В случая не става дума за ВОД, а за услуга, нали? И не попадате в изключението в ал.7, така че следва да се издаде фактура.

Чл.25
(7) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Тъй като по счетоводни данни имам по голяма стокова наличност,мога ли в края на годината да осчетоводя разкиката като излишък от инвентаризация и да си го осчетоводя като извънреден приход  / ще начисля  годишен данък /или трябва и ддс да начисля?

Ако го осчетоводите като излишък, счетоводната стокова наличност ще се увеличи още.

Иначе, не виждам нормативно основание за начисляване на ДДС за констатирани излишъци.
Не, става и с отчет по чл.119.
2. Новия въпрос: Закупен е имот преди регистрацията по ЗДДС. Има ли право лицето на ДК  за нотариалната такса за прехвърлянето? Според мен - да, тъй като е част от стойността на имота. Или греша?

Да, такава е и моята логика.
По отношение на сумата за облагане по ЗДДФЛ и начисляване на осигурителни вноски мисля, че трябва да се вземе продажната цена на стоките заради чл.10 от ЗДДФЛ.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

Ако е ползван ДК за стоките, трябва и да се издаде протокол по чл.117 на основание чл.6, ал.3 от ЗДДС. Данъчната основа тук би следвало да се определи съгласно чл.27 от ЗДДС.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
302/402 по приемо-предавателния протокол за стоката
Ами трябва да се определи дали продажбата е НИД по чл.3 от ЗДДС. От едно писмо на НАП:
Скрит текст :

http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/12520?page=0
Въпросът в писмото е за формиране на облагаем оборот за регистрация, но критериите са същите, мисля.
Според мен не попада в хипотезата на чл.132 от ЗДДС.
Рискува санкция за скрито разпределение на печалба.
Добавят се само в тези случаи:

    Данъци и такси, които участват при формиране на данъчна основа
    (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)
    Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
    1. платени са от името и за сметка на доставчика;
    2. поискани са от доставчика.
Според мен транспортът е съпътстваща доставка към покупко-продажбата на стоката и като такава участва във формирането на данъчната основа за ВОП. /чл.64 и чл. 26, ал.3, т.3/

Скрит текст :

Така че си следете оборота за регистрация по чл.99 - на основание ВОП.
За евентуална регистрация по чл.97а ли питате?
Не. Тя касае само получени облагаеми услуги, а сделките с дружествени дялове са освободена доставка съгласно чл.46, ал.1, т.5.
Защо да е износ? Къде се прехвърля собствеността собствеността върху SIM картите?
Тоест, вие предоставяте някаква услуга, така ли?
По принцип това, че клиентът е издал по свое усмотрение кредитно известие, не означава, че не трябва да документирате доставката съобразно условията на нашето данъчно законодателство - с фактура и включване във VIES, както сте го написали.
Има разлика в понятието данъчно задължено лице в контекста на нашия ЗДДС и когато става дума за доставка с получател в друга страна членка.
Когато става дума за място на изпълнение на услуга за определяне на статута на получателя се прилагат критериите в  Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011.

Скрит текст :
Бих начислила ДДС на основание чл. 21, ал.1 от ЗДДС.
А стоката въобще достигала ли е до фирмата клиент и има ли документи за това?
Договор за дарение + платежното нареждане.
За данъчното признаване на разхода вижте чл.31 от ЗКПО - ограничено е до 10% от счетоводната печалба и вероятно трябват и доказателства, че получателите на дарението попадат в ал.1.
В становищата на НАП по темата, на които съм попадала, се изразява мнение, че трябва да се начислява лихва. Това е едно от по-либералните, които допускат да не се начисляват лихви:
http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/3490?page=0
Обаче с един куп условности, които стъпват на нищо друго, освен на интересите на фиска. Например това:
Скрит текст :