Становища на НАП

Определя се данъчният режим по ЗДДФЛ на доходите от трудови правоотношения на командировани в Румъния и Сърбия служители на българско АД. НАП приема, че при местни физически лица работодател по § 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ е българското дружество, което е длъжно да определя, удържа и внася авансово и годишно данъка в България, независимо от прехвърлянето на разходите към чуждестранните клонове.

Определя се приложимото осигурително законодателство при работа за френски работодател в България при едновременно участие като управител/съдружник в български дружества. НАП приема, че при труд, полаган само в България, се прилага българското право, дължат се всички осигурителни и здравни вноски, а осигуряването като съдружник/управител може да се прекъсне само при липса на трудова дейност.

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ и СИДДО България - Турция на възнаграждение към турско физическо лице по граждански договор за дистанционно "програмиране на софтуерни приложения". НАП посочва, че при липса на определена база в България доходът по принцип е от източник в страната и може да се третира като възнаграждение за технически услуги или като авторско и лицензионно възнаграждение, облагани с 10% окончателен данък.

Определя се режимът за онлайн продажби на стоки чрез Амазон от българско дружество към клиенти в САЩ и Великобритания. НАП приема, че доставките от складове в трети страни са с място на изпълнение извън България, но подлежат на документиране и отразяване в дневника за продажби. По ЗКПО печалбите от тези продажби се облагат в България по общия ред, като за електронната търговия важат общите счетоводни и данъчни правила.

Определя се режимът за социално и здравно осигуряване на украински граждани с временна закрила, работещи в България. При приложимо българско законодателство те се осигуряват по КСО като местни лица - по трудов договор по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, а по граждански договор - по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО. Здравното осигуряване се урежда изцяло по ЗЗО, включително за лицата с временна закрила по чл. 33, ал. 1, т. 4а ЗЗО.

Определя се режимът за данъчно третиране по ЗКПО на договор за наем и огледален договор за преотдаване на същия актив при прилагане на МСФО 16. НАП приема, че за лизингополучателя задължително се прилага чл. 11а ЗКПО - не се признават счетоводните приходи и разходи по МСС, а за данъчни цели се признават суми, определени по СС 17, и следва да се прецени приложимостта на чл. 16 ЗКПО за отклонение от облагане.

Определя се режимът за признаване на GPS навигационна система за трактор като инвестиция на преотстъпен данък по чл. 189б от ЗКПО. НАП приема, че системата може да се квалифицира като "земеделска техника" по § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО и да се признае за инвестиция, ако представлява апаратна система и се използва единствено в първичното земеделско производство.

Разгледан е въпросът за данъка по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ при дарение на дружествен дял между физически лица. НАП приема, че при безвъзмездно прехвърляне на дружествен дял данък при придобиване на имущества по глава втора, раздел III ЗМДТ не се дължи и не се подава декларация по чл. 49, ал. 3. Уточнява се, че по данни от регистъра на МПС общината следва да открива партида, включително за периоди преди 01.01.2015 г.

Определя се режимът за облагане на доходи на физическо лице от реклами в YouTube канал, заплащани от Google AdSense Ирландия. НАП приема, че при липса на връзка със стопанска дейност доходите са по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагат се по общия ред с ГДД (прил. 6), без право на разходи, и не са осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 КСО, поради което не се дължат осигуровки.

Определя се режимът за нулева ставка на ДДС по § 15д ПЗР на ЗДДС за доставки, внос и ВОП на хляб и брашно до 1.07.2023 г. Уточняват се допустимите добавки в хляба (яйца, захар/подсладители, мляко, брашна от бобови и др.) при пренебрежимо малко количество и изискването за втасване с хлебна мая или закваска, както и случаите, в които продуктът не се счита за "хляб".