81
Съгласно последните промени в Наредба №Н-18/2006 г., обнародвани в Държавен вестник, брой 75/24.09.2019 г., всички търговци, използващи софтуер за управление на продажбите - независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания до 31 януари 2020 г. Дотогава лицата, използващи СУПТО, ще могат да продължат да ползват старите си софтуери и старите си касови апарати. В тази връзка срокът за подаване на информацията, относно използвания от тях софтуер в търговските обекти, е до 31 март 2020 г.
До 31 март 2020 г се удължава и срокът, в който лицата, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и неизползващи друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, трябва да приведат тази си дейност в съответствие с всички изисквания на Наредбата. Тези лица трябва да подадат информация за използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.
Важни крайни срокове по Наредба Н-18
30 септември 2019 г.
Лицата, използващи ЕСФП, които към 31 юли 2019 г. имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и същите са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. в срок до 30 септември 2019 г.
30 октомври 2019 г.
Производителите/вносителите на фискални устройства в срок до 30 октомври 2019 г. представят за функционално изпитване устройства с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за автоматично генериране на дневен финансов отчет.
31 януари 2020 г.
Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите - независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г.
Ползвателите на ИАСТУД трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. до 31 януари 2020 г.
Производител/разпространител може да разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.
От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.
29 февруари 2020 г.
Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.
31 март 2020 г.
Лицата, използващи софтуер за управление на продажби подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 март 2020 г.
Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 март 2020 г.
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.
Относно задължението за отпечатването на дневен финансов отчет
До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от 31 март 2020 г., задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
30 април 2020 г.
Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 30 април 2020 г.
31 май 2020 г.
Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 май 2020 г.
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.
Компании с ERP системи получават алтернатива по Наредба Н-18
Лицата с приходи от продажби над 16 млн. лв., стойност на активите по баланс над 8 млн. лв. и персонал от над 50 души (да са налице поне 2 от трите критерия) и чиито продажби в брой са под 5% от приходите, могат да изберат да ползват и софтуер за управление на продажбите (СУПТО), който създава стандартизиран одиторски файл. Лицата, избрали алтернативния режим, трябва да изпращат в НАП стандартизирания си одиторски файл веднъж годишно, за всяка календарна година, в срок до края на януари на следващата година.
Това предвиждат последните промени в Наредба №Н-18/2006 г., обнародвани в Държавен вестник, брой 75/24.09.2019 г. За лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, срокът за привеждане в съответствие с изискванията на Наредбата е до 31 март 2020 г., а срокът за подаването на информацията от тях, относно използвания софтуер в търговските обекти, се удължава до 31 май 2020 г.
За направения избор лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, трябва да уведомят НАП по електронен път до 31.01.2020 г.
До 31 март 2020 г се удължава и срокът, в който лицата, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и неизползващи друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, трябва да приведат тази си дейност в съответствие с всички изисквания на Наредбата. Тези лица трябва да подадат информация за използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.
Важни крайни срокове по Наредба Н-18
30 септември 2019 г.
Лицата, използващи ЕСФП, които към 31 юли 2019 г. имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и същите са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. в срок до 30 септември 2019 г.
30 октомври 2019 г.
Производителите/вносителите на фискални устройства в срок до 30 октомври 2019 г. представят за функционално изпитване устройства с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за автоматично генериране на дневен финансов отчет.
31 януари 2020 г.
Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите - независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г.
Ползвателите на ИАСТУД трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. до 31 януари 2020 г.
Производител/разпространител може да разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.
От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.
29 февруари 2020 г.
Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.
31 март 2020 г.
Лицата, използващи софтуер за управление на продажби подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 март 2020 г.
Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 март 2020 г.
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.
Относно задължението за отпечатването на дневен финансов отчет
До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от 31 март 2020 г., задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
30 април 2020 г.
Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 30 април 2020 г.
31 май 2020 г.
Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 май 2020 г.
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.
Компании с ERP системи получават алтернатива по Наредба Н-18
Лицата с приходи от продажби над 16 млн. лв., стойност на активите по баланс над 8 млн. лв. и персонал от над 50 души (да са налице поне 2 от трите критерия) и чиито продажби в брой са под 5% от приходите, могат да изберат да ползват и софтуер за управление на продажбите (СУПТО), който създава стандартизиран одиторски файл. Лицата, избрали алтернативния режим, трябва да изпращат в НАП стандартизирания си одиторски файл веднъж годишно, за всяка календарна година, в срок до края на януари на следващата година.
Това предвиждат последните промени в Наредба №Н-18/2006 г., обнародвани в Държавен вестник, брой 75/24.09.2019 г. За лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, срокът за привеждане в съответствие с изискванията на Наредбата е до 31 март 2020 г., а срокът за подаването на информацията от тях, относно използвания софтуер в търговските обекти, се удължава до 31 май 2020 г.
За направения избор лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, трябва да уведомят НАП по електронен път до 31.01.2020 г.
82
Новини » НАП с нова порция въпроси и отговори за СУПТО, актуални към 02.09.2019 г.
10.09.2019, 17:54На страницата са публикувани нови въпроси и отговори, касаещи СУПТО, актуални към 02.09.2019 г. По-долу можете да се запознаете с тях.
І. Фактическа обстановка и въпроси:
„………..“ ЕООД е специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и като такова има абонаментни договори за извършване на текущо счетоводно обслужване на различни дружества.
Въпрос №1
Дружество издава фактурите си от приложенията на Microsoft office-Word/Excel, по които получава плащания както по банков път, така и в брой. Данните за фактурите (контрагент, вид услуга, количество, цена) не се избират от менюта, а се въвеждат ръчно при самото издаване на фактурите. Трябва ли този начин на издаване на фактури да се третира като „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО)?
Отговор:
Съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане.
Предвид изложеното в запитването, ако софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, както и съхранява в база данни въведената информация, то същият представлява СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и ДР на Наредба № Н-18/2006 г.
Въпрос №2
Дружество издава фактурите към клиентите си за плащания по банков път от софтуер за издаване на фактури, нерегистриран в НАП, а фактурите за плащанията от клиенти в брой от ръчен кочан. Тази практика в съответствие ли е с новите изисквания на Наредба № Н-18/2006 г.?
Отговор:
Описаният във въпроса софтуер попада в обхвата на определението за СУПТО съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС, тъй като се използва в обект, в който се извършват продажби, за които се изисква издаване на фискален бон. Софтуерът трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. вкл. да управлява фискалното/ите устройство/а в обекта.
Въпрос №3
В обекта на дружеството, което приема плащания в брой и по банков път, когато бъде изискана фактура от клиент, същата се издава от счетоводното предприятие, обслужващо дружеството и се изпраща по имейл на същото, а то я представя на клиента. Как се процедира в този случай?
Изложената във въпроса фактическа обстановка не е достатъчна да бъде даден еднозначен отговор. Липсва информация относно наличието и използването на софтуер в търговските обекти на клиентите на счетоводната къща, къде и от кого се издават фискални бонове и др.
ІІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Дружество, което извършва продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби, извършвани в този обект. Чрез софтуера се генерира поръчка и стоките автоматично се резервират. При експедиране на стоките по поръчката се отпечатва данъчна фактура. При фактурирането системата автоматично намалява наличността в склада.
Въпрос №1
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура за плащане в брой, но плащането в брой и издаването на фискален бон се извършва чрез мобилен касов апарат извън търговския обект на дружеството, на адреса на клиента, при доставка на стоката?
Отговор:
На база изложената фактическа обстановка категорично може да се направи заключение, че начинът, по който дружеството осъществява дейността си, попада в обхвата на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., а именно продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Това означава, че фискалната касова бележка (фискалният бон) трябва да се издаде на място в търговския обект и да съпровожда стоката до предоставянето й на клиента. В тази връзка използваният от Вашето дружество софтуер притежава характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) съгласно определението в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а именно – същият се използва за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обекти, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Въпрос №2
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки и/или услуги бива издавана фактура за плащане по банков път?
Отговор:
Софтуерът на дружество, извършващо продажби, които се заплащат единствено и само с банкови парични преводи, т.е. за които съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не се изисква издаване на фискален бон, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.
Въпрос №3
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура, фактурата и стоката биват предавани на купувача чрез куриерска фирма, а заплащането на стоките се осъществява от клиента чрез куриерска услуга „наложен платеж”, след което куриерската фирма заплаща на дружеството получената сума по банков път?
Отговор:
Съдържащата се във въпроса Ви фактическа обстановка представлява разносна търговия по смисъла на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., а именно „продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка“. При предаване на заявената стока на куриерското дружество – посредник при извършване на продажбата, стоката следва да се съпровожда от издаден фискален бон, който да бъде предоставен на клиента. Начинът, по който куриерското дружество ще предаде на търговеца-продавач събраните суми от клиентите, заплатили по метода „наложен платеж“, няма отношение към задължението за издаване на фискален бон.
ІІІ. Фактическа обстановка и въпрос:
Програма единствено и само за писане на фактури – т.нар. софтуер за фактуриране, която генерира единствено и само данъчна фактура с всички задължителни реквизити съгласно чл. 114 от ЗДДС, както и дебитни и кредитни известия с всички задължителни реквизити съгласно чл. 115 от ЗДДС, синхронизирана за работа с новите фискални устройства по променената Наредба №Н-18. Ще бъде ли одобрена от НАП, ако базата й данни е с DBF файлове /таблици/, като софтуерът има изградена допълнителна защита срещу външна нерегламентирана намеса и опити за промяна на таблиците?
Отговор:
Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на базата данни, с която работи даден софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО). В случай че функционалността на СУПТО отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и неговият производител/разпространител подаде декларация по чл. 52б, ал. 1, както и изискващата се информация за софтуера съгласно чл. 52в, ал. 2, софтуерът ще бъде включен в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал. 19 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
ІV. Фактическа обстановка и въпрос:
Електронен магазин Софтуер за управление на продажбите ли е? Самият електронен магазин е софтуер. Поддържа номенклатури, клиенти, информация за доставка, плащания и управлява процеса на продажба. Според Вашите посочени критерии то той би трябвало да е Софтуер за управление на продажбите. Това от своя страна автоматично води до заключението, че самият електронен магазин трябва:
1) да се лицензира като такъв със всичките му библиотеки код и т.н.
2) трябва да издава касови бонове.
Така поне излиза от прочетеното.
Бих искал еднозначно да потвърдите или отхвърлите тази хипотеза дали електронен магазин е Софтуер за управление на продажбите, нужно ли е да се сертифицира като Софтуер за управление на продажбите и самият електронен магазин ли трябва да разпечатва касовите бонове, при разплащания за които се изисква касов бон.
На практика търговецът използва обикновено още един софтуер, в който си генерира фактурите, поддържа склада и т.н., който също е Софтуер за управление на продажбите. Примерно, ……………….. (просто е популярен софтуер, но това е само пример) или подобен.
Бихте ли внесли малко яснота по този въпрос, тъй като и двата софтуера (електронният магазин и счетоводният софтуер) на пръв поглед отговарят на определението Софтуер за управление на продажбите.
Ако електронният магазин е софтуер за управление на продажбите, какво правим с втория софтуер и как два софтуера едновременно управляват продажбите?
На практика е възможно да съществува и трети софтуер – например, освен счетоводния, да има и друг например складов (различен от счетоводния) - той също отговаря на критериите за софтуер за управление на продажбите. Кой е по-валиден от всичките?
Отговор:
Софтуерите на електронните магазини като правило притежават характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект и трябва да бъдат надградени, така че да отговорят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.
Наредбата не ограничава използването на повече от един софтуер за управление на продажбите в търговски обект, но при условие, че всички софтуери отговарят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и са включени в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал .16 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В случай че търговецът използва за управление на продажбите си друг софтуер, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и различен от софтуера на електронния магазин, се допуска всички заявки за продажби, направени през електронния магазин, да се импортират в базата данни на другия софтуер.
Възможните варианти са подробно описани в материали с наименования “Схеми е-магазини – СУПТО“ и “Разяснения относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби“, публикувани на интернет-сайта на НАП, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, СУПТО, електронни магазини“.
V. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
Налице е складово-производствен софтуер, който не управлява фискални устройства и не разполага с вградена възможност да го прави. Част от възможните операции в софтуера са: следене на стоковите наличности, заявки към доставчици, доставки на стоки и материали, производствени операции, трансферни операции между обекти на фирмата, оферти, гаранционни карти, въвеждане на информация за извършени продажби към клиентите и издаване на свързаните с това фактури, известия и стокови разписки. Поддържа се номенклатура на стоките и контрагентите. Следва ли да се разбира в контекста на Наредба Н-18, че софтуерът, описан по-горе, се квалифицира като система за управление на продажбите (СУПТО) и попада ли той в обсега на изискванията й, според които е налице задължение той да управлява всички фискални устройства в обекта и да е одобрен от НАП?
Отговор:
На база описаната във въпроса Ви функционалност, посоченият софтуер отговаря на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и за да може да бъде използван след 30.09.2019 г., следва да бъде надграден, така че да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №2
Необходимо ли е складовият софтуер (описан във въпрос №1) да е свързан към ФУ и да е одобрен от НАП при издаване на стокови разписки и фактури, по които е избрано банково плащане?
Отговор:
Софтуер, притежаващ характеристиките и деклариран като софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява всички фискални устройства в търговския обект, както и да генерира уникален номер на всяка продажба (УНП), независимо че плащането на някои от продажбите изисква издаване на фискален бон (ФБ), например в брой, с банкова дебитна или кредитна карта, с ваучер и др., а плащането на други не изисква издаване на ФБ, например продажбите, които ще бъдат платени по банков път.
Въпрос №3
Възможно ли е версии на същия складово-производствен софтуерен продукт, които не са сред одобрените от НАП, но според Наредба Н-18 се квалифицират като СУПТО, да се разпространяват и след 31.03.2019 г. към клиенти, които оперират единствено с банкови плащания, при положение, че продуктът бъде модифициран така, че да не позволява откриване и отпечатване на документи за продажба, за която е налице задължение за издаване на фискален бон (т.е. ще са възможни само продажби по банков път)?
Отговор:
В случай че даден софтуер, деклариран като СУПТО, бъде модифициран с оглед да бъде използван само от търговци, приемащи плащания единствено по банков път, той може да бъде разпространяван под друго наименование и друга версия. Този софтуер би бил извън обхвата на регулацията, въвеждана със ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №4
Квалифицира ли се като система за управление на продажбите самостоятелен софтуерен продукт за фактуриране, който отговаря едновременно на всяко от следните изброени условия:
- не е свързан по никакъв начин с регистрирането на плащанията и не може да управлява фискални устройства;
- служи единствено за издаване на фактури и известия;
- генерира/отпечатва опис на издадените фактури, без да включва в него информация за артикулите;
- поддържа списък със стоки и услуги (респективно техните цени), но не управлява тяхната наличност;
- поддържа списък с клиенти, на които се издават фактури;
- не е модул на друг софтуер, който се квалифицира като софтуер за управление на продажбите, нито обменя информация с такива софтуери.
По смисъла на Наредба Н-18 издаването на фактура от фактуриращ софтуер (независимо от начина на плащане по фактурата) счита ли се за “управление на продажби“? Необходимо ли е такъв софтуер (за фактуриране) да е свързан с ФУ, респективно и да е одобрен от НАП?
Отговор:
Характеристиките на СУПТО, изведени на база на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС и определението за управление на продажбите, съдържащо се в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., са подробно обяснени в публикувания на сайта на НАП материал с наименование “Какво е софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО)“.
Когато т.нар. „фактуриращ софтуер“ предоставя възможност за въвеждане на извършваните от даден търговец продажби на стоки/услуги по вид и продажна цена, осигурява автоматизирана обработка на информацията и я съхранява в база данни, той притежава характеристиките на СУПТО и следва да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №5
Ако дадена фирма приема само плащания по банков път, не разполага с фискално устройство и издава единствено фактури от софтуер за фактуриране, задължително ли е софтуерът за фактуриране, с който работи, да отговаря на изискванията на Наредба Н-18 и да е одобрен от НАП?
Отговор:
Софтуерът, използван от дружество, което не приема плащания, изискващи издаване на ФБ, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.
Въпрос №6
Ако в бъдеще разработим и нов продукт (или модифицираме съществуващ), който попада в хипотезата за “софтуер за управление на продажбите“ и е съобразен с изискванията на Наредба Н-18, възникват следните въпроси:
А) В приложение №29 към Наредба Н-18 е записано, че “При въвеждане в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажбата (УНП)“ . Пояснено е, че част от този номер е индивидуалният номер на фискално устройство. Как следва да се реализира това в случаите, при които се издава фактура или стокова разписка за продажба, за която плащането ще бъде извършено по банков път, а фирмата не приема плащания в брой и не разполага с фискално устройство, чийто индивидуален номер да се запише в УНП?
Б) Допустимо ли е вместо наименование на артикул във фискален бон да се запишат номерът и датата на фактурата (или на стоковата разписка), по която е издаден той (с количество = 1 бр. и цена, отговаряща на крайната сума по фактурата)?
Отговор:
А) Моля вижте отговора на Въпрос №2 по-горе.
Б) Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. (в сила от 29.03.2019 г.), при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането. Задължителните реквизити на фактурите са определени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.
VІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
Чл.52а – Когато Front-End-а на софтуера може да се копира/мести/изтрива свободно или се използва браузер за Front-End. В тези случаи конкретизирането на код на определено работно място е невъзможно. Работното място може да се обвърже с потребител, но един потребител може да работи в много обекти на различни машини. На всяко място може да се укаже ФУ, но не и уникален код и да се следи инсталиране/деинсталиране.
Отговор:
Задължителното изискване, което Наредба №Н-18/2006 г. въвежда, е всеки потребител/оператор да има уникален код и софтуерът да съхранява структуриран лог на всички негови действия – вж. т. 15 и 16 от Приложение №28. Този уникален код е 2-ри компонент в уникалния номер на продажбата съгласно т. 9 от същото приложение.
Въпрос №2
Чл.52а – Какво се прави, когато поради спецификата на софтуера, операциите (действията) не се водят като номенклатура, която може да се създава/редактира/трие и нямат изброените данни? Може ли да се дефинират операциите, които трябва да бъдат записвани?
Отговор:
Съгласно т. 18.9 от Приложение №29 се допуска предоставянето на алтернативни номенклатурни, които като обхват на съдържащата се в тях информация съответстват на посочените номенклатурни таблици в същата точка.
Въпрос №3
Възможно е два софтуера да използват един и същи фискален апарат. Тук възникват два въпроса: Как вторият софтуер ще заприходи копираните продажби от първия, без да дублира фискалния бон? Как двата различни софтуера ще следят уникалния брояч на продажбите във фискалния апарат без да се дублират номера на продажби? Възможно е и софтуерите да са повече от 2 в зависимост от различните дейности, които компанията извършва.
На база приложимата нормативна уредба и в съответствие с публикуваните на официалната страница на НАП разяснения (www.nra.bg, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, електронни търговци, СУПТО“), в случай че в един търговски обект се ползва повече от един софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите (СУПТО), то всички софтуери трябва да отговарят на изискванията съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и да са включени в публичния електронен списък на НАП. Не се допуска два СУПТО да работят с едно фискално устройство.
Въпрос №4
Във връзка с т.8 от Приложение № 29 към чл. 52а – „Софтуерът осигурява свързаност с ФУ по начин, позволяващ получаване в реално време на информация за статуса на ФУ. Софтуерът блокира операциите по откриване и приключване на продажба в случаите, когато статусът на ФУ не позволява издаване на ФБ. Когато в търговския обект има повече от едно работно място, софтуерът блокира операциите по откриване/приключване на продажби и подаване на команда към ФУ за генериране на Дневен отчет (Z-отчет) за конкретното работно място, за което са установени посочените обстоятелства“ - Фискалният бон е обвързан конкретно с плащането, а не със самата продажба, поради това би трябвало на работното място да се блокират само продажбите в брой. Потребителите би трябвало да имат възможност да издават продажби, които са по банка или с отложено плащане.
Отговор:
Обръщаме внимание, че в цитираното от Вас изискване в т. 8 от Приложение №29 не се прави разграничение между различните начини, по които може да бъде извършено плащане по продажба. Софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), за който производителят/разпространителят му е декларирал пълно съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., трябва да се „обръща“ към свързаното с него фискално устройство не само при приключване на продажба, но и при откриването на такава, вкл. да генерира уникален номер на продажбата (УНП), без значение по какъв начин ще бъде платена тя впоследствие – по начин, изискващ издаване на фискален бон или по начин, който не изисква издаване на такъв.
Въпрос №5
Когато в софтуера за управление на продажби методите на плащане се въвеждат като номенклатура, която се настройва, тогава за всеки един метод на плащане и обект, създаден от потребителите, може да се настройва дали е „в брой“ или не.
При приключване на продажба софтуерът проверява в нея дали избраният метод на плащане е от тип „в брой“ и заедно с продажбата прави плащане в брой и пуска ФБ.
Аналогично, когато правим плащания по стари документи, програмата прави проверка според настройките дали е от тип „в брой“ и пуска касов бон.
Въпросът в този случай е, кой носи отговорност, ако клиентът е настроил всички методи на плащане да не са „в брой“, а ги разплаща като банкови, без да пуска касов бон?
Отговор:
Издаването на фискален бон при посочване на начин на плащане, който изисква издаването на такъв съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не може да бъде предмет на настройка. Недопустимо е производител/разпространител на софтуер, който от една страна декларира пълно съответствие на софтуера с изискванията на Наредба №Н-18/2019г., а от друга - предоставя на клиентите си (търговците, ползватели на софтуера) възможности за настройки, чрез които да се заобикалят изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. При подобна хипотеза има основание да се счете, че производителят/разпространителят е подал декларация с невярно съдържание, за което той носи административно-наказателна отговорност.
Въпрос №6
Налице е ситуация, при която един софтуер се използва като „софтуер за управление на продажбите“ в обектите на дадена фирма и задължително трябва да пуска касов бон при плащане в брой. В същото време се ползва от счетоводството на фирмата с отделна база, в която се прехвърлят направените от всички обекти продажби и трябва да се приключват без да се пуска повторно касов бон. Това означава ли, че производителят на софтуера трябва да поддържа паралелно два почти идентични софтуера, разликата в които е само задължителното издаване на касов бон?
Отговор:
Не се допуска софтуер, деклариран като СУПТО, да работи в режим „СУПТО“ в един търговски обект и в режим „не СУПТО“ – в друг търговски обект.
При посочените от Вас обстоятелства, в случай че счетоводството е физически отделен търговски обект, в него може да се ползва софтуер, който не отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и за който не е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Този софтуер трябва да е с различно наименование и версия, отличаващи се от наименованието и версията на декларирания като СУПТО софтуер. Допълнително условие е между двата софтуера да няма свързаност, позволяваща въвеждане на информация за продажби в софтуера „не СУПТО“, някои от които да се заплащат в софтуер „СУПТО“.
Въпрос №7
Ако софтуерът на даден производител е изменен за всеки клиент и на много места промените са значителни, възможно ли е, вместо да се регистрира общо софтуерът, модификацията за всеки клиент да се регистрира като отделен продукт и да си води собствени версии?
Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на описания във въпроса начин на регистрация на софтуер за управление на продажбите в търговски обект.
VІІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
По т. 5 от Приложение № 29: Достатъчно ли е в софтуера да има проверка дали датата и часа на компютъра и фискалното устройство са еднакви? Каква е допустимата разлика, в случай че има такава? Трябва ли софтуерът задължително да я актуализира? Кое според Вас е „надежден източник на точно астрономическо време“?
Отговор:
От софтуера се изисква да осигурява точно астрономическо време, което означава, че при наличие на интернет-свързаност той трябва да се обръща към световно признат сайт за точно астрономическо време, с което да синхронизира своя часовник и часовниците на всички фискални устройства, които управлява. Наредба №Н-18/2006 г. не допуска наличие на разлика между времето на софтуера и времената на фискалните устройства, които софтуерът управлява.
Въпрос №2
Какво се разбира под понятието „работно място“ и какво е отношението му към работата с ФУ?
Този въпрос възниква, тъй като при нас лицензирането на софтуера е на база конкурентна работа с базата данни, т.е. работните места са динамични. В някои случаи нямаме фиксирани работни места с каси като в хипермаркет например. Това може да е офис/склад, в който има няколко компютъра (персонални или лаптопи), които работят в мрежа или през интернет и само едно фискално устройство, на което се издават/печатат фискални бонове, когато има задължение по закон за това.
Отговор:
В случай, че софтуерът не използва идентификатор на работно място за целите на идентифициране на мястото, от което се въвежда информация за продажба и/или се приключва продажба, то не е необходимо въвеждането му специално за целите на наредбата. Достатъчно е да се използват уникални идентификатори на потребителите/операторите на софтуера.
Въпрос №3
Към т. 9 от Приложение 29 от Наредба №Н-18/2019 г.: УНП (уникален номер на продажба) е само за продажбите в брой или е необходимо да се генерира за всички продажби, т.е. и за тези, които са отложени по банка? Ако разгледаме случай, когато фактура за услуга се създава в Централния офис на дадена компания, където няма фискално устройство, то какъв УНП следва да се генерира, след като не е известен индивидуален № на ФУ (в т.9 от приложение № 29 е казано, че „При въвеждане на в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажба (УНП)“)? Реално погледнато, клиент може да плати в брой този документ в друг обект на компанията, където има фискално устройство и би следвало при извършването на плащане СУПТО да подаде към ФУ и УНП, по която се извършва плащането. В кой момент се генерира УНП? При стартиране на продажба, при запис или при приключване на продажбата?
Отговор:
Софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), за който производителят/разпространителят му е декларирал пълно съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., трябва да се „обръща“ към свързано с него фискално устройство не само при приключване на продажба, но и при откриване на такава, вкл. да генерира уникален номер на продажбата (УНП), без значение по какъв начин ще бъде платена тя впоследствие – по начин, изискващ издаване на фискален бон, или по начин, неизискващ издаването на такъв. Продажба, информация за която е въведена от работно място, свързано с определено фискално устройство (с УНП, съдържащ като 1-ви компонент индивидуалния номер на това фискално устройство), може да бъде платена, респективно да бъде издаден фискален бон от друго фискално устройство, на друго работно място и от друг оператор.
Въпрос №4
Към т. 12 от Приложение 29 от Наредба №Н-18/2019 г.: Какво означава „открита, но неприключена продажба“? Когато се стартира една продажба е възможно да не е ясен начина по който тя ще бъде платена. Как се процедира в случаите, когато една продажба е възможно да бъде платена отложено и то част от сумата е в брой, а остатъкът - по банка или обратното? Към настоящия момент повечето софтуери, обслужващи продажби в търговски обект, работят по следния начин: отваря се документ за продажба и стоките се избират от номенклатура; възможно е да бъдат променени количества, цени, да се извлекат конкретни ценови условия за съответния клиент и т.н.; след това се приключва продажбата и се печата фискален бон. Противоречи ли този начин на работа на Наредбата?
Отговор:
Съгласно т. 9 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. и определението за управление на продажбите, съдържащо се в §1, т.19 от Допълнителните Разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., откриването на продажба е първото въвеждане в софтуера на информация за нея, което в редица случаи е моментът на въвеждане на заявка за предоставяне на стока/услуга. Приключването на продажба се свърза с предоставянето на стоката/услугата на клиента или с нейното заплащане. Наредба №Н-18/2006 г. не изисква в момента, в който в софтуера се въвежда информация за продажба и се генерира уникалният й номер (УНП), да е известен начинът, по който продажбата ще бъде заплатена. Няма ограничения и по отношение на броя и вида на плащанията по дадена продажба – те могат да бъдат повече от едно и от различен вид – в брой, чрез банков превод, с дебитна или кредитна карта и др. Всички промени, които могат да настъпят в хода на изпълнението на една продажба, вкл. и извършените плащания по нея, следва да бъдат отнасяни към УНП, генериран при първото въвеждане на информация за продажбата в софтуера.
Въпрос №5
В повечето от случаите СУПТО управлява фискалното устройство през драйвер (изпълним файл или библиотека), предоставен от производителя на фискални устройства. На няколко места в отговорите, поставени от други колеги, споменавате използването на протокол за комуникация на ниско ниво. Означава ли това, че не е разрешено управлението му чрез драйверите, разработени от производителите на ФУ? Оставаме с впечатлението, че се задължават разработчиците на СУПТО да пишат собствени драйвери за всеки един модел ФУ.
Отговор:
Съгласно т. 8 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. от софтуерите се изисква да осигуряват свързаност с фискалните устройства по начин, позволяващ получаване на реално време информация за статуса на фискалното устройство.
Въпрос №6
Към т. 20 от Приложение №29: От търговска гледна точка и за целите на маркетинга и продажбите, как се предполага, че трябва да подходим, т.е. как ако нямаме демо версия на софтуера бихме убедили клиента, че нашият продукт е най-подходящият за неговата дейност? В повечето случаи потенциалният клиент иска да получи достъп до демонстрационна версия с цел сам да тества възможностите на софтуера. Достатъчно ли е да има гриф „Демонстрационна версия“, който се отпечатва по диагонал на всички документи, които се създават през демо периода? Също така, ако е забранена опцията за печат на фискално устройство, т.е. тя не e лицензирана (разрешена) в демо версията?
Отговор:
Демонстрационна версия на софтуера би могла да се предлага с наименование и версия, различни от наименованието и версията, за които производителят на софтуер е декларирал съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. Този софтуер обаче не може да бъде използван в реална среда в търговския обект предвид изискването на чл. 118, ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност.
Въпрос №7
По отношение на „Одиторския профил“ възникват няколко въпроса: Профилът (username и password) е създаден от нас и е еднакъв за всеки клиент или е индивидуален? Кой трябва да предостави данните за одиторския профил на проверяващия орган на НАП?
Отговор:
Съгласно т. 19 от Приложение №29 се изисква софтуерът да има вграден одиторски профил, като осигуряването на тази функционалност е ангажимент на производителя на софтуера. Негово решение е дали профилът ще бъде еднакъв за всички клиенти – потребители на софтуера, или не. Съгласно чл. 52и, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“.
VІІІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
Производител на софтуер за продажби, който няма възможност за връзка с касови апарати и фискални принтери, длъжен ли е да изпълни новите изисквания в Наредба Н-18 за софтуер за управление на продажби, както и да го декларира съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС?
Производителите на софтуер за управление на продажбите в търговски обект са длъжни да надградят (адаптират) разработваните от тях софтуери с цел да бъдат съобразени всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 52б, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Въпрос №2
Ако производителят на такъв софтуер за продажби (без възможност за връзка с касови апарати) е длъжен да покрие новите изисквания и да декларира софтуера, но няма възможност да го направи, необходимо ли е да спре продажбите на този софтуер на територията на Република България, за да избегне нарушаване на наредбата и евентуални глоби?
Съгласно чл. 52з, ал. 3 лицата по чл. 118 ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение №29 изисквания. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2.
Изключението по чл. 52а, ал. 2 се отнася за софтуери за управление на продажби, чрез които се управляват само продажби на стоки или услуги, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса и когато с тези софтуери не се управляват други продажби. Тези софтуери трябва да отговарят само на няколко от изискванията, посочени в Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. В ЗДДС е предвидена санкция за лицата, използващи софтуер за управление на продажби, който не е включен в поддържания от НАП публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажбите в търговски обект.
ІХ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос: Как точно трябва да изглежда софтуерът, с който НАП ще извършва контролната си дейност с конфигурирания „одиторски профил“ съгласно т. 19 от Приложение №29 към чл. 52а ?
Одиторският профил трябва да бъде вградена функционалност в софтуера за управление на продажбите (СУПТО). Конфигурираният одиторски профил трябва да осигури достъп до информацията, посочена в т.19 от Приложение №29 на Наредба
№Н-18/2006 г., а именно:
Визуализация с възможност за филтриране и експорт на записаната информация за действията на потребителите (структуриран лог на действията) – съгласно т. 16 от Приложение №29;
Визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид при прилагане на филтри, посочени в т. 18 от Приложение №29. В т.18.1 – 18.9 са посочени наименованията и съдържанието на таблиците, които трябва да бъдат визуализирани.
Достъп и визуализация на конфигурационните параметри на софтуера;
Пълен достъп до справочната част, т.е. всички справки, които софтуерът осигурява;
Достъп до създаваната чрез софтуера информация в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК.
Потребителско име и парола за одиторския профил следва да бъдат предоставяни от задълженото лице, потребител на софтуера, на органите по приходите при извършване на проверка в търговски обект.
Освен одиторския профил производителят на софтуера следва да разработи и предостави изпълним файл (отделен софтуер), чрез който да се достъпва и експортира информация директно от базата данни на СУПТО – съгласно чл. 52в, ал. 2, т. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. Изисква се и предоставяне на source-кода, от който е генериран изпълнимият файл.
Х. Фактическа обстановка и въпроси:
……….. АД е производител и търговец на едро на бира. Търговската дейност на дружеството е организирана чрез дистрибутиране посредством трети лица – Дистрибутори на едро, които заплащат стоките, които купуват от ………… 100% по банков път.
Единственият касов апарат, с който разполага дружеството, се намира в Пивоварния завод в гр. ……….. Оборотът от плащания в брой е съставен от плащания за закупване на пивоварна каша, най- често от физически лица и земеделски производители, която каша се използва за храна в животновъдството. За ……….. АД тя е суб-продукт, който е остатъчен в технологичния процес от производството на пиво, като приходите от продажба на тази каша съставляват едва 1,5% от общите приходи на дружеството за изминалата година. ………… АД използва ERP-система ………… за отчитане и управление на своята дейност, чрез която са свързани процесите посредством различни модули, от производство до осчетоводяване. Касовия апарат не е директно свързан с ERP- системата към момента.
Въпрос №1
1. Като имате предвид по-горното, ERP-системата, която използва дружеството, квалифицира ли се като ИАСУТД или остава извън обхвата на определението?
Отговор:
На база описаната в писмото Ви фактическа обстановка не може да се направи заключение, че използваната от използваната от „………“ АД ERP-система е интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД). За да бъде такава, тя трябва да отговаря на редица изисквания, подробно разписани в Глава осма от Наредба №Н-18/2006 г. и да бъде изпитана и одобрена в Български институт по метрология.
2. Може ли да се счете, че дружеството попада в хипотезата на регистрирано по ДДС лице, което не използва софтуер за управление на продажбите, съгласно новите изисквания на Наредба Н-18?
Отговор:
ERP-системата, с която управлявате продажбите, включително тези на пивоварна каша, заплащането на които изискват издаване на фискален бон (ФБ), попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) , съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Няма да бъдат нарушени разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. ако продажбите на пивоварна каша се извършват в отделен търговски обект (например магазин), в който не функционира ERP-системата, а друг софтуер, отговарящ на всички изисквания съгласно Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. (СУПТО). В него следва да се въвежда информация за всички продажби, извършвани в търговския обект, независимо че част от тях могат да бъдат платени и по начин, неизискващ издаване на фискален бон.
І. Фактическа обстановка и въпроси:
„………..“ ЕООД е специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и като такова има абонаментни договори за извършване на текущо счетоводно обслужване на различни дружества.
Въпрос №1
Дружество издава фактурите си от приложенията на Microsoft office-Word/Excel, по които получава плащания както по банков път, така и в брой. Данните за фактурите (контрагент, вид услуга, количество, цена) не се избират от менюта, а се въвеждат ръчно при самото издаване на фактурите. Трябва ли този начин на издаване на фактури да се третира като „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО)?
Отговор:
Съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане.
Предвид изложеното в запитването, ако софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, както и съхранява в база данни въведената информация, то същият представлява СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и ДР на Наредба № Н-18/2006 г.
Въпрос №2
Дружество издава фактурите към клиентите си за плащания по банков път от софтуер за издаване на фактури, нерегистриран в НАП, а фактурите за плащанията от клиенти в брой от ръчен кочан. Тази практика в съответствие ли е с новите изисквания на Наредба № Н-18/2006 г.?
Отговор:
Описаният във въпроса софтуер попада в обхвата на определението за СУПТО съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС, тъй като се използва в обект, в който се извършват продажби, за които се изисква издаване на фискален бон. Софтуерът трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. вкл. да управлява фискалното/ите устройство/а в обекта.
Въпрос №3
В обекта на дружеството, което приема плащания в брой и по банков път, когато бъде изискана фактура от клиент, същата се издава от счетоводното предприятие, обслужващо дружеството и се изпраща по имейл на същото, а то я представя на клиента. Как се процедира в този случай?
Изложената във въпроса фактическа обстановка не е достатъчна да бъде даден еднозначен отговор. Липсва информация относно наличието и използването на софтуер в търговските обекти на клиентите на счетоводната къща, къде и от кого се издават фискални бонове и др.
ІІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Дружество, което извършва продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби, извършвани в този обект. Чрез софтуера се генерира поръчка и стоките автоматично се резервират. При експедиране на стоките по поръчката се отпечатва данъчна фактура. При фактурирането системата автоматично намалява наличността в склада.
Въпрос №1
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура за плащане в брой, но плащането в брой и издаването на фискален бон се извършва чрез мобилен касов апарат извън търговския обект на дружеството, на адреса на клиента, при доставка на стоката?
Отговор:
На база изложената фактическа обстановка категорично може да се направи заключение, че начинът, по който дружеството осъществява дейността си, попада в обхвата на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., а именно продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Това означава, че фискалната касова бележка (фискалният бон) трябва да се издаде на място в търговския обект и да съпровожда стоката до предоставянето й на клиента. В тази връзка използваният от Вашето дружество софтуер притежава характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) съгласно определението в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а именно – същият се използва за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обекти, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Въпрос №2
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки и/или услуги бива издавана фактура за плащане по банков път?
Отговор:
Софтуерът на дружество, извършващо продажби, които се заплащат единствено и само с банкови парични преводи, т.е. за които съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не се изисква издаване на фискален бон, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.
Въпрос №3
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура, фактурата и стоката биват предавани на купувача чрез куриерска фирма, а заплащането на стоките се осъществява от клиента чрез куриерска услуга „наложен платеж”, след което куриерската фирма заплаща на дружеството получената сума по банков път?
Отговор:
Съдържащата се във въпроса Ви фактическа обстановка представлява разносна търговия по смисъла на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., а именно „продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка“. При предаване на заявената стока на куриерското дружество – посредник при извършване на продажбата, стоката следва да се съпровожда от издаден фискален бон, който да бъде предоставен на клиента. Начинът, по който куриерското дружество ще предаде на търговеца-продавач събраните суми от клиентите, заплатили по метода „наложен платеж“, няма отношение към задължението за издаване на фискален бон.
ІІІ. Фактическа обстановка и въпрос:
Програма единствено и само за писане на фактури – т.нар. софтуер за фактуриране, която генерира единствено и само данъчна фактура с всички задължителни реквизити съгласно чл. 114 от ЗДДС, както и дебитни и кредитни известия с всички задължителни реквизити съгласно чл. 115 от ЗДДС, синхронизирана за работа с новите фискални устройства по променената Наредба №Н-18. Ще бъде ли одобрена от НАП, ако базата й данни е с DBF файлове /таблици/, като софтуерът има изградена допълнителна защита срещу външна нерегламентирана намеса и опити за промяна на таблиците?
Отговор:
Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на базата данни, с която работи даден софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО). В случай че функционалността на СУПТО отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и неговият производител/разпространител подаде декларация по чл. 52б, ал. 1, както и изискващата се информация за софтуера съгласно чл. 52в, ал. 2, софтуерът ще бъде включен в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал. 19 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
ІV. Фактическа обстановка и въпрос:
Електронен магазин Софтуер за управление на продажбите ли е? Самият електронен магазин е софтуер. Поддържа номенклатури, клиенти, информация за доставка, плащания и управлява процеса на продажба. Според Вашите посочени критерии то той би трябвало да е Софтуер за управление на продажбите. Това от своя страна автоматично води до заключението, че самият електронен магазин трябва:
1) да се лицензира като такъв със всичките му библиотеки код и т.н.
2) трябва да издава касови бонове.
Така поне излиза от прочетеното.
Бих искал еднозначно да потвърдите или отхвърлите тази хипотеза дали електронен магазин е Софтуер за управление на продажбите, нужно ли е да се сертифицира като Софтуер за управление на продажбите и самият електронен магазин ли трябва да разпечатва касовите бонове, при разплащания за които се изисква касов бон.
На практика търговецът използва обикновено още един софтуер, в който си генерира фактурите, поддържа склада и т.н., който също е Софтуер за управление на продажбите. Примерно, ……………….. (просто е популярен софтуер, но това е само пример) или подобен.
Бихте ли внесли малко яснота по този въпрос, тъй като и двата софтуера (електронният магазин и счетоводният софтуер) на пръв поглед отговарят на определението Софтуер за управление на продажбите.
Ако електронният магазин е софтуер за управление на продажбите, какво правим с втория софтуер и как два софтуера едновременно управляват продажбите?
На практика е възможно да съществува и трети софтуер – например, освен счетоводния, да има и друг например складов (различен от счетоводния) - той също отговаря на критериите за софтуер за управление на продажбите. Кой е по-валиден от всичките?
Отговор:
Софтуерите на електронните магазини като правило притежават характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект и трябва да бъдат надградени, така че да отговорят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.
Наредбата не ограничава използването на повече от един софтуер за управление на продажбите в търговски обект, но при условие, че всички софтуери отговарят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и са включени в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал .16 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В случай че търговецът използва за управление на продажбите си друг софтуер, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и различен от софтуера на електронния магазин, се допуска всички заявки за продажби, направени през електронния магазин, да се импортират в базата данни на другия софтуер.
Възможните варианти са подробно описани в материали с наименования “Схеми е-магазини – СУПТО“ и “Разяснения относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби“, публикувани на интернет-сайта на НАП, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, СУПТО, електронни магазини“.
V. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
Налице е складово-производствен софтуер, който не управлява фискални устройства и не разполага с вградена възможност да го прави. Част от възможните операции в софтуера са: следене на стоковите наличности, заявки към доставчици, доставки на стоки и материали, производствени операции, трансферни операции между обекти на фирмата, оферти, гаранционни карти, въвеждане на информация за извършени продажби към клиентите и издаване на свързаните с това фактури, известия и стокови разписки. Поддържа се номенклатура на стоките и контрагентите. Следва ли да се разбира в контекста на Наредба Н-18, че софтуерът, описан по-горе, се квалифицира като система за управление на продажбите (СУПТО) и попада ли той в обсега на изискванията й, според които е налице задължение той да управлява всички фискални устройства в обекта и да е одобрен от НАП?
Отговор:
На база описаната във въпроса Ви функционалност, посоченият софтуер отговаря на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и за да може да бъде използван след 30.09.2019 г., следва да бъде надграден, така че да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №2
Необходимо ли е складовият софтуер (описан във въпрос №1) да е свързан към ФУ и да е одобрен от НАП при издаване на стокови разписки и фактури, по които е избрано банково плащане?
Отговор:
Софтуер, притежаващ характеристиките и деклариран като софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява всички фискални устройства в търговския обект, както и да генерира уникален номер на всяка продажба (УНП), независимо че плащането на някои от продажбите изисква издаване на фискален бон (ФБ), например в брой, с банкова дебитна или кредитна карта, с ваучер и др., а плащането на други не изисква издаване на ФБ, например продажбите, които ще бъдат платени по банков път.
Въпрос №3
Възможно ли е версии на същия складово-производствен софтуерен продукт, които не са сред одобрените от НАП, но според Наредба Н-18 се квалифицират като СУПТО, да се разпространяват и след 31.03.2019 г. към клиенти, които оперират единствено с банкови плащания, при положение, че продуктът бъде модифициран така, че да не позволява откриване и отпечатване на документи за продажба, за която е налице задължение за издаване на фискален бон (т.е. ще са възможни само продажби по банков път)?
Отговор:
В случай че даден софтуер, деклариран като СУПТО, бъде модифициран с оглед да бъде използван само от търговци, приемащи плащания единствено по банков път, той може да бъде разпространяван под друго наименование и друга версия. Този софтуер би бил извън обхвата на регулацията, въвеждана със ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №4
Квалифицира ли се като система за управление на продажбите самостоятелен софтуерен продукт за фактуриране, който отговаря едновременно на всяко от следните изброени условия:
- не е свързан по никакъв начин с регистрирането на плащанията и не може да управлява фискални устройства;
- служи единствено за издаване на фактури и известия;
- генерира/отпечатва опис на издадените фактури, без да включва в него информация за артикулите;
- поддържа списък със стоки и услуги (респективно техните цени), но не управлява тяхната наличност;
- поддържа списък с клиенти, на които се издават фактури;
- не е модул на друг софтуер, който се квалифицира като софтуер за управление на продажбите, нито обменя информация с такива софтуери.
По смисъла на Наредба Н-18 издаването на фактура от фактуриращ софтуер (независимо от начина на плащане по фактурата) счита ли се за “управление на продажби“? Необходимо ли е такъв софтуер (за фактуриране) да е свързан с ФУ, респективно и да е одобрен от НАП?
Отговор:
Характеристиките на СУПТО, изведени на база на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС и определението за управление на продажбите, съдържащо се в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., са подробно обяснени в публикувания на сайта на НАП материал с наименование “Какво е софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО)“.
Когато т.нар. „фактуриращ софтуер“ предоставя възможност за въвеждане на извършваните от даден търговец продажби на стоки/услуги по вид и продажна цена, осигурява автоматизирана обработка на информацията и я съхранява в база данни, той притежава характеристиките на СУПТО и следва да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №5
Ако дадена фирма приема само плащания по банков път, не разполага с фискално устройство и издава единствено фактури от софтуер за фактуриране, задължително ли е софтуерът за фактуриране, с който работи, да отговаря на изискванията на Наредба Н-18 и да е одобрен от НАП?
Отговор:
Софтуерът, използван от дружество, което не приема плащания, изискващи издаване на ФБ, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.
Въпрос №6
Ако в бъдеще разработим и нов продукт (или модифицираме съществуващ), който попада в хипотезата за “софтуер за управление на продажбите“ и е съобразен с изискванията на Наредба Н-18, възникват следните въпроси:
А) В приложение №29 към Наредба Н-18 е записано, че “При въвеждане в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажбата (УНП)“ . Пояснено е, че част от този номер е индивидуалният номер на фискално устройство. Как следва да се реализира това в случаите, при които се издава фактура или стокова разписка за продажба, за която плащането ще бъде извършено по банков път, а фирмата не приема плащания в брой и не разполага с фискално устройство, чийто индивидуален номер да се запише в УНП?
Б) Допустимо ли е вместо наименование на артикул във фискален бон да се запишат номерът и датата на фактурата (или на стоковата разписка), по която е издаден той (с количество = 1 бр. и цена, отговаряща на крайната сума по фактурата)?
Отговор:
А) Моля вижте отговора на Въпрос №2 по-горе.
Б) Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. (в сила от 29.03.2019 г.), при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането. Задължителните реквизити на фактурите са определени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.
VІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
Чл.52а – Когато Front-End-а на софтуера може да се копира/мести/изтрива свободно или се използва браузер за Front-End. В тези случаи конкретизирането на код на определено работно място е невъзможно. Работното място може да се обвърже с потребител, но един потребител може да работи в много обекти на различни машини. На всяко място може да се укаже ФУ, но не и уникален код и да се следи инсталиране/деинсталиране.
Отговор:
Задължителното изискване, което Наредба №Н-18/2006 г. въвежда, е всеки потребител/оператор да има уникален код и софтуерът да съхранява структуриран лог на всички негови действия – вж. т. 15 и 16 от Приложение №28. Този уникален код е 2-ри компонент в уникалния номер на продажбата съгласно т. 9 от същото приложение.
Въпрос №2
Чл.52а – Какво се прави, когато поради спецификата на софтуера, операциите (действията) не се водят като номенклатура, която може да се създава/редактира/трие и нямат изброените данни? Може ли да се дефинират операциите, които трябва да бъдат записвани?
Отговор:
Съгласно т. 18.9 от Приложение №29 се допуска предоставянето на алтернативни номенклатурни, които като обхват на съдържащата се в тях информация съответстват на посочените номенклатурни таблици в същата точка.
Въпрос №3
Възможно е два софтуера да използват един и същи фискален апарат. Тук възникват два въпроса: Как вторият софтуер ще заприходи копираните продажби от първия, без да дублира фискалния бон? Как двата различни софтуера ще следят уникалния брояч на продажбите във фискалния апарат без да се дублират номера на продажби? Възможно е и софтуерите да са повече от 2 в зависимост от различните дейности, които компанията извършва.
На база приложимата нормативна уредба и в съответствие с публикуваните на официалната страница на НАП разяснения (www.nra.bg, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, електронни търговци, СУПТО“), в случай че в един търговски обект се ползва повече от един софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите (СУПТО), то всички софтуери трябва да отговарят на изискванията съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и да са включени в публичния електронен списък на НАП. Не се допуска два СУПТО да работят с едно фискално устройство.
Въпрос №4
Във връзка с т.8 от Приложение № 29 към чл. 52а – „Софтуерът осигурява свързаност с ФУ по начин, позволяващ получаване в реално време на информация за статуса на ФУ. Софтуерът блокира операциите по откриване и приключване на продажба в случаите, когато статусът на ФУ не позволява издаване на ФБ. Когато в търговския обект има повече от едно работно място, софтуерът блокира операциите по откриване/приключване на продажби и подаване на команда към ФУ за генериране на Дневен отчет (Z-отчет) за конкретното работно място, за което са установени посочените обстоятелства“ - Фискалният бон е обвързан конкретно с плащането, а не със самата продажба, поради това би трябвало на работното място да се блокират само продажбите в брой. Потребителите би трябвало да имат възможност да издават продажби, които са по банка или с отложено плащане.
Отговор:
Обръщаме внимание, че в цитираното от Вас изискване в т. 8 от Приложение №29 не се прави разграничение между различните начини, по които може да бъде извършено плащане по продажба. Софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), за който производителят/разпространителят му е декларирал пълно съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., трябва да се „обръща“ към свързаното с него фискално устройство не само при приключване на продажба, но и при откриването на такава, вкл. да генерира уникален номер на продажбата (УНП), без значение по какъв начин ще бъде платена тя впоследствие – по начин, изискващ издаване на фискален бон или по начин, който не изисква издаване на такъв.
Въпрос №5
Когато в софтуера за управление на продажби методите на плащане се въвеждат като номенклатура, която се настройва, тогава за всеки един метод на плащане и обект, създаден от потребителите, може да се настройва дали е „в брой“ или не.
При приключване на продажба софтуерът проверява в нея дали избраният метод на плащане е от тип „в брой“ и заедно с продажбата прави плащане в брой и пуска ФБ.
Аналогично, когато правим плащания по стари документи, програмата прави проверка според настройките дали е от тип „в брой“ и пуска касов бон.
Въпросът в този случай е, кой носи отговорност, ако клиентът е настроил всички методи на плащане да не са „в брой“, а ги разплаща като банкови, без да пуска касов бон?
Отговор:
Издаването на фискален бон при посочване на начин на плащане, който изисква издаването на такъв съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не може да бъде предмет на настройка. Недопустимо е производител/разпространител на софтуер, който от една страна декларира пълно съответствие на софтуера с изискванията на Наредба №Н-18/2019г., а от друга - предоставя на клиентите си (търговците, ползватели на софтуера) възможности за настройки, чрез които да се заобикалят изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. При подобна хипотеза има основание да се счете, че производителят/разпространителят е подал декларация с невярно съдържание, за което той носи административно-наказателна отговорност.
Въпрос №6
Налице е ситуация, при която един софтуер се използва като „софтуер за управление на продажбите“ в обектите на дадена фирма и задължително трябва да пуска касов бон при плащане в брой. В същото време се ползва от счетоводството на фирмата с отделна база, в която се прехвърлят направените от всички обекти продажби и трябва да се приключват без да се пуска повторно касов бон. Това означава ли, че производителят на софтуера трябва да поддържа паралелно два почти идентични софтуера, разликата в които е само задължителното издаване на касов бон?
Отговор:
Не се допуска софтуер, деклариран като СУПТО, да работи в режим „СУПТО“ в един търговски обект и в режим „не СУПТО“ – в друг търговски обект.
При посочените от Вас обстоятелства, в случай че счетоводството е физически отделен търговски обект, в него може да се ползва софтуер, който не отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и за който не е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Този софтуер трябва да е с различно наименование и версия, отличаващи се от наименованието и версията на декларирания като СУПТО софтуер. Допълнително условие е между двата софтуера да няма свързаност, позволяваща въвеждане на информация за продажби в софтуера „не СУПТО“, някои от които да се заплащат в софтуер „СУПТО“.
Въпрос №7
Ако софтуерът на даден производител е изменен за всеки клиент и на много места промените са значителни, възможно ли е, вместо да се регистрира общо софтуерът, модификацията за всеки клиент да се регистрира като отделен продукт и да си води собствени версии?
Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на описания във въпроса начин на регистрация на софтуер за управление на продажбите в търговски обект.
VІІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
По т. 5 от Приложение № 29: Достатъчно ли е в софтуера да има проверка дали датата и часа на компютъра и фискалното устройство са еднакви? Каква е допустимата разлика, в случай че има такава? Трябва ли софтуерът задължително да я актуализира? Кое според Вас е „надежден източник на точно астрономическо време“?
Отговор:
От софтуера се изисква да осигурява точно астрономическо време, което означава, че при наличие на интернет-свързаност той трябва да се обръща към световно признат сайт за точно астрономическо време, с което да синхронизира своя часовник и часовниците на всички фискални устройства, които управлява. Наредба №Н-18/2006 г. не допуска наличие на разлика между времето на софтуера и времената на фискалните устройства, които софтуерът управлява.
Въпрос №2
Какво се разбира под понятието „работно място“ и какво е отношението му към работата с ФУ?
Този въпрос възниква, тъй като при нас лицензирането на софтуера е на база конкурентна работа с базата данни, т.е. работните места са динамични. В някои случаи нямаме фиксирани работни места с каси като в хипермаркет например. Това може да е офис/склад, в който има няколко компютъра (персонални или лаптопи), които работят в мрежа или през интернет и само едно фискално устройство, на което се издават/печатат фискални бонове, когато има задължение по закон за това.
Отговор:
В случай, че софтуерът не използва идентификатор на работно място за целите на идентифициране на мястото, от което се въвежда информация за продажба и/или се приключва продажба, то не е необходимо въвеждането му специално за целите на наредбата. Достатъчно е да се използват уникални идентификатори на потребителите/операторите на софтуера.
Въпрос №3
Към т. 9 от Приложение 29 от Наредба №Н-18/2019 г.: УНП (уникален номер на продажба) е само за продажбите в брой или е необходимо да се генерира за всички продажби, т.е. и за тези, които са отложени по банка? Ако разгледаме случай, когато фактура за услуга се създава в Централния офис на дадена компания, където няма фискално устройство, то какъв УНП следва да се генерира, след като не е известен индивидуален № на ФУ (в т.9 от приложение № 29 е казано, че „При въвеждане на в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажба (УНП)“)? Реално погледнато, клиент може да плати в брой този документ в друг обект на компанията, където има фискално устройство и би следвало при извършването на плащане СУПТО да подаде към ФУ и УНП, по която се извършва плащането. В кой момент се генерира УНП? При стартиране на продажба, при запис или при приключване на продажбата?
Отговор:
Софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), за който производителят/разпространителят му е декларирал пълно съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., трябва да се „обръща“ към свързано с него фискално устройство не само при приключване на продажба, но и при откриване на такава, вкл. да генерира уникален номер на продажбата (УНП), без значение по какъв начин ще бъде платена тя впоследствие – по начин, изискващ издаване на фискален бон, или по начин, неизискващ издаването на такъв. Продажба, информация за която е въведена от работно място, свързано с определено фискално устройство (с УНП, съдържащ като 1-ви компонент индивидуалния номер на това фискално устройство), може да бъде платена, респективно да бъде издаден фискален бон от друго фискално устройство, на друго работно място и от друг оператор.
Въпрос №4
Към т. 12 от Приложение 29 от Наредба №Н-18/2019 г.: Какво означава „открита, но неприключена продажба“? Когато се стартира една продажба е възможно да не е ясен начина по който тя ще бъде платена. Как се процедира в случаите, когато една продажба е възможно да бъде платена отложено и то част от сумата е в брой, а остатъкът - по банка или обратното? Към настоящия момент повечето софтуери, обслужващи продажби в търговски обект, работят по следния начин: отваря се документ за продажба и стоките се избират от номенклатура; възможно е да бъдат променени количества, цени, да се извлекат конкретни ценови условия за съответния клиент и т.н.; след това се приключва продажбата и се печата фискален бон. Противоречи ли този начин на работа на Наредбата?
Отговор:
Съгласно т. 9 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. и определението за управление на продажбите, съдържащо се в §1, т.19 от Допълнителните Разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., откриването на продажба е първото въвеждане в софтуера на информация за нея, което в редица случаи е моментът на въвеждане на заявка за предоставяне на стока/услуга. Приключването на продажба се свърза с предоставянето на стоката/услугата на клиента или с нейното заплащане. Наредба №Н-18/2006 г. не изисква в момента, в който в софтуера се въвежда информация за продажба и се генерира уникалният й номер (УНП), да е известен начинът, по който продажбата ще бъде заплатена. Няма ограничения и по отношение на броя и вида на плащанията по дадена продажба – те могат да бъдат повече от едно и от различен вид – в брой, чрез банков превод, с дебитна или кредитна карта и др. Всички промени, които могат да настъпят в хода на изпълнението на една продажба, вкл. и извършените плащания по нея, следва да бъдат отнасяни към УНП, генериран при първото въвеждане на информация за продажбата в софтуера.
Въпрос №5
В повечето от случаите СУПТО управлява фискалното устройство през драйвер (изпълним файл или библиотека), предоставен от производителя на фискални устройства. На няколко места в отговорите, поставени от други колеги, споменавате използването на протокол за комуникация на ниско ниво. Означава ли това, че не е разрешено управлението му чрез драйверите, разработени от производителите на ФУ? Оставаме с впечатлението, че се задължават разработчиците на СУПТО да пишат собствени драйвери за всеки един модел ФУ.
Отговор:
Съгласно т. 8 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. от софтуерите се изисква да осигуряват свързаност с фискалните устройства по начин, позволяващ получаване на реално време информация за статуса на фискалното устройство.
Въпрос №6
Към т. 20 от Приложение №29: От търговска гледна точка и за целите на маркетинга и продажбите, как се предполага, че трябва да подходим, т.е. как ако нямаме демо версия на софтуера бихме убедили клиента, че нашият продукт е най-подходящият за неговата дейност? В повечето случаи потенциалният клиент иска да получи достъп до демонстрационна версия с цел сам да тества възможностите на софтуера. Достатъчно ли е да има гриф „Демонстрационна версия“, който се отпечатва по диагонал на всички документи, които се създават през демо периода? Също така, ако е забранена опцията за печат на фискално устройство, т.е. тя не e лицензирана (разрешена) в демо версията?
Отговор:
Демонстрационна версия на софтуера би могла да се предлага с наименование и версия, различни от наименованието и версията, за които производителят на софтуер е декларирал съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. Този софтуер обаче не може да бъде използван в реална среда в търговския обект предвид изискването на чл. 118, ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност.
Въпрос №7
По отношение на „Одиторския профил“ възникват няколко въпроса: Профилът (username и password) е създаден от нас и е еднакъв за всеки клиент или е индивидуален? Кой трябва да предостави данните за одиторския профил на проверяващия орган на НАП?
Отговор:
Съгласно т. 19 от Приложение №29 се изисква софтуерът да има вграден одиторски профил, като осигуряването на тази функционалност е ангажимент на производителя на софтуера. Негово решение е дали профилът ще бъде еднакъв за всички клиенти – потребители на софтуера, или не. Съгласно чл. 52и, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“.
VІІІ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос №1
Производител на софтуер за продажби, който няма възможност за връзка с касови апарати и фискални принтери, длъжен ли е да изпълни новите изисквания в Наредба Н-18 за софтуер за управление на продажби, както и да го декларира съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС?
Производителите на софтуер за управление на продажбите в търговски обект са длъжни да надградят (адаптират) разработваните от тях софтуери с цел да бъдат съобразени всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 52б, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Въпрос №2
Ако производителят на такъв софтуер за продажби (без възможност за връзка с касови апарати) е длъжен да покрие новите изисквания и да декларира софтуера, но няма възможност да го направи, необходимо ли е да спре продажбите на този софтуер на територията на Република България, за да избегне нарушаване на наредбата и евентуални глоби?
Съгласно чл. 52з, ал. 3 лицата по чл. 118 ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение №29 изисквания. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2.
Изключението по чл. 52а, ал. 2 се отнася за софтуери за управление на продажби, чрез които се управляват само продажби на стоки или услуги, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса и когато с тези софтуери не се управляват други продажби. Тези софтуери трябва да отговарят само на няколко от изискванията, посочени в Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. В ЗДДС е предвидена санкция за лицата, използващи софтуер за управление на продажби, който не е включен в поддържания от НАП публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажбите в търговски обект.
ІХ. Фактическа обстановка и въпроси:
Въпрос: Как точно трябва да изглежда софтуерът, с който НАП ще извършва контролната си дейност с конфигурирания „одиторски профил“ съгласно т. 19 от Приложение №29 към чл. 52а ?
Одиторският профил трябва да бъде вградена функционалност в софтуера за управление на продажбите (СУПТО). Конфигурираният одиторски профил трябва да осигури достъп до информацията, посочена в т.19 от Приложение №29 на Наредба
№Н-18/2006 г., а именно:
Визуализация с възможност за филтриране и експорт на записаната информация за действията на потребителите (структуриран лог на действията) – съгласно т. 16 от Приложение №29;
Визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид при прилагане на филтри, посочени в т. 18 от Приложение №29. В т.18.1 – 18.9 са посочени наименованията и съдържанието на таблиците, които трябва да бъдат визуализирани.
Достъп и визуализация на конфигурационните параметри на софтуера;
Пълен достъп до справочната част, т.е. всички справки, които софтуерът осигурява;
Достъп до създаваната чрез софтуера информация в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК.
Потребителско име и парола за одиторския профил следва да бъдат предоставяни от задълженото лице, потребител на софтуера, на органите по приходите при извършване на проверка в търговски обект.
Освен одиторския профил производителят на софтуера следва да разработи и предостави изпълним файл (отделен софтуер), чрез който да се достъпва и експортира информация директно от базата данни на СУПТО – съгласно чл. 52в, ал. 2, т. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. Изисква се и предоставяне на source-кода, от който е генериран изпълнимият файл.
Х. Фактическа обстановка и въпроси:
……….. АД е производител и търговец на едро на бира. Търговската дейност на дружеството е организирана чрез дистрибутиране посредством трети лица – Дистрибутори на едро, които заплащат стоките, които купуват от ………… 100% по банков път.
Единственият касов апарат, с който разполага дружеството, се намира в Пивоварния завод в гр. ……….. Оборотът от плащания в брой е съставен от плащания за закупване на пивоварна каша, най- често от физически лица и земеделски производители, която каша се използва за храна в животновъдството. За ……….. АД тя е суб-продукт, който е остатъчен в технологичния процес от производството на пиво, като приходите от продажба на тази каша съставляват едва 1,5% от общите приходи на дружеството за изминалата година. ………… АД използва ERP-система ………… за отчитане и управление на своята дейност, чрез която са свързани процесите посредством различни модули, от производство до осчетоводяване. Касовия апарат не е директно свързан с ERP- системата към момента.
Въпрос №1
1. Като имате предвид по-горното, ERP-системата, която използва дружеството, квалифицира ли се като ИАСУТД или остава извън обхвата на определението?
Отговор:
На база описаната в писмото Ви фактическа обстановка не може да се направи заключение, че използваната от използваната от „………“ АД ERP-система е интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД). За да бъде такава, тя трябва да отговаря на редица изисквания, подробно разписани в Глава осма от Наредба №Н-18/2006 г. и да бъде изпитана и одобрена в Български институт по метрология.
2. Може ли да се счете, че дружеството попада в хипотезата на регистрирано по ДДС лице, което не използва софтуер за управление на продажбите, съгласно новите изисквания на Наредба Н-18?
Отговор:
ERP-системата, с която управлявате продажбите, включително тези на пивоварна каша, заплащането на които изискват издаване на фискален бон (ФБ), попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) , съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Няма да бъдат нарушени разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. ако продажбите на пивоварна каша се извършват в отделен търговски обект (например магазин), в който не функционира ERP-системата, а друг софтуер, отговарящ на всички изисквания съгласно Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. (СУПТО). В него следва да се въвежда информация за всички продажби, извършвани в търговския обект, независимо че част от тях могат да бъдат платени и по начин, неизискващ издаване на фискален бон.
83
Новини » НАП пусна приложението, което информира какви лични данни са изтекли
05.09.2019, 12:44Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере какви негови лични данни са били неправомерно разпространени, вследствие на хакерската атака през юли. Електронната услугата е качена в специално разработен сайт, чрез който НАП ще продължи да информира засегнатите лица. Справка можете да получите по следните начини :
• По електронен път - достъпът до автоматичната електронна справка за клиенти се осъществява на адрес - https://check.nra.bg/. Справката е достъпна с ПИК, издаден от НАП, или с електронен подпис. Справка с електронен подпис може да бъде направена само за физическо лице, което е посочено като титуляр или автор в електронния подпис и в него се съдържа ЕГН.
• В офис на НАП – справка може да бъде направена във всеки един офис на НАП. Услугата се предоставя след идентифициране с документ за самоличност. В случаите, в които желаете справка за друго лице, е необходимо да предоставите пълномощно.
• По телефона – българските граждани, които не разполагат с ПИК и КЕП, живеят дългосрочно в чужбина и нямат възможност да посетят офис на НАП, могат да получат информация на телефонния номер за връзка с НАП от чужбина – +359 2 9859 6801. След свързване, наш експерт ще Ви зададе контролни въпроси с цел идентификация и предоставяне на нужната Ви информация.
Обща информация за чуждестранните лица е публикувана в английската версия на създадения по темата сайт: https://check.nra.bg/. Чуждестранните лица, за които има разпространени лични данни, ще бъдат уведомени от данъчната си администрация.
Новата надградена услуга, предоставяща информация за неправомерно достъпените и незаконно разпространени лични данни, замества съществуващата досега проверка, която се извършваше с ЕГН и телефонен номер.
• По електронен път - достъпът до автоматичната електронна справка за клиенти се осъществява на адрес - https://check.nra.bg/. Справката е достъпна с ПИК, издаден от НАП, или с електронен подпис. Справка с електронен подпис може да бъде направена само за физическо лице, което е посочено като титуляр или автор в електронния подпис и в него се съдържа ЕГН.
• В офис на НАП – справка може да бъде направена във всеки един офис на НАП. Услугата се предоставя след идентифициране с документ за самоличност. В случаите, в които желаете справка за друго лице, е необходимо да предоставите пълномощно.
• По телефона – българските граждани, които не разполагат с ПИК и КЕП, живеят дългосрочно в чужбина и нямат възможност да посетят офис на НАП, могат да получат информация на телефонния номер за връзка с НАП от чужбина – +359 2 9859 6801. След свързване, наш експерт ще Ви зададе контролни въпроси с цел идентификация и предоставяне на нужната Ви информация.
Обща информация за чуждестранните лица е публикувана в английската версия на създадения по темата сайт: https://check.nra.bg/. Чуждестранните лица, за които има разпространени лични данни, ще бъдат уведомени от данъчната си администрация.
Новата надградена услуга, предоставяща информация за неправомерно достъпените и незаконно разпространени лични данни, замества съществуващата досега проверка, която се извършваше с ЕГН и телефонен номер.
84
МФ публикува предложенията си за промени в данъчното и счетоводното законодателство за 2020 г.
Проектът предвижда изменения в ЗДДС, така че при последователно извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.
За целите на тази регистрация е предложен разясняващ текст кога извършваната от лицата дейност се приема за "еднородна", съответно в допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието "привидно несвързани лица".
Предложението цели подобряване на данъчния контрол чрез предотвратяване на практиката по избягване на регистрация по ЗДДС от данъчно задължени юридически самостоятелни, но свързани или привидно несвързани лица, чрез формална смяна на субекта, извършващ еднородна независима икономическа дейност.
В чл. 96 от ЗДДС се създава нова ал. 10:
(10) При последователното извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/и, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца включително текущия месец и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта/тите от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
В Допълнителните разпоредби е дадено определение за привидно несвързани лица:
93. „Привидно несвързани“ са лица, които не отговарят на критериите за свързаност по т. 3 на § 1 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но в управлението, контрола и/или капитала на лицата, извършващи еднородната дейност, участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица, както и когато между тях съществува икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност, поради която между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.“
Предвижда се измененията да влязат в сила от 01.01.2020 г., а преходният режим се урежда по следния начин:
§ 17. Лице, което към датата на влизането в сила на този закон извършва еднородна дейност по чл. 96, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност и отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.
Проектът предвижда изменения в ЗДДС, така че при последователно извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.
За целите на тази регистрация е предложен разясняващ текст кога извършваната от лицата дейност се приема за "еднородна", съответно в допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието "привидно несвързани лица".
Предложението цели подобряване на данъчния контрол чрез предотвратяване на практиката по избягване на регистрация по ЗДДС от данъчно задължени юридически самостоятелни, но свързани или привидно несвързани лица, чрез формална смяна на субекта, извършващ еднородна независима икономическа дейност.
В чл. 96 от ЗДДС се създава нова ал. 10:
(10) При последователното извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/и, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца включително текущия месец и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта/тите от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
В Допълнителните разпоредби е дадено определение за привидно несвързани лица:
93. „Привидно несвързани“ са лица, които не отговарят на критериите за свързаност по т. 3 на § 1 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но в управлението, контрола и/или капитала на лицата, извършващи еднородната дейност, участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица, както и когато между тях съществува икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност, поради която между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.“
Предвижда се измененията да влязат в сила от 01.01.2020 г., а преходният режим се урежда по следния начин:
§ 17. Лице, което към датата на влизането в сила на този закон извършва еднородна дейност по чл. 96, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност и отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.
85
Министерството на финансите публикува проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Проектът е изготвен във връзка с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за счетоводството.
Законопроектът може да изтеглите от тук. Запознайте с мотивите към предложените промени:
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 и Директива (ЕС) 2017/952 се въвеждат на ниво Европейски съюз (ЕС) правила за данъчно третиране, насочени срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. С директивите се въвеждат и основните мерки по плана на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS).
С въвеждането на двете директиви в националното данъчно законодателство Република България ще изпълни ангажиментите си за въвеждане на законодателството на ЕС и за изпълнение на международно приети стандарти и препоръки на ОИСР във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Със законопроекта се предлага въвеждането на данъчни правила в съответствие с тези, установени с Директива (ЕС) 2016/1164 и Директива (ЕС) 2017/952, ограничаващи възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане, както следва:
Данъчно облагане при напускане
Данъчното правило за облагане при напускане е разписано в чл. 5 на Директива (ЕС) 2016/1164.Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 5 на Директивата, държавите членки следва да приемат и публикуват законовите разпоредби, въвеждащи правилото за облагане при напускане в срок до 31 декември 2019 г., като те ще започнат да се прилагат от 1 януари 2020 г.
Предвид това, с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага данъчният финансов резултат на данъчно задължено лице, което извършва трансфер на активи към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, да се преобразува с разликата между пазарната цена на актив и неговата стойност за данъчни цели в случаите на трансфер на активи към друга юрисдикция, промяна на държавата, на която данъчно задължено лице е местно лице за данъчни цели и при прехвърляне на дейност, извършвана от място на стопанска дейност в друга юрисдикция.
Целта на предложената мярка е да се гарантира, че когато данъчно задължено лице трансферира активи извън страната или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, то капиталовата печалба, създадена, но не реализирана на територията на страната, ще бъде обложена.
В обхвата на предложението попадат случаите, когато данъчно задължено лице трансферира активи от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност извън страната; когато данъчно задължено лице трансферира активи от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието извън страната; когато данъчно задължено лице става местно лице за данъчни цели на друга юрисдикция; и когато се прехвърля дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната към друга юрисдикция.
Извън обхвата на предложението са всички случаи на трансфери на активи, включително на парични средства, между дружество майка и негови дъщерни дружества, т.е. предложеното облагане касае само трансфери между части на едно и също предприятие и не се прилага при промяна на собствеността на актива. Също така, извън обхвата на облагане са и случаите, когато трансферирани активи бъдат върнати обратно в страната в срок от 12 месеца (временен трансфер), при условие че трансферът на активи е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа или с активи, предоставени като обезпечение, или се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.
В изпълнение на Директива (ЕС) 2016/1164 се предлага и въвеждане на възможност за разсрочване на вноски на внасянето на частта от дължимия корпоративен данък, свързан с осъществен трансфер на активи или дейност на място на стопанска дейност. Разсроченото внасяне е възможно само в случаите на трансфери към друга държава-членка на ЕС или към държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, като за последната разсрочването се прилага само доколкото е налично сключено и влязло в сила с Република България или с ЕС Споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки.
Хибридни несъответствия и несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция
Разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/952 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, както и за изменение на чл. 9 от Директива (ЕС) 2016/1164, следва да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2019 г., а в частта на обърнатите хибридни несъответствия - до 31 декември 2021 г., предвид което с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага въвеждане на специфична данъчна регулация за неутрализиране на случаите на хибридни несъответствия и на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция.
Хибридни несъответствия са тези несъответствия при хибридни образувания и инструменти, които могат да доведат до:
- приспадане без включване, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца без да е налице увеличение на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на получателя, или
- двойно приспадане, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца и едновременно с това намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на инвеститора.
Хибридни несъответствия могат да възникнат в случаите на:
- плащане по финансов инструмент, плащане към и от хибридно образувание, плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност или към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, условно плащане между централно управление и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание, и
- двойно приспадане.
Извън обхвата на правилата за третиране на хибридните несъответствия остават плащанията, представляващи базова възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, които са получени от финансов търговец в хода на неговата дейност по занятие, доколкото същите са включени в неговия данъчен финансов резултат. Правилата за хибридните несъответствия се прилагат само доколкото при изчисляването на данъчния финансов резултат на платеца плащане е възможно да бъде приспадано срещу сума, която не е двойно включен доход.
Хибридни несъответствия могат да възникнат между:
- данъчно задълженото лице и негово свързано предприятие;
- между свързани предприятия, които не са свързани с данъчно задълженото лице;
- между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност;
- между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание; или
- в рамките на структурирана договореност.
По отношение дефиницията за свързани предприятия, с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага да се направи допълнение за целите на хибридните несъответствия, съгласно което да се въведе изискване свързаното предприятие да има в данъчно задълженото лице или в друго свързано предприятие или те да имат в свързаното предприятие участие от 50 на сто или повече чрез правата на глас, собствеността върху капитала или чрез правото да получи печалба. Свързано предприятие е и образувание, което е част от същата консолидирана група за целите на счетоводното отчитане, предприятие, в което данъчно задълженото лице има значително влияние в управлението, и обратно - предприятие, което има значително влияние в управлението на данъчно задълженото лице.
В зависимост от възникналото хибридно несъответствие и от това, дали данъчно задълженото лице е платец или получател, се предлага да не се признават за данъчни цели направените разходи или платени суми (включително когато суми не представляват счетоводен разход) при плащане, доколкото водят до двойно приспадане или до приспадане без включване, или доколкото пряко или непряко финансират подлежащ на приспадане разход, водещ до хибридно несъответствие.
Като вторично защитно правило се предлага в случаите, в които данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, което води до приспадане без включване (т.е. до намаляване на данъчния финансов резултат в едната юрисдикция и в същото време до липса на увеличаване на данъчния финансов резултат във втората юрисдикция), размерът на полученото плащане да се включва в данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца. Предлага се това правило да не се прилага при хибридни несъответствия, водещи до приспадане без включване в случаите на плащания към хибридно образувание, към образувание с едно или повече места на стопанска дейност, към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност и при условни плащания между централно управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание.
Директива (ЕС) 2017/952 третира и случаите на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция, като се въвеждат изрични правила.
Промени, свързани с прецизиране на разпоредбите на закона и улесняване на практическото му прилагане
Със законопроекта са направени предложения за изменение и допълнение на ЗКПО, свързани с избягване на разнопосочна практика при тълкуването и прилагането му в случаите, когато е установено неизпълнение на изискванията при преотстъпване на корпоративен данък.
С предложението се цели изрично и ясно да се посочи целта на разпоредбата, за да се избегне неправилното й тълкуване. Предлага се допълнение, което изрично да указва, че при неизпълнение на условията за преотстъпване на корпоративен данък за съответната помощ, същият данък се дължи в пълния му размер и не може да се прилага възстановяване на преотстъпен данък само в размер на неизпълнената част от ангажимента за инвестиране.
Преотстъпването на корпоративния данък представлява отклонение от общия режим на облагане. По тази причина законът изчерпателно и императивно е уредил както лицата, които имат право на преотстъпване на данъка, така и условията, които трябва да са налице, за да може да се ползва преотстъпването.
От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗКПО се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане.
Тъй като към момента не съществуват правила, еквивалентни на разписаните в Директива 2016/1164/ЕС и Директива 2017/952/ЕС, свързаните с това финансови резултати засега не могат да бъдат определени.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове, които са, както следва:
Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Промени, свързани с облекчаване на административната тежест
Направено е предложение за намаляване на административната тежест и улесняване при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, с което да отпадане задължението към годишната данъчна декларация да се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и копия от документи, удостоверяващи направените вноски по реда на чл. 9а от КСО. Националната агенция за приходите (НАП) разполага с достъп до регистър "Единна информационна система на медицинската експертиза", поради което прилагането на копие от решението на ТЕЛК/НЕЛК не е необходимо. Не е необходимо да се прилагат и копия от документи за направените вноски по реда на чл. 9а от КСО, тъй като те се правят в НАП.
По този начин ще се облекчи подаването на годишната данъчна декларация по електронен път, тъй като няма да е необходимо да се сканират и прикачват описаните документи и като цяло ще се съкрати времето за попълването й.
За по-голяма яснота при прилагането на разпоредбата относно основата, върху която се изчислява дължимият данък в случаите на скрито разпределение на печалбата, е предложена промяна, като текстът се синхронизира с този на кореспондираща разпоредба в ЗДДФЛ и с дефиницията на понятието "скрито разпределение на печалбата" в ЗКПО. По този начин се допринася за коректното определяне на дължимия данък във всички случаи на скрито разпределение на печалбата, включително когато въпросните суми не са начислени, и се избягва разнопосочната данъчна практика.
Със законопроекта са предлага да отпадне задължението на предприятията и самоосигуряващите се лица да включват в справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ наградите във вид на допълнителна игра и предметните печалби с незначителна стойност (до 100 лв.), които са необлагаеми. Предвид малкия им размер съществуващото изискване да се подава информация за тях, когато годишният им размер превиши 5000 лв., е неизпълнимо и не се прилага на практика.
Целта на предложената корекция в разпоредбата е, освен да прецизира закона, да се намали административната тежест за лицата, които предоставят награди, освободени от облагане съгласно ЗДДФЛ.
Други промени
Направени са предложения за промяна в дефинициите за "ликвидационен дял" и "данъчен кредит", така че да се синхронизират и уеднаквят със същите понятия в ЗКПО.
Сегашният текст в ЗДДФЛ създава редица пречки като "ликвидационен дял" да се определят доходи, които са облагаеми по този закон и които биха се определили като такъв доход по ЗКПО. С промяната не се разширява кръга на облагаемите доходи, а само се изяснява, че същите ще се облагат като "ликвидационен дял", а не с данък върху общата годишна данъчна основа.
Потенциален проблем с настоящата редакция на параграфа с дефиницията от Допълнителните разпоредби е изричното споменаване само на търговски дружества/кооперации, поради което в случай на прекратяване на дружество, което не може да се определи като "търговско" по смисъла на българското законодателство, възниква проблем и за определяне на дохода като "ликвидационен дял".
Уеднаквяването на дефиницията с тази, дадена в ЗКПО, ще улесни прилагането на закона по отношение на данъчното третиране и облагане на доходите от ликвидационен дял, получени от местните физически лица от източници в чужбина.
Идентични са основанията за предложението за уеднаквяване на дефиницията за "данъчен кредит" в ЗДДФЛ спрямо тази в ЗКПО. Целта е да се да улесни приложението на разпоредбата, като се избегне неяснота в случаите на използване на данъчен кредит от физическите лица при платен от тях данък в чужбина върху печалби и доходи от източник в страната или чужбина.
С проектозакона се предлага и коригираща разпоредба относно отмяната на текст, уреждащ приравняването на доходите на специализантите на доходи от трудови правоотношения. Съгласно направени изменения и допълнения (ДВ бр. 58 от 23.07.2019 г.) в новата Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването със специализантите вече се сключва трудов договор по Кодекса на труда, което прави излишно наличието на специална разпоредба в ЗДДФЛ, която да ги приравнява на трудови доходи.
Предвиден е преходен режим относно случаите, в които е възможно да се изплащат доходи по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и изобщо за всички случаи на изплатени доходи на специализанти преди влизането в сила на цитираните изменения от 2019 г., които попадаха в обхвата на предложения за отмяна параграф в ЗДДФЛ. Предлага се приравняване на доходите на спортисти и треньори по договори със спортни клубове на доходи от трудови правоотношения.
Предложението е във връзка с влизането в сила на нов Закон за физическото възпитание и спорта от януари 2019 г. и цели да изясни данъчното третиране на договорите, предвидени по този закон.
От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗДДФЛ се очаква намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица.
С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Промени, свързани с деклариране на обстоятелства
С цел прецизност и обхващане на всички случаи, при които е невъзможно определянето на данъка при придобиване на имущества, се предлага възстановяване на предишни разпоредби, съгласно които при безвъзмездно придобиване на имущества, различни от недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства, да се подава данъчна декларация за облагане с данък. В тези случаи в общината ще има информация за придобитото имущество, като органите по приходите ще могат да определят данъка и да упражняват контрол.
Предвижда се при наличие на основания за ползване на данъчно облекчение собствениците на автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, да уведомяват общината като подават данъчна декларация в двумесечен срок от настъпване на обстоятелствата.
Промени, свързани с облекчаване на административната тежест
Във връзка с автоматизирания обмен на данни между регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и съответната община, с посредничеството на Министерството на финансите, се предлага да отпадне задължението собственикът да представя документ от компетентен орган в общината при прекратяване на регистрацията на превозното средство. С това предложение се цели да се облекчи административната тежест за собствениците и за общинските служители, като данните за пътното превозно средство ще се предоставят автоматизирано от регистъра на пътните превозни средства.
Във връзка със започване на реалното функциониране на Единната система за туристическа информация се предвижда промяна в начина на определяне на туристическия данък за календарния месец, като се предлага това да става въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец, съдържащи се в Единната система за туристическа информация. Обменът на данните между системата, поддържана от Министерството на туризма, и общините се предвижда да се осъществява с посредничеството на системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а от закона.
Други промени
Предлага се физически лица, включително еднолични търговци, които са задължително регистрирани при доставки на услуги, и данъкът, за които е изискуем от получателя по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), да могат да осъществяват дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности) към ЗМДТ, съответно да се облагат с годишен патентен данък за доходите от тези дейности. Задължението за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя по реда на ЗДДС, не е обвързано с наличие на облагаем оборот и при осъществяване на патентна дейност тези лица ще са задължени да подават данъчна декларация за облагане с патентен данък и приходите от данъка ще постъпват в местния бюджет. С оглед естеството и обема на дейността на тези лица, облагането по реда на ЗМДТ с патентен данък би представлявало намаляване на административната тежест за тях.
Предлага се общинските служители да определят данъчна оценка за недвижими имоти на предприятия в случаи на установено умишлено занижаване на отчетните им стойности с цел намаляване или неплащане на данъка за тях. С направеното предложение се увеличават правомощията на общинските служители да определят данъчна оценка на недвижими имоти на предприятия.
Предложено е също така да отпадне разпоредба, която в голяма част дублира друга разпоредба. Промяната цели еднозначно прилагане на закона, определяне на точното систематично място, както и избягване на противоречие по отношение на начина за определяне на данъка върху недвижимите имоти, придобити по наследство.
От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗМДТ се очаква прецизирането на нормите да доведе до предотвратяване съществуващи неясноти, както и намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица.
С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018г.)
Предлага се въвеждане на "режим складиране на стоки до поискване", с който се цели облекчаване и опростяване на действащите правила за вътреобщностна търговия на стоки между лица от различни държави членки на ЕС, в случаите когато прехвърлянето на разпореждането със стоката като собственик се случва след пристигането им в друга държава членка в един по-късен момент. Опростяването се изразява в това, че към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката за лицето, прехвърлило стоката от една в друга държава членка, ще е налице освободена вътреобщностна доставка в държавата членка на тръгване на стоката, а за данъчно задълженото лице, за което стоката е предназначена, ще е налице вътреобщностно придобиване в държавата членка на пристигането й, като отпада необходимостта лицето, което прехвърля стоката, да се регистрира за целите на ДДС в държавата членка на пристигане на стоката. Прилагането на този режим налага изпълнение на определени условия, които да гарантират събираемостта на дължимия ДДС в държавата членка на пристигане на стоката - собствеността върху стоката да бъде прехвърлена в рамките на 12 месеца от пристигането й в съответната държава членка; към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоката от едната към другата държава членка, доставчикът е необходимо да знае кой е потенциалният клиент, и да посочи идентификационния му номер в държавата членка на пристигане на стоката във VIES декларацията си за периода на изпращането или транспортирането; стоката е вписана в регистър към момента, в който започва изпращането или транспортирането от данъчно задълженото лице, което прехвърля стоката. В тази връзка, когато се изпращат стоки под този режим от територията на Република България до територията на друга държава членка, лицето, което ги изпраща, следва да води регистър за наличностите от такива стоки. Съответно, когато под този режим на територията на страната пристигат стоки от територията на друга държава членка, потенциалният получател също следва да води такива регистри.
Предлага се въвеждане на правило, въз основа на което при верига от последователни доставки на стока, предмет на един-единствен вътреобщностен транспорт между две държави членки, извършен от или за сметка на междинен доставчик във веригата, да се определя транспортът към коя от доставките се отнася за целите на прилагане на освобождаването (облагане с нулева ставка за ДДС), предвидено за вътреобщностните доставки.
Предложено е общо правило, съгласно което транспортът да се отнася само към доставката на стоки, извършена към междинния оператор от неговия доставчик. То няма да е приложимо, когато междинният оператор, който изпраща или транспортира стоките сам или чрез трето лице, действащо от негово име, е съобщил на своя доставчик идентификационния си номер по ДДС, издаден му от държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани. В тези случаи транспортът ще се отнася само към доставката на стоки, извършена от междинния оператор към неговия клиент. Такова правило е необходимо, за да се избегнат различни подходи сред държавите членки, което води до двойно данъчно облагане или до необлагане на някои от доставките във веригата, и за да се гарантира правната сигурност за данъчно задължените лица. Предвид че останалите доставки във веригата, различни от освободената вътреобщностна доставка, ще подлежат на облагане (с различна от нулева ставка за ДДС) в държавата членка на изпращане на стоките, или в държавата членка на пристигането им, е възможно за някои от доставчиците на тези доставки да възникне задължение за идентифициране за целите на ДДС в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка.
Предлага се въвеждане на изискване за наличие на валиден идентификационния номер по ДДС на получателя на стоките в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или транспортът на стоките, като материалноправно условие за прилагане на освобождаване (нулева ставка за ДДС) при извършване на вътреобщностна доставка. В този смисъл, получателят следва да е предоставил идентификационния си ДДС номер на доставчика с оглед правилното попълване от последния на неговата VIES декларация, което се превръща в материалноправното условие за прилагане на освобождаването при вътреобщностна доставка. Освобождаването няма да се прилага при неподаване на VIES декларация или при неправилното отразяване в нея на точната информация за извършената вътреобщностна доставка, освен когато доставчикът може да оправдае по надлежен начин допуснатата от него нередност.
Предлага се за доказване на извършения превоз от територията на страната до друга държава членка при осъществяването на вътреобщностна доставка на стоки да се прилага презумпцията, предвидена в чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки. Когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от доставчика или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз. Съответно ако стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от получателя или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз и с писмена декларация от получателя. Чрез прилагане на презумпцията се цели по-голяма правна сигурност за данъчно задължените лица, като доказателствената тежест за оборването й се прехвърля на данъчните органи.
Предложения за промени в ЗДДС, свързани с транспониране на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО, с които се постига по-пълно съответствие на националното с европейското право
В съответствие с предвиденото в чл. 15, пар. 2, б. "в" от Директива 2006/112/ЕO право на избор за държавите членки се предлага да се дефинира като доставка на стока "прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху недвижим имот или част от него". С разпоредбата се цели да се премахне често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС.
Предложения за промени, свързани с привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на Съда на ЕС.С оглед съобразяване с практиката на Съда на ЕС (СЕС), постановена в Решение по дело С-326/11 и в Решение по дело С-308/16, се предлага разширяване обхвата на понятието за "нови сгради" със случаите, при които в резултат на направено подобрение или е обособен самостоятелен обект, който след преустрояване, пристрояване и/или надстрояване на съществуваща сграда е придобил статут на нова сграда и може да бъде обект на отделна доставка, или съществуващата вече сграда е претърпяла толкова съществени изменения, че се изменя употребата й или се променят значително условията за ползването й, което води до промяна на статута й на нова сграда. За целите на облагането с ДДС за доставката на такава "нова сграда" се запазва условието към датата, на която данъкът за доставката й е станал изискуем, да не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Доколкото по ЗУТ, според категорията на строежа за някои сгради се издава разрешение за ползване, а за други - удостоверение за въвеждане в експлоатация, този пропуск в ЗДДС е отстранен и в действащото понастоящем понятие за "нова сграда".
Предвид разширяването на понятието за "нова сграда" са допълнени разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи извършването на корекции на ползван данъчен кредит за направено подобрение, съгласно които корекции на ползвания, съответно неползвания, данъчен кредит за новата сграда ще се извършват в 20 годишен срок, считано от годината на ползване, съответно неползване на данъчния кредит.
Предложения за промени, свързани с намаляване на разходите за данъчната администрация и на административната тежест за гражданите и бизнеса
Предлага се заявените електронни адреси за кореспонденция да се считат за електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предложението цели да се гарантира законосъобразността на връчването на съобщения на електронния адрес за кореспонденция, който данъчно задължените лица, които подлежат на регистрация по ЗДДС, са длъжни да посочат пред Агенцията по вписванията или пред НАП. С правната норма се намалява административната тежест за регистрираните по ЗДДС лица, които няма да се налага да декларират повторно адрес за получаване на съобщения, и се намаляват разходите за данъчната администрация и за лицата при съдебни производства за оспорване на връчването.
Промени, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени, във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона
Проектът съдържа и предложение за допълване на разпоредбата, дефинираща доставка на стока по смисъла на ЗДДС. С предложението се цели по-пълно съответствие с чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО и премахване на разнородната съдебна практика.
Предлага се, в съответствие с разпоредбата на чл. 283, пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО, данъчно задължените лица, които не са установени на територията на страната, да подлежат на регистрация по закона от извършване на първата облагаема доставка с място на изпълнение в страната.
Предлага се също освен дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, да не се счита за независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и дейността, извършвана от физическо лице по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. Така се постига прецизиране на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и привеждането му в съответствие с разпоредбата на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО.
Предлага се въвеждане на правила за начисляване на данък при въвеждане и доставки на стоки, които са предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол, в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, предвид, че към момента в ЗДДС не е предвиден ред за начисляване на данък в тези случаи.
В проекта е направено предложение и за прецизиране на ЗДДС по отношение освобождаването на доставки на стоки и услуги по силата на международни договори. Прецизирането се основава на освобождаване от облагане с ДДС на доставки на стоки и услуги, предназначени за командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор и въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, т.е. не само когато тези лица са преки получатели по доставките на стоки и услуги. Предложението съответства на разпоредбата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО и във всички случаи изисква за целите на освобождаването да се докаже предназначението на стоките и услугите за използване от посочените лица.
Проектът предвижда при последователно извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. За целите на тази регистрация е предложен разясняващ текст кога извършваната от лицата дейност се приема за "еднородна", съответно в допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието "привидно несвързани лица". Предложението цели подобряване на данъчния контрол чрез предотвратяване на практиката по избягване на регистрация по ЗДДС от данъчно задължени юридически самостоятелни, но свързани или привидно несвързани лица, чрез формална смяна на субекта, извършващ еднородна независима икономическа дейност.
Предложени са и промени с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на разпоредбите.
За прилагане на предложените промени в ЗДДС не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.
С проекта в ЗДДС се въвеждат нови норми на правото на Европейския съюз.
Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Промени, свързани с намаляване на административната тежест
Опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и намаляване на административната тежест за икономическите оператори чрез предоставяне на възможност за лицата да посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които да се установи информацията по служебен път, чрез справка в средата за междурегистров обмен. В тази връзка са направени допълнения в разпоредбите на чл. 24а, ал. 6, чл. 48, ал. 2, т. 6, т. 6а и т. 7, чл. 55в, ал. 2, чл. 57, ал. 3, т. 3 и т. 6, чл. 57б, ал. 6, т. 6, чл. 57в, ал. 2, т. 3 и т. 4, и чл. 58а, ал. 2, т. 3 и т. 4 от проектозакона.
Други промени
Предложени са изменения в разпоредбата на чл. 21 от ЗАДС във връзка с прилагането на реда за възстановяване на акцизни стоки с платен акциз, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили. Предвид, че редът за освобождаване от заплащане на акциз е уреден в правилника за прилагане на закона, по целесъобразно е и редът за възстановяване на платения акциз да се определи в същия нормативен акт, а не чрез друг акт, каквато е в момента законовата делегация към междуведомствена наредба.
С цел избягване на затруднения във връзка с връчването на актовете, издадени от директора на Агенция "Митници", които подлежат на предварително изпълнение, както и различните тълкувания относно датата, на която влиза в сила действието на предварителното изпълнение на актовете, а именно - датата на издаване, са предложени съответните изменения в чл. 24е, ал. 2, чл. 58, ал. 2, чл. 58з, ал. 2, чл. 90ж, ал. 4, и чл. 93 ал. 14 от законопроекта.
Прецизирана е разпоредбата на чл. 25 от закона в съответствие с установената съдебна практика във връзка с отмяна на ревизионни актове с констатации за липси на акцизни стоки, в резултат на неприлагането на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им.
Предложението за промяна на чл. 91б от закона е с цел обхващане на повече хипотези, при които е възможно отклоняване от движение под режим отложено плащане на акциз, както и движението на акцизни стоки, изпратени към освободени от акциз крайни потребители. С промяната всички водачи на транспортни средства, превозващи акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз или изпратени към освободени от акциз крайни потребители, ще трябва да доставят стоките до мястото на получаване посочено в е-АД, е-АДД или мястото на директна доставка. В случаите на претоварване (промяна на транспортното средство преди доставката на стоките до получателя), превозвачът или изпращачът ще следва да уведомят предварително компетентната териториална митница. В тази връзка в чл. 114а на закона са предложени съответните санкционни норми.
Прецизирана е разпоредбата на чл. 99а от ЗАДС в съответствие с утвърждаването на все по-доброто взаимодействие на митническите органи с пощенските оператори. Задължението за изпращачите да декларират пред пощенските оператори, че акцизни стоки, които се изпращат чрез куриерски служби, са с платен, начислен или обезпечен акциз по реда на чл. 99а от закона, не постигна очаквания ефект, тъй като подателите намират начин да заобиколят декларирането на тези обстоятелства. С предстоящата промяна в Закона за пощенските услуги, пощенските оператори ще следва да поддържат широк набор от данни, които могат да бъдат от много по-голяма полза на митническите органи. С оглед на това се въвежда забрана за лицата да изпращат и получават акцизни стоки чрез пощенски пратки, с изключение на случаите, посочени в закона.
Същевременно лицата ще бъдат задължени да представят документ за самоличност на пощенския оператор при изпращане и получаване на стоките, както и да представят пратките за преглед и проверка от негова страна. Предвидени са и съответните санкции в разпоредбата на чл. 123в на закона.
Целта на направените допълнения в чл. 103, ал. 8 и 9 от закона е да се създаде възможност в случаите на изземване и последващо съхранение на акцизни стоки, които представляват веществени доказателства, митническите органи да определят техен пазач, който е длъжен да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното запазване като доказателства. В чл. 126в от закона е предвидено и въвеждане на съответните санкционни норми.
Промените в чл. 103, ал. 10-12 от законопроекта имат за цел да възпрепятстват прехвърлянето на собственост и други действия от страна на проверяваните лица, при които митническите органи са установили данни за нарушение на ЗАДС и са предприели действия за обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки. При осъществяване на акцизния контрол, в хода на проверка, митническите органи обезпечават доказателства (чрез тяхното изземване или запечатване на обекта) с цел събирането и запазването им за едно последващо административнонаказател но производство. В практиката са установени случаи, при които проверяваните лица, с цел възпрепятстване събирането на бъдещите държавни вземания (акциз и глоби/санкции), прехвърлят своето имущество на други лица.
Прецизиран е текстът на разпоредбата на чл. 112а, ал. 4 от закона, като се въвежда административна санкция за физическите лица, които изпращат или пренасят/превозват акцизни стоки с търговски характер за друга държава членка в количества, превишаващи нормативно регламентираните за лична употреба.
Прилагането на предложените промени в ЗАДС не е свързано с допълнителни разходи/трансфери и други плащания.
С промените по ЗАДС не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право.
Закон за счетоводството (ЗСч)
Предложенията за изменение и допълнение на ЗСч са изготвени във връзка с необходимостта от прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване, с което ще се избегнат проблеми при практическото прилагане на разпоредбите, както от предприятията, така и от администрацията:
Редакцията на чл. 34, ал. 5 има за цел да избегне двусмисленото тълкуване на разпоредбата. Предлаганият текст конкретизира, че предприятията, прилагащи Международни счетоводни стандарти, с изключение на посочените в ал. 2, могат да преминат към Национални счетоводни стандарти.
Допълнението в чл. 34, ал. 6 е свързано с прецизиране на цялата разпоредба във връзка с приетите изменения на ЗСч, в сила от 07.05.2019 г., за задължителното прилагане на Международните счетоводни стандарти от предприятия, изрично изброени в чл. 34, ал. 2. Предходните редакции на закона разрешаваха тези предприятия да прилагат Националните счетоводни стандарти, а с ал. 6 се забранява смяна на счетоводната база повече от веднъж. С допълнението "освен когато това се изисква от закон" се премахва противоречието между разпоредбите на ал. 2 и ал. 6 на чл. 34 от закона.
Целта на допълнението в чл. 38, ал. 9, т. 1 е категорично да се освободят едноличните търговци, които не са осъществявали дейност, от задължението да декларират това обстоятелство в Търговския регистър. Изменението на т. 2 от същите член и алинея цели облекчения за предприятията, които не осъществяват дейност, като предложението предвижда това обстоятелство да се декларира еднократно, а не както досега - ежегодно. Предвижда се декларирането да се осъществява с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, за улеснение, както за предприятията, така и за Агенцията по вписванията.
Останалите изменения и допълненията в чл. 38 са редакционни, с цел по-ясното им разбиране.
От въвеждането на предлаганите изменения в ЗСч не се очакват допълнителни разходи, както за бюджета, така и за предприятията.
С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за счетоводството.
Законопроектът може да изтеглите от тук. Запознайте с мотивите към предложените промени:
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 и Директива (ЕС) 2017/952 се въвеждат на ниво Европейски съюз (ЕС) правила за данъчно третиране, насочени срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. С директивите се въвеждат и основните мерки по плана на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS).
С въвеждането на двете директиви в националното данъчно законодателство Република България ще изпълни ангажиментите си за въвеждане на законодателството на ЕС и за изпълнение на международно приети стандарти и препоръки на ОИСР във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Със законопроекта се предлага въвеждането на данъчни правила в съответствие с тези, установени с Директива (ЕС) 2016/1164 и Директива (ЕС) 2017/952, ограничаващи възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане, както следва:
Данъчно облагане при напускане
Данъчното правило за облагане при напускане е разписано в чл. 5 на Директива (ЕС) 2016/1164.Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 5 на Директивата, държавите членки следва да приемат и публикуват законовите разпоредби, въвеждащи правилото за облагане при напускане в срок до 31 декември 2019 г., като те ще започнат да се прилагат от 1 януари 2020 г.
Предвид това, с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага данъчният финансов резултат на данъчно задължено лице, което извършва трансфер на активи към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, да се преобразува с разликата между пазарната цена на актив и неговата стойност за данъчни цели в случаите на трансфер на активи към друга юрисдикция, промяна на държавата, на която данъчно задължено лице е местно лице за данъчни цели и при прехвърляне на дейност, извършвана от място на стопанска дейност в друга юрисдикция.
Целта на предложената мярка е да се гарантира, че когато данъчно задължено лице трансферира активи извън страната или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, то капиталовата печалба, създадена, но не реализирана на територията на страната, ще бъде обложена.
В обхвата на предложението попадат случаите, когато данъчно задължено лице трансферира активи от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност извън страната; когато данъчно задължено лице трансферира активи от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието извън страната; когато данъчно задължено лице става местно лице за данъчни цели на друга юрисдикция; и когато се прехвърля дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната към друга юрисдикция.
Извън обхвата на предложението са всички случаи на трансфери на активи, включително на парични средства, между дружество майка и негови дъщерни дружества, т.е. предложеното облагане касае само трансфери между части на едно и също предприятие и не се прилага при промяна на собствеността на актива. Също така, извън обхвата на облагане са и случаите, когато трансферирани активи бъдат върнати обратно в страната в срок от 12 месеца (временен трансфер), при условие че трансферът на активи е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа или с активи, предоставени като обезпечение, или се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.
В изпълнение на Директива (ЕС) 2016/1164 се предлага и въвеждане на възможност за разсрочване на вноски на внасянето на частта от дължимия корпоративен данък, свързан с осъществен трансфер на активи или дейност на място на стопанска дейност. Разсроченото внасяне е възможно само в случаите на трансфери към друга държава-членка на ЕС или към държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, като за последната разсрочването се прилага само доколкото е налично сключено и влязло в сила с Република България или с ЕС Споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки.
Хибридни несъответствия и несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция
Разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/952 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, както и за изменение на чл. 9 от Директива (ЕС) 2016/1164, следва да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2019 г., а в частта на обърнатите хибридни несъответствия - до 31 декември 2021 г., предвид което с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага въвеждане на специфична данъчна регулация за неутрализиране на случаите на хибридни несъответствия и на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция.
Хибридни несъответствия са тези несъответствия при хибридни образувания и инструменти, които могат да доведат до:
- приспадане без включване, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца без да е налице увеличение на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на получателя, или
- двойно приспадане, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца и едновременно с това намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на инвеститора.
Хибридни несъответствия могат да възникнат в случаите на:
- плащане по финансов инструмент, плащане към и от хибридно образувание, плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност или към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, условно плащане между централно управление и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание, и
- двойно приспадане.
Извън обхвата на правилата за третиране на хибридните несъответствия остават плащанията, представляващи базова възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, които са получени от финансов търговец в хода на неговата дейност по занятие, доколкото същите са включени в неговия данъчен финансов резултат. Правилата за хибридните несъответствия се прилагат само доколкото при изчисляването на данъчния финансов резултат на платеца плащане е възможно да бъде приспадано срещу сума, която не е двойно включен доход.
Хибридни несъответствия могат да възникнат между:
- данъчно задълженото лице и негово свързано предприятие;
- между свързани предприятия, които не са свързани с данъчно задълженото лице;
- между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност;
- между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание; или
- в рамките на структурирана договореност.
По отношение дефиницията за свързани предприятия, с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага да се направи допълнение за целите на хибридните несъответствия, съгласно което да се въведе изискване свързаното предприятие да има в данъчно задълженото лице или в друго свързано предприятие или те да имат в свързаното предприятие участие от 50 на сто или повече чрез правата на глас, собствеността върху капитала или чрез правото да получи печалба. Свързано предприятие е и образувание, което е част от същата консолидирана група за целите на счетоводното отчитане, предприятие, в което данъчно задълженото лице има значително влияние в управлението, и обратно - предприятие, което има значително влияние в управлението на данъчно задълженото лице.
В зависимост от възникналото хибридно несъответствие и от това, дали данъчно задълженото лице е платец или получател, се предлага да не се признават за данъчни цели направените разходи или платени суми (включително когато суми не представляват счетоводен разход) при плащане, доколкото водят до двойно приспадане или до приспадане без включване, или доколкото пряко или непряко финансират подлежащ на приспадане разход, водещ до хибридно несъответствие.
Като вторично защитно правило се предлага в случаите, в които данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, което води до приспадане без включване (т.е. до намаляване на данъчния финансов резултат в едната юрисдикция и в същото време до липса на увеличаване на данъчния финансов резултат във втората юрисдикция), размерът на полученото плащане да се включва в данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца. Предлага се това правило да не се прилага при хибридни несъответствия, водещи до приспадане без включване в случаите на плащания към хибридно образувание, към образувание с едно или повече места на стопанска дейност, към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност и при условни плащания между централно управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание.
Директива (ЕС) 2017/952 третира и случаите на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция, като се въвеждат изрични правила.
Промени, свързани с прецизиране на разпоредбите на закона и улесняване на практическото му прилагане
Със законопроекта са направени предложения за изменение и допълнение на ЗКПО, свързани с избягване на разнопосочна практика при тълкуването и прилагането му в случаите, когато е установено неизпълнение на изискванията при преотстъпване на корпоративен данък.
С предложението се цели изрично и ясно да се посочи целта на разпоредбата, за да се избегне неправилното й тълкуване. Предлага се допълнение, което изрично да указва, че при неизпълнение на условията за преотстъпване на корпоративен данък за съответната помощ, същият данък се дължи в пълния му размер и не може да се прилага възстановяване на преотстъпен данък само в размер на неизпълнената част от ангажимента за инвестиране.
Преотстъпването на корпоративния данък представлява отклонение от общия режим на облагане. По тази причина законът изчерпателно и императивно е уредил както лицата, които имат право на преотстъпване на данъка, така и условията, които трябва да са налице, за да може да се ползва преотстъпването.
От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗКПО се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане.
Тъй като към момента не съществуват правила, еквивалентни на разписаните в Директива 2016/1164/ЕС и Директива 2017/952/ЕС, свързаните с това финансови резултати засега не могат да бъдат определени.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове, които са, както следва:
Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Промени, свързани с облекчаване на административната тежест
Направено е предложение за намаляване на административната тежест и улесняване при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, с което да отпадане задължението към годишната данъчна декларация да се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и копия от документи, удостоверяващи направените вноски по реда на чл. 9а от КСО. Националната агенция за приходите (НАП) разполага с достъп до регистър "Единна информационна система на медицинската експертиза", поради което прилагането на копие от решението на ТЕЛК/НЕЛК не е необходимо. Не е необходимо да се прилагат и копия от документи за направените вноски по реда на чл. 9а от КСО, тъй като те се правят в НАП.
По този начин ще се облекчи подаването на годишната данъчна декларация по електронен път, тъй като няма да е необходимо да се сканират и прикачват описаните документи и като цяло ще се съкрати времето за попълването й.
За по-голяма яснота при прилагането на разпоредбата относно основата, върху която се изчислява дължимият данък в случаите на скрито разпределение на печалбата, е предложена промяна, като текстът се синхронизира с този на кореспондираща разпоредба в ЗДДФЛ и с дефиницията на понятието "скрито разпределение на печалбата" в ЗКПО. По този начин се допринася за коректното определяне на дължимия данък във всички случаи на скрито разпределение на печалбата, включително когато въпросните суми не са начислени, и се избягва разнопосочната данъчна практика.
Със законопроекта са предлага да отпадне задължението на предприятията и самоосигуряващите се лица да включват в справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ наградите във вид на допълнителна игра и предметните печалби с незначителна стойност (до 100 лв.), които са необлагаеми. Предвид малкия им размер съществуващото изискване да се подава информация за тях, когато годишният им размер превиши 5000 лв., е неизпълнимо и не се прилага на практика.
Целта на предложената корекция в разпоредбата е, освен да прецизира закона, да се намали административната тежест за лицата, които предоставят награди, освободени от облагане съгласно ЗДДФЛ.
Други промени
Направени са предложения за промяна в дефинициите за "ликвидационен дял" и "данъчен кредит", така че да се синхронизират и уеднаквят със същите понятия в ЗКПО.
Сегашният текст в ЗДДФЛ създава редица пречки като "ликвидационен дял" да се определят доходи, които са облагаеми по този закон и които биха се определили като такъв доход по ЗКПО. С промяната не се разширява кръга на облагаемите доходи, а само се изяснява, че същите ще се облагат като "ликвидационен дял", а не с данък върху общата годишна данъчна основа.
Потенциален проблем с настоящата редакция на параграфа с дефиницията от Допълнителните разпоредби е изричното споменаване само на търговски дружества/кооперации, поради което в случай на прекратяване на дружество, което не може да се определи като "търговско" по смисъла на българското законодателство, възниква проблем и за определяне на дохода като "ликвидационен дял".
Уеднаквяването на дефиницията с тази, дадена в ЗКПО, ще улесни прилагането на закона по отношение на данъчното третиране и облагане на доходите от ликвидационен дял, получени от местните физически лица от източници в чужбина.
Идентични са основанията за предложението за уеднаквяване на дефиницията за "данъчен кредит" в ЗДДФЛ спрямо тази в ЗКПО. Целта е да се да улесни приложението на разпоредбата, като се избегне неяснота в случаите на използване на данъчен кредит от физическите лица при платен от тях данък в чужбина върху печалби и доходи от източник в страната или чужбина.
С проектозакона се предлага и коригираща разпоредба относно отмяната на текст, уреждащ приравняването на доходите на специализантите на доходи от трудови правоотношения. Съгласно направени изменения и допълнения (ДВ бр. 58 от 23.07.2019 г.) в новата Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването със специализантите вече се сключва трудов договор по Кодекса на труда, което прави излишно наличието на специална разпоредба в ЗДДФЛ, която да ги приравнява на трудови доходи.
Предвиден е преходен режим относно случаите, в които е възможно да се изплащат доходи по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и изобщо за всички случаи на изплатени доходи на специализанти преди влизането в сила на цитираните изменения от 2019 г., които попадаха в обхвата на предложения за отмяна параграф в ЗДДФЛ. Предлага се приравняване на доходите на спортисти и треньори по договори със спортни клубове на доходи от трудови правоотношения.
Предложението е във връзка с влизането в сила на нов Закон за физическото възпитание и спорта от януари 2019 г. и цели да изясни данъчното третиране на договорите, предвидени по този закон.
От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗДДФЛ се очаква намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица.
С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Промени, свързани с деклариране на обстоятелства
С цел прецизност и обхващане на всички случаи, при които е невъзможно определянето на данъка при придобиване на имущества, се предлага възстановяване на предишни разпоредби, съгласно които при безвъзмездно придобиване на имущества, различни от недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства, да се подава данъчна декларация за облагане с данък. В тези случаи в общината ще има информация за придобитото имущество, като органите по приходите ще могат да определят данъка и да упражняват контрол.
Предвижда се при наличие на основания за ползване на данъчно облекчение собствениците на автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, да уведомяват общината като подават данъчна декларация в двумесечен срок от настъпване на обстоятелствата.
Промени, свързани с облекчаване на административната тежест
Във връзка с автоматизирания обмен на данни между регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и съответната община, с посредничеството на Министерството на финансите, се предлага да отпадне задължението собственикът да представя документ от компетентен орган в общината при прекратяване на регистрацията на превозното средство. С това предложение се цели да се облекчи административната тежест за собствениците и за общинските служители, като данните за пътното превозно средство ще се предоставят автоматизирано от регистъра на пътните превозни средства.
Във връзка със започване на реалното функциониране на Единната система за туристическа информация се предвижда промяна в начина на определяне на туристическия данък за календарния месец, като се предлага това да става въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец, съдържащи се в Единната система за туристическа информация. Обменът на данните между системата, поддържана от Министерството на туризма, и общините се предвижда да се осъществява с посредничеството на системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а от закона.
Други промени
Предлага се физически лица, включително еднолични търговци, които са задължително регистрирани при доставки на услуги, и данъкът, за които е изискуем от получателя по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), да могат да осъществяват дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности) към ЗМДТ, съответно да се облагат с годишен патентен данък за доходите от тези дейности. Задължението за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя по реда на ЗДДС, не е обвързано с наличие на облагаем оборот и при осъществяване на патентна дейност тези лица ще са задължени да подават данъчна декларация за облагане с патентен данък и приходите от данъка ще постъпват в местния бюджет. С оглед естеството и обема на дейността на тези лица, облагането по реда на ЗМДТ с патентен данък би представлявало намаляване на административната тежест за тях.
Предлага се общинските служители да определят данъчна оценка за недвижими имоти на предприятия в случаи на установено умишлено занижаване на отчетните им стойности с цел намаляване или неплащане на данъка за тях. С направеното предложение се увеличават правомощията на общинските служители да определят данъчна оценка на недвижими имоти на предприятия.
Предложено е също така да отпадне разпоредба, която в голяма част дублира друга разпоредба. Промяната цели еднозначно прилагане на закона, определяне на точното систематично място, както и избягване на противоречие по отношение на начина за определяне на данъка върху недвижимите имоти, придобити по наследство.
От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗМДТ се очаква прецизирането на нормите да доведе до предотвратяване съществуващи неясноти, както и намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица.
С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018г.)
Предлага се въвеждане на "режим складиране на стоки до поискване", с който се цели облекчаване и опростяване на действащите правила за вътреобщностна търговия на стоки между лица от различни държави членки на ЕС, в случаите когато прехвърлянето на разпореждането със стоката като собственик се случва след пристигането им в друга държава членка в един по-късен момент. Опростяването се изразява в това, че към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката за лицето, прехвърлило стоката от една в друга държава членка, ще е налице освободена вътреобщностна доставка в държавата членка на тръгване на стоката, а за данъчно задълженото лице, за което стоката е предназначена, ще е налице вътреобщностно придобиване в държавата членка на пристигането й, като отпада необходимостта лицето, което прехвърля стоката, да се регистрира за целите на ДДС в държавата членка на пристигане на стоката. Прилагането на този режим налага изпълнение на определени условия, които да гарантират събираемостта на дължимия ДДС в държавата членка на пристигане на стоката - собствеността върху стоката да бъде прехвърлена в рамките на 12 месеца от пристигането й в съответната държава членка; към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоката от едната към другата държава членка, доставчикът е необходимо да знае кой е потенциалният клиент, и да посочи идентификационния му номер в държавата членка на пристигане на стоката във VIES декларацията си за периода на изпращането или транспортирането; стоката е вписана в регистър към момента, в който започва изпращането или транспортирането от данъчно задълженото лице, което прехвърля стоката. В тази връзка, когато се изпращат стоки под този режим от територията на Република България до територията на друга държава членка, лицето, което ги изпраща, следва да води регистър за наличностите от такива стоки. Съответно, когато под този режим на територията на страната пристигат стоки от територията на друга държава членка, потенциалният получател също следва да води такива регистри.
Предлага се въвеждане на правило, въз основа на което при верига от последователни доставки на стока, предмет на един-единствен вътреобщностен транспорт между две държави членки, извършен от или за сметка на междинен доставчик във веригата, да се определя транспортът към коя от доставките се отнася за целите на прилагане на освобождаването (облагане с нулева ставка за ДДС), предвидено за вътреобщностните доставки.
Предложено е общо правило, съгласно което транспортът да се отнася само към доставката на стоки, извършена към междинния оператор от неговия доставчик. То няма да е приложимо, когато междинният оператор, който изпраща или транспортира стоките сам или чрез трето лице, действащо от негово име, е съобщил на своя доставчик идентификационния си номер по ДДС, издаден му от държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани. В тези случаи транспортът ще се отнася само към доставката на стоки, извършена от междинния оператор към неговия клиент. Такова правило е необходимо, за да се избегнат различни подходи сред държавите членки, което води до двойно данъчно облагане или до необлагане на някои от доставките във веригата, и за да се гарантира правната сигурност за данъчно задължените лица. Предвид че останалите доставки във веригата, различни от освободената вътреобщностна доставка, ще подлежат на облагане (с различна от нулева ставка за ДДС) в държавата членка на изпращане на стоките, или в държавата членка на пристигането им, е възможно за някои от доставчиците на тези доставки да възникне задължение за идентифициране за целите на ДДС в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка.
Предлага се въвеждане на изискване за наличие на валиден идентификационния номер по ДДС на получателя на стоките в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или транспортът на стоките, като материалноправно условие за прилагане на освобождаване (нулева ставка за ДДС) при извършване на вътреобщностна доставка. В този смисъл, получателят следва да е предоставил идентификационния си ДДС номер на доставчика с оглед правилното попълване от последния на неговата VIES декларация, което се превръща в материалноправното условие за прилагане на освобождаването при вътреобщностна доставка. Освобождаването няма да се прилага при неподаване на VIES декларация или при неправилното отразяване в нея на точната информация за извършената вътреобщностна доставка, освен когато доставчикът може да оправдае по надлежен начин допуснатата от него нередност.
Предлага се за доказване на извършения превоз от територията на страната до друга държава членка при осъществяването на вътреобщностна доставка на стоки да се прилага презумпцията, предвидена в чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки. Когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от доставчика или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз. Съответно ако стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от получателя или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз и с писмена декларация от получателя. Чрез прилагане на презумпцията се цели по-голяма правна сигурност за данъчно задължените лица, като доказателствената тежест за оборването й се прехвърля на данъчните органи.
Предложения за промени в ЗДДС, свързани с транспониране на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО, с които се постига по-пълно съответствие на националното с европейското право
В съответствие с предвиденото в чл. 15, пар. 2, б. "в" от Директива 2006/112/ЕO право на избор за държавите членки се предлага да се дефинира като доставка на стока "прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху недвижим имот или част от него". С разпоредбата се цели да се премахне често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС.
Предложения за промени, свързани с привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на Съда на ЕС.С оглед съобразяване с практиката на Съда на ЕС (СЕС), постановена в Решение по дело С-326/11 и в Решение по дело С-308/16, се предлага разширяване обхвата на понятието за "нови сгради" със случаите, при които в резултат на направено подобрение или е обособен самостоятелен обект, който след преустрояване, пристрояване и/или надстрояване на съществуваща сграда е придобил статут на нова сграда и може да бъде обект на отделна доставка, или съществуващата вече сграда е претърпяла толкова съществени изменения, че се изменя употребата й или се променят значително условията за ползването й, което води до промяна на статута й на нова сграда. За целите на облагането с ДДС за доставката на такава "нова сграда" се запазва условието към датата, на която данъкът за доставката й е станал изискуем, да не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Доколкото по ЗУТ, според категорията на строежа за някои сгради се издава разрешение за ползване, а за други - удостоверение за въвеждане в експлоатация, този пропуск в ЗДДС е отстранен и в действащото понастоящем понятие за "нова сграда".
Предвид разширяването на понятието за "нова сграда" са допълнени разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи извършването на корекции на ползван данъчен кредит за направено подобрение, съгласно които корекции на ползвания, съответно неползвания, данъчен кредит за новата сграда ще се извършват в 20 годишен срок, считано от годината на ползване, съответно неползване на данъчния кредит.
Предложения за промени, свързани с намаляване на разходите за данъчната администрация и на административната тежест за гражданите и бизнеса
Предлага се заявените електронни адреси за кореспонденция да се считат за електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предложението цели да се гарантира законосъобразността на връчването на съобщения на електронния адрес за кореспонденция, който данъчно задължените лица, които подлежат на регистрация по ЗДДС, са длъжни да посочат пред Агенцията по вписванията или пред НАП. С правната норма се намалява административната тежест за регистрираните по ЗДДС лица, които няма да се налага да декларират повторно адрес за получаване на съобщения, и се намаляват разходите за данъчната администрация и за лицата при съдебни производства за оспорване на връчването.
Промени, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени, във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона
Проектът съдържа и предложение за допълване на разпоредбата, дефинираща доставка на стока по смисъла на ЗДДС. С предложението се цели по-пълно съответствие с чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО и премахване на разнородната съдебна практика.
Предлага се, в съответствие с разпоредбата на чл. 283, пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО, данъчно задължените лица, които не са установени на територията на страната, да подлежат на регистрация по закона от извършване на първата облагаема доставка с място на изпълнение в страната.
Предлага се също освен дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, да не се счита за независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и дейността, извършвана от физическо лице по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. Така се постига прецизиране на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и привеждането му в съответствие с разпоредбата на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО.
Предлага се въвеждане на правила за начисляване на данък при въвеждане и доставки на стоки, които са предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол, в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, предвид, че към момента в ЗДДС не е предвиден ред за начисляване на данък в тези случаи.
В проекта е направено предложение и за прецизиране на ЗДДС по отношение освобождаването на доставки на стоки и услуги по силата на международни договори. Прецизирането се основава на освобождаване от облагане с ДДС на доставки на стоки и услуги, предназначени за командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор и въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, т.е. не само когато тези лица са преки получатели по доставките на стоки и услуги. Предложението съответства на разпоредбата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО и във всички случаи изисква за целите на освобождаването да се докаже предназначението на стоките и услугите за използване от посочените лица.
Проектът предвижда при последователно извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. За целите на тази регистрация е предложен разясняващ текст кога извършваната от лицата дейност се приема за "еднородна", съответно в допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието "привидно несвързани лица". Предложението цели подобряване на данъчния контрол чрез предотвратяване на практиката по избягване на регистрация по ЗДДС от данъчно задължени юридически самостоятелни, но свързани или привидно несвързани лица, чрез формална смяна на субекта, извършващ еднородна независима икономическа дейност.
Предложени са и промени с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на разпоредбите.
За прилагане на предложените промени в ЗДДС не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.
С проекта в ЗДДС се въвеждат нови норми на правото на Европейския съюз.
Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Промени, свързани с намаляване на административната тежест
Опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и намаляване на административната тежест за икономическите оператори чрез предоставяне на възможност за лицата да посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които да се установи информацията по служебен път, чрез справка в средата за междурегистров обмен. В тази връзка са направени допълнения в разпоредбите на чл. 24а, ал. 6, чл. 48, ал. 2, т. 6, т. 6а и т. 7, чл. 55в, ал. 2, чл. 57, ал. 3, т. 3 и т. 6, чл. 57б, ал. 6, т. 6, чл. 57в, ал. 2, т. 3 и т. 4, и чл. 58а, ал. 2, т. 3 и т. 4 от проектозакона.
Други промени
Предложени са изменения в разпоредбата на чл. 21 от ЗАДС във връзка с прилагането на реда за възстановяване на акцизни стоки с платен акциз, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили. Предвид, че редът за освобождаване от заплащане на акциз е уреден в правилника за прилагане на закона, по целесъобразно е и редът за възстановяване на платения акциз да се определи в същия нормативен акт, а не чрез друг акт, каквато е в момента законовата делегация към междуведомствена наредба.
С цел избягване на затруднения във връзка с връчването на актовете, издадени от директора на Агенция "Митници", които подлежат на предварително изпълнение, както и различните тълкувания относно датата, на която влиза в сила действието на предварителното изпълнение на актовете, а именно - датата на издаване, са предложени съответните изменения в чл. 24е, ал. 2, чл. 58, ал. 2, чл. 58з, ал. 2, чл. 90ж, ал. 4, и чл. 93 ал. 14 от законопроекта.
Прецизирана е разпоредбата на чл. 25 от закона в съответствие с установената съдебна практика във връзка с отмяна на ревизионни актове с констатации за липси на акцизни стоки, в резултат на неприлагането на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им.
Предложението за промяна на чл. 91б от закона е с цел обхващане на повече хипотези, при които е възможно отклоняване от движение под режим отложено плащане на акциз, както и движението на акцизни стоки, изпратени към освободени от акциз крайни потребители. С промяната всички водачи на транспортни средства, превозващи акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз или изпратени към освободени от акциз крайни потребители, ще трябва да доставят стоките до мястото на получаване посочено в е-АД, е-АДД или мястото на директна доставка. В случаите на претоварване (промяна на транспортното средство преди доставката на стоките до получателя), превозвачът или изпращачът ще следва да уведомят предварително компетентната териториална митница. В тази връзка в чл. 114а на закона са предложени съответните санкционни норми.
Прецизирана е разпоредбата на чл. 99а от ЗАДС в съответствие с утвърждаването на все по-доброто взаимодействие на митническите органи с пощенските оператори. Задължението за изпращачите да декларират пред пощенските оператори, че акцизни стоки, които се изпращат чрез куриерски служби, са с платен, начислен или обезпечен акциз по реда на чл. 99а от закона, не постигна очаквания ефект, тъй като подателите намират начин да заобиколят декларирането на тези обстоятелства. С предстоящата промяна в Закона за пощенските услуги, пощенските оператори ще следва да поддържат широк набор от данни, които могат да бъдат от много по-голяма полза на митническите органи. С оглед на това се въвежда забрана за лицата да изпращат и получават акцизни стоки чрез пощенски пратки, с изключение на случаите, посочени в закона.
Същевременно лицата ще бъдат задължени да представят документ за самоличност на пощенския оператор при изпращане и получаване на стоките, както и да представят пратките за преглед и проверка от негова страна. Предвидени са и съответните санкции в разпоредбата на чл. 123в на закона.
Целта на направените допълнения в чл. 103, ал. 8 и 9 от закона е да се създаде възможност в случаите на изземване и последващо съхранение на акцизни стоки, които представляват веществени доказателства, митническите органи да определят техен пазач, който е длъжен да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното запазване като доказателства. В чл. 126в от закона е предвидено и въвеждане на съответните санкционни норми.
Промените в чл. 103, ал. 10-12 от законопроекта имат за цел да възпрепятстват прехвърлянето на собственост и други действия от страна на проверяваните лица, при които митническите органи са установили данни за нарушение на ЗАДС и са предприели действия за обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки. При осъществяване на акцизния контрол, в хода на проверка, митническите органи обезпечават доказателства (чрез тяхното изземване или запечатване на обекта) с цел събирането и запазването им за едно последващо административнонаказател но производство. В практиката са установени случаи, при които проверяваните лица, с цел възпрепятстване събирането на бъдещите държавни вземания (акциз и глоби/санкции), прехвърлят своето имущество на други лица.
Прецизиран е текстът на разпоредбата на чл. 112а, ал. 4 от закона, като се въвежда административна санкция за физическите лица, които изпращат или пренасят/превозват акцизни стоки с търговски характер за друга държава членка в количества, превишаващи нормативно регламентираните за лична употреба.
Прилагането на предложените промени в ЗАДС не е свързано с допълнителни разходи/трансфери и други плащания.
С промените по ЗАДС не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право.
Закон за счетоводството (ЗСч)
Предложенията за изменение и допълнение на ЗСч са изготвени във връзка с необходимостта от прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване, с което ще се избегнат проблеми при практическото прилагане на разпоредбите, както от предприятията, така и от администрацията:
Редакцията на чл. 34, ал. 5 има за цел да избегне двусмисленото тълкуване на разпоредбата. Предлаганият текст конкретизира, че предприятията, прилагащи Международни счетоводни стандарти, с изключение на посочените в ал. 2, могат да преминат към Национални счетоводни стандарти.
Допълнението в чл. 34, ал. 6 е свързано с прецизиране на цялата разпоредба във връзка с приетите изменения на ЗСч, в сила от 07.05.2019 г., за задължителното прилагане на Международните счетоводни стандарти от предприятия, изрично изброени в чл. 34, ал. 2. Предходните редакции на закона разрешаваха тези предприятия да прилагат Националните счетоводни стандарти, а с ал. 6 се забранява смяна на счетоводната база повече от веднъж. С допълнението "освен когато това се изисква от закон" се премахва противоречието между разпоредбите на ал. 2 и ал. 6 на чл. 34 от закона.
Целта на допълнението в чл. 38, ал. 9, т. 1 е категорично да се освободят едноличните търговци, които не са осъществявали дейност, от задължението да декларират това обстоятелство в Търговския регистър. Изменението на т. 2 от същите член и алинея цели облекчения за предприятията, които не осъществяват дейност, като предложението предвижда това обстоятелство да се декларира еднократно, а не както досега - ежегодно. Предвижда се декларирането да се осъществява с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, за улеснение, както за предприятията, така и за Агенцията по вписванията.
Останалите изменения и допълненията в чл. 38 са редакционни, с цел по-ясното им разбиране.
От въвеждането на предлаганите изменения в ЗСч не се очакват допълнителни разходи, както за бюджета, така и за предприятията.
С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
86
Новини » Служебно съобщение: Проблем с достъп до сайта от Виваком
01.07.2019, 11:15Уважаеми потребители на сайта КиК Инфо,
От тази сутрин абонати на интернет от Виваком изпитват затруднения с достъпа до сайта. Проведохме необходимите разговори с Виваком, които работят по отстраняването на проблема.
Проблемът е в DNS сървърите на Виваком. Решението е да подмените DSN сървърите на Виваком, с тези на Гугъл (8.8.8.8 и 8.8.4.4). Ако не знаете как да ги промените сами, моля, обадете се в техническата поддръжка на Виваком и те могат да Ви ги променят.
С уважение,
Екипът на КиК Инфо
От тази сутрин абонати на интернет от Виваком изпитват затруднения с достъпа до сайта. Проведохме необходимите разговори с Виваком, които работят по отстраняването на проблема.
Проблемът е в DNS сървърите на Виваком. Решението е да подмените DSN сървърите на Виваком, с тези на Гугъл (8.8.8.8 и 8.8.4.4). Ако не знаете как да ги промените сами, моля, обадете се в техническата поддръжка на Виваком и те могат да Ви ги променят.
С уважение,
Екипът на КиК Инфо
87
В срок до 30 септември задължените предприятия изготвят и публикуват годишните си финансови отчети. Представяме нашите онлайн приложения, чрез които лесно можете да съставите:
Съкратен ГФО на микропредприятие
Съкратен Баланс на малко предприятие
Oбобщихме минималните изисквания към съдържанието и публикуването на ГФО на малките и микропредприятията, когато те са съставени на база на Националните счетоводни стандарти (НСС).
Минимално съдържание на ГФО на микропредприятие, прилагащо НСС
Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗСч годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. Тоест за тези предприятия няма задължение да съставят приложение с оповестяванията по всеки един от счетоводните стандарти. (Съгласно чл. 29, ал. 5 това не се отнася за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятие.)
Съгласно т. 16.24. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен баланс в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят баланс, който съдържа най-малко информация по раздели, обозначени с букви от Приложение № 1.
Съгласно т. 20.4. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен отчет за приходите и разходите в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят отчет за приходите и разходите, който съдържа най-малко следните статии:
Статия 1: Нетни приходи от продажби.
Статия 2: Други приходи.
Статия 3: Разходи за суровини, материали и външни услуги.
Статия 4: Разходи за персонала.
Статия 5: Разходи за амортизации и обезценки.
Статия 6: Други разходи.
Статия 7: Разходи за данъци.
Статия 8: Финансов резултат (печалба или загуба).
Обръщаме внимание, че използваният израз "най-малко" означава, че формите могат да съдържат и повече информация, която е предвидена в приложенията за баланс и отчет за приходите и разходите в СС 1. Нещо повече, съгласно т. 11.2. от СС 1 по-подробно подразделяне на статиите е допустимо, при условие че се спазва структурата на съответната форма. Нови статии могат да бъдат създавани, при условие че съдържанието им не е отразено в съществуваща статия.
Без нулеви редове в Баланс и ОПР
Следва да се отбележи, че съгласно т. 11.4. от СС 1 предприятието не посочва в съответната форма тези раздели, групи и статии, за които липсва информация за предходния и текущия отчетен период. Тоест изготвените Баланс и ОПР не следва да съдържат нулеви редове.
Кратки оповестявания под линията на Баланса
Съгласно т. 24.3. от СС 1 микропредприятията могат да не оповестяват цялата информация, изисквана от стандарта, при условие че условните задължения по т. 24.2, буква "г" и предоставените аванси и кредити по т. 24.2, буква "д", както и информация относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в бележка под линия към баланса на предприятието. В случаите на придобиване на собствени акции микропредприятията оповестяват:
а) причината за придобиването;
б) броя и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените собствени акции през отчетния период, както и частта от записания капитал, която те представляват;
в) насрещната престация при придобиване или прехвърляне на собствени акции, когато то е възмездно;
г) броя и номиналната стойност на притежаваните собствени акции, както и дела, който те представляват в записания капитал.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗСч микропредприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс. Това не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.
Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗСч малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му. Предвид това, че § 3 от допълнителните разпоредби на закона, казва че микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия, то посоченото облекчение важи и за тях. Тоест и микропредприятията, които не подлежат на одит, могат да публикуват само Баланс.
Информация за разпределението на печалбата – незадължителна
По аргументът на противното от чл. 38, ал. 5 от ЗСч за микропредприятията, които не са предприятия от обществен интерес, вече не е задължително да публикуват информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Но все пак дори и за тези дружества остава публикуването на протокола с приемането на ГФО на предприятието на годишното ОС.
Срокове за публикуване на ГФО
Срокът за публикуване на ГФО е 30 септември на следващата година, както следва:
1) за всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър;
2) за юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
3) за останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.
Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в необходимия срок. Списъкът съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения.
Съкратен ГФО на микропредприятие
Съкратен Баланс на малко предприятие
Oбобщихме минималните изисквания към съдържанието и публикуването на ГФО на малките и микропредприятията, когато те са съставени на база на Националните счетоводни стандарти (НСС).
Цитат
Важно: Категорията на предприятието се определя по критериите на чл. 19 от Закона за счетоводството. Можете да ползвате следната проверка за определяне на категория предприятие по Закона за счетоводството.Чрез ГФО на микропредприятие можете да създадете необходимите съкратени форми за публикуване в Агенцията по вписвания. Формите са съобразени с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и Счетоводен стандарт № 1 – Представяне на финансови отчети (СС 1). Предвидени са и необходимите кратки допълнителни оповестявания по СС 1 за микропредприятие. Предвидихме и титулна страница с пояснения към Търговския регистър при публикуването.
Минимално съдържание на ГФО на микропредприятие, прилагащо НСС
Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗСч годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. Тоест за тези предприятия няма задължение да съставят приложение с оповестяванията по всеки един от счетоводните стандарти. (Съгласно чл. 29, ал. 5 това не се отнася за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятие.)
Съгласно т. 16.24. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен баланс в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят баланс, който съдържа най-малко информация по раздели, обозначени с букви от Приложение № 1.
Съгласно т. 20.4. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен отчет за приходите и разходите в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят отчет за приходите и разходите, който съдържа най-малко следните статии:
Статия 1: Нетни приходи от продажби.
Статия 2: Други приходи.
Статия 3: Разходи за суровини, материали и външни услуги.
Статия 4: Разходи за персонала.
Статия 5: Разходи за амортизации и обезценки.
Статия 6: Други разходи.
Статия 7: Разходи за данъци.
Статия 8: Финансов резултат (печалба или загуба).
Обръщаме внимание, че използваният израз "най-малко" означава, че формите могат да съдържат и повече информация, която е предвидена в приложенията за баланс и отчет за приходите и разходите в СС 1. Нещо повече, съгласно т. 11.2. от СС 1 по-подробно подразделяне на статиите е допустимо, при условие че се спазва структурата на съответната форма. Нови статии могат да бъдат създавани, при условие че съдържанието им не е отразено в съществуваща статия.
Без нулеви редове в Баланс и ОПР
Следва да се отбележи, че съгласно т. 11.4. от СС 1 предприятието не посочва в съответната форма тези раздели, групи и статии, за които липсва информация за предходния и текущия отчетен период. Тоест изготвените Баланс и ОПР не следва да съдържат нулеви редове.
Кратки оповестявания под линията на Баланса
Съгласно т. 24.3. от СС 1 микропредприятията могат да не оповестяват цялата информация, изисквана от стандарта, при условие че условните задължения по т. 24.2, буква "г" и предоставените аванси и кредити по т. 24.2, буква "д", както и информация относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в бележка под линия към баланса на предприятието. В случаите на придобиване на собствени акции микропредприятията оповестяват:
а) причината за придобиването;
б) броя и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените собствени акции през отчетния период, както и частта от записания капитал, която те представляват;
в) насрещната престация при придобиване или прехвърляне на собствени акции, когато то е възмездно;
г) броя и номиналната стойност на притежаваните собствени акции, както и дела, който те представляват в записания капитал.
Цитат
Без доклад за дейносттаВсичко гореспоменато е предвидено в Приложението за съставяне на ГФО на микропредприятие.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗСч микропредприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс. Това не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.
Цитат
В Търговския регистър може да се публикува само БалансИзискванията за задължителен одит са разписани в чл. 37 от ЗСч, а можете да използвате следната Проверка за задължителен одит от нашия сайт.
Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗСч малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му. Предвид това, че § 3 от допълнителните разпоредби на закона, казва че микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия, то посоченото облекчение важи и за тях. Тоест и микропредприятията, които не подлежат на одит, могат да публикуват само Баланс.
Информация за разпределението на печалбата – незадължителна
По аргументът на противното от чл. 38, ал. 5 от ЗСч за микропредприятията, които не са предприятия от обществен интерес, вече не е задължително да публикуват информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Но все пак дори и за тези дружества остава публикуването на протокола с приемането на ГФО на предприятието на годишното ОС.
Срокове за публикуване на ГФО
Срокът за публикуване на ГФО е 30 септември на следващата година, както следва:
1) за всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър;
2) за юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
3) за останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.
Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в необходимия срок. Списъкът съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения.
kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
88
Новини » Публикувани са новите промени в Наредба Н-18
29.03.2019, 10:49Днес в бр. 26 от 29.03.2019 г. на Държавен вестник са публикувани промени в Наредба Н-18 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изиск¬вания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Както предварително бе анонсирано от НАП, удължен е срокът за търговците, използващи СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговски обект), независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС. Те трябва да сменят или модифицират касовите си апарати, както и да приведат използвания от тях СУПТО в съответствие с наредбата в срок до 30.09.2019 г, а срокът за обявяване на използван СУПТО, чрез подаване на Приложение № 32 е удържен до 30.11.2019 г.
За търговците, които не използват СУПТО, сроковете за подмяна или модифициране на касовите апарати остават както следва: до 31.03.2019 г. за регистрираните по ЗДДС лица и до 30.06.2019 г. за нерегистрираните по ЗДДС лица.
Удължен е и срокът за подаване на Приложение № 33 за електронните магазини до 29.06.2019 г. (съгласно предишните текстове от наредбата той изтичаше днес). Отпадат и някои от данните, които бяха изискуеми при подаване на Приложение № 33.
Основни промени в Наредба № Н-18 от 2006 г., обнародвани на 29.03.2019 г.
29 Март 2019
Важни срокове по Наредба Н-18/2006 г.
31.03.2019 г.
Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
29.06.2019 г.
Собствениците и ползвателите на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.
30.06.2019 г.
1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.
30.09.2019 г.
1. Всички търговци - независимо дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.
2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.
31.12.2019 г.
Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата
Можете да свалите броя на ДВ от тук.
Линк към текста на НИД на Наредба Н-18 в Държавен вестник:
https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=136171
Както предварително бе анонсирано от НАП, удължен е срокът за търговците, използващи СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговски обект), независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС. Те трябва да сменят или модифицират касовите си апарати, както и да приведат използвания от тях СУПТО в съответствие с наредбата в срок до 30.09.2019 г, а срокът за обявяване на използван СУПТО, чрез подаване на Приложение № 32 е удържен до 30.11.2019 г.
За търговците, които не използват СУПТО, сроковете за подмяна или модифициране на касовите апарати остават както следва: до 31.03.2019 г. за регистрираните по ЗДДС лица и до 30.06.2019 г. за нерегистрираните по ЗДДС лица.
Удължен е и срокът за подаване на Приложение № 33 за електронните магазини до 29.06.2019 г. (съгласно предишните текстове от наредбата той изтичаше днес). Отпадат и някои от данните, които бяха изискуеми при подаване на Приложение № 33.
Основни промени в Наредба № Н-18 от 2006 г., обнародвани на 29.03.2019 г.
29 Март 2019
- Възможност за електронен фискален бон за търгуващите чрез електронен магазин. Електронната касова бележка може да се генерира изцяло в електронен вид и да се изпрати по имейл на потребителя, без отпечатване на хартия
- Описани са правилата за вписване и заличаване в списъка на електронните магазини, който е достъпен на сайта на НАП
- Удължен е срокът за лицата, използващи софтуери за управление на продажби, до 30.09.2019 г. в който да приведат дейността си в съответствие с наредбата
- Възможност за отчитане с касови бележки от кочан при неизправност на СУПТО
- Софтуерите, обслужващи само продажбите, реимбурсирани от НЗОК и чрез които не се управляват други продажби могат да отговарят само на част от изискванията, предвидени в наредбата. Ползвателите на софтуера се освобождават от задължението да подават н НАП информация за него. Промяната засяга най-често малки аптеки в отдалечени населени места и неголеми медицински практики.
- Личните данни и данните за медицинското състояние на лицата, обработвани в СУПТО няма да се експортират и предоставят на органите на НАП
- Удължен е срокът за деклариране на собствените или наети електронни магазини (работещи отпреди 29.12.2018 г.) до 29.06.2019 г.
- Търговците, притежаващи или наели електронен магазин ще подават по-малко данни при декларирането на е-магазините.
Важни срокове по Наредба Н-18/2006 г.
31.03.2019 г.
Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
29.06.2019 г.
Собствениците и ползвателите на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.
30.06.2019 г.
1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.
30.09.2019 г.
1. Всички търговци - независимо дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.
2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.
31.12.2019 г.
Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата
Можете да свалите броя на ДВ от тук.
Линк към текста на НИД на Наредба Н-18 в Държавен вестник:
https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=136171
89
В системата “Въпроси и отговори” на НАП е публикувано становище Изх. №: 201553 от 20.02.2019 г., в което в отговор на шести въпрос (първи вариант) се посочва, че:
1) Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
2) При положение, че плащанията от клиентите ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Преди няколко месеца от КиК Инфо зададохме подобен въпрос на НАП и получихме същия отговор, който публикувахме в нашия портал. Очевидно данъчната практика на НАП в това отношение е единна, което налага изводът, че електронните магазини, които нямат задължение да издават касов бон, не са задължени да се обявят в НАП.
Цялото становище с Изх. №: 201553 от 20.02.2019 г. можете да видите по-долу или свалите от сайта на НАП от тук, а отговорът на НАП към КиК Инфо от тук.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закон за ограничаване разплащанията в брой (ЗОРБ) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № …. 07.02.2019 г.
В запитването е посочено, че дружество планира да започне дейност, която ще бъде свързана с продажби на стоки посредством електронен сайт.
Първи вариант:
Дружеството ще закупува картини, малка пластика, авторски бижута (стоки) от физически лица.
Поставени са следните въпроси:
1. Ако тези стоки спадат към произведенията на изкуството, какво следва от това обстоятелство от данъчна гледна точка?
2. Какъв документ следва да получи предприятието, ако те се продават от творците физически лица и не са изработени по поръчка на дружеството?
3. Какъв документ трябва да получи предприятието за закупените стоки, ако те се продават от юридически лица?
4. В кой момент картините трябва да бъдат закупени от художниците и творците, които може да са физически лица или юридически лица, ако те се намират в склада на дружеството (отговорно пазене) и ще бъдат заплатени от предприятието на доставчиците, само в случай, че дружеството ги продаде на клиент?
5. Трябва ли електронния сайт, чрез който ще се продават картини и други, да бъде регистриран в НАП в случай, че поръчките на клиентите се приемат чрез него и дружеството осъществява последваща доставка на стоки чрез куриер?
6. Необходимо ли е дружеството да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта, както и издаване на касов бон, ако заплащането се осъществява по:
- банков път;
- чрез куриер Еконт с наложен платеж;
- чрез куриер Еконт в качеството ме на лицензиран пощенски оператор по банка.
7. Ако чрез същият сайт ще се продават изделия от сребро и злато, изработени от лице, назначено по трудов договор в дружеството, необходимо ли е дружеството да получи лиценз за търговия със златни и сребърни изделия от МФ?
8. В случай, че изделията от сребро и злато, както и картините и други ще се закупуват от свързано с дружеството лице, задължително ли е цените на доставките между дружеството да бъдат пазарните?
Втори вариант:
Дружеството ще предлага чрез свой сайт същите стоки, които са собственост на художници и майстори-бижутери, които са физически лица. Художниците ще продават картини директно на физически лица, а дружеството ще издава на художниците фактура за извършена посредническа услуга.
Поставени са следните въпроси:
1. Какъв документ трябва да издават художниците и бижутерите към клиентите на сайта?
2. Могат ли при това положение картините да се намират в склада на дружеството през периода на предлагането им чрез сайта или физически същите картини и други трябва да се съхраняват при художниците и бижутерите физически лица?
3. Може ли разплащането между страните да се осъществи като сумата за покупка ще бъде преведена от клиента по сметката на дружеството? Същото ще удържи възнаграждението си и ще изплати разликата на художниците.
4. Може ли разликата, дължима на художниците да бъде платена в брой (ако отговаря на ограничението, поставено в ЗОРБ) и какъв документ трябва да бъде предоставен от художниците за полученото от тях плащане при положение, че
-дружеството ще получи цялата дължима сума за разплащане от клиента по банка;
-чрез куриер Еконт с наложен платеж?
5. Трябва ли да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта?
6. Трябва ли да се маркира цялата получена стойност на плащането на него или само размера на възнаграждението на дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно описания от Вас първи вариант:
Първи въпрос:
Първият въпрос е поставен много общо, не е конкретизирано по кой от данъчните закони следва да бъде разяснено данъчното третиране, поради което не може да се изрази становище.
Втори въпрос:
Ако предметите, които изкупувате са произведения на изкуството, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
В чл. 10, ал. 1, т. 3 са посочени доходите от друга стопанска дейност, каквито са и доходите от продажба на цитираните стоки. В чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ, е уреден придобитият доход от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
Разпоредбите на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ, не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода, издава предвидения в този закон формуляр "Сметка за изплатени суми" или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, както и за доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24 от закона.
В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 на ЗДДФЛ е казано, че предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платец на доходи по чл. 29 или чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и чл. 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
Следователно „Г……..“ ЕООД, като дружество платец на доходи по реда на чл. 29 от закона, изплатени на физически лица, които не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО е задължено да издава сметка за изплатена сума по образец при изплащане на доходите при покупката на картини. В този случай, както бе посочено по – горе лицата – художници не са задължени да издават документ при получаването на дохода.
При условие, че лицата са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, тогава сметка за изплатени суми и служебна бележка не се издават, а лицата издават документ с реквизити на първичен счетоводен документ (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Трети въпрос:
Когато доставчици на коментираните стоки са юридически лица е необходимо за осъществените сделки да се изготвят и предоставят на дружеството първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Наличието на първичен счетоводен документ и касов бон (при плащане в брой) са необходимо условие, за да бъде изпълнено изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. При плащане по банков път не е необходимо да има фискален бон.
Четвърти въпрос:
Въпросът, който е поставен не е относим към прилагането на ЗКПО. Отговорът на този въпрос се съдържа в условията на договорите, с които се уреждат отношенията между дружеството и неговите доставчици, които са физически и/или юридически лица. Счетоводното отчитане е в зависимост от клаузите на договорите. Когато са спазени принципите и изискванията на счетоводното отчитане на сделките (ЗСч и приложимите счетоводни стандарти) между лицата, и когато дружеството отчита правилно приходите и разходите, данъчният закон е неутрален и не предвижда преобразуване на счетоводния финансов резултат.
Пети въпрос:
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и избор на метод на плащане.
Видно от изложеното в запитването, дружеството ще продава стоки (картини, малка пластика-скулптори, авторски бижута-уникати) чрез електронен сайт, чрез който ще се приемат поръчките от купувачите. За доставките дружеството ще използва куриер. Считам, че Вашият сайт напълно отговаря на определението за електронен магазин съгласно § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение 33 на Наредба № Н-18/2006г.
Шести въпрос:
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
При осъществяване на такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При такава хипотеза за дружеството ще е налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от §1-ри от ДР на ЗПУ).
Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
По седми въпрос:
Регистрацията на лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, се извършва в Министерството на финансите (МФ) чрез вписване в публичен регистър по образец, утвърден от Министъра на финансите. Извършването на търговия със злато се регулира от МФ, Валутния закон и Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Нормативните актове, които дават отговор на този въпрос не са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП), поради което не може да се изрази становище. За да получите отговор на този въпрос следва да насочите запитването си към Министерство на финансите.
По осми въпрос:
С разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО е регламентирано, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Изпълнението на нормата от закона, изисква цените, на които се реализират сделките да се определят по реда на пазарните цени. Съгласно определението за пазарна цена, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Методи за определяне на пазарните цени са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите. На основание чл. 65 от наредбата за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.
От посоченото дотук е ясно, че цените на сделките между дружеството и свързаните с него лица е нужно да са пазарните такива.
Относно описания от Вас втори вариант:
Първи въпрос:
Въпросът, който задавате не е относим към дейността на дружеството. Същият засяга права и задължения на трети лица, които се формират при уреждане на техните взаимоотношения. НАП изготвя становища в рамките на своята компетентност и ги адресира до лицата, чиито интереси се засягат, поради което заинтересуваните лица следва да поставят индивидуално запитване като се идентифицират по реда определен с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Втори въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, четвърти въпрос.
Трети въпрос:
Данъчните закони не регулират начините на разплащане между страните по сделките. Същите се уговарят в зависимост от решенията на страните. За целите на ЗКПО от значение е сделките да бъдат документирани със съответните първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от ЗСч и да бъдат отчетени правилно разходите и приходите при спазване на принципа за начисляване. Съгласно принципа на начисляване - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Четвърти въпрос:
Съгласно ЗОРБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., както и на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв.
Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българска народна банка в деня на плащането.
Във връзка с издаването на документ от художниците по-горе е изразено становище в настоящия отговор.
Пети въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, пети и шести въпрос.
Шести въпрос:
Видно от изложеното във вариант втори в запитването, дружеството ще продава чрез електронният си сайт картини и други на художници и творци, като поръчките на клиентите ще се приемат чрез него и дружеството ще осъществява последващата доставка на стоките чрез куриер. В така описания случай дружеството се явява посредник при продажбите на картини и други на художници и творци чрез електронния си сайт, като извършва продажбите „от чуждо име и за чужда сметка” срещу комисионно възнаграждение. В този случай фискална касова бележка следва да бъде издадена за всяка от изброените в т. 1 до т. 3 доставки, за която плащането не се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискалната касова бележка на стойността на извършената доставка. Както се посочи по-горе, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от интернет търговеца при окомплектоване на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
След като в запитването е посочено, че дружеството при продажбата на картини и други ще издава фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на тази норма, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя, или чрез ФУ на комисионера. Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред. Когато продажбите се регистрират чрез ФУ на комисионера, ФУ се програмират така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В този случай в дневния финансов отчет на комисионера се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца комисионера сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред. Изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, следва да се обърне внимание, че в тежест на дружеството остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на дружеството чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени изложените от същото обстоятелства.
1) Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
2) При положение, че плащанията от клиентите ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Преди няколко месеца от КиК Инфо зададохме подобен въпрос на НАП и получихме същия отговор, който публикувахме в нашия портал. Очевидно данъчната практика на НАП в това отношение е единна, което налага изводът, че електронните магазини, които нямат задължение да издават касов бон, не са задължени да се обявят в НАП.
Цялото становище с Изх. №: 201553 от 20.02.2019 г. можете да видите по-долу или свалите от сайта на НАП от тук, а отговорът на НАП към КиК Инфо от тук.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закон за ограничаване разплащанията в брой (ЗОРБ) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № …. 07.02.2019 г.
В запитването е посочено, че дружество планира да започне дейност, която ще бъде свързана с продажби на стоки посредством електронен сайт.
Първи вариант:
Дружеството ще закупува картини, малка пластика, авторски бижута (стоки) от физически лица.
Поставени са следните въпроси:
1. Ако тези стоки спадат към произведенията на изкуството, какво следва от това обстоятелство от данъчна гледна точка?
2. Какъв документ следва да получи предприятието, ако те се продават от творците физически лица и не са изработени по поръчка на дружеството?
3. Какъв документ трябва да получи предприятието за закупените стоки, ако те се продават от юридически лица?
4. В кой момент картините трябва да бъдат закупени от художниците и творците, които може да са физически лица или юридически лица, ако те се намират в склада на дружеството (отговорно пазене) и ще бъдат заплатени от предприятието на доставчиците, само в случай, че дружеството ги продаде на клиент?
5. Трябва ли електронния сайт, чрез който ще се продават картини и други, да бъде регистриран в НАП в случай, че поръчките на клиентите се приемат чрез него и дружеството осъществява последваща доставка на стоки чрез куриер?
6. Необходимо ли е дружеството да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта, както и издаване на касов бон, ако заплащането се осъществява по:
- банков път;
- чрез куриер Еконт с наложен платеж;
- чрез куриер Еконт в качеството ме на лицензиран пощенски оператор по банка.
7. Ако чрез същият сайт ще се продават изделия от сребро и злато, изработени от лице, назначено по трудов договор в дружеството, необходимо ли е дружеството да получи лиценз за търговия със златни и сребърни изделия от МФ?
8. В случай, че изделията от сребро и злато, както и картините и други ще се закупуват от свързано с дружеството лице, задължително ли е цените на доставките между дружеството да бъдат пазарните?
Втори вариант:
Дружеството ще предлага чрез свой сайт същите стоки, които са собственост на художници и майстори-бижутери, които са физически лица. Художниците ще продават картини директно на физически лица, а дружеството ще издава на художниците фактура за извършена посредническа услуга.
Поставени са следните въпроси:
1. Какъв документ трябва да издават художниците и бижутерите към клиентите на сайта?
2. Могат ли при това положение картините да се намират в склада на дружеството през периода на предлагането им чрез сайта или физически същите картини и други трябва да се съхраняват при художниците и бижутерите физически лица?
3. Може ли разплащането между страните да се осъществи като сумата за покупка ще бъде преведена от клиента по сметката на дружеството? Същото ще удържи възнаграждението си и ще изплати разликата на художниците.
4. Може ли разликата, дължима на художниците да бъде платена в брой (ако отговаря на ограничението, поставено в ЗОРБ) и какъв документ трябва да бъде предоставен от художниците за полученото от тях плащане при положение, че
-дружеството ще получи цялата дължима сума за разплащане от клиента по банка;
-чрез куриер Еконт с наложен платеж?
5. Трябва ли да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта?
6. Трябва ли да се маркира цялата получена стойност на плащането на него или само размера на възнаграждението на дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно описания от Вас първи вариант:
Първи въпрос:
Първият въпрос е поставен много общо, не е конкретизирано по кой от данъчните закони следва да бъде разяснено данъчното третиране, поради което не може да се изрази становище.
Втори въпрос:
Ако предметите, които изкупувате са произведения на изкуството, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
В чл. 10, ал. 1, т. 3 са посочени доходите от друга стопанска дейност, каквито са и доходите от продажба на цитираните стоки. В чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ, е уреден придобитият доход от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
Разпоредбите на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ, не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода, издава предвидения в този закон формуляр "Сметка за изплатени суми" или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, както и за доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24 от закона.
В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 на ЗДДФЛ е казано, че предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платец на доходи по чл. 29 или чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и чл. 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
Следователно „Г……..“ ЕООД, като дружество платец на доходи по реда на чл. 29 от закона, изплатени на физически лица, които не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО е задължено да издава сметка за изплатена сума по образец при изплащане на доходите при покупката на картини. В този случай, както бе посочено по – горе лицата – художници не са задължени да издават документ при получаването на дохода.
При условие, че лицата са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, тогава сметка за изплатени суми и служебна бележка не се издават, а лицата издават документ с реквизити на първичен счетоводен документ (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Трети въпрос:
Когато доставчици на коментираните стоки са юридически лица е необходимо за осъществените сделки да се изготвят и предоставят на дружеството първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Наличието на първичен счетоводен документ и касов бон (при плащане в брой) са необходимо условие, за да бъде изпълнено изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. При плащане по банков път не е необходимо да има фискален бон.
Четвърти въпрос:
Въпросът, който е поставен не е относим към прилагането на ЗКПО. Отговорът на този въпрос се съдържа в условията на договорите, с които се уреждат отношенията между дружеството и неговите доставчици, които са физически и/или юридически лица. Счетоводното отчитане е в зависимост от клаузите на договорите. Когато са спазени принципите и изискванията на счетоводното отчитане на сделките (ЗСч и приложимите счетоводни стандарти) между лицата, и когато дружеството отчита правилно приходите и разходите, данъчният закон е неутрален и не предвижда преобразуване на счетоводния финансов резултат.
Пети въпрос:
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и избор на метод на плащане.
Видно от изложеното в запитването, дружеството ще продава стоки (картини, малка пластика-скулптори, авторски бижута-уникати) чрез електронен сайт, чрез който ще се приемат поръчките от купувачите. За доставките дружеството ще използва куриер. Считам, че Вашият сайт напълно отговаря на определението за електронен магазин съгласно § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение 33 на Наредба № Н-18/2006г.
Шести въпрос:
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
При осъществяване на такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При такава хипотеза за дружеството ще е налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от §1-ри от ДР на ЗПУ).
Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
По седми въпрос:
Регистрацията на лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, се извършва в Министерството на финансите (МФ) чрез вписване в публичен регистър по образец, утвърден от Министъра на финансите. Извършването на търговия със злато се регулира от МФ, Валутния закон и Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Нормативните актове, които дават отговор на този въпрос не са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП), поради което не може да се изрази становище. За да получите отговор на този въпрос следва да насочите запитването си към Министерство на финансите.
По осми въпрос:
С разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО е регламентирано, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Изпълнението на нормата от закона, изисква цените, на които се реализират сделките да се определят по реда на пазарните цени. Съгласно определението за пазарна цена, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Методи за определяне на пазарните цени са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите. На основание чл. 65 от наредбата за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.
От посоченото дотук е ясно, че цените на сделките между дружеството и свързаните с него лица е нужно да са пазарните такива.
Относно описания от Вас втори вариант:
Първи въпрос:
Въпросът, който задавате не е относим към дейността на дружеството. Същият засяга права и задължения на трети лица, които се формират при уреждане на техните взаимоотношения. НАП изготвя становища в рамките на своята компетентност и ги адресира до лицата, чиито интереси се засягат, поради което заинтересуваните лица следва да поставят индивидуално запитване като се идентифицират по реда определен с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Втори въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, четвърти въпрос.
Трети въпрос:
Данъчните закони не регулират начините на разплащане между страните по сделките. Същите се уговарят в зависимост от решенията на страните. За целите на ЗКПО от значение е сделките да бъдат документирани със съответните първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от ЗСч и да бъдат отчетени правилно разходите и приходите при спазване на принципа за начисляване. Съгласно принципа на начисляване - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Четвърти въпрос:
Съгласно ЗОРБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., както и на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв.
Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българска народна банка в деня на плащането.
Във връзка с издаването на документ от художниците по-горе е изразено становище в настоящия отговор.
Пети въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, пети и шести въпрос.
Шести въпрос:
Видно от изложеното във вариант втори в запитването, дружеството ще продава чрез електронният си сайт картини и други на художници и творци, като поръчките на клиентите ще се приемат чрез него и дружеството ще осъществява последващата доставка на стоките чрез куриер. В така описания случай дружеството се явява посредник при продажбите на картини и други на художници и творци чрез електронния си сайт, като извършва продажбите „от чуждо име и за чужда сметка” срещу комисионно възнаграждение. В този случай фискална касова бележка следва да бъде издадена за всяка от изброените в т. 1 до т. 3 доставки, за която плащането не се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискалната касова бележка на стойността на извършената доставка. Както се посочи по-горе, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от интернет търговеца при окомплектоване на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
След като в запитването е посочено, че дружеството при продажбата на картини и други ще издава фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на тази норма, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя, или чрез ФУ на комисионера. Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред. Когато продажбите се регистрират чрез ФУ на комисионера, ФУ се програмират така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В този случай в дневния финансов отчет на комисионера се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца комисионера сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред. Изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, следва да се обърне внимание, че в тежест на дружеството остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на дружеството чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени изложените от същото обстоятелства.
90
Новини » НАП: Фактуриране при договор за счетоводно обслужване, плащане в брой и СУПТО
03.03.2019, 11:08В системата “Въпроси и отговори” на НАП е публикуван отговор Изх. №: 3_140/21.01.2019 на запитване, в който накратко се посочва, че:
➤ Доставките по предоставения договор за счетоводното обслужване са с непрекъснато изпълнение. В случая е договорено месечната такса да се заплаща до 10-то число на следващия месец, следователно фактурата трябва да бъде в 5-дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент. НАП подчертава, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.
➤ Обърнато е внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18/2006 г. задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти. Извършените промени в нормативната уредба са насочени към въвеждането на изисквания спрямо подобни софтуерни продукти, с цел елиминиране на възможностите за манипулиране на ФУ и неотчитане на продажби на стоки или услуги от лицата, които ги използват в дейността си.
➤ При плащания в брой, ако в обекта се използва СУПТО, то софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. Тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на Наредба Н-18 следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане.
Вижте цялото разяснение Изх. №: 3_140/21.01.2019:
ОТНОСНО: данъчно третиране на доставки на услуги съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), регистриране и отчитане на разплащанията по тези доставки
Според изложеното в писменото запитване, „А“ ООД извършва счетоводни услуги. За целта със своите клиенти сключва писмени договори, с които урежда какви услуги ще извършва, по какъв начин, с каква честота, отговорности и задължения на страните, включително и размер на месечното възнаграждение, дата, до която то е дължимо за заплащане и др. Договорите за счетоводно и консултантско обслужване са стандартни за всички клиенти по отношение на условията, правата и задълженията на страните, включително и реда за заплащане на предоставените услуги. Дружеството подава информация в НАП, НОИ и Инспекцията по труда единствено с електронни подписи.
„А“ ООД издава фактурите си със софтуер, който използва единствено за съставяне и отпечатване на същите като по този начин не се издават ръчно от кочан. Този софтуер не е част от счетоводството на дружеството, не е свързан по никакъв начин с него и информация, касаеща проследяване на услугите и/или плащанията им не се обработват с него. Някои от клиентите заплащат в брой дължимото възнаграждение в офис на дружеството, а други – по банков път. Клиент, който заплати фактура в брой, получава фискален бон от фискално устройство по реда на Наредба № Н-18/2006 г. На клиентите, които не заплатят в срок предоставената услуга, също се издават фактури, поради обстоятелството, че е предоставена услугата. Съгласно дефиницията на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, посочена в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС се посочва, че софтуерът, с който се издават фактурите за извършените услуги, попада в това определение. Обаче, по силата на понятието „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. се смята, че не следва да се счита, че се използва софтуер за управление на продажбите, защото дружеството не обработва информация за извършване на продажби на услуги, включваща проследяване на движението им от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Предвид това, че счетоводните услуги се предоставят постоянно и непрекъснато за периоди по-дълги от една календарна година, следва ли да се счита, че изпълнението на договорените услуги е доставка с периодично или непрекъснато изпълнение?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, то налице ли е задължение за издаване на данъчен документ - фактура, поради настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС?
3. Следва ли дружеството при така описаната фактическа обстановка да използва само софтуер, отговарящ на изискванията в Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г., съответно да е свързан с фискално устройство и ако отговорът е положителен, за фактурите, за които не се знае по какъв начин ще бъдат заплатени (в брой и/или по банков път), как следва да се процедира, тъй като при отпечатването им плащане е възможно да не се извършва?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 3 от 8 януари 2019 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г., обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.) e изразено следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.
По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка, като разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от закона задължава, всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона.
В случаите, когато е налице доставка с периодично изпълнение, т.е. в течение на определено време се извършват редица еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, на основание чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, освен ако не е извършено цялостно или частично авансово плащане по доставката преди да е възникнало данъчното събитие – тогава данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Доставки с непрекъснато изпълнение за целите на чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва редица еднакви по същество престации - продължително да прави или да не прави нещо. За тези доставки с непрекъснато изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Посочената разпоредба не се прилага при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от една година. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС в тези случаи се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяването на доставките.
Видно от приложения към писменото запитване договор от 18.11.2018 г. с предмет извършване на финансово-счетоводни и консултантски услуги, в т.4.2.4. от същия, е договорено месечната такса да се заплаща до десето число на следващия месец.
В случая за доставките на услуги по посочения договор, извършвани от „А“ ООД, предвид характера на същите и договорената месечна такса за услугите, следва да се приеме, че тези доставки са с непрекъснато изпълнение. От изложеното следва, че е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС и в пет дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент, дружеството е задължено да издаде данъчен документ – фактура с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона, тъй като данъкът става изискуем на тази уговорена дата за плащане – датата на възникване на данъчното събитие. Следва да се има предвид, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.
Регистриране и отчитане по Наредба № Н-18/2006 г. на разплащанията по доставки на финансово-счетоводни и консултантски услуги:
Въведените през месец септември на 2017 г. и през 2018 г. изменения и допълнения на наредбата регламентираха изисквания за нови функционални възможности на фискалните устройства. В тази връзка бяха въведени и нови критерии и правила по отношение на софтуерите за управление на продажбите в търговския обект и тяхното функционално свързване с фискално устройство (ФУ).
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
По силата на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Речниковото значение на думата „процес“ е последователна смяна на състоянието в развитието на нещо (ход-развой). Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси (напр. стоки, материали, видове услуги, човекочасове, заетост на стаи и др.).
В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, моментът на заявяването и предоставянето на стоката/услугата могат да съвпадат като време, но е възможно да има времеви интервал между заявяването и предоставянето.
В случаите, в които за целите на дейността на задълженото лице се използват отделни софтуери/модули, обезпечаващи цялостната дейност и организация на работа на лицето, например изчислителни програмни продукти, програми за управление на човешките ресурси, статистически и анализаторски софтуери и др., за СУПТО ще се считат тези от тях, които притежават посочените по-горе характеристики. Няма пречки СУПТО да има и други функционалности, извън посочените, както и да подава/получава информация към/от други софтуерни модули/продукти.
От описанието и характеристиките на използвания от дружеството софтуер, който е изложен във фактическата обстановка на запитването не може да бъде изразено категорично становище попада ли той в обхвата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006г., респективно представлява ли същият СУПТО. Следва да се има предвид, че в случай, че посоченият софтуер обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че по силата на чл. 118, ал. 16 от ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 16 (чл. 118, ал. 18 от ЗДДС). Предвид цитираната нормативна уредба представляващият на дружеството може сам да провери дали използваният от същото софтуерен продукт е включен в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, поддържан от НАП.
Обърнато е внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18/2006 г. задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти. Извършените промени в нормативната уредба са насочени към въвеждането на изисквания спрямо подобни софтуерни продукти, с цел елиминиране на възможностите за манипулиране на ФУ и неотчитане на продажби на стоки или услуги от лицата, които ги използват в дейността си.
По отношение на поставения въпрос как да се отчитат и регистрират извършените продажби на счетоводни услуги следва да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, извършвана от лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Предвид горното, при положение, че бъдат извършени плащания в брой и не се използва СУПТО, който управлява ФУ, то за дружеството съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите на извършените счетоводни услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Такова задължение няма да е налице при условие, че разплащането по дадена услуга е извършено изцяло по банков път.
В хипотезата, при която в обекта се използва СУПТО, софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. При плащане на счетоводните услуги по дадена фактура в брой, тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на настоящата наредба следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане. По силата на чл. 52а от Наредба № Н-18/2006 г. софтуерът за управление на продажби в търговски обект трябва да отговаря на изискванията съгласно Приложение № 29. В т. 18 на Приложение № 29 е разписано, че софтуерът следва да осигурява чрез потребителски интерфейс визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид, като в т. 18.2. „Таблица - Данни за плащанията по продажбите“ като елемент от структурните данни е предвидено „вид на плащането - съгласно номенклатурата в софтуера“. Освен това в т. 18.6. „Таблица - Обобщени данни за доставки (ако софтуерът разполага с функционалност за регистриране на доставки)“ е предвидено да се съдържат същия вид данни, т.е. данни за вид плащане - съгласно номенклатурата в софтуера. От посочените нормативни функционални изисквания за данните, с които е необходимо да разполага, оперира и поддържа СУПТО следва, че СУПТО, който се използва, би трябвало да има техническа възможност за отразяването на различни варианти за плащане – по банков път, отложено, частично, смесено – в брой и по банков път и др.
3_140/21.01.2019 г.
ЗДДС чл. 25, ал. 4;
ЗДДС, чл. 113, ал. 4;
ЗДДС, § 1, т. 84 от ДР;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г.,чл. 25, ал. 1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52а;
Наредба № Н-18/2006 г., § 1, т. 19 от ДР
➤ Доставките по предоставения договор за счетоводното обслужване са с непрекъснато изпълнение. В случая е договорено месечната такса да се заплаща до 10-то число на следващия месец, следователно фактурата трябва да бъде в 5-дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент. НАП подчертава, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.
➤ Обърнато е внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18/2006 г. задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти. Извършените промени в нормативната уредба са насочени към въвеждането на изисквания спрямо подобни софтуерни продукти, с цел елиминиране на възможностите за манипулиране на ФУ и неотчитане на продажби на стоки или услуги от лицата, които ги използват в дейността си.
➤ При плащания в брой, ако в обекта се използва СУПТО, то софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. Тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на Наредба Н-18 следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане.
Вижте цялото разяснение Изх. №: 3_140/21.01.2019:
ОТНОСНО: данъчно третиране на доставки на услуги съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), регистриране и отчитане на разплащанията по тези доставки
Според изложеното в писменото запитване, „А“ ООД извършва счетоводни услуги. За целта със своите клиенти сключва писмени договори, с които урежда какви услуги ще извършва, по какъв начин, с каква честота, отговорности и задължения на страните, включително и размер на месечното възнаграждение, дата, до която то е дължимо за заплащане и др. Договорите за счетоводно и консултантско обслужване са стандартни за всички клиенти по отношение на условията, правата и задълженията на страните, включително и реда за заплащане на предоставените услуги. Дружеството подава информация в НАП, НОИ и Инспекцията по труда единствено с електронни подписи.
„А“ ООД издава фактурите си със софтуер, който използва единствено за съставяне и отпечатване на същите като по този начин не се издават ръчно от кочан. Този софтуер не е част от счетоводството на дружеството, не е свързан по никакъв начин с него и информация, касаеща проследяване на услугите и/или плащанията им не се обработват с него. Някои от клиентите заплащат в брой дължимото възнаграждение в офис на дружеството, а други – по банков път. Клиент, който заплати фактура в брой, получава фискален бон от фискално устройство по реда на Наредба № Н-18/2006 г. На клиентите, които не заплатят в срок предоставената услуга, също се издават фактури, поради обстоятелството, че е предоставена услугата. Съгласно дефиницията на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, посочена в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС се посочва, че софтуерът, с който се издават фактурите за извършените услуги, попада в това определение. Обаче, по силата на понятието „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. се смята, че не следва да се счита, че се използва софтуер за управление на продажбите, защото дружеството не обработва информация за извършване на продажби на услуги, включваща проследяване на движението им от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Предвид това, че счетоводните услуги се предоставят постоянно и непрекъснато за периоди по-дълги от една календарна година, следва ли да се счита, че изпълнението на договорените услуги е доставка с периодично или непрекъснато изпълнение?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, то налице ли е задължение за издаване на данъчен документ - фактура, поради настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС?
3. Следва ли дружеството при така описаната фактическа обстановка да използва само софтуер, отговарящ на изискванията в Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г., съответно да е свързан с фискално устройство и ако отговорът е положителен, за фактурите, за които не се знае по какъв начин ще бъдат заплатени (в брой и/или по банков път), как следва да се процедира, тъй като при отпечатването им плащане е възможно да не се извършва?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 3 от 8 януари 2019 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г., обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.) e изразено следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.
По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка, като разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от закона задължава, всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона.
В случаите, когато е налице доставка с периодично изпълнение, т.е. в течение на определено време се извършват редица еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, на основание чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, освен ако не е извършено цялостно или частично авансово плащане по доставката преди да е възникнало данъчното събитие – тогава данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Доставки с непрекъснато изпълнение за целите на чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва редица еднакви по същество престации - продължително да прави или да не прави нещо. За тези доставки с непрекъснато изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Посочената разпоредба не се прилага при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от една година. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС в тези случаи се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяването на доставките.
Видно от приложения към писменото запитване договор от 18.11.2018 г. с предмет извършване на финансово-счетоводни и консултантски услуги, в т.4.2.4. от същия, е договорено месечната такса да се заплаща до десето число на следващия месец.
В случая за доставките на услуги по посочения договор, извършвани от „А“ ООД, предвид характера на същите и договорената месечна такса за услугите, следва да се приеме, че тези доставки са с непрекъснато изпълнение. От изложеното следва, че е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС и в пет дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент, дружеството е задължено да издаде данъчен документ – фактура с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона, тъй като данъкът става изискуем на тази уговорена дата за плащане – датата на възникване на данъчното събитие. Следва да се има предвид, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.
Регистриране и отчитане по Наредба № Н-18/2006 г. на разплащанията по доставки на финансово-счетоводни и консултантски услуги:
Въведените през месец септември на 2017 г. и през 2018 г. изменения и допълнения на наредбата регламентираха изисквания за нови функционални възможности на фискалните устройства. В тази връзка бяха въведени и нови критерии и правила по отношение на софтуерите за управление на продажбите в търговския обект и тяхното функционално свързване с фискално устройство (ФУ).
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
По силата на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Речниковото значение на думата „процес“ е последователна смяна на състоянието в развитието на нещо (ход-развой). Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси (напр. стоки, материали, видове услуги, човекочасове, заетост на стаи и др.).
В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, моментът на заявяването и предоставянето на стоката/услугата могат да съвпадат като време, но е възможно да има времеви интервал между заявяването и предоставянето.
В случаите, в които за целите на дейността на задълженото лице се използват отделни софтуери/модули, обезпечаващи цялостната дейност и организация на работа на лицето, например изчислителни програмни продукти, програми за управление на човешките ресурси, статистически и анализаторски софтуери и др., за СУПТО ще се считат тези от тях, които притежават посочените по-горе характеристики. Няма пречки СУПТО да има и други функционалности, извън посочените, както и да подава/получава информация към/от други софтуерни модули/продукти.
От описанието и характеристиките на използвания от дружеството софтуер, който е изложен във фактическата обстановка на запитването не може да бъде изразено категорично становище попада ли той в обхвата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006г., респективно представлява ли същият СУПТО. Следва да се има предвид, че в случай, че посоченият софтуер обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че по силата на чл. 118, ал. 16 от ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 16 (чл. 118, ал. 18 от ЗДДС). Предвид цитираната нормативна уредба представляващият на дружеството може сам да провери дали използваният от същото софтуерен продукт е включен в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, поддържан от НАП.
Обърнато е внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18/2006 г. задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти. Извършените промени в нормативната уредба са насочени към въвеждането на изисквания спрямо подобни софтуерни продукти, с цел елиминиране на възможностите за манипулиране на ФУ и неотчитане на продажби на стоки или услуги от лицата, които ги използват в дейността си.
По отношение на поставения въпрос как да се отчитат и регистрират извършените продажби на счетоводни услуги следва да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, извършвана от лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Предвид горното, при положение, че бъдат извършени плащания в брой и не се използва СУПТО, който управлява ФУ, то за дружеството съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите на извършените счетоводни услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Такова задължение няма да е налице при условие, че разплащането по дадена услуга е извършено изцяло по банков път.
В хипотезата, при която в обекта се използва СУПТО, софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. При плащане на счетоводните услуги по дадена фактура в брой, тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на настоящата наредба следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане. По силата на чл. 52а от Наредба № Н-18/2006 г. софтуерът за управление на продажби в търговски обект трябва да отговаря на изискванията съгласно Приложение № 29. В т. 18 на Приложение № 29 е разписано, че софтуерът следва да осигурява чрез потребителски интерфейс визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид, като в т. 18.2. „Таблица - Данни за плащанията по продажбите“ като елемент от структурните данни е предвидено „вид на плащането - съгласно номенклатурата в софтуера“. Освен това в т. 18.6. „Таблица - Обобщени данни за доставки (ако софтуерът разполага с функционалност за регистриране на доставки)“ е предвидено да се съдържат същия вид данни, т.е. данни за вид плащане - съгласно номенклатурата в софтуера. От посочените нормативни функционални изисквания за данните, с които е необходимо да разполага, оперира и поддържа СУПТО следва, че СУПТО, който се използва, би трябвало да има техническа възможност за отразяването на различни варианти за плащане – по банков път, отложено, частично, смесено – в брой и по банков път и др.
3_140/21.01.2019 г.
ЗДДС чл. 25, ал. 4;
ЗДДС, чл. 113, ал. 4;
ЗДДС, § 1, т. 84 от ДР;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г.,чл. 25, ал. 1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52а;
Наредба № Н-18/2006 г., § 1, т. 19 от ДР
91
Новини » НАП съобщи, че търси варианти за отлагане на срока за касовите апарати
14.02.2019, 14:48От НАП търсят вариант за отлагане на сроковете за касовите апарати, съобщиха за КиК Инфо. До края на идната седмица ще докладват на министъра на финансите. Окончателното решение по казуса ще бъде на финансовото министерство, уточниха от НАП.
Фирмите, ползващи софтуер за продажбите са повече от очакваното, съобщават от агенцията.
До края на следващата седмица експертите на НАП ще докладват в Министерството на финансите готовността на бизнеса да изпълни изискванията за смяна на касовите апарати и софтуера за управление на продажбите.
Досега данните на приходната агенция сочат, че повечето регистрирани по ДДС фирми ползват софтуер за продажбите, а относително по-малък дял използват само касов апарат, без софтуер.
Според НАП компаниите, които имат само фискални устройства, но не и софтуер напредват в изпълнението на новите изискванията, като над 70 % от тях вече оперират по новите правила.
Не такова е положението обаче при фирмите, които работят със софтуер за продажбите, за които сегашните срокове могат да се окажат предизвикателство, казаха на пресконференция днес представители на приходната агенция.
Мобилно приложение на НАП позволява всеки гражданин да проверява валидността на касовите бележки, които получава със сканирането на QR код, беше съобщено още на брифинга. Приложението е достъпно безплатно за устройства с операционни системи Андроид и IOS.
Росен Бъчваров, говорителят на НАП, направи следното уточнение: "Казахме 2 важни неща: 1. ползващите софтуер за продажби са много повече от очакваното и вероятно няма да се справят. По тази причина ще докладваме на финансовия министър, който ще прецени дали да увеличи срока. 2. тези, които ползват само касов апарат, без софтуер вече са напреднали. Има над 30 000 касови апарата от новия тип и за тях срокът вероятно ще е достатъчен."
Очаквайте подробности.
Фирмите, ползващи софтуер за продажбите са повече от очакваното, съобщават от агенцията.
До края на следващата седмица експертите на НАП ще докладват в Министерството на финансите готовността на бизнеса да изпълни изискванията за смяна на касовите апарати и софтуера за управление на продажбите.
Досега данните на приходната агенция сочат, че повечето регистрирани по ДДС фирми ползват софтуер за продажбите, а относително по-малък дял използват само касов апарат, без софтуер.
Според НАП компаниите, които имат само фискални устройства, но не и софтуер напредват в изпълнението на новите изискванията, като над 70 % от тях вече оперират по новите правила.
Не такова е положението обаче при фирмите, които работят със софтуер за продажбите, за които сегашните срокове могат да се окажат предизвикателство, казаха на пресконференция днес представители на приходната агенция.
Мобилно приложение на НАП позволява всеки гражданин да проверява валидността на касовите бележки, които получава със сканирането на QR код, беше съобщено още на брифинга. Приложението е достъпно безплатно за устройства с операционни системи Андроид и IOS.
Росен Бъчваров, говорителят на НАП, направи следното уточнение: "Казахме 2 важни неща: 1. ползващите софтуер за продажби са много повече от очакваното и вероятно няма да се справят. По тази причина ще докладваме на финансовия министър, който ще прецени дали да увеличи срока. 2. тези, които ползват само касов апарат, без софтуер вече са напреднали. Има над 30 000 касови апарата от новия тип и за тях срокът вероятно ще е достатъчен."
Очаквайте подробности.
92
Здравейте, приложението издава фактурите във файлове в PDF, които се запазват на Вашия компютър (вижте как са локалните Ви настойките и в коя директория се запазват свалените Ви файлове от интернет). Винаги можете да ги разпечатате от там или да ги изпратите по имейл на клиентите. Приложението не запазва база данни с издадените фактури при нас.
93
Новини » Пресконференция на НАП на тема Наредба Н-18 (редактирана)
14.02.2019, 11:40Днес в Централно управление на НАП, приходната агенция организира пресконференция на тема промените в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
От НАП търсят варианти за отлагане на сроковете. Окончателното решение по казуса обаче ще бъде на финансовото министерство.
Повече подробности тук: НАП съобщи, че търси варианти за отлагане на срока за касовите апарати
Четете тук: Какво трябва да направите относно новите изисквания за касовите апарати.
Свързани теми:
Относно софтуерите за управление на продажбите и декларирането им в НАП
Относно електронните магазини и декларирането им в НАП
От НАП търсят варианти за отлагане на сроковете. Окончателното решение по казуса обаче ще бъде на финансовото министерство.
Повече подробности тук: НАП съобщи, че търси варианти за отлагане на срока за касовите апарати
Цитат
Четете тук: Какво трябва да направите относно новите изисквания за касовите апарати.
Свързани теми:
Относно софтуерите за управление на продажбите и декларирането им в НАП
Относно електронните магазини и декларирането им в НАП
94
Новини » В сайта на НАП има нова електронна услуга за подаване на информация за СУПТО
13.02.2019, 17:19В Портала за електронни услуги на НАП е внедрена нова електронна услуга – „Информация, подавана от лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС, за използвания софтуер за управление на продажбите в търговски обект“.
Чрез новата електронна услуга, задължените лица могат да подадат информация за софтуера за управление на продажбите, използван в търговските им обекти, съгласно изискванията на чл. 52з, ал. 1 и Приложение №32 от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Електронната услугата е достъпна с квалифициран електронен подпис за юридически и физически лица. Достъп до нея е предоставен автоматично на задължени лица с право на пълен или частичен достъп до е-услугите на НАП, както и на упълномощени лица с пълен или частичен достъп до групата услуги "Декларации, документи или данни подавани от юридически лица"/“Декларации, документи или данни подавани от физически лица".
Чрез новата електронна услуга, задължените лица могат да подадат информация за софтуера за управление на продажбите, използван в търговските им обекти, съгласно изискванията на чл. 52з, ал. 1 и Приложение №32 от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Електронната услугата е достъпна с квалифициран електронен подпис за юридически и физически лица. Достъп до нея е предоставен автоматично на задължени лица с право на пълен или частичен достъп до е-услугите на НАП, както и на упълномощени лица с пълен или частичен достъп до групата услуги "Декларации, документи или данни подавани от юридически лица"/“Декларации, документи или данни подавани от физически лица".
95
96
Тези полета не са задължителни по закон.
За да не утежняваме формата сме включили почти само задължителните полета. Идеята е фактурите да се издават максимално бързо. Това предполага по-малко полета.
А най-долу има допълнително поле, в което всеки може да постовя всякакви други данни по своя преценка.
За да не утежняваме формата сме включили почти само задължителните полета. Идеята е фактурите да се издават максимално бързо. Това предполага по-малко полета.
А най-долу има допълнително поле, в което всеки може да постовя всякакви други данни по своя преценка.
97
Безплатни онлайн приложения » Издаване на фактури, известия и проформа фактури
12.02.2019, 09:58➤ Приложението за фактуриране издава фактури и известия в PDF без да ги запазва в база данни при нас.
Възможности на безплатната версия:
✔ Автоматично попълване клиентски данни от ДДС регистъра VIES
✔ Цените могат да бъдат въвеждани с или без ДДС (автоматично прекалкулиране)
✔ Фактурите могат да бъдат издавани на български, английски и двуезично
✔ Фактурите могат да бъдат издавани и във всяка валута (автоматично курс от БНБ)
✔ Автоматичен брояч на последно издадена фактура
✔ За издаване на проформа фактури тук
За потребители абонамент за пълен достъп:
✔ При въведен ЕИК изтегля данни на фирмата от Търговския регистър
✔ Моментално изпращане на имейл с издадената фактура
✔ Запазване на артикули и импорт на ценови листи
➤ За издаване на проформа фактури тук.
➤ За издаване на Протокол по чл. 117 от ЗДДС тук.
Възможности на безплатната версия:
✔ Автоматично попълване клиентски данни от ДДС регистъра VIES
✔ Цените могат да бъдат въвеждани с или без ДДС (автоматично прекалкулиране)
✔ Фактурите могат да бъдат издавани на български, английски и двуезично
✔ Фактурите могат да бъдат издавани и във всяка валута (автоматично курс от БНБ)
✔ Автоматичен брояч на последно издадена фактура
✔ За издаване на проформа фактури тук
За потребители абонамент за пълен достъп:
✔ При въведен ЕИК изтегля данни на фирмата от Търговския регистър
✔ Моментално изпращане на имейл с издадената фактура
✔ Запазване на артикули и импорт на ценови листи
➤ За издаване на проформа фактури тук.
➤ За издаване на Протокол по чл. 117 от ЗДДС тук.
98
Новини » Онлайн фактуриране без нужда от СУПТО и връзка с касов апарат
09.02.2019, 21:54След промените в Наредба Н-18 и новите изисквания към софтуерите за много фирми възникна въпросът: „Трябва ли да свържем софтуера си за фактуриране задължително с касовия апарат, както се изисква за СУПТО?“
В разяснение на НАП с Изх. №: 3_140/21.01.2019 e обърнато внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18 задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти.
Определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) е заложено в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18. От материалите, които НАП публикува на сайта си, става ясно, че разбирането на НАП за СУПТО е софтуер, който обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане. Това се потвърждава от отговора на НАП на въпрос (тук, стр. 4), който зададохме. Което означава, че СУПТО са по-голямата част от познатите ни софтуери за фактуриране, когато с тях се отчитат продажби, за които е задължително издаването на касов бон.
Следователно, за да не е СУПТО даден софтуер за фактуриране (неСУПТО), респективно да не се налага свързването му касовия апарат, то той трябва да не обработва и не съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да не отразява тяхното предоставяне/заплащане. Това бе коментирано от експертите на НАП тук (видео).
Как можем да помогнем?
В платформата КиК Инфо създадохме безплатно онлайн приложение Фактуриране без нужда от СУПТО, което изпълнява посочените условия и не съхранява информация за вид, цени, количества на продаденото в бази данни, и затова при фактуриране на продажби в брой не е нужно да се регистрира и декларира като СУПТО, нито да се свързва с касовия апарат.
Предимства при използването:
Обръщаме внимание, че:
В разяснение на НАП с Изх. №: 3_140/21.01.2019 e обърнато внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18 задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти.
Определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) е заложено в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18. От материалите, които НАП публикува на сайта си, става ясно, че разбирането на НАП за СУПТО е софтуер, който обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане. Това се потвърждава от отговора на НАП на въпрос (тук, стр. 4), който зададохме. Което означава, че СУПТО са по-голямата част от познатите ни софтуери за фактуриране, когато с тях се отчитат продажби, за които е задължително издаването на касов бон.
Следователно, за да не е СУПТО даден софтуер за фактуриране (неСУПТО), респективно да не се налага свързването му касовия апарат, то той трябва да не обработва и не съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да не отразява тяхното предоставяне/заплащане. Това бе коментирано от експертите на НАП тук (видео).
Как можем да помогнем?
В платформата КиК Инфо създадохме безплатно онлайн приложение Фактуриране без нужда от СУПТО, което изпълнява посочените условия и не съхранява информация за вид, цени, количества на продаденото в бази данни, и затова при фактуриране на продажби в брой не е нужно да се регистрира и декларира като СУПТО, нито да се свързва с касовия апарат.
Предимства при използването:
- Не се налага да се свързва с касовия апарат
- Не се налага да се декларира/предекларира в НАП
- Не се налага осигуряване на “одиторски профил” за данъчните
- Не се налага инсталиране на софтуер
- Достъпно от всяка точка и по всяко време онлайн
- Издава фактури и известия в PDF - за печат или имейл
- Проверка и попълване на данните на клиенти, регистрирани по ДДС от VIES
- Цените могат да бъдат въвеждани с или без ДДС и приложението ги калкулира обратно
- Фактурите могат да бъдат издавани на български, английски и двуезично
- Фактурите могат да бъдат издавани в лева и валута
- За издаване на проформа фактура тук
Обръщаме внимание, че:
- В търговския обект не може да има друг софтуер, чрез който да се обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да се отразява тяхното предоставяне/заплащане.
- Ако все пак имате инсталиран СУПТО в обекта си, не можете да фактурирате с отделен софтуер за фактуриране, а трябва да фактурирате чрез Вашия СУПТО.
- В случай, че в обекта се използва СУПТО, софтуерът задължително трябва да управлява всички фискални устройства в този обект.
- В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в приложение N 29 от Наредба Н–18.
kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
99
Новини » Очаква се удължаване на сроковете по Наредба Н-18 за СУПТО и касовите апарати
07.02.2019, 14:40Вчера в Централно управление на НАП се състоя заседание на Консултативния съвет към НАП. Основна и единствена тема бяха новите изисквания на Наредбата Н-18 във връзка с касовите апарати, софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) и електронните магазини.
От изминалото заседание стана ясно, че НАП ще обмисли предложение към финансовото министерство да бъдат удължени сроковете за привеждането в съответствие с изискванията на наредбата на касовите апарати и СУПТО от страна на търговците.
Прессъобщението от НАП за изминалото заседание
Национална агенция за приходите, работодателските и браншови организации, финансово-счетоводната общност и членовете на Консултативния съвет (КС) към НАП ще оценят съвместно мащаба на необходимите промени, произтичащи от Наредба Н-18. Предстои през идната седмица да бъдат идентифицирани производителите на софтуер за управление на продажбите, клиентите на този софтуер и спецификите на техния бизнес, както и необходимото време за смяна на фискалните устройства, адаптирането на компютърните системи и обучение на персонала, стана ясно на вчерашното разширено заседание на КС при изпълнителния директор на НАП.
По данни на приходната агенция към момента около 20 000 касови апарата и фискални принтера подават данни според новите изисквания. Наредба Н-18 задължава всички регистрирани по ДДС лица до 31 март да приведат в съответствие касовите си апарати и софтуерите за управление на продажбите с новите правила, целящи да намалят възможностите за укриване на обороти.
По данни на НАП, изнесени на заседанието, към края на 2018 г. регистрираните по ДДС са използвали 185 000 касови апарата и 40 000 фискални принтера. Поради липсата на законови изисквания досега, няма данни за броя на производителите и дистрибуторите на софтуер за управление на продажбите, нито за броя клиенти, които го ползват. Тази информация ще бъде събрана и анализирана в идните дни.
На срещата представителите на бизнеса заявиха подкрепата си към инициативите на НАП за намаляване на сивата икономика в страната и създаване на конкурентна среда, като изразиха опасения, че предвиденият срок може да се окаже недостатъчен за изпълнение се налага изясняване на спорни текстове в Наредба Н-18.
От изминалото заседание стана ясно, че НАП ще обмисли предложение към финансовото министерство да бъдат удължени сроковете за привеждането в съответствие с изискванията на наредбата на касовите апарати и СУПТО от страна на търговците.
Прессъобщението от НАП за изминалото заседание
Национална агенция за приходите, работодателските и браншови организации, финансово-счетоводната общност и членовете на Консултативния съвет (КС) към НАП ще оценят съвместно мащаба на необходимите промени, произтичащи от Наредба Н-18. Предстои през идната седмица да бъдат идентифицирани производителите на софтуер за управление на продажбите, клиентите на този софтуер и спецификите на техния бизнес, както и необходимото време за смяна на фискалните устройства, адаптирането на компютърните системи и обучение на персонала, стана ясно на вчерашното разширено заседание на КС при изпълнителния директор на НАП.
По данни на приходната агенция към момента около 20 000 касови апарата и фискални принтера подават данни според новите изисквания. Наредба Н-18 задължава всички регистрирани по ДДС лица до 31 март да приведат в съответствие касовите си апарати и софтуерите за управление на продажбите с новите правила, целящи да намалят възможностите за укриване на обороти.
По данни на НАП, изнесени на заседанието, към края на 2018 г. регистрираните по ДДС са използвали 185 000 касови апарата и 40 000 фискални принтера. Поради липсата на законови изисквания досега, няма данни за броя на производителите и дистрибуторите на софтуер за управление на продажбите, нито за броя клиенти, които го ползват. Тази информация ще бъде събрана и анализирана в идните дни.
На срещата представителите на бизнеса заявиха подкрепата си към инициативите на НАП за намаляване на сивата икономика в страната и създаване на конкурентна среда, като изразиха опасения, че предвиденият срок може да се окаже недостатъчен за изпълнение се налага изясняване на спорни текстове в Наредба Н-18.
100
КиК Инфо отправи запитване към НАП във връзка с електронните магазини и Наредба Н-18.
Търсехме потвърждение за това дали са задължени да се обявяват в НАП електронните магазини, които приемат плащания само по банков път или само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
На нашите два въпроса:
1) Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само по банков път, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?
2) Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?
Отговорът от Националната агенция за приходите е следния:
„Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например, банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.
Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.“ (курсивът е на редакцията)
Писмото с целия отговор от НАП можете да изтеглите от тук.
Важно е да се отбележи, че при доставка или продажба на стоки или услуги, за които се плаща с банкова карта, също се издава фискален бон. По силата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба или доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Вижте също темата Относно електронните магазини и декларирането им в НАП.
Търсехме потвърждение за това дали са задължени да се обявяват в НАП електронните магазини, които приемат плащания само по банков път или само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
На нашите два въпроса:
1) Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само по банков път, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?
2) Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?
Отговорът от Националната агенция за приходите е следния:
„Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например, банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.
Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.“ (курсивът е на редакцията)
Писмото с целия отговор от НАП можете да изтеглите от тук.
Важно е да се отбележи, че при доставка или продажба на стоки или услуги, за които се плаща с банкова карта, също се издава фискален бон. По силата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба или доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Вижте също темата Относно електронните магазини и декларирането им в НАП.