Предвид обстоятелството, че по силата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчната основа при внос включва разходи, свързани с вноса, "направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната", следва да се уточни понятието "първо местоназначение" на територията на страната.
Съгласно т. 72 на § 1 от ДР на ЗДДС "първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Това понятие транспонира понятието "първо местоназначение", определено с чл. 86, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Първо местоназначение е мястото, посочено в документа за пътен превоз, изготвен в чужбина, по силата на който стоките се внасят в страната. Когато мястото, посочено в документа за пътен превоз, е различно от крайното назначение на стоката, посочено в друг документ, то първо местоназначение е назначението, посочено в този друг документ. В случай, че от придружаващите стоката при вноса документи не може да бъде установено първото местоназначение на стоката, за първо местоназначение се приема първото претоварване на стоката на територията на страната от превозно средство.

ОТНОСНО: Прилагане на чл.13, ал. 6 от ЗДДС / в сила от 01.01.2009 г./
             
Във връзка с постъпило запитване с Вх. №, е описаната следната фактическа обстановка:
Получена е стока от САЩ, която е обмитена в Холандия от фирма, която е данъчен представител на американската фирма и извършва транспорта до България. Към запитването са приложени копия на фактурата, митническата декларация и ЧМР, които не са придружени с превод на български език, съгласно изискванията на чл.55 от ДОПК. Посочено е, че фактурата е издадена с ДДС номер на холандската фирма.
Поставен е въпросът, следва ли фактурата да се отрази в дневника за покупки и продажби като ВОП и за доставчик коя фирма да се посочи – американската или холандската.
При така описаната фактическа обстановка и предвид липсата на превод на български език на приложените документи, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно новата алинея шест на чл.13 от ЗДДС (в сила от 01.01.2009 г.) за вътреобщностно придобиване се счита и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С горната разпоредба се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за ДДС цели в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
3.1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
3.2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3.3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
3.4. транспортът е от или за сметка на лицето;
3.5. лицето - придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 е едно и също лице.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Следва да имате предвид, че ако цитираният от Вас данъчен представител, установен в Холандия, не извършва вноса на стоките от или за Ваша сметка, не попадате в хипотезата на чл.13, ал.6 от закона и за Вас не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
 В случай, че желаете да получите конкретен отговор на Вашите въпроси, следва да представите относимите към казуса документи в превод на български език, извършен от заклет преводач /чл.55 от ДОПК/.