"Допустими по процедурата са следните видове разходи:
1/ Разходи, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19, както следва:
- Разходи за закупуване на суровини, материали и консумативи;
- Разходи за външни услуги (вкл. режийни разходи);
- Разходи за персонал  (вкл. разходи за възнаграждения и разходи за осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя).
Размерът на разходите (с включени осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя) по отношение на възнагражение по договор за управление не трябва да надвишава размер от 2 000 лева месечно.
14.3. Недопустими разходи:
Недопустими по процедурата са следните видове разходи:
•   разходи за дейности, които са започнати и физически завършени или изцяло осъществени преди 01.02.2020 г., независимо дали всички свързани плащания са извършени;
•   разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи и всички други разходи, които не попадат в обхвата на допустимите разходи, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19;
•   разходи за възстановим ДДС;
•   разходи, финансирани с публични средства;
•   разходи за възстановяване на подкрепа, получена от финансови инструменти, финансирани с публични средства;
•   разходи за персонал при кандидати, които са получили публично финансиране за персонал през периода на допустимост на разходите ;
•   Разходи за подготовка на проектно предложение;
•   Разходите посочени за недопустими съгласно ПМС № 189/2016 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ);
•   разходи за дейности, попадащи в обхвата на недопустимите сектори, посочени в т. 11.2, подт. 2/."

Установяването на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ се извършва от работодателя с издадената от него заповед и в нея следва да се определи и размерът на трудовото възнаграждение, като според нас работникът и служителят ще има право на трудово възнаграждение, съобразно с отработеното работно време.

Работодателят е издал заповед по чл. 1.(3) от ПОСТАНОВЛЕНИЕ №55 от 30.03.2020 г. и е въвел непълно работно време за служителите в размер на 4 часа дневно. За тези служители чл. 1 (5) казва, че компенсация ще се изплати само за неотработеното време (в случая 4 часа), а чл. 1 (8) казва: "Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата по ал. 5 за съответния месец." В този случай дори работодателят да въведе непълно работно време, трябва да плаща цялата заплата, а ще получава 30% компенсация (половината заради намаленото работно време), нали така? Означава ли това, че се стимулира спирането на дейността, вместо да се подкрепя продължаването на работата на предприятието?

    При въведено непълно работно време работникът "заработва" част от заплатата си през времето, през което работи, а получава чрез солидарния принос на работодателя и държавата остатъка от загубения си доход за времето, през което временно не работи по независещи от него причини.

Условия за изплащане на компенсации
4.   Компенсации могат да се изплащат на работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители и в случай, че заявява изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в Приложението към Постановлението - Списък на икономически дейности по чл. 2, ал.1 т. 2 съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008).
5.   За изплащане на компенсации могат да кандидатстват и работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U, които освен на посочените в т. 3 критерии, отговарят и на следните условия: 
5.1.   със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, в случай, че ИЛИ
5.2.   със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено;
5.3.   декларират намаляване на приходите от продажби, както следва:
1) за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 % през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
2) за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 % през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за месец януари и февруари на 2020 г.

4.   Компенсации могат да се изплащат на работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители и в случай, че заявява изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в Приложението към Постановлението - Списък на икономически дейности по чл. 2, ал.1 т. 2 съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008).
5.   За изплащане на компенсации могат да кандидатстват и работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U, които освен на посочените в т. 3 критерии, отговарят и на следните условия: 
5.1.   със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, в случай, че ИЛИ
5.2.   със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено;
5.3.   декларират намаляване на приходите от продажби, както следва:
1) за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 % през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
2) за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 % през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за месец януари и февруари на 2020 г.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.