Промени има в размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”, както и в размера на осигурителната вноска върху социалните разходи, осигурителния доход при самоосигуряващите се лица, промени в МРЗ, МОД и ТЗПБ. Въвежда се нов вид обезщетение за бременност и раждане. Запознайте се с по-важните промени накратко.

От 01.01.2017 г. се увеличава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 1% при разпределение, както следва:
  • за родените преди 1 януари 1960 г.: 10,46% за сметка на работодателя и 8,34% за сметка на работника (общо 18.8%)
  • за лицата родени след 31 декември 1959 г.: 7,66% за сметка на работодателя и 6,14% за сметка на работника (общо 13.8%)
Увеличава се и вноската за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” от КСО с 20%:
  • от 40,8% на 60,8% за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
  • от 35,8% на 55,8% за лицата, родени след 31 декември 1959 г.

В тази връзка сме направили актуализация в сайта на калкулаторите за заплати:

Промяна в размера на осигурителната вноска върху социалните разходи

От 01.01.2017 г. върху социалните разходи ще се дължат осигурителни вноски за всички фондове на ДОО (промяна на чл. 6 ал. 12 от КСО). До края на 2016 г. бяха в само в размер за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.

Останалите вноски са социално и здравно осигуряване остават непроменени.

Минимална работна заплата

Увеличение на минимална работна заплата промяна от 01.01.2017 г. на 460 лв.

Осигурителни доходи

Запазва се максималния месечен размер на осигурителния доход от 2600 лв.

Минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се определят съгласно:
  • Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2017 г.  - МОД;
  • Икономическите дейности съответствие с КИД-2008;
  • Групата професии - по структурата на НКПД.

Осигурителната вноска за фонд „ТЗПБ” е диференцирана в размер от 0,4 до 1,1 % по групи основни икономически дейности (Приложение № 2 към чл. 15 от ЗБДОО за 2017 г.).

Самоосигуряващи се лица

Минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2015 г. от упражняване на съответната трудова дейност като самоосигуряващи се лица (промяна) :
  • до 5400 лв. - 460 лв.;
  • от 5400.01 до 6500 лв. - 500 лв.;
  • от 6500.01 лв. до 7500 лв. - 550 лв.;
  • над 7500 лв. - 600 лв.
  • Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2016 г., както и за започналите дейност през 2016 г. и 2017 г. - 460 лв.

Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - 300 лв.

За 2017 г. не се правят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.

За дните на лицата в неплатен отпуск с и без трудов стаж с промяна от 01.01.2017 г. се дължи здравна осигуровка върху 230 лв.

За дните на лицата във временна неработоспобност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете с промяна от 01.01.2017 г. се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 460 лв.

СИРВ

Създава се нова ал. 17 към чл. 6 от КСО: Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време (тоест на база на реално отработените дни, а не на работните дни в месеца).
Максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

Нов вид обезщетение за бременност и раждане

Предвижда се възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение при бременност и раждане - чл. 50а КСО (в сила от 01.06.2017 г.) Тази възможност се предоставя на бащите (осиновителите) или настойниците, когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника.

За отпадане на УП-2 и УП-3

В изпълнение на т. 3 от Решение № 411 на Министерския съвет от 19 май 2016 г., правна мярка 62 („За отпадане на необходимостта от изготвяне на удостоверения за пенсиониране - УП-2 и УП-3), се въвежда промяна в разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от КСО, регламентираща задължение за осигурителите да издават удостоверителни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Урежда се, считано от 1 януари 2018 г., осигурителите да издават по искане на осигуреното лице документи за осигурителен стаж и доход само за периоди преди 2000 г.


Документи за изтегляне:
Мотиви към проекта на ЗБДОО 2017 г.
Доклад към проекта на ЗБДОО 2017 г.


Нормативни актове: ЗБДОО 2017, КСО, КТ


Свързани теми:
Семинар на НАП „Данъци и осигуряване 2017“ - видео и материали
Работни и почивни дни през 2017 г.
Таблици с осигуровки и данъци за 2017 г.
Как ще се осигуряваме през 2017 г.

Измененията в ЗКПО от 01.01.2017 г.

Измененията в ЗДДФЛ от 01.01.2017 г.
Измененията в ЗДДС от 01.01.2017 г.
Правилата при личното ползване от 2017 г. и корекциите на ДДС
Какво се променя в осигуряването през 2017 г.
Почивни и празнични дни през 2017 година
Без отработване на почивните дни от 2017 г., но все пак размествания ще има.

Отпада отработването на почивни дни, рeшиха депутатите на второ четене в пленарна зала. Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях. Все пак остава и правото на Министерския съвет да обявява еднократно определени дни за почивни.

Така през 2017 г. почивни дни ще бъдат 2 януари (понеделникът след Нова година); 3 март (петък); 14 и 17 април (Разпети петък и понеделникът след Великден); 1 май (понеделник и 8 май (понеделникът след Гергьовден) и 24 май (сряда); 6 и 22 септември (съответно сряда и петък) и 24, 25 и 26 декември (Коледа). Почивен ще e и 27 декември (Стефановден), тъй като 24 декември е неделя.

Така се получават блокове от три почивни дни за Нова година, за Освобождението на България (около 3 март), за деня на труда (около 1 май) и за независимостта (около 22 септември). По четири дни ще се почива по Великден и Коледа.

Календарът за работните и почивните дни за 2017 година в сайта е актуализиран.

От тук може да изтеглите календара на КиК Инфо за 2017 г.


Свързани теми:
Какво се променя в осигуряването през 2017 г.
Таблици с осигуровки и данъци за 2017 г.

Измененията в ЗКПО от 01.01.2017 г.
Измененията в ЗДДФЛ от 01.01.2017 г.
Измененията в ЗДДС от 01.01.2017 г.
Правилата при личното ползване от 2017 г. и корекциите на ДДС
Какво се променя в осигуряването през 2017 г.
Почивни и празнични дни през 2017 година
НАП излъчи семинар на тема „Данъци и осигуряване 2017“. Представяме темите и съответните презентации по реда от видеото от семинара, публикувано по-долу.

Семинарът бе открит от Росен Бъчваров, Директор на дирекция „Комуникации и протокол" в ЦУ на НАП и Милена Кръстанова, Заместник изпълнителен директор на НАП.

Тема 1: Данък „уикенд“ – ДДС и корпоративно облагане на личната употреби на фирмени активи. Представяне на режимите и дискусия
Лектор: Росен Иванов, Директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в ЦУ на НАП

Тема 2: Данъци върху доходите на физическите лица 2017 г.   
Лектор: Евгения Попова, Главен експерт по приходите в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП

Тема 3: Корпоративно подоходно облагане 2017 г.
Лектор: Цветана Янкова, Главен експерт по приходите в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП

Тема 4: Социално и здравно осигуряване 2017 г.
Лектор: Димитър Бойчев, Експерт в отдел „Осигурителна методология” в ЦУ на НАП

Тема 5: Насърчаване на доброволното изпълнение с възможност клиентите да коригират допуснати грешки
Лектор: Росен Иванов, Директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в ЦУ на НАП

Тема 6: Електронни услуги за клиентите на НАП. Текущо състояние и перспективи.
Лектор: Росен Бъчваров, Директор на дирекция „Комуникации и протокол" в ЦУ на НАП

Видео от семинара:

Формулите в Калкулатор майчинство са разработени на база правилата от Кодекс на социалното осигуряване и Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Калкулаторът има за цел да ориентира бъдещата майка за периодите на болничен и отпуск за отглеждане на дете и да изчисли паричните обезщетения от ДОО по месеци.


Кодекс на социалното осигуряване (КСО)

Възнаграждение, от което се определя обезщетението
(чл. 41)

Дневното парично обезщетение за майчинството през първата година се изчислява в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждени или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство.

Дневното парично обезщетение не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответния период.



Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО)

Изчисляване на паричните обезщетения и помощите
(чл. 16 - 20)

Сборът от доходите, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.

Среднодневният доход, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът (БТВ), който е равен на на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни по календар за същия период.

Месечното нетно възнаграждение не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход. За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.

Среднодневното нетно възнаграждение за 24-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или на началото на отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се определя, като сборът (НТВ) от месечните нетни възнагражденияи/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 КСО, се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, за които лицето има право на парично обезщетение.

При работа с Калкулатор майчинство, задължително прочетете и спазете УКАЗАНИЯ за попълване на калкулатора, които са публикувани над калкулатора.
НАП организира семинар, свързан с промените в данъчното и осигурително законодателство, които ще влязат в сила от 1 януари 2017 г.

Представени са най-новите законодателни решения в областта на данъчното законодателство и практиката по прилагането му, особеностите на данък „уикенд“ и перспективите пред електронните услуги на НАП.

В събитието участват Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология“, водещи експерти по преки и косвени данъци и осигуряване и Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол“ в НАП.

Семинарът бе излъчен на живо на 15 декември от 10:00 до 16:30 ч. в канала на приходната агенция в YouTube. Видео можете да гледате и от тук.


Данъчните ще й връчат автомобила на 14 декември от 13,00 ч.

Иванка Кавъркова от Панагюрище спечели голямата награда от Лотарията с касови бележки на НАП и МФ – чисто нов автомобил. Победителката беше изтеглена „на живо“ на 11 декември в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ. Късмет на Иванка Кавъркова й донесе касова бележка на стойност 1,80 лв. 42-годишната победителка участва в Лотарията със 771 регистрирани фискални бона, а щастливата бележка е регистрирана през декември месец 2015 г.

Последната месечна награда от Лотарията спечели Иван Златарев от София, който ще получи 40 инчов 3D телевизор. Седмичната награда за периода 2-10 декември 2016 г., която е смарт телефон, грабна Кяшиф Кяшифов от Добрич.

От началото на инициативата – 16 ноември 2015 г., за участие бяха регистрирани 51 милиона касови бележки на обща стойност 667 милиона лева. За една година данъчните раздадоха общо 65 награди – 52 смарт телефона, 12 телевизора и една голяма награда.

Ключовете за новия автомобил ще бъдат връчени на г-жа Кавъркова от Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол“ в НАП на 14 декември от 13,00 ч. в автосалона на Опел, който се намира на бул. „Христофор Колумб“ 43.
До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основно трудово правоотношение, ако искат да ползват данъчните облекчения за деца чрез него. Двете декларации - за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са публикувани на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2016 г. могат да се ползват по два начина.

Първият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2017 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2016 г.

Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2016 г. – до 2 май 2017 г. (30 април е в неделя, а 1 май е официален почивен ден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:
-   Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или
-   Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв.  – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2016 г. същият няма да ползва намалението.

Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2016 г. той няма да ползва намалението.

И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Когато данъчното облекчение за деца и/или за деца с увреждания е ползвано в пълен размер при работодателя по основното трудово правоотношение, но физическото лице подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., към годишната данъчна декларация не следва да се прилагат декларациите за данъчно облекчение за деца и за деца с увреждания, както и останалите необходими документи.
Подаването на данъчните декларации от фирми ще става само по електронен път от 2018 г. Касовите разплащания остават ограничени над 10 хил. лв.

Парламентът отхвърли предложението от догодина плащанията в брой да бъдат ограничени до 5000 лева. Остана досегашният текст в Закона за ограничаване на плащанията в брой, според който когато плащанията са на стойност, равна или над 10 000 лева, те се извършват само по банков път.

Депутатите приеха окончателно на второ четене промените в Закона за акцизите и данъчните складове, с които се изменят други шест данъчни закона, сред които и Закона за ограничаване на плащанията в брой.

"За" отхвърляне на предложението за ограничаване на плащанията в брой гласуваха 64-ма депутати, седем бяха "против", 20 се въздържаха.

Депутатът от Реформаторския блок Петър Славов отбеляза, че ако се свали границата на 5000 лева, се отива в неразумна крайност. По думите му това ще създаде затруднения например при купуване на кола на старо. Да вървим по пътя на стимулите, а не на санкциите, призова той.

С приетите на второ четене изменения се въвежда и облекчение за физическите лица, които използват безкасови плащания. Дава се възможност да се ползва данъчно облекчение в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв., в случаите, в които сто на сто от паричните доходи са получени по банков път и завършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

Годишната данъчна декларация за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

Годишната данъчна декларация може да се подаде и след 30 април, но не по-късно от шест месеца след откриването на наследството. Доходи, за които наследниците или заветниците са узнали след изтичането на посочените срокове, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Физическите лица, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ще ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне, но не повече от 1000 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Декларациите по образец по Закона за корпоративното подоходно облагане, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г., ще се подават задължително по електронен път, решиха още депутатите. Данъчно задължените лица няма да ползват отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък за годишната данъчна декларация за 2017 г.

Догодина при откриване на счетоводни или други грешки се дава право еднократно до 30 септември 2017 г. да се коригира данъчният финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация за 2016 г.

Очаквайте по-подробни резюмета след публикуването на текстовете в Държавен вестник.
Това прие на второ четене бюджетната комисия към Народното събрание.

От 2017 г. плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност:
1. равна на или по-голяма от 5 000 лв.;
2. под 5 000 лв., но представляват част договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 лв. (Например договори за наем, за обслужване и  други, когато общата стойност на договора е над тази сума.)

Правилото се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 000 лв. (по курса на БНБ).

Санкции и глоби

Който извърши или допусне извършването на нарушение на това правило, се наказва с глоба в размер 25% от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50% от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. При повторно нарушение глобите и санкциите са в двоен размер.

Законът не се прилага при:


1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда;
7. изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Предстои гласуването на закона на второ четене в парламента, заедно с основния пакет за промените в данъчното законодателство за 2017 г.


Свързана статия:
Плащанията в брой остават до 10000 лв. Данъчните закони минаха на второ четене.


Министерство  на труда и социалната политика издаде Наредба № РД-07-3 от 3 ноември 2016 г. за определяне на правилата за поставяне и графичното изображение на знака по чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

Съгласно Кодекса на труда контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителни административни мерки и да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората.

Това става с поставянето на специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка, като при неразрешеното му премахване се носи административнонаказател на отговорност.

Правилата за поставяне и графичното изображение на знака са определени в новата наредба, обнародвана в ДВ брой: 90, от дата 15.11.2016 г. (тук)

Специалният знак за спиране има две форми, посочени по-долу.


Самозалепващ стикер



Предупредителна лента



Поставянето на специалния знак за спиране се извършва непосредствено след установяване на нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, които застрашават живота и здравето на хората.

Действията на контролните органи по прилагането на принудителната мярка, включително и по поставянето на специалния знак за спиране, се отразяват в акта за спиране, който се връчва на работодателя или негов представител.

Работодателят предоставя необходимата информация относно приложената принудителна административна мярка на всички заинтересовани работници и служители, включително на тези, за които се предполага, че специалните знаци за спиране не могат да изпълнят функцията си, например поради нарушение на зрението и др.

След поставянето на специалния знак за спиране работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да преустановят дейностите в спряното предприятие, производство, обект или на спряното работно място, както и да прекратят експлоатацията на спряната машина или съоръжение.

Премахването на специалните знаци за спиране се извършва от работодателя, след като са били отстранени рисковете, застрашаващи живота и здравето на хората, и нарушенията, посочени в акта за спиране.

Работодателят носи административнонаказател на отговорност по реда на глава деветнадесета от Кодекса на труда, когато премахне поставените специални знаци за спиране и/или позволи възстановяване на дейността на определен обект, преди да бъдат отстранени нарушенията, посочени в акта за спиране.

Изпълнението и контролът по наредбата се възлагат на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник“.
В ДВ, бр. 88 от 08. 11. 2016 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

Направените допълнения са свързани с регламентиране за целите на ЗДДС на безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка. 

Безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка, не е облагаема доставка, когато към момента на предоставянето едновременно са изпълнени следните условия:
а) единичната бройка от хранителна стока е с незначителна стойност;
б) операторът на хранителна банка е вписан в регистър по чл. 37у от Закона за храните;
в) хранителната стока е включена в списъка по чл. 37м, ал. 4 от Закона за храните;
г) не е изтекъл срокът по чл. 37м, ал. 5 от Закона за храните, до който може да се доставя хранителната стока;
д) хранителната стока е с маркировка „дарение, не подлежи на продажба“;
е) общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не надхвърля 0,5 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през календарната година преди текущата;
ж) лицето, предоставило безвъзмездно хранителните стоки, няма изискуеми и неплатени данъчни, осигурителни или други публични задължения и през последните две години няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 180, 180а, 181, 182 и 185.“

Със заключителните разпоредби на закона се допълва и Закона за храните във връзка с начина на уреждане на хранителното банкиране и разрешение за оператор на хранителна банка.

С целия текст на закона можете да се запознаете от тук.
Новият Закон за независимия финансов одит е приет на второ четене.

Парламентът прие окончателно на второ четене новия Закон за независим одит, с който се отменя действащия закон за независим финансов одит.

Депутатите гласуваха разпоредбите, регламентиращи осъществяването на финансов одит от регистрирани одитори в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/56/ЕС, изменяща Директива 2006/43/ЕС относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и на консолидираните отчети, както и на Регламент (ЕС) № 537/2014 относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит в предприятия от обществен интерес.

Новият закон отменя действащия в момента и урежда:
•   целта, обхвата и принципите на независимия финансов одит, извършван от регистрирани одитори;
•   професионалните стандарти на организация, документиране и изпълнение, както и заключенията на финансовия одит;
•   придобиването на правососпобност на дипломиран експерт-счетоводител;
•   придобиването на правосособност и упражняването на одиторската професия от регистрираните одитори;
•   правата и задълженията на регистрираните одитори;
•   статута и функциите на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;
•   статута и функциите на Института на дипломираните експерт-счетоводители;
•   дейността на одитните комитети в предприятията от обществен интерес.

Със закона се урежда назначаването и ротацията на регистрираните одитори, статута, отговорностите, функциите, мандатът и правомощията на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Тя ще се отчита за дейността си пред Народното събрание и ще приема правилник за дейността си, който ще се обнародва в "Държавен вестник". Комисията ще се състои от председател и четири членове за мандат от четири години. Тя ще си сътрудничи и ще обменя информация с органите на ЕС и на други държави с цел осъществяване на правомощията им в областта на публичния надзор над регистрираните одитори.

Определени са обхвата и принципите на Системата за гарантиране на качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори и разследвания, която ще извършва различни инспекции и разследвания. Депутатите разписаха кога и как се извършват инспекциите, както и какви са правомощията и задълженията на Комисията при извършването им. Със закона се регламентира как се формира одитен комитет и какви са правата и задълженията му. Депутатите разписаха и финансови и имуществени санкции за различни провинения.

Разпоредбите на закона за задължителния финансов одит в предприятия от обществен интерес следва да влязат в сила за финансови отчети за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2017 г. От същата дата влизат в сила и разпоредбите на закона за одитните комитети. Предстои публикуване на закона в Държавен вестник.
Здравейте ! Има ли как да се увеличи шрифта в документа ?
Много са ми дребни и цифрите и буквите.
Всъщност, това важи за всичките документи от приложенията Ви.
Ще съм благодарна ако има такава опция и ми посочите как да я използвам.

Здравейте, не във всички е възможно. Посочете конкретен документ, в който искате да се увеличи, за да преценим.
БСП отново внесе предложението си отмяна на плоския данък и излезе с ултиматум към ГЕРБ – ще подкрепи Бюджет 2017, само ако плоският данък бъде заменен с прогресивно облагане.


Въпреки отпора на БСП и ДПС, бюджетът бе одобрен на първо четене в повечето парламентарни комисии. Важното е обаче какво ще се случи в четвъртък и петък, когато са първите обсъждания в пленарна зала.


БСП настоява за следния механизъм на прогресивно месечно облагане при трудови договори:
• до минималната работна заплата (МРЗ) – без данък;
• от минимална заплата до 1000 лв. – 10% за горницата между МРЗ и 1000 лв.;
• от 1000 до 2000 лв.  – данъкът от горния ред + 15% за горницата над 1000 лв.;
• от 2000 до 5000 лв.  – данъкът от горния ред + 20% за горницата над 2000 лв.;
• от 5000 до 10000 лв.  – данъкът от горния ред + 25% за горницата над 5000 лв.;
• над 10000 лв.  – данъкът от горния ред + 27% за горницата над 10000 лв.;

Скали на годишно облагане при ЕТ, граждански договори, хонорари, доходи от наем и други източници:
• до 12000 лв. – 10%;
• от 12000 до 24000 лв.  – 1200 лв. + 15% за горницата над 12000 лв.;
• от 24000 до 60000 лв.  – 3000 лв. + 20% за горницата над 24000 лв.;
• от 60000 до 120000 лв.  – 10200 лв.+ 25% за горницата над 60000 лв.;
• над 120000 лв.  – 25200 лв. + 27% за горницата над 120000 лв.;

Предложението не е ново, то e внасяно и преди от БСП, но бе отхвърляно от управляващото мнозинство.

БСП: Искаме по-високо облагане за по-големите доходи

"В понеделник ние внесохме повторно нашето предложение от пролетта за въвеждане на прогресивно данъчно облагане. То ще се разглежда в комисия утре (сряда, б. р.). Ако управляващите гласуват против прогресивното облагане, ние няма да подкрепим новия бюджет", коментира пред Mediapool депутатът от левицата Румен Гечев. Предложението на БСП е плоският данък от 10%, въведен преди десетина години от кабинета "Станишев", да бъде заменен от прогресивно облагане с нарастваща ставка.

БСП е внесла и промени в закона за ДДС, с които ставката от 20% се намалява на 5% за храните за кърмачета, преходните храни, пелените за еднократна употреба, приспособленията за хора с увреждания, детските столчета за кола, доставката на услуги за домашни грижи като гледане на деца, възрастни хора и болни хора.

ГЕРБ брани плоския данък

В същото време ГЕРБ твърдо държи на запазването на плоския данък от 10%. Според председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова идеите на БСП не се предлагат за първи път, но "това са много сериозни промени, които променят цялостната политика на държавата".

По думите на Стоянова в момента Министерството на финансите прави анализ какъв би бил ефектът върху приходите на бюджета, но той при всички случаи ще е около 1 -1.2 млрд. лв.

"Ако се приемат тези техни предложения, бюджетът не може да се приеме в този вид", изтъкна Стоянова.

Вчера Бюджет 2017 успешно премина на първо четене през повечето от общо 17 парламентарни комисии, които се събраха на извънредни заседания, за да го разгледат във вторник и сряда, за да може в четвъртък проектът да бъде дебатиран и в залата. Подкрепата е с гласовете на ГЕРБ и "Реформаторският блок", докато БСП и ДПС продължават да гласуват "против". Важното е обаче какво ще се случи в четвъртък и петък, когато са първите обсъждания в пленарна зала.

ЕК не разреши фирмите да приспадат 50% от ДДС за някои автомобили.

Предвижданото облекчение при облагането с ДДС на личното ползване на фирмените автомобили, каквато бе идеята на финансовото министерство, няма да влезе в сила от догодина. Причината е, че България не получи одобрение от страна на Европейската комисия по подаденото искане за дерогация от ДДС-директивата за ограничаване до 50 на сто правото на приспадане на данъчен кредит при придобиване и внос на определени видове превозни средства.

Отговорът на ЕК е получен от Брюксел още на 30 юни се разбира от доклада за изпълнението на консолидираната фискална програма за първите шест месеца на годината.

Цитат
"Изготвен бе проект на искане за дерогация за ограничаване до 50 на сто на правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък при наем или лизинг на леки автомобили, както и за начислен данък върху разходите, свързани с тези превозни средства, когато те не се използват изцяло за стопански цели. С писмо от 30.06.2016 г. Европейската комисия посочва, че при незадължителното въвеждане на ограничението на правото на данъчен кредит ще продължи неравностойното третиране на определени бизнес активи и няма да се опрости събирането на ДДС. В тази връзка България е приканена да преразгледа подаденото искане", пише в доклада, цитиран от в. "Сега".
"Подозирахме, че ще откажат, защото това, което искахме, го няма като практика - избор между двата модела. Те казват - дерогация подобно на тази, която искате, може, но само ако се прилага един от двата модела. Не може да се даде право на избор дали ще избереш частично приспадане на данъчен кредит, или другия модел - да си водиш счетоводство и да преценяваш каква е частта на личното ползване - или едното, или другото", обяснява финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от "Капитал". Той допълва, че от финансовото министерство са решили да не настояват за ново разрешение от ЕС, а да изчакат да видят как бизнесът ще отчита данъка.

Това на практика означава, че въпреки даденото облекчение в ЗКПО за признаване на разходите, свързани с превозните средства без пътен лист, ако е приложено съотношение 50:50 между лично и служебно ползвате, то във връзка със ЗДДС ще се изисква надежда одитна следа, съгласно указанията на НАП от тази година, като например водене на пътни листове, пътни книжки или други документи, в които да се разделя личното от служебното ползване.

Цитат
 Отчитането на личното ползване на служебния автомобил и попълването на пътните листа, понякога е досаден и трудоемък процес, особено за по-малките фирми, които не разполагат с автоматизирани системи.

Чрез Приложението за издаване на пътни листа, можете лесно и удобно да попълните месечния си маршрут, фактурите за гориво и нормата на автомобила, което ще позволи автоматично да бъде пресметнат самия разход, както и да бъде генериран надлежен пътен лист. Докато попълвате модулът ще пресмята и ще Ви подсказва колко километра трябва да впишете в пътния лист, така че да съответства на подаденото гориво. Ще изчислява каква е сумата на счетоводния разход и колко километри остават за изминаване с остатъка гориво.

Приложението е подходящо за фирми, които не обичат да попълват пътни листове и желаят възможно най-лесно да решат този въпрос. За още по-бързо попълване се препоръчват функциите за предварително зададени шаблони.


Още за: Отчитане на лично ползване на служебен автомобил с пътен лист
До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2016 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.

Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.

В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.

Нещо повече, практически предприятията имат възможност първоначално да декларират авансови вноски 0.00 лв. за годината и чак до 15-ти декември да направят своята годишна прогноза, като внесат само една авансова вноска. Предимствата при този подход са безспорни:
  • По-точно прогнозиране, защото данъчната печалба до месец ноември е изчислима и известна величина;
  • Реално ще трябва да се прогнозира само печалбата за месец декември;
  • През годината фирмата няма да отделя финансови средства за внасяне на авансови вноски.

Как можем да помогнем?

В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината:
Калкулатор за промяна на авансови вноски по ЗКПО.

Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.

Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?

Лихви ще се дължат:
  • За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;
  • За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски.

За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:
  • Сумата на превишението на авансовите вноски над данъка, съответстващ на новата прогнозна печалба;
  • Сумата която, ако годишният корпоративен данък не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
  • Сумата която, ако годишната данъчна печалба не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
  • Изчисленията при намаление с 20%, за още по-точни сметки.

Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?

Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.
Двете институции обменят данни само по електронен път.

Стартира електронен обмен на данни между системата за събиране на публичните вземания на НАП и системата за наложените санкции при нарушения на правилата за движение по пътищата на МВР. От октомври НАП получава автоматизирано данни за нови просрочени задължения и плащания, направени по сметки на МВР за фишове и наказателни постановления, издадени от органи на Министерството за нарушения по Закона за движение по пътищата.

НАП обръща внимание на своите клиенти, че при заплащане на наложена глоба трябва да се спазват указанията на МВР за попълване на платежно нареждане, за да може плащането да се отрази коректно в системите и да не се стига до действия по принудително събиране от страна на приходната агенция.

Обменът между електронните системи на двете институции ще осигури идентичност на данните за задълженията и плащанията по актовете и ще спести много ръчни операции на служителите им.

Очаква се електронната система да подобри взаимодействието между НАП и МВР  за по-бързо и ефективно събиране на просрочените задължения към бюджета.
В Държавен вестник бр. 81 от 14.10.2016 е обнародвана Наредба № 12 от 29 септември 2016 г. за Регистъра на банковите сметки и сейфове, чрез която се урежда редът за подаване и получаване на информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържан от БНБ.

Самият регистър е електронна информационна система, която осигурява централизирана информация за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и упълномощените от тях лица; начинът за получаване на информация от органите и институциите по чл. 56а, ал. 3, както и от физически и юридически лица по чл. 56а, ал. 4 от Закона за кредитните институции и обобщаване на данните.

Кой подава информация в регистъра

Информация за банковите сметки на физически лица, физическите лица, наематели на сейфове, както и за банковите сметки на юридически лица се подава от банките.

От 01.01.2017г. банките подават ежеседмично информация в регистъра за откриване на нови сметки, закриване на сметки или промяна във вече подадени данни. Те подават ежеседмично информация в регистъра за сключване на нов договор за наем на сейф, прекратяване ползването на сейф или промяна във вече подадени данни.

Банките извършват първоначално подаване на информация в регистъра в срок до 30 ноември 2016 г. с данни към 31 октомври 2016 г., а информацията за периода от 1 ноември до 31 декември 2016 г. - след 1 януари 2017 г.
Данните за упълномощените лица от титуляри на сметки и наематели на сейфове започват да се подават в регистъра за новооткрити сметки и сключени договори за наем на сейф след 1 юли 2017 г.

Кой има достъп до информация

Достъп до информация от системата имат:
• органите на съдебната власт (съдилища, прокуратура и следствени органи);
• главна дирекция “Национална полиция” и Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи;
• Държавна агенция “Национална сигурност”;
• Националната агенция за приходите;
• Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество;
• Съдебните изпълнители при образувано изпълнително дело;
• Главния инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Отделно всяко лице може да получи информация относно съдържащите се за него данни в регистъра като титуляр на банкова сметка, наемател на сейф или упълномощено лице. Информация от регистъра могат да получават и наследници на починали лица. Информацията се предоставя безплатно на физически лица в 14-дневен срок съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, а в останалите случаи – срещу заплащане на такса.

Правото на информация се реализира с писмено заявление до БНБ. В заявлението се посочват данни по документ за самоличност на заявителя и по какъв начин желае да му бъде предоставена информацията – лично или по пощата. При подаване на заявлението в БНБ заявителят или упълномощеното от него лице се идентифицира чрез представяне на документ за самоличност. Заявлението за информация за физическо лице се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, което се прилага към заявлението.
Социалното министерство публикува проекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г. В преходните и заключителните разпоредби са предвидени промени в Кодекса за социалното осигуряване и Кодекса на труда.

В проекта на БДОО за 2017 г. са заложени следните политики по приходите:


1.   Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт – 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 10,46 за сметка на работодателя и 8,34 за сметка на работника и 13,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,66/6,14.

2.   Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г.

3.   Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2017 г. техните размери са, както следва:
фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.

4.   Предложените в Проекта на ЗБДОО минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6% за 2017 г. в сравнение с 2016 г. с ефект върху приходите от около 24,3 млн. лв. увеличение. За 2017 г. не са договорени минималните осигурителни доходи, а са запазени нивата от 2016 г. Средното увеличение се дължи на новия размер на минималната работна заплата - 460 лв., заложена в основните параметри на проекта на държавния бюджет за 2017 г.

5.   Увеличава се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2015 г., съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и  600 лв.;

6.   Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители - 300 лв.;

7.   Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени  лица – 2 600 лв.;

8.   За 2017 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 200 лв.

В проекта са заложени следните политики по разходите:

1. Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд;

2. От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО (2,4 на сто);

3. От 1 юли 2017 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,126;

4. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2017 г. с 2,4 на сто (чл. 100 на КСО);

5. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход - 910 лв.;

6. Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;

7. Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане - 24 календарни месеца;

8. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал.5 на КСО – за първите три работни дни се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

9. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

10. Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;

11. Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

При планиране на средствата за пенсии в проектобюджета на ДОО за 2017 г. са взети предвид законодателните промени, приети със Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г.):

•   по чл. 68, ал. 1-2 на КСО – През 2017 г. необходимите условия за пенсиониране за трета категория труд са 61 години навършена възраст и 35 години и    4 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години навършена възраст и 38 години и     4 месеца осигурителен стаж за мъжете;

•   чл. 68, ал. 3 на КСО – През 2017 г. необходимата възраст за пенсиониране при непълен стаж е 66 години;

•   чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 на КСО – През 2017 г. необходимите условия за пенсиониране за лицата от сектор „Отбрана и сигурност” са 53 години навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола;

•   чл. 69б (стар § 4 от ПЗР на КСО) – продължава отпускането на пенсии от ДОО за ранно пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. За 2017 г. условията за пенсиониране за лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, са както следва:
-   работа 10 г. при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд;
-   навършена възраст 48 г. 4 м. за жените и 53 г. за мъжете, работещи при условията на първа категория труд и 53 г. 4 м. за жените и 58 г. за мъжете, работещи при условията на втора категория труд.
-   сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

По отношение на размерите на пенсиите за 2017 г:

1. От 1 януари 2017 г. се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. Според чл. 70, ал. 1 от КСО процентът за всяка година осигурителен стаж се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За 2017 г. процентът по чл. 100 от КСО е 2,4 на сто (-1% прогнозна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени и 5,8% - прогнозно нарастване на средния осигурителен доход за 2016 г.), а тежестта на една година осигурителен стаж се увеличава от 1,1 на 1,126 на сто. Новата стойност на тежестта на една година осигурителен стаж ще се прилага при изчисляването на размерите на новоотпуснатите пенсии от 1 януари 2017 г. От 1 юли 2017 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се преизчисляват с новата тежест, а не се осъвременяват по чл. 100 от КСО.

2. От 1 юли 2017 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 161,38 на 165,25 лв. (увеличение с 2,4 на сто);

3. От 1 юли 2017 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 118,14 на 120,98 лв. (увеличение с 2,4 на сто);

4. За 2017 г. максималният размер на получаваните една и повече пенсии остава 910,00 лв., поради запазване на размера на максималния осигурителен доход.
Посочените параметри и политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за 2017 г. Средният брой на пенсионерите за 2017 г. се очаква да намалее до около 2 179,9 хиляди. По-ниският брой на пенсионерите се обуславя от плавното увеличение на пенсионната възраст и осигурителен стаж за всички категории труд.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2017 г. се предвижда да достигне 341,57 лв., при очакван среден размер за 2016 г. – 331,47 лв., т.е. нарастване с 3,0 на сто. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 1,5 на сто през 2017 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2017 г. от 1,5 на сто.

Изменения в КСО и КТ

С § 3 от преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в част първа “Държавно обществено осигуряване" на Кодекса за социално осигуряване (КСО), свързани с изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и някои промени, свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица и редакционни промени.

Прецизира се разпоредбата на чл. 4, ал. 1, като от обхвата на т. 1 се изключват лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), тъй като тяхното осигуряване е уредено в чл. 4, ал. 10 от КСО, а в кръга на осигурените по т. 7 лица се включват управителите на клонове на чуждестранни юридически лица.

В изпълнение на т. 3 от Решение № 411 на Министерския съвет от 19 май 2016 г., правна мярка 62 („За отпадане на необходимостта от изготвяне на удостоверения за пенсиониране - УП-2 и УП-3), се предлага промяна в разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от КСО, регламентираща задължение за осигурителите да издават удостоверителни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Предлага се, считано от 1 януари 2018 г., осигурителите да издават по искане на осигуреното лице документи за осигурителен стаж и доход само за периоди преди 2000 г.

С промените в чл. 6, ал. 11 се цели прецизиране поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски в случаите, в които лицата са осигурени на повече от едно основание, като се добавят и доходите от обезщетения, изплащани въз основа на Кодекса на труда и други специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски. Предлага се върху социалните разходи да се дължат осигурителни вноски за всички фондове на ДОО.

Изрично се регламентира начинът за определяне на минималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време и зачитането на осигурителен стаж за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3.

Предвижда се за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица да се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски. Осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица се съобразяват с действителния им принос в осигуряването. В тази връзка се променя определението за „осигурено лице”, съдържащо се в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби, с допълнение в чл. 70, ал. 3 се установява, че при определяне на индивидуалния коефициент за пенсия на самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски, а в чл. 114, ал. 2, т. 2 се предвижда възстановяване на добросъвестно получени суми за пенсия, когато след изплащането им се представят нови документи или данни, имащи значение за определяне правото и размера. Предложенията за промените са във връзка с това, че не всички самоосигуряващи се лица са задължени да подават годишна данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и да определят окончателен размер на осигурителния доход. Законовите разпоредби се привеждат в съответствие и с установилата се в последните години трайна съдебна практика.

Установява се, че правото на помощ при смърт на съпруга, децата и родителите на самоосигуряващо се лице се поражда при внесени осигурителни вноски за последния месец преди смъртта на лицето, за който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им. Понастоящем аналогична разпоредба се съдържа в чл. 38, ал. 4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, но тъй като е свързана с осигурителни права, следва да намери своята регламентация в КСО. 

Промяната в чл. 20, ал. 2 е прецизираща, като от текста отпада фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, тъй като приходите по този фонд не се формират от осигурителни вноски.

Предвижда се всяка календарна година НОИ да уведомява лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и които навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през следващата календарна година за условията, при които могат да се пенсионират. Целта е да бъдат стимулирани лицата в предпенсионна възраст своевременно, преди подаване на заявление за отпускане на пенсия, да се уверят, че данните за осигурителния им стаж и доход в информационната система на НОИ са коректни, съответно да предприемат необходимите действия за снабдяване с документи за осигурителен стаж и доход за периоди, за които липсват данни в електронните регистри.

С оглед отпадане необходимостта от представяне на документи за осигурителен стаж от безработните лица, се предлага промяна в продължителността на осигурителния стаж, от който зависи срокът за изплащане на паричните обезщетения за безработица, така че да бъде обхванат единствено осигурителният принос на лицата във фонд „Безработица” на ДОО след 2001 г. Това ще намали административната тежест за безработните лица, като продължителността на осигурителния им стаж ще се определя единствено по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с които НОИ разполага и които за периоди след 2001 г. са с висока степен на надеждност и пълнота.

Предлаганите промени в чл. 54б, 54д и чл. 54е са с оглед прецизирането на посочените разпоредби. Със замяната на изчерпателно изброените текстове от различни закони, уреждащи изплащането на обезщетение за оставане без работа с по-общия израз „обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт” ще се елиминира възможността за стеснително тълкуване на нормата и ще се гарантира еднаквото приложение на закона по отношение на всички категории осигурени лица.

Промяната в чл. 54м цели прецизиране на разпоредбата, както и регламентиране възстановяването от лицата на изплатените им в по-висок от дължимия размер парични обезщетения, с изключение на случаите, в които е налице основание за ангажиране имуществената отговорност на осигурителя за причинена щета на ДОО от неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход. 

Предлаганите промени в чл. 59 и 60 са свързани с прецизиране на текстовете и удължаване на срока за произнасяне с разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова от 7- на 14-дневен.

Изменението на наименованието на чл. 69 произтича от извършената с § 221 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 62 от 9 август 2016 г.) промяна, по силата на която следователите и младши следователите са изключени от лицата по ал. 2 на посочената разпоредба. Предвид това, че правото на пенсия не се погасява по давност и с оглед необходимостта от наличие на изрично основание, на което да се отпускат  пенсии на лица, които като следователи и младши следователи са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, се предлага създаване на преходна разпоредба, която да регламентира възможността за упражняване на придобито право на пенсия преди влизане в сила на изменението на чл. 69, ал. 2 от КСО по досегашния ред.

Предлаганите промени в чл. 70, ал. 1 изр. 2 и 3 целят прецизиране на текстовете с оглед избягване на неточни тълкувания. В тази връзка се предлага и прецизиране на допълнителната разпоредба на §1, ал.1,т. 4а която дефинира понятието „индекс на потребителските цени”.

Допълнението в чл. 82, ал. 1 цели изрично уреждане на правата на лицата, които полагат стаж след дипломирането си. С оглед избягване на противоречиво тълкуване изрично се посочва, че лицата, полагащи стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Правото на родителите на наследствена пенсия от децата им се обвързва с това те да не получават лична пенсия. Тези текстове към момента се съдържат в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. 

Предлага се срокът по чл. 94, ал. 1 от КСО, в който лицето може да упражни правото си на пенсия, без да пропусне получаването на плащане от датата на придобиване на правото, да бъде намален от 6- на 2-месечен. Това ще намали тежестта по администриране на пенсиите и наред с предварителното уведомяване от НОИ по предлаганата нова т. 13 на чл. 33, ал. 5, ще е още един стимул за лицата, придобили право на пенсия, своевременното да го упражнят. В тази връзка се създава и преходна разпоредба, по силата на която пенсиите на лицата, придобили право до 31 декември 2016 г., да се отпускат от датата на придобиване на правото, при подадено заявление в 6-месечен срок от тази дата.

Промяната в чл. 98 е редакционна, доколкото се избягва дублирането на текстове, уреждащи една и съща материя. Всички индивидуални административни актове, издавани от органите на НОИ, подлежат на обжалване по реда на чл. 117 и това е регламентирано в посочената разпоредба. Предлага се поредността, в която се събират вземанията при наложени запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не само върху пенсии, а върху всякакви плащания от ДОО, да се регламентира в чл. 114а, озаглавен „Удръжки от паричните обезщетения, помощите и пенсиите”.

Предлага се основанията, на които може да бъде изменено или отменено влязло в сила пенсионно разпореждане, установени в чл. 99, ал. 1, т. 1 – 6, да бъдат разделени в две групи, като пенсионерът да инициира възобновяване на производството при представяне на доказателства за гражданско състояние, осигурителен стаж и доход. Предвид това, че представянето на осигурителен стаж и доход, придобит след пенсионирането е основание за преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал. 1 КСО, изрично се установява, че става въпрос за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, като тази възможност не може да се използва за преодоляване ограничението да се иска преизчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. само в рамките на 1 година от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсия. На останалите основания, които най-общо се свеждат до престъпно поведение, неправилно отпусната или отказана пенсия, преразглеждането ще става само по инициатива на административния орган. По този начин специалният ред за изменение или отмяна на влязло в сила пенсионно разпореждане, установен в КСО, ще се доближи до общия ред на възобновяване на административните производства, установен в чл. 99 от Административнопроцесуал ния кодекс.

С оглед намаляване на административната тежест, се предлага промяна в режима за преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход, по искане на пенсионера, свързана с ограничението това да става не повече от веднъж в рамките на една календарна година.

Предлаганото допълнение в чл. 104 е с цел превенция на преустановяване на случаи, в които се установяват със свидетелски показания условия на труд, заобикаляйки изричната забрана за установяване на категория труд със свидетелски показания. В тази връзка се предлага въвеждане начало на писмени доказателства при установяването на условия на труд и заемана длъжност, по аналогия с това, установено в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Предлага се нова редакция на чл. 108 с оглед прецизиране на наименованието и на самите правомощия, регламентирани в ал.1. Създава се изрично основание за издаването на Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.

Промяната в чл. 110 е свързана с отпадане задължителността на поканата за доброволно изпълнение при пристъпването към събиране на публични вземания.

Вземанията на НОИ, произтичащи от неоснователно изплатени суми за осигурителни плащания в голямата си част се събират чрез прихващане от дължими от ДОО парични обезщетения и пенсии. Режимът на удръжките от пенсии при това прихващане понастоящем е уреден в чл. 85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като позволява от пенсии с размер под минималната работна заплата (МРЗ) за страната да се удържа 1/6 част, а по отношение пенсиите с размер над МРЗ се прилагат размерите на удръжки, установени в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс. Прилагането на това правило, съобразено с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Върховният касационен съд, поставя в най-неблагоприятно положение пенсионерите с най-ниски доходи. В тази връзка размерът на удръжките от пенсии, които се правят за събиране на неоснователно извършени осигурителни плащания, се регламентира в КСО, като се предлага едно по-справедливо решение.

Част от предлаганите промени в чл. 117, 118 и 118а целят прецизиране на посочените текстове. Извън това, в съответствие с правилото на чл. 81, ал. 2 от Административнопроцесуал ния кодекс, изрично се регламентира възможността съдържанието на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на НОИ, да бъде оспорен по административен ред – пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, но не и по съдебен ред. Предлага се съкращаване на срока за обжалване на пенсионни разпореждания, в т.ч. и за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, от 2-, съответно 3-, на едномесечен. В тази връзка с преходна разпоредба се въвежда възможност разпореждания за пенсии, връчени до края на 2016 г. да бъдат обжалвани в прилаганите до 31.12.2016 г. срокове.

С оглед избягване на неточни тълкувания, се предлага дефиниране в ДР на понятията „упражняване на правото на обезщетение за безработица” и „детски заведения на пълна държавна издръжка”.

В съответствие с най-новите тенденции в социалната политика на Европейския съюз, която насърчава държавите членки да предприемат необходимите действия за осигуряване на равни възможности за мъжете и жените и възможности за по-добро съчетаване на професионалния и семеен живот като средство за решаване на демографските проблеми, се предлагат промени, свързани с възможностите за ползване на отпуск и получаване на обезщетение от държавното обществено осигуряване от родителите (осиновителите) и лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (близки и роднини или в приемно семейство).

С промени в КСО и Кодекса на труда (КТ) се регламентира правото на отпуск и правото на парично обезщетение на лицата, при които се настаняват по реда на чл. 26 от ЗЗД деца под 1-годишна възраст. В тези случаи биологичната майка не може да ползва отпуск и парично обезщетение при бременност и раждане.

Създава се възможност за осиновителя на дете до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, ако се намира в брак или живее в едно домакинство с осиновителката, да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване. В случай, че е осигурен за общо заболяване и майчинство и отговаря на условията по чл. 50, ал. 6 от КСО, при ползването на този отпуск той ще получава парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Съгласно действащата разпоредба на чл. 163, ал. 8 от КТ със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето само бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Предлага се разпоредбата да бъде допълнена, и ако бащата е неизвестен, отпускът да може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата (осиновителят) е починал, отпускът ще може да се ползва от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя).

Урежда се и правото на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, да може след навършване на 6-месечна възраст на детето да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от един от нейните родители.

В случаите, когато дете е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД при съпрузи, се предвижда възможност след навършване на 6-месечна възраст на детето, работничката и служителката да може да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от нейния съпруг.

Предлага се всички лица, които след 6-месечна възраст на детето имат право вместо майката (осиновителката) или вместо работничката или служителката (в случай на настаняване на дете при съпрузи), да ползват отпуск до навършване на 1-годишна възраст на детето, да имат право и на обезщетение при условията и в размерите, определени в Кодекса за социално осигуряване.

Създава се възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение при бременност и раждане. Тази възможност се предоставя на бащите (осиновителите) или настойниците, когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника.

Разширява се обхватът на разпоредбата на чл. 167 от КТ, като:
- в кръга на лицата, които имат право да ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката) се включват и осиновителите на дете от 2- до 5-годишна възраст. Към настоящия момент съгласно действащата разпоредба чл. 167, ал. 1 само когато майка (осиновителка) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползват от бащата (осиновителя);
- при тежко заболяване на майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете от 2- до 5-годишна възраст, когато бащата (осиновителят) е починал, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя);
- при тежко заболяване или смърт на майката на дете до 2-годишна възраст, чийто баща е неизвестен, съответната част от отпуските за раждане и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители;
- при тежко заболяване или смърт на работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители.

Предлаганите допълнения в чл. 167 КТ са необходими, тъй като към настоящия момент в случаите, когато майка (осиновителка) е заболяла тежко или е починала, ползването на отпуска от баба или дядо на детето е обвързано със съгласието на бащата (осиновителя).

Поради необходимостта от промени в два подзаконови нормативни акта - Наредбата за работното време, почивките и  отпуските и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), утвърждаване на нови функционални изисквания, структура и формат на данните на програмните продукти, използвани за представяне на данните за изплащане на паричните обезщетения в НОИ от осигурителите и самоосигуряващите се лица по електронен път,  е предвидено влизане в сила на тези разпоредби от 1 юни 2017 г.

С § 5 от преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага допълнение в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, с което се създава основание за спиране на производството по издаване на разпореждане за изплащане на гарантирано вземания в случаите, когато не могат да бъдат събрани необходимите доказателства за преценка правото и определяне размера на гарантираното вземане.

Предлаганата промяна в чл. 27 от ЗГВРСНР е свързана с отпадане превеждането на дължимите осигурителни и здравноосигурителни вноски от НОИ при изплащане на гарантираните вземания, предвид това, че същите се включват в подлежащите на възстановяване суми от масата на несъстоятелността.

С § 6 от преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето да се регламентира, че срокът за обжалване на болничните листове за НОИ тече от датата на постъпване на данните от тях в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, но не по-рано от представяне на данните за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане, подавани от осигурителите и самоосигуряващите се лица по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.