Не, това, което прави е достатъчно.
   
Скрит текст :
В такъв случай не е ли редно физическото лице възложител да се регистрира като осигурител и да удържи и внесе осигуровките?
Виждам два варианта:
1. Ако ел.магазин не е лицензирано СУПТО да се импортират поръчките от него във вече работещото СУПТО.
2. Ако софтуерът на ел.магазин е СУПТО да се свърже към касовия апарат /или да се купи отделен за него/.
Зависи, ако сумата е достатъчно значителна в рамките на общата сума на доставките и коефициентът по чл. 73 от ЗДДС излезе различен от 1.00, с протокол по чл. 117 се прави корекция на ползвания през годината ДК и това се отразява в справка-декларацията за м.12.
За изчисляването на коефициента можете да погледнете чл.73 от ЗДДС и чл.64 и 65 от ППЗДДС.
От указанията към част IV
Забележка: Не се попълват данни за: свързани лица по § 1, т. 3, б. „а”, „б”, и „л” от ДР на ДОПК. Това са:
•   съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство. Изключението не се прилага само при взаимоотношения между търговски предприятия (ЕТ) на посочените лица.
•   работодател и работник;


Ами според мен, ако разпределяте над 10 000 лв. с едно нарушение, сте в нарушение. Вижте т.6 от това указание
http://balans.bg/1249-ukazanie-na-mf-za-prilagane-na-zopb/
А след промените в ЗОПБ, които са в сила от 03.12.2019 г. е възможно и изплащането на дивидент под 10 000 лв. в брой да се превърне нарушение. Дано НАП по-скоро излязат с указание.
Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.
Колеги, някакви мнения за промяната в ЗОПБ от 29.11.2019 г?

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Според този коментар на промяната https://www.tita.bg/free/commercial-law/664, това би могло да е пречка за изплащането на дивиденти в брой с отделни протоколи при обща сума над 10 000 лв., защото  основанието на правото на дивидент е членственото правоотношение между съдружника и търговското дружество.
Понеже в закона не е посочена и времева рамка, това значи ли, че веднъж натрупана печалба за разпределяне над 10 000 лв., дивидентите вече трябва да се изплащат само по банков път?
В счетоводството на ЕТ-то бих контирала само
493/4532
с размера на ДДС-то за наема, което изкуствено увеличава ДДС-то за внасяне на фирмата без да е свързано с извършените от нея доставки.
Ами според мен трябва и във VIES да влезе.

от ППЗДДС
чл.117
(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 15.03.2013 г.) VIES декларацията се изготвя на база обобщение на данните от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона, като в нея не се включват издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и доставки на стоки и на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица. Полученото авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция не се включва във VIES-декларацията.
В случая не става дума за ВОД, а за услуга, нали? И не попадате в изключението в ал.7, така че следва да се издаде фактура.

Чл.25
(7) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Тъй като по счетоводни данни имам по голяма стокова наличност,мога ли в края на годината да осчетоводя разкиката като излишък от инвентаризация и да си го осчетоводя като извънреден приход  / ще начисля  годишен данък /или трябва и ддс да начисля?

Ако го осчетоводите като излишък, счетоводната стокова наличност ще се увеличи още.

Иначе, не виждам нормативно основание за начисляване на ДДС за констатирани излишъци.
Не, става и с отчет по чл.119.
2. Новия въпрос: Закупен е имот преди регистрацията по ЗДДС. Има ли право лицето на ДК  за нотариалната такса за прехвърлянето? Според мен - да, тъй като е част от стойността на имота. Или греша?

Да, такава е и моята логика.
По отношение на сумата за облагане по ЗДДФЛ и начисляване на осигурителни вноски мисля, че трябва да се вземе продажната цена на стоките заради чл.10 от ЗДДФЛ.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

Ако е ползван ДК за стоките, трябва и да се издаде протокол по чл.117 на основание чл.6, ал.3 от ЗДДС. Данъчната основа тук би следвало да се определи съгласно чл.27 от ЗДДС.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
302/402 по приемо-предавателния протокол за стоката
Ами трябва да се определи дали продажбата е НИД по чл.3 от ЗДДС. От едно писмо на НАП:
Скрит текст :

http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/cache/12520?page=0
Въпросът в писмото е за формиране на облагаем оборот за регистрация, но критериите са същите, мисля.
Според мен не попада в хипотезата на чл.132 от ЗДДС.
Рискува санкция за скрито разпределение на печалба.