Чл.15, ал.5 ЗТР.

Адвокатите имат много здраве, както и чиновниците от ТР.
Какви са тези глупости.

Търговецът може да упълномощи първия срещнат и той да е заявител. Просто заявлението трябва да е с нотариалнозаверен подпис на на търговеца и пълномощното на приносителя също е нотариалнозаверено.
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№24-30-2 от 01.02.2007 г.




ОТНОСНО: Данъчното облагане и задължително обществено осигуряване на адвокатите и адвокатските съдружия, регистрирани по реда на чл. 58 от Закона за адвокатурата

I. Относно определяне на режима за облагане по ЗДДС (обн., ДВ, бр.63/ 2006 г., изм., ДВ, бр. 108/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) на дейността на адвокатите:

С приемането на новия ЗДДС и влизането му в сила от 1 януари 2007 г. беше извършена промяна в режима на данъчното облагане на правните услуги, които от освободени по силата на чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 42, т. 7 от ЗДДС (отм.) при действието на новия закон се третират като облагаеми услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е упражняването на свободна професия. По силата на з 1, т. 29 от ПЗР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) адвокатите попадат в кръга от лицата, упражняващи свободна професия. С оглед на това предоставяните от тях услуги, в това число както адвокатските услуги от вида на посочените в чл. 24 от ЗА и по Закона за правната помощ, така и всеки друг вид, извън посочените като освободени по смисъла на чл. 38 - чл. 50 от ЗДДС, в случаите, когато са с място на изпълнение на територията на страната, ще се третират като облагаеми доставки.

Предвидените в разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС дейности, попадащи извън обхвата на независимата икономическа дейност, се отнасят единствено до дейността по управление и контрол на юридически лица, осъществявана от физически лица, които не са търговци.

Дейността на адвокатите, участници в съдружието, както и адвокатите, наети по договорите по чл. 76 и чл. 77 от ЗА, представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, доколкото, от една страна се извършва от лица, упражняващи свободна професия, а, от друга - представлява дейност, осъществявана редовно срещу възнаграждение, поради което за тази дейност адвокатите се явяват данъчно задължено лице по ЗДДС. Когато в резултат от своята дейност адвокатът или адвокатското съдружие реализират облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, за всеки от тях поотделно ще възникне задължението за регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС.

Във връзка с промяната на режима на облагане на адвокатските услуги следва да имате предвид и разпоредбата на з 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС, съгласно която, когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения ЗДДС, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице - доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

С оглед на горецитираната разпоредба, когато са извършени авансови плащания по доставки на правни услуги, данъчното събитие, за които е настъпило след 1 януари 2007 г., в случай че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, ще следва да издаде фактура, в която да посочи цялата данъчна основа на доставката. Получаването на възнаграждение по доставката на правната услуга ще се включи в облагаемия оборот, необходим за задължителната регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС.

По тези съображения за извършената услуга от адвокати, участници в адвокатско съдружие, както и наетите по договор за постоянна работа по реда на чл. 77 от ЗА, в случай че са регистрирани за целите на ЗДДС, следва по силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС да се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто от адвокатите, които в конкретния пример имат качеството на "доставчик по облагаеми услуги".

Същият режим е приложим и относно получените суми от съдружниците в адвокатското дружество, изплатени от дружеството за услуги, извършени с личен труд.

II. Задължително обществено осигуряване на адвокати в адвокатско съдружие, регистрирано по Закона за адвокатурата:

Съгласно чл. 52 от Закона за адвокатурата адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии. Той се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. Адвокатското съдружие е неперсонифицирано дружество.

До 31.12.2006 г. съдружниците (адвокатите) в адвокатското съдружие се осигуряват като упражняващи свободна професия по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат и тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - в случая Закона за адвокатурата.

Адвокатите превеждат осигурителните си вноски по един от следните начини:

- по ЕИК по БУЛСТАТ, по който са регистрирани в Агенцията по вписванията като упражняващи свободна професия (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ);

- чрез осигурителна каса - като нейни членове (по чл. 8 от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителния доход се определя за периода, за който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване на съответната година.

С попълването на таблици щ 1 и щ 2 при подаване на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година се формира общ годишен размер на осигурителния доход в съответствие с получените през годината доходи, подлежащи на деклариране в данъчната декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. В тази връзка доходите от упражняване на свободна професия, както и доходите от извършване на услуги с личен труд се посочват в Приложение 3 от формуляра на годишната данъчна декларация за съответната година, като лицата ползват 35 на сто нормативно признати разходи.

Адвокатското съдружие няма задължение да внася осигурителните вноски на своите членове.

Във вашия случай няма правно основание за превеждане на осигурителните вноски на съдружниците в неперсонифицираното дружество чрез БУЛСТАТА му за 2005 г. и 2006 г., тъй като те не са включени в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

С промяната на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО след 01.01.2007 г. физическите лица, членове на неперсонифицираните дружества, могат да се осигуряват като съдружници, упражняващи трудова дейност в адвокатското съдружие. Адвокатите се осигуряват за една от дейностите по избор - като упражняващи свободна професия или като членове на неперсонифицираното дружество. В случай че адвокатите се осигуряват като съдружници, превеждат авансовите си осигурителни вноски чрез адвокатското съдружие с неговия ЕИК по БУЛСТАТ, а окончателната осигурителна вноска върху годишния осигурителен доход по чл. 6, ал. 8 от КСО се превежда по ЕГН на всеки съдружник.


Здравейте! Имам следния казус и се надявам тук да намеря отговора, т.к. ми писна да ходя по институции и никой нищо да не ми обяснява.. та ситуацията е следната: до 10.2016г. бях на ТД и съм използвала пълния срок на майчински + неплатен отпуск, след което имам 1 м. стаж в друга фирма и 8 м. на борса. След като приключи срока на борсата започнах да се самоосигурявам на свободна професия, т.е. от 08.2017г. до момента, като покривам всички рискове - пенсия, общо заболяване и майчинство. Предстои ми скоро болничен за 45 дни преди раждане, след което трябва да изляза в майчински. Та, въпросът ми е дали тези 8 м. на борса се признават за обезщетенията по майчинство, т.к. след направена справка в системата на НОИ излиза, че се покрива само за пенсия, или ще трябва да довнасям за тези месеци /има ли изобщо такава опция/, декл.7 ли ще трябва да подавам в НАП.. изобщо... не са ми ясни нещата :(

Ще съм много благодарна на отзовалите се!

Щом 2014г. сте имали право и сте натрупали след това повече от 2 г. осиг. стаж с осигуряване за ОЗМ, то е нужно единствено към излизането отново да сте осигурена за ОЗМ, дори и предния ден да е възникнало основанието за осигуряване.

Въобще не ви интересува никакъв период с обезщетение за безработица и въобще не е пречка.

Ако като СОЛ е посочил, че се осигурява за ОЗМ, май трябва да подава Д1.
Ако няма дейност като СОЛ - да подаде ОКД5 за спиране на самоосигуряването.

Точно.

Не, май, а трябва със сигурност, ако е осигурен за ОЗМ.

Справка чл.3, ал.9 и 10  Наредба Н-8
Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

Законната лихва
Знам разбира се, защото съм чела ЗЗД.
Надявам се не мислите, че лихви се дължат само върху съдебноопределени задължения.
Благодаря,Или в част 4 р.2  ще намаля от ред 1 сумата 1200 лева

Щом сумата на данъчните основи е над 12 000 лв, значи цялата сума от 1200 лв ще приспаднете.
А лихвите кой ги изчислява, при какъв процент и на какво основание?
Питам за случая, когато работникът не е потърсил вземането си чрез съда.

Основанието- общото гражданско законодателство.

Мораторните лихви са определени.

ТРЗ-то ги изчислява, стига да може.
Това не е вярно!!!
Правилното е:
Работните дни за месеца, за който е обезщетението умножение по дневното ви обезщетение 16,25 лв. Така всеки месец сумата е различна

Да права сте.


Разбрах, че определеното е 27,06 лв.


Защото правя три нека едновременно.
Нещо не сте разбрали.

Твърдя, че моето мнение е ОБРАТНО на всеобщата практика.
Щом ти е декларирал вече оставането на работата, значи трябва да платите, за да не текат лихви.
Пак не разбрах какво не ви харесва.
От сумата на данъчните основи трябва да извадите 1200 лв, стига да не надвишава 10% от тях.
Не разбрах какво не Ви харесва.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.
Имам предвид точно това, че доста често срещано тълкуване е, че трябва да се прилага по аналогия ЗЗД.

Моето мнение за аналогия на закона е друго.

Обясних защо.

КТ не е случайна материя.

Регулацията на ТПО е кодифицирана тук.

Не виждам защо да се прилага общото гражданско законодателство, ако може да се приложи КТ
Неясно зададен въпрос.

Всяка конкретна сума си има основание и начална дата да се дължи.

Прреобрарзуването на резултата, няма нищо общо с реалната давност.

Направете си подновяване на давностния срок и си ги платете.
При частни задължение, давността може никога да не изтече, щом започва непрекъснато нова давност.
Работните дни за месеца, за който е обезщетението умножение по дневното ви обезщетение 27,09 лв. Така всеки месец сумата е различна
Да, внимавайте да не посочите нещо неправилно, за да не се прехвърли осигуряването.
Счетоводител, ТРЗ ше ви каже.

ЕООД -то има такъв.