През 2019 г. фирма е продала стока на друга фирма, която е свързано лице. На ред Общ размер на счетоводните приходи от взаимоотношения със свързани лица от справката в част IV на ГДД посочвам прихода от продажбата.
Трябва ли на ред Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения със свързани лица да се посочи отчетната стойност на продадените стоки?

Според мен трябва, но не попаднах на такъв въпрос в указанията и се колебая.
становище от НАП за дивиденти и наем над 10 000 лв.
http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/15840?page=0
След като така или иначе са идентифицирани, бих ги посочила в справката. Въпреки че са вторичен ефект от взаимоотношения между свързани лица, курсовите разлики влизат в дефиницията за счетоводен разход.
Не, това, което прави е достатъчно.
   
Скрит текст :
В такъв случай не е ли редно физическото лице възложител да се регистрира като осигурител и да удържи и внесе осигуровките?
Виждам два варианта:
1. Ако ел.магазин не е лицензирано СУПТО да се импортират поръчките от него във вече работещото СУПТО.
2. Ако софтуерът на ел.магазин е СУПТО да се свърже към касовия апарат /или да се купи отделен за него/.
Зависи, ако сумата е достатъчно значителна в рамките на общата сума на доставките и коефициентът по чл. 73 от ЗДДС излезе различен от 1.00, с протокол по чл. 117 се прави корекция на ползвания през годината ДК и това се отразява в справка-декларацията за м.12.
За изчисляването на коефициента можете да погледнете чл.73 от ЗДДС и чл.64 и 65 от ППЗДДС.
От указанията към част IV
Забележка: Не се попълват данни за: свързани лица по § 1, т. 3, б. „а”, „б”, и „л” от ДР на ДОПК. Това са:
•   съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство. Изключението не се прилага само при взаимоотношения между търговски предприятия (ЕТ) на посочените лица.
•   работодател и работник;


Ами според мен, ако разпределяте над 10 000 лв. с едно нарушение, сте в нарушение. Вижте т.6 от това указание
http://balans.bg/1249-ukazanie-na-mf-za-prilagane-na-zopb/
А след промените в ЗОПБ, които са в сила от 03.12.2019 г. е възможно и изплащането на дивидент под 10 000 лв. в брой да се превърне нарушение. Дано НАП по-скоро излязат с указание.
Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.
Колеги, някакви мнения за промяната в ЗОПБ от 29.11.2019 г?

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Според този коментар на промяната https://www.tita.bg/free/commercial-law/664, това би могло да е пречка за изплащането на дивиденти в брой с отделни протоколи при обща сума над 10 000 лв., защото  основанието на правото на дивидент е членственото правоотношение между съдружника и търговското дружество.
Понеже в закона не е посочена и времева рамка, това значи ли, че веднъж натрупана печалба за разпределяне над 10 000 лв., дивидентите вече трябва да се изплащат само по банков път?
В счетоводството на ЕТ-то бих контирала само
493/4532
с размера на ДДС-то за наема, което изкуствено увеличава ДДС-то за внасяне на фирмата без да е свързано с извършените от нея доставки.
Ами според мен трябва и във VIES да влезе.

от ППЗДДС
чл.117
(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 15.03.2013 г.) VIES декларацията се изготвя на база обобщение на данните от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона, като в нея не се включват издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и доставки на стоки и на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица. Полученото авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция не се включва във VIES-декларацията.
В случая не става дума за ВОД, а за услуга, нали? И не попадате в изключението в ал.7, така че следва да се издаде фактура.

Чл.25
(7) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Тъй като по счетоводни данни имам по голяма стокова наличност,мога ли в края на годината да осчетоводя разкиката като излишък от инвентаризация и да си го осчетоводя като извънреден приход  / ще начисля  годишен данък /или трябва и ддс да начисля?

Ако го осчетоводите като излишък, счетоводната стокова наличност ще се увеличи още.

Иначе, не виждам нормативно основание за начисляване на ДДС за констатирани излишъци.
Не, става и с отчет по чл.119.
2. Новия въпрос: Закупен е имот преди регистрацията по ЗДДС. Има ли право лицето на ДК  за нотариалната такса за прехвърлянето? Според мен - да, тъй като е част от стойността на имота. Или греша?

Да, такава е и моята логика.
По отношение на сумата за облагане по ЗДДФЛ и начисляване на осигурителни вноски мисля, че трябва да се вземе продажната цена на стоките заради чл.10 от ЗДДФЛ.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

Ако е ползван ДК за стоките, трябва и да се издаде протокол по чл.117 на основание чл.6, ал.3 от ЗДДС. Данъчната основа тук би следвало да се определи съгласно чл.27 от ЗДДС.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
302/402 по приемо-предавателния протокол за стоката
Ами трябва да се определи дали продажбата е НИД по чл.3 от ЗДДС. От едно писмо на НАП:
Скрит текст :

http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/12520?page=0
Въпросът в писмото е за формиране на облагаем оборот за регистрация, но критериите са същите, мисля.