Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО), подписана на 26 март 2015 г. в София.

Новата Спогодба ще отмени действащата към настоящия момент, която е от 1987 г. и в която липсва актуална и съответстваща на последните тенденции в областта на данъчното облагане регламентация на процеса за обмен на информация между държавите, на отношенията между свързани компании, на мерките за борба със заобикалянето на данъчното законодателство и др. Това води до ограничено прилагане на СИДДО и до невъзможност съответната държава да провежда ефективна борба с укриването на данъци и данъчните измами.

Подписаната нова Спогодба ще бъде ефективен инструмент за регулиране по най-благоприятен и взаимноизгоден начин на данъчните отношения между двете страни в областта на международното двойно данъчно облагане. Тя ще съдейства за укрепване и стимулиране на икономическото сътрудничество във взаимен интерес.

Главна инспекция по труда напомня на работодателите да съобразят режима на работа с високите температури.

Във връзка с предстоящите летни горещини Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" напомня на работодателите, че трябва да предприемат мерки за защита на живота и здравето на работещите от неблагоприятните климатични условия. Изискванията към работните места във връзка с микроклимата са подробно описани в Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

При работа на открито работодателят е длъжен да се съобразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метрологични условия – вятър, висока температура, дъжд, мъгла. Да прецени доколко неблагоприятните климатични въздействия могат да застрашат живота и здравето на работниците му и да вземе съответните мерки. Такива могат да бъдат промяна на работното време, тип работа, която е по-безопасна при дадени условия, подходящи лични предпазни средства, да осигури помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма. Всички тези мерки са описани в Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места, а именно:

-  създаване на подходяща организация на работния процес и/или работното време, вкл. осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност;

- създаване на подходяща организация на работните места;

- осигуряване на колективни средства за защита при работа на открито, особено по отношение на риска от слънчев/топлинен удар, преохлаждане и измръзване;

- осигуряване на подходящо работно облекло;

- осигуряване на места за почивка с подходящи условия за възстановяване на топлинния баланс на организма;

- достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс на организма;

- осигуряване на наблюдение или средства за комуникация за работещите на открито на изолирани работни места;

- осигуряване на долекарска и първа медицинска помощ, както и подходящо транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние за оказване на медицинска помощ.

В закрити помещения оптималната температура през топлия период трябва да бъде между 18 и 25 градуса. Допустимата температура през лятото на работните места не може да бъде над 28 градуса. В Наредбата са определени и изключения, според които при жеги навън, температурата в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимата, но не повече от 33 градуса.

В нея са въведени още определения за постоянно работно място, помещения със значително и незначително топлинно натоварване, за лека, средно тежка и тежка физическа работа, от която зависят параметрите на микроклимата, за климатизирано помещение, студен и топъл период на годината, когато средната денонощна температура е под и над 10 градуса. Обяснено е подробно и как трябва да стават измерванията – в два последователни дни или в един, но когато климатичните условия са най-неблагоприятни. Кога климатичните условия са най-неблагоприятни се определя след съгласуване с представителите на работниците и служителите.

Отложеният отпуск за годината ще може да се ползва най-късно до 30 юни на следващата. Тези промени в Кодекса на труда приеха на второ четене от Народното събрание днес.

Според измененията платения годишен отпуск ще може да бъде отложен за следващата календарна година от работодателя при наличието на важни производствени причини, а от страна на работника или служителя – в случай, че ползва друг вид отпуск или по негово искане.

Ако обаче работодателят не е разрешил ползването на отпуска при посочените случаи и в дадения шестмесечен срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му. Необходимо е обаче преди това той да уведоми писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

“Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой (когато няма работа) повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага”, решиха още депутатите на днешното си заседание.

Сключването на еднодневни трудови договори в селското стопанство

Еднодневните трудови договори ще могат да се сключват в основна икономическа дейност "Растениевъдство" само за прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят. Такива трудови договори ще могат да бъдат сключвани с един работник общо за не повече от 90 работни дни в календарна година. Предвидено е за тях да не се подават уведомления в НАП, а за изпълнението на работата да не се връчва длъжностна характеристика, както и да не се издава заповед за прекратяване. Работниците ще се осигуряват само във фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест".  Прослуженото времето по този трудов договор не се признава за трудов, а само за осигурителен стаж.

Други промени

Увеличен е срокът  от 3 на 7 дни за изпращане на уведомление до НАП от работодателя за сключен трудов договор. Изрично се регламентира работодателят да води трудово досие на всеки работник или служител, което се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение. Служителят има право на заверени копия от досието.

Възстановява се действащата до 2012 г.  възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Въвежда се възможност за работно време с променливи граници, като се спазва 40-часовата работна седмица. С промяната на работодателите се дава възможност да определят работното време с променливи граници, а работникът да може да отработва в рамките на седмицата часовете, в които е отсъствал по лични причини.

Правителството създаде Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с председател министъра на финансите, който е национален координатор на подготовката на страната ни за въвеждане на единната валута. Членовете на съвета са заместник-министър на финансите, подуправител на Българската народна банка, член на Комисията за финансов надзор, заместник-министри на икономиката, външните работи, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, правосъдието и други. Съветът ще се подпомага от експертни работни групи, които в рамките на своята компетентност непосредствено ще осъществяват практическата подготовка за членство на страната ни в еврозоната.

Сред основните функции на Съвета ще бъде разработване на проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България, изготвяне на предложение до Министерския съвет за определяне на целева дата за приемане на еврото, организацията и координирането на практическата подготовка на страната ни за членство в еврозоната и ръководство и координиране на работата на експертните работни групи.

От днес минималната работна заплата става 380 лева, а всички пенсии за стаж и възраст, отпуснати до края на миналата година, се индексират с 1,9%.

Минималната работна заплата се увеличава от 360 на 380 лева, след като преди няколко седмици правителството гласува повторно постановлението за вдигане на минималното възнаграждение. Предишното постановление беше отменено от Върховния административен съд, заради неспазена процедура за съгласуване с бизнеса и синдикатите. Следващото й увеличение е планирано за началото на 2016 г. с още 40 лева.

По-високи от днес стават и пенсиите за трудова дейност. Минималната пенсия за стаж и възраст става 157 лева и 44 стотинки, а максималната пенсия нараства от 840 до 910 лева. Определен е и нов размер на социалната пенсия за старост - 115 лева.

Изплащането на индексираните пенсии започва на 7 юли, напомнят от НОИ. От днес започва и приемът на молби за отпускане на енергийни помощи за следващата зима. Те се подават по постоянен адрес, а крайният срок е 31 октомври.

В трудовата книжка се записва трудов стаж.

УП-2 се издава за удостоверяване на осигурителен доход. Това не е документ за удостоверяване на трудов или осигурителен стаж. В УП-2 се пресмята календарен период, а не стаж.

УП-3 се издава за удостоверяване на осигурителен стаж и съответно се изчислява по различен начин и различни формули от календарния период в УП-2 и от трудовия стаж, който се вписва в трудовата книжка.

Относно стажът и документите:

1. Трудовият стаж се удостоверява с трудова книжка. Трудовият стаж може да е различен от посоченото в УП-2 и УП-3.

2. Осигурителният стаж се удоставерява с УП-3. Когато осигурителният стаж е равен на трудовия, то този факт се записва в трудовата книжка, и тогава издаването на УП-3 не е задължително. Осигурителният обаче може да е различен от посочения период в УП-2 и трудовия стаж в трудовата книжка.

3. УП-2 се издава за удостоверяване на осигурителен доход. Посоченият период в УП-2 не е стаж и може да се различава от трудовия стаж в трудовата книжка и осигурителния стаж в УП-3, защото се изчисляват по различен начин с други формули.

В сградата на Европейската комисия в Брюксел се проведе изслушване по жалбата по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) България срещу Гърция. Изслушването беше председателствано от Хайнц Зурек –генерален директор на ГД „Данъчнo облагане и митнически съюз“ и Йоханес Лайтенберг – заместник генерален директор на Правната служба на Комисията, в него участваха още 10 представители на ЕК, 4 представители на Гърция и 3 представители на България.

Българската страна представи позицията си по жалбата, както и основните мотиви за нарушението на правото на ЕС, и по-конкретно на основополагащите принципи, залегнали в ДФЕС. Това са принципите за свободно движение на стоки, услуги и капитали, за свободата на установяване, както и принципите за правна сигурност, недискриминация и пропорционалност. Бяха представени и допълнителни мотиви по проекта на Решение на Министерството на финансите на Гърция за прилагане на член 21 от Закон 4321/2015, тъй като с разпоредбите на решението се създава още по-голяма правна несигурност за лицата, както и значително увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса.

Гръцката страна представи позицията си по жалбата и причините, поради които е предприета тази данъчна реформа – защита на националната корпоративна данъчна основа и която е разработена на базата на различни документи (препоръки, съобщения), издадени от ОИСР и ЕК, свързани с въвеждане на мерки срещу намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби/BEPS, и счита, че не нарушава правото на ЕС. Позицията на гръцката страна не беше обоснована, като единствено се твърдеше, че се ползват най-добрите практики за борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, без да се посочат конкретни примери.

По позицията на Гърция България представи допълнителни аргументи, включително и по документи, разработени от ОИСР по плана BEPS, независимо че спорът е по отношение доколко гръцките законови и подзаконови разпоредби са съвместими с правото на ЕС и не би следвало да се посочват като аргументи документи и становища на ОИСР. България посочи, че е включена в гръцкия списък единствено поради 10% ставка за корпоративен данък и Гърция е единствената държава, която е включила в списъка на държавите с преференциален данъчен режим държави членки на ЕС. Държавите членки са въвели национални списъци на държавите с преференциален данъчен режим в изпълнение на Препоръка 8805/2012 г. на Комисията, но в препоръката изрично се подчертава, че се отнася само до трети страни, които не спазват минималните стандарти за добро управление. Мерките, включително и по отношение на третите страни, трябва да бъдат съвместими с правото на ЕС и по специално със залегналите в ДФЕС основни свободи.     По допълнителните аргументи на България гръцката страна не представи мотиви, а посочи че мерките са насочени за борба с укриването на данъци.    

Европейската комисия зададе въпроси на представителите на двете страни и при изготвянето на мотивираното си становище ще се съобрази с писмените и устно изразените съображения. Становището на ЕК се очаква да бъде оповестено до 18.08.2015 година.

Представените в изслушването от българска страна мотиви и аргументи за жалбата можете да видите ТУК.

Само билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници и талоните и фишовете за участие в хазартни игри са без фискален бон.

От 21 юли всички търговци и институции, които дават билети срещу своите услуги, ще трябва да регистрират и отчитат продажбите си чрез фискален касов апарат. Това означава, че касовите бележки ще са задължителни при продажбата например на билети за посещение на музей, спортни събития, концерти, за ползване на шезлонг, чадър на плажа и др. Това гласят последните промени в Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, публикувани миналата седмица в Държавен вестник.
 
Изключение от новото правило за издаване на касови бележки при продажба на билети срещу услуги се прави в случаите, когато става въпрос за продажба на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, както и при продажбата на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри. Тези билети за транспорт или участие в хазартни игри обаче трябва да съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата, както и да са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.

До сега всички търговци и институции, които продаваха билети, отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, не бяха длъжни да ги регистрират и отчитат чрез фискален касов апарат. Сега всички те имат един месец от влизане в сила на промените в наредбата – до 21 юли, за да си закупят и регистрират в НАП своя касов апарат.

Солидарна отговорност на по-широк кръг лица, призовки от НАП, обявяване на недействителност на сделки, затягане на фискалния контрол и други промени предвижда законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Законопроектът е предложен от Министерство на финансите. В него се предвижда солидарна отговорност за кръг от лица, които са участвали в управлението на предприятието. Целта на предвидената с проекта промяна в разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е свързана с разширяването на отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В случаите, когато са укрили факти и обстоятелства, подлежащи на обявяване пред органите по приходите и в следствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, то солидарна отговорност за задълженията за данъци и осигуровки заедно с предприятието ще носи:
•   член на орган на управление;
•   управител;
•   прокурист;
•   търговски представител;
•   търговски пълномощник;
•   упълномощено лице, осъществявало дейност по управление.

Практика при осъществяването на данъчните измами е използването на подставени лица без имущество, които не осъществяват дейност за задълженото лице, на което изцяло привидно са управители. Дейността се осъществява изцяло от упълномощени лица, участници в данъчната измама. Съответно след натрупване на задължение от търговеца, възлагането на отговорност по чл. 19 от ДОПК е лишено от смисъл и практически ненужно, доколкото управителят не притежава имущество. Това силно снижава полезността на този институт и го прави на практика неизползваем в борбата срещу данъчните измами, изтъква като мотиви финансовото министерство.

Призовка за обяснения чрез непосредствено отговаряне на въпроси пред НАП

С предложението за създаване на нов чл. 59а от ДОПК се предвижда органът по приходите да може да изиска пояснения от страна в производството по реда на чл. 45 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Целта е да се осигури по-висока достоверност на даваните пояснения, както и тяхната непосредственост.

Предоставя се възможност на НАП да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняването на случая или за изпълнението на предприетите действия. В този случай се насрочва изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа по приходите.

При просрочени задължения по декларации, НАП да може да обявява недействителност на сделки

Предлага се промяна в чл. 216 от ДОПК съгласно която НАП ще има възможност да води искови производства за прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след натрупани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и след подадена декларация.

Промяната се налага и във връзка със съществуваща съдебна практика за отхвърляне на такива искове, основани на публични вземания, определени с декларации. (например: Решение № 166 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2009 г., ТК на ВКС, Решение № 228 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 530/2010 г. , ТК на ВКС, Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 308/2011 г., ГК на ВКС; Определение № 376/16.05.2014 г. по т.д. 4140/2013 г. на ВКС).

Разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е аналогична на исковото производство по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, така наречения Павлов иск. Същността на този иск е, че всеки кредитор по облигационно отношение, независимо от какъв договор е породено същото, може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. От значение в чл. 135 от ЗЗД е моментът на възникване на вземането, а не видът на договора, от който то произтича. Аналогично в чл. 216 от ДОПК моментът от значение за признаване правото на иск на държавата, в качеството й на кредитор, е моментът на установяване на публичното задължение.

ДОПК не прави разлика между публичните задължения в зависимост от начина, по който са установени. Глава четиринадесета от кодекса, озаглавена „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ въвежда освен установяване с ревизионен акт (чл. 108 от ДОПК), така и установяване чрез самоизчисляване в подадена от лицето данъчна декларация (чл. 105 от ДОПК). Действително установяването по чл. 105 от ДОПК е определено като предварително установяване, което обаче е с оглед факта, че определени с данъчна декларация, подадена от задълженото лице данъци и задължителни осигурителни вноски, подлежат на окончателно установяване с ревизионен акт. Ревизията, обаче не е общият случай на установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски.

Основен принцип на данъчното право, е че в общия случай, задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се самоначисляват, чрез подаване на данъчни декларации. Разпоредбата на чл. 6 от ДОПК въвежда принципа на добросъвестност спрямо всички участници в производството, в това число и спрямо задълженото лице. Фактът, че за дадено вземане за данъци или задължителни осигурителни вноски не е възложена ревизия и не е издаден ревизионен акт, не означава, че това задължение не е възникнало или не е установено. То възниква по силата на съответния материален данъчен закон, а се установява в общия случай с подадената от задълженото лице данъчна декларация.

Връчване на документ чрез прилагане към досието без публикуване в Интернет

Предлага се промяна в процедурата по връчване чрез прилагане към досието. Съгласно досегашния ред, задължително е съобщението за връчването да се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и да се публикува в Интернет. Предложението е да отпадне императивното изискване на едновременно поставяне на съобщението на таблото и публикуването му в Интернет, като се предоставя възможност на органа на приходите да избере един от двата способа на оповестяване. В мотивите се посочва съществуващата практика на общинските органи в по-малките населени места, където не се използва масово Интернет.

Въвеждане на комплексно административно обслужване

С предложеното допълнение се създава допълнителна възможност информацията от данъчно-осигурителната сметка на лицето, съответно удостоверението за наличие на задължения да се получава от лице, различно от задълженото лице, когато задълженото лице изрично е посочило получателя пред орган по приходите.

МФ посочва, че предоставянето на тази възможност ще облекчи изключително много клиентите на НАП, ще намали разходите им (свързани с издаването на нотариално заверени пълномощни на трети лица), като едновременно с това ще се уеднакви редът за предоставяне на данъчна и осигурителна информация, независимо от това дали същата е част от данъчно-осигурителната сметка.

Друга промяна е свързана с предоставянето на възможност на компетентните административни органи от различните ведомства за целите на административното обслужване да изискват и да получават от органите по приходите удостоверения за наличие или липса на задължения на лицето.

След извършените промени в Административнопроцесуал ния кодекс и Наредбата за административното обслужване и въвеждането на комплексното административно обслужване, при предоставяне на административни услуги от административни органи, за същите възникна задължение да осигуряват по служебен път информацията и доказателствените средства, необходими за издаването на  съответния административен акт.

Удостоверението за наличие или липса на задължения е документ, изискуем  за значителен брой административни производства. Понастоящем ДОПК не дава възможност удостоверенията да бъдат издавани по искане на други държавни органи/администрации, нито за предоставянето им по служебен път на съответните органи. Предлаганата промяна цели създаването на такава възможност и ще доведе до оптимизиране на процеса по събиране на информация от компетентните органи, както и до намаляване на административната тежест за клиентите на НАП при получаване на административни услуги, предоставяни от други администрации във връзка, с които се изисква предоставяне на удостоверение за наличие или липса на задължения. Не на последно място, създаването на възможност за служебен обмен на удостоверения между органите на власт  ще намали разходите на гражданите и бизнеса и ще повиши доверието в администрацията.

Задължения за електронно съхраняване на информация

Предвидени са изменения в чл. 38 и чл. 39 от ДОПК, чрез които ще се регламентира съхранението на създадената в електронен вид информация, независимо от разпечатките и от водене на счетоводството на хартиен носител, както и достъпа до този вид информация. Целта на промените е да се подобри контролната дейност на Националната агенция за приходите (НАП) и постигането на ефективен процес, в който да се използва в максимална степен електронно съхраняваната информация от задължените лица по начин, защитаващ в максимална степен техните интереси и интересите на държавата при упражняване на правомощията ѝ по данъчно-осигурителен контрол за минали периоди.

Затягане на фискалния контрол

Предлагат се промени, свързани с повишаване на ефективността на проверките по фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. С предложението за промяна на чл. 12, ал. 2, т. 5 от ДОПК се предвижда в изпълнение на правомощията си по фискален контрол органът по приходите да изисква от водача на проверяваното транспортно средство да заяви очаквания час на разтоварване/получаване на стоката, респективно с предложението за промяна на чл. 13, ал. 2, т. 3 за водача на проверяваното транспортно средство се предвижда задължение да заявява пред органът по приходите очаквания час на разтоварване/получаване на стоката. Към момента нормативното изискване е органът по приходите да изисква, респективно водачът да заявява времето на пристигане на стоката, но практиката по осъществяване на фискалния контрол показва, че времето на пристигане на стоката, обект на контрол, се разминава с часове с времето на нейното разтоварване или получаване.

По-широк кръг от органи да имат достъп по данъчна и осигурителна информация

Предложено е допълнение в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ДОПК чрез което се разширява кръгът от органи с право на достъп до данъчна и осигурителна информация по отношение на органите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Достъпът до данъчно-осигурителна информация е необходим с цел предоставянето й за нуждите на разследвания, провеждани от ОЛАФ, както и с оглед задълбочаването на сътрудничеството между европейските и българските компетентни власти съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (Регламент № 883/2013). В тази връзка, чрез промяната ще се оптимизира сътрудничеството и обмена на информация с ОЛАФ при поискване на данни от НАП, представляващи данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ДОПК. Към момента, за целите на външни разследвания по смисъла на чл. 3 от Регламент № 883/2013, ОЛАФ упражнява правомощия за извършване на проверки и инспекции на място в държавите-членки, за нуждите на които се изисква данъчна и осигурителна информация. За осигуряване на по-ефективно взаимодействие между органите на ОЛАФ и органите на НАП при прилагането на Регламент № 883/2013, е необходимо създаването на изрично правно основание за разкриване на данъчна и осигурителна информация по искане на органите на ОЛАФ с цел успешното провеждане на разследванията на злоупотреби със средства на Европейския съюз.

Друга промяна относно правилата за разкриване на данъчна и осигурителна информация е свързана с преминаването към Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ на съответните административните звена на инспектората на Министерството на финансите, които осъществяват контрол върху дейността на приходните агенции. Предвижда се включване в структурите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ на инспекторат на пряко подчинение на ръководителите на приходните агенции.

Длъжностните лица от инспекторатите на НАП и Агенция „Митници“ ще имат право на достъп до всички сведения и документи в съответната приходна администрация, във връзка с извършваните от тях проверки. Те ще са длъжни да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на правоотношенията им със съответната агенция. Анализът показва, че централизирано на ниво министерство на финансите, звеното на инспектората не може да осигури оптималната ефективност на контрола, осъществяван върху приходните администрации, посочва финансовото министерство.

Целта е да бъде създаден и развит административен капацитет на проверяващите органи на инспектората в структурите на самите агенции, които да извършват всеобхватно, обективно, безпристрастно и точно проверките на база специфични познания за функционирането на двете приходни администрации. Промяната е свързана и с нарастващата необходимост от решителни действия по превенция и ограничаване на корупцията, с цел успешното реализиране на мерките и действията на приходните администрации в борбата с данъчните измами и митническата контрабанда. С цел нормативното обезпечаване на промяната са предвидени съответните изменения и допълнения в Закона за администрацията, Закона за НАП и Закона за митниците.

НАП да получава служебно лични данни на чужденци

Предлага се изменение в разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ДОПК с цел създаване законово основание НАП да получава информация за личните данни на чужденците, която понастоящем Министерството на вътрешните работи (МВР) не е възможно да предоставя, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за МВР. Промяната е необходима с цел да се регламентира служебното вписване в регистъра на НАП и на данните, съдържащи се в българските лични документи, издавани на пребиваващи в Република България чужденци. Посочената информация е от значение за идентификация на чуждестранните лица и намаляване на административната тежест.

По този начин НАП ще има възможност да извършва служебно вписване на данните в регистъра без да е необходимо лицата да посещават лично офисите на агенцията.

Отпадане на възстановяването на присъдени суми, обезщетения и направени разноски

Предлага се отмяна на т. 3 на чл. 129, ал. 5 от кодекса, съгласно която на прихващане или възстановяване в полза на задълженото лице подлежат присъдени суми, обезщетения и направени разноски в хода на съдебно или административно производство. При прилагането на действащата редакция на чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК се стига до изплащане на присъдени в полза на лицата вземания, произтичащи от частноправни отношения, като изплащането се извършва не от предвидения за това кредит от бюджета на НАП (съгласно реда на чл. 519, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс), а от бюджетната сметка, по която се събират данъци и задължителни осигурителни вноски. По този начин, освен че по отношение на НАП разпоредбата на чл. 519 от ГПК остава неприложима,  но и необосновано се накърнява бюджетната сметка в полза на вземания на лицата, произтичащи не от публичноправното им отношение, а от частноправни отношения с агенцията.

Предложението има за цел преодоляване на неравнопоставеното положение на НАП спрямо другите ведомства, тъй като НАП е обвързана с 30-дневен срок, след като ѝ бъде предявен съответния акт, да извърши прихващане и/или да възстанови сумите, като при забава дължи законната лихва (чл. 129, ал. 5 и 6 от ДОПК).

Удовлетворяването на претенциите за частноправните вземания за присъдени суми, обезщетения и разноски (в т.ч. съдебно-деловодни), които не попадат в обхвата на изрично изброените суми за публични вземания по в чл. 128, ал. 1 от ДОПК, следва да бъде реализирано по общия ред на чл. 519 от Гражданския процесуален кодекс или при наличието на предпоставки за прихващане с вземания на НАП от частноправен характер – по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Относно възстановяване на осигурителни вноски

Чрез промяна в чл. 130 от ДОПК се предоставя възможност в обхвата на публичните вземания, за които се прилага опростената процедура за възстановяване (подоходен данък или местен данък), да се включат и задължителните осигурителни вноски с цел облекчаване и ускоряване на процеса тяхното възстановяване. Промяната е необходима поради големия брой искания за възстановяване на задължителните осигурителни вноски и тромавата процедура по възстановяването им. Проверките за възстановяване на осигуровки са 22 % от всички проверки за прихващане и/или възстановяване в дирекция „Обслужване“.

Относно ревизионното производство

Предлага се промяна в разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, съгласно която се дава възможност, след преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор вместо пряко да възлага ревизионното производство по изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, да разпореди възлагането на ревизията на друг орган по приходите.

Изменението в чл. 134, ал. 1 от ДОПК има за цел оптимизиране на процеса на ревизионното производство по изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

При ревизия, възложена по реда на чл. 134 от ДОПК, органът, възложил ревизията, който следва да издаде и ревизионния акт е териториалният директор. В чл. 119, ал. 3 от ДОПК, обаче е предвидена хипотезата, когато органите по ал. 2 от същата норма (а именно органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията) не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване да се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице. На практика се получава колизия, при която ако в случаите на чл. 134 от ДОПК орган, възложил ревизията е териториалният директор и при издаването на акта той не може да постигне съгласие с ръководителя на ревизията, ревизионният акт или заповедта за прекратяване ще трябва да бъде издаден от друг орган, който обаче ще бъде определен пак от териториалния директор или оправомощено от него лице. Това на практика води до нарушаване на обективността при издаване на акта, предвидена в чл. 119, ал. 3.

Възлагането на ревизия от териториалния директор предполага впоследствие управление на процеса, контрол на качеството му, както и издаване на ревизионен акт. Предвид наличието на множество други задължения на териториалния директор – административни и организационни, е необходимо да отпадне прякото му участие в производство, което не е по-различно от другите производства по установяване на задължения, провеждани от ревизиращите екипи, съставени от органите по приходите. В тази връзка и цялостната организация на дейността в НАП е такава, че териториалните директори нямат пряко участие в дейността на агенцията по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Целта е разделяне на функцията по административно ръководство и контрол на териториалния директор от пряката дейност на органите по приходите, с оглед осигуряване принципите на обективност, самостоятелност и независимост при осъществяване на производството по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Промяната в чл. 156, ал. 5 от ДОПК има за цел единствено редакционно прецизиране на текста и съобразяването му с реда за обжалване на ревизионните актове, възприет в ДОПК (чл. 156, ал. 1), а именно съдебното обжалване да се извършва пред съответния административен съд.

Относно погасителната давност и предотвратяване неплащането на публични вземания

Промените относно давностните срокове за погасяване на публичните вземания в чл. 171, ал. 2 и чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК имат за цел предотвратяване неплащането на публични вземания вследствие на изтекли давностни срокове.

Промяна в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК предвижда към изключенията при отсрочване и разсрочване, по отношение на които не се прилага абсолютната десетгодишна давност, да се включи и хипотезата, при която изпълнението е спряно. За публичните вземания законодателят е въвел 10 годишна абсолютна погасителна давност, независимо от прекъсванията и спиранията на давностния срок. Това решение от една страна е в полза на лицата, а от друга страна е мярка за стимулиране на административните органи, да предприемат необходимите изпълнителни действия за да съберат своето вземане. В разпоредбата на чл. 171, ал. 2 е предвидено изключение, съгласно което публичното задължение не се счита за погасено с изтичането на 10 годишния давностен срок, когато е отсрочено или разсрочено. Това е така, защото отсрочването или разсрочването се разрешават по искане на длъжника и са в негова полза, и когато са допуснати, не могат да бъдат предприемани действия по принудително изпълнение. С проекта се предлага аналогично изключение да се допусне и в хипотезите на спряно изпълнение (при спряно изпълнение на акта, установяващ вземането или при спряно принудително изпълнение по чл. 222 от ДОПК - при поставяне на длъжника под запрещение, при повикване на длъжника на учебен сбор, при смърт на длъжника и в други случаи, предвидени в закон). Спирането на изпълнението се допуска в полза на длъжника и за времето на спиране, органът не може да предприема изпълнителни действия, което ограничава възможността за събиране на вземането в рамките на давностния срок, регламентиран с чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Например в рамките на 10 годишния абсолютен давностен срок изпълнението може да бъде спряно за две, три или повече години през които не могат да бъдат предприети изпълнителни действия за реализиране на имуществото на длъжника, респ. за погасяване на вземането.

Предложена е и промяна в разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В сега действащата разпоредба, срокът на спиране на давността, в случаите на започнало производство по установяване на публично вземане, е до издаването на акта, но е ограничен до една година. Предлага се да отпадне едногодишното ограничение на допустимия срок за спиране на давността.

В практика на органите по приходите, когато е образувано наказателно производства по Глава седма от Наказателния кодекс „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“ срещу задължено лице, на което е връчена заповед за възлагане на ревизия и е образувано ревизионно производство, ревизионното производство в голяма част от случаите се спира на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. До приключване на наказателното производство спряното ревизионно производство не може да бъде възобновено, а понякога това продължава повече от една година. Подобни са и случаите на връщане на преписката за нова ревизия, тъй като времето на първата ревизия, административното обжалване и втората ревизия надхвърля 1 година, както и случаите на удължаване на срока на ревизията от изпълнителния директор на НАП. В такива случаи по обективни причини давността на публичното вземане, предмет на установяване в спряното ревизионно производство, би изтекла преди самото производство да може да бъде възобновено. Що се отнася до защитата на задълженото лице срещу необосновано дълго спряно ревизионно производство, следва да се подчертае, че правата на лицето са защитени от законодателя с предоставената възможност за обжалване на заповедта за спиране на ревизионното производство, както и отказа за спиране на производството. Наред с това, лицето разполага и с възможността във всеки един момент да поиска възобновяване на спряното ревизионно производство, както и да обжалва отказа за възобновяване, каквато е трайната административна и съдебна практика. В този смисъл, предложената редакция на разпоредбата е цел да обезпечи събирането на публичното вземане, преди изтичането на давностния срок, а не да се заобикалят сроковете за данъчно-осигурителен контрол, чрез незаконосъобразни спирания на производствата.

Предлага се и допълнение в разпоредбата на чл. 173 съгласно което публичните вземания ще се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 (десетгодишната абсолютна погасителна давност). Промяната е относима за всички публични вземания, посочени в чл. 162 от ДОПК, а не само за тези, установявани от органи на НАП.

Да отпадне изпращането на покана за доброволно изпълнение от НАП

Промяната в чл. 182 от ДОПК се налага с оглед оптимизиране на процеса по събиране на публичните вземания чрез отмяна на дублиращи се действия в различните етапи на производството. С настоящото предложение се предвижда отпадане на задължението на публичните взискатели да изпращат покани за доброволно изпълнение.

Уведомяването чрез покана не е първоначалният акт, от който лицата узнават за наличието на дължими от тях публични вземания. С оглед защита правата на лицата, всички актове, с които се установяват публични вземания, подлежат на връчване и в тях е определен срок за доброволно изпълнение. От друга страна, декларациите, като самостоятелно изпълнително основание, се подават от задължените лица. С тях те сами изчисляват основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски, които са задължени да внасят в предвидените от закона срокове.

Към настоящия момент, задължително условие за пристъпване към последващи действия за събирането на публични вземания е не само изпращането на покана на лицето, а нейното надлежно връчване. Установената към момента практика показва значително забавяне на процеса, поради затруднения при връчването на поканата, в преобладаващия брой случаи, поради умишлено и недобросъвестно възпрепятстване от страна на задължените лица. Следва да се има предвид, че на база данните за последните три години (2012-2014 г.) средногодишният процент на връчените покани спрямо издадените такива за същия период е 64 %.

Средногодишният размер на просрочените задължения за последните три години, за които издадените покани по чл. 182 от ДОПК не се връчват по общите правила (чл. 29-30 от ДОПК), е 1,52 млрд. лв. Продължаването на производството по събиране на тези вземания изисква ангажирането на допълнителен времеви и човешки ресурс, с оглед прилагане на правилата за служебно връчване (чл. 32 от ДОПК), което допълнително удължава и оскъпява цялостния процес. Всичко това води до заключенията за неефективност на процеса по събиране на публичните вземания и накърняване на принципа за бързина на производството при опазване интересите на държавата и длъжника.

След неизпълнение в предоставения с поканата 7-дневен срок, на задължените лица се предоставя отново възможност (трета по ред) за доброволно изпълнение като им се изпраща съобщение за доброволно изпълнение. С това съобщение, публичният изпълнител предоставя нов 7-дневен срок за доброволно да погасяване на задълженията.

С предложената промяна, правата на задължените лица не се засягат, тъй като и със съобщението за доброволно изпълнение те се информират за дължимото публично вземане, както и за последиците от неплащането му в предоставения срок, посочва МФ.

Същото има уведомителен характер и предхожда същината на процеса по принудително изпълнение. От друга страна, преди възлагането за събиране на вземането от НАП публичният взискател разполага с различни механизми да информира лицата за съществуващите публични вземания – по телефона, чрез посещение на място, изпращане на електронно съобщение и/или по друг подходящ начин. В тази връзка, НАП предоставя на лицата електронна услуга, достъпна с персонален идентификационен код (ПИК), чрез която получават информация относно вида и размера на непогасените им публични задължения, установявани и събирани от агенцията.

Наред с гореизложените аргументи, предложената промяна цели и уеднаквяване на публичното изпълнително производството с общото по ГПК. За сравнение в производството по ГПК, съдебният изпълнител изпраща до длъжника само една покана за доброволно изпълнение (чл. 428 от ГПК).

Ограничаване на отсрочване/разсрочване на публични задължения

Предлага се да се повиши прагът от 30 000 лв. на 300 000 лв., изискуем за размер на задълженията, които не са данъци и задължителни осигурителни вноски, за които ръководителите на администрациите, чийто орган е установил задължението могат да издават разрешение за разсрочване или отсрочване при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до две години от датата на издаване на разрешението.

Предложението цели уеднаквяване режима на отсрочване/разсрочване на другите публични задължения с този за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно предложението, компетентността на ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението, ще се приравни с компетентността на изпълнителния директор на НАП, който издава разрешения за отсрочване/разсрочване за данъци и/или задължителни осигурителни вноски в размер до 300 000 лв., когато разсрочването или отсрочването се иска за срок от две години от датата на издаване на разрешението.
 
Част от предложените промени са свързани с нормативните режими по принудително събиране на публичните вземания и повишаване на събираемостта, както и синхронизиране и уеднаквяване на нормативната регламентация по събиране на държавните и частните вземания.

Ускоряване на производството по принудително изпълнение

Дава се възможност на всички движими вещи, независимо дали могат да се класифицират като стоки, търгувани на борсите, да се реализират както чрез борсите или тържищата по установените за тях правила, за не повече от един месец от първоначалното им предлагане на съответната борса или тържище, така и чрез търг. Чрез предлаганите промени в чл. 242, ал. 3, чл. 243 и чл. 244 от ДОПК се отчита спецификата на дейностите по продажба на вещи в производството по принудително изпълнение по ДОПК, с оглед изискванията и специалните правила за продажба на стоки на стокови борси и тържища, регламентирани в Закона за стоковите борси и тържищата. Промените имат за цел бързина и ефективност на принудителното изпълнение по ДОПК.

Намаляват се сроковете за провеждане на публичните продажби, чрез промените в чл. 245, чл. 250 и чл. 254 от ДОПК, които се налагат и с цел съобразяване на сроковете за провеждане на продажбите с императивните срокове в чл. 191, ал. 2 и чл. 193, ал. 4 от ДОПК. Тези императивни срокове преклудират правото на публичният изпълнител на НАП да извършва изпълнителни действия върху имуществото на длъжника при конкуренция с изпълнително производство по ГПК или с производство по несъстоятелност по Търговския закон. В тези случаи, публичният изпълнител разполага с ограничен 6-месечен срок за приключване на реализацията на имуществото, върху което е започнало принудително изпълнение за удовлетворяване на публичните вземания срещу длъжника. След изтичането на 6-месечния срок, имуществото се реализира от съдия-изпълнителя, респ. от синдика.

Оптимизира се и процесът по водене на кореспонденция на публичния изпълнител с участниците в търга и по специално със следващите наддавачи, в случай, че обявеният за купувач не внесе цената в срок. При сега действащата уредба, на практика, едно лице или свързани лица, посредством едно много ниско наддавателно предложение близко до първоначалната продажна цена, едно много високо наддавателно предложение и няколко междинни наддавателни предложения, могат да придобият имота на най-близката до началната цена, като се загуби само един депозит - този на първия обявен за купувач. Предложенията за промяна в разпоредбите на чл.  247-249 и чл. 254 от ДОПК целят постигане на по-висока цена при реализация на вещите и погасяване на разноските, като не се дава възможност за изтегляне на депозитите, преди определяне на купувач.

Налагане на обезпечение по застрахователна стойност на активите

Предвидената промяна в разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, съгласно която водеща стойност при налагането на обезпечителни мерки върху активи на длъжника ще бъде тяхната застрахователна стойност, когато активът е застрахован, има за цел да осуети недобросъвестното поведение от страна на задължени лица, които за да се снабдят с удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК предлагат като обезпечение активи със значително завишена балансова стойност или целят спиране на изпълнението. Запазва се правилото, налагането на обезпечителни мерки върху недвижими имоти да се извършва по данъчна оценка на имота.

По-бърза процедура за налагане на запор върху дял от търговско дружество

Предвижда се запорът върху дял от търговско дружество да се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, като запорът ще се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и ще има действие от вписването. Агенцията по вписванията ще уведомява дружеството за вписания запор. С промяната в чл. 203, ал. 8 от ДОПК се създава уредба по аналогия с чл. 517, ал. 1 от ГПК и се постига синхронизиране със Закона за търговския регистър (ЗТР), съгласно който в търговския регистър при Агенция по вписванията се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване (чл. 4 от ЗТР).

Възбрана върху кораб

Прецизира се редът за налагане на възбрана върху кораб. Предвижда се възбраната да се вписва в съответните регистри на корабите при Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Промяната се налага тъй като липсва нормативно определен ред възбраната върху кораб да се извършва чрез вписване на постановлението с разпореждане на съдия по вписванията. Липсата на регламентация за вписване на възбрана върху кораб от своя страна затруднява действието на възбраната спрямо трети лица с оглед непротивопоставимостта спрямо държавата на придобитите права, след датата на вписването. Съгласно Кодекса на търговското корабоплаване (чл. 47 от кодекса) всяко прехвърляне на собственост, както и учредяване на ипотека, върху кораб или кораб в строеж, може да се противопостави на трети лица само след вписването в съответния регистър на корабите.

Спиране на принудителното изпълнение при особени случаи

С предложения текст на чл. 222а от ДОПК се създава възможност принудителното изпълнение да бъде спряно, ако след определяне на начина на продажба до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, длъжникът внесе 20 на сто от размера на вземанията. Чрез предложението се предоставя възможност, длъжникът да съхрани имуществото, обект на изпълнение. Мярката ще стимулира доброволното изпълнение и ще намали административната тежест на задължените лица. Аналогична е и разпоредба на чл. 454 от Гражданския процесуален кодекс.

Изоставени в полза на държавата вещи

Промяната предвижда в случаите на иззети в хода на принудителното изпълнение вещи, собственост на длъжника, че ако в тримесечен срок от уведомяването му длъжникът не вдигне вещите, същите се считат за изоставени в полза на държавата. Създава се ред и начин за действие по отношение на вещи, собственост на длъжници, които са се дезинтересирали от вещите си и по този начин създават разходи на администрацията за съхранение. Особено спешна нужда от регламентация е необходима с оглед стоките – обект на фискален контрол, които са бързоразвалящи се, а не могат да бъдат реализирани, тъй като срокът им на годност е изтекъл, в някои от случаите и преди да е установено вземането на НАП.

Привличане на независим оценител или друго лице от съответната професия

Съгласно предложението за промяна в чл. 235 от ДОПК, при необходимост за оценката на вещи, предмет на принудително изпълнение отпада задължението да бъде привличан оценител от специално воден от НАП регистър на оценителите, а ще може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може, или откаже да извърши оценката, ще може да бъде привличано друго лице от съответната професия или област.

Промяната се налага от факта, че със  Закона за независимите оценители (обн., ДВ. бр. 98 от 2008 г.) се регламентира реда за получаване на сертификат за правоспособност на независим оценител и регистрацията в регистъра на Камарата за независимите оценители. Поддържането на списък в НАП на оценителите е лишено от смисъл предвид поддържането на актуални данни на лицата, притежаващи сертификат за независим оценител в регистър на професионална организация каквато е Камарата на независимите оценители.
Отпадане на контролната оценка в хода на производството по принудително изпълнение

Целта на предложението за отмяна на възможността за извършване на контролна оценка на вещите, предмет на изпълнението и нейното обжалване (чл. 236 и чл. 258, ал. 5 от ДОПК) е да се постигне бърз и ефективен изпълнителен процес по ДОПК, конкурентен и равностоен на производството по ГПК. Контролната оценка в производството по принудително изпълнение е отделно производство по оценяване на вещите, предмет на изпълнението, което представлява тройна експертиза и се извършва по процедура, характеризираща се с голяма продължителност в противовес на изискуемата бързина за изпълнителния процес. Контролната оценка се обжалва по отделен ред, което допълнително забавя производството. Голямата продължителност на изпълнителното производство не е нито в интерес на длъжника, нито в интерес на държавата, защото изисква значителен финансов ресурс. Например, заплащане на възнаграждение на пазач  времето до продажбата на вещта, период, който не може да се определи, поради ограниченията на пазара и покупателната способност на евентуалните  купувачи. За сравнение, в производството по ГПК, държавата се счита за присъединен взискател и събирането на публични вземания по реда на ГПК не предвижда подобни възможности за оценяване и обжалване.

Разширяване на кръга от вещи, подлежащи на реализация чрез продажба на постоянно определени места

Предлаганите изменения в разпоредбите на чл. 238, ал. 5 и чл. 240 от ДОПК целят осигуряване на бърз и ефективен изпълнителен процес по ДОПК чрез разширяване кръга от движими вещи, които се реализират чрез публична продажба на постоянно определени места като максималният праг на първоначалната цена на продаваните вещи се завишава от 500 лв. на 5000 лв. Аналогичен е  и текстът на чл. 474, ал. 5 от ГПК.
 
Предложени са и промени в Закона за Националната агенция за приходите, свързани с функционалните компетентности на агенцията по събиране на публичните вземания.

Със законопроекта се предлага да се създаде нова разпоредба чл. 13а, която изрично да определя дисциплинарно наказващия орган, предвид на регламентираните в чл. 13 от закона два вида правоотношения в агенцията – по Кодекса на труда и служебни правоотношения, спрямо които се прилага Законът за държавния служител.

Предвижда се да се прилага давностен срок за налагане на дисциплинарни наказания, различен от едногодишния срок по Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Основният мотив за направеното предложение е, че дейностите, възложени на НАП като специализиран държавен орган към министъра на финансите по установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, респ. определени със закон частни държавни вземания, са свързани с обезпечаването на голям обществен интерес. В тази връзка, МФ посочва, че е целесъобразно да се предвиди по-дълъг срок за налагане на дисциплинарно наказание, считано от  извършване на нарушението, а именно 2 годишен давностен срок.

Основен мотив за предложението е свързан с продължителността на производствата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно възможностите за продължаване на срока (чл. 25 от ДОПК), за възобновяване на срока (чл. 26 от ДОПК), за спиране, възобновяване и прекратяване на производството (чл. 34 от ДОПК и следващите). Именно тези срокове обосновават необходимост от по-голяма продължителност на периода от извършването на евентуално нарушение в хода на посочените производства до налагане на наказанието. Следва да се отбележи, че откриването на нарушението би могло реално да се осъществи в по-късен момент след  неговото извършване, което означава, че виновните служители няма да понесат своята дисциплинарна отговорност, поради изтекъл едногодишен давностен срок (по Закона за държавния служител, респ. Кодекса на труда), независимо, че 2-месечният срок от откриване на нарушението все още не е изтекъл.

Друга група промени в Закона за Националната агенция за приходите предвижда при назначаването на  новоназначените служители, органи по приходите  в организацията да преминават обучение за усвояването на базови  знания и умения по данъчните и осигурителните закони, системата за управление на приходите, финанси и счетоводство, процесите и процедурите по прилагането  им  в практиката, като по този начин ще усвоят необходимите компетентности за единното тълкуване на законите и тяхното правилно използване в практическата  им  дейност. Чрез участието им в базово обучение с продължителност до 3 месеца на новоназначените служители се осигурява тяхното безпроблемно адаптиране към новата  работна среда, включването им в структурните звена и умения за екипна работа.

С проекта на ЗИД на ДОПК можете да се запознаете от тук.

Предложеният проект на нов Закон за счетоводството е изготвен във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Директива 2013/34/ЕС).

Мотивите към проекта на Закон за счетоводството посочват, че във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2013/34/ЕС е изготвен анализ на разпоредбите на действащия Закон за счетоводството с цел установяване на най-ефективния подход при транспониране на европейските счетоводни правила. Анализът показва, че е необходимо изготвянето на проект на нов Закон за счетоводството, а не на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, поради следното:

1. Значителни промени във връзка с транспониране на Директива 2013/34/ЕС Въвеждането на изискванията на Директива 2013/34/ЕС изисква изменения на почти всички съществуващи разпоредби, както и създаване на нови глави и раздели в закона, които не могат да намерят систематичното си място в действащия закон. Всички легални дефиниции на използваните термини трябва да бъдат променени, както и да се добавят нови.

2. Неефективна структура на действащия закон Структурата на действащия закон за счетоводството е неефективна, тъй като от една страна не е съобразен изцяло със спецификата на правната материя която урежда, а от друга страна структурата допълнително е усложнена в резултат на приетите 20 изменения и допълнения на законовите разпоредби за периода от приемането на закона (в сила от 1 януари 2002 г.) до 31 декември 2014 г.

3. Сложни и трудни за прилагане разпоредби в действащия закон, водещи до правна несигурност за лицата и администрацията и неединно прилагане на законодателството.

Голяма част от разпоредбите в Закона за счетоводството са сложни и неразбираеми, в резултат на което възникват проблеми при практическото прилагане на закона, както от лицата, така и от администрацията. Сложните законови разпоредби от една страна създават правна несигурност за лицата и администрацията, а от друга страна създават предпоставки за административни и съдебни спорове.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове разрешава се „отменяване на закон или неговото заменяне с нов, който се отнася до същата материя, само ако промените са многобройни и важни“.

Предвид, че промените в счетоводното законодателство са свързани с нова счетоводна директива, която отменя две европейски директиви въведени в действащия Закон за счетоводството и обхващат целия процес на счетоводната отчетност на предприятията е изготвен проект на нов Закон за счетоводството, а не закон за изменение и допълнение на действащия закон.

Предложеният проект на нов закон има за цел, от една страна, намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса, а от друга страна, създаване на ясни правила и процедури по отношение на счетоводната отчетност на предприятията.

Проектозаконът е структуриран в девет глави, които са в ясна и логическа последователност и в зависимост от счетоводния процес, а именно: общи разпоредби; категории предприятия и групи предприятия; финансови отчети; приложима счетоводна база; независим финансов одит; публичност на финансовите отчети; годишни доклади; бюджетни предприятия и административнонаказател ни разпоредби.

В глава първа „Общи положения” се съдържат разпоредби, регламентиращи приложното поле на закона, изискванията към съставянето и издаването на счетоводни документи, съхраняването на счетоводната информация, правата и задълженията на ръководителите на предприятията във връзка с организацията на счетоводната отчетност.

За първи път в националното счетоводно законодателство се предлагат разпоредби, свързани с:

1. Освобождаване от задължение за превод на български език на всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език. Съгласно действащото законодателство за всички документи се предвижда задължителен превод, с
изключение на документите, свързани с отчитане на данък върху добавената стойност;

2. Въвеждане на забрана за съставяне и отчитане на счетоводни документи за сделки, които изкривяват и изопачават действителното финансово и имуществено състояние на предприятието, както и осчетоводяването на фиктивни и привидни сделки, които прикриват други сделки, включително подкупването на длъжностни лица.

Разпоредбите са изготвени във връзка с изискванията за ефективна борба с водене на фалшиво счетоводство, съгласно Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по която Република България е страна.

С глава втора „Категории предприятия и групи предприятия” се въвежда нова и единна за целия Европейски съюз категоризация на предприятията, съобразно която са и задълженията на предприятията за съставяне на годишните счетоводни отчети, одит и публикуване. Директива 2013/34/ЕС въвежда счетоводните изисквания към предприятията не според правната им форма, каквито са досега действащите изисквания, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т.е. според големината на предприятията.

С проекта се предлага въвеждане на четири категории предприятия – микро-, малки, средни и големи предприятия и три групи предприятия, изцяло в съответствие с изискванията на директивата.

Директивата предоставя възможност на държавите-членки да не въвеждат категорията микропредприятия и същите да се третират като малки предприятия.
 
Следва да се отбележи, че в този случай не могат да се ползват облекченията, предвидени за микропредприятията, а именно: съставяне на съкратен баланс и отчет за приходите и разходите само по раздели, освобождаване от изготвяне на приложение към финансовите отчети и от изготвяне на годишен отчет за дейността.

С цел намаляване на административната тежест и разходите на микробизнеса, в проекта е предвидена категория микропредприятия, за да бъдат предоставени част от облекченията по директивата.

За категорията малки предприятия също се въвеждат редица облекчения, като съставяне на съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите.

Съгласно разпоредбите на директивата държавите-членки трябва да гарантират, че средните и големи предприятия, както и предприятията от обществен интерес ще подлежат на задължителен финансов одит. Допуска се в изключителни случаи държавите-членки да въведат задължителен одит и за малките предприятия, като се вземат предвид специфичните условия и потребностите на тези предприятия и на ползвателите на финансовите им отчети.

Отчитайки реалната икономическа обстановка в страната и в резултат на направения анализ на официално публикуваните финансови отчети на всички действащи предприятия, анализ на статистическите данни и информацията, предоставена от данъчните власти, с проектозакона се освобождават от задължителен финансов одит от независими регистрирани одитори само част от предприятията, попадащи в категорията „малки“. Така в проектозакона се предвижда малки предприятия, които не надвишават следните показатели, да бъдат освободени от задължението за одит:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Всички малки предприятия, които надвишават два от тези показатели ще подлежат на задължителен одит. Разбира се, в случай на необходимост всяко малко предприятие може да възложи извършването на одит, когато това се изисква по силата на друг нормативен акт, при кандидатстване за отпускане на кредит или на субсидии и финансиране от европейските фондове, при приемане на бизнес решения, за по-голяма сигурност на ръководството и собствениците на предприятието в качеството на счетоводната отчетност, при участие в обществени поръчки и други.

Освен освобождаване от задължителен финансов одит на част от малките предприятия, с проекта се предвиждат и други облекчения за тази подкатегория – съставяне на съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите само по раздели и групи, изготвяне на съкратено приложение към годишните финансови отчети, както и освобождаване от изготвяне на годишен доклад за дейността.

Със законопроекта се запазва досегашното право на част от малките предприятия да съставят годишен финансов отчет, който се състои само от баланс и отчет за приходите и разходите и да не съставят пълния комплект на годишен финансов отчет, но значително се разширява обхватът на предприятията, които ще се ползват от въведените облекчения.

Глава трета „Финансови отчети“ съдържа разпоредби, регламентиращи изискванията към финансовите отчети на предприятията. Прецизирани са разпоредбите, отнасящи се до общите принципи за водене на счетоводството. Хармонизирането на счетоводството в световен мащаб се стреми към унифициране на приложимите в практиката счетоводни принципи. В проекта са включени всички принципи съгласно изискванията на счетоводната директива, като формулировката на принципите съответства на Международните счетоводни стандарти, приети за прилагане в Европейския съюз с Регламент (ЕО)№ 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за прилагането на международните счетоводни стандарти.

С разпоредбите на тази глава за първи път в счетоводното законодателство се въвеждат облекчения за дъщерни предприятия, които им позволяват да не изготвят доклад за дейността и пояснителни приложения към годишния финансов отчет, когато отговарят на определени условия.

По отношение съставянето на консолидирани финансови отчети счетоводната директива не въвежда различен ред от досега действащите европейски нормативни актове. Новото е, че с проекта се въвеждат облекчения при съставянето на консолидирани финансови отчети, въз основа на опциите дадени на държавите-членки в директивата. В действащия Закон за счетоводството са били транспонирани само задължителните изисквания за съставянето на консолидираните финансови отчети и страната ни до момента не се е възползвала от нито едно облекчение, предоставено от европейското законодателство.

Глава четвърта „Приложима счетоводна база“ регламентира приложимата счетоводна база. С проекта се въвежда изцяло нов подход по отношение прилагането на международните и националните счетоводни стандарти. Съгласно действащото законодателство в България задължително се прилагат международните счетоводни стандарти и по изключение – националните. В проектозакона се предлага само големите предприятия и предприятията от обществен интерес да прилагат международните счетоводни стандарти, а всички останали предприятия националните стандарти.

Предоставено е и право на избор за малките и средни предприятия да прилагат международните счетоводни стандарти. Новият подход ще доведе до значително намаляване на административната тежест и разходите на малките и средни предприятия за счетоводни услуги и консултации. Международният стандарт за малки и средни предприятия, който е съобразен със спецификата на малкия и среден бизнес и е по-лесен за прилагане от международните счетоводни стандарти не е приет нито от европейските институции, нито в България. Очаква се прилагането на националните счетоводни стандарти за финансово отчитане на малките и средни предприятия значително да облекчи малкия и среден бизнес по отношение на счетоводната отчетност.

С глава пета „Независим финансов одит“ се регламентира извършването на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори. Съгласно проекта, на одит ще подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. средните и големите предприятия;
2. предприятията от обществен интерес;
3. средните и големите групи;
4. предприятия, за които това изискване е установено със закон;
5. част от малките предприятия, както бе отбелязано по-горе.

Глава шеста „Публичност на финансовите отчети“ регламентира изискванията за публикуване на финансовите отчети на предприятията за да бъдат те достъпни за заинтересованите потребители. Предвидените облекчения по отношение на публичността на отчетите са минимални, тъй като счетоводната директива предвижда освобождаване от публикуване на финансовите отчети на микро- и малките предприятия при условие, че в държавата-членка е изградена и функционира единна електронна точка за подаване на информация и тази информация е публична, т.е. общодостъпна. Към настоящия момент в България има създадена „единна точка“ за подаване на годишен отчет за дейността по Закона за статистиката и годишните данъчни декларации, но информацията не е публична и поради тази причина България не може да въведе облекченията по директивата относно публикуването на годишните финансови отчети.

Тъй като мерките за координиране в директивата не се прилагат за едноличните търговци, проектозаконът предвижда освобождаване от публикуване на годишните финансови отчети на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен финансов одит.

С разпоредбите на глава седма „Годишни доклади“ се регламентират изискванията за изготвяне на годишни доклади, които са: годишен доклад за дейността, доклад за плащанията към правителства и нефинансова декларация.

Изискванията за изготвяне на годишен доклад за плащанията към правителствата са изцяло съобразени с разпоредбите на счетоводната директива и са насочени към предприятията от добивната промишленост. Предприятията за добив на нефт, газ, минерални ресурси и дървесина ще трябва да разкриват информация за проектите, по които работят, сумите които се плащат на държавните и общинските институции, като за плащания над 100 хил. евро ще е необходимо предоставянето на аналитична информация – плащания за лицензи, бонуси, авторски и лицензионни възнаграждения, данъци и други. Информацията може да се представя на консолидирана основа.

Въвеждането на нефинансова декларация също е новост в счетоводната отчетност на Европейския съюз. Основната цел на нефинансовата декларация е разкриване на информация по отношение на социални въпроси; въпроси, свързани с работниците и служителите на предприятията; зачитане на правата на човека; превенция и борба с корупцията и подкупите, и други. Нефинансова декларация ще изготвят само големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които са с персонал над 500 души. Предвижда се разпоредбите, регламентиращи съдържанието на нефинансовата декларация да влязат в сила от 1 януари 2017 г.

Глава осма „Бюджетни предприятия“ регламентира счетоводната отчетност на бюджетните предприятия. Независимо, че от 1 януари 2014 г. отчетността на бюджетните предприятия е регламентирана в Закона за публичните финанси, общите счетоводни принципи и разпоредби се прилагат за всички предприятия, включително и бюджетните и следва да се запази тяхното място в новия Закон за счетоводството.

Глава девета „Административнонаказателни разпоредби“ регламентира административнонаказател ната отговорност при неспазване на изискванията на закона.

Директивата изисква от държавите-членки да определят пропорционални, възпиращи и ефективни санкции за неспазване на закона. Предложени са по-високи размери на глоби и имуществени санкции в сравнение със сега действащите. В допълнителните разпоредби на проектозакона са дадени легални дефиниции на използваните понятия.

В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, във връзка с въвеждането на новите изисквания за счетоводна отчетност, са предложени и необходимите промени в съответните нормативни актове.

Както бе отбелязано по-горе, разпоредбите на счетоводната директива се отнасят само за дружества и в нея не са включени едноличните търговци като правна форма, същите в проекта на Закон за счетоводството са приравнени на предприятия. Запазени са разпоредбите, предоставящи право на едноличните търговци, чиито приходи от продажби не надвишават 50 хил. лв. да водят опростено едностранно счетоводно записване, а годишният счетоводен отчет на едноличните търговци, чиито приходи от продажби не надвишават 200 хил. лв. да се състои само от отчет за приходите и разходите.

Министерство на финансите посочва, че промените няма да доведат до увеличаване на разходите на бизнеса. Предложеният законопроект няма да доведе до необходимост от допълнителни финансови средства за държавния бюджет. С проекта се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което по акта е изготвена справка за съответствие с европейското право.

С проекта на Закона за счетоводството можете да се запознаете от тук.

Месечната помощ за отглеждане на дете ще се спира до завършване на средно образование във всички случаи, в които детето, за което се получава, стане родител. Това реши парламентът на първо четене с промени в Закона за семейни помощи за деца, предложени от Министерския съвет. Народите представители приеха законопроекта на МС с 115 гласа „за“, 21 „против“ и 4 „въздържал се“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Мотивите: Заради необходимостта от подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане, както и по-голяма социална справедливост при предоставяне на семейни помощи.

Законодателят дава възможност, ако непълнолетният родител продължи да посещава редовно училище, да има право на еднократна помощ в размер, съответстващ на размера на прекратената помощ. Те обаче ще бъдат връщани в случай, че до навършване на 2-годишна възраст на детето, то бъде настанено за отглеждане извън семейството, поради виновно поведение на родителя или лицето, което го отглежда. Също така помощите при раждане на първо, второ и трето дете ще са с по-висок размер от сумата за четвърто и следващо.

Родителите, които не полагат грижи за децата си, не използват помощите по предназначение или не оказват съдействие при прилагане на мерки за закрила по смисъла на Закона за закрила на детето, пък ще получават помощи в натура.

Рестрикции са въведени и при изплащането на еднократната помощ на майките-студентки, която е в размер на 2880 лева. Тя ще изплаща на две равни части, като майките трябва да са записани редовна форма на обучение към датата на раждане на детето, да не са осигурени и да не получават обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.

"Разпоредбата за майките студентки трябва да се прилага преди новата академична година, а останалите текстове ще бъдат предвидени в закона за държавния бюджет за 2016 г.", обясни вицепремиерът Ивайло Калфин.

Въвежда се и санкция - лишаване от месечни помощи на лицата, които недобросъвестно са ги получили, но за срок, не по-дълъг от една година.

Предлага се законът да влезе в сила от 1 юли 2015 г., с изключение на няколко разпоредби, които ще влязат в сила от началото на 2016 г., тъй като финансовото им отражение трябва да намери място в закона за държавния бюджет за следващата година.

Правителството одобри днес Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, открита за подписване през януари 1988 г., и Протокола за изменението й, открит за подписване през май 2010 г.

До 31 декември 2015 г. България трябва да въведе в националното си законодателство разпоредби, регламентиращи осъществяване на задължителен автоматичен обмен на финансова информация за данъчни цели, в съответствие с Директива 2014/107/ЕС за изменение на Директива 2011/16/ЕС за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Основата за въвеждане на такъв задължителен автоматичен обмен на информация е Общият стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки (Стандартът CRS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той е основата на подготвеното от ОИСР Многостранно споразумение за автоматичен обмен на финансова информация между компетентните органи – MCAA.

Присъединяването на България към многостранната Конвенция, което ще се осъществи след ратификацията й от Народното събрание, е изискване преди присъединяването впоследствие към МСАА, респективно – прилагането от страна на България на Стандарта CRS. В Европейския съюз България е единствената държава-членка, която не се е присъединила към Конвенцията.

Влизането в сила на двата многостранни международни акта ще даде възможност на България да участва в общата борба срещу трансграничното укриване на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, като разходите за държавите и финансовите институции ще бъдат минимални.Страната ни ще може да участва в автоматичния обмен на финансова информация в световен мащаб, като получава информация за финансови сметки, притежавани от български местни лица и чуждестранни образувания, контролирани от български местни лица, в държавите-страни по Конвенцията и Споразумението. Същевременно, присъединяването към многостранните международни договорености ще допринесе за третирането на България като прозрачна данъчна юрисдикция с всички произтичащи от това положителни последици, включително стимулиране на инвестициите и положителен ефект върху българския финансов пазар и финансови институции.

На днешното си заседание Парламентът реши да отпадне задължението за предварителните графици за отпуските. Депутатите гласуваха на първо четене изменения и допълнения на Кодекса на труда.

Освен отпадането на графиците за отпуск, гласуваните на първо четене промени предвиждат:

1) Увеличение на срока за изпращане на уведомление до НАП за всеки сключен трудов договор от 3 на 7 дни;

2) При дисциплинарно уволнение да отпадне закрилата при уволнение по чл.333, ал.1 от КТ;

3) Дисциплинарните наказания да се налагат само от длъжностни лица в предприятието, които са с ръководни функции;

4) Отпадане на задължението на работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като това е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

5) Работодателят да води трудово досие на всеки работник или служител, което се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение. Служителят ще има право на заверени копия от досието.

6) Отпадане на задължението на микропредприятията и малките фирми предварително да изпращат писмено уведомление до инспекцията по труда за удължено работно време и предварителното съгласуване със синдикатите на временното установяване на непълно работно време и издаването на правилник за вътрешния трудов ред;

7) Възстановява се действащата до 2012 г.  възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

8) Сключването на еднодневни трудови договори в селското стопанство. Еднодневните трудови договори засега ще могат да се сключват в основна икономическа дейност "Растениевъдство" само за прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят. Такива трудови договори ще могат да бъдат сключвани с един работник общо за не повече от 90 работни дни в календарна година. Предвидено е за тези договори да не се изпращат уведомления в НАП, а за изпълнението на работата по тях да не се връчва длъжностна характеристика, както и да не се издава заповед за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока. Предлага се тези работници да се осигуряват само във фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест".  Прослуженото времето по този трудов договор не се признава за трудов, а само за осигурителен стаж.

9) Въвеждане на работно време с променливи граници. По предложение на Министерския съвет депутатите разрешиха въвеждането на гъвкаво работно време като се спазва 40-часовата работна седмица. С промяната на работодателите ще бъде дадена възможност да определят работното време с променливи граници, а работникът да може да отработва в рамките на седмица часовете, в които е отсъствал по лични причини.

10) Друго предложение на МС, което бе одобрено, е майката да има право на допълнителен отпуск за отглеждането на детето докато то навърши 2 години за всяко дете, след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение.  Сега за четвърто, пето и следващо дете майката ползва допълнителен отпуск в размер на 6 месеца.

От 50 000 лв. на 200 000 лв. да се вдигне прагът за регистрация по ДДС предлагат във внесен в парламента вчера законопроект. Вносители са депутати от Реформаторския блок - Петър Славов, Вили Лилков и Нестимир Ананиев.

Другата предлагана промяна е съкращаване на срока за произнасяне по заявление за регистрация по ДДС от 7 на 3 дни, с което общият срок от подаване на заявление за регистрация по ДДС до произнасяне на органа по приходите ще намалее на 10дни общо от сегашния 14-дневен срок.

Предлаганите промени целят въвеждане на облекчения от задължителния режим за регистрация по ДДС  за микро- и малките предприятия, пишат в своите мотиви депутатите. Мерки за насърчаване на тези предприятия, които понесоха основния удар от икономическата криза, са предвидени и в управленската програма на правителството.

По сега действащата уредба, при достигане на 50 000лв.  облагаем оборот, данъчно задълженото лице следва задължително да се регистрира по ДДС. Последното е свързано със завишени изисквания към счетоводна отчетност, подаване на ежемесечни справки-декларации и дневници за покупките и продажбите по ДДС. В резултат, много търговци предпочитат да се „задържат“ под установения праг от 50 000лв. оборот, за да не се регистрират по ДДС и не отчитат част от приходите си, се казва още в мотивите.

Като аргумент депутатите изтъкват още, че в чл. 100 в ЗДДС е предвидена възможност за регистрация по избор, т.е. и при облагам оборот, по-нисък от установения в чл. 96, ал. 1. В този смисъл предлаганите промени няма да повлияят негативно на онези предприятия, които желаят да ползват регистрация по ДДС и нямат облагаем оборот над 200 000лв, се казва още в мотивите.

През последните месеци от НАП отчитат повече сигнали от клиенти на агенции за недвижими имоти, съобщиха от приходната агенция.

Сигналите обикновено са за това, че за платените комисиони не е издадена касова бележка или друг счетоводен документ. По всички сигнали са възложени проверки, като практиката показва, че в по-голяма част от случаите нарушенията се потвърждават.

Завишеният брой на сигналите срещу агенциите за недвижими имоти, обясняват от НАП, се дължи най-вероятно на сезона и на отчетеното от брашна „раздвижване“ на този пазар.

От НАП напомнят, че санкцията за неиздаване на касова бележка от физически лица, които не са търговци е до 500 лева, а при едноличните търговци и юридическите лица санкцията е от 500 лева до 2000 лв., но може да достигне и до 10 000 лв. в случаите, в които се извършва дейност без касов апарат.

Дейността на нередовните агенции за недвижими имоти отдавна е в полезрението на данъчните. Анализ на риска от неотчитане на приходите от посредническа дейност на агенции за недвижими имоти и нерегистрирани брокери сочи, че средно-годишната щета за бюджета възлиза на 26,2 млн. лв. а относителния дял на рисковите лица е 83 на сто. Затова през 2013 г. и 2014 г. от приходната агенция започнаха контролни действия към агенции и брокери на имоти, които имат рисково поведение. През 2013 година бяха ревизирани 53 лица, при които са установени допълнителни задължения от неплащане на данъци и осигуровки общо за 800 хил. лева. В средата на 2014 г. стартираха нови 390 проверки и ревизии на агенции за недвижими имоти и физически лица брокери, за които данните на НАП са показали риск от неплащане на данъци. Ревизиите и проверките продължават и през 2015 г., заради незначителното повлияване в поведението на рисковите лица от бранша, отчетено при оценката на риска през 2014 г.

В допълнение на контролните мерки, НАП и Национално сдружение „Недвижими имоти” издадоха информационна брошура, която дава практически съвети на гражданите как да действат при покупка, продажба или наемане на имот и какво да изискват от агенция-посредник, ако са решили да ползват такава. Брошурата подробно описва и данъчното облагане на доходите от продажба или наем на имот. Дипляната може да бъде видяна в електронен формат на интернет страницата на НАП. Предстои информационната брошура да бъде допълнена и преиздадена и през 2015 г.

Сигнали от клиенти на некоректни посредници при покупко-продажба или наемане на недвижими имоти  могат да се подават на телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор или чрез електронна поща infocenter@nra.bg при гарантирана конфиденциалност на подателя.

Това предвижда проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието тази седмица в петък.

Важен момент е, че за първи път проект на нормативен акт се публикува с частична оценка на въздействието.
 
Предлага се преминаване на регистрацията на юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието и подобряване на прозрачността и отчетността на организациите. Предлага се процесът по прехвърлянето на регистрацията на ЮЛНЦ да следва модела на пререгистрация на търговските дружества като се отчитат спецификите на ЮЛНЦ.

Предвиждат се промени по отношение на статута на организациите в обществена полза – този статут да възниква от момента на регистрацията в регистъра на ЮЛНЦ към Търговския регистър като по този начин отпада необходимостта от поддържането на втори специален Централен регистър на ЮЛНЦ в обществена полза към Министерство на правосъдието. По този начин се преодолява съществуващия до този момент дуализъм в режима за регистрация – част от ЮЛНЦ в обществена полза да са регистрирани като такива в съда, но да не са регистрирани в Централния регистър и да не спазват изискванията за прозрачност и отчетност.

Изменителните разпоредби в Закона за търговския регистър създават регистъра на ЮЛНЦ като част от Търговския регистър, определен като обща електронна база  данни. Въвеждането на възможност за ползването на електронни услуги в процеса на регистрация и отчитане на ЮЛНЦ отговаря на изискванията на Закона за електронното управление и съдейства за намаляване на административната тежест и спестяване на значителен организационен и финансов ресурс при изпълнение на законовите процедури.

На вписване в регистъра подлежат следните обстоятелства:
1. наименованието, целите и средствата за постигане им, предметът на допълнителната стопанска дейност.
2.  седалището и адресът;
3. органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел;
4. определянето за извършване на  дейност в обществена или частна полза;
5. общият размер на първоначалните имуществени вноски, ако такива са предвидени;
6. прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел;
7. преобразуването;
8. имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите;
9. заличаването на юридическото лице с нестопанска цел.
10. клоновете на юридическото лице с нестопанска цел, седалището и адреса им на управление, имената и длъжността на лицето, определено за представляващ, както и предвидените в учредителния акт ограничения на правомощията и представителната му власт.

На обявяване в регистъра подлежат следните документи:
1. решението за учредяване на юридическото лице с нестопанска цел;
2. устава на сдруженията, съответно учредителния акт на фондациите;
3. решенията за промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване;
4. финансовите отчети на юридическото лице с нестопанска цел, както и доклада за дейността по чл. 40, ал. 2 за тези определени за извършване на общественополезна дейност;

Обстоятелствата и актовете, изброени по-горе подлежат на вписване, съответно обявяване в регистъра на ЮЛНЦ в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно промяната им.

В законопроекта е записано, че финансовият отчет на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност следва да бъдат заявени за обявяване в регистъра до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Предлага се на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори да подлежат годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейности по посредничество при международно осиновяване по чл. 116 от Семейния кодекс.

В мотивите се посочва, че анализът и оценката на прилагането на ЗЮЛНЦ през последните 14 години разкрива редица несъвършенства в нормативната уредба на процедурата по регистрация и отчетност на ЮЛНЦ.

На първо място, системно се наблюдава противоречива съдебна практика при регистрацията на ЮЛНЦ в различните окръжни съдилища, което създава правна несигурност, води до увеличаване на административната тежест за организациите и сроковете за регистрация и създава предпоставки за засягане на конституционното право на сдружаване.

На второ място, съществуващата към този момент процедура по регистрация на ЮЛНЦ в окръжните съдилища не гарантира в достатъчна степен публичността и отчетността на организациите. Този режим затруднява институционалния и гражданския мониторинг относно дейността на определени организации, както и предприемането на превантивни мерки по отношение негативни практики в дейността им.       

На трето място, анализът показва, че съдебната регистрация на ЮЛНЦ е по-бавна и по-скъпа от регистрацията на търговско дружество в Агенцията по вписванията. Това положение не съответства на съществуващото положение, при което търговските дружества са активен и значим участник в гражданския оборот, докато при ЮЛНЦ материалният интерес обикновено е нисък или почти отсъства при повечето организации. От тази перспектива, по-високата административна тежест за ЮЛНЦ е неоправдана.

Предлаганото прехвърляне на регистрацията на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията се очаква да има следните позитивни ефекти:
• Намаляване на административната тежест в процеса на регистрация на ЮЛНЦ – по-бърза процедура по регистрация, по-ниски държавни такси, електронно подаване на документи;
• Повишаване на прозрачността и отчетността на ЮЛНЦ – публикуване на всички финансови отчети и отчети за дейността на организациите;
• Освобождаване на съда от дела с ниска правна сложност, което ще позволи насочване на ресурси на съдилищата към разглеждане на исковите производства и ще има положителен ефект върху регулирането на натовареността;
• Пълноценно използване на организационния и техническия ресурс на Агенцията по вписванията.

Основните цели на законопроекта са:
• Подобряване на взаимодействието между държавата и гражданското общество чрез създаване на Съвет за развитие на гражданското общество като консултативен орган към Министерския съвет. Съветът ще обезпечи взаимодействието между гражданските организации и държавата в дългосрочен план като създаде пространство за обсъждане и за генериране на решения отнасящи се до развитието на гражданското общество.
• Осигуряване на финансова устойчивост на инициативи на ЮЛНЦ, свързани с постигането на целите на съвместни политики и решения, обсъждани в Съвета, чрез създаването на Фонд за подкрепа на гражданските инициативи, чието управление ще се възлага на външен оператор след провеждане на конкурс. Фондът ще обезпечи постигането на конкретни резултати от съвместните политики и решения на държавата и гражданските организации, обсъждани и приемани в рамките на Съвета.
• Намаляване на регулаторната тежест върху ЮЛНЦ чрез прехвърляне на регистрацията на ЮЛНЦ от окръжните съдилища към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, постигане на по-бърза процедура по регистрация, по-ниски държавни такси и създаване на възможност за електронно подаване на документи.
• Повишаване на прозрачността на ЮЛНЦ и тяхната дейност чрез периодично публикуване на всички финансови отчети и отчети за дейността на организациите.
• Освобождаване на съдилищата от дела с ниска правна сложност, което ще има положителен ефект върху регулирането на натовареността на съдилищата.

Прикачени файлове

Размерите на минималната работна заплата остават 360 лв. от 1 януари 2015 г. и 380 лв. – от средата на годината.

Правителството прие постановление, с което потвърди определените в началото на годината размери на минималната работна заплата за страната през 2015 г. – 360 лв. от 1 януари и 380 лв. – от 1 юли.

С постановлението се отговаря на мотивите на Върховния административен съд, с които предишният нормативен акт беше отменен, като проектът беше обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Припомняме, че е Върховният административен съд отмени постановлението на правителството от декември 2014 г, с което се определя менемалната работна заплата за страната. Като причина съдът посочи съществено нарушение на административнопроизводс твените правила по смисъла на чл. 146 АПК - необсъждане на проекта за постановление от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), което е задължение по чл. 3, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

Регистър БУЛСТАТ да стане изцяло електронен от 1 януари 2016 г., предвиждат изменения и допълнения на Закона за регистър БУЛСТАТ, които прие днес Министерският съвет, съобщава Министерство на правосъдието.

В регистъра ще се води дело в електронна форма за всяко лице, подлежащо на вписване. Като резултат от пълната електронизация на регистъра заявления за вписване ще могат да се подават 24 часа, 7 дни в седмицата, а тяхното разглеждане ще се извършва в определения от закона еднодневен срок.

Основната цел на законопроекта е намаляването на административната тежест върху гражданите и бизнеса, като предложените мерки са резултат от извършен цялостен анализ на уредбата на Закона за регистър БУЛСТАТ и практиката по неговото прилагане. За тази цел регистърът ще бъде изграден като единна централизирана, публично достъпна и безплатна база данни, съдържаща подлежащите на вписване обстоятелства за всички регистрирани субекти, с изключение на вписаните в специалния регистър по чл. 2, ал. 2 от ЗРБ, чиито данни съдържат класифицирана информация. Предвижда се отпадане на изискването за издаване на идентификационни карти на регистрираните лица, тъй като информацията за тях ще е публична и електронно достъпна на страниците на регистъра.

Изцяло новото производство, което ще се развива пред регистър БУЛСТАТ, ще позволява приемането на заявления и искания, подавани по електронен път, регламентира се тяхното разглеждане от служителите на регистъра и предметните предели на проверката, която ще се извършва по подаденото заявление и документите към него. Регламентирана е и възможност за даване на указания на заявителите за изправяне на допуснати нередовности в случаите, когато към заявлението не са приложени всички, изискуеми по закон документи. Указанията ще се оповестяват по електронната партида на лицето, а когато е подадено заявление за регистрация – на електронната страница на Агенцията по вписванията (АВ), не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра.

Съгласно новата редакция на чл. 27, ал. 1 и ал. 2,  окръжните съдилища се задължават да предоставят по електронен път на службите по регистрация в рамките на един работен ден съдебните решения за образуване, промяна на обстоятелствата и заличаване на юридическите лица, които не са търговци.

Промените в Закона за регистър БУЛСТАТ ще дадат възможност на всеки гражданин да извършва справка по електронен път за наличието или липсата на вписано обстоятелство в регистъра. Справки ще могат да се извършват по:
• Името или ЕИК, съответно ЕГН на субектите, подлежащи на вписване;
• Фирмено дело/година/окръжен съд;
• По всяко вписано обстоятелство, както и за свързаност на субектите.

Достъпът чрез интернет до информацията в регистъра ще бъде изцяло безплатен, като единствено за извършваните от служител на Агенцията по вписванията писмени справки и за издаваните удостоверения ще се дължи държавна такса съобразно Тарифата за държавните такси, събирани от АВ.

Съгласно новата ал. 4 на чл. 6, ако е посочен ЕИК по БУЛСТАТ, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, както и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистър БУЛСТАТ.  Забраната се прилага и за възложителите по чл. 7 от Закона за обществените поръчки. При нарушение на това задължение виновните длъжностни лица ще се наказват с глоба от 100 до 500 лв.

Финансирането на дейностите, необходими за изменението на функционалностите на информационната система на регистър БУЛСТАТ ще се осъществява по линия на сключени договори между Оперативна програма „Административен капацитет“ и Агенцията по вписванията, за които е необходимо технологично време за изготвяне и въвеждане на съответните функционалности. Именно това налага измененията да влязат в сила от 1 януари 2016 г.

Тази седмица Европейската комисия проведе дебат относно мерките за по-справедливо и прозрачно корпоративното данъчно облагане. Беше постигнато съгласие, че ЕС има нужда от нов подход, който да предотвратява по-добре данъчните злоупотреби, да гарантира устойчиви приходи и да насърчава по-добрите бизнес условия на вътрешния пазар, съобщи пресцентъра на Европейската комисия.

Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „Искаме корпоративното данъчно облагане да бъде справедливо и да спомага за икономическия растеж. Всяко предприятие, независимо от размера си, трябва да плаща дължимите данъци в държавата, където генерира печалба. Корпоративното данъчно облагане е отговорност на държавите членки, но ЕС трябва да създаде ясна и съвременна рамка за справедливо и конкурентно корпоративно данъчно облагане.“

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, Пиер Московиси, заяви: „Действащият в момента подход по отношение на корпоративните данъци не отговаря вече на новите реалности. Използваме остарели инструменти и едностранни мерки в отговор на икономическите предизвикателства в днешния цифровизиран и глобализиран свят. Необходимо е да преразгледаме основно законите за корпоративното данъчно облагане в ЕС, за да постигнем по-справедливо данъчно облагане и намаляване на разпокъсаността на единния пазар.“ Всички предприятия - големи, малки и средни, трябва да могат да се възползват еднакво от вътрешния пазар.“

Председателят Жан-Клод Юнкер издигна борбата с укриването на данъци и избягването на данъчно облагане в главен политически приоритет на настоящата Комисия. Основната цел е да се гарантира, че дружествата са данъчно задължени в страните, където е генерирана печалбата, и не могат да избегнат плащането на дължимите данъци чрез агресивно данъчно планиране.

Важна първа стъпка в тази посока бе направена през март 2015 г., когато Комисията представи пакет от мерки за повишаване на прозрачността на данъчното облагане в ЕС. Комисарите се договориха да прилагат по-всеобхватен подход за подобряване на корпоративното данъчно облагане в ЕС, вземайки предвид международните реформи в тази област. Резултатите от дебата ще бъдат отразени в предвидения за юни план за действие , който ще включва стратегия за възобновяването на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.

Целта е да се приложат мерките срещу избягването на данъци, които ОИСР разработва в момента, и да се повиши данъчната прозрачност, като същевременно се отчита необходимостта от подобряване на ефикасността на данъчната среда за предприятията на вътрешния пазар.

В своите Политически насоки от юли 2014 г. председателят г-н Юнкер заяви: „Имаме нужда от по-голяма справедливост на нашия вътрешен пазар. Като признаваме компетентността на държавите членки за техните системи на данъчно облагане, ние трябва да засилим нашите усилия за борба с укриването на данъци и данъчните измами, така че всеки да допринася със справедлив дял.“

Комисията бързо изпълнява ангажиментите, които пое в работната си програма, за прекратяване на данъчните измами и избягването на данъци, както и за гарантиране, че предприятията плащат данъка в страните, където генерират печалбите.

На 18 март Комисията предложи пакет от мерки за прозрачност в данъчното облагане за установяване на по-голяма откритост и сътрудничество между държавите членки в областта на корпоративното облагане. Основен елемент в пакета беше предложението за автоматичен обмен на информация относно данъчните решения за определени дружества. Това предложение получи единодушна политическа подкрепа от министрите на финансите по време на неофициалното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси в Рига през април. Държавите членки сега го обсъждат на техническо равнище с цел постигане на споразумение до края на годината.

В пакета с мерки за прозрачност в данъчното облагане Комисията също така съобщи, че преди лятото ще представи „подробен план за действие относно корпоративното данъчно облагане, в който ще бъдат представени вижданията на Комисията за справедливото и ефективно корпоративно данъчно облагане в ЕС и ще бъдат предложени редица идеи за постигането на тези цели.“

Българските граждани, работещи в международни организации, ще могат да внесат за минал период осигурителни вноски

Министерският съвет прие промени, които дават възможност на българите, работещи в международни организации, да внесат дължими за минал период осигурителни вноски до края на 2016 г.

С прието от кабинета постановление се правят промени в общо три наредби – за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, за пенсиите и осигурителния стаж и за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

В основната си част промените са технически. Във връзка с приетите изменения в Кодекса за социално осигуряване навсякъде в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, изразът „земеделски производители” се заменя със „земеделски стопани”. Направената промяна в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е във връзка с привеждането на текстовете й в съответствие с новия закон за Сметната палата.