Може би глоба до 500 лева, сега въпросът е как да се извиним, така че да смекчим глобата?
Оказва се, че предишните счетоводителки дори не са знаели, че трябва да се подава такава декларация.

Данък дивидент се дължи върху брутния размер на дивидента, който ще разпределяте.
Ако разпределяте 50000 - на 50000, а ко имате и нещо от минали години и разпределяте 100000 - на стоте.

За дивидента не се подава, но за данъка - да, подава се Д55.

Разбрано благодаря много.
А, ако колегите ни са пропуснали да подадат Д55 в началото на миналата година, тогава как да се коригираме?
(от известно време ми стоят едни пари надвнесени, най - накрая разбрах от къде са, и в НАП проверявах, но и там не видяха нищо)

Здравейте,

Гледам тук един случай и взех да се обърквам, затова да попитам.
Имам данъчна печалба (примерно) - 90000 лева
         корпоративен данък - 9000 лева

Сега идва въпросът - данък дивидент - 5% върху 90 000 лева ли е или  върху 81000 лева (данъчна печалба - корпоравитен данък)?
Коя от двете суми трябва да се обложи с 5% дивидент?

Благодаря предварително. Знам, че е елементарен въпрос, но взех да се обърквам.

П.С.
Още един въпрос - за дивидента подава ли се декларация по чл.55 от фирмата?

Ако питаш за това дето си мисля, последните 3 месеца не внасяш, и нещата се оправят с годишната данъчна декларация.

Благодаря много за мненията.
С приходите е малко по - сложно, заради "сезонната активност", засега ще си караме като досега, ако дойде проверка от НАП надявам се да са разбрани.
Лека вечер.

Здравейте,

Фирма, която се занимава с електронна търговия закупува права върху домейни за една година с цел продажбата на тези домейни. Цената на тези права е под 100 лева на година. Фактурите са от страни в ЕС и извън (Азия).

1 , Признават ли се като текущ разход - тоест 602 / 401?
2 , Следва ли да се начислява ДДС на получените фактури извън ЕС? Мисля си за чл. 21 от ЗДДС.
3 , Следва ли да се начислява ДДС при продажба на тези домейни на клиенти в България, в ЕС и извън ЕС?

Това са 20 различни случая.
Ако продаваш домейни в БГ, начисляващ ДДС.
АКо продаваш домейни на фирми е ЕС, те да си начислят ДДС-то, ако е на физически лица, ти плащаш тука.
Ако купуваш от GoDaddy и прочие компании с колонове регистрирани в ЕС, те би трябвало да ти махнат ДДС-то (ако ти имаш фирма регната по ДДС) и ти да си го платиш тука.
Това е което на мен ми идва на ум.
Аз домейните ги причислявам към онлайн услугите и дейностите.

Май (казвам само май), ако можеш да докажеш, че фирмата е регистрирана по тяхното законодателство - не трябва.
Но пък от друга страна другата фирма би трябвало да е задължена да се регистрира в ЕУ, щом работи с клиенти от Европа, за да си плаща ДДС-то тука.
Така мисля стана с Гугъл и някой други по големи фирми.
Ако сумата е малка, най - добре си плати ДДС-то тук, понеже тази работа с Америка и Русия ми е много мътна.

А защо да не може? Нали този автомобил се ползва?

Да така е, но понякога разликата между управленски цели и икономическа дейност са много размини и данъчните могат да ги тълкуват както им допада.
Реално, ако собственикът на фирмата е достатъчно добър, може да позволи на работниците да ходят до местоработата си с автомобилът (дори да е в същият град).
Но основната ми идея беше, че дейността е организация на мероприятия, а не примерно производство и разнос, или визитации на пациенти.
А за каското и застховката, примемам че може да минат за разход, макар че активът е вече изхабен и отписан от ДАП.

Здравейте,
Имам следните два въпроса:
След като лекият автомобил е вече изхабен и не се води в ДАП, а само в САП (това е станало края на 2013). Тази година разходът за застховка и каско може ли да мине като текущ разход за фирмата или не?
И втори въпрос, ако дейността на фирмата е свързана с провеждане на мероприятия извън населеното място, където е установено седащите й, и автомобилът се използва за превоз както на работници така и материали, то за икономическа дейност ли се ползва колата или за управленска? Реално имаме служители в офис, но пък основната дейност на фирмата е организиране на мероприятия в други градове.
Ще съм благодарен, ако изкажете мнения по темата, понеже от това дето търсих не успях да стигна до категорични изводи.

А това идва от допълнително възнагражение за професионален опит.
Може ли да го махна процента, и да продължи да си върви заплатата по старо му?

Здравейте,
Знам, че тук не е форум за съпорт на Микроинвест, но от разговора с тях по телефона не успях да получа нищо като съвет или решение. Всъщност решихме, че е бъг за месеца, но пробвах за 10ти месец и пак се случи.
МОД-а за 2014 е 542 лева точно (взет от таблицата на КиК). До 08 месец (включително) всичко върви както трябва в Д1 и Д6. Обаче за 09 и 10 (върху тези месеци тествах) програмата сама си променя МОД-а в декларациите на 545.25.
Най - парадоксалното е, че в картонът продължава да си 542.
Някакви идеи от къде може да идва тази странност? Аз промени по - програмата не съм правил никакви, всеки месец едно и също.
Впрочем програмата променя всички стойности в Д1 и Д6 на база на променения МОД и става голяма каша.

Разхода си е в 2014, но ползването на данъчен кредит по фактурата си е един от следващите 12 периода!

Сега вече ми се изясни напълно. Сърдечни благодарности за помощта 

Здравейте,
данъчния кредит можете да го ползвате до 10.2015 включително!

Благодаря.
Ами значи базирано на Микроинвест (не знам до колко законово е правилно, понеже реално разхода би трябвало да мине в следващата година според мен).
Та те имат опция "ДДС за Експорт" на Делта Про, разхода ще го пусна с контирания за 09.2014, но под ДДС за ескпорт ще пусна за сега 12.2014.
Ако до 12.2014 - няма достатъчно приходи, ще се върна и ще редактирам примерно на 03.2015 (според месеца, където са се натрупали достатъчно приходи).
Ако е възможно само да потвърдим, възможно ли е така да стане? Питам понеже бях чел тема в Odit и се разправяха за пренасянето на фактура в следващата година, и имаше мнения че трябва да се сторнира в едната и да да се прехвърли така в новата..
Реално в Делта ПРО-то фактурата ще седи като разход за 2014, но ДДС-то ще влезе в 2015.

Имате право да ползвате данъчен кредит в следващите 12 месеца.

Да, но фактурата трябва да е я прехвърля и нея в следващата година (в смисъл сега да я пусна, после да я сторнирам..или нз...Те и Микроинвест прехвърлят само ДДС-то с опцията "месец за експорт")
Като се замисля, защо не? Това значи ли, че след като разходът е от 09.2014, може да упражним правото на данъчен кредит до 09.2015 (включително).
Понеже март,април и май фирмата генерира най - много приходи.

Здравейте,

Имам следното чудене. Фирмата е със "сезонна активност". И за 09.2014 има напревен голям разход, на който ДДС-то е около 1000 лева. Но няма с какви приходи да се покрие.
Възможно ли е, от 09.2014 до 11.2014 този разход да не се осчетоводява. Или в случая с Микроинвест, разхода се отчита, но ДДС-то отивам в графа "ДДС за експорт 12.2014".
За 12.2014 излизаме на възстановяване  1000 лева (+- някакви други разходи, ако са възникнали и не са покрити). През следващите месеци (01.2015; 02.2015 се очаква да има повече приходи) тези 1000 лева се покриват от приходите. И така си спестяваме ефективното възстановяване на данъка. Ако случайно, не се покрие цялата сума, вече 03.2015 влизаме в процедура по ефективно възстановяване.

На мен ми изглежда логично като идея, но понеже познанията ми са лимитирани, ще се радвам на коментар от по - напреднали колеги.

Здравейте,

Някой подавал ли е Искане за прихващане?Интересува ме дали са го тропнали с проверка или ревизия?

Зависи от сумата и фирмата, пробвай сега отпускарския месец може и да не им се занимава...

Е, очевидно навсякъде има местни особености

Аз споделих опит от ТД на НАП София, офис Център. Там деловодството е едно и после преписки от този род се разпределят по компетентност на Счетоводството.

Не виждам как биха разпределили подобно искане на ревизорите и защо?!? (които и тук се помещават на петия най-висок етаж)

Имаме 10+ етажа :

Здравейте,

Аз ще споделя личен опит.
Запитването се пише в свободен текст, кратко и по същество. Например, искате уточняване на параграфите, по които има надвнесени суми.

По-важни са следващите Ви действия.
1. Отивате в НАП и подавате исканията в деловодството, от където се снабдявате с вх.№.
2. След няколко дни отново отивате в деловодството и правите справка на кой конкретен служител е разпределено Вашето запитване. Обикновено това е служител от счетоводството.
3. Отивате при този служител и вече в разговор с него уточнявате всичко, което Ви интересува.

Важно!!!- Трябва да имате нотариално заверено пълномощно от фирмите, че ще получавате от тяхно име документи и информация от НАП, НОИ и т.н.

Здрасти,

Благодаря много за отговорът. Имам нотариално заверено пълномощно (за ужас на служителите на НАП).
Само да уточним, за деловодството, което е към ревизорите ли говорим (известни още като Десет етажната сграда в Бургас) или за нормалния НАП?
Аз така като чета и мисля, ми се струва, че трябва да е при ревизорите, понеже тези малкия НАП освен да въвеждат декларации, друго почти никога не са успели да свършат (не го казвам с лоши чувства, просто винаги си тръгвам от там все едно съм си загубил времето).
А има ли шанс "да се набутаме" с това ни действие, в смисъл забелязъл съм, че служителите на НАП поне тези дето се занимават с резивии и се помещават по високите етажи на десет етажната сграда са доста любопитни, и често от мисли как да решим проблема, прескачат на мисли - как да направим ревизия?

Здравейте,
След 20-30 минути, четене как да си направя запитването до НАП по електронен път и тотална липса на адекватно съдействие от страна на фирмата, която ми предоставя електронния подпис - се оказа, че е по - добре да питам на място.
Сутринта прочетох и тази тема:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,9996.0.html
Оказва се, че има и други потребителите, които "страдат" от същия проблем - надвнесени пари, или пари, които не е ясно, кое точно задължение покриват.

Накратко за моя случай: Имам 2 фирми, и на двете има надвнесени пари. За сега задълженията са покрити и съм сигурен, че парите са надвнесени и ги има. Това, което ми се иска да разбера от НАП е:
1. Колко точно са надвнесени според тях пари/суми?
2. Нормално ли е да оставям с тези надвнесени пари да се покриват осигуровки, дребни плащания, та дори и ДДС? Всъщност ние не искаме парите да се връщат, а да покрият дадени задължения, но при тази неяснота е трудно да се прецени, кое е правилно и кое не е.
3. Да не е станала някаква грешка, и сега да покриват, а после кажат не сте внесли за еди какво си парите......понеже има реален шанс и за това

Въпросът ми е:
Как точно да си напиша запитването до НАП, че да получа адекватен отговор на тези въпроси. Целта ми е не толкова да ги дразня или тормозя, колкото да получа тяхното становище по случая и да знаем, как да си внасяме сумите/парите по задълженията (или да не ги внасяме).
Какво трябва да включва това запитване - в свободен текст ли? До къде трябва да го отнеса/занеса/подам (поне като гише, ако имате идея)? Как точно от НАП ще ми отговорят? - в смисъл, ако е по пощата стандартно писмо, редовно ми крадат кореспонденцията и тази форма на отговор, сигурно ще доведе писмото им до знанието на някой съсед-клюкар.

Надявам се, да може да ме посъветвате.

Тези проблеми с прихващането на където им падне го имам и аз сега, с тази подробност че Винаги съм си подавал декларациите преди плащането.
Обикновенно има от 2-3 часа до 1-2 дена разлика във времето между двете.