Предвид обстоятелството, че по силата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчната основа при внос включва разходи, свързани с вноса, "направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната", следва да се уточни понятието "първо местоназначение" на територията на страната.
Съгласно т. 72 на § 1 от ДР на ЗДДС "първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Това понятие транспонира понятието "първо местоназначение", определено с чл. 86, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Първо местоназначение е мястото, посочено в документа за пътен превоз, изготвен в чужбина, по силата на който стоките се внасят в страната. Когато мястото, посочено в документа за пътен превоз, е различно от крайното назначение на стоката, посочено в друг документ, то първо местоназначение е назначението, посочено в този друг документ. В случай, че от придружаващите стоката при вноса документи не може да бъде установено първото местоназначение на стоката, за първо местоназначение се приема първото претоварване на стоката на територията на страната от превозно средство.

ОТНОСНО: Прилагане на чл.13, ал. 6 от ЗДДС / в сила от 01.01.2009 г./
             
Във връзка с постъпило запитване с Вх. №, е описаната следната фактическа обстановка:
Получена е стока от САЩ, която е обмитена в Холандия от фирма, която е данъчен представител на американската фирма и извършва транспорта до България. Към запитването са приложени копия на фактурата, митническата декларация и ЧМР, които не са придружени с превод на български език, съгласно изискванията на чл.55 от ДОПК. Посочено е, че фактурата е издадена с ДДС номер на холандската фирма.
Поставен е въпросът, следва ли фактурата да се отрази в дневника за покупки и продажби като ВОП и за доставчик коя фирма да се посочи – американската или холандската.
При така описаната фактическа обстановка и предвид липсата на превод на български език на приложените документи, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно новата алинея шест на чл.13 от ЗДДС (в сила от 01.01.2009 г.) за вътреобщностно придобиване се счита и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С горната разпоредба се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за ДДС цели в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
3.1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
3.2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3.3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
3.4. транспортът е от или за сметка на лицето;
3.5. лицето - придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 е едно и също лице.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Следва да имате предвид, че ако цитираният от Вас данъчен представител, установен в Холандия, не извършва вноса на стоките от или за Ваша сметка, не попадате в хипотезата на чл.13, ал.6 от закона и за Вас не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
 В случай, че желаете да получите конкретен отговор на Вашите въпроси, следва да представите относимите към казуса документи в превод на български език, извършен от заклет преводач /чл.55 от ДОПК/.

                           
 

ОТНОСНО:  Третиране по ЗДДС на услугите с личен труд от съдружник в търговско дружество;

Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представлявате действащ Едноличен търговец, регистриран по ЗДДС. Едновременно с това, сте и съдружник в търговско дружество, където участвате с личен труд като управител на аптека и фармацевт, като за полагания от Вас личен труд Общото събрание приема решение да Ви се изплаща месечно възнаграждение. В тази връзка сте задали следния въпрос: Следва ли да се начислява данък върху добавената стойност върху размера на възнаграждението за личен труд, което се изплаща от дружеството в което сте съдружник, като се има предвид, че едноличният търговец, който представлявате е действащо предприятие и е регистрирано по ЗДДС?

Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването, изразяваме следното принципно становище.
По смисъла на материалния закон, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен
съдебен изпълнител и нотариус. За независима икономическа дейност се счита и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Действително, в текстовете на материалния закон липсва конкретно определение на понятието „дейност, извършвана редовно или по занятие”. Предполага се, че в този случай, съответното лице има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход, като това намерение е видно, ако това лице системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез регулярно получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/ дейностите.
             Като дейност, която не представлява независима икономическа дейност, в чл.3, ал.3 от Закона е посочена дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, както и уредената в закон дейност на физическите лица, които не са еднолични търговци, по управление и контрол на юридически лица.
             Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност кореспондира с тази на чл.10 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Условието по чл.9, Параграф 1 от същата, а именно, че икономическата дейност се извършва „независимо”, изключва наетите и други лица от обхвата на ДДС, само доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
             По силата на чл.3, ал.3, т.1 от материалния закон, извън обхвата на независимата икономическа дейност е дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение и приравненото на такова.
             Притежаването на дялово участие в дадено търговско дружество не е  евентуален критерий при определянето на една или друга дейност на физическото лице – съдружник като независима икономическа дейност. Съгласно нормите на Търговския закон, съдружникът притежава право да участва в управлението на съответното дружество, както и задължение да оказва съдействие за осъществяване дейността на същото. Когато с личен труд лицето полага дейност от името и за сметка на дружеството, която дейност е в полза на дружеството, и респективно за същата не получава възнаграждение, тази дейност, по аргумент за противното на чл.2, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, е извън обхвата на с.з.
             Нормите на Европейското законодателство относно общата система на данък върху добавената стойност, и по-конкретно, тези на Директива 2006/112/ЕО, не отдават значение на това дали лицето притежава или не притежава дялово участие в дружеството, на което извършва услуги. Поради което се счита, че лицето може да извършва независима икономическа дейност, дори ако притежава съществена част от капитала на дружеството, на което то извършва услугите с личен труд. В подкрепа на тази теза, съдът на ЕС приема, че критерии за това кога една дейност е независима са: дали с оглед на начина на извършване на дейността, възнаграждението и най – вече на отговорността и риска за дейността, лицето действа независимо. Решенията на ЕС в тази насока сочат, че правото на Общността има собствено понятие за независима икономическа дейност, което не се предопределя от това дали лицето има или няма дялово участие в дружеството, на което то предоставя услуги, и по принцип критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (т.е. дали лицето само организира дейността си или не, и дали то е организационно свободно), от това дали е налице възнаграждение и особено от това дали само носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионалната дейност за която е наето, или този риск се носи от организацията в която работи.
             Предвид гореизложеното, преценката относно това дали услугите, извършвани от съдружник с личен труд към търговското дружество в което същото лице е съдружник, следва да се извърши в зависимост от това дали същите носят отговорността и риска спрямо третите лице, по отношение на които извършват услуги от името и за сметка на дружеството, а именно:
-   когато тези лица поемат изцяло риска и отговорността за вредите при
неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците осъществяват независима икономическа дейност и за същите са данъчно задължени по материалния закон лица;
-   в случаите, когато съдружниците не поемат риска и отговорността за
вредите при неизпълнение или лошо изпълнение към трети лица, а същите се носят от самото дружеството, следва да се приеме, че съдружниците не осъществяват независима икономическа дейност, и за същата не са данъчно задължени лица по материалния закон.
Тъй като в горецитираното запитване не сте посочили конкретно на какво основание и въз основа на какъв вид договор са възникнали правоотношенията Ви с  дружеството в което сте съдружник, по отношение на услугите с личен труд, следва да съобразите третирането им по ЗДДС според гореизложеното.