Води се политика, която я няма никъде другаде и очевидно има негативни ефекти върху заетостта.

Вече повече от година родната администрация прави всичко възможно да обърне света наопаки и да докаже, че оскъпяването на труда всъщност води до повече труд. Теза, която е в противоречие с всякаква здрава логика. България на практика е уникална с прилагането на т. нар. минимални осигурителни доходи, които рушат основното правило на пазара на труда и в осигуряването – осигуряваш се на толкова, колкото получаваш. През последните години сме провели множество срещи с международни експерти по икономически теми, повечето с неизменен фокус върху пазара на труда, и едва ли има по-забавен момент от описанието на системата на минималните доходи пред чужденец с икономическо образование. В първите минути объркването и неразбирането е тотално.

Постепенно темата за минималните прагове влезе в полезрението и на чуждите експерти и вече Европейската комисия, и Международният валутен фонд открито критикуват системата с аргумента, че минималните доходи имат негативно влияние върху заетостта (виж тук). Тази теза не е нова за страната, но когато натискът идва отвън – при това като официална препоръка към Националната програма за реформи (НПР), администрацията се стресна и през последната година поведе тиха война срещу този аргумент. Вече втора година в черновата на Националната програма за реформи се влиза в оправдателен режим за минималните прагове и общо взето се твърди, че препоръките към страната са взети под внимание, но в случая проблем няма. Цитира се доклад на Министерство на финансите (виж тук), който някак странно прави извода, че минималните прагове не влияят на заетостта, макар в самия доклад да има точно такива данни – отчетени са негативни ефекти на регионално ниво, както и в някои сектори, особено в първите години след кризата. Също за втора поредна година администрацията получава становища относно черновата на НПР точно по тази тема (виж становището на ИПИ) и леко коригира текста, макар и да остава в оправдателен режим.

Преди няколко дни бе публикуван нов доклад по темата (виж тук), написан от БАН по поръчка на социалното министерство, който отново твърди, че минималните прагове нямат ефект върху заетостта. Докладът всъщност е обобщение на анкети (няма икономически анализ) с водеща теза от сорта на „питахме бизнеса за праговете и фирмите казаха, че не е проблем”. В самият доклад се загатва и тихата война за която споменахме със специално удебелено изречение: „Противно на лансираната в българското публично пространство теза от някои експерти, че съществуването на МОД има негативни ефекти върху нискоквалифицираните наети лица, настоящото изследване показа, че тъкмо МОД са инструментът, който защитава правата на лицата, полагащи ниско квалифициран труд”.

Този доклад също е изключително странен, като се фокусира изцяло върху отговорите в подкрепа на тази теза и пренебрегва всички останали. Ето, например, някои не толкова положителни отговори, които можем да намерим в същия доклад:

• 32% от работодателите считат, че системата на МОД е фактор, възпрепятстващ наемането на млади хора;
• 27% от работодателите считат, че системата на МОД е фактор, възпрепятстващ наменето на нискоквалифицирани лица;
• Има връзка между големината на предприятието и съответните ефекти от МОД – в малките фирми МОД се възприема все повече като ретриктивен фактор при наемането на млади хора.

Само тези три примера са достатъчни да гледаме меко казано скептично на обективността на този анализ. Влиянието на дадена икономическа политика не може да се оценява като някакъв демократичен процес – ако над половината са съгласни, значи няма проблем. Напротив, оценката на дадена политика трябва да вземе под внимание негативните ефекти, пък било то и концентрирани само в 1/3 от предприятията. И отново, нито доклада на Министерство на финансите, нито този на социалното министсртво отговарят на основните критики, видими от данните и посочени в изследването „Анализи на тристранното сътрудничество в България” (2014):

• Проблем с представителността – договарянето на минималните прагове не е добре уредено и в много сектори малка част от фирмите и работниците се договарят, а после това се разпростира върху всички. Към това се добавя и желанието на настоящия социален министър да върне административното налагане на прагове при липса на договорка;
• Регионален проблем – в някои области над половината от заетите са на минимален праг, което означава, че всяка промяна автоматично покачва разходите за труд, което не може просто да бъде пренебрегнато;
• Секторен проблем – в някои сектори (например производство на облекло) негативните ефекти от ниската представителност и на практика насилственото покачване на праговете върху заетостта са видими в данните и могат да се проследят в годините;
• Силна зависимост на нискоквалифицираните – данните са категорични, че като дял на осигуряващите се на МОД и отношение на среден осигурителен доход към МОД, нискоквалифицираните работници категорично са най-повлияни от системата на МОД и  съответно поемат в най-голяма степен негативните ефекти.

Всичко, казано дотук, е до голяма степен христоматийно за структурните проблеми пред страната. Води се политика, която я няма никъде другаде и очевидно има негативни ефекти върху заетостта, дори социалната и солидарна Европа ни казва, че нещо бъркаме, но родната администрация си държи на своето. За администрацията и функционерите не е важно дали дадена политика влияе на заетостта, а дали тя им носи власт – суетата да „договаряш” или „определяш” осигурителни прагове в отделните сектори, тоест да влияеш върху заплатите в икономиката, може да засенчи всяка здрава логика.

Автор: Петър Ганев
Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg

В рамките на месец българският държавен дълг се е повишил с близо 1,31 млрд. евро (с над 2,5 млрд. лева).

Държавният дълг на България в края на юли 2014-та година възлиза на 9,4242 млрд. евро (18,4 млрд. лева), вътрешните задължения са в размер на 3 925,3 млн. евро, а външните - в размер на 5 498,9 млн. евро.показват данните на Министерството на финансите, публикувани в официалния регистър на държавния дълг.

Към края на юли делът на държавния дълг към брутния вътрешен продукт БВП е 22.8%, като делът на външния държавен дълг е 13.3%, а на вътрешния държавен дълг е 9.5%, посочват от финансовото министерство.

Сравнителни данни за държавния дълг май.2013 - юли.2014:
към 30.05.2013 г. е 6,9372 млрд. евро (17,0% от БВП)
към 31.12.2013 г. е 7,2187 млрд. евро (18.1% от БВП)↑
към 31.03.2014 г. е 7,7141 млрд. евро (18.5% от БВП)↑
към 30.04.2014 г. е 7,7495 млрд. евро (18.6% от БВП)↑
към 30.06.2014 г. е 8,1159 млрд. евро (19,7% от БВП)↑
към 30.07.2014 г. е 9,4242 млрд. евро (22,8% от БВП)↑
 
Само месец по-рано (през юни) държавният дълг е 19.7% от БВП, а в края на миналата година - 18.1%. Или за седем месеца ръстът на дълга е с 4.7 пункта. Рязкото увеличение на дълга само в рамките на месец (от 19.7 на 22.8% от БВП) е заради емитирането на еврооблигации на международните капиталови пазари, показва докладът на финансовото министерство.

В структурата на държавния дълг в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 41,6%, а външните - от 58,4%.

В края на юли валутната структура на дълга има следните стойности:
58,8% - в евро;
31,2% - в левове;
9,1% - в щатски долари;
0,9% - в други валути.

Плащанията по държавния дълг през юли възлизат на 622,1 млн. лева. Във валутната композиция на плащанията от началото на годината най-съществен е делът на тези в лева - 79,5%, следван от 13,9% на тези, деноминирани в евро, 6,1% на плащанията в щатски долари и 0,5% на тези в японски йени.

Държавногарантираният дълг през юли 2014 г. достига до 372,1 млн. евро, от които 21,3 млн. евро са вътрешните държавни гаранции, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е в размер на 0,9 процента, показва последния месечен доклад „Държавен дълг" на финансовото министерство.

Хартиената двулевка отива в историята. От началото на 2015 г. монета ще замени най-дребната банкнота, съобщиха за "Стандарт" източници от БНБ. Тя ще е украсена с образа на Паисий Хилендарски.

Проектът вече е готов и е максимално близък до дизайна на банкнотата. Той е изработен от експертите на монетния двор по поръчка на Централната банка. Новата двулевка ще бъде от два различни метала - бял и жълт, както е и левчето. Но за разлика от него вътрешната й част ще бъде от жълт метал, а външният кръг - от бял. Друга разлика е, че двулевката ще бъде малко по-голяма.

Печатането на банкноти генерира загуба на печатницата на БНБ, сочи доклад на банката. "Като следствие от спецификата на обращението и растежа на равнището на цените в следващите години банкнотата от два лева вероятно ще трябва да бъде заменена с монета, което допълнително ще намали броя на банкнотите, които БНБ ще поръчва за производство" се казва в доклада.

Веднага след като бъдат изсечени и пуснати новите монети, ще започне изтеглянето на повредените и замърсени хартиени два лева. Банкнотите обаче ще продължават да са законно платежно средство, поясни за "Стандарт" Димитър Костов, подуправител на БНБ.

Печатницата на БНБ привлича третия по големина производител на банкноти в света - френската компания "Франсоа Шарл Обертюр Груп". За тази сделка информира гуверньорът на централната банка Иван Искров миналата седмица.

Само 3655 бизнесмени у нас използват SMS услугата срещу кражба на фирми на Агенцията по вписванията, съобщиха от ведомството, цитирани от "Труд".

Това означава, че нищожна част - около 0,5%, от собствениците на над 700 000 компании у нас ще научат незабавно, ако някой опита да открадне дружеството им, като смени управителя например. За тази схема за източване на активите на фирми припомни пред в. "Репортер" шефът на Нотариалната камара Красимир Катранджиев. При нея в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, се представя фалшив протокол от общо събрание, според който е сменен управителя на дружеството. От регистъра го вписват и получил управлението на фирмата, новият управител започва да разпродава активите, както и да разполага с банковите сметки на дружеството.

Единственият начин управителят да научи незабавно, че някой е поискал да бъде вписана промяна по партидата на дружеството, е като се абонира за SMS услуга на Агенцията по вписвания "SMS оповестяване за настъпила входяща регистрация за търговец в Търговския регистър".  Услугата е достъпна на адрес www.sms.brra.bg. Тя може да се ползва не само от търговци, но и от всички заинтересовани лица за дадено дружество.

Услугата струва 6 лв. за две години и гарантира получаването на 500 съобщения. На един номер могат да бъдат изпращани известия за до 10 фирми. Абонатът бива известяван незабавно чрез SMS за настъпила входяща регистрация за търговец в регистъра, като опцията е да се проследяват промени по партидите на предварително заявени ЕИК.

Само за година токът за малките фирми поскъпна с 53%, докато цената за гражданите беше изкуствено намалена минимално.

Националната електрическа компания увеличава от 1 септември с 16% цените на тока за фирмите, които не участват в свободния пазар на електроенергия, стана ясно от сайта на НЕК.

Това означава, че поскъпването се отнася за малките фирми, останали да работят на регулирания пазар, каквито са повечето дружества в страната.

През септември м.г. цената на енергията, която енергото е плащало на НЕК за снабдяването на тези потребители, е била 109,37 лв. за мегаватчас. От февруари т.г. тя е увеличена на 112,79 лв. и се запазва такава до края на юни. После всеки месец се вдига. От юли става 120,39 лв., от август - 145,00 лв., а от 1 септември ще бъде 167,68 лв. Така само за година токът за тези фирми поскъпна с 53%.

Малкият бизнес в страната може да намери начини да намали разходите си за електроенегия, ако излезе на свободния пазар и там си осигури по-евтин доставчик на услугата. На практика това е и част от замисъла на ДКЕВР за повишаването на цените така шоково за малкия бизнес. Въпросът е, че това до момента не е добре обяснено на фирмите от страна на регулатора.

Ако малките дружества се включат в групите на балансиращия пазар у нас има вероятност да могат да си осигурят по-евтина електроенергия в определени часови зони, отколкото сега се предлага на регулирания пазар.

Цените на свободния пазар се определят у нас след търговете, в които участват различни търговци. На практика цената е съобразена с регионалните такива, а те в момента са около 40 евро/мвтч.

Поскъпването ще засегне близо една пета от бизнеса в България, според данни на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Засегнати са и дружества със значителна социална роля - фирми на В и К, поделения на Националната компания "Железопътна инфраструктура", обекти на "Напоителни системи", болници, училища и университети. Голяма част от групата на потърпевшите са бюджетни предприятия, които имат някакъв дълг за ток. Докато той не бъде платен, те нямат възможност да излязат на свободния пазар. Съответно от идната седмица ще плащат по-скъп ток като клиенти на доставчиците от последна инстанция.

Земеделските производители вече могат да направят справка за двойно декларирани площи
 
Земеделските производители вече могат да направят справка дали в декларираните за подпомагане от тях площи има застъпвания, къде са застъпванията и какъв е размерът на двойно декларираните площи. Информацията е публикувана на официалната интернет страница на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg в секция „Системата за индивидуална справка по Директни плащания" - http://iacs-online.dfz.bg/apex/f?p=2012.

Стартирана е и процедурата по изпращане на уведомителни писма за установените застъпвания. В срок до 20 работни дни от получаването на уведомително писмо, но не по-късно от 1 декември 2014 г., кандидатите трябва да се явят в съответната областна дирекция на ДФЗ и да предоставят документи, доказващи правото за ползване на застъпените площи. Такива документи са нотариален акт, договор за наем или аренда, решение на общинските служби по земеделие, споразумения по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и др.

Кандидатите, които са направили електронна справка в сайта на ДФ „Земеделие” и са установили, че в декларираните от тях площи има застъпвания, могат да подготвят документите, доказващи правото за ползване на земите. Тези документи могат да се представят в областните дирекции на ДФ „Земеделие” и преди връчване на уведомителното писмо.

За Кампания 2014 по директни плащания чрез кръстосани проверки бяха проверени над 1 млн. земеделски парцела с обща площ 3,890 млн. хектара (ха). Установените застъпвания са в размер на 43 хил. ха, или едва 1,11% от всички декларирани за подпомагане площи.

Промени за посредниците при наеманe на работа

Националният съвет за насърчаване на заетостта обсъди промени в посредническата дейност по наемане на работа.
Въвеждането на безсрочна регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа предвижда Проект за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Документът бе обсъден днес в МТСП от експертите в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Съветът е консултативен орган към министъра на труда и социалната политика за тристранно сътрудничество при разработването на политиката по заетостта.

Предвижда се отмяната на регистрацията на посредническите договори и отмяна на таксата от 120 лв. , събирана за регистрация на посреднически договор с чужд работодател. Очаква се да се намалят регулаторната тежест и административните разходи за бизнеса.

Проектът за изменение и допълнение в наредбата регламентира дейността за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в България от чуждестранни посредници от ЕС и Европейското икономическо пространство. Те ще бъдат длъжни писмено да уведомяват министъра на труда и социалната политика или упълномощеното от него длъжностно лице за дейността, извършвана на територията на България.

Обсъдените предложенията са изготвени от работна група към МТСП с участието на експерти от Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда и социалните партньори.

Очаква се до края на седмицата експертите от съвета да дадат бележки по Проекта за изменение и допълнение в Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Документът ще се обсъди от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Камарата на нотариусите в България и Агенцията по геодезия, картография и кадастър подписаха официално споразумение, с което се дава пълен достъп на нотариусите до системата на Агенцията по кадастър.

По този начин се дава възможност всеки желаещ да извади скица на свои имот да го направи като отиде при нотариус, а не лично в Агенцията по кадастър.

Другата промяна е, че ако примерно притежавате имот във Варна, но живеете в София, няма да ви се налага да отивате до офиса на Агенцията по кадастър в морската столица, а може да го направите като посетите нотариус в столицата или във всеки един друг град на страната.

„Над 4 години работихме с Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за реализирането на тази идея. Услугата е факт след промените в Закона за кадастъра и имотния регистър. Това спестява много усилия, нерви и време. В момента в България има 613 нотариуса. Това дефакто са още 613 фронт офиса на Агенцията по кадастър”, коментира за Факти.бг, председателят на Камарата на нотариусите Красимир Катранджиев.

Друго предимство на издаването на скица с отдалечен достъп е, че цената е с 30% по-ниска, отколкото ако се отиде на място в офис на АГКК.

Съгласно споразумението АГКК предоставя на нотариусите безплатен достъп за разглеждане на всички данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, а изпълнява услуги след заплащане. Споразумението урежда реда и условията за осъществяване на отдалечен достъп на нотариусите до информационната система на кадастъра и имотния регистър, като значително облекчава и оптимизира процеса за получаване на кадастрални скици и схеми и спестява времеви ресурс, както за гражданите, така и за нотариусите, при изпълнение на професионалните им задължения.

Как става самото издаване на скица?

Лицето, което иска да получи скица за свой имот отива при нотариус. Той, от своя страна, пуска заявление и плаща за издаването на скица. В зависимост от платената сума скицата бива пратена под формата на PDF на нотариуса. Видовете услуги са три – обикновена, бърза и експресна. След това нотариуса разпечатва скицата, подпечатва я и я предоставя на клиента.

„Услугата е защитена чрез електронен подпис. Заявяването се извършва само и единствено от нотариуса. Важно е да се отбележи, че нотариусите имат неограничен достъп до системата на Агенцията и могат да виждат историята на имота”, уточни Катранджиев.

Към момента 18% от територията на страната е покрита с кадастрална карта, но обхваща 30% от съществуващите имоти у нас. През тази година започва и изготвянето на кадастрални карти на 8 района в София – Слатина, Подуяне, Илинден, Изгрев, Красно село, Възраждане, Лозенец и Триадица и на 13 областни центъра, сред които са Казанлък, Свиленград, Костинброд, Бяла, Радомир, Аксаково, Брегово, Бяла Слатина и други. За 2014 г. са отпуснати 10 млн. лв. за изготвянето на кадастъра.

Министерство на финансите публикува данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.07.2014 г.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към 31 юли 2014 г. е отрицателно в размер на 1 147,2 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 647,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 499,7 млн. лева.

Изпреварващият ръст в разходите и изоставането при изпълнението на разчетите по данъчните приходи са основните фактори за формирането на дефицита по КФП за първите седем месеца на годината.

Влияние върху дефицита оказват и временно спрените плащания от ЕК по ОП „Околна среда" и по две оси на ОП „Регионално развитие", където се очаква след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицирани разходи в общ размер на 478,3 млн. лева.

Спрямо дефицита за същия период на 2013 г. (168,2 млн. лв.) бюджетната позиция се влошава с 979,1 млн. лв. (1,2 пр.п. от БВП).

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2014 г. е 8,9 млрд. лв., в т.ч. 8,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Трябва да се отбележи, че обхватът на фискалния резерв е променен, като в него се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

Преди месец бившият финансови министър Петър Чобанов (БСП) и настоящ водач на листа на ДПС в Монтана, обяви, че към юли 2014 г. във фискалния резерв има рекордните 9 млрд. лв. "9 милиарда са си 9 милиарда", заяви той в парламента.

Дори сумата да е такава, това не означава, че държавата разполага свободно с този ресурс.

Изчисленията на "Капитал" показват, че свободният за използване ресурс реално е около 400 млн. лв. Те остават, като се изключат падежиращите дългове, които трябва да се покрият през следващите месеци, и целевите фондове (като Сребърния фонд), чиито пари не могат да се пипат по закон.

В резерва е и изтегленият преди два месеца външен дълг за 3 млрд. лв. На теория парите могат да бъдат използвани, но в края на годината те трябва да се възстановят, тъй като с тях трябва да се платят падежиращите на 15 януари догодина доларови облигации, както и част от бюджетния дефицит.

Освен това в резерва са включени 1 млрд. лв., които са дължими по европейски програми от Брюксел, но не е ясно кога ще бъдат преведени. През последните три месеца дължимите суми по тази линия нарастват постоянно, пише още "Капитал".

Минимална работна заплата (МРЗ) от 400 лева няма да навреди на бизнеса, смята вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков. При определени условия тя може да бъде вдигната, защото е крайно време България да не е все „на опашката” на Европа по гарантирани минимални доходи.

„Докога 30% от възнагражденията ще се плащат „под масата”, без да се внасят осигуровки и данъци”, попита вицепремиерът.

Той отхвърли твърдението на работодателите, че повишаването на минималната заплата стимулира безработицата.

„През последните години минималната заплата се е увеличила почти двойно, а безработица се движи в нормални граници”, посочи вицепремиерът.

Пред бТВ той припомни, че според него трябва да се въведе автоматичен механизъм
за определянето на МРЗ Христосков коментира и увеличението на пенсионната възраст. Според него то не трябва да става с 1 година, а на база на статистическите данни от последните няколко години за увеличаването на продължителността на живота при мъжете и жените, допълни той.

Вицепремиерът Христосков категорично отхвърли твърдението, че се готви скок на осигуровките със 7,3 процентни пункта. Евентуално ще се обсъждат предложения за увеличаване на осигурителните вноски с не повече от 1-2 процентни пункта от 2015 г., поясни той.

Министър Христосков даде за пример фонд „Безработица”, който би постигнал баланс с разходите при увеличение на вноската с 1 процентен пункт.

„Със сегашното ниво на тази вноска, което е 1%, не биха могли да се изплащат обезщетения за безработица на над 100 000, без да има ограничения в размера”, подчерта вицепремиерът.

Министър Христосков отново прикани работодателите и синдикатите да постигнат споразумение за размера на минималните осигурителни доходи (МОД) през 2015 г.

Той посочи конкретни примери на отрасли без споразумения за МОД през последните три години, в които производителността на труда се увеличава

В производството на тютюневи изделия за 2012 г. спрямо 2011 г. например тя се е повишила с 33%, в производството на текстилни изделия - с 25%, а в сектора за производство на кокс и нефтопродукти - с 23%.

„С умишления отказ от договаряне на МОД този инструмент се дискредитира и ще се наложи административно увеличение”, предупреди вицепремиерът.

Преди година експерти от МФ увериха, че промяна по темата ще бъде част от пакета с промени в данъчните закони. Становището се споделя неофициално и от НАП, коментира в. Сега.

Гласуването на подобни промени обаче ще бъде възможно едва през октомври, и то само при сформиране на правителство и много експедитивни действия от страна на депутатите.

Така обявеното от редица институции намерение да се възстанови авансовото удържане на данък върху извънтрудовите доходи за последното тримесечие на годината надали ще бъде прието в срок.

Удържането на данъка става именно при изплащането на сумите, но в настоящия текст на закона изрично е записано, че данък не се удържа за последното тримесечие.

Така близо 160 000 данъкоплатци отново ще бъдат принудени за поредна година да довнасят сами данък за само последното тримесечие, въпреки че няма никакъв проблем той да им се удържа предварително и равномерно. Освен че затруднява ненужно хората, това на свой ред води и до проблеми със събираемостта на дължимите суми.

Става въпрос за разходите за балансиране на енергийната система, които влизат в цената на тока.

Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) са увеличили двойно разходите за балансиране на енергийната система, които влизат в цената на тока, коментира в. Труд.

Това показват данни, представени от доставчика на ток в Южна България - ЕВН, според когото няма основание за увеличението.

"Имаме съмнения, че действията на държавните дружества са незаконни, изпратили сме сигнал и жалба в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране", каза Йорг Золфелнер, шеф на ЕВН за България.

Според компанията в Южна България увеличението се случва по следния начин: НЕК нулира прогнозните количества ток, дадени от производителите на зелена енергия и от топлофикациите и реалното използване на ел.енергията от тези източници попада в графата "дисбаланс", което увеличава стойността й.

По този начин компанията е прибрала 2,56 млн. лв. вместо 1,64 млн. за два месеца и половина. Засечен е и производител, който през нощта продава ток на цена от почти 2000 лева за мегаватчас (при средна цена около 160 лв.) с мотива, че има липса на ток.

През нощта обаче винаги има излишък, а не недостиг на ток. От НЕК не отговаряха на телефоните си за коментар.

За поредна година разходите по това перо растат.

Разходите за болнични на бизнеса, които плаща до третия ден, както и на Националния осигурителен институт -  това са дните от четвъртия ден нататък, продължават да растат за поредна година, коментира в. Сега.

Разходите на Държавното обществено осигуряване вече дори са по-високи от нивата през 2010 г., когато бе въведена антикризисната мярка първите три дни от болничния да са за сметка на работодателя, а НОИ да плаща от четвъртия нататък. Мярката беше временна, но продължава да действа.

Данните от бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. обаче показват, че тя вече не е ефективна и освен че товари бизнеса, не щади и хазната. Идеята на ГЕРБ при въвеждането й бе да накара работодателите да контролират по-ефективно служителите си, за да не вземат фалшиви листове. Ефект от мярката имаше през първите години, когато тя започна да действа. БСП не направи нищо, за да я отмени.

Броят на болничните листове до три дни, които се плащат само от фирмите, за миналата година е 437 462 според справка на НОИ, изготвена за "Сега". Това е ръст с над 11 хил. спрямо 2012 г. А спрямо 2011 г. увеличението е още по-значително - с над 29 хил. броя болнични до три дни.

За втора поредна година НОИ също изплаща все повече средства за болнични. От институцията отбелязват, че след въвеждането на антикризисната мярка в първите й две години наистина се е наблюдавала тенденция броят на изплащаните болнични листове от държавата да намалява.

"Но през 2012 г. тази тенденция прекъсва. За втора поредна година наблюдаваме увеличение в броя на краткосрочните обезщетения за общо заболяване и респективно разходите за тях. През 2013 г. направените разходи за обезщетенията за общо заболяване вече надхвърлят нивото от 2010 г., докато броят на изплатените обезщетения е малко под нивото от 2010 г. По-високият ръст на разходите е вследствие и от нарастването на осигурителния доход и на минималната заплата за периода", коментират от институцията.

Само болничните, които са най-голямото перо в групата на обезщетенията за временна неработоспособност, са стрували с над 35 млн. лв. повече на НОИ спрямо 2012 г.

Разходът вече стига около 325 млн. лв. Загубени са 12 541 415 работни дни, което е с 11 на сто повече спрямо по-миналата година. Освен по-големият брой на болничните преразходът се дължи и на увеличеното средно обезщетение на ден. То е стигнало 21.68 лв. при планиран размер 19.93 лв.

Според справката над половината от всички болнични през миналата година са били до 7 дни (51 на сто). Техният брой е 1 187 934.

БНБ обяви спешна нужда от отпечатване на банкноти, съобщава БТВ. Заради кризата в банковата система от края на юни, Централната банка обяви обществена поръчка за отпечатване на 60 млн. броя български банкноти по 10, 20 и 50 лв. Общата стойност на новите банкноти е 1,3 млрд. лева.

Парите няма да бъдат пускани в обращение, освен в случай на нужда. Това коментира Калин Христов, подуправител на БНБ. Целта на отпечатването е да бъде попълнен стратегическият резерв на банката. Той е намалял през юли, когато се появи повишено търсене на банкноти и наличните резерви намаляха. На 20 юни Българската народна банка обяви, че поставя под специален надзор Корпоративна търговска банка - един от големите трезори в страната. Банката беше затворена.

По същото време възникна напрежение и при третата по големина банка - Първа инвестиционна банка. От нея само за един ден, на 26 юни, бяха изтеглени над 800 млн. лв. Това накара държавата да се намеси спешно и в банката бяха налети пари след разрешение от Европейската комисия.

Решението на БНБ от 18 август 2014 година е да обяви обществена поръчка за печатане на банкноти чрез договаряне без обявление. Банката аргументира избора на този вид процедура с форсмажорните обстоятелства от края на месец юни. В мотивите е записано: „Възникналите изключителни обстоятелства имат характера на непредвидими събития и съществено затрудняват нормалното изпълнение на нормативно установените задължения на БНБ да осигурява български банкноти необходими за паричното обращение в България. Тази извънредна ситуация съвпада и с традиционното значително повишаване на търсенето на банкноти предвид настъпването на летния активен туристически сезон.”

В момента дружеството „Обертюр Фидюсиер” АД е единственото на територията на страната, което разполага с производствен капацитет и опит в областта на производството на банкноти, подходящи машини, служители с висока квалификация и опит в производството на български банкноти, както и организация за опазване на класифицирана информация за изпълнение на обществената поръчка. Това се посочва още в текста на обществената поръчка.

Печатането на новите банкноти е стъпка за управление на запасите, обясниха от банката. Те нямало да променят обема на парите в икономиката.

От 1 януари 2015 г. ще влезе в сила специална схема за облагане с ДДС – „съкратено обслужване на едно гише“  или т. нар. „mini-One-Stop-Shop“ (MOSS). Той ще позволи на данъчно задължените лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпръскване и услуги, извършвани по електронен път, на крайни клиенти в други държави членки, да декларират ДДС, дължим върху предоставянето на такива услуги, в държавата членка, в която са идентифицирани.

Този режим не е задължителен, а представлява мярка за опростяване вследствие на промяната на правилата, уреждащи мястото на доставка за целите на ДДС, в смисъл, че доставката се осъществява в държавата членка на клиента, а не в държавата членка на доставчика. Режимът дава възможност на въпросните данъчно задължени лица да избегнат необходимостта от регистриране във всяка държава членка по потребление. Съкратеното обслужване на едно гише отразява режима, в сила до 2015 г., за доставки на услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица от доставчици, които не са установени в Европейския съюз.

На практика съгласно режима данъчно задължено лице, което е регистрирано за съкратено обслужване на едно гише в дадена държава членка (държавата членка по идентификация), всяко тримесечие представя по електронен път справки-декларации за ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише, в които се описват доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпръскване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица в други държави членки (държава(и) членка(и) по потребление), заедно с дължимия ДДС. След това тези справки-декларации, заедно с платения ДДС, се предават от държавата членка по идентификация на съответните държави членки по потребление по безопасна съобщителна мрежа.

Справки-декларациите за ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише са в допълнение към справки-декларациите за ДДС, които данъчно задълженото лице представя на своята държава членка съгласно националните си задължения за ДДС.

Съкратеното обслужване на едно гише може да се използва от данъчно задължени лица, които са установени в ЕС (режим в Съюза), както и от данъчно задължени лица, които не са установени в ЕС (режим извън Съюза). Без съкратеното обслужване на едно гише доставчикът би трябвало да се регистрира във всяка държава членка, в която доставя услуги на клиентите си. Режимът за съкратено обслужване на едно гише не е задължителен за данъчно задължените лица.

Материали:
•   Проект за изменение на ЗДДС във връзка с новия режим за облагане с ДДС, в сила от 2015 г.
•   Директива 2008/8/ЕО за мястото на доставка на услуги
•   Регламент 967/2012 за специалните режими за неустановели лица, предоставящи телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги на данъчно незадължени лица
•   Регламент 1042/2013 за определяне вида и мястото на доставката на услуги
•   Ръководство за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише

3600 фирми в София са получили писма от НАП, че фискалните им устройства и дейността им са поставени под наблюдение заради значително по-нисък от обичайния оборот. Това обявиха от Националната агенция за приходите. Сред тях са търговци на хранителни и промишлени стоки, заведения и ресторанти, медицински практики, паркинги, фризьори и козметици.

Причината е, че инспекторите са се натъквали на "парадоксални" ситуации, като например заведение в центъра на София с над 70 места, в което работят 5 души персонал, а среднодневният му оборот за последните 5 месеца е по 60 лв.

Засичането на оборотите им е извършено дистанционно с помощта специализиран софтуер. Благодарение на него данъчните имат възможността да анализират постъпващата информация и да виждат при кои търговци има значително отклонение от средните обороти на съпоставими с тях бизнеси.

НАП предупреждава, че изпратените писма са първата, при това партньорска стъпка към собствениците на тези обекти, за да започнат те да отчитат реални обороти. Освен това, че ако ниските обороти продължават и няма икономически и пазарни причини за това, търговците ще бъдат проверени, включително на принципа "таен клиент", при която инспекторите извършват покупка, за да установят дали за всяка продажба се издава касова бележка.

При селекцията на рискови фирми от НАП използват данни не само за оборотите, но и такива за дълги периоди без продажби и концентрирането им в края на деня или месеца.

От НАП напомнят, че софтуерът за дистанционна връзка на всеки касов апарат в страната със сървърите на НАП следи издаването на над 400 милиона касови бележки всеки месец. Към момента активните касови апарати в България са близо 400 000. Само в София за това, дали се издават касови бележки, следят 1600 ревизори. Броят им бе увеличен значително преди месец, тъй като специализираният данъчен софтуер регистрира спад на оборотите при определена група търговци след 17:30 ч. в делничните и почивните дни, когато търговците очакват, че рискът от проверки е по-малък.

Близо 32 милиона лева забавени данъци и осигуровки събра НАП Пловдив само за два месеца в резултат на двете си кампании – чрез лични срещи със задължените лица и чрез напомняне по телефона, съобщава Дарик Пловдив.

През юни и юли бяха селектирани за разговор по телефона 6 800 лица в Южна България с декларирани през тази година, но неплатени в срок данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски. 2 625–ма от тях са с постоянен адрес в Пловдив, а останалите са от Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Смолян. Телефонният контакт е ефективен и евтин метод за насърчаване на клиентите да покрият дълговете си към бюджета, показва практиката. Сегашната такава кампания на НАП Пловдив реализира за хазната повече от 1,8 милиона лева декларирани, но забавени дължими суми.

По същото време се осъществиха срещи с 445 дружества със задължения над 100 000 лева, като 64 от срещите проведе лично териториалният директор на НАП Пловдив. В резултат, фирмите внесоха 30 милиона лева данъци и осигуровки.

Общо за първите седем месеца на годината чрез доброволно плащане и след намесата на публични изпълнители, НАП Пловдив събра за бюджета 514 милиона лева просрочени задължения. 325 милиона лева от тях са данъци, а 189 милиона лева са задължителни осигурителни вноски.

Главната инспекция по труда напомня на работодателите да съобразят режима на работа с високите летни температури и да предприемат конкретни действия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съобщават от инспекцията.
 
Възможните опасности за живота и здравето на работещите могат да бъдат намалени чрез предприемане на технически и организационни мерки.
 
Техническите мерки включват средства за охлаждане на помещенията и осигуряване на свеж въздух в тях. Допълнително могат да се осигурят подходящи сенници и щори, както и оборудване на климатизирани помещения за почивка в производства, които не позволяват климатизиране на работните помещения.
 
Организационните мерки, които могат да се предприемат, са промяна на работното време, така че да се избягва работата на открито в най-горещите часове на деня, осигуряване на по-чести почивки, подходящо работно облекло и разхладителни напитки. Работодателят трябва да има готовност за оказване на помощ в случай на инцидент - топлинен или слънчев удар.
 
Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е основно задължение на работодателя. В оценката на риска на работните места е необходимо да бъдат предвидени мерки, които се предприемат в случаи на настъпване на неблагоприятни климатични условия, каквито са високите температури през лятото.
 
Към момента оптималните и допустимите стойности на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха (трите компонента на микроклимата на работното място) се определят от български и европейски стандарти и зависят от естеството и натовареността на вида работа и периода на годината – дали е студен или топъл. При задължителната оценка на риска на работното място работодателите се ръководят от тези стандарти.
 
Според Българския държавен стандарт допустимата норма на температурата на въздуха на постоянни работни места в работните помещения е не по-висока от 28 градуса – за лека и среднотежка физическа работа и не по-висока от 26 градуса – за тежка физическа работа. При определени условия тези стойности могат да нарастнат до 31 градуса.
 
При работа на открито се използват основно организационни мерки за избягване полагането на труд в най-горещите часове, което може да стане чрез промяна на работното време. Други ефективни мерки при работа навън са осигуряването на повече почивки, сенници за работното място, когато това е възможно, например на сергии, климатизирани помещения за почивка и достатъчно разхладителни течности.

От 1 ноември влиза в сила специална Наредба за минималните изисквания на микроклимата на работните места, която беше обнародвана в Държавен вестник на 1 август. Текстовете в нея са много близки до действащия стандарт, но някои от тях са по-детайлно разписани. Очакванията са наредбата да улесни работодателите при изготвянето на оценката на микроклимата на работното място, тъй като всички изисквания за нея, начинът за контрол и оптималните долни и горни стойности на показателите на практика са събрани в един нормативен документ. А ако трябва да се спазва друг нормативен акт, наредбата препраща конкретно към него.

Средният осигурителен доход у нас продължава да пада и през юни за пореден месец. През юни той възлиза на 671,28 лв., сочат данните на НОИ. Сравнителните данни за средния осигурителен доход са:

   •   за месец април 687,91 лева ↓
   •   за месец май 681,99 лева ↓
   •   за месец юни 671,28 лeва ↓

Това сочат официалните данни на Националния осигурителен институт (НОИ).

От НОИ напомнят, че определените средномесечни осигурителени доходи за страната за посочените периоди служат при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през май, юни и юли 2014 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Вкарват в регистър знаците, които търговците поставят върху изделия от благородни метали.

По-ясни правила при търговията със златни и сребърни бижута ще въведе Министерството на финансите. При покупка на златен пръстен клиентът ще може да провери кой бижутер го е изработил или коя фирма го е внесла.

Предвижда се знаците, които и в момента се поставят от производители и вносители върху изделията от злато и сребро, да бъдат вписани в специален регистър, който ще бъде публичен. Така всеки гражданин ще може да провери графичното изображение върху един златен пръстен на коя фирма е. И в момента всички бижута от злато и сребро се маркират - от производителя или вносителя, както и от държавата.

Но клиентите на бижутерските магазини няма как да знаят знакът върху пръстена на коя фирма е и дали не е фалшив. Освен създаването на регистъра на задължителна маркировка ще подлежат и изделията от платина и паладий, предвиждат още промените, които се подготвят от МФ.

Всичко това е част от подготовката на България за присъединяване към Виенската конвенция от 1972 г. за контрол и маркиране на изделията от благородни метали. Ще бъдат въведени и изисквания за минималната информация, която ще се посочва върху етикетите на бижута от благородни метали, както и задължение да се предоставя сертификат към всяко изделие.