на съответните средства за търговско измерване, като измерените количества природен газ следва да са представени в обемни единици кубически метри при стандартни условия и количеството природен газ - в гигаджаули при горна топлотворна способност;
3.6. при поискване - данни за количествата пренесен природен газ, отчетени от конкретно средство за търговско измерване на природен газ.
4. Промени, свързани с бандеролите
Законодателят предвижда, че бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден.
Бандеролите се заявяват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.
Увеличава се размерът на следните глоби за нарушения на законодателството, свързано с бандеролите:
• Физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв.
• На юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
• Лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
5. Промени в изискванията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз
Законодателят предвижда, че когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, то за липсващите стоки се дължи акциз.
Когато получателят установи точното количество на акцизните стоки при тяхното разтоварване, количеството на акцизните стоки се вписва в регистър “Дневник складова наличност”. Съобщението за получаване се подава по компютърната система (чл. 73д от ЗАДС).
При посочени липси в съобщението за получаване на акцизни стоки, когато изпращачът е установен в друга държава членка, митническите органи извършват проверка на действително получените количества. Проверката относно действително изпратеното количество се извършва съгласно Регламент (EС) № 389/2012 г. на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 (ОВ, L 121/1 от 8 май 2012 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 389/2012”. След извършване на проверките, с които са установени липси на акцизни стоки, началникът на компетентното митническо учреждение издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача. Определеното задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Когато съобщението за получаване се приключи с липси, се извършва проверка съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 относно установяване на заплащането на акциза. В случай че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател - изпращач.
6. Промени, отнасящи се до банковите гаранции при вливане, сливане или разделяне на фирми
6.1. Законодателят е предвидил, че в случаите на вливане, сливане или разделяне, преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от ДОПК се извършва обезпечение, учредено с банкова гаранция и/или депозит в пари. В закона са посочени специалните правила относно тези гаранции в чл. 80, ал. 5 от ЗАДС. Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.
6.2. В случаите на освобождаване за потребление на въглища и кокс (виж чл. 20, ал. 2, т. 15 - 18 ЗАДС) акцизен данъчен документ се издава до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който са извършени продажбите или потреблението. Акцизният данъчен документ се издава за:
- всеки получател - едноличен търговец или юридическо лице, общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ; в случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект;
- количествата, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, общо за всички извършени продажби, като за природния газ на отделни редове се посочват общо продадените количества за битови нужди и за моторно гориво.
7. Забрани
Въвеждането на забрани е нов законодателен подход в данъчното облагане. В ЗАДС се въвеждат редица забрани:
Забранява се регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад.
Забранява се подаването на съобщение по чл. 73д за акцизни стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад или обекта.
Забранява се издаването на данъчни документи за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад или обекта. Забраната не се отнася за случаите на установяване на липси или потреблението на акцизни стоки.
Санкции
Законодателят е предвидил, че лице, което наруши разпоредбите, които се отнасят до банковите гаранции се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение - в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв.
Забрани
Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизните стоки и отпадъците от тютюн. Лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията в електронен вид, са длъжни да премахват информацията в срок до три дни от публикуването и да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения, включително чрез забрана или ограничаване на достъпа на използвани за целта телефонни номера, IP адрес и адрес на електронна поща.
Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки чрез обяви/съобщения, се предоставя при поискване на митническите органи.
Санкции
Който наруши забраната, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция - в размер от 5000 до 10 000 лв.
Забрани
Забранено е изпращането чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн. Забраната не се отнася за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
Не се допуска извършването на пощенски услуги, свързани с приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн.
Санкции
Лице, което наруши разпоредбите за изпращането чрез пощенската мрежа на акцизните стоки, се наказва с глоба за физическите лица в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв.
При повторно нарушение глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция - в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
Важно! Наказанията не се налагат на лицата - пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, които са уведомили митническите органи за наличие на пратка, съдържаща акцизните стоки или отпадъци от тютюн и са съдействали за установяване на нейния изпращач и получател.
Внимание! При осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи лицата са длъжни да им представят документ за самоличност. В случай на отказ самоличността на лицето се установява от компетентните органи на МВР.
8. Задължения при поставяне на технически средства за контрол
Законодателят е предвидил, че подлежащите на контрол лица, които са уведомени от митническите органи, че ще бъдат инсталирани и използвани техническите устройства и/или че ще бъдат поставени технически средства за контрол с цел ограничаване на достъпа до товара, са длъжни да задържат транспортното средство до предприемане на съответните действия, но за не повече от три часа от уведомяването.
Лицето, управляващо транспортното средство, е длъжно да предостави на митническите органи всички документи, които са свързани с транспортираните стоки (чл. 102б и чл. 102в ЗАДС).
Санкции
На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:
1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица;
2. имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.
Санкциите се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите.
Приема се, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:
1. е между свързани лица;
2. е привидна или заобикаля закона;
3. е на цена, която значително се отличава от пазарната;
4. не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие.
Отговорността се реализира по отношение на лицето доставчик или получател по доставката на акцизни стоки, за която:
1. не е налице документална обоснованост;
2. не са представени необходимите документи или не е декларирана съответната информация пред Агенция “Митници” и Националната агенция за приходите.
Важно! Маловажни случаи са тези случаи, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.
9. Промяна в понятията
9.1. Законодателят допълва понятието “енергиен продукт за отопление” и пояснява, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:
а) когато е енергиен проддукт с двойно предназначение (чл. 4, т. 10 от ЗАДС) и е свързан с минерологични процеси (чл. 4, т. 33 от ЗАДС);
б) когато се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
9.2. Допълва се понятието “тютюн за пушене”. Законодателят приема, че като “тютюн за пушене” се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията на понятието за тютюн за пушене, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества.
10. Други промени в административните наказания
10.1. Предвидено е увеличение на санкциите за следните нарушения
Лице, което не внесе дължимия акциз в сроковете, предвидени в закона, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 100 до 1000 лв. - за физическите лица.
При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
Лице, което не подаде акцизна декларация в сроковете, предвидени в закона, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1000 лв. - за физическите лица. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
Лице, което не предостави в срок информация, която се изисква за малка пивоварна, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи свързания с нея отчет в посочения в закона срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение посочената имуществената санкция се увеличава в размер от 500 до 3000 лв.
10.2. Въвеждат се нови санкции от 1 януари 2018 г. за следните нарушения:
Лицето, което държи и превозва акцизни стоки без опростен придружителен документ или документите, посочени в чл. 76а, ал. 8 или чл. 76в, ал. 3 от ЗАДС, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв.
Стоките, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.
Лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.
При повторно нарушение имуществената санкция е в двойния размер на дължимия акциз за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 1000 лв.
Лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лв.