Чл. 83. (1) (Предишен текст на чл. 83 - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.
(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Авансови вноски не правят:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;
2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.

КСО: чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4; чл. 4, ал. 4; чл. 6, ал. 7, 8 и 9; § 1, ал. 1, т. 5 от ДР;
НООСЛБГРЧМЛ: чл.2, ал.3;
ЗБДОО: чл. 8, ал. 1, т. 2;
Наредба № 3 от 29.01.1999 г.: чл. 3, ал.1;
ДОПК: чл. 110, ал. 1 и 3; чл. 118;
ОТНОСНО: Определяне на минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив с вх. № …………… от 07.10.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
От изложеното в писмото Ви се установява следната фактическа обстановка:
Във връзка с изплащане на обезщетение по болничен лист, сте получили писмо от НОИ, че трябва да коригирате месечния си осигурителен доход, подаден с декларация образец № 1, за периода от м. януари 2013 г. до м. юли 2013 г. на 550 лв., съобразно облагаемия Ви доход за 2011 г., който е 210389,66 лв.
Вие сте внасяли авансови осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход – 420 лв. Сочите също така, че декларираните от Вас доходи са само от земеделска дейност и не дължите годишно изравняване.
Поставяте въпроса, необходимо ли е да извършите исканата корекция и на какво основание?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставения  въпрос:
Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО “Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Условията и редът за регистриране на земеделските производители са регламентирани в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. На регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция (чл. 3, ал. 1 от наредбата).
В глава осма от Търговския закон (ТЗ) едноличният търговец се определя като физическо, а не като юридическо лице. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Следователно едноличен търговец, който е регистриран като земеделски производител по установения ред и произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, се обхваща от определението за “регистриран земеделски производител” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и може да избере да внася авансовите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 от КСО върху минималния осигурителен доход, определен за земеделските производители.
На основание чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски производители и              тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО посл.изм. ДВ бр. 98/2010 г.) със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) се определят:
   максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
   минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице.
В чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2013 г. са посочени диференцираните минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:
    а) до 5400 лв. - 420 лв.;
    б) от 5401 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
    в) от 6501 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
    г) над 7500 лв. - 550 лв.
При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната календарна година участват доходи, придобити от лицата в резултат на дейността им като самоосигуряващи се, които подлежат на облагане с данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Освен диференциран, в определени случаи е предвиден фиксиран минимален месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица – например за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., за започналите дейност през 2012 и 2013 г., както и за земеделските производители.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители за  2013 г. е 240 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО (еднолични търговци, собственици и/или съдружници в търговски и неперсонифицирани дружества, свободна професия), се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО.
На основание изложената фактическа обстановка в запитването и съгласно цитираните разпоредби, следва че при определяне на минималния Ви месечен размер на осигурителния доход за 2013 г. като едноличен търговец - регистриран като земеделски производител, който извършва само тази дейност, не се взема предвид облагаемия доход, деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г., в Приложение № 2, ако този доход е само от производство на земеделска продукция, предназначена за продажба.
В конкретния случай, за дейността Ви като регистриран земеделски производител през 2013 г. Вие следва да внасяте авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход, не по-малък от 240 лева.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице (чл. 110, ал. 3 от ДОПК). Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В този смисъл характерът на упражняваната дейност и придобитите и декларирани в ГДД по ЗДДФЛ доходи от самоосигуряващото се лице се доказва в хода на съответното производство.