Добавят се само в тези случаи:

    Данъци и такси, които участват при формиране на данъчна основа
    (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)
    Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
    1. платени са от името и за сметка на доставчика;
    2. поискани са от доставчика.
Според мен транспортът е съпътстваща доставка към покупко-продажбата на стоката и като такава участва във формирането на данъчната основа за ВОП. /чл.64 и чл. 26, ал.3, т.3/

Скрит текст :

Така че си следете оборота за регистрация по чл.99 - на основание ВОП.
За евентуална регистрация по чл.97а ли питате?
Не. Тя касае само получени облагаеми услуги, а сделките с дружествени дялове са освободена доставка съгласно чл.46, ал.1, т.5.
Защо да е износ? Къде се прехвърля собствеността собствеността върху SIM картите?
Тоест, вие предоставяте някаква услуга, така ли?
По принцип това, че клиентът е издал по свое усмотрение кредитно известие, не означава, че не трябва да документирате доставката съобразно условията на нашето данъчно законодателство - с фактура и включване във VIES, както сте го написали.
Има разлика в понятието данъчно задължено лице в контекста на нашия ЗДДС и когато става дума за доставка с получател в друга страна членка.
Когато става дума за място на изпълнение на услуга за определяне на статута на получателя се прилагат критериите в  Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011.

Скрит текст :
Бих начислила ДДС на основание чл. 21, ал.1 от ЗДДС.
А стоката въобще достигала ли е до фирмата клиент и има ли документи за това?
Договор за дарение + платежното нареждане.
За данъчното признаване на разхода вижте чл.31 от ЗКПО - ограничено е до 10% от счетоводната печалба и вероятно трябват и доказателства, че получателите на дарението попадат в ал.1.
В становищата на НАП по темата, на които съм попадала, се изразява мнение, че трябва да се начислява лихва. Това е едно от по-либералните, които допускат да не се начисляват лихви:
http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/3490?page=0
Обаче с един куп условности, които стъпват на нищо друго, освен на интересите на фиска. Например това:
Скрит текст :
Няма законова пречка консумативите да бъдат включени в цената на наема. Трудната част е да се изчисли така, че никоя от страните да не е ощетена.
Май само аз не схващам как е калкулирано това 20% ДДС...
Според мен за продажбите към ФЛ бихте могли да издавате отчет за продажбите по чл.119.
Другият вариант е да включвате фактурите на Амазон /с формат на номера от 10 арабски цифри/, но тъй като това не е ваш диапазон за номерация и е доста трудоемко, по-скоро бих издавала отчет по чл.119.
Ако правилно съм разбрала, по 611 сметка ще остане като салдо сума за незавършено строителство, в което влизат и разходи за вече продадените апартаменти?
Ако подизпълнителите са си свършили работата още през август би трябвало да има първични документи - протоколи, актове, сметки - със съответната дата, които можете да използвате като основанието за осчетоводяването, което е предложила gal4eto.

Възможно е, разбира се, и да са съобразили датите им с датите на фактурите за да избегнат санкция за закъснялото фактуриране.
Според мен предоставянето на участие в панаира е с място на изпълнение България /на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС/.
За авансовото плащане следва да издадете протокол по чл.117 на основание чл.54, ал.3 от ППЗДДС.
Окончателната фактура ми се струва, че е издадена преждевременно и не бих издала нищо по нея до плащането/предоставянето на услугата.
Аз бих го посочила като работещ на непълно работно време, защото не виждам логика в текста на т.2 от указанията.
Но щом имате колебания, защо не звъннете в НСИ? Обикновено са отзивчиви.
Да, освен в случаите на консервиране /да са изведени от употреба за най-малко 12 месеца/.
Да, това е по-подходящо от директното изписване на разход.
Има забавяне, да. Просто гледам да подавам уведомленията поне 2 дни преди датата, на която се предполага, че служителят ще започне работа.