Заплати за м.2 начислени на 29.02.2020 г. и изплатени през март 2020 г. В декларация обр.6 /с код 5 за вид плащане/ в поле 18 попълвам 29.02.2020 г.
Съгласно указанията в т.18 се попълва "датата на последния календарен ден от месеца, в който възнагражденията са начислени и/или изплатени;" Сега се замислих, че всъщност начисляването и изплащането са в два различни месеца. Тогава коя дата е правилно да се попълва в т.18 - 29.02.2020 г. или 31.03.2020 г.?
Според мен не следва да ги посочвате - в чл.215 от КТ са наречени обезщетение.
   
Скрит текст :
Кредитно известие документира последствия по вече осъществена доставка, но ако изобщо не е имало такава, значи фактурите са били издадени без основание и по-скоро е редно да приложите чл.116 и да ги анулирате.
Кое точно е основанието по чл.115, ал.1 от ЗДДС за да издадете кредитно известие?
Да, аз реших, че питането е за ППП, а питащата наистина не е уточнила.
И как без касов апарат в този случай?


delphine, не намирам в наредбата условие куриерът да изплаща паричните преводи на получателя по банков път. Ето едно писмо на НАП, шестият въпрос в него е по темата
http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/15316?page=0
Скрит текст :
Това е услугата "пощенски паричен превод", нали?
411/702
411/4532

и при получаване на парите
501/411.
Какво точно пише в сертификата и има ли датския клон на СЗО VAT номер?
Да, може, вече има едно благоприятно становище от НАП.
Благодаря! За щастие става дума за еднократна сделка.
През 2019 г. фирма е продала стока на друга фирма, която е свързано лице. На ред Общ размер на счетоводните приходи от взаимоотношения със свързани лица от справката в част IV на ГДД посочвам прихода от продажбата.
Трябва ли на ред Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения със свързани лица да се посочи отчетната стойност на продадените стоки?

Според мен трябва, но не попаднах на такъв въпрос в указанията и се колебая.
становище от НАП за дивиденти и наем над 10 000 лв.
http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/15840?page=0
След като така или иначе са идентифицирани, бих ги посочила в справката. Въпреки че са вторичен ефект от взаимоотношения между свързани лица, курсовите разлики влизат в дефиницията за счетоводен разход.
Не, това, което прави е достатъчно.
   
Скрит текст :
В такъв случай не е ли редно физическото лице възложител да се регистрира като осигурител и да удържи и внесе осигуровките?
Виждам два варианта:
1. Ако ел.магазин не е лицензирано СУПТО да се импортират поръчките от него във вече работещото СУПТО.
2. Ако софтуерът на ел.магазин е СУПТО да се свърже към касовия апарат /или да се купи отделен за него/.
Зависи, ако сумата е достатъчно значителна в рамките на общата сума на доставките и коефициентът по чл. 73 от ЗДДС излезе различен от 1.00, с протокол по чл. 117 се прави корекция на ползвания през годината ДК и това се отразява в справка-декларацията за м.12.
За изчисляването на коефициента можете да погледнете чл.73 от ЗДДС и чл.64 и 65 от ППЗДДС.
От указанията към част IV
Забележка: Не се попълват данни за: свързани лица по § 1, т. 3, б. „а”, „б”, и „л” от ДР на ДОПК. Това са:
•   съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство. Изключението не се прилага само при взаимоотношения между търговски предприятия (ЕТ) на посочените лица.
•   работодател и работник;


Ами според мен, ако разпределяте над 10 000 лв. с едно нарушение, сте в нарушение. Вижте т.6 от това указание
http://qwerty1/1249-ukazanie-na-mf-za-prilagane-na-zopb/
А след промените в ЗОПБ, които са в сила от 03.12.2019 г. е възможно и изплащането на дивидент под 10 000 лв. в брой да се превърне нарушение. Дано НАП по-скоро излязат с указание.