Актуализацията на бюджета ще гарантира нормалното функциониране на държавата. Около това се обединиха бизнес, синдикати и държава на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщава БНР.

Ревизията свърши, няма пари. Това обясни пред бизнес и синдикати премиерът Близнашки и така аргументира готвената актуализация на бюджета:
Цитат
Истината е, че положението е изключително тежко. Действително в момента сме изправени пред много тежки проблеми. Пренасочваме средства от едни програми към други, за да можем да решаваме неотложни проблеми, по-специално въпроса с бедствията.

Премиерът Георги Близнашки смята, че за да се постигне ефект на нормализация в обществото, трябва да се търсят бързи и ефективни решения. Три са проблемните сектори, дефинирани от предходната власт до момента – финансите на държавата, банковата сфера и енергетиката. Той коментира още:
Цитат
Въобще този експеримент да се задържат цените на електроенергията се оказа изключително вреден. Създадоха се погрешни илюзии в нашето общество. Сега ще трябва да извървим един път на едно плавно покачване на цените така или иначе.

Правителството, според премиера, се ползва с високото доверие извън страната. Показателен е фактът, че подписването на партньорското споразумение за новия програмен период е направено веднага след неговото встъпване. Ако се усвоят планираните до 2020-а година европари, се очаква жизненото равнище у нас да се повиши с 38%. Близнашки подчерта, че правителството работи с ясното съзнание, че основната цел е подготовката на изборите и осигуряването на спокойствие. В този контекст се правят и смените на областните управители.

Работи се по актуализацията на бюджета, като само НЗОК е поискала още 117 млн. лв. извън гласуваната вече актуализация. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът ще подкрепи актуализация, но поиска и пари за забавени заплати в редица държавни предприятия и предупреди, че на прага на учебната година и учителите са застрашени. Той допълни:
Цитат
Вземането на тези 19 млн. лв. от  министерството блокира редица ключови програми и там твърдението е, че от 1-ви октомври трябва да бъдат осигурени допълнително поне 10 млн. лв. за осигуряване на изплащането на увеличението от 1-ви януари на минималната работна заплата, което засяга непедагогическия персонал, което в момента не е гарантирано.

Президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев лаконично констатира:
Цитат
Аз лично с удоволствие бих потърсил отговорност на видния депесар Петър Чобанов.

Бившият финансов министър Петър Чобанов от правителството на Орешарски, на миналите избори през 2013 г. беше избран за депутат от Пловдив-град от листата на БСП. Но на предстоящите предсрочни парламентарни избори Чобанов е водач на две листи, но от ДПС - една в София и тази в Монтана.


Снимка: БГНЕС
Инспекцията по труда и НАП започват проверки за недекларирана заетост и работа на пълен работен ден при договор за 4 часа, съобщават двете институции. От НАП са избрали над 2000 предприятия, в които голяма част от персонала е нает на непълен работен ден без икономическа логика за това.

В следващите две седмици всяко от тези предприятия ще получи писмо, че е поставено под наблюдение заради риск за укриване на данъци и осигуровки чрез договаряне на по-кратък работен ден и съответно по-ниско възнаграждение от реално получаваното. Ако няма промяна в поведението на фирмите по отношение на сключените договори, ще последват съвместни проверки на инспекторите по труда и на данъчните инспектори, съобщиха от инспекцията по труда.

През 2013 г. са установени 146 случая на преминали на пълно работно време работници и служители след намесата на Главна инспекция по труда. От началото на 2014 г. до края на юли случаите са 46. Най-често нарушенията са в ресторантьорството, търговията на дребно, строителството, в производството на облекло и на хранителни продукти, казват още от инспекцията.

Установяването на полагане на труд на пълен работен ден при сключен договор за непълен е доста трудно, особено без съдействието на работниците и служителите, които обикновено отказват да помагат на инспекторите по труда. В тези случаи се налагат няколко последващи проверки, за да бъде доказано безспорно, че работникът или служителят редовно полага труд на пълен работен ден. Очакванията са чрез съвместните проверки с инспекторите на НАП ефективността при доказването на това нарушение да се увеличи.

От двете ведомства напомнят още на работниците и служителите, че чрез съгласието си да сключват писмени трудови договори за непълен работен ден и срещу по-ниско от реално получаването възнаграждение, те губят и социални права.
Държавните служители сами да плащат осигуровките си вместо те да се поемат от държавата. Това предложи Националната агенция за приходите, съобщи Нова телевизия. В документа се предлага още плавно увеличение на осигуровките за всички работещи.

Мярката би засегнала около 150 000 души, защото в момента вноските за пенсия на чиновниците се поемат изцяло от държавата.

От НАП предлагат съотношението да се изравни и за двете групи. В документа се предлага още плавно увеличение на осигуровките за всички работещи, задължителни осигуровки за майчинство за всички самоосигуряващи се, както и невнасянето на осигуровки да бъде обявено за престъпление.

Логично, ако служителите започнат да си плащат осигуровките, заплатите им ще намалеят. В предложението на експерта от НАП обаче не е уточнено – ще се увеличи ли автоматично и заплатата, ако се въведе задължението за плащане на осигуровки. Вносителят на идеята не пожела да я коментира, а от институцията бяха лаконични.

Тези предложения са неформални и не ангажират официалната позиция на НАП. Това е една дискусия, един разговор експертен, който тепърва ще бъде обсъждан”, коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров.

От бизнеса подкрепят идеята. Искат обаче освен вноските за пенсия, държавните служители да внасят и за здраве.

Невнасянето на осигуровки от страна на служителите в публичния сектор създава неравноправно конкуриране между работодателите от частния сектор и публичните институции”, обяснява председателят на БТПП Цветан Симеонов.

И от синдикатите са „за” предложението, но при едно условие. „Ако трябва държавният служител да внася солидарно своите осигурителни вноски, би било редно да получава такова увеличено възнаграждение, с което да покриват процента, който трябва да внасят”, коментира Нели Христова от КТ „Подкрепа”.

Идеята не за първи път е на масата. За последно бившият финансов министър Симеон Дянков предложи чиновниците сами да плащат и за пенсия, и за здраве. Тогава обаче тя изкара данъчните на протест. Интересно, че днес идеята идва точно от тях.

Предложенията на НАП в момента се обсъждат в консултативен съвет към социалния министър. А там има и редица други идеи. Директорът на един от големите частни пенсионни фондове ще настоява хората, които не работят, защото не искат, да не получават социални помощи и пенсии. Ще иска и давността за погасяване на данъчни задължения да се удължи от 5 на 10 години.

КНСБ пък предлага таванът за осигуряване да стане 2660 лв. от догодина, а вноската за фонд „Безработица” да се увеличи с 1%.
С 0,5% нараства икономиката ни през второто тримесечие, а c прямо същия период за предходната година растежът е 1,6%.

Това показват предварителните данни, публикувани в доклад на Националния статистически институт.

През второто тримесечие на годината брутния вътрешен продукт (БВП) е 19,5 млрд. лв. по текущи цени. На глава от населението се падат по 2696 лева (1379 евро или по 1889 щатски долара).

Тримесечни изменения

През второто тримесечие на 2014 г. БВП нараства спрямо първото тримесечие на същата година с 0.5%.

За второто тримесечие на 2014 г. крайното потребление бележи спад от 0.4% спрямо предходното тримесечие по предварителни данни. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си с 2.0%, а вносът на стоки и услуги намалява с 1.2%.

Годишни изменения

БВП нараства с 1.6% през второто тримесечие на 2014 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

През второто тримесечие на 2014 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 2.3%. Динамиката на брутната добавена стойност се определя от регистрирания растеж в: промишленост - 3.8%, държавно управление; образование, хуманно здравеопазване и социална работа - 1.5%, създаване и разпространение на информация, творчески продукти и далекосъобщения - 1.5%, професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 1.1%, операции с недвижими имоти - 0.8%, култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби - 0.6%, финансови и застрахователни дейности
- 0.1%.

По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж има крайното потребление с ръст от 2.3% и бруто образуването на основен капитал, което нараства с 3.9%. Вносът и износът на стоки и услуги се увеличават съответно с 3.4 и 3.9% спрямо второто тримесечие на предходната година.
България е на 54-то място в света по конкурентоспособност. Това сочат резултатите от годишния доклад за глобалната конкурентоспособност The Global Competitiveness Report 2014-2015 на Световния икономически форум. 

За трета поредна година страната ни подобрява показателите си и вече изпреварва по конкурентоспособност няколко страни от ЕС - Румъния, Унгария, Словения, Словакия, Хърватия и Гърция. В проучването страната ни се представя все по-добре през последните години, като през последното издание от организацията ни класираха на 57-о място.

За България най-слабо са оценени възможностите на страната да привлича и задържа талантливи млади хора. Много слаби са резултатите и по отношение на институциите у нас. Докладът препоръчва бързото въвеждане на електронното правителство и много по-голяма прозрачност, реален диалог с гражданското общество и бизнеса.

Резултатите от доклада показват, че най-големите проблеми пред бизнеса у нас са корупцията, неефикасната държавна администрация, достъпът до финанси, политическата нестабилност, неадекватното образование и др.

Най-конкурентоспособна в световен мащаб е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур, САЩ, Финландия и Германия. Швейцария запазва лидерската си позиция и през последните 3 издания на проучването.
В топ 3 е допълва от САЩ, като спрямо миналата година най-голямата икономика се изкачва с 2 позиции в класацията. В първата десетка са още Япония, Хонконг, Холандия, Великобритания и Швеция. Успехът на швейцарската икономика, която е на първо място за шеста поредна година, се дължи на нейната ефективност, иновациите и макроикономическата стабилност. Швейцария обаче среща трудности при намирането на квалифицирани работници.

Най-конкурентоспособните икономики в ЕС са Финландия (4 място) и Германия (5 място) в глобалния доклад. Сходни с България позиции от европейските държави заемат Кипър и Румъния, съответно 58 и 59 място. По-лоши са резултатите на Словения, Словакия, Хърватия и Гърция, които са между 70-то и 80-то място.

Най-неконкурентоспособните икономики пък са Гвинея, Чад и Йемен.

Пълният доклад може за бъде свален от тук.
Данъци в размер 20 млн. лева са укрили 850 души, които са проверени от Националната агенция за приходите в периода от януари до юни, съобщиха от приходната агенция. Ако сумите по тях не бъдат платени в двуседмичен срок, дълговете ще бъдат събирани принудително.

Над 80% от всички ревизии на физически лица се извършват, за да се установи съответствието между имущество и доходи. Най-често срещани са случаите, в които имуществото като имоти, автомобили и лични вещи, са на много по-висока стойност, отколкото официално обявените му доходи. В този случай ревизорите оценяват стойността на имуществото, съпоставят я с приходите и върху разликата налагат дължимия данък с лихвите за последните 5 години, допълват от приходната агенция.

Общият размер на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за първите шест месеца на годината е 33 млн. лева. При ревизиите данъчните използват информация не само за апартаменти, къщи и автомобили, които се регистрират пред различни държавни органи, но и за индивидуални покупки на висока стойност като яхти, битова техника, скъпи бижута и други.

Всяка регистрирана по ДДС фирма в България подава в НАП месечно информация за купувачите си, включително техните имена и ЕГН. По този начин компютърната система често засича случаи, в които месечните вноски по лизинг и ипотечен кредит, например, са на стойност в пъти по-висока от официалния доход на съпрузите в едно домакинство.

в. Банкер
Води се политика, която я няма никъде другаде и очевидно има негативни ефекти върху заетостта.

Вече повече от година родната администрация прави всичко възможно да обърне света наопаки и да докаже, че оскъпяването на труда всъщност води до повече труд. Теза, която е в противоречие с всякаква здрава логика. България на практика е уникална с прилагането на т. нар. минимални осигурителни доходи, които рушат основното правило на пазара на труда и в осигуряването – осигуряваш се на толкова, колкото получаваш. През последните години сме провели множество срещи с международни експерти по икономически теми, повечето с неизменен фокус върху пазара на труда, и едва ли има по-забавен момент от описанието на системата на минималните доходи пред чужденец с икономическо образование. В първите минути объркването и неразбирането е тотално.

Постепенно темата за минималните прагове влезе в полезрението и на чуждите експерти и вече Европейската комисия, и Международният валутен фонд открито критикуват системата с аргумента, че минималните доходи имат негативно влияние върху заетостта (виж тук). Тази теза не е нова за страната, но когато натискът идва отвън – при това като официална препоръка към Националната програма за реформи (НПР), администрацията се стресна и през последната година поведе тиха война срещу този аргумент. Вече втора година в черновата на Националната програма за реформи се влиза в оправдателен режим за минималните прагове и общо взето се твърди, че препоръките към страната са взети под внимание, но в случая проблем няма. Цитира се доклад на Министерство на финансите (виж тук), който някак странно прави извода, че минималните прагове не влияят на заетостта, макар в самия доклад да има точно такива данни – отчетени са негативни ефекти на регионално ниво, както и в някои сектори, особено в първите години след кризата. Също за втора поредна година администрацията получава становища относно черновата на НПР точно по тази тема (виж становището на ИПИ) и леко коригира текста, макар и да остава в оправдателен режим.

Преди няколко дни бе публикуван нов доклад по темата (виж тук), написан от БАН по поръчка на социалното министерство, който отново твърди, че минималните прагове нямат ефект върху заетостта. Докладът всъщност е обобщение на анкети (няма икономически анализ) с водеща теза от сорта на „питахме бизнеса за праговете и фирмите казаха, че не е проблем”. В самият доклад се загатва и тихата война за която споменахме със специално удебелено изречение: „Противно на лансираната в българското публично пространство теза от някои експерти, че съществуването на МОД има негативни ефекти върху нискоквалифицираните наети лица, настоящото изследване показа, че тъкмо МОД са инструментът, който защитава правата на лицата, полагащи ниско квалифициран труд”.

Този доклад също е изключително странен, като се фокусира изцяло върху отговорите в подкрепа на тази теза и пренебрегва всички останали. Ето, например, някои не толкова положителни отговори, които можем да намерим в същия доклад:
  • 32% от работодателите считат, че системата на МОД е фактор, възпрепятстващ наемането на млади хора;
  • 27% от работодателите считат, че системата на МОД е фактор, възпрепятстващ наменето на нискоквалифицирани лица;
  • Има връзка между големината на предприятието и съответните ефекти от МОД – в малките фирми МОД се възприема все повече като ретриктивен фактор при наемането на млади хора.
Само тези три примера са достатъчни да гледаме меко казано скептично на обективността на този анализ. Влиянието на дадена икономическа политика не може да се оценява като някакъв демократичен процес – ако над половината са съгласни, значи няма проблем. Напротив, оценката на дадена политика трябва да вземе под внимание негативните ефекти, пък било то и концентрирани само в 1/3 от предприятията. И отново, нито доклада на Министерство на финансите, нито този на социалното министсртво отговарят на основните критики, видими от данните и посочени в изследването „Анализи на тристранното сътрудничество в България” (2014):
  • Проблем с представителността – договарянето на минималните прагове не е добре уредено и в много сектори малка част от фирмите и работниците се договарят, а после това се разпростира върху всички. Към това се добавя и желанието на настоящия социален министър да върне административното налагане на прагове при липса на договорка;
  • Регионален проблем – в някои области над половината от заетите са на минимален праг, което означава, че всяка промяна автоматично покачва разходите за труд, което не може просто да бъде пренебрегнато;
  • Секторен проблем – в някои сектори (например производство на облекло) негативните ефекти от ниската представителност и на практика насилственото покачване на праговете върху заетостта са видими в данните и могат да се проследят в годините;
  • Силна зависимост на нискоквалифицираните – данните са категорични, че като дял на осигуряващите се на МОД и отношение на среден осигурителен доход към МОД, нискоквалифицираните работници категорично са най-повлияни от системата на МОД и  съответно поемат в най-голяма степен негативните ефекти.
Всичко, казано дотук, е до голяма степен христоматийно за структурните проблеми пред страната. Води се политика, която я няма никъде другаде и очевидно има негативни ефекти върху заетостта, дори социалната и солидарна Европа ни казва, че нещо бъркаме, но родната администрация си държи на своето. За администрацията и функционерите не е важно дали дадена политика влияе на заетостта, а дали тя им носи власт – суетата да „договаряш” или „определяш” осигурителни прагове в отделните сектори, тоест да влияеш върху заплатите в икономиката, може да засенчи всяка здрава логика.

Автор: Петър Ганев
Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg
В рамките на месец българският държавен дълг се е повишил с близо 1,31 млрд. евро (с над 2,5 млрд. лева).

Държавният дълг на България в края на юли 2014-та година възлиза на 9,4242 млрд. евро (18,4 млрд. лева), вътрешните задължения са в размер на 3 925,3 млн. евро, а външните - в размер на 5 498,9 млн. евро.показват данните на Министерството на финансите, публикувани в официалния регистър на държавния дълг.

Към края на юли делът на държавния дълг към брутния вътрешен продукт БВП е 22.8%, като делът на външния държавен дълг е 13.3%, а на вътрешния държавен дълг е 9.5%, посочват от финансовото министерство.

Сравнителни данни за държавния дълг май.2013 - юли.2014:
към 30.05.2013 г. е 6,9372 млрд. евро (17,0% от БВП)
към 31.12.2013 г. е 7,2187 млрд. евро (18.1% от БВП)
към 31.03.2014 г. е 7,7141 млрд. евро (18.5% от БВП)
към 30.04.2014 г. е 7,7495 млрд. евро (18.6% от БВП)
към 30.06.2014 г. е 8,1159 млрд. евро (19,7% от БВП)
към 30.07.2014 г. е 9,4242 млрд. евро (22,8% от БВП)
 
Само месец по-рано (през юни) държавният дълг е 19.7% от БВП, а в края на миналата година - 18.1%. Или за седем месеца ръстът на дълга е с 4.7 пункта. Рязкото увеличение на дълга само в рамките на месец (от 19.7 на 22.8% от БВП) е заради емитирането на еврооблигации на международните капиталови пазари, показва докладът на финансовото министерство.

В структурата на държавния дълг в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 41,6%, а външните - от 58,4%.

В края на юли валутната структура на дълга има следните стойности:
58,8% - в евро;
31,2% - в левове;
9,1% - в щатски долари;
0,9% - в други валути.

Плащанията по държавния дълг през юли възлизат на 622,1 млн. лева. Във валутната композиция на плащанията от началото на годината най-съществен е делът на тези в лева - 79,5%, следван от 13,9% на тези, деноминирани в евро, 6,1% на плащанията в щатски долари и 0,5% на тези в японски йени.

Държавногарантираният дълг през юли 2014 г. достига до 372,1 млн. евро, от които 21,3 млн. евро са вътрешните държавни гаранции, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е в размер на 0,9 процента, показва последния месечен доклад „Държавен дълг" на финансовото министерство.
Хартиената двулевка отива в историята. От началото на 2015 г. монета ще замени най-дребната банкнота, съобщиха за "Стандарт" източници от БНБ. Тя ще е украсена с образа на Паисий Хилендарски.

Проектът вече е готов и е максимално близък до дизайна на банкнотата. Той е изработен от експертите на монетния двор по поръчка на Централната банка. Новата двулевка ще бъде от два различни метала - бял и жълт, както е и левчето. Но за разлика от него вътрешната й част ще бъде от жълт метал, а външният кръг - от бял. Друга разлика е, че двулевката ще бъде малко по-голяма.

Печатането на банкноти генерира загуба на печатницата на БНБ, сочи доклад на банката. "Като следствие от спецификата на обращението и растежа на равнището на цените в следващите години банкнотата от два лева вероятно ще трябва да бъде заменена с монета, което допълнително ще намали броя на банкнотите, които БНБ ще поръчва за производство" се казва в доклада.

Веднага след като бъдат изсечени и пуснати новите монети, ще започне изтеглянето на повредените и замърсени хартиени два лева. Банкнотите обаче ще продължават да са законно платежно средство, поясни за "Стандарт" Димитър Костов, подуправител на БНБ.

Печатницата на БНБ привлича третия по големина производител на банкноти в света - френската компания "Франсоа Шарл Обертюр Груп". За тази сделка информира гуверньорът на централната банка Иван Искров миналата седмица.
Само 3655 бизнесмени у нас използват SMS услугата срещу кражба на фирми на Агенцията по вписванията, съобщиха от ведомството, цитирани от "Труд".

Това означава, че нищожна част - около 0,5%, от собствениците на над 700 000 компании у нас ще научат незабавно, ако някой опита да открадне дружеството им, като смени управителя например. За тази схема за източване на активите на фирми припомни пред в. "Репортер" шефът на Нотариалната камара Красимир Катранджиев. При нея в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, се представя фалшив протокол от общо събрание, според който е сменен управителя на дружеството. От регистъра го вписват и получил управлението на фирмата, новият управител започва да разпродава активите, както и да разполага с банковите сметки на дружеството.

Единственият начин управителят да научи незабавно, че някой е поискал да бъде вписана промяна по партидата на дружеството, е като се абонира за SMS услуга на Агенцията по вписвания "SMS оповестяване за настъпила входяща регистрация за търговец в Търговския регистър".  Услугата е достъпна на адрес www.sms.brra.bg. Тя може да се ползва не само от търговци, но и от всички заинтересовани лица за дадено дружество.

Услугата струва 6 лв. за две години и гарантира получаването на 500 съобщения. На един номер могат да бъдат изпращани известия за до 10 фирми. Абонатът бива известяван незабавно чрез SMS за настъпила входяща регистрация за търговец в регистъра, като опцията е да се проследяват промени по партидите на предварително заявени ЕИК.
Само за година токът за малките фирми поскъпна с 53%, докато цената за гражданите беше изкуствено намалена минимално.

Националната електрическа компания увеличава от 1 септември с 16% цените на тока за фирмите, които не участват в свободния пазар на електроенергия, стана ясно от сайта на НЕК.

Това означава, че поскъпването се отнася за малките фирми, останали да работят на регулирания пазар, каквито са повечето дружества в страната.

През септември м.г. цената на енергията, която енергото е плащало на НЕК за снабдяването на тези потребители, е била 109,37 лв. за мегаватчас. От февруари т.г. тя е увеличена на 112,79 лв. и се запазва такава до края на юни. После всеки месец се вдига. От юли става 120,39 лв., от август - 145,00 лв., а от 1 септември ще бъде 167,68 лв. Така само за година токът за тези фирми поскъпна с 53%.

Малкият бизнес в страната може да намери начини да намали разходите си за електроенегия, ако излезе на свободния пазар и там си осигури по-евтин доставчик на услугата. На практика това е и част от замисъла на ДКЕВР за повишаването на цените така шоково за малкия бизнес. Въпросът е, че това до момента не е добре обяснено на фирмите от страна на регулатора.

Ако малките дружества се включат в групите на балансиращия пазар у нас има вероятност да могат да си осигурят по-евтина електроенергия в определени часови зони, отколкото сега се предлага на регулирания пазар.

Цените на свободния пазар се определят у нас след търговете, в които участват различни търговци. На практика цената е съобразена с регионалните такива, а те в момента са около 40 евро/мвтч.

Поскъпването ще засегне близо една пета от бизнеса в България, според данни на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Засегнати са и дружества със значителна социална роля - фирми на В и К, поделения на Националната компания "Железопътна инфраструктура", обекти на "Напоителни системи", болници, училища и университети. Голяма част от групата на потърпевшите са бюджетни предприятия, които имат някакъв дълг за ток. Докато той не бъде платен, те нямат възможност да излязат на свободния пазар. Съответно от идната седмица ще плащат по-скъп ток като клиенти на доставчиците от последна инстанция.
Земеделските производители вече могат да направят справка за двойно декларирани площи
 
Земеделските производители вече могат да направят справка дали в декларираните за подпомагане от тях площи има застъпвания, къде са застъпванията и какъв е размерът на двойно декларираните площи. Информацията е публикувана на официалната интернет страница на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg в секция „Системата за индивидуална справка по Директни плащания" - http://iacs-online.dfz.bg/apex/f?p=2012.

Стартирана е и процедурата по изпращане на уведомителни писма за установените застъпвания. В срок до 20 работни дни от получаването на уведомително писмо, но не по-късно от 1 декември 2014 г., кандидатите трябва да се явят в съответната областна дирекция на ДФЗ и да предоставят документи, доказващи правото за ползване на застъпените площи. Такива документи са нотариален акт, договор за наем или аренда, решение на общинските служби по земеделие, споразумения по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и др.

Кандидатите, които са направили електронна справка в сайта на ДФ „Земеделие” и са установили, че в декларираните от тях площи има застъпвания, могат да подготвят документите, доказващи правото за ползване на земите. Тези документи могат да се представят в областните дирекции на ДФ „Земеделие” и преди връчване на уведомителното писмо.

За Кампания 2014 по директни плащания чрез кръстосани проверки бяха проверени над 1 млн. земеделски парцела с обща площ 3,890 млн. хектара (ха). Установените застъпвания са в размер на 43 хил. ха, или едва 1,11% от всички декларирани за подпомагане площи.
Промени за посредниците при наеманe на работа

Националният съвет за насърчаване на заетостта обсъди промени в посредническата дейност по наемане на работа.
Въвеждането на безсрочна регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа предвижда Проект за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Документът бе обсъден днес в МТСП от експертите в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Съветът е консултативен орган към министъра на труда и социалната политика за тристранно сътрудничество при разработването на политиката по заетостта.

Предвижда се отмяната на регистрацията на посредническите договори и отмяна на таксата от 120 лв. , събирана за регистрация на посреднически договор с чужд работодател. Очаква се да се намалят регулаторната тежест и административните разходи за бизнеса.

Проектът за изменение и допълнение в наредбата регламентира дейността за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в България от чуждестранни посредници от ЕС и Европейското икономическо пространство. Те ще бъдат длъжни писмено да уведомяват министъра на труда и социалната политика или упълномощеното от него длъжностно лице за дейността, извършвана на територията на България.

Обсъдените предложенията са изготвени от работна група към МТСП с участието на експерти от Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда и социалните партньори.

Очаква се до края на седмицата експертите от съвета да дадат бележки по Проекта за изменение и допълнение в Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Документът ще се обсъди от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Камарата на нотариусите в България и Агенцията по геодезия, картография и кадастър подписаха официално споразумение, с което се дава пълен достъп на нотариусите до системата на Агенцията по кадастър.

По този начин се дава възможност всеки желаещ да извади скица на свои имот да го направи като отиде при нотариус, а не лично в Агенцията по кадастър.

Другата промяна е, че ако примерно притежавате имот във Варна, но живеете в София, няма да ви се налага да отивате до офиса на Агенцията по кадастър в морската столица, а може да го направите като посетите нотариус в столицата или във всеки един друг град на страната.

„Над 4 години работихме с Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за реализирането на тази идея. Услугата е факт след промените в Закона за кадастъра и имотния регистър. Това спестява много усилия, нерви и време. В момента в България има 613 нотариуса. Това дефакто са още 613 фронт офиса на Агенцията по кадастър”, коментира за Факти.бг, председателят на Камарата на нотариусите Красимир Катранджиев.

Друго предимство на издаването на скица с отдалечен достъп е, че цената е с 30% по-ниска, отколкото ако се отиде на място в офис на АГКК.

Съгласно споразумението АГКК предоставя на нотариусите безплатен достъп за разглеждане на всички данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, а изпълнява услуги след заплащане. Споразумението урежда реда и условията за осъществяване на отдалечен достъп на нотариусите до информационната система на кадастъра и имотния регистър, като значително облекчава и оптимизира процеса за получаване на кадастрални скици и схеми и спестява времеви ресурс, както за гражданите, така и за нотариусите, при изпълнение на професионалните им задължения.

Как става самото издаване на скица?

Лицето, което иска да получи скица за свой имот отива при нотариус. Той, от своя страна, пуска заявление и плаща за издаването на скица. В зависимост от платената сума скицата бива пратена под формата на PDF на нотариуса. Видовете услуги са три – обикновена, бърза и експресна. След това нотариуса разпечатва скицата, подпечатва я и я предоставя на клиента.

„Услугата е защитена чрез електронен подпис. Заявяването се извършва само и единствено от нотариуса. Важно е да се отбележи, че нотариусите имат неограничен достъп до системата на Агенцията и могат да виждат историята на имота”, уточни Катранджиев.

Към момента 18% от територията на страната е покрита с кадастрална карта, но обхваща 30% от съществуващите имоти у нас. През тази година започва и изготвянето на кадастрални карти на 8 района в София – Слатина, Подуяне, Илинден, Изгрев, Красно село, Възраждане, Лозенец и Триадица и на 13 областни центъра, сред които са Казанлък, Свиленград, Костинброд, Бяла, Радомир, Аксаково, Брегово, Бяла Слатина и други. За 2014 г. са отпуснати 10 млн. лв. за изготвянето на кадастъра.
Министерство на финансите публикува данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.07.2014 г.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към 31 юли 2014 г. е отрицателно в размер на 1 147,2 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 647,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 499,7 млн. лева.

Изпреварващият ръст в разходите и изоставането при изпълнението на разчетите по данъчните приходи са основните фактори за формирането на дефицита по КФП за първите седем месеца на годината.

Влияние върху дефицита оказват и временно спрените плащания от ЕК по ОП „Околна среда" и по две оси на ОП „Регионално развитие", където се очаква след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицирани разходи в общ размер на 478,3 млн. лева.

Спрямо дефицита за същия период на 2013 г. (168,2 млн. лв.) бюджетната позиция се влошава с 979,1 млн. лв. (1,2 пр.п. от БВП).

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2014 г. е 8,9 млрд. лв., в т.ч. 8,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Трябва да се отбележи, че обхватът на фискалния резерв е променен, като в него се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

Преди месец бившият финансови министър Петър Чобанов (БСП) и настоящ водач на листа на ДПС в Монтана, обяви, че към юли 2014 г. във фискалния резерв има рекордните 9 млрд. лв. "9 милиарда са си 9 милиарда", заяви той в парламента.

Дори сумата да е такава, това не означава, че държавата разполага свободно с този ресурс.

Изчисленията на "Капитал" показват, че свободният за използване ресурс реално е около 400 млн. лв. Те остават, като се изключат падежиращите дългове, които трябва да се покрият през следващите месеци, и целевите фондове (като Сребърния фонд), чиито пари не могат да се пипат по закон.

В резерва е и изтегленият преди два месеца външен дълг за 3 млрд. лв. На теория парите могат да бъдат използвани, но в края на годината те трябва да се възстановят, тъй като с тях трябва да се платят падежиращите на 15 януари догодина доларови облигации, както и част от бюджетния дефицит.

Освен това в резерва са включени 1 млрд. лв., които са дължими по европейски програми от Брюксел, но не е ясно кога ще бъдат преведени. През последните три месеца дължимите суми по тази линия нарастват постоянно, пише още "Капитал".
Минимална работна заплата (МРЗ) от 400 лева няма да навреди на бизнеса, смята вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков. При определени условия тя може да бъде вдигната, защото е крайно време България да не е все „на опашката” на Европа по гарантирани минимални доходи.

Докога 30% от възнагражденията ще се плащат „под масата”, без да се внасят осигуровки и данъци”, попита вицепремиерът.

Той отхвърли твърдението на работодателите, че повишаването на минималната заплата стимулира безработицата.

„През последните години минималната заплата се е увеличила почти двойно, а безработица се движи в нормални граници”, посочи вицепремиерът.

Пред бТВ той припомни, че според него трябва да се въведе автоматичен механизъм
за определянето на МРЗ Христосков коментира и увеличението на пенсионната възраст. Според него то не трябва да става с 1 година, а на база на статистическите данни от последните няколко години за увеличаването на продължителността на живота при мъжете и жените, допълни той.

Вицепремиерът Христосков категорично отхвърли твърдението, че се готви скок на осигуровките със 7,3 процентни пункта. Евентуално ще се обсъждат предложения за увеличаване на осигурителните вноски с не повече от 1-2 процентни пункта от 2015 г., поясни той.

Министър Христосков даде за пример фонд „Безработица”, който би постигнал баланс с разходите при увеличение на вноската с 1 процентен пункт.

„Със сегашното ниво на тази вноска, което е 1%, не биха могли да се изплащат обезщетения за безработица на над 100 000, без да има ограничения в размера”, подчерта вицепремиерът.

Министър Христосков отново прикани работодателите и синдикатите да постигнат споразумение за размера на минималните осигурителни доходи (МОД) през 2015 г.

Той посочи конкретни примери на отрасли без споразумения за МОД през последните три години, в които производителността на труда се увеличава

В производството на тютюневи изделия за 2012 г. спрямо 2011 г. например тя се е повишила с 33%, в производството на текстилни изделия - с 25%, а в сектора за производство на кокс и нефтопродукти - с 23%.

„С умишления отказ от договаряне на МОД този инструмент се дискредитира и ще се наложи административно увеличение”, предупреди вицепремиерът.
Преди година експерти от МФ увериха, че промяна по темата ще бъде част от пакета с промени в данъчните закони. Становището се споделя неофициално и от НАП, коментира в. Сега.

Гласуването на подобни промени обаче ще бъде възможно едва през октомври, и то само при сформиране на правителство и много експедитивни действия от страна на депутатите.

Така обявеното от редица институции намерение да се възстанови авансовото удържане на данък върху извънтрудовите доходи за последното тримесечие на годината надали ще бъде прието в срок.

Удържането на данъка става именно при изплащането на сумите, но в настоящия текст на закона изрично е записано, че данък не се удържа за последното тримесечие.

Така близо 160 000 данъкоплатци отново ще бъдат принудени за поредна година да довнасят сами данък за само последното тримесечие, въпреки че няма никакъв проблем той да им се удържа предварително и равномерно. Освен че затруднява ненужно хората, това на свой ред води и до проблеми със събираемостта на дължимите суми.
Става въпрос за разходите за балансиране на енергийната система, които влизат в цената на тока.

Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) са увеличили двойно разходите за балансиране на енергийната система, които влизат в цената на тока, коментира в. Труд.

Това показват данни, представени от доставчика на ток в Южна България - ЕВН, според когото няма основание за увеличението.

"Имаме съмнения, че действията на държавните дружества са незаконни, изпратили сме сигнал и жалба в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране", каза Йорг Золфелнер, шеф на ЕВН за България.

Според компанията в Южна България увеличението се случва по следния начин: НЕК нулира прогнозните количества ток, дадени от производителите на зелена енергия и от топлофикациите и реалното използване на ел.енергията от тези източници попада в графата "дисбаланс", което увеличава стойността й.

По този начин компанията е прибрала 2,56 млн. лв. вместо 1,64 млн. за два месеца и половина. Засечен е и производител, който през нощта продава ток на цена от почти 2000 лева за мегаватчас (при средна цена около 160 лв.) с мотива, че има липса на ток.

През нощта обаче винаги има излишък, а не недостиг на ток. От НЕК не отговаряха на телефоните си за коментар.
За поредна година разходите по това перо растат.

Разходите за болнични на бизнеса, които плаща до третия ден, както и на Националния осигурителен институт -  това са дните от четвъртия ден нататък, продължават да растат за поредна година, коментира в. Сега.

Разходите на Държавното обществено осигуряване вече дори са по-високи от нивата през 2010 г., когато бе въведена антикризисната мярка първите три дни от болничния да са за сметка на работодателя, а НОИ да плаща от четвъртия нататък. Мярката беше временна, но продължава да действа.

Данните от бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. обаче показват, че тя вече не е ефективна и освен че товари бизнеса, не щади и хазната. Идеята на ГЕРБ при въвеждането й бе да накара работодателите да контролират по-ефективно служителите си, за да не вземат фалшиви листове. Ефект от мярката имаше през първите години, когато тя започна да действа. БСП не направи нищо, за да я отмени.

Броят на болничните листове до три дни, които се плащат само от фирмите, за миналата година е 437 462 според справка на НОИ, изготвена за "Сега". Това е ръст с над 11 хил. спрямо 2012 г. А спрямо 2011 г. увеличението е още по-значително - с над 29 хил. броя болнични до три дни.

За втора поредна година НОИ също изплаща все повече средства за болнични. От институцията отбелязват, че след въвеждането на антикризисната мярка в първите й две години наистина се е наблюдавала тенденция броят на изплащаните болнични листове от държавата да намалява.

"Но през 2012 г. тази тенденция прекъсва. За втора поредна година наблюдаваме увеличение в броя на краткосрочните обезщетения за общо заболяване и респективно разходите за тях. През 2013 г. направените разходи за обезщетенията за общо заболяване вече надхвърлят нивото от 2010 г., докато броят на изплатените обезщетения е малко под нивото от 2010 г. По-високият ръст на разходите е вследствие и от нарастването на осигурителния доход и на минималната заплата за периода", коментират от институцията.

Само болничните, които са най-голямото перо в групата на обезщетенията за временна неработоспособност, са стрували с над 35 млн. лв. повече на НОИ спрямо 2012 г.

Разходът вече стига около 325 млн. лв. Загубени са 12 541 415 работни дни, което е с 11 на сто повече спрямо по-миналата година. Освен по-големият брой на болничните преразходът се дължи и на увеличеното средно обезщетение на ден. То е стигнало 21.68 лв. при планиран размер 19.93 лв.

Според справката над половината от всички болнични през миналата година са били до 7 дни (51 на сто). Техният брой е 1 187 934.
БНБ обяви спешна нужда от отпечатване на банкноти, съобщава БТВ. Заради кризата в банковата система от края на юни, Централната банка обяви обществена поръчка за отпечатване на 60 млн. броя български банкноти по 10, 20 и 50 лв. Общата стойност на новите банкноти е 1,3 млрд. лева.

Парите няма да бъдат пускани в обращение, освен в случай на нужда. Това коментира Калин Христов, подуправител на БНБ. Целта на отпечатването е да бъде попълнен стратегическият резерв на банката. Той е намалял през юли, когато се появи повишено търсене на банкноти и наличните резерви намаляха. На 20 юни Българската народна банка обяви, че поставя под специален надзор Корпоративна търговска банка - един от големите трезори в страната. Банката беше затворена.

По същото време възникна напрежение и при третата по големина банка - Първа инвестиционна банка. От нея само за един ден, на 26 юни, бяха изтеглени над 800 млн. лв. Това накара държавата да се намеси спешно и в банката бяха налети пари след разрешение от Европейската комисия.

Решението на БНБ от 18 август 2014 година е да обяви обществена поръчка за печатане на банкноти чрез договаряне без обявление. Банката аргументира избора на този вид процедура с форсмажорните обстоятелства от края на месец юни. В мотивите е записано: „Възникналите изключителни обстоятелства имат характера на непредвидими събития и съществено затрудняват нормалното изпълнение на нормативно установените задължения на БНБ да осигурява български банкноти необходими за паричното обращение в България. Тази извънредна ситуация съвпада и с традиционното значително повишаване на търсенето на банкноти предвид настъпването на летния активен туристически сезон.”

В момента дружеството „Обертюр Фидюсиер” АД е единственото на територията на страната, което разполага с производствен капацитет и опит в областта на производството на банкноти, подходящи машини, служители с висока квалификация и опит в производството на български банкноти, както и организация за опазване на класифицирана информация за изпълнение на обществената поръчка. Това се посочва още в текста на обществената поръчка.

Печатането на новите банкноти е стъпка за управление на запасите, обясниха от банката. Те нямало да променят обема на парите в икономиката.