чл.4
1) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;

това означава, че всичко, което съм изброил е лични данни, вкл. делова кореспонденция, където има имена, подписи и прочие. Проблема е че друго тълкуване стигна до мен, че отношенията между фирми и служители представляващи ги не са лични данни въпреки, че в доста ситуации има достаточно информация да идентифицираш физическо лице (служител).
Данните на управителите на фирми, барабар с ЕГН-та са публични, благодарение на търговският регистър. Но реално са си лични данни, с които мога да идентифицирам физическо лице...
на мен проблема ми е с дефинирането на понятието "лични данни". От що източници има все различни неща като информация получавам.
Молба за отпуск лични данни ли са? (имаме имена и подпис)
Имената на човек сами по себе си лични данни ли са (при положение, че не са уникален идентификатор)?
Договор за наем с физически лица, в който има имената им, ЕГН-та, адреси, банкови сметки - това лични данни ли са? (то, че са лични, лични са, но попадат ли в обсега на регламента)
Пристига кореспонденция от служител на друга фирма където най-отдолу посоча имена и личен телефон? Това какво е? Делова кореспонденция или какво?

много неясноти и нашите велики законотворци смятат да правят законодателни промени 3 дни преди крайният срок. Това ако не е безхаберие и безотговорно отношение към работатат незнам какво е
Безумното е, че всеки признак, който може да доведе до идентификация, може да бъде отнесен в категорията "лични данни"...

Това което излезе от дискусията с колеги, е че имената сами по себе си не са лични данни, с които да може да се идентифицира дадено лице. Документ за да попадне в графа лични данни, с които лице може да бъде идентифицирано трябва да има имена + телефон/адрес/подпис/прочие. Тоест едни присъствени графици, които съдържат  само имена и евентуално отдел/длъжност не би трябвало да се смятат като лични данни защитени от GDPR.

П.С. Сега ми хрумва обаче, че като се подпише служителят срещу името си това става точно лични данни и ако целият график е в табличен вид тези данни се разкриват пред другите служители, което би трябвало да е забранено. Хм излиза че присъствените графици трябва да са на отделен хартиен носител за всеки служител...
за личният номер - да, но служебният не бих го сметнал за лични данни. По тази логика и номера на служебният автомобил също може да се сметне за лични данни, но определено не е
На мен не ми е ясно имената на МОЛ-овете които се ширят по фактурите и които са свободно достъпни чрез данните от Търговският регистър (имена и егн-та на управителите) смятат ли се за лични данни?
Също така ми е мътно дали ако аз водя делова кореспонденция с доставчик на фирмата чрез мейли и на всеки мейл пиша имената си това лични данни ли са?
Понеже ако това са лични данни за всяка търговска фирма се увеличава неимоверно количеството на лични данни, което обработва, поне според регламента
Разбрах си грешката в разсъжденията, мерси за включванията!
ок, но 10% дод къде и как се декларират ?
Здравейте,
Когато имаме неспазено предизвестие от служител, той дължи на фирмата сума за неспазеният период. Това обезщетение се облага с 10% данък. Този данък декларира ли се в д6 и това в поле 8, код 8 ли влиза?
за мен отговора е едната обща от Вас. Преди 4-5 години в старите бележки имаше отделни редове където се виждаше колко е дохода и осиг. от предходен работодател, сега се посочва просто сборове.
Имах случай където ТРЗ/Счет. ми спореха, че не било вярно това, но то точно това е смисъла и заради това се прави годишно изравняване от работодателя
  Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:
 1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
 3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
 4. произвеждане на некачествена продукция;
 5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
 6. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
 8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
 9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
 10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Видове дисциплинарни наказания
  Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:
 1. забележка;
 2. предупреждение за уволнение;
3. уволнение.

не е лесна процедурата, трябва всичко да е изпипано, доста е време- и енергоемка, но има начин
според мен, до края на 2018 - да
от 1.1.2019 отпада изискването за посочване на 3те най-силни години преди 1996, така че реално и УП2 много рядко би трябвало да се изисква
То е с разрешение на работодателя, но контакта ни с него е само когато той ни изпраща поредната си молба за неплатена. Не е за отглеждане на дете, просто не се чуства психически добре/депресия. Не сме имали такъв случай и се чудех дали за тази година въобще му се полага платена.

значи както казва ХХХХХ
сч от 30.04, последен ден 29.04. Предизвестието започва да тече от денят следващ деня на връчването. Болнични и отпуски не удължават предизвестието, а са част от него
е тогава няма мърдане, плащате сега, за да не ви излезе по-скъпо после, след като нямате добри отношения със служителя ал. 3 на чл. 228 КТ
моето мнение е че можете ако се договорите с лицето, като това трябва да е разписано някъде - примерно в прекратяването или в свободен текст от лицето
отпуските, в това число и неплатеният, се използват с подаване на молба и изрично съгласие на работодателя. Както сте го написали излиза, че нямате връзка с човека и той не си е пуснал молба за НО. При такава ситуация няма право на платен отпуск
Точно това означава. Но обърнете внимание и на чл. 222, ал. 2 и чл. 217, ал. 1-2. Те могат да възникнат и без ТЕЛК решение или при ТЕЛК с % по-малък от 50.
Не, обезщетенията не се третират като възнаграждение, а като компенсация и не попадат дохода за удръжки
ако лицето има телк +50% и този % е изцяло следствие от трудовата злополука, според мен трябва без значение дали то е наясно със закона или не.
Добре де, здравният статус каква връзка има с обезщетението за болничен. Ако не си здравно осигурен просто си заплащаш всичко в болницата/при лекаря, които ти издават болничният лист, който се изплаща на база осигуровките в ОЗМ, ако лицето има +6 месеца осигурителен стаж. Или аз нещо разсъждавам грешно