От 1 януари 2015 г. ще влезе в сила специална схема за облагане с ДДС – „съкратено обслужване на едно гише“  или т. нар. „mini-One-Stop-Shop“ (MOSS). Той ще позволи на данъчно задължените лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпръскване и услуги, извършвани по електронен път, на крайни клиенти в други държави членки, да декларират ДДС, дължим върху предоставянето на такива услуги, в държавата членка, в която са идентифицирани.

Този режим не е задължителен, а представлява мярка за опростяване вследствие на промяната на правилата, уреждащи мястото на доставка за целите на ДДС, в смисъл, че доставката се осъществява в държавата членка на клиента, а не в държавата членка на доставчика. Режимът дава възможност на въпросните данъчно задължени лица да избегнат необходимостта от регистриране във всяка държава членка по потребление. Съкратеното обслужване на едно гише отразява режима, в сила до 2015 г., за доставки на услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица от доставчици, които не са установени в Европейския съюз.

На практика съгласно режима данъчно задължено лице, което е регистрирано за съкратено обслужване на едно гише в дадена държава членка (държавата членка по идентификация), всяко тримесечие представя по електронен път справки-декларации за ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише, в които се описват доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпръскване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица в други държави членки (държава(и) членка(и) по потребление), заедно с дължимия ДДС. След това тези справки-декларации, заедно с платения ДДС, се предават от държавата членка по идентификация на съответните държави членки по потребление по безопасна съобщителна мрежа.

Справки-декларациите за ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише са в допълнение към справки-декларациите за ДДС, които данъчно задълженото лице представя на своята държава членка съгласно националните си задължения за ДДС.

Съкратеното обслужване на едно гише може да се използва от данъчно задължени лица, които са установени в ЕС (режим в Съюза), както и от данъчно задължени лица, които не са установени в ЕС (режим извън Съюза). Без съкратеното обслужване на едно гише доставчикът би трябвало да се регистрира във всяка държава членка, в която доставя услуги на клиентите си. Режимът за съкратено обслужване на едно гише не е задължителен за данъчно задължените лица.

Материали:
•   Проект за изменение на ЗДДС във връзка с новия режим за облагане с ДДС, в сила от 2015 г.
•   Директива 2008/8/ЕО за мястото на доставка на услуги
•   Регламент 967/2012 за специалните режими за неустановели лица, предоставящи телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги на данъчно незадължени лица
•   Регламент 1042/2013 за определяне вида и мястото на доставката на услуги
•   Ръководство за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише
3600 фирми в София са получили писма от НАП, че фискалните им устройства и дейността им са поставени под наблюдение заради значително по-нисък от обичайния оборот. Това обявиха от Националната агенция за приходите. Сред тях са търговци на хранителни и промишлени стоки, заведения и ресторанти, медицински практики, паркинги, фризьори и козметици.

Причината е, че инспекторите са се натъквали на "парадоксални" ситуации, като например заведение в центъра на София с над 70 места, в което работят 5 души персонал, а среднодневният му оборот за последните 5 месеца е по 60 лв.

Засичането на оборотите им е извършено дистанционно с помощта специализиран софтуер. Благодарение на него данъчните имат възможността да анализират постъпващата информация и да виждат при кои търговци има значително отклонение от средните обороти на съпоставими с тях бизнеси.

НАП предупреждава, че изпратените писма са първата, при това партньорска стъпка към собствениците на тези обекти, за да започнат те да отчитат реални обороти. Освен това, че ако ниските обороти продължават и няма икономически и пазарни причини за това, търговците ще бъдат проверени, включително на принципа "таен клиент", при която инспекторите извършват покупка, за да установят дали за всяка продажба се издава касова бележка.

При селекцията на рискови фирми от НАП използват данни не само за оборотите, но и такива за дълги периоди без продажби и концентрирането им в края на деня или месеца.

От НАП напомнят, че софтуерът за дистанционна връзка на всеки касов апарат в страната със сървърите на НАП следи издаването на над 400 милиона касови бележки всеки месец. Към момента активните касови апарати в България са близо 400 000. Само в София за това, дали се издават касови бележки, следят 1600 ревизори. Броят им бе увеличен значително преди месец, тъй като специализираният данъчен софтуер регистрира спад на оборотите при определена група търговци след 17:30 ч. в делничните и почивните дни, когато търговците очакват, че рискът от проверки е по-малък.
Близо 32 милиона лева забавени данъци и осигуровки събра НАП Пловдив само за два месеца в резултат на двете си кампании – чрез лични срещи със задължените лица и чрез напомняне по телефона, съобщава Дарик Пловдив.

През юни и юли бяха селектирани за разговор по телефона 6 800 лица в Южна България с декларирани през тази година, но неплатени в срок данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски. 2 625–ма от тях са с постоянен адрес в Пловдив, а останалите са от Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Смолян. Телефонният контакт е ефективен и евтин метод за насърчаване на клиентите да покрият дълговете си към бюджета, показва практиката. Сегашната такава кампания на НАП Пловдив реализира за хазната повече от 1,8 милиона лева декларирани, но забавени дължими суми.

По същото време се осъществиха срещи с 445 дружества със задължения над 100 000 лева, като 64 от срещите проведе лично териториалният директор на НАП Пловдив. В резултат, фирмите внесоха 30 милиона лева данъци и осигуровки.

Общо за първите седем месеца на годината чрез доброволно плащане и след намесата на публични изпълнители, НАП Пловдив събра за бюджета 514 милиона лева просрочени задължения. 325 милиона лева от тях са данъци, а 189 милиона лева са задължителни осигурителни вноски.
Главната инспекция по труда напомня на работодателите да съобразят режима на работа с високите летни температури и да предприемат конкретни действия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съобщават от инспекцията.
 
Възможните опасности за живота и здравето на работещите могат да бъдат намалени чрез предприемане на технически и организационни мерки.
 
Техническите мерки включват средства за охлаждане на помещенията и осигуряване на свеж въздух в тях. Допълнително могат да се осигурят подходящи сенници и щори, както и оборудване на климатизирани помещения за почивка в производства, които не позволяват климатизиране на работните помещения.
 
Организационните мерки, които могат да се предприемат, са промяна на работното време, така че да се избягва работата на открито в най-горещите часове на деня, осигуряване на по-чести почивки, подходящо работно облекло и разхладителни напитки. Работодателят трябва да има готовност за оказване на помощ в случай на инцидент - топлинен или слънчев удар.
 
Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е основно задължение на работодателя. В оценката на риска на работните места е необходимо да бъдат предвидени мерки, които се предприемат в случаи на настъпване на неблагоприятни климатични условия, каквито са високите температури през лятото.
 
Към момента оптималните и допустимите стойности на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха (трите компонента на микроклимата на работното място) се определят от български и европейски стандарти и зависят от естеството и натовареността на вида работа и периода на годината – дали е студен или топъл. При задължителната оценка на риска на работното място работодателите се ръководят от тези стандарти.
 
Според Българския държавен стандарт допустимата норма на температурата на въздуха на постоянни работни места в работните помещения е не по-висока от 28 градуса – за лека и среднотежка физическа работа и не по-висока от 26 градуса – за тежка физическа работа. При определени условия тези стойности могат да нарастнат до 31 градуса.
 
При работа на открито се използват основно организационни мерки за избягване полагането на труд в най-горещите часове, което може да стане чрез промяна на работното време. Други ефективни мерки при работа навън са осигуряването на повече почивки, сенници за работното място, когато това е възможно, например на сергии, климатизирани помещения за почивка и достатъчно разхладителни течности.

От 1 ноември влиза в сила специална Наредба за минималните изисквания на микроклимата на работните места, която беше обнародвана в Държавен вестник на 1 август. Текстовете в нея са много близки до действащия стандарт, но някои от тях са по-детайлно разписани. Очакванията са наредбата да улесни работодателите при изготвянето на оценката на микроклимата на работното място, тъй като всички изисквания за нея, начинът за контрол и оптималните долни и горни стойности на показателите на практика са събрани в един нормативен документ. А ако трябва да се спазва друг нормативен акт, наредбата препраща конкретно към него.
Средният осигурителен доход у нас продължава да пада и през юни за пореден месец. През юни той възлиза на 671,28 лв., сочат данните на НОИ. Сравнителните данни за средния осигурителен доход са:

   •   за месец април 687,91 лева ↓
   •   за месец май 681,99 лева ↓
   •   за месец юни 671,28 лeва ↓

Това сочат официалните данни на Националния осигурителен институт (НОИ).

От НОИ напомнят, че определените средномесечни осигурителени доходи за страната за посочените периоди служат при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през май, юни и юли 2014 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Вкарват в регистър знаците, които търговците поставят върху изделия от благородни метали.

По-ясни правила при търговията със златни и сребърни бижута ще въведе Министерството на финансите. При покупка на златен пръстен клиентът ще може да провери кой бижутер го е изработил или коя фирма го е внесла.

Предвижда се знаците, които и в момента се поставят от производители и вносители върху изделията от злато и сребро, да бъдат вписани в специален регистър, който ще бъде публичен. Така всеки гражданин ще може да провери графичното изображение върху един златен пръстен на коя фирма е. И в момента всички бижута от злато и сребро се маркират - от производителя или вносителя, както и от държавата.

Но клиентите на бижутерските магазини няма как да знаят знакът върху пръстена на коя фирма е и дали не е фалшив. Освен създаването на регистъра на задължителна маркировка ще подлежат и изделията от платина и паладий, предвиждат още промените, които се подготвят от МФ.

Всичко това е част от подготовката на България за присъединяване към Виенската конвенция от 1972 г. за контрол и маркиране на изделията от благородни метали. Ще бъдат въведени и изисквания за минималната информация, която ще се посочва върху етикетите на бижута от благородни метали, както и задължение да се предоставя сертификат към всяко изделие.
Служебният министър на труда и социалната политика Йордан Христосков ще предложи отново да бъде въведено криминализиране на неплащането на социалните осигуровки. В сутрешния блок на БНТ той каза, че неговите впечатления са, че данъчните се съсредоточават повече върху събираемостта на данъците, а не толкова на осигуровките.

Вицепремиерът съобщи, че до края на седмицата ще започнат заседания на Консултативния съвет по пенсионна реформа, за да се изготвят различни варианти, които ще бъдат предложени на следващото правителство. Той заяви, че ще предложи умишленото неплащане на вноски в особено големи размери да подлежи на санкция от закона. Министърът уточни, че това няма да важи за невнесени осигуровки, възлизащи на дребни суми.

По оценка на служебния министър през тази година заложените приходи от здравни и социални осигуровки ще бъдат изпълнени, макар и с малък дефицит при социалните осигуровки. "Има обаче резерви, защото всички изследвания показват, че сивата икономика е над 30%", каза още той.

Йордан Христосков ще коментира резервите при събираемостта на осигуровките с директора на Националната агенция по приходите. Неговите впечатления са, че данъчните се съсредоточават повече върху събираемостта на данъците, а не толкова на осигуровките.

Министърът заяви, че до края на тази седмица ще се проведе заседание на Консултативния съвет по пенсионна реформа. Той добави, че в месеците, в които служебният кабинет ще работи, Съветът ще изработи няколко варианта за пенсионна реформа. Христосков уточни, че няма да се приоритизира нито един от тях и те ще бъдат предоставени на следващото правителство, за да се избере най-добрият.

Христосков настоя за въвеждането на автоматични правила за увеличаването на годините и стажа, нужни за излизане от пазара на труда. Според него така хората ще знаят след колко време тези показатели ще бъдат вдигнати. Тази предвидимост ще доведе до намаляване на измамите с инвалидни пенсии и ще мотивира младите хора да се осигуряват върху целия си доход.

Служебното правителство ще обмисли коригиране на енергийните помощи, ако цената на тока бъде повишена по-рязко от очакваното от 1 октомври, каза още Христосков.

Той коментира и темата с тежката обстановка в Мизия, като по думите му около 1150 човека ще имат право на първата неотложна помощ, като в събота и неделя социалните работници също са работили. До петък над 500 човека вече са получили по 325 лв., заяви Христосков.

"Това не е същинската помощ и обезщетение, което те ще получат за загубеното си имущество и разрушените си домове, а само неотложна помощ – за храни и облекло", коментира социалният министър.

По думите му 745 души по временна заетост работят за почистването на Мизия, а общините имат още по-голям ресурс. В този регион има около 2000 души, които получават социални помощи, и те могат в рамките на 14 дни по 4 часа дневно да полагат общественополезен труд. Тези хора могат да помогнат за нормализиране на живота в града, препоръча служебният министър.
Заради честите кадрови и законови промени институциите не могат ефективно да се борят с икономическите злоупотреби, призна МВР, пише в. Сега.

Данъчните, митническите и престъпленията във финансово-кредитната система са основните прояви на организираните банди у нас. Институциите не успяват да организират ефективна съпротива срещу тази престъпност, като причината за тяхната безпомощност са постоянните законодателни и кадрови промени. Това става ясно от отчета на МВР за първите шест месеца на 2014 г.

"Продължаващите реформи в сектора за сигурност и в областта на контрола по спазване на фискалната дисциплина все още затрудняват интегритета между отделните държавни органи за решително и ефективно противодействие", пише в отчета. От него става ясно още, че данъчните престъпления не са най-масовите, но за сметка на това са най-приоритетни за организираната престъпност вероятно защото от тях печалбата е най-голяма.

Едва 10% от всички 56 918 престъпления са квалифицирани като "икономически", но "основните проявления на организираната престъпност са в сферите на престъпленията с пряко отражение върху фиска - данъчни, митнически и във финансово-кредитната система".

Прокуратурата също не може да се похвали с особени успехи в борбата с данъчните престъпления, става ясно от доклада й за 2013 г. Държавното обвинение е постигнало 113 ефективни присъди и 1369 условни. На пробация са осъдени 142 души, а на глоба 309 души. В същото време от прокуратурата са записали, че само разследванията за измами с ДДС са 5175. В тази статистика обаче се отчита спад на тези престъпления.

Факт е, че през последната година правителството на Пламен Орешарски направи поредица от неудачни кадрови промени в Агенция "Митници", които се отразиха на работата й. От близо година митниците нямат зам.-директор, отговарящ за митническото разузнаване, което е ключово за борбата с контрабандата.

В началото на миналата година на поста бе назначен Румен Данов. Той обаче се задържа там само месец и бе уволнен от премиера Пламен Орешарски, който обясни, че "информацията, която има при мен за него, не е благоприятна".

После на негово място бе назначен Николай Попов, който обаче се оказа с отнет през 2009 г. допуск до класифицирана информация заради ненадеждност. Тогава проверка на ДАНС показа, че са налице данни за укриване или даване на невярна информация от Попов, както и факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудването му. Тъй като без допуск Попов не може да бъде зам.-директор на митниците, той бе преназначен за съветник на финансовия министър Петър Чобанов. Твърди се, че продължава дистанционно да управлява този ресор в Агенция "Митници" и затова не се назначава титуляр.

Още през юли 2013 г. депутатът от БСП и бивш зам.-министър на финансите Георги Кадиев постави остро въпроса на Петър Чобанов.

"Агенция "Митници" няма нито един зам.-директор с изключение на настоящия, който е и.д. директор. Как точно работи тази агенция, не ми е ясно. Там няма зам.-директор по митническо разузнаване и разследване. Как се бори с контрабандата, на мен не ми е ясно. Кога ще станат тези неща? Как ще изпълняваме приходи? За НАП да не говорим - "давам ви Койка, вземам Галя". Това е политиката, която се прави в НАП в момента. Нищо и половина", коментира Кадиев.

През май тази година той изчисли, че 30% от горивата в България са контрабандни. А сегашната актуализация на бюджета потвърждава прогнозите му - една от основните причини за нея е, че се очаква митниците да не изпълнят очакваните приходи с около 500 млн. лева.

При данъчните тази година действат две ключови законови промени, от които се очакват големи приходи - въведено бе обратно начисляване на ДДС и фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Правителството планира до края на годината от тях да постъпят общо 600 млн. лв.

През юни зам.-министърът на финансите Людмила Петкова бе оптимистично настроена. "Положителният ефект при първата мярка се изчислява на около 25 млн. лв. на месец, като очакванията за цялата година са за 400 млн. лева", каза тя.

По отношение на фискалния контрол Петкова каза, че за първите пет месеца на 2014 г. са проверени около 500 хил. тона рискови стоки, проверяват се всички транспортни средства до ГКПП-та с Гърция и Румъния и предстои откриването на няколко нови фискални пункта на пристанищата във Варна и Бургас.

"Допълнителни усилия се полагат при осъществяване на контрол върху всички транспортни средства, с които се превозват зърнени и технически култури. Като резултат от всички предприети действия се надяваме показателят ДДС на индекса значително да се подобри и при изчисляването му за 2014 г. негативната тенденция да се обърне", заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. Прогнозата й доста се различава от констатациите в отчета на МВР.
Това показва докладът на НОИ за държавното обществено осигуряване през миналата година, пише в. Труд.

Много българи продължават да се пенсионират значително по-рано от законово установената възраст за масовия случай. През 2013 г. хората са спирали да работят средно на 56,2 години, показва докладът на НОИ за държавното обществено осигуряване през м.г. Същото е било положението и през 2012 г.

По закон мъжете, работещи труд от масовата трета категория, могат да се пенсионират, ако са навършили 63 години и 8 месеца, а жените - 60 години и 8 месеца. Средната възраст за страната обаче е по-ниска заради облекчените условия за пенсиониране на работещите тежък труд, както и за военни, полицаи и хора с увреждания. През 2013 г. военнослужещите са се пенсионирали средно на 50,5 години, а година по-рано - на 49,7 години.

През м.г. средният размер на пенсията се е повишил номинално с 8,4% и е стигнал 293,96 лв. На над 500 000 души, които са се осигурявали на по-малък от минималния доход, пенсията е приравнена към минималния й размер за м.г. от 150 лв. Това е струвало на НОИ по 16,7 млн. лв. месечно. Около 52 500 души са вземали по-малко, отколкото им се полага, заради тавана на пенсиите, който през 2013 г. беше 770 лв. От ограничаването на дохода им НОИ е спестявал по 10,3 млн. лв. на месец.

През 2013 г. броят на осигурените е бил 2 729 800, което е с 47 600 по-малко от прогнозите. В резултат приходите от осигуровки са били са били с 38 млн. лв. по-малко от планираното и във фондовете на НОИ са постъпили 4,273 млрд. лв.

В същото време обаче о.т разходите за пенсии и обезщетения за майчинство, безработица и болнични са спестени почти 72 млн. лв. Причината е в по-малкото нови пенсионери заради повишените възраст и стаж за пенсия с по 4 месеца от 1 януари 2013 г. В резултат пенсионерите са били с 21 876 по-малко спрямо 2012 г. Инвалидните пенсии обаче продължават, макар и бавно, да растат.
Малка част от износа на България за Русия включва хранителни продукти – едва 6%.

Така че наложеното от Путин ембарго на вноса на месо, риба, млечни продукти, плодове и зеленчуци от страните от ЕС, САЩ, Канада и Австралия няма да се отрази драстично върху българския бизнес.

Въпреки това от браншовите организации съветват фирмите да се преориентират и да потърсят други пазари, като Китай например.

Далеч е времето, когато българският износ за Русия се е формирал основно от хранителни продукти, плодове и зеленчуци. Далеч е и времето, в което България е разчитала предимно на търговията си с Москва.

В момента основната част от износа на страната ни е за Европейския съюз. В Русия пък за миналата година сме изнесли стоки на обща стойност 1 милиард и 120 милиона лева, като те са основно лекарства, машинни елементи, вино, горива и козметика.

Затова и наложеното от Путин хранително ембарго няма да се отрази драматично върху българския бизнес.

Храните имат минимален дял в стокооборота между България и Русия, личи и от данните на българското търговско представителство в Москва.

През 2013 г. той е бил 2,6% от целия износ на този вид стоки. За миналата година за Русия са отпътували български консерви за 14,5 млн. лв., плодове за 11,9 млн. лв., мляко и млечни продукти за 1,9 млн. лв. и зеленчуци за 688 хиляди лева.

През първото полугодие на тази година пък износът на стоки от забранителния списък с храни е едва за малко над 10 милиона лева. Шефът на БТПП Цветан Симеонов прогнозира, че хранителни стоки от ЕС все пак ще достигат до Русия, но по нелегални пътища.

Най-сериозният потърпевш от ембаргото ще бъде Германия. Наложените до момента санкции на Русия са свили износа от Берлин към Москва с над 4 милиарда евро.

Видео: http://www.tvevropa.com/bg/news/economics/view/100784
Телевизия Европа

От вчера Кремъл въведе пълна забрана на вноса на плодове, зеленчуци, говеждо, свинско и птиче месо, риба, мляко и млечни продукти от ЕС, Норвегия, САЩ, Канада и Австралия. Забраната е за срок от 1 година.


Средната брутна месечна работна заплата намалява от април до юни. През април тя е била 834 лв., през май - 816 лв. и през юни - 802 лева.

В края на юни 2014 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 5.2 хил., или с 0.2% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, съобщава Националният статистически институт.

През второто тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2014 г. с 2.6% и достига 817 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са "Финансови и застрахователни дейности"- с 9.4%, "Образование" - със 7.0%, и "Строителство" - с 5.1%.

През второто тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата нараства с 2.3% спрямо второто тримесечие на 2013 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Добивна промишленост" - с 8.8%, "Административни и спомагателни дейности" - с 6.9%, и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 5.4%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на 2014 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в следните икономически дейности: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1 767 лев; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 596 лев; "Финансови и застрахователни дейности" - 1 585 лева.

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - 566 лева; "Административни и спомагателни дейности" - 571 лева; "Други дейности" - 573 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2014 г. в обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния сектор -с 0.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2014 г. се увеличават с 84.2 хил., или с 3.8% спрямо края на март 2014 г., като достигат 2.30 милиона, съобщиха от НСИ.

Спрямо края на първото тримесечие на 2014 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер: "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 56.5%, "Култура, спорт и развлечения" - с 19.3%, и "Селско, горско и рибно стопанство" - със 7.4%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност "Образование"- с 2.4%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 21.4 и 16.9%.

В края на юни 2014 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 5.2 хил., или с 0.2% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Административни и спомагателни дейности" - с 15.1 хил., "Строителство" - с 3.5 хил., и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - с 2.0 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Административни и спомагателни дейности" - с 11.2%, и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване " - с 5.3%.
Истинска "данъчна Голгота" започна за гърците от края на миналата седмица, тъй като властите изискват от тях да погасяват по един данък на месец. Освен данъци за доходи и имоти годината за гърците трябва да приключи и с плащането на налозите и таксите за автомобилите, като целта е в оставащите пет месеца да бъдат събрани в хазната 8 милиарда евро, пишат вестниците.

Лихви ще текат за тези, които закъснеят и не успеят да си платят навреме данъците. До края на август се очаква около шест милиона данъкоплатци в Гърция да бъдат поканени да си платят първата вноска от новия единен имотен данък.

Според в."Вима" от финансовото министерство се изказвали опасения за нов ръст на просрочените дългове на домакинствата към държавата, които счупиха всички рекорди и от края на юни вече възлизат на 67, 25 млрд. евро.

Позовавайки се на германския "Ханделсблат", гръцкото издание "Нафтемборики", пише в заглавие, че четирите водещи гръцки банки, които наскоро бяха рекапитализирани, вероятно ще имат нужда от допълнителни капитали.

Германският вестник припомня, че "лошите кредити" в Гърция вече са достигнали 77 млрд. евро и че банките се страхували от по-нататъшна тежест. Това била причината да се обсъждат различни предложения, като например да бъде извършена "подстрижка" на необслужваните заеми.

В. "Катимерини" пък се спира на възможностите за облекчаване на гръцкия държавен дълг. Изданието смята, че Еврозоната обмисля да приложи такъв модел за управление на дълга, така че валутният съюз да запази натиска си върху Атина и тя да бъде държана изкъсо при реализацията на изискваните от нея реформи след края на спасителната програма за Гърция.
 

Източник: БТА, Снимка: архив, Reuters
Между 2 и 2.5 млрд. лв са достигнали сумите, които общините дължат на строителните фирми, защото държавата е спряла разплащанията. Информацията беше обявена на среща в община Бургас, на която присъстваха представители на Строителната камара, съобщава Екипнюз.

Близо 70 000 служители на компаниите няма да получат заплатите си, а изпълнението на строително-монтажните работи по множество проекти от различни европейски програми вече спира.

От браншовата организация признаха, че ако не бъдат заплатени дължимите суми, те ще уволнят свои работници и ще обмислят възможността да заведат поредица от съдебни искове срещу общините, съобщава Дарик. На свой ред местните власти ще съдят държавата.

30 000 строители може да загубят работата си заради неизплащането на средствата по оперативна програма „Околна среда” и „Развитие на селските райони”. До момента има неразплатени 1,2 млрд. лв. по двете програми към строителни фирми от страна на държавата.

Най-тежка е ситуацията с оперативна програма „Околна среда”. Там има проекти за обща стойност над 2,5 млрд. лева, като неизплатени са над 500 млн. лв. 

Фирмите от бранша не са получавали дължимите средства от февруари, въпреки че не са спирали работа. Камарата на строителите в България предупреждава, че това може да доведе до фалити в сектора, и че се очаква спиране на работата по вече започнати строежи.

“Абсурдното в ситуацията е, че може да се стигне до момент, в който фирмите да бъдат съдени или глобявани за това, че не изпълняват проектите в срок, въпреки че не им се плаща”, коментира Светослав Глосов – председател на Камарата на строителите.

Заради забавянето или неизпълнението на проектите по различни оперативни програми държавата пък ще трябва да връща около 3 млрд. лв на ЕС – предупреди народният представител от ГЕРБ Лиляна Павлова.

Камарата на строители в България е изпратила 3 писма до институциите в страната, в понеделник, преди последното заседание на Народното събрание, е била проведена и среща с председателя му Михаил Миков. За момента ще бъдат разплатени едва 100 млн. лв.


Снимка: ekipnews.com
Съдебните изпълнители вече ще могат да налагат запор по електронен път върху банковите сметки за вземания от длъжници, предаде Стандарт нюз.

Това предвиждат текстове за промяна на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които са публикувани в сайта на Министерство на правосъдието за обществено обсъждане.

Според описаната процедура запорът се счита за получен от момента на постъпването му в информационната система на финансовата институция. Той ще става чрез електронно заявление до съответната банка, подписано от съдебния изпълнител с квалифициран електронен подпис.

Според промяна в ГПК се предвижда длъжниците да могат да обжалват началната цена за публична продан. По сега действащото законодателство борчлиите имат право да обжалват цената по опис, но само след като имуществото им е продадено.
За промяна на банкова сметка е необходимо лицата да подават заявление до териториалното поделение на института.

НОИ продължава да приема заявления за промяна на платеца за всички свои клиенти, които имат представени в НОИ сметки за изплащане на пенсии и обезщетения за болест, майчинство и безработица по банкова сметка в "Корпоративна търговска банка" АД и "Креди Агрикол България" ЕАД, съобщиха от НОИ.

НОИ отново напомня, че за промяна на банкова сметка е необходимо лицата да подават заявление до териториалното поделение на института, което изплаща пенсията им, заедно с копие от новата банкова сметка на титуляра.

Лицата, които желаят да получават пенсията си чрез пощенска станция, следва да подадат в съответното териториално поделение на НОИ заявление за изплащане на пенсията, като представят лична карта или удостоверение за регистрация по настоящ адрес.
За лицата, получаващи обезщетения за болест, майчинство и безработица в двете банки, НОИ ще продължи да прилага процедура за приемане на заявленията им, освен чрез работодателя, и лично.

Клиентите могат да подадат декларация за промяна на банкова сметка директно в съответното териториално поделение на НОИ.
Общо становище № 20-00-158/28.07.2014 г. на изпълнителния директор на НАП във връзка със съобразяване на административната практика на ВАС по прилагане на ЗДДС относно право на приспадане на ДДС за леки автомобили и др.


Относно:  съобразяване на административната практика с трайно установената практика на Върховен административен съд по приложение на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5, във връзка с § 1, пи 18 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) относно правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали
 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Във връзка с необходимостта от съобразяване на практиката на органите по приходите и дирекции ОДОП на ЦУ на НАП с трайно установената практика на Върховен административен съд по приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5, във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил и стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Изключенията от това правило са регламентирани с ал. 2 на същата разпоредба, като според текста й алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

- превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, или стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства;
- превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
- стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
- превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените по-горе, в случаите, когато една или повече от изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. "Основна дейност" по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените по-горе дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по същия закон.

"Лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В този смисъл, за да попадне в обхвата на определението, дадено в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, автомобилът следва да отговаря едновременно на следните критерии:

- броят на местата за сядане без мястото на водача да не превишава 5;
- да не е предназначен за превоз на товари;
- да няма трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице, което да е неподвижно закрепено и при обичайната му употреба да не се налага неговото отделяне от превозното средство.

Предвид цитираните разпоредби, за начислен данък върху добавената стойност за придобит или внесен лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в общия случай правото на приспадане на данъчен кредит не е налице.

При преценката дали е налице право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за придобит или внесен автомобил, съответно за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на автомобил, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, следва да бъде установено дали същият е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и дали попада в ограничението на чл. 70 от същия закон. В тази връзка е извършен анализ на съдебна практика на ВАС, постановена през 2013 и 2014 години. Анализът на постановените съдебни решения показва, че ревизионните актове на органите по приходите, с които е отказано право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки на автомобили, са отменени със следните мотиви:

С оглед на определението за лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС на първо място следва да бъде коментирана позицията на съдебните състави на ВАС относно приложимостта на нормативната уредба, извън специалния данъчен закон. Според постановените през този период съдебни решения ЗДДС е специален закон и в него е дадено определение за лек автомобил, което определение е за целите именно на този закон. В този смисъл нормите на друг закон, а именно Закона за движение по пътищата, са неприложими спрямо спорното данъчно правоотношение, свързано с определяне на автомобила като „лек“, съответно „товарен“, предвид наличието на легална дефиниция на понятието за „лек автомобил“, която е свързана с прилагането на този данъчен закон.

По аналогични съображения съдът счита за ирелевантни и тарифните кодове по Комбинираната номенклатура, създадени с Регламент 2658/87 на Съвета за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. По този въпрос практиката на ВАС също е постоянна и е в смисъл, че утвърдените с Комбинираната номенклатура кодове за тарифно класиране на преминаващите през митниците на държавите членки стоки се използват за митнически цели и се отнасят за вносни или износни стоки, но не и за такива, които се търгуват в рамките на ЕС, включително и в България. В тази връзка Съдът счита за неоснователно определянето от страна на органите но приходите на типа превозно средство според Комбинираната номенклатура на ЕС (например решение № 9950/2013 г., решение № 12656/2013 г., решение № 5768/2013 г., решение № 12716/2013 г., решение № 15293/2013, решение № 189/2014 г., решение № 1324/2014 г.).

На следващо място съдебната практика коментира доказателствата, на базата на които се определя автомобилът като лек или товарен съобразно дефиницията, дадена в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съдът приема, че това следва да стане чрез писмени доказателства - свидетелството за регистрация в КАТ и/или сертификат за съответствие от производителя на автомобила, определящ техническите му характеристики, както и чрез заключение на техническа експертиза, която да се произнесе след оглед какъв е автомобилът - лек или товарен. Съдът в две свои решения отбелязва, че органите по приходите не могат да правят експертни заключения, тъй като не са технически компетентни лица - решение № 9016/2013 г. и решение № 3077/2014 г. Практически Съдът приема за достатъчни горните документи, освен ако резултатите от техническата експертиза не опровергаят съдържанието на тези документи.

Предвид изложеното може да се заключи, че съдебната практика е постоянна и непротиворечива при тълкуване на определението за лек автомобил, дадено в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС във връзка с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от с.з. Съдът не приема практиката на органите по приходите, свързана с позоваване на Комбинираната номенклатура за определяне вида на автомобила. Освен това Съдът счита, че за доказване определянето на автомобила за лек или товарен съобразно т. 18 от § 1 от ДР на ЗДДС следва да бъдат приемани като доказателства и съответно кредитирани - свидетелството за регистрация в КАТ и/или сертификатът за съответствие от производителя на автомобила, определящ техническите характеристики на автомобила. При съмнение относно техническите характеристики на автомобила, относими към определяне на вида му, според съдебната практика е необходимо да бъде назначена техническа експертиза, която може да бъде възложена както в ревизионното производство, така и да бъде поискана при спор в съдебната фаза.

В тази връзка при преценка дали е налице право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за придобит или внесен автомобил, съответно за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на автомобил, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, органът по приходите следва да определи дали същият е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и дали попада в ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от същия закон като се съобразява и с практиката на Съда по този въпрос. Предвид горното при определянето на автомобила като лек или товарен органът по приходите следва да вземе предвид представените от данъчно задълженото лице, получател по доставката на автомобила, свидетелство за регистрация в КАТ и/или сертификат за съответствие от производителя на автомобила, определящ техническите му характеристики, като е допустимо и да извърши оглед на автомобила, за да прецени необходимостта от възлагане на техническа експертиза за определяне на вида на автомобила.

В случаите когато се установи, че автомобилът попада в обхвата на дефиницията по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, следва да бъде установено дали попада в изключенията, посочени в ал. 2 на чл. 70 от ЗДДС, съответно дали е или не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Предвид гореизложеното в случаите когато се установи, че автомобилът не попада в обхвата на дефиницията по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за “лек автомобил”, за начисления данък върху добавената стойност за доставката на същия, включително подобренията му по аргумент за противното на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.

В тези случаи обаче следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила. Тъй като при употребата на автомобили това е много често срещана хипотеза, в тази връзка и за целите на начисляване на дължимия данък следва да се анализира например наличие на пътни листове, разходо-оправдателни документи за използвано гориво, товарителници и др. с цел да се установи реалното ползване на автомобила. Данъчната основа на тази доставка на услуга се определя съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС като сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й, включва разходите като: амортизация на автомобила и възнаграждение на водача, а ако лицето е ползвало пълен данъчен кредит за начисления му данък за получените доставки на стоки и услуги за поддръжка, ремонт и експлоатация на автомобила, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, свързани с ползването на автомобила, данъчната основа на доставката включва и частта от тези разходи, съответстваща на ползването на автомобила за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР  НА НАП                                                                     

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Подписана е нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Норвегия.

Министърът на финансите Петър Чобанов и посланикът на Кралство Норвегия Н.Пр. Гюру Катарина Викьор подписаха нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите (СИДДО).

Актуалната спогодба е цялостна система за разпределение на данъчното облагане между България и Норвегия и сключването й ще стимулира инвестиционния климат между двете държави. Това от своя страна ще допринесе за осъществяване на реални и облекчени от данъчна гледна точка възможности за дружествата - местни лица на всяка от двете държави - да осъществяват стопанска дейност в другата държава в различни сфери и отрасли. Ефективното прилагане на новата Спогодба ще допринесе за задълбочаване на хармоничното развитие на двустранното икономическо и инвестиционно сътрудничество между страните ни.

Действащата към момента Спогодба между Република България и Кралство Норвегия, подписана през 1988 г., е договаряна при коренно различни икономически отношения и правна регламентация. Разпоредбите на новата Спогодба са съобразени с актуалния модел на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който България следва в своята договорна практика, както и със съвременните данъчни законодателства на двете държави и с новите икономически реалности.

Подписаната нова СИДДО между България и Норвегия ще бъде ефективен инструмент за елиминиране на двойното данъчно облагане по отношение на местните лица на двете държави, като същевременно ще осигурява изпълнението на задълженията за плащане на дължимите данъци.

Новата СИДДО ще влезе в сила след като бъде ратифицирана от двете страни.
Агенти на НАП ще проверяват поне месец обекти в София.

Денонощно следене на оборотите на 3600 софийски фирми започнаха данъчните, съобщава в. „Преса“. Агенти на Националната агенция за приходите ще проверяват зорко поне месец търговските обекти в града, след като засекли, че правят дневни обороти около 100 лева, или в пъти по-ниски спрямо отчетените от съседите им по офиси и магазини.

От няколко дни стоматолози, салони за красота, заведения, магазини за хранителни стоки, алкохол и облекла са уведомени, че са минали на денонощен режим на следене.

За целта НАП е изпратила писма на фирмите, с които ги предупреждава, че касовият им апарат и търговската им дейност са поставени под постоянно наблюдение.

Това означава, че системата ще следи всяка тяхна продажба, включително дълги периоди без отчитане на оборот, концентрации в определени часове или дни. След като мине известно време, бирниците ще направят пълна ревизия на компаниите. В писмата дори е уточнено, че може да бъдат пуснати тайни клиенти, за да се провери дали се издават фискални бонове.

Пример за попаднала под обстрел фирма е заведение в центъра на София с 60 места, което има 5 души персонал.

Отчетеният дневен оборот е 100 лв. Според агентите това е невъзможно, защото излиза, че средно дневно седящо место трябва да генерира едва по 1,66 лв. оборот.

Данъчните се похвалиха, че онлайн системата им за проверка жъне големи успехи. Преди въвеждането й през 2012 г. в 30 на сто от случаите, които данъчните са проверявали, е имало констатирани нарушения.

Сега след анализ от 70 хил. проверки годишно данъчните залавят проблеми в 90 на сто.
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ


Уважаеми госпожи и господа,

Често в рамките на ЕС и на територията на страната се засичат схеми на ДДС измами. Случайното или съзнателно участие в такива схеми води до неблагоприятни последици за търговците, а освен това носи загуби за бюджета и обществото като цяло.

НАП Ви съветва да сте внимателни при избора на търговските си партньори. Силно препоръчително е да сключвате договорите си винаги в писмена форма и да извършвате разплащанията по сделки по банков път. Важно е да проучите правния и фактически статус на Вашия контрагент като изследвате информацията, налична в публичните регистри и други общодостъпни източници. 

Обърнете внимание на някои конкретни параметри, които ще ви помогнат да не бъдете въвлечени в  данъчна измама:
- Информация в публичното пространство за недобросъвестно поведение на Вашите търговски партньори;
- Могат ли Вашите доставчици и клиенти да бъдат лесно открити на посочените от тях адреси на офиси, складови помещения и др.;
- Наличие на диспропорции на плащанията и несъответствия в сравнение с обичайната търговска практика;
- Икономическа и търговска логика при осъществяване на сделките (понякога особено изгодните цени може да са индикатор за риск от ДДС злоупотреби);
- Дали в преобладаващия брой от доставки фактическият получател на стоката е различен от получателя съгласно сключените договорености;
- Има ли търговецът интернет сайт, оповестил ли е дейността си по друг общодостъпен начин.

Очакваме от Вас да предприемете всичко необходимо, за да се уверите в добрите намерения на своите контрагенти, за да избегнете риска да станете участник в схема за данъчни измами или от Вас да бъде търсена солидарна отговорност за дължим и неплатен данък на някой от Вашите търговски партньори.

Искаме още да Ви информираме, че законодателството* допуска прилагане на солидарна отговорност за неплатен данък, когато данъчно задължено лице, което доставя стоки или услуги, е знаело или е трябвало да знае, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка, няма да бъде платен. В тези случаи от търговците се е очаквало да предприемат всички разумни мерки, за да предотвратят възможността да се окажат част от т.нар. „верижна измама“ с данък върху добавената стойност.

Вярваме, че допълнителното внимание при избора на търговски партньори и осъществяването на стопанската Ви дейност ще Ви помогне да се предпазите от данъчни рискове.  Екипът на НАП остава на Ваше разположение на телефон 0700 18 700, както и на имейл адрес infocenter@nra.bg за допълнителна информация.

Зам. изпълнителен директор на НАП
Г. Димитрова


*Директива на Съвета 2006/112 ЕО, Чл. 177 ЗДДС
ЗАКОН
за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.

Основна цел

Чл. 2. Икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици се основават на недопускане до усвояване на публични средства и управление на финансов ресурс от тези дружества в противоречие с обществения интерес и предотвратяване отклонението от данъчно облагане.

Забрани

Чл. 3. На дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и на свързаните с тях лица се забранява пряко или косвено:

1. участие в процедура за получаване на лиценз за кредитна институция по Закона за кредитните институции или участие в такава институция, независимо от процента на участие и броя на акциите, които желае да придобие;

2. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност по Кодекса за застраховането или участие в дружество, което извършва дейност по Кодекса за застраховането, независимо от процента на участие и броя на акциите или дяловете, които желае да придобие;

3. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като пенсионноосигурително дружество по Кодекса за социално осигуряване или участие в такова дружество, независимо от процента на участие и броя на акциите, които желае да придобие;

4. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на услуга или дейност по Закона за пазарите на финансови инструменти или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете, които желае да придобие;

5. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете;

6. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция по Закона за платежните услуги и платежните системи или участие в такава институция, която притежава лиценз по същия закон, независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете;

7. участие в процедура за получаване на концесия или разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми;

8. участие в процедура по обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и нормативните актове по прилагането му, независимо от характера и стойността на обществената поръчка, включително и чрез гражданско дружество/консорциум, в което участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим;

9. участие в приватизационни сделки, включително и на общинско имущество;

10. придобиване на държавно или общинско имущество при продажба и/или замяна на държавна и/или общинска собственост;

11. участие в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове;

12. учредяване или придобиване на участие в професионален спортен клуб, лицензиран от съответната федерация;

13. кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите;

14. участие в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за енергетиката;

15. участие в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за хазарта;

16. участие в процедура за предоставяне на лиценз за търговия със стоки с двойна употреба;

17. участие в процедура за предоставяне на лиценз за мобилен оператор по Закона за електронните съобщения, съответно придобиване на участие в такъв оператор;

18. участие в процедура за получаване на концесия или възлагане на договор за извършване на дейност по доставяне и/или отвеждане на води;

19. участие в процедура по получаване на концесия или възлагане на договор за извършване на дейност за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване;

20. учредяване или придобиване на участие в лице, което кандидатства или е получило лиценз за радио- и телевизионен оператор по Закона за радиото и телевизията;

21. учредяване или придобиване на участие в лице, издател на периодични печатни произведения;

22. участие в публично-частно партньорство;

23. учредяване или участие в социологическа агенция или в лице, което изготвя и предоставя публично изследвания на общественото мнение;

24. учредяване или участие в лице, което извършва дейности по Закона за независимия финансов одит;

25. учредяване или участие в лице, което извършва дейности по Закона за независимите оценители;

26. учредяване или участие в лице, което извършва дейност по Закона за енергията от възобновяеми източници;

27. участие в търговско дружество с държавно или общинско участие;

28. придобиване на собственост върху земи и гори от държавния горски фонд.

Изключения

Чл. 4. Член 3 не се прилага, когато:

1. акциите на дружеството, в което пряко или косвено участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, се търгуват на регулиран пазар в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на пазар, включен в списъка по Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа или Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и действителните собственици – физически лица, са обявени по реда на съответния специален закон;

2. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество майка е местно лице за данъчни цели на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или влязло в сила споразумение за обмен на информация;

3. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици – физически лица, са известни или се търгува на регулиран пазар в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

4. дружеството, в което пряко или косвено участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е издател на периодични печатни произведения и е представило информация за действителните собственици – физически лица, по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Прилагане на чл. 4 въз основа на неверни данни

Чл. 5. Когато въз основа на неверни данни е приложено изключение по чл. 4, в случаите по:

1. член 3, т. 1 – 6 – отказва се издаване на лиценз, разрешение за извършване на дейност или разрешение за придобиване на участие, съответно се отнемат, когато са издадени;

2. член 3, т. 7 – отстранява се кандидатът за участие в концесия или от получаване на разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми, съответно прекратява се договорът за концесия или се отнема разрешението, когато е издадено;

3. член 3, т. 8:

а) кандидатът се отстранява от участие в процедурата по обществена поръчка;

б) прекратява се договорът за обществена поръчка без предизвестие, като не се дължи нито връщане на депозита, нито заплащане на извършените работи, а получените плащания подлежат на незабавно възстановяване ведно със законната лихва;

в) възстановяват се всички получени суми ведно със законната лихва, ако обществената поръчка е изпълнена, като възложителят на обществената поръчка не дължи компенсации и обезщетения;

4. член 3, т. 9 – отстранява се кандидатът от участие в приватизационната процедура; при сключен приватизационен договор сделката се смята за недействителна, освен ако са изтекли 5 години от сключването на договора; при обявяване на сделката за недействителна възложителят не дължи връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения;

5. член 3, т. 10 – обявява се недействителност на продажбата, съответно замяната; при обявяване на сделката за недействителна възложителят не дължи връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения;

6. член 3, т. 11 – отказва се предоставяне на лиценз, съответно се отнема, когато е издаден;

7. член 3, т. 12 – отказва се предоставяне на лиценз на клуба, съответно се отнема лицензът, когато е издаден;

8. член 3, т. 13 – отказва се обявяването на инвестиционния проект като приоритетен, съответно се отнема статутът на проекта, обявен като приоритетен;

9. член 3, т. 14 – 17 – отказва се предоставяне на лиценз, съответно се отнема в случаите, когато е издаден;

10. член 3, т. 18 – 19 – отстранява се кандидатът от участие в концесия или се отказва възлагане на договор за извършване на дейност, съответно се прекратява, когато съответният договор е сключен;

11. член 3, т. 20 – отказва се предоставяне на лиценз за радио- и телевизионен оператор, съответно отнема се лицензът, когато е издаден;

12. член 3, т. 22 – отстранява се участникът от процедурата за определяне на частен партньор, съответно се прекратява договорът за публично-частно партньорство;

13. член 3, т. 27 – обявява се недействителност на участието; при обявяване на участието за недействително не се дължи връщане на полученото по придобиването, както и компенсации и обезщетения;

14. член 3, т. 28 – обявява се недействителност на продажбата; при обявяване на сделката за недействителна продавачът не дължи връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения.

Вписване в търговския регистър

Чл. 6. (1) В търговския регистър по чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър се вписват обстоятелствата по чл. 4 от този закон, както следва:

1. по т. 1 и 2 – по партидата на дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим; ако дружеството не подлежи на вписване на друго основание, наличието на обстоятелства по чл. 4 е основание за вписване в търговския регистър;

2. по т. 3 и 4 – по партидата на търговското дружество.

(2) В търговския регистър, освен обстоятелствата по чл. 4, се вписват и идентифициращите данни за действителните собственици – физически лица, съгласно нотариално заверена декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(3) Лицата, уведомили съответния компетентен орган по реда на чл. 28а от Закона за кредитните институции, чл. 16а от Кодекса за застраховането, чл. 121ж от Кодекса за социалното осигуряване и чл. 145 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, вписват в търговския регистър и идентифициращи данни за действителните собственици – физически лица, съгласно декларацията по ал. 2.

(4) Съответният компетентен орган по чл. 3 извършва проверка за наличието на вписване по ал. 1, 2 и 3.

(5) В случай че обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3 не са вписани в търговския регистър, съответният компетентен орган прилага чл. 3.

Административнонаказателна отговорност

Чл. 7. (1) Който представи документи с невярно съдържание, за да удостовери обстоятелствата по чл. 4, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв.

(2) На дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим или свързано с него лице, което учреди или придобие участие в юридическо лице – издател на периодични печатни произведения, и за което не се прилагат изключенията по чл. 4, се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 глобата е в размер от 100 000 до 200 000 лв., съответно имуществената санкция е в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.

Установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания

Чл. 8. Административните нарушения се установяват от органите на съответната компетентна администрация по чл. 3, а административните наказания се налагат от ръководителя на компетентната администрация или оправомощени от него длъжностни лица.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Дружество“ е всяко юридическо лице, неперсонифицирано дружество и друга структура, получаваща статута си от законодателството на държавата, в която е регистрирано, без оглед на формата на сдружаване, учредяване, регистрация или друг подобен критерий.

2. „Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са юрисдикциите по смисъла на § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

3. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

4. „Земи“ са всички земи от поземления фонд.

Заключителни разпоредби

§ 2. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 116:

а) алинея 3 се отменя;

б) в ал. 4 думите „2 и 3“ се заменят с „и 2“;

в) в ал. 6 думите „ал. 3“ се заменят с „§ 1, т. 3, буква „н“ от допълнителните разпоредби“.

2. В § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби са създават букви „н“ и „о“:

„н) местно и чуждестранно лице, с което местното лице е сключило сделка, ако:

аа) чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна – членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, и

бб) държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.

За чуждестранно лице по смисъла на тази разпоредба се смята и всяко юридическо лице, независимо дали е местно за Република България, или не, върху което контрол упражнява лице, отговарящо на условията по букви „аа“ и „бб“.

За местни лица по смисъла на тази разпоредба се смятат и чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност, и чуждестранните физически лица, реализиращи доходи от източник в страната чрез определена база за сделки, осъществени чрез мястото на стопанска дейност или определената база;

о) собствениците на местното юридическо лице и чуждестранното лице в случаите по буква „н“.“

§ 3. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г. и бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г.) в чл. 8 ал. 11 се изменя така:

„(11) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.“

§ 4. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г. и бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г.) в чл. 12 ал. 9 се изменя така:

„(9) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.“

§ 5. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г.) в § 39 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 101 от 2013 г.) накрая се добавя „и на § 21 относно ал. 10 и 11 и § 22, които влизат в сила от 1 април 2014 г.“.

§ 6. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г.) в чл. 118, ал. 3 изречение второ се изменя така: „В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“

§ 7. (1) Лицата, за които се прилагат забраните по чл. 3, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 за лицата, които не са привели дейността си в съответствие с изискванията на закона, се прилага чл. 5.

§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 20 декември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.