bigdarkmad ,

В чл.70 ал.1 се изброяват случаите, при които независимо , че са изпълнени условията на чл.69 или 74 НЯМА право на данъчен кредит и в частност става дума за "2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;" .
 По-долу чл.70 ал.3 пояснява, че :

" Алинея 1, т. 2 не се прилага за:
...........
7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;"

Т.е. нощувките не попадат в обсега на случаите, при които съгласно чл.70 ал.1 т.2 НЯМА право на данъчен кредит. С една дума за тях имаме право на такъв.

Благодаря много , след насоката ми отне 5 четения на закона, докато схвана какво се има в предвид, явно бавно загрявам. Но след твоите два поста ми се изясни ситуацията.

То и аз така чета, ама спрямо доста други постове, теми и тълкувания излиза, че има право на данъчен кредит, спрямо закона и това дето цитирах в първия пост излиза, че няма. Ето една тема от 2014:
https://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=11033.0
Аз вече се обърках!

Здравейте,
До колкото четох и проучих, ми стана ясно, че когато служителите на фирмата (назначени на ТД във въпросната фирма) са изпратени в командировка във връзка с дейността на фирмата, може да се ползва данъчен кредит върху нощувките/настаняването им в размер на 9% (говорим за нормална фирма ЕООД/ООД, не за тур оператор).
Чета разни указания от различни години и по тях пише, че тези 9% ДДС можели да се прихванат. Обаче като отворя актуалния зДДС виждам следното:
http://www.tita.bg/page/20
"
Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;
"
Първо въобще не разбирам какво значи "от лицето лица", кое е отва лице - управителя/собственикът на фирмата, юридическо или физическо. Както и да е.
Можете ли да ми намерите някакво актуално указание, което да си принтирам и да приложа към счетоводните документи, като основание да прихванем тези 9% ДДС във фирмата, понеже авансовата ми фактура (от хотела) е с данъчна основа + ДДС, обаче финалната оригинална е без ДДС-то, тоест хората от счетоводството на хотела явно си мислят, че ние сме си разнесли ДДС-то по сметката за ДДС 4531, само дето на мене цялата сума ми седи на 402 Доставчици по аванси, понеже собственикът на фирмата не вярва, че имаме право на данъчен кредит за 9% ДДС и докато не види указание от НАП, няма да повярва. Та ако някой има указание и може да помогне, и ако може указанието да е сравнително актуално, с оглед на промените в зДДС през годините.

На кого плаща ? На хотела може би ? Ако е така това си е авансово плащане на доставчик. При реализиране и отчитане на командировката този разход ще си го осчетоводите като текущ.

А може би плаща на лицето ? В този случай това би било плащане на подотчетно лице , а не разход. И аналогично след отчитане на командировката ще се осчетоводи като текущ разход.

Ох много се извинявам, на хотела плаща, понеже плаща директно по банков път винаги и аз го приех за факт, не помислих, че се получава двусмислица.
Благодаря много, първия вариант за хотела е точно това, което ми трябва, но ще си запиша и втория, за да го имам.

Здравейте,

Имаме малък спор. Собственикът на фирмата плаща за настаняване в хотел във връзка с предстояща командировка след няколко месеца. Този разход за бъдещ период ли отива или се отчита текущо?
Аз винаги съм си мислел, че разход за бъдещ период е, когато например имам застраховка на кола или наем, като разхода е направен сега за една или няколко години напред. Обаче това настаняване в хотел за след няколко месеца ме озадачава?
Малко помощ, ако може моля.

Процедурата, която сте описали е правилна. Естествено, ако има неразпределена печалба от мин.години може още м.януари да се вземе решение тя да бъде разпределена и дивидентът да се изплати.

Не за предната година, ама после и аз рових и видях, че реално се гледа решението на общото събрание, а не кога се изплащат реално сумите. Благодаря

Здравейте,
Аз си мисля, че беше така но все пак да питам. Мога ли да направя нещата в следната последователност:
1. Накрая на 03.2016 - Общото събрание взема врешение за разпределение на дивидент (след като е приело ГФО няколко дена преди това).
2. От там следва начисляване на дивидента и на данъка към него
3. В 04.2016 (месец) подаваме Декларацията по чл. 55 и плащаме данъка, въпреки това, че дивидента още не е бил изплатен, а само начислен
4. Изплащаме дивидента по нататък, общо взето, в който месец пожелае собственикът

Електронният подпис трябва да е на търговеца или съставителя или адвоката, за да подадете в ТР. Ако Вие сте съставителят, може с Вашият ел. подпис и нотариално заверено пълномощно от фирмите.

Благодаря, но май няма да стане. Имаме само един подпис и той е на една от фирмите, други подписи няма, понеже за НАП и НСИ е достатъчно.
Интересното е, че аз реално се само-добавих към този ел. подпис като отидохме заедно със собственика на фирмата в местния ТД на НАП, и от там просто ме добавиха дори без пълномощно.
В ТР работата ми се струва много сбъркана. Май по - добре 50 лв. еднократно, от колкото 25 лв. по ел. път и още 50 лв., понеже нещо не им е харесало.
Благодаря много за информацията.

Здравейте,
След като звънях на телефона на ТД и три пъти, гласов секретар ми казваше, че са много заети и ми затваряше, накрая се свързах. Питах следното нещо: Едната от фирмите ни има електронен подпис, всички останали фирми, както и собственикът им се управляват с този електронен подпис и всички декларации и прочие неща към НАП и НСИ се подават с този електронен подпис. Досега проблеми не е имало, подавам за 5 фирми и на 2 СОЛ. Викам аз "Мога ли да си подам със същия подпис и ГФО в ТР по електронен път?". Питаха ме "Ама подписа на физическо лице ли е?", аз "Не на една от фирмите е", отговор "Ами тогава не може".
Добре, аз се чудя щом в НАП така подавам всичко, включително годишно на всички фирми и на СОЛ, защо в ТР да не може?! Наистина ли не може, или тази дето ми отговори не знаеше? Никак не ми се плащат по 50 лева на фирма, от друга страна това подаване по ел.път ми се вижда като безгранична възможност за заяждане за всякакви глупости. Та мога ли да подам с този подпис на Борика Банк Севриз, който се води на фирма, а останалите са го упълномощили?
Надявам се да ме разбрахте.

Благодаря много! Искренни благодарности @delphine, спести ми много допълнително чудене и главоблъскане.

Да, ако сте я осчетоводили като разход ще се води разход.

Хайде хайде, Закона задължава фирмите дори без дейност да си подават отчетите.
Ако фирмата временно е прекратила дейност, това не я освобождава от това да си подава отчетите в НАП, НСС и ТД.
Според мен този "разход" си е разход на фирмата, но не води до промяна на факта че фирмата е без дейност, понеже под дейност би следвало да се разбира икономическа дейност, а не следване изискванията на Законите за годишно приключване.
Впрочем 50 лв (или 25) са си 0, така че промяна в Баланса и ОПР няма да има значителна.

Ако доходите за 2015 са само от трудови правоотношения и данъкът е коректно изчислен и внесен не подавате ГДД.

Има логика, благодаря, не се бях замислял. Тогава само Д6 с  месец 13 - ЗОО и ДОО (СОЛ) и до там, така ли?

И още нещо, попълвам декларацията само за 11.2015 и 12.2015, другите месеци щом няма СОЛ не ги попълвам. Понеже мисля, че личния труд се разнасяше за цялата година, както и възнагражденията на СОЛ, обаче тук няма такива, затова попълвам само 11.2015 и 12.2015, така че Д6 да е същото като в Д1 и до там. Правилно ли си мисля?

Добър ден,

За да не сгреша искам да питам. Месеци 11.2015 и 12.2015, работих като СОЛ. Преди това бяха на ТД през годината (без СОЛ). Всъщност 11.2015 се засече СОЛ (около половин месец) + ТД цял месец.
Нямам възнаграждения за личен труд, наеми, дивиденти и т.н. доходи като СОЛ.
Фирмата ми е нова, така че се осигурявах върху 420 за частта от 11.2015 и за целия 12.2015. Не би трябвало да има годишно изравняване и т.н., понеже нямам доходи като СОЛ и осигуровките ми са внесени вече.
Въпросът ми е преди това, което работих на ТД през годината до края на 11.2015, трябва ли някак да го отразя в ГДД и прочие документи или не?
Може да е тъп въпрос, обаче искам да си приключа коректно нещата затова питам.

Май имаше такава тема наскоро - срокът давностния е 5 години, и ако се разтърсиш в интернет ще видиш, че големите салда по тази сметка от НАП им е удобно да ги броят за заеми. Друго ако фирмата дължи на лицето пари, то това е напълно нормално за малките фирми, където собственикът се налага да финансира дейността от време на време.

Счетоводителя може да бъде отговорен за счетоводството дотолкова, дотолкова го е "моделирал" по незаконосъобразен начин, което обикновено става точно под давление на собственика на фирмата. Може да бъде отговорен за нивото на своята професионална компетентност, може да бъде виновен и за това, че е "мека Мария", обаче да му се вменява някаква глобална вина за всичко е несериозно. Той не е следовател, а работи с предоствена му информация, разчитайки на своята аналитичност. Без да коментираме масовите аспекти на витещото мнение за естеството на счетоводната професия, като нещо елементарно, за което не си струва да плащаш, И коментираните по-горе никакви "счетоводни услуги" за никакви пари, които не са нищо повече от крещяща профанизация на счетоводното обслужване в неговата комплексност и многообразие.

Мога да Ви кажа, че не винаги става под давленията на собствениците.
А и точно затова трябва да се регулира отговорността. Защото, когато дадения счетоводител знае, че носи отговорност най - вероятно ще откаже да следва "нарежданията" на собствениците. Работата тук е като с Евро проектите. Преди време работих за една одиторка, проектите бяха по Евро линия за по над 200 000 лева.
Филосоцията беше накратко: "Пиши, че всичко е наред, за да има още проекти".
Когато счетоводителят не носи никаква отговорност, а има семейство и прочие разходи, на него му се предоставя възможност просто да се хареса на клиента, за да го запази. Друг е въпросът, че една голяма част от счетоводителите поне тук просто са некадърни, осъзнават този факт, както и факта, че хората имат ниска финансова култура, и ето рецепта за привличане на клиенти с "атрактивни" цени. Повечето хора разбират каква отговорност носят, чак когато от НАП ги глобят и трябва да платят, абсурдно е да се мисли, че те съзнават какво правят (впрочем ако съзнаваха нямаше да си откриват ЕТ и да отговарят с цялото имущество, ама това е друга тема).

Отговорен за дейността на фирмата, включително за подбора на доставчиците е ръководителят. Ако изберете бизнес консултант и той/тя Ви посъветва нещо, което Ви е увредило - отново се има ЗЗД с членовете за обезщетения и неустойки. Не можете да очаквате държавата/НАП да ви "пази" от вашия избор на доставчици на всякакви услуги. А когато малкият бизнес избира счетоводна кантора, обикновено водещото е цената. Ако държавата се намеси и регулира този процес, това ще вдигне цените като цяло, и тогава като малкият бизнес отново няма да е доволен. Като цяло най-добрият регулатор е пазарът. По този начин потребителите получават качествени услуги на възможно най-ниска цена.

В България хората са с изключително ниска финансова култура, да не кажем никаква.
Аз Ви го казвам от личен опит и съм направо потресен. На 99% от тях не са наястно с простия факт, че ако при избора на счетоводител предпочетат цената за сметка на качеството, накрая от НАП ще им избият "икономисаните пари" с глоби и актове.
В България реално промишленост и производство почти няма, а този дето го има е добре защитен с адвокати и прочие служители, които може да си позволи. Моята позиция е, че некадърния счетоводител вреди на дребния бизнес, а повечето собственици нямат никаква представа за последствията.
Колкото до пазарът, при липса на каквато и да е отговорност, той е определя от това за колко "човекът с дипломата за счетоводител", ако има такава е готов да излъже собственикът, че ще му води счетоводството.
Впрочем интересна идея, след като има закони, който регламентират че собственикът може да търси отговорност от счетодителя (както каза Катя Крънчева), тогава не виждам, защо протестирате това да се запише и в Закон за счетоводството например, така да се избегнат разходите за адвокати и прочие неща, просто да се приеме, че за счетоводната част отговорен е счетоводителят, а не собственикът.
Все пак той е собственикът на предприетие, не на счетоводна кантора.

Много вопли срещу “счетоводителите си, банките, прочие други лица и институции”, вероятно поради ниска правна култура.

Има си Закон за задълженията и договорите и клиентът винаги може да претендира за обезщетение по съответните членове. Да не говорим, че може да се договори и неустойка. Консултирайте се с адвокат как може да стане това, ако Ви интересува.

Аз го виждам на практика и не се получава. Дори при наличието на договор за счетоводно обслужване, при ревизионен акт и глоба от НАП за над 1000 лева например, консултациите с адвокат почват от 100 лева нагоре. Ако става въпрос за дребен бизнес и малки магазинчета, собственикът ще се окаже като между "чук и наковалня" - от НАП си искат глобата сега, разходите за адвокатски хонорари и съдилища също. Ако е дребен бизнес слабо вероятно е собствекът да има достатъчно средства, за да се съди. Големите фирми си имат назначени и адвокати и счетоводители, за тях не е проблем да съдят било НАП и счетоводителя, дори и без да има закон за това.
Въпросът, който мен ме вълнува силно  е: ЗАЩО е необходимо собственикът след като е платил веднъж, да е отговорен за нещо различно от неговата основна дейност?!

Здравейте!
Искам да попитам за мнение по следния казус:
Фирма има стари остатъци по сметка 493 от 2011 г. /салдо Дт/ - които най-вероятно са от осигуровки на собственици/ за тяхна сметка /. Може ли сега през 2015 г. да ги закрием със сметка 609 и да ги посочим в увеличение на данъчния резултат или е задължително да се внесат в касата на фирмата за да се изчистят. Прочетох, че от счетоводна гледна точка няма давност както е за вземанията по ЗКПО /5 години/. Ако не се внесат от собственика до кога може да стоят на салдо и как се третират за данъчни цели - влияят ли на данъчната декларация?
Благодаря предварително!

Проблемът ВИ по - скоро трябва да е, че ако тези суми по 493 са големи (аз разбирам над 1000 лева), се води все едно е заем, че във Вашия случай за срок над 1 година.
Затова е добре, ако случайно има такива задължения да се изчистват, защото до колкото ми служи паметта от НАП спокойно може да го сметнат като заем от фирмата към собственика (за обратния случай е малко вероятно да се заядат).
За вземания от клиенти и доставчици срокът е 5 години, обаче в случай на мен ми се струва, че собственикът не е нито клиент нито доставчик, след като е в 493. Пак може да е 5 години, но аз ако съм данъчен ще кажа, че сте пуснали заем и ще искам да Ви глобявам.

Не съм съгласен! Цените на счетоводни услуги без оглед на това дали се осъществяват от кантори или физически лица се определят на пазарен принцип. Отговорност трябва да се носи съобразно договореното  между страните. Тук не става въпрос за качество на счетоводната услуга, а за злоупотреби от страна на управляващите и представляващите търговските дружества!

Ами в Бургас има "търговци" дето си въобразяват, че 60 лева на ГОДИНА е нормална цена за счетоводно обслужване. За 60 лева на година на мен ми се струва, че с оглед на работната норма на ден (дори на продавач консултант) на такъв търговец може да бъде отделен максимум 1 ден. Като цяло опитите за рекет от страна на разни собственици на фирми тук са често срещано явление, все едно са на турски битак.
Някой закъсал или не толкова "колега", като знае че не носи отговорност може да се навие и за 60 лв на година, защо да не?! Договорката между страните е ясна, когато управителят се принуждава да прави счетоводителя или кантората неща, които противоречат на Законодателството. Проблемът според мен е тогава, когато счетоводителите знаейки, че не носят никаква отговорност си позволяват да се гаврят с фирмите. Може и да не ВИ харесва, но това е масово явление в Бургас!
Аз не отричам, че имам лимитирани познания, ама поне не оказвам професионални счетоводни услуги, а се оказва масово че хорате дето ги оказват "набутват" собствениците. Също така никой никъде не казва, че ако счетоводителят сгреши днес, от НАП ще констатират грешката утре, най - вероятно би станало след 2-3-4-5 години. Тоест много е правилно дори счетоводителите да носят отговорност за действията си, защото собствениците живеят с илюзията, че всичко им е наред, а когато след 4 години от НАП открият, че не е и започнат с актовете, от счетоводителя (кантората) няма и следа, пък и да го намерят, собственикът носи цялата отговорност.
Това сме го виждали безброй много пъти, и позицията на НАП е ясна по въпроса, те си глобят фирмата и собственикът, кой му е правил счетоводството тях не ги интересува въобще. Когато някои колеги са наястно с мисълта, че може да плащат солидарно със собственика и дори да влязат в затвора, това не само ще промени мисленето им, ами ще премахне "дъмпигнът" на цените.
Извинявайте, ама продавач консултант в магазин за дрехи носи повече отговорност, ако нещо се открадне, от колкото счетоводител, който работи с малки фирми.
С тази разлика, че ако се открадне нещо от магазина то най - вероятно ще е до 100 лв, а глобите на НАП започват от 500 лв нагоре.
Елементарен пример, имаме някакъв производител, той си няма никак идея от счетоводство, иска да си произвежда нещата и счетоводството му да е наред. Как може той да е отговорен, че не си е подал годишната декларация примерно, след като е платил за счетоводно обслужване? То това е и проблемът в България, вместо хората да си развиват бизнеса и да плащат за всички останали услуги съпътстващи го, те се принуждават да следят счетоводителите си, банките, прочие други лица и институции, за да не се наложи накрая да плащат. Пак да кажа, от НАП глобяват единствено фирмите и техните собственици, не съм виждал глобен счетоводител.