61
Във връзка със създалите се форсмажорни обстоятелства поради грипната епидемия и пандемията COVID-19, които водят до реална опасност от масово неспазване на законовите срокове за подаване на месечните справки – декларации по чл.125 от ЗДДС и годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) и Институтът на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) внесоха искане в Министeрството на финансите, НАП и бюджетната комисия към парламента за удължаване на сроковете за подаване на фирмените годишни данъчни декларации и месечните справки декларации по ЗДДС.
Линк към документа тук.
Линк към документа тук.
62
Здравейте, МОЛ, както и имена на съставител и получател, не са сред задължителните реквизити за фактура съгласно Закона за счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС и тъй като не носят голяма информационна полза, затова не сме ги включили в приложението.
Предвидили сме допълнително поле, в което можете да въвеждате тази информация.
Предвидили сме допълнително поле, в което можете да въвеждате тази информация.
63
„Аргументите на бизнеса за удължаването на срока за влизане в сила на измененията в Наредба Н-18 по отношение на специализираните софтуери за управление на продажбите са чути, съобразявам се и с днешното разпореждане на министър-председателя, затова решението от работната среща е да отложим срока с 6 месеца, считано след 31 януари“ – това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов след продължилата почти 3 часа дискусия с представители на хотелиерския и ресторантьорския бранш, която се проведе в Министерството на финансите.
Първите три месеца от новото отлагане ще бъдат използвани за интензивна съвместна работа между експертите на съответните браншови организации и НАП, с цел постигане на изясняване на нормативно ниво на неяснотите, за които туристическият бизнес претендира.
В кратки срокове, през следващите седмици, ще се проведат и няколко срещи в работен формат за регламентирането и прилагането на режима за запечатване на търговските обекти от страна на НАП, тъй като опасенията на бизнеса, свързани с прилагането на наредба Н-18, се базират и на това, че тя може да отвори допълнителни аргументи за тази крайна мярка. Министър Горанов обясни, че пред бизнеса е изложил аргументи, че няма връзка между двете теми, но тази мярка много остро се поставя като проблем от страна на ресторантьорския и хотелиерския бранш и ще се дискутира какво да се направи, с цел да няма подозрения за своеволия от конкретни служители на приходната администрация. Пред министъра бизнесът постави част от вижданията си за прилагането на Наредбата, а не толкова аргументи против нейното съществуване. Министър Горанов каза още, че и двете страни са се обединили около философията на Наредбата и че фундаментът, заложен в нея от средата на 2018 г., няма нужда да бъде променян.
Представителите на организации от хотелиерския и ресторантьорския бизнес призоваха членовете си за отлагане на планирания протест.
На брифинга пред медиите Вени Петрова, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, подчерта, че днешната среща е била в духа на конструктивния диалог, както и че министър Горанов е останал отворен за разговори по останалите искания на бранша, представени в тяхната декларация, която са изпратили в МФ. Тя уточни, че за диференцираната ставка на ДДС, за която настояват, финансовият министър не е склонен да разговаря на този етап. Вени Петрова призова структурите на организацията, която представлява, утре да не реализират планирания протест, като оцени постигнато на срещата като достатъчно на този етап от диалога, и се надява след три месеца, когато престои нова среща с министъра, да има още по-голям напредък.
Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, изрази своята удовлетвореност от срещата и съобщи, че през предстоящите три месеца, в които ще се правят работни срещи с НАП, на тях ще има и представители на малкия и средния бизнес, които са извън сектора на хотелиерството и ресторантьорството, като се надява в резултат на това след 6 месеца да има една работеща Наредба Н-18.
Първите три месеца от новото отлагане ще бъдат използвани за интензивна съвместна работа между експертите на съответните браншови организации и НАП, с цел постигане на изясняване на нормативно ниво на неяснотите, за които туристическият бизнес претендира.
В кратки срокове, през следващите седмици, ще се проведат и няколко срещи в работен формат за регламентирането и прилагането на режима за запечатване на търговските обекти от страна на НАП, тъй като опасенията на бизнеса, свързани с прилагането на наредба Н-18, се базират и на това, че тя може да отвори допълнителни аргументи за тази крайна мярка. Министър Горанов обясни, че пред бизнеса е изложил аргументи, че няма връзка между двете теми, но тази мярка много остро се поставя като проблем от страна на ресторантьорския и хотелиерския бранш и ще се дискутира какво да се направи, с цел да няма подозрения за своеволия от конкретни служители на приходната администрация. Пред министъра бизнесът постави част от вижданията си за прилагането на Наредбата, а не толкова аргументи против нейното съществуване. Министър Горанов каза още, че и двете страни са се обединили около философията на Наредбата и че фундаментът, заложен в нея от средата на 2018 г., няма нужда да бъде променян.
Представителите на организации от хотелиерския и ресторантьорския бизнес призоваха членовете си за отлагане на планирания протест.
На брифинга пред медиите Вени Петрова, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, подчерта, че днешната среща е била в духа на конструктивния диалог, както и че министър Горанов е останал отворен за разговори по останалите искания на бранша, представени в тяхната декларация, която са изпратили в МФ. Тя уточни, че за диференцираната ставка на ДДС, за която настояват, финансовият министър не е склонен да разговаря на този етап. Вени Петрова призова структурите на организацията, която представлява, утре да не реализират планирания протест, като оцени постигнато на срещата като достатъчно на този етап от диалога, и се надява след три месеца, когато престои нова среща с министъра, да има още по-голям напредък.
Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, изрази своята удовлетвореност от срещата и съобщи, че през предстоящите три месеца, в които ще се правят работни срещи с НАП, на тях ще има и представители на малкия и средния бизнес, които са извън сектора на хотелиерството и ресторантьорството, като се надява в резултат на това след 6 месеца да има една работеща Наредба Н-18.
64
Здравейте,
Препоръчваме да използвате приложението за фактуриране първо в безплатния му вариант, за да прецените дали Ви устройва.
Във връзка с това, че е свързано с другите ни калкулатори в сайта, приложението за фактуриране, има някои особености, които следва да имате предвид:
1. В системата всеки профил е различен за себе си.
2. Профилите не могат да работят в обща база.
3. През един профил може да се влиза от много места, но не може едновременно да се влиза с един и същи профил. Тоест, ако желаете да работите през един профил от няколко обекта, то е нужно всеки път да излизате профила, за да може от друг обект да се влезе в него.
4. В полето номер за фактура може да се пише свободно, като след издадена фактура, то следващият предложен номер е с единица по-голям. Например издавате фактура с номер 200000086 и след това приложението ще ви зареди автоматично в този профил за следваща фактура да е номер 200000087.
5. Когато ползвате системата за различни форми или за различни диапазони за различни обекти, то вероятно е по-удобно да ползвате различни профили, за да Ви следи номерацията и да не сменяте всеки път данните на доставчика. Разбира се, може и през един профил, като се съобразите с точки от 1 до 4.
Системата е в процес на разширяване, като търсим решения за всякакви възникнали въпроси, доколкото възможностите на така проектирата вече система позволяват.
Препоръчваме да използвате приложението за фактуриране първо в безплатния му вариант, за да прецените дали Ви устройва.
Във връзка с това, че е свързано с другите ни калкулатори в сайта, приложението за фактуриране, има някои особености, които следва да имате предвид:
1. В системата всеки профил е различен за себе си.
2. Профилите не могат да работят в обща база.
3. През един профил може да се влиза от много места, но не може едновременно да се влиза с един и същи профил. Тоест, ако желаете да работите през един профил от няколко обекта, то е нужно всеки път да излизате профила, за да може от друг обект да се влезе в него.
4. В полето номер за фактура може да се пише свободно, като след издадена фактура, то следващият предложен номер е с единица по-голям. Например издавате фактура с номер 200000086 и след това приложението ще ви зареди автоматично в този профил за следваща фактура да е номер 200000087.
5. Когато ползвате системата за различни форми или за различни диапазони за различни обекти, то вероятно е по-удобно да ползвате различни профили, за да Ви следи номерацията и да не сменяте всеки път данните на доставчика. Разбира се, може и през един профил, като се съобразите с точки от 1 до 4.
Системата е в процес на разширяване, като търсим решения за всякакви възникнали въпроси, доколкото възможностите на така проектирата вече система позволяват.
65
В този материал ще откриете схемите на НАП за СУПТО, ЕРП и разносната търговия. Схемите за електронната търговия и варианти за съответствие с Наредба Н-18 можете да откриете тук.
Важно: За търговците с ЕРП, за които използването на импортер е невъзможно, обръщаме внимание на схемата в Пример 2, точка 2.1 (маркирана по-долу в синьо), при която единствено се допуска продажби, въведени в софтуера на Обект 2, да се въвеждат ръчно в СУПТО на Обект 1. Това е позволено само за варианта на работа с отделни търговски обекти, при който в Обект 1 се извършват продажби, за които следва да се използва касов апарат, а в Обект 2 се извършват само продажби, за които не се изисква издаването на касов бон.
Въвеждането на СУПТО понякога е сложен, скъп и трудоемък процес, особено когато софтуерите са нови, а промените в бизнес процесите още не са добре уточнени. По тази причина много търговци предпочетоха да избегнат СУПТО, като се отказаха от методи на плащания, които изискват използването на касов апарат. Затова напомняме правилото за избягване на СУПТО:
➤ В търговски обект, в който има нерегистрирано СУПТО, следва да няма нужда от касов апарат.
➤ И обратно – в търговски обект, в който има касов апарат, следва да няма достъп до софтуер с белези на СУПТО.
Представяме и нашето неСУПТО приложение за фактуриране, което изпълнява данъчните изисквания и не съхранява в бази данни информация за вид, цени, количества на продаденото. Затова чрез него, при фактуриране на продажби в брой, не е нужно то да се регистрира и декларира като СУПТО, нито да се свързва с касовия апарат в обекта. Повече можете да откриете тук.
Схеми СУПТО
Пример 1 - Работа на два софтуера за управление на продажбите (СУПТО) в един търговски обект
При наличие на два СУПТО в един търговски обект на търговец всеки от тях трябва да е свързан с отделно фискално устройство (ФУ), предвид необходимостта от генериране на уникални номера на регистрираните чрез него продажби (УНП).
Допуска се при приключване на продажба, за която е генериран УНП в единия от софтуерите в обекта, да бъде отпечатван фискален бон (ФБ) от ФУ, управлявано от другия СУПТО в същия обект. В този случай при подаване на Приложение № 32 от Наредба №Н-18, лицето следва да посочи, че и двете ФУ са свързани към всеки от софтуерите.
Пример 2 – ЕРП система и СУПТО
2.1 Търговец използва ЕРП система за управление на дейността си.
Извършват се продажби в 2 търговски обекта.
В Обект 1 се извършват продажби, изискващи издаване на ФБ. Използва се софтуер СУПТО, който не е модул от ERP-системата.
В Обект 2 се извършват продажби, за които не се изисква издаване на ФБ. Използва се друг софтуер или друга версия на използвания в Обект 1 софтуер, които не са модули от ERP-системата.
Софтуерът в Обект 1 трябва да отговаря на изискванията за СУПТО. В него се регистрират всички продажби, независимо че част от тях ще бъдат платени по банков път, т.е. няма задължение за издаване на ФБ. За всички продажби се генерира УНП при въвеждане на информация за тях в софтуера.
В Обект 1 няма възможност за приключване на продажби, първоначалната информация за които е въведена в софтуера на Обект 2 - въведената в Обект 2 информация за продажби не е достъпна в Обект 1 и тези продажби не могат да бъдат приключени в Обект 1.
При тази фактическа обстановка в Обект 1 функционира СУПТО, а в Обект 2- софтуер, който е извън обхвата на регулацията на Наредба №Н-18/2006 г. В двата обекта следва да функционират или различни софтуери, или един софтуер с различни версии.
Допуска се продажби, въведени в софтуера на Обект 2, да се въвеждат в ръчен режим в СУПТО на Обект 1 – генериране на УНП и т.н.
2.2 Фактическа обстановка, идентична на описаната в т.2.1. със следната разлика:
В двата обекта се използват софтуер – модул от ERP-системата.
В Обект 1 има възможност за достъп до информация за продажбите, която първоначално е въведена в Обект 2. Въведената в Обект 2 информация за продажби се визуализира, вкл. може да бъде променяна, чрез софтуера в Обект 1 или тези продажби могат да бъдат приключени в Обект 1. Обменът на информация между обектите може да се извършва както чрез съответните модули на ERP-системата, вкл. чрез достъп до обща база данни /БД/, така и директно между двата обекта.
В този случай, когато е налице възможност за обмен на информация за продажбите чрез функционалността на ERP-системата - всички модули на ERP-системата, обслужващи тази функционалност (вкл. Обект 1 и Обект 2 ) попадат в обхвата на регулацията за СУПТО.
Пример 3 – ERP-система с импорт и обработка на данни от външни системи
Търговецът използва ERP-система с модул/модули СУПТО. В ERP-системата се импортира и обработва информация за поръчки/заявки за продажби от различни външни системи:
– Поръчки от системи на бизнес партньори (EDI), е-портали, заявки в стандартизиран файлов формат - импортират се поръчки от големи бизнес партньори, напр. МЕТРО, БИЛА и др., продажбите се извършват в СУПТО.
– Импорт на данни за продажби от друг СУПТО - допуска се импорт в СУПТО на данни за извършени продажби, регистрирани от друг СУПТО, използван от същия търговец. В този случай продажбите се импортират с вече присвоения УНП от СУПТО, в който са генерирани. Производителят/разпространителят следва да разработи функционалност за интеграция и импорт на данни с конкретния СУПТО, като гарантира, че импортът на информацията за регистрираните в него продажби се извършва в пълен обем и непроменено съдържание, вкл. и наличието на УНП за всяка импортирана продажба.
Пример 4 – Разносна търговия
При разносна търговия ФБ се издава от СУПТО в обекта, в който е приета поръчката на клиента и е експедирана стоката. ФБ придружава стоката и се предоставя на клиента при предаването й.
Доставките се извършват от служители на търговеца, снабдени с мобилни устройства, на които е инсталиран софтуер, свързан с мобилни ФУ. Този софтуер позволява единствено отразяване на плащане и подаване на команда към ФУ за разпечатване на ФБ – няма функционалност за генериране на поръчки, продажби, промяна на данни за продажба и т.н. Т.е. този софтуер няма характеристики на СУПТО.
Преди да напусне склада от СУПТО-склад в мобилния софтуер се импортират продажби с генерирани УНП – тези данни са статични и не могат да бъдат променяни от софтуера на мобилните устройства. При доставката при клиента в софтуера на мобилното устройство се отразява извършеното плащане /пълно или частично/, SW подава команда към ФУ за отпечатване на ФБ по съответния УНП.
При връщането в обекта от мобилния SW в СУПТО в склада се импортират извършените плащания, които се отразяват в БД към съответната продажба/УНП.
Пример 4.2
Вариант 1:
Софтуерът на мобилните устройства има функционалност на СУПТО и разполага с онлайн свързаност със СУПТО в обекта. Регистрираните в SW на мобилните устройства поръчки, продажби, корекции в данни за продажби, плащания и др. се подават в реално време и се записват в БД на СУПТО в склада.
В този случай софтуерът на мобилните устройства и софтуерът в склада представляват модули на едно СУПТО и следва да бъдат декларирани по този начин.
Вариант 2:
Софтуерът на мобилните устройства има функционалност на СУПТО и не разполага с онлайн свързаност със СУПТО в склада.
Преди да напусне склада от СУПТО-склад в мобилния СУПТО се импортират
продажби с генерирани УНП, наличности, цени и др. В СУПТО на мобилните устройства е възможно да се въвежда информация за продажби на място при клиента, при което се генерира УНП от свързаното към него ФУ. При отразяване на плащане към мобилните ФУ се подава УНП на съответната продажба.
Допустимо е при връщането в склада от мобилния СУПТО в СУПТО-склад да се импортира информация от БД на SW на мобилните устройства – регистрирани поръчки, продажби, плащания и др. В този случай производителят на СУПТО-склад следва да разработи функционалност за интеграция и импорт на данни с конкретния мобилен СУПТО, като гарантира, че импортът на информацията за регистрираните в последния продажби се извършва в пълен обем и непроменено съдържание, вкл. и наличието на УНП за всяка импортирана продажба. Аналогични са изискванията и към производителя на мобилния СУПТО.
Можете да свалите файла на НАП от тук.
Разяснения на НАП относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби можете да изтеглите от тук.
Важно: За търговците с ЕРП, за които използването на импортер е невъзможно, обръщаме внимание на схемата в Пример 2, точка 2.1 (маркирана по-долу в синьо), при която единствено се допуска продажби, въведени в софтуера на Обект 2, да се въвеждат ръчно в СУПТО на Обект 1. Това е позволено само за варианта на работа с отделни търговски обекти, при който в Обект 1 се извършват продажби, за които следва да се използва касов апарат, а в Обект 2 се извършват само продажби, за които не се изисква издаването на касов бон.
Въвеждането на СУПТО понякога е сложен, скъп и трудоемък процес, особено когато софтуерите са нови, а промените в бизнес процесите още не са добре уточнени. По тази причина много търговци предпочетоха да избегнат СУПТО, като се отказаха от методи на плащания, които изискват използването на касов апарат. Затова напомняме правилото за избягване на СУПТО:
➤ В търговски обект, в който има нерегистрирано СУПТО, следва да няма нужда от касов апарат.
➤ И обратно – в търговски обект, в който има касов апарат, следва да няма достъп до софтуер с белези на СУПТО.
Представяме и нашето неСУПТО приложение за фактуриране, което изпълнява данъчните изисквания и не съхранява в бази данни информация за вид, цени, количества на продаденото. Затова чрез него, при фактуриране на продажби в брой, не е нужно то да се регистрира и декларира като СУПТО, нито да се свързва с касовия апарат в обекта. Повече можете да откриете тук.
Схеми СУПТО
Пример 1 - Работа на два софтуера за управление на продажбите (СУПТО) в един търговски обект
При наличие на два СУПТО в един търговски обект на търговец всеки от тях трябва да е свързан с отделно фискално устройство (ФУ), предвид необходимостта от генериране на уникални номера на регистрираните чрез него продажби (УНП).
Допуска се при приключване на продажба, за която е генериран УНП в единия от софтуерите в обекта, да бъде отпечатван фискален бон (ФБ) от ФУ, управлявано от другия СУПТО в същия обект. В този случай при подаване на Приложение № 32 от Наредба №Н-18, лицето следва да посочи, че и двете ФУ са свързани към всеки от софтуерите.
Пример 2 – ЕРП система и СУПТО
2.1 Търговец използва ЕРП система за управление на дейността си.
Извършват се продажби в 2 търговски обекта.
В Обект 1 се извършват продажби, изискващи издаване на ФБ. Използва се софтуер СУПТО, който не е модул от ERP-системата.
В Обект 2 се извършват продажби, за които не се изисква издаване на ФБ. Използва се друг софтуер или друга версия на използвания в Обект 1 софтуер, които не са модули от ERP-системата.
Софтуерът в Обект 1 трябва да отговаря на изискванията за СУПТО. В него се регистрират всички продажби, независимо че част от тях ще бъдат платени по банков път, т.е. няма задължение за издаване на ФБ. За всички продажби се генерира УНП при въвеждане на информация за тях в софтуера.
В Обект 1 няма възможност за приключване на продажби, първоначалната информация за които е въведена в софтуера на Обект 2 - въведената в Обект 2 информация за продажби не е достъпна в Обект 1 и тези продажби не могат да бъдат приключени в Обект 1.
При тази фактическа обстановка в Обект 1 функционира СУПТО, а в Обект 2- софтуер, който е извън обхвата на регулацията на Наредба №Н-18/2006 г. В двата обекта следва да функционират или различни софтуери, или един софтуер с различни версии.
Допуска се продажби, въведени в софтуера на Обект 2, да се въвеждат в ръчен режим в СУПТО на Обект 1 – генериране на УНП и т.н.
2.2 Фактическа обстановка, идентична на описаната в т.2.1. със следната разлика:
В двата обекта се използват софтуер – модул от ERP-системата.
В Обект 1 има възможност за достъп до информация за продажбите, която първоначално е въведена в Обект 2. Въведената в Обект 2 информация за продажби се визуализира, вкл. може да бъде променяна, чрез софтуера в Обект 1 или тези продажби могат да бъдат приключени в Обект 1. Обменът на информация между обектите може да се извършва както чрез съответните модули на ERP-системата, вкл. чрез достъп до обща база данни /БД/, така и директно между двата обекта.
В този случай, когато е налице възможност за обмен на информация за продажбите чрез функционалността на ERP-системата - всички модули на ERP-системата, обслужващи тази функционалност (вкл. Обект 1 и Обект 2 ) попадат в обхвата на регулацията за СУПТО.
Пример 3 – ERP-система с импорт и обработка на данни от външни системи
Търговецът използва ERP-система с модул/модули СУПТО. В ERP-системата се импортира и обработва информация за поръчки/заявки за продажби от различни външни системи:
– Поръчки от системи на бизнес партньори (EDI), е-портали, заявки в стандартизиран файлов формат - импортират се поръчки от големи бизнес партньори, напр. МЕТРО, БИЛА и др., продажбите се извършват в СУПТО.
– Импорт на данни за продажби от друг СУПТО - допуска се импорт в СУПТО на данни за извършени продажби, регистрирани от друг СУПТО, използван от същия търговец. В този случай продажбите се импортират с вече присвоения УНП от СУПТО, в който са генерирани. Производителят/разпространителят следва да разработи функционалност за интеграция и импорт на данни с конкретния СУПТО, като гарантира, че импортът на информацията за регистрираните в него продажби се извършва в пълен обем и непроменено съдържание, вкл. и наличието на УНП за всяка импортирана продажба.
Пример 4 – Разносна търговия
При разносна търговия ФБ се издава от СУПТО в обекта, в който е приета поръчката на клиента и е експедирана стоката. ФБ придружава стоката и се предоставя на клиента при предаването й.
Цитат
Пример 4.1Обръщаме внимание, че след публикуването на схемите от НАП, бе направена промяна в Наредба Н-18 чрез ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г. в чл. 25, ал. 2, в следствие на което при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от търговеца и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Доставките се извършват от служители на търговеца, снабдени с мобилни устройства, на които е инсталиран софтуер, свързан с мобилни ФУ. Този софтуер позволява единствено отразяване на плащане и подаване на команда към ФУ за разпечатване на ФБ – няма функционалност за генериране на поръчки, продажби, промяна на данни за продажба и т.н. Т.е. този софтуер няма характеристики на СУПТО.
Преди да напусне склада от СУПТО-склад в мобилния софтуер се импортират продажби с генерирани УНП – тези данни са статични и не могат да бъдат променяни от софтуера на мобилните устройства. При доставката при клиента в софтуера на мобилното устройство се отразява извършеното плащане /пълно или частично/, SW подава команда към ФУ за отпечатване на ФБ по съответния УНП.
При връщането в обекта от мобилния SW в СУПТО в склада се импортират извършените плащания, които се отразяват в БД към съответната продажба/УНП.
Пример 4.2
Вариант 1:
Софтуерът на мобилните устройства има функционалност на СУПТО и разполага с онлайн свързаност със СУПТО в обекта. Регистрираните в SW на мобилните устройства поръчки, продажби, корекции в данни за продажби, плащания и др. се подават в реално време и се записват в БД на СУПТО в склада.
В този случай софтуерът на мобилните устройства и софтуерът в склада представляват модули на едно СУПТО и следва да бъдат декларирани по този начин.
Вариант 2:
Софтуерът на мобилните устройства има функционалност на СУПТО и не разполага с онлайн свързаност със СУПТО в склада.
Преди да напусне склада от СУПТО-склад в мобилния СУПТО се импортират
продажби с генерирани УНП, наличности, цени и др. В СУПТО на мобилните устройства е възможно да се въвежда информация за продажби на място при клиента, при което се генерира УНП от свързаното към него ФУ. При отразяване на плащане към мобилните ФУ се подава УНП на съответната продажба.
Допустимо е при връщането в склада от мобилния СУПТО в СУПТО-склад да се импортира информация от БД на SW на мобилните устройства – регистрирани поръчки, продажби, плащания и др. В този случай производителят на СУПТО-склад следва да разработи функционалност за интеграция и импорт на данни с конкретния мобилен СУПТО, като гарантира, че импортът на информацията за регистрираните в последния продажби се извършва в пълен обем и непроменено съдържание, вкл. и наличието на УНП за всяка импортирана продажба. Аналогични са изискванията и към производителя на мобилния СУПТО.
Можете да свалите файла на НАП от тук.
Разяснения на НАП относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби можете да изтеглите от тук.
66
Новини » Издаване на фактури, известия и проформа фактури
17.01.2020, 12:57➤ Приложението за фактуриране издава фактури и известия в PDF без да ги запазва в база данни при нас.
Възможности на безплатната версия:
✔ Автоматично попълване клиентски данни от ДДС регистъра VIES
✔ Цените могат да бъдат въвеждани с или без ДДС (автоматично прекалкулиране)
✔ Фактурите могат да бъдат издавани на български, английски и двуезично
✔ Фактурите могат да бъдат издавани и във всяка валута (автоматично курс от БНБ)
✔ Автоматичен брояч на последно издадена фактура
✔ За издаване на проформа фактури тук
За потребители абонамент за пълен достъп:
✔ При въведен ЕИК изтегля данни на фирмата от Търговския регистър
✔ Моментално изпращане на имейл с издадената фактура
✔ Запазване на артикули и импорт на ценови листи
➤ За издаване на проформа фактури тук.
Възможности на безплатната версия:
✔ Автоматично попълване клиентски данни от ДДС регистъра VIES
✔ Цените могат да бъдат въвеждани с или без ДДС (автоматично прекалкулиране)
✔ Фактурите могат да бъдат издавани на български, английски и двуезично
✔ Фактурите могат да бъдат издавани и във всяка валута (автоматично курс от БНБ)
✔ Автоматичен брояч на последно издадена фактура
✔ За издаване на проформа фактури тук
За потребители абонамент за пълен достъп:
✔ При въведен ЕИК изтегля данни на фирмата от Търговския регистър
✔ Моментално изпращане на имейл с издадената фактура
✔ Запазване на артикули и импорт на ценови листи
➤ За издаване на проформа фактури тук.
67
Новини » ГФО на микро акционерните дружества вече не подлежат на задължителен одит
12.01.2020, 13:25Годишните финансови отчети на акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КАД), които са микропредприятия, вече не подлежат на задължителен независим одит от регистрирани одитори. Поправката в чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството влиза в сила от 01.01.2019 г., тоест за първи път ще се прилага за годишните финансови отчети на тези дружуства за 2019 година, които се изготвят сега.
Една от процедурите, които задължително трябва да се извършат в процеса на годишното счетоводно приключване е годишният финансов отчет на всяка фирма да бъде проверен за необходимост от задължителен одит, съгласно Закона за счетоводството.
На задължителен финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
Независимо от горното за АД и КАД обхватът за одита е по-широк и на такъв подлежат тези от тях, които са микропредприятия по смисъла на Закона за счетоводството. Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души
Промяна в категорията микропредприятие се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.
На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година - 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 000 000 лв.
На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
Какви са санкциите?
Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Една от процедурите, които задължително трябва да се извършат в процеса на годишното счетоводно приключване е годишният финансов отчет на всяка фирма да бъде проверен за необходимост от задължителен одит, съгласно Закона за счетоводството.
Цитат
Кои предприятия подлежат на задължителен одит?За лесна и бърза проверка можете да използвате приложението:
Проверка за задължителен одит
За ЮЛНЦ в общественополезна дейност можете да използвате приложението:
Проверка за задължителен одит (ЮЛНЦ)
След като нанесете необходимите данни в приложенията, ще получите отговор на въпроса: Ще има ли необходимост от задължителен одит за даденото предприятие?
На задължителен финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
Независимо от горното за АД и КАД обхватът за одита е по-широк и на такъв подлежат тези от тях, които са микропредприятия по смисъла на Закона за счетоводството. Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души
Промяна в категорията микропредприятие се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.
На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година - 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 000 000 лв.
На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
Какви са санкциите?
Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Цитат
kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.
68
След разразилите се дискусии след семинара на НАП за последователно, паралелното и едновременно извършване на еднородна дейност от свързани фирми в един обект, НАП издаде указание, с което прави опит да разясни при какви условия свързани фирми с еднородна дейност могат да извършват дейност от един обект, без да им се сумират оборотите и да следва задължителна регистрация във връзка с новата ал. 10 на чл. 96 и при какви условия се сумират оборотите им и съответно следва задължителна регистрация по ДДС, ако сумата надвиши прагa за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 хил. лв. за последните 12 месеца. Публикуваме пълния текст на указанието, като обръщаме внимание на текста в синьо в последната част по-долу.
Изх. № 20-00-8/10.01.2020 г.
ЦУ на НАП
ДО
ТД НА НАП ........................ ...........
ТД НА НАП ГДО
ДИРЕКЦИЯ ОДОП ........................ ...........
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на чл. 96, ал. 10 и 11 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.01.2020 г. по отношение на условието за последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано
В Националната агенция за приходите са постъпили множество запитвания във връзка с прилагането на чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС, поставените въпроси в които налагат разясняване на нормата в частта и, регламентираща кога следва да се приеме, че една еднородна дейност се извършва последователно в определен търговски обект, с оглед възникване на задължение за регистрация по реда на тази норма.
В тази връзка настоящото становище се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите за разясняване на поставените въпроси.
В ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който са направени изменения и допълнения в ЗДДС, касаещи задължителната регистрация на данъчно задължените лица при последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано. Направените изменения влизат в сила от 01.01.2020 г., като са създадени нови ал. 9, 10 и 11 към чл. 96 от ЗДДС и са направени допълнения в ал. 1 и 5 към същата правна норма.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 96, ал. 10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Съгласно чл. 96, ал. 11 от ЗДДС не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.
С § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО е въведен преходен режим за данъчно задължените лица, съгласно който лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 15.01.2020 г. (включително).
В § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 93, с която е дефинирано понятието „лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и съгласно дефиницията това са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК е дадена дефиниция на понятието „свързани лица“. По смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, „б“, „в“ и „л“ от ДР на ДОПК свързани лица са:
„а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците; ...
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;“
Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Извършените промени по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС целят предотвратяване на констатираната практиката по избягване на регистрация по ЗДДС, съответно на облагането с данък върху добавената стойност на доставките на стоки и/или услуги от данъчно задължени лица. Проявлението на тази практика обичайно е чрез формална смяна на субекта, извършващ същата дейност в същия търговски обект, преди достигане на прага на оборота за задължителна регистрация по закона. Тези лица са юридически самостоятелни, но свързани под една или друга форма и действат съгласувано. За предотвратяването на тази практика нормата предвижда специфично сумиране на оборотите за формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на данъчно задължените лица.
Видно е, че за възникване на задължението за регистрация в специфичната хипотеза на посочената норма на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и свързаните с нея изменения в цитираните нормативни текстове, се предвижда сложен фактически състав, който изисква наличието на специфични характеристики относно лицата, характера и мястото на извършваната дейност, както и относно времевите характеристики на дейността, а именно последователното и и непрекъснато извършване в определения от нормата период.
Настоящото становище има за цел да даде разяснение само относно условието дейността, пораждаща задължение за регистрация по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, да бъде извършвана последователно от две или повече лица.
Тълкуването на думи и изрази, употребени в нормативните актове, е уредено в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, издаден на основание § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон. Съгласно чл. 37 от указа думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. По посочения начин се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.
Думата „последователно“ няма утвърдено правно значение. В ЗДДС липсва легално определение на тази дума за целите на закона. Поради това за тълкуването и следва да се изхожда от общоприетия и смисъл. Понятието „последователно“ според Речника на българския език, публикуван на официалната страница на Института за български език на БАН в основното си значение означава „който следва, става, извършва се в определен ред, непосредствено един след друг“.
В аспект на нормата понятието „последователно“, по отношение на извършването на еднородна дейност в един и същи търговски обект, следва да се тълкува като замяна или редуване във времето на две или повече данъчно задължени лица, извършващи дейността. Това недвусмислено се извежда от регламентирания в нормата начин за формиране на облагаемия оборот за регистрация, където е посочено, че „... в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него ...“. Тъй като „непосредствено“ означава действие, което се осъществява, става или следва веднага, нормата на ал. 11 на чл. 96 от ЗДДС уточнява като правно ирелевантно прекъсване в рамките на по-малко от един месец. В тази връзка, ако между преустановяване на дейността на едно лице в търговския обект и започване на еднородната дейност в обекта от следващото лице, е изтекъл период повече от един месец, по отношение на формиране на оборота за регистрация на това следващо лице нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е неприложима и оборотите на предшестващите лица, реализирани в обекта, не се включват в неговия оборот.
Предвид изложеното по-горе, задължение за регистрация въз основа на сумиране на оборотите на две и повече лица по посоченото правило не възниква, когато тези лица извършват еднородна дейност в един и същи обект едновременно едно с друго, паралелно.
Следва, обаче, да се има предвид, че ако едно извършване на паралелна дейност от лица, действащи съгласувано, има чисто изкуствен характер и противоречи на нормалната икономическа логика, налице е основание същото да бъде третирано като заобикаляне на закона с цел данъчно предимство, при което следва да се приложи нормата, противодействаща на тази практика. Този извод се основава на постановеното по дело С-255/02, Halifax plc, че при установяване на злоумишлена практика, сделките, на които тя се основава, трябва да се предефинират така, че да се възстанови ситуацията, която би преобладавала при липсата на тези сделки. Такава би била ситуацията например, когато едно лице, целящо заобикаляне на новото правило, приближавайки прага на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, формално не прекъсва извършването на дейността от свое име и не напуска обекта, като афишира продължаването и, но паралелно с него в обекта еднородна дейност започне да извършва и друго лице. Първото лице формално продължава извършването на дейността в обекта, но в толкова минимален обем като честота и стойност на отчитаните от него доставки, който анализиран сам по себе си води до непротиворечив извод, че присъствието/дейността му в търговския обект не може да намери икономическо оправдание, а има за цел заобикаляне действието на нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. В този случай следва да се приеме, че е налице прекратяване на дейността от първото лице. Следващото лице, поело в действителност дейността, ще попадне в хипотезата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и в облагаемия му оборот следва да се включи и облагаемият оборот на лицето, формално продължаващо извършването на еднородната дейност.
Трябва да се има предвид, че подобни случаи следва да бъдат внимателно анализирани и специфичната регистрация по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС следва да бъде приложена единствено тогава, когато, освен че са налице еднородност на дейността и съгласувано действие на лицата, ситуацията има напълно изкуствен характер, за нея липсва икономическа логика и същата цели данъчно предимство.
Следва да се обърне внимание също така, че данъчните злоупотреби относно избягване на регистрация по ЗДДС, съответно избягване на начисляване на данък върху добавената стойност по облагаеми доставки, не се изчерпват с хипотезата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и Националната агенция за приходите ще продължи да им противодейства.
При наличие на случаи например на безспорно еднородна дейност при общо използване на активи и/или човешки ресурси, формално извършвана от две или повече лица, особено когато са свързани или действат съгласувано и при липса на ясно и предварително определени обективни критерии за разпределяне на рисковете и ползите от дейността, това би могло да е индикация за обединяване на усилията на лицата за обща дейност чрез дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (въпрос, който следва внимателно да бъде изследван). По силата на чл. 9, ал. 2 от ДОПК неперсонифицираното дружество се приравнява на юридическо лице за данъчни цели. Пример за тази хипотеза би бил случаят, в който в един и същи офис две или повече лица осъществяват едновременно еднородна дейност, използвайки общи активи, включително човешки ресурси, като разделят единствено ползите от дейността въз основа на различни критерии, като например собствения си статут на регистрирано/нерегистрирано по ЗДДС лице. В контекста на настоящото становище в посочения случай правната последица би била приемането на облагаемите обороти на участващите в неперсонифицираното дружество лица за оборот на неперсонифицираното дружество и съответно регистрирането му при достигане на прага за задължителна регистрация.
Настоящото становище е принципно и всеки конкретен случай следва да бъде преценен самостоятелно спрямо всички относими факти и обстоятелства.
Можете да изтеглите указанието на НАП от тук.
Изх. № 20-00-8/10.01.2020 г.
ЦУ на НАП
ДО
ТД НА НАП ........................ ...........
ТД НА НАП ГДО
ДИРЕКЦИЯ ОДОП ........................ ...........
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на чл. 96, ал. 10 и 11 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.01.2020 г. по отношение на условието за последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано
В Националната агенция за приходите са постъпили множество запитвания във връзка с прилагането на чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС, поставените въпроси в които налагат разясняване на нормата в частта и, регламентираща кога следва да се приеме, че една еднородна дейност се извършва последователно в определен търговски обект, с оглед възникване на задължение за регистрация по реда на тази норма.
В тази връзка настоящото становище се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите за разясняване на поставените въпроси.
В ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който са направени изменения и допълнения в ЗДДС, касаещи задължителната регистрация на данъчно задължените лица при последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано. Направените изменения влизат в сила от 01.01.2020 г., като са създадени нови ал. 9, 10 и 11 към чл. 96 от ЗДДС и са направени допълнения в ал. 1 и 5 към същата правна норма.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 96, ал. 10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Съгласно чл. 96, ал. 11 от ЗДДС не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.
С § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО е въведен преходен режим за данъчно задължените лица, съгласно който лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 15.01.2020 г. (включително).
В § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 93, с която е дефинирано понятието „лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и съгласно дефиницията това са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК е дадена дефиниция на понятието „свързани лица“. По смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, „б“, „в“ и „л“ от ДР на ДОПК свързани лица са:
„а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците; ...
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;“
Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Извършените промени по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС целят предотвратяване на констатираната практиката по избягване на регистрация по ЗДДС, съответно на облагането с данък върху добавената стойност на доставките на стоки и/или услуги от данъчно задължени лица. Проявлението на тази практика обичайно е чрез формална смяна на субекта, извършващ същата дейност в същия търговски обект, преди достигане на прага на оборота за задължителна регистрация по закона. Тези лица са юридически самостоятелни, но свързани под една или друга форма и действат съгласувано. За предотвратяването на тази практика нормата предвижда специфично сумиране на оборотите за формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на данъчно задължените лица.
Видно е, че за възникване на задължението за регистрация в специфичната хипотеза на посочената норма на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и свързаните с нея изменения в цитираните нормативни текстове, се предвижда сложен фактически състав, който изисква наличието на специфични характеристики относно лицата, характера и мястото на извършваната дейност, както и относно времевите характеристики на дейността, а именно последователното и и непрекъснато извършване в определения от нормата период.
Настоящото становище има за цел да даде разяснение само относно условието дейността, пораждаща задължение за регистрация по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, да бъде извършвана последователно от две или повече лица.
Тълкуването на думи и изрази, употребени в нормативните актове, е уредено в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, издаден на основание § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон. Съгласно чл. 37 от указа думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. По посочения начин се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.
Думата „последователно“ няма утвърдено правно значение. В ЗДДС липсва легално определение на тази дума за целите на закона. Поради това за тълкуването и следва да се изхожда от общоприетия и смисъл. Понятието „последователно“ според Речника на българския език, публикуван на официалната страница на Института за български език на БАН в основното си значение означава „който следва, става, извършва се в определен ред, непосредствено един след друг“.
В аспект на нормата понятието „последователно“, по отношение на извършването на еднородна дейност в един и същи търговски обект, следва да се тълкува като замяна или редуване във времето на две или повече данъчно задължени лица, извършващи дейността. Това недвусмислено се извежда от регламентирания в нормата начин за формиране на облагаемия оборот за регистрация, където е посочено, че „... в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него ...“. Тъй като „непосредствено“ означава действие, което се осъществява, става или следва веднага, нормата на ал. 11 на чл. 96 от ЗДДС уточнява като правно ирелевантно прекъсване в рамките на по-малко от един месец. В тази връзка, ако между преустановяване на дейността на едно лице в търговския обект и започване на еднородната дейност в обекта от следващото лице, е изтекъл период повече от един месец, по отношение на формиране на оборота за регистрация на това следващо лице нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е неприложима и оборотите на предшестващите лица, реализирани в обекта, не се включват в неговия оборот.
Предвид изложеното по-горе, задължение за регистрация въз основа на сумиране на оборотите на две и повече лица по посоченото правило не възниква, когато тези лица извършват еднородна дейност в един и същи обект едновременно едно с друго, паралелно.
Следва, обаче, да се има предвид, че ако едно извършване на паралелна дейност от лица, действащи съгласувано, има чисто изкуствен характер и противоречи на нормалната икономическа логика, налице е основание същото да бъде третирано като заобикаляне на закона с цел данъчно предимство, при което следва да се приложи нормата, противодействаща на тази практика. Този извод се основава на постановеното по дело С-255/02, Halifax plc, че при установяване на злоумишлена практика, сделките, на които тя се основава, трябва да се предефинират така, че да се възстанови ситуацията, която би преобладавала при липсата на тези сделки. Такава би била ситуацията например, когато едно лице, целящо заобикаляне на новото правило, приближавайки прага на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, формално не прекъсва извършването на дейността от свое име и не напуска обекта, като афишира продължаването и, но паралелно с него в обекта еднородна дейност започне да извършва и друго лице. Първото лице формално продължава извършването на дейността в обекта, но в толкова минимален обем като честота и стойност на отчитаните от него доставки, който анализиран сам по себе си води до непротиворечив извод, че присъствието/дейността му в търговския обект не може да намери икономическо оправдание, а има за цел заобикаляне действието на нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. В този случай следва да се приеме, че е налице прекратяване на дейността от първото лице. Следващото лице, поело в действителност дейността, ще попадне в хипотезата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и в облагаемия му оборот следва да се включи и облагаемият оборот на лицето, формално продължаващо извършването на еднородната дейност.
Трябва да се има предвид, че подобни случаи следва да бъдат внимателно анализирани и специфичната регистрация по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС следва да бъде приложена единствено тогава, когато, освен че са налице еднородност на дейността и съгласувано действие на лицата, ситуацията има напълно изкуствен характер, за нея липсва икономическа логика и същата цели данъчно предимство.
Следва да се обърне внимание също така, че данъчните злоупотреби относно избягване на регистрация по ЗДДС, съответно избягване на начисляване на данък върху добавената стойност по облагаеми доставки, не се изчерпват с хипотезата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и Националната агенция за приходите ще продължи да им противодейства.
При наличие на случаи например на безспорно еднородна дейност при общо използване на активи и/или човешки ресурси, формално извършвана от две или повече лица, особено когато са свързани или действат съгласувано и при липса на ясно и предварително определени обективни критерии за разпределяне на рисковете и ползите от дейността, това би могло да е индикация за обединяване на усилията на лицата за обща дейност чрез дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (въпрос, който следва внимателно да бъде изследван). По силата на чл. 9, ал. 2 от ДОПК неперсонифицираното дружество се приравнява на юридическо лице за данъчни цели. Пример за тази хипотеза би бил случаят, в който в един и същи офис две или повече лица осъществяват едновременно еднородна дейност, използвайки общи активи, включително човешки ресурси, като разделят единствено ползите от дейността въз основа на различни критерии, като например собствения си статут на регистрирано/нерегистрирано по ЗДДС лице. В контекста на настоящото становище в посочения случай правната последица би била приемането на облагаемите обороти на участващите в неперсонифицираното дружество лица за оборот на неперсонифицираното дружество и съответно регистрирането му при достигане на прага за задължителна регистрация.
Настоящото становище е принципно и всеки конкретен случай следва да бъде преценен самостоятелно спрямо всички относими факти и обстоятелства.
10.01.2020 г.
_Х
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
Signed by: Plamen Lyubomirov Dimitrov
_Х
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
Signed by: Plamen Lyubomirov Dimitrov
Можете да изтеглите указанието на НАП от тук.
69
Новини » Сайтът КиК Инфо е с нова версия
29.12.2019, 18:24Уважаеми колеги,
Сайтът КиК Инфо е с нова версия, която има адаптивен дизайн за мобилни устройства. В новата версия калкулаторите, приложения и проверките са категоризирани тематично, както следва:
ТРЗ приложения, Счетоводни, Данъчни, Справочник.
Актуализирани са изчисленията за възнагражденията, осигуровките и данъците за 2020 г. Поетапно ще въвеждаме следващите актуализации и нови приложения.
Платформата за данъци и счетоводство КиК Инфо стартира през 2008 г. и бързо се утвърди като най-голямата онлайн общност на счетоводители в България и мрежа за споделяне на професионални мнения, опит и новини. Към днешна дата сайтът има над 130 хил. членове с безплатна регистрация и хиляди потребители с абонамент за пълен достъп.
Не се колебайте да ни пишете вашите отзиви, забележки и коментари по новия сайт.
Важно: Няма промяна в профилите, паролите и начина за вход.
Желаем ви приятна и ползотворна работа със сайта!
Екипът на КиК Инфо
Сайтът КиК Инфо е с нова версия, която има адаптивен дизайн за мобилни устройства. В новата версия калкулаторите, приложения и проверките са категоризирани тематично, както следва:
ТРЗ приложения, Счетоводни, Данъчни, Справочник.
Актуализирани са изчисленията за възнагражденията, осигуровките и данъците за 2020 г. Поетапно ще въвеждаме следващите актуализации и нови приложения.
Платформата за данъци и счетоводство КиК Инфо стартира през 2008 г. и бързо се утвърди като най-голямата онлайн общност на счетоводители в България и мрежа за споделяне на професионални мнения, опит и новини. Към днешна дата сайтът има над 130 хил. членове с безплатна регистрация и хиляди потребители с абонамент за пълен достъп.
Не се колебайте да ни пишете вашите отзиви, забележки и коментари по новия сайт.
Важно: Няма промяна в профилите, паролите и начина за вход.
Желаем ви приятна и ползотворна работа със сайта!
Екипът на КиК Инфо
kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.
70
Новини » Важно! Електронните услуги на НАП в периода 1-9 януари 2020 г.
23.12.2019, 10:40В периода от 1 до 9 януари 2020 г. в НАП ще се извършват дейности, свързани с процесите по годишно приключване за 2019г. и превключване работата на информационните системи за 2020 г.
==> Физически лица, които подават годишната си декларация за облагане на доходите:
a. Могат да подадат своята декларация чрез електронната услуга със стартирането на кампанията от 10.01.2020 г.
b. Подаването на декларациите на хартиен носител в офисите на НАП също ще започне на 10.01.2020 г.
Промяната в началната дата за деклариране на доходите е заради изискване на законодателството.
==> Плащания към НАП в последния работен ден:
a. плащания без такса чрез е-услугата Виртуален ПОС на НАП ще се приемат до 9,00 ч. на 31.12.2019 г.
b. плащания с дебитни и кредитни карти на ПОС терминали в офисите на НАП могат да се извършват до 13,00 ч. на 31.12.2019 г.
==> Подаване на Декларации за облагане с корпоративни данъци.
Подаването на декларациите чрез електронната услуга ще започне на 10.01.2020 г.
==> Лица, които подават уведомления за сключени трудови договори
Електронната услуга за подаване на уведомления за трудови договори ще бъде достъпна в периода от 1 до 9 януари, но резултатите от обработката на подадените данни ще бъдат изпращани от НАП поетапно след 10 януари. Справочната информация в този период ще е актуална към 2 януари 2020 г. За тези обстоятелства е уведомена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
==> Регистрирани по ЗДДС, подаващи справки-декларации и документи. Регистрираните по ЗДДС лица ще могат да подават справки-декларации и VIES- декларации по ЗДДС чрез е-услугата на НАП от 1 януари, като информацията ще се отрази в справката за задълженията и плащанията след 10.01.2020 г.
==> Възстановяване на прекъснати здравно –осигурителни права в периода 1-9 януари 2020 г.:
- Плащанията на здравни вноски от граждани в този период ще могат да се извършват само по банков път чрез търговските банки.
- Подаването на Декларация образец 7 в периода от 1 – 9 януари ще може да става чрез електронната услуга с персонален идентификационен код или КЕП, както и на място в офисите на НАП.
- Удостоверяването на непрекъснати здравно-осигурителни права в периода от 1 до 9 януари ще става в офиса на НАП по постоянен адрес с хартиен документ.
==> Информация от данъчно-осигурителната сметка.
В периода от 1 до 9 януари 2020 г. информацията за задълженията и плащанията, визуализирана чрез е-услугите на НАП ще бъде актуална към 31.12.2019 г. На 10.01.2020 г. след приключване на дейностите по годишното приключване, данните ще бъдат актуализирани.
==> Достъп до електронни услуги в периода от 1 до 9 януари 2019 г. Физическите и юридическите лица ще имат достъп до всички електронни услуги, предоставяни от НАП със следните изключения:
- За периода от 1 до 9 януари 2020 г. няма да функционира електронната услуга за подаване за заявления за регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Тези документи ще се подават на хартиен носител в офиса на НАП по регистрация.
- За периода от 1 до 9 януари 2020 г няма да функционира електронната услуга за подаване на искане за издаване на документ.
- За периода от 1 до 9 януари 2020 г няма да функционира електронната услуга за потвърждаване на издаден персонален идентификационен код (ПИК).
Допълнителна информация за данъчните и осигурителните изисквания може да се получи на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/.
==> Физически лица, които подават годишната си декларация за облагане на доходите:
a. Могат да подадат своята декларация чрез електронната услуга със стартирането на кампанията от 10.01.2020 г.
b. Подаването на декларациите на хартиен носител в офисите на НАП също ще започне на 10.01.2020 г.
Промяната в началната дата за деклариране на доходите е заради изискване на законодателството.
==> Плащания към НАП в последния работен ден:
a. плащания без такса чрез е-услугата Виртуален ПОС на НАП ще се приемат до 9,00 ч. на 31.12.2019 г.
b. плащания с дебитни и кредитни карти на ПОС терминали в офисите на НАП могат да се извършват до 13,00 ч. на 31.12.2019 г.
==> Подаване на Декларации за облагане с корпоративни данъци.
Подаването на декларациите чрез електронната услуга ще започне на 10.01.2020 г.
==> Лица, които подават уведомления за сключени трудови договори
Електронната услуга за подаване на уведомления за трудови договори ще бъде достъпна в периода от 1 до 9 януари, но резултатите от обработката на подадените данни ще бъдат изпращани от НАП поетапно след 10 януари. Справочната информация в този период ще е актуална към 2 януари 2020 г. За тези обстоятелства е уведомена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
==> Регистрирани по ЗДДС, подаващи справки-декларации и документи. Регистрираните по ЗДДС лица ще могат да подават справки-декларации и VIES- декларации по ЗДДС чрез е-услугата на НАП от 1 януари, като информацията ще се отрази в справката за задълженията и плащанията след 10.01.2020 г.
==> Възстановяване на прекъснати здравно –осигурителни права в периода 1-9 януари 2020 г.:
- Плащанията на здравни вноски от граждани в този период ще могат да се извършват само по банков път чрез търговските банки.
- Подаването на Декларация образец 7 в периода от 1 – 9 януари ще може да става чрез електронната услуга с персонален идентификационен код или КЕП, както и на място в офисите на НАП.
- Удостоверяването на непрекъснати здравно-осигурителни права в периода от 1 до 9 януари ще става в офиса на НАП по постоянен адрес с хартиен документ.
==> Информация от данъчно-осигурителната сметка.
В периода от 1 до 9 януари 2020 г. информацията за задълженията и плащанията, визуализирана чрез е-услугите на НАП ще бъде актуална към 31.12.2019 г. На 10.01.2020 г. след приключване на дейностите по годишното приключване, данните ще бъдат актуализирани.
==> Достъп до електронни услуги в периода от 1 до 9 януари 2019 г. Физическите и юридическите лица ще имат достъп до всички електронни услуги, предоставяни от НАП със следните изключения:
- За периода от 1 до 9 януари 2020 г. няма да функционира електронната услуга за подаване за заявления за регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Тези документи ще се подават на хартиен носител в офиса на НАП по регистрация.
- За периода от 1 до 9 януари 2020 г няма да функционира електронната услуга за подаване на искане за издаване на документ.
- За периода от 1 до 9 януари 2020 г няма да функционира електронната услуга за потвърждаване на издаден персонален идентификационен код (ПИК).
Допълнителна информация за данъчните и осигурителните изисквания може да се получи на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/.
71
Публикуван е проект на изменения в Наредба Н-18, с който се предлага лицата, които извършват продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрират и отчитат продажбите вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато по продажбата е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.
За да могат да се ползват от предложения нов ред за регистриране и отчитане на продажбите лицата следва да подават допълнителна информация относно електронния/те магазин/и за методите на плащане, предлагани от електронния магазин, доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС, платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е виртуалният ПОС.
Запознайте се с предложенията и мотивите към тях:
Предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. произтичат от измененията и допълненията в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и имат за цел да регламентират основните правила за регистрирането и отчитането на продажбите, извършени чрез електронен магазин от лица, които приемат неприсъствени плащания с дебитна или кредитна карта вкл. изискванията към лицата, формата и съдържанието на документа, който се издава, както и редът и условията за предаване на информация и данни за продажбите към НАП.
При продажби/доставки по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта до изменението в ЗДДС, нормативната уредба изискваше регистрирането и отчитането им да се осъществява единствено чрез издаване на фискален или системен бон. Делът на търговията, осъществявана чрез електронен магазин, нараства непрекъснато. Характерният и най-често използван начин на плащане при този вид търговия е неприсъствено плащане чрез дебитна или кредитна карта. Извършването на продажби по електронен път има определени особености, което именно налага създаването на специфична нормативна уредба, отразяваща в най-голяма степен начина на функциониране на електронните магазини.
Според икономическите оператори, досегашната уредба създава предпоставки за ограничаване на неприсъствените плащания с дебитна или кредитна карта. В преобладаващата си част разбиранията на бизнеса са, че неприсъствените плащания чрез дебитна или кредитна карта биха могли да бъдат приравнени на плащанията чрез доставчици на платежни услуги, които са освободени от издаване на фискална касова бележка (директен дебит, кредитен превод и наличен паричен превод). Това разбиране произтича от идентичното техническо протичане на процеса по извършване на плащането. От друга страна обаче, неприсъствените плащания с дебитна или кредитна карта не могат да бъдат обвързани с направените покупки, тъй като не се посочва основание за плащане. В извлечението за плащането всеки клиент може да види само, че е направил трансакция към търговеца в определен размер. Затруднението се състои в липсата на обвръзка между плащането и насрещната престация по сделката при неприсъствените плащания. Въпреки задълженията на платежните оператори да идентифицират и познават своя клиент, с оглед данъчно-осигурителния контрол, стои въпросът със създаването и поддържането на надеждна одитна следа, свързваща финансовата операция и доставката на конкретни стоки или услуги.
Предвид установените затруднения е сформирана работна група съвместно с представители на Българска народна банка, Комисията за защита на потребителите, Асоциацията за електронна търговия, доставчици на платежни услуги, платежни системи, браншови и работодателски организации, организации представляващи разработчиците на софтуер, дистрибуторите, производителите и вносителите на фискални устройства, и др. и е изготвен анализ на възможностите за алтернативно регистриране и отчитане на продажбите в сектор „електронна търговия“. С оглед на това, че неприсъствените плащания са проследими и прозрачни, и въз основа на анализа се предлага да бъде създаден алтернативен ред за регистриране и отчитане на продажбите, по които плащанията са извършени неприсъствено чрез дебитна или кредитна карта. С оглед осъществяване на ефективен данъчно-осигурителен контрол, целта е да бъде осигурена надеждна одитна следа.
Предложеният алтернативен ред, както е посочено по-горе, се предлага в отговор на заявено желание от страна на икономическите оператори, осъществяващи търговия чрез електронен магазин, и не представлява допълнителна административна или финансова тежест за тези лица. Избирайки да прилагат този ред, за лицата ще отпадне задължението за използване на фискално устройство.
В тази връзка с предложения проект за изменение и допълнение на Наредба №18 се предлагат следните основни групи промени:
1. Промени, произтичащи от разпоредбата на чл. 118, ал. 3а от ЗДДС
1.1. Изисквания към лицата
С проекта се предлага лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрира и отчита продажбите вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато по продажбата е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че са изпълнени едновременно следните условия:
1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите отговаря/т на изисквания определени с проекта на наредба;
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта и не приема други плащания изискващи издаването на фискален/системен бон и
3. чрез софтуерът/софтуерите не се управляват други продажби, извън извършваните чрез електронния магазин.
Изискванията предвиждат лицето да осигури еднозначна идентификация на всяка продажба от всеки електронен магазин, както и задължително да предостави по електронен път на клиента издадения документ за регистриране на продажбата при извършване на плащането. Предлага се задължение за лицата, извършващи продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, за всеки месец да подават към НАП данни.
1.2. Подаване на информация при вписване на електронния магазин в списъка на НАП
За да могат да се ползват от предложения нов ред за регистриране и отчитане на продажбите лицата следва да подават допълнителна информация относно електронния/те магазин/и за:
1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС;
3. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е виртуалният ПОС;
4. изпълнението на изрични условия за идентификация на всяка поръчка и за пълна и точна информация относно извършваната продажба.
1.3. Специфични изисквания към платежните сметки, по които постъпват неприсъствените плащания
Съгласно проекта, ползването на алтернативната възможност за издаване на друг документ, регистриращ продажбата се допуска при условие, че задължените лица приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която Република България има сключена СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Освен това, сметките трябва да са свързани с използваните от задължените лица виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката.
1.4. Изисквания към документа, регистриращ продажбата
Издаваният документ за регистриране на продажбата трябва да бъде четим и да
съдържа най-малко следните реквизити:
1. наименование, номер и дата на документа.
2. данни за задълженото лице;
3. уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин;
4. номер на виртуалния ПОС, чрез който е извършено плащането;
5. референтен номер на финансовата транзакция;
6. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по
видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;
7. двумерен баркод (QR код)
Допуска се когато за продажбата е издадена фактура, да не се издава горепосочения документ, ако във фактурата се съдържат данните по т. 3-7.
Във връзка с регламентирания нов вид документ и с оглед широко използваните търговски практики при плащане чрез доставчик на платежни услуги на комунални и други абонаментни услуги и при внасяне на пари по платежна сметка чрез дебитна или кредитна карта при определени условия, се предлага на клиента да се предоставя документ, съдържащ най-малко информацията по т. 1-6.
1.5. Задължение за предаване на информация в НАП
За лицата, избрали да регистрират и отчитат продажбите, чрез предлаганата алтернативна възможност се предвижда задължение ежемесечно да подават към НАП стандартизиран одиторски файл за всички извършени чрез електронния магазин продажби. Информацията ще се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца за който се отнася по електронен път по ред, определен от изпълнителния директор на НАП.
2. Промени, произтичащи от промяната в разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС
С предложената редакция разпоредбите на наредбата, касаещи регистрирането и отчитането на продажби чрез автомати на самообслужване се привеждат в съответствие с промяната в чл. 118, ал. 3, изречение второ от ЗДДС. Съгласно промяната, в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
С оглед на това с проекта се предвижда освен услугите с развлекателен характер, и други услуги, предоставяни чрез автомати на самообслужване, да могат да се регистрират и отчитат чрез визуализиране на дисплей. Предложението обхваща всички услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване, като изрично се изключва предоставянето на услуги по обмяна на валута чрез автомат за обмяна на валута.
С цел да не се допуска извършване на продажби без същите да са регистрирани и отчетени чрез ФУВАС се предлага при прекъсната връзка между автомата на самообслужване и фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), лицата да не могат да регистрират и отчитат продажби на стоки/услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване.
3. Други промени
3.1. Предлага се въвеждане на допълнителни задължения при изпитване на фискални устройства/ИАСУТД от междуведомствената комисия
Предлага се при изпитване на ФУ/ИАСУТД междуведомствената комисия да съставя протокол с форма и структура, определени със съвместна заповед на председателя на БИМ и изпълнителния директор на НАП. Предложението има за цел, в протокола да се записват констатациите на комисията при изпитване на устройствата/системите с оглед информираност на лицата.
3.2. Прецизират се текстовете, касаещи функционалните и техническите изисквания към ИАСУТД
С цел единно, ясно и точно тълкуване на разпоредбите, касаещи функционалните и техническите изисквания към ИАСУТД се прецизират. Също така се предоставя възможност лицата, използващи ИАСУТД да издават дебитни известия през тези системи. 3.3. Предлага се удължаване на срока за лицата, използващи интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД) за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата
В хода на доработване на съществуващите и разработване на нови ИАСУТД, се установява, че предвидените срокове са недостатъчни по отношение изпълняване изискванията на наредбата за предаване на данни от всяка извършена продажба. Причина за това е наличието на множеството специфики във вида и организацията на стопанската дейност на дружествата, които използват или възнамеряват да ползват ИАСУТД за регистриране и отчитане на приходите от продажби на стоки и услуги. С оглед комплексния характер на процесите по разработка и необходимото време за изпитване и одобряване на ИАСУТД, се предлага срокът да се удължи до 31 март 2020 г. , при условие, че до 31.01.2019 г. лицата са подали в НАП и Българския институт по метрология изискуемите документи за изпитване на ИАСУТД.
3.4. Промени, касаещи електронните системи с фискална памет (ЕСФП)
Предлага се създаването на специален ред за работа на ЕСФП в условията на текущ ремонт на търговски обект, в случаите когато е необходимо да бъде извършено преместване на системата (в цялост или на отделни компоненти). Също така във връзка с осъществяването на последващ анализ и данъчен контрол в обекти за търговия/зареждане на течни горива, в които се извършват зареждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни са прецизирани текстовете на наредбата. Предвижда се възможност при подаване на регистрационни данни към сървъра на НАП от ЕСФП, да бъде подадена и информация за използваната електронна везна в обекта. Предлагат се текстове във връзка с подаване на данни за документални доставки от ЕСФП към сървъра на НАП.
3.5. Промени, касаещи лицата извършващи сервизно обслужване и ремонт
С цел улесняване на лицата, получили разрешение от БИМ за извършване на сервиз на ФУ/ИАСУТД, както и лицата, извършващи сервиз на средства за измерване, включени в състава на ЕСФП да подават уведомления за предстоящ и извършен ремонт, се предлага възможност за подаване на данни във файл с формат XML.
Пълният текст можете за изтеглите от тук.
За да могат да се ползват от предложения нов ред за регистриране и отчитане на продажбите лицата следва да подават допълнителна информация относно електронния/те магазин/и за методите на плащане, предлагани от електронния магазин, доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС, платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е виртуалният ПОС.
Запознайте се с предложенията и мотивите към тях:
Предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. произтичат от измененията и допълненията в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и имат за цел да регламентират основните правила за регистрирането и отчитането на продажбите, извършени чрез електронен магазин от лица, които приемат неприсъствени плащания с дебитна или кредитна карта вкл. изискванията към лицата, формата и съдържанието на документа, който се издава, както и редът и условията за предаване на информация и данни за продажбите към НАП.
При продажби/доставки по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта до изменението в ЗДДС, нормативната уредба изискваше регистрирането и отчитането им да се осъществява единствено чрез издаване на фискален или системен бон. Делът на търговията, осъществявана чрез електронен магазин, нараства непрекъснато. Характерният и най-често използван начин на плащане при този вид търговия е неприсъствено плащане чрез дебитна или кредитна карта. Извършването на продажби по електронен път има определени особености, което именно налага създаването на специфична нормативна уредба, отразяваща в най-голяма степен начина на функциониране на електронните магазини.
Според икономическите оператори, досегашната уредба създава предпоставки за ограничаване на неприсъствените плащания с дебитна или кредитна карта. В преобладаващата си част разбиранията на бизнеса са, че неприсъствените плащания чрез дебитна или кредитна карта биха могли да бъдат приравнени на плащанията чрез доставчици на платежни услуги, които са освободени от издаване на фискална касова бележка (директен дебит, кредитен превод и наличен паричен превод). Това разбиране произтича от идентичното техническо протичане на процеса по извършване на плащането. От друга страна обаче, неприсъствените плащания с дебитна или кредитна карта не могат да бъдат обвързани с направените покупки, тъй като не се посочва основание за плащане. В извлечението за плащането всеки клиент може да види само, че е направил трансакция към търговеца в определен размер. Затруднението се състои в липсата на обвръзка между плащането и насрещната престация по сделката при неприсъствените плащания. Въпреки задълженията на платежните оператори да идентифицират и познават своя клиент, с оглед данъчно-осигурителния контрол, стои въпросът със създаването и поддържането на надеждна одитна следа, свързваща финансовата операция и доставката на конкретни стоки или услуги.
Предвид установените затруднения е сформирана работна група съвместно с представители на Българска народна банка, Комисията за защита на потребителите, Асоциацията за електронна търговия, доставчици на платежни услуги, платежни системи, браншови и работодателски организации, организации представляващи разработчиците на софтуер, дистрибуторите, производителите и вносителите на фискални устройства, и др. и е изготвен анализ на възможностите за алтернативно регистриране и отчитане на продажбите в сектор „електронна търговия“. С оглед на това, че неприсъствените плащания са проследими и прозрачни, и въз основа на анализа се предлага да бъде създаден алтернативен ред за регистриране и отчитане на продажбите, по които плащанията са извършени неприсъствено чрез дебитна или кредитна карта. С оглед осъществяване на ефективен данъчно-осигурителен контрол, целта е да бъде осигурена надеждна одитна следа.
Предложеният алтернативен ред, както е посочено по-горе, се предлага в отговор на заявено желание от страна на икономическите оператори, осъществяващи търговия чрез електронен магазин, и не представлява допълнителна административна или финансова тежест за тези лица. Избирайки да прилагат този ред, за лицата ще отпадне задължението за използване на фискално устройство.
В тази връзка с предложения проект за изменение и допълнение на Наредба №18 се предлагат следните основни групи промени:
1. Промени, произтичащи от разпоредбата на чл. 118, ал. 3а от ЗДДС
1.1. Изисквания към лицата
С проекта се предлага лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрира и отчита продажбите вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато по продажбата е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че са изпълнени едновременно следните условия:
1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите отговаря/т на изисквания определени с проекта на наредба;
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта и не приема други плащания изискващи издаването на фискален/системен бон и
3. чрез софтуерът/софтуерите не се управляват други продажби, извън извършваните чрез електронния магазин.
Изискванията предвиждат лицето да осигури еднозначна идентификация на всяка продажба от всеки електронен магазин, както и задължително да предостави по електронен път на клиента издадения документ за регистриране на продажбата при извършване на плащането. Предлага се задължение за лицата, извършващи продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, за всеки месец да подават към НАП данни.
1.2. Подаване на информация при вписване на електронния магазин в списъка на НАП
За да могат да се ползват от предложения нов ред за регистриране и отчитане на продажбите лицата следва да подават допълнителна информация относно електронния/те магазин/и за:
1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС;
3. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е виртуалният ПОС;
4. изпълнението на изрични условия за идентификация на всяка поръчка и за пълна и точна информация относно извършваната продажба.
1.3. Специфични изисквания към платежните сметки, по които постъпват неприсъствените плащания
Съгласно проекта, ползването на алтернативната възможност за издаване на друг документ, регистриращ продажбата се допуска при условие, че задължените лица приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която Република България има сключена СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Освен това, сметките трябва да са свързани с използваните от задължените лица виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката.
1.4. Изисквания към документа, регистриращ продажбата
Издаваният документ за регистриране на продажбата трябва да бъде четим и да
съдържа най-малко следните реквизити:
1. наименование, номер и дата на документа.
2. данни за задълженото лице;
3. уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин;
4. номер на виртуалния ПОС, чрез който е извършено плащането;
5. референтен номер на финансовата транзакция;
6. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по
видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;
7. двумерен баркод (QR код)
Допуска се когато за продажбата е издадена фактура, да не се издава горепосочения документ, ако във фактурата се съдържат данните по т. 3-7.
Във връзка с регламентирания нов вид документ и с оглед широко използваните търговски практики при плащане чрез доставчик на платежни услуги на комунални и други абонаментни услуги и при внасяне на пари по платежна сметка чрез дебитна или кредитна карта при определени условия, се предлага на клиента да се предоставя документ, съдържащ най-малко информацията по т. 1-6.
1.5. Задължение за предаване на информация в НАП
За лицата, избрали да регистрират и отчитат продажбите, чрез предлаганата алтернативна възможност се предвижда задължение ежемесечно да подават към НАП стандартизиран одиторски файл за всички извършени чрез електронния магазин продажби. Информацията ще се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца за който се отнася по електронен път по ред, определен от изпълнителния директор на НАП.
2. Промени, произтичащи от промяната в разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС
С предложената редакция разпоредбите на наредбата, касаещи регистрирането и отчитането на продажби чрез автомати на самообслужване се привеждат в съответствие с промяната в чл. 118, ал. 3, изречение второ от ЗДДС. Съгласно промяната, в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
С оглед на това с проекта се предвижда освен услугите с развлекателен характер, и други услуги, предоставяни чрез автомати на самообслужване, да могат да се регистрират и отчитат чрез визуализиране на дисплей. Предложението обхваща всички услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване, като изрично се изключва предоставянето на услуги по обмяна на валута чрез автомат за обмяна на валута.
С цел да не се допуска извършване на продажби без същите да са регистрирани и отчетени чрез ФУВАС се предлага при прекъсната връзка между автомата на самообслужване и фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), лицата да не могат да регистрират и отчитат продажби на стоки/услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване.
3. Други промени
3.1. Предлага се въвеждане на допълнителни задължения при изпитване на фискални устройства/ИАСУТД от междуведомствената комисия
Предлага се при изпитване на ФУ/ИАСУТД междуведомствената комисия да съставя протокол с форма и структура, определени със съвместна заповед на председателя на БИМ и изпълнителния директор на НАП. Предложението има за цел, в протокола да се записват констатациите на комисията при изпитване на устройствата/системите с оглед информираност на лицата.
3.2. Прецизират се текстовете, касаещи функционалните и техническите изисквания към ИАСУТД
С цел единно, ясно и точно тълкуване на разпоредбите, касаещи функционалните и техническите изисквания към ИАСУТД се прецизират. Също така се предоставя възможност лицата, използващи ИАСУТД да издават дебитни известия през тези системи. 3.3. Предлага се удължаване на срока за лицата, използващи интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД) за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата
В хода на доработване на съществуващите и разработване на нови ИАСУТД, се установява, че предвидените срокове са недостатъчни по отношение изпълняване изискванията на наредбата за предаване на данни от всяка извършена продажба. Причина за това е наличието на множеството специфики във вида и организацията на стопанската дейност на дружествата, които използват или възнамеряват да ползват ИАСУТД за регистриране и отчитане на приходите от продажби на стоки и услуги. С оглед комплексния характер на процесите по разработка и необходимото време за изпитване и одобряване на ИАСУТД, се предлага срокът да се удължи до 31 март 2020 г. , при условие, че до 31.01.2019 г. лицата са подали в НАП и Българския институт по метрология изискуемите документи за изпитване на ИАСУТД.
3.4. Промени, касаещи електронните системи с фискална памет (ЕСФП)
Предлага се създаването на специален ред за работа на ЕСФП в условията на текущ ремонт на търговски обект, в случаите когато е необходимо да бъде извършено преместване на системата (в цялост или на отделни компоненти). Също така във връзка с осъществяването на последващ анализ и данъчен контрол в обекти за търговия/зареждане на течни горива, в които се извършват зареждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни са прецизирани текстовете на наредбата. Предвижда се възможност при подаване на регистрационни данни към сървъра на НАП от ЕСФП, да бъде подадена и информация за използваната електронна везна в обекта. Предлагат се текстове във връзка с подаване на данни за документални доставки от ЕСФП към сървъра на НАП.
3.5. Промени, касаещи лицата извършващи сервизно обслужване и ремонт
С цел улесняване на лицата, получили разрешение от БИМ за извършване на сервиз на ФУ/ИАСУТД, както и лицата, извършващи сервиз на средства за измерване, включени в състава на ЕСФП да подават уведомления за предстоящ и извършен ремонт, се предлага възможност за подаване на данни във файл с формат XML.
Пълният текст можете за изтеглите от тук.
72
Обръщаме внимание на един казус, касаещ професионалната счетоводна общност, който бе разискван на провелия се през декември семинар на НАП. В частта за Наредба Н-18 участие взеха Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология“, Веселин Трифонов, началник отдел „Електронен одит“ и Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол“.
Коментиран бе въпросът за счетоводните кантори, които поддържат касов апарат в контекста на СУПТО. От дискусията стана ясно, че за да изпълнят изискванията на Наредба Н-18, счетоводните кантори трябва да се откажат от касовите си апарати и приемането на плащания в брой за своите услуги, за да могат да обработват клиенти със СУПТО.
Ето как Росен Иванов обясни проблема (тук в 4:58:35): „Счетоводителите имат проблем от друга гледна точка: Дали самият счетоводител приема плащания в брой в неговата кантора от своите клиенти? Ако не, значи нормативно няма никакви изисквания към Вашия софтуер и си действате съвсем нормално.
По-големият проблем е, ако самият счетоводител в собствената си кантора има касов апарат за собствени нужди, защото приема плащания в брой. Защото тогава ще се окаже, че неговият софтуер трябва да се свърже с този касов апарат - софтуерът на счетоводителя трябва да се свърже с касовия апарат на счетоводителя. И в момента, в който тръгне да издава фактура от името на ресторанта (клиент на счетоводна кантора – бел. на ред.), ще му иска УНП (уникален номер на продажбата). Това е по-същественият проблем, който ние продължаваме да обсъждаме. Беше поставен многократно на предходните семинари, наистина е проблем, защото той принуждава счетоводителите или да се откажа изобщо да приемат плащания в брой в своите кантори или се получава странното положение, при което на всяка фактура, който счетоводителят обработва трябва да има УНП в софтуера, не във фактурата, разбира се. Така че продължаваме да търсим решения на този въпрос. Не е никак лесно междудругото.
…
Наистина знаем, че това е проблем и търсим неговото решение. Да се надяваме това решение да е разумно, така че самите счетоводители да работят спокойно. Но не мога в момента да ви кажа: ето магическото решение е това, правете това. За момента единственото магическо решение е не приемайте плащания в брой в кантората. Друго за момента, за съжаление, не е измислено.“ обясни Росен Иванов.
В последствие при уточняващ въпрос (тук в 5:02:43): „Ако приемаме плащания в брой и ползваме още 3-4 вида СУПТО за целите на клиентите в нарушение ли сме? Мисли ли се за някакво изключение за счетоводните кантори с цел за изтегляме данни от СУПТО и да ги обработваме автоматично? Не говорим за продажби без тези 3-4 вида СУПТО.“
Отговорът на Росен Иванов отново бе категоричен: „За момента единственият твърд изход е да нямате плащания в брой в кантората“.
При въпрос за импорт в счетоводен софтуер от СУПТО той отново повтори следното (тук в 5:11:07): „Ако Вие в счетоводната кантора нямате касов апарат, ние нямаме изисквания към Вашия софтуер. Тогава импортът, който получавате от клиента – тоест от Ваша гледна точка импорт, от тяхна гледна точка експорт. За експорта от СУПТО навън нямаме никакви изисквания към него, освен ако не се импортира в друго СУПТО. Тъй като във Вашия случай няма друго СУПТО, няма никакви проблеми. Проблемът идва обаче, ако в счетоводната кантора има фискално устройство, тъй като счетоводителят приема плащания в брой от собствените си клиенти.“
И илюстрира създалата се ситуация при канторите с касов апарат така: „Тъй като Вие приемате 50 плащания в брой този месец за Вашите клиенти, а същевременно обработвате и подготвяте отчети и всичко останало за още 100 човека, за всичките тези 150 човека, които не са продажби на счетоводителя, това са си съвсем други лица, с други продажби, изведнъж обаче тъй като софтуерът на счетоводителя е СУПТО, вие каквато и информация да тръгнете да обработвате в него, той ще ви казва дай ми УНП, свържи се с касовия апарат и тн. Ето това е проблемът, без значение дали импортът се прави ръчно или автоматизирано.“
Изводи
Въпреки, че до крайния срок остават по-малко от 2 месеца, НАП продължава да търси решение на този въпрос и за момента единственият вариант е счетоводните кантори да се откажат от касовите си апарати и да приемат плащания само по банков път, за да не влязат в хипотезата на СУПТО.
Напомняне за сроковете
до 31 януари 2020 г.
Всички лица, използващи СУПТО, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с изисквания на Наредба Н-18 и да сменят или модифицират фискалните си устройства.
до 31 март 2020 г.
Лицата, използващи СУПТО подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти чрез подаване на Приложение № 32 от наредбата.
За електронните магазини сроковете са по-дълги, както следва:
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.
Коментиран бе въпросът за счетоводните кантори, които поддържат касов апарат в контекста на СУПТО. От дискусията стана ясно, че за да изпълнят изискванията на Наредба Н-18, счетоводните кантори трябва да се откажат от касовите си апарати и приемането на плащания в брой за своите услуги, за да могат да обработват клиенти със СУПТО.
Ето как Росен Иванов обясни проблема (тук в 4:58:35): „Счетоводителите имат проблем от друга гледна точка: Дали самият счетоводител приема плащания в брой в неговата кантора от своите клиенти? Ако не, значи нормативно няма никакви изисквания към Вашия софтуер и си действате съвсем нормално.
По-големият проблем е, ако самият счетоводител в собствената си кантора има касов апарат за собствени нужди, защото приема плащания в брой. Защото тогава ще се окаже, че неговият софтуер трябва да се свърже с този касов апарат - софтуерът на счетоводителя трябва да се свърже с касовия апарат на счетоводителя. И в момента, в който тръгне да издава фактура от името на ресторанта (клиент на счетоводна кантора – бел. на ред.), ще му иска УНП (уникален номер на продажбата). Това е по-същественият проблем, който ние продължаваме да обсъждаме. Беше поставен многократно на предходните семинари, наистина е проблем, защото той принуждава счетоводителите или да се откажа изобщо да приемат плащания в брой в своите кантори или се получава странното положение, при което на всяка фактура, който счетоводителят обработва трябва да има УНП в софтуера, не във фактурата, разбира се. Така че продължаваме да търсим решения на този въпрос. Не е никак лесно междудругото.
…
Наистина знаем, че това е проблем и търсим неговото решение. Да се надяваме това решение да е разумно, така че самите счетоводители да работят спокойно. Но не мога в момента да ви кажа: ето магическото решение е това, правете това. За момента единственото магическо решение е не приемайте плащания в брой в кантората. Друго за момента, за съжаление, не е измислено.“ обясни Росен Иванов.
В последствие при уточняващ въпрос (тук в 5:02:43): „Ако приемаме плащания в брой и ползваме още 3-4 вида СУПТО за целите на клиентите в нарушение ли сме? Мисли ли се за някакво изключение за счетоводните кантори с цел за изтегляме данни от СУПТО и да ги обработваме автоматично? Не говорим за продажби без тези 3-4 вида СУПТО.“
Отговорът на Росен Иванов отново бе категоричен: „За момента единственият твърд изход е да нямате плащания в брой в кантората“.
При въпрос за импорт в счетоводен софтуер от СУПТО той отново повтори следното (тук в 5:11:07): „Ако Вие в счетоводната кантора нямате касов апарат, ние нямаме изисквания към Вашия софтуер. Тогава импортът, който получавате от клиента – тоест от Ваша гледна точка импорт, от тяхна гледна точка експорт. За експорта от СУПТО навън нямаме никакви изисквания към него, освен ако не се импортира в друго СУПТО. Тъй като във Вашия случай няма друго СУПТО, няма никакви проблеми. Проблемът идва обаче, ако в счетоводната кантора има фискално устройство, тъй като счетоводителят приема плащания в брой от собствените си клиенти.“
И илюстрира създалата се ситуация при канторите с касов апарат така: „Тъй като Вие приемате 50 плащания в брой този месец за Вашите клиенти, а същевременно обработвате и подготвяте отчети и всичко останало за още 100 човека, за всичките тези 150 човека, които не са продажби на счетоводителя, това са си съвсем други лица, с други продажби, изведнъж обаче тъй като софтуерът на счетоводителя е СУПТО, вие каквато и информация да тръгнете да обработвате в него, той ще ви казва дай ми УНП, свържи се с касовия апарат и тн. Ето това е проблемът, без значение дали импортът се прави ръчно или автоматизирано.“
Изводи
Въпреки, че до крайния срок остават по-малко от 2 месеца, НАП продължава да търси решение на този въпрос и за момента единственият вариант е счетоводните кантори да се откажат от касовите си апарати и да приемат плащания само по банков път, за да не влязат в хипотезата на СУПТО.
Напомняне за сроковете
до 31 януари 2020 г.
Всички лица, използващи СУПТО, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с изисквания на Наредба Н-18 и да сменят или модифицират фискалните си устройства.
до 31 март 2020 г.
Лицата, използващи СУПТО подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти чрез подаване на Приложение № 32 от наредбата.
За електронните магазини сроковете са по-дълги, както следва:
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.
Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.
73
Новини » 2020: Осигуровки, МОД, ТЗПБ, обезщетения
18.12.2019, 11:49Публикувани са законите за бюджетите на ДОО и НЗОК. Обобщаваме основните данни по осигуряването за 2020 г. Виж и Осигуровки и данъци 2020 (таблица).
Увеличава се размера на минималната работна заплата за страната (МРЗ) на 610 лв. Очаква се официалното приемане на Постановлението за определяне на минималната работна заплата за 2020 г.
Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ" и "Безработица" и здравноосигурителната вноска.
Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ" и "Безработица" и здравноосигурителната вноска.
Променя се минималният осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Виж МОД 2020.
Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица на 610 лв.
Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители на 420 лв.
Запазва се максималният месечен размер на осигурителния доход на 3000 лв.
Увеличава се месечният размер на минималната заплата за страната (МРЗ) на 610 лв.
За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху 305 лв. (увеличение)
За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 610 лв. (увеличение)
Променят се вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" (ТЗПБ) по групи основни икономически дейности, при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж ТЗБП 2020.
Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).
Обезщетения
Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 9 лв., а максимален размер – 74.29 лв.
Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 380 лв.
Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Увеличава се размера на минималната работна заплата за страната (МРЗ) на 610 лв. Очаква се официалното приемане на Постановлението за определяне на минималната работна заплата за 2020 г.
Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ" и "Безработица" и здравноосигурителната вноска.
Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ" и "Безработица" и здравноосигурителната вноска.
Променя се минималният осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Виж МОД 2020.
Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица на 610 лв.
Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители на 420 лв.
Запазва се максималният месечен размер на осигурителния доход на 3000 лв.
Увеличава се месечният размер на минималната заплата за страната (МРЗ) на 610 лв.
За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху 305 лв. (увеличение)
За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 610 лв. (увеличение)
Променят се вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" (ТЗПБ) по групи основни икономически дейности, при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж ТЗБП 2020.
Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).
Обезщетения
Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 9 лв., а максимален размер – 74.29 лв.
Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 380 лв.
Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
74
Новини » Re: ВИДЕО: Семинар на НАП „Данъци, осигуряване и Наредба Н-18 за 2020 г.“
13.12.2019, 10:25Видеото върви, натиснете Play малко по-долу.
75
Новини » Календар за 2020 с работните, почивните и празничните дни
10.12.2019, 14:48Новият календар за 2020 г. с работните и почивните дни е публикуван в сайта.
Годината ще има 250 работни дни, които стандартно са 2000 работни часа. Почивни ще бъдат 116 дни.
Правило за определяне на почивните дни:
Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях.
Годината ще има 250 работни дни, които стандартно са 2000 работни часа. Почивни ще бъдат 116 дни.
Правило за определяне на почивните дни:
Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях.
kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват www.kik-info.com.
76
Новини » Публикувани са промените в данъчното законодателство за 2020 г.
06.12.2019, 12:00В ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с преходни разпоредби на който са въведени промени и в останалите данъчни закони, в сила от 01. 01.2020 г., а именно:
Закона за акцизите и данъчните складове;
Закона за данък върху добавената стойност;
Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
Закона за местните данъци и такси,
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и
Закона за счетоводството.
Линк към ЗИД на ЗКПО от ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. тук.
Закона за акцизите и данъчните складове;
Закона за данък върху добавената стойност;
Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
Закона за местните данъци и такси,
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и
Закона за счетоводството.
Линк към ЗИД на ЗКПО от ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. тук.
77
Новини » ВИДЕО: Семинар на НАП „Данъци, осигуряване и Наредба Н-18 за 2020 г.“
04.12.2019, 16:22За поредна година НАП организира годишен семинар, посветен на промените в данъчното и осигурителното законодателство. Тази година една от темите е изисквания и крайни срокове към бизнеса, регламентирани в Наредба Н-18.
Можете да проследите семинара от видеото, а под него можете да се запознаете с програмата по часове и минути от записа.
ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА
0:00:00 - 0:06:21 Откриване - Росен Бъчваров Начало тук
0:06:21 - 1:07:44 Промени в ЗДДФЛ - Евгения Попова Начало тук
1:26:00 - 2:19:30 Промени в ЗКПО - Цветана Янкова Начало тук
2:19:30 - 3:02:00 Промени в ЗДДС - Росен Иванов Начало тук
3:50:00 - 3:59:15 Данъчна кампания 2020 - Росен Бъчваров Начало тук
3:59:15 - 5:46:00 Наредба Н-18 - В. Трифонов, Р. Иванов, Р. Бъчваров Начало тук
6:13:50 - 6:49:03 Осигуряване - Катя Кашъмова Начало тук
Можете да проследите семинара от видеото, а под него можете да се запознаете с програмата по часове и минути от записа.
ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА
0:00:00 - 0:06:21 Откриване - Росен Бъчваров Начало тук
0:06:21 - 1:07:44 Промени в ЗДДФЛ - Евгения Попова Начало тук
1:26:00 - 2:19:30 Промени в ЗКПО - Цветана Янкова Начало тук
2:19:30 - 3:02:00 Промени в ЗДДС - Росен Иванов Начало тук
3:50:00 - 3:59:15 Данъчна кампания 2020 - Росен Бъчваров Начало тук
3:59:15 - 5:46:00 Наредба Н-18 - В. Трифонов, Р. Иванов, Р. Бъчваров Начало тук
6:13:50 - 6:49:03 Осигуряване - Катя Кашъмова Начало тук
78
Полезно: Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2019 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2019 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските. Тъй като тази година 15 декември е неделя, то този срок е 16 декември.
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.
В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.
Как можем да помогнем?
В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината:
Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.
Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?
Лихви ще се дължат:
За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:
Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?
Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.
До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2019 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2019 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските. Тъй като тази година 15 декември е неделя, то този срок е 16 декември.
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.
В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.
Как можем да помогнем?
В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината:
Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.
Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?
Лихви ще се дължат:
- За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;
- За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски.
За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:
- Сумата на превишението на авансовите вноски над данъка, съответстващ на новата прогнозна печалба;
- Сумата която, ако годишният корпоративен данък не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
- Сумата която, ако годишната данъчна печалба не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
- Изчисленията при намаление с 20%, за още по-точни сметки.
Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?
Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.
Цитат
Спести време и пресметни лесно
➤ Чрез Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО лесно и удобно можеш да направиш изчисление за промяната на авансовата вноска за 2019 г.
kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват www.kik-info.com.
79
Новини » Актуализация в сметка за изплатени суми и служебни бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ
03.12.2019, 15:04В бр. 94 на ДВ от 29.11. 2019 г. (Неофициален раздел) на стр. 120 е обнародвана Заповед № ЗМФ-996 от 13.11.2019 г. на министъра на финансите, с която се утвърждават нови образци на сметка за изплатени суми и на служебни бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ.
От датата обнародването на посочените образци следва да се преустанови ползването на досегашните и да се използват новите.
В тази връзка за потребителите с пълен достъп в сайта КиК Инфо е актуализирано приложението за сметка за изплатени суми, което се изчислява чрез калкулатора за граждански договор.
Новите образци са публикувани и на Интернет страницата на НАП.
От датата обнародването на посочените образци следва да се преустанови ползването на досегашните и да се използват новите.
В тази връзка за потребителите с пълен достъп в сайта КиК Инфо е актуализирано приложението за сметка за изплатени суми, което се изчислява чрез калкулатора за граждански договор.
Новите образци са публикувани и на Интернет страницата на НАП.
kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
80
Новини » Re: Важни крайни срокове по Наредба Н-18 след последните промени
25.09.2019, 11:58Някой знае ли какво е който създава стандартизиран одиторски файл ?
Форматът му е даден в Наредбата, като приложение № 37 към чл. 52а1, ал. 5: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=141405&fbclid=IwAR3CbFAZqZFUThlV5QaAcaG-QE_Cyq4H-sveVCTrTUif_MjQXdyHdaUh6vI