Тази седмица парламентът гласува на второ четене промените в ЗКПО, с които се урежда облагането на ползването на фирмени активи за лични нужди, да се облага с 10% данък "натура", който е за сметка от предприятието. Работодателят може да направи избор да плаща този данък, вместо данъчната и осигурителната тежест за извършеното лично ползване на фирмени активи да е за сметка на лицето, използвало актива.

Промените предвиждат и отпадане на данък т. нар. "управленска дейност" върху разходите за превозни средства, ползвани от управителите. Предстои обнародването на промените в Държавен вестник. Вижте повече тук.

Националната агенция за приходите започва проверки на 1900 работодатели в София, при които значителна част от заетите на пълен работен ден получават минималната работна заплата. Сред селектираните фирми има и такива, при които повече от половината от работниците вземат минималната заплата. По предварителни данни на приходната агенция в над 80% от случаите има значителен риск възнаграждението да е такова само по документи, а в действителност разликата да се плаща „на ръка“. Предишни проверки на НАП са показали, че често в случаите на укриване на действителните възнаграждения, работодателят крие  и приходите си от продажби, за да осигури средства за т.нар. черна каса, а средните възнаграждения в столицата значително надвишават минималната работна заплата.

Технологията на проверките включва искане всеки служител да посочи с  писмена декларация действителния размер на възнаграждението си, като паралелно с това инспекторите на НАП ще проверяват касовите апарати, отчитането на оборотите и спазването на осигурителното законодателство.

Осигуряването на по-ниска от реалната заплата води и до невъзможност работниците да докажат произхода на доходите си, като е възможно да бъдат проверени и работници за съответствие на имуществото и доходите им, допълват от НАП. Ако при проверките бъдат открити данъчни и осигурителни нарушения, на некоректните работодатели ще бъдат съставени ревизионни актове за укритите суми за последните 5  години, заедно с дължимите лихви.

„Осигуряването на по-нисък от реалния доход е сериозен проблем. Често това е в резултат на договореност и взаимен интерес на работодателя и работника, но в много от случаите ситуацията е такава заради натиск на работодателя и тук държавата може да помогне на работника, ако той честно посочи реалната си заплата. Съгласието да работите на минимална заплата, а да получавате повече на ръка е грешен избор в дългосрочен план“, каза по повод на започващите проверки директорът на „Контрол“ в НАП Васил Панов.

НАП приема сигнали за данъчни и осигурителни нарушения на единния си телефон за цялата страна 0700 18 700 или на електронна поща infocenter@nra.bg

НАП публикува нови указания на комитета по ДДС, свързани с облагане с ДДС на доставки на услуги, извършвани по електронен път. Указанието третира обхват на понятието „електронно предоставяни услуги“, облагане с ДДС на онлайн хазартни услуги, хармонизирано прилагане на презумпцията, предвидена в член 9а от Регламента за изпълнение относно ДДС и възстановяване на ДДС в случай на данъчно задължено лице, регистрирано за MOSS.


Пълен текст на указанието:

Насоки, произтичащи от 102 -то заседание на 30 март 2015 г.
Документ D –  taxud.c.l (2015) 4128689 – 862 (1/2)
3. Ново законодателство - Въпроси относно прилагането на наскоро приетите от ЕС разпоредби за ДДС
3.1 Произход: Белгия
Основание: Член 58 и Приложение II към Директивата за ДДС
Член 7 и Приложение I към Регламента за изпълнение относно ДДС
Предмет: ДДС 2015 г.: Обхват на понятието „електронно предоставяни услуги“
(Документ taxud.c.1 (2015) 694775 – Работен документ № 843)

1. Комитетът по ДДС единодушно признава, че определението за електронно предоставяни услуги съгласно член 7, параграф 1 от Регламента за изпълнение относно ДДС включва следните четири елемента: (1) дадена услуга се предоставя чрез интернет или електронна мрежа; (2) естеството на услугата се определя най-вече от това, че тя е по принцип автоматизирана; (3) естеството на услугата предполага минимална намеса на човешки фактор, и (4) естеството на услугата е такова, че е невъзможно да бъде предоставена в отсъствието на информационни технологии. Комитетът по ДДС приема единодушно, че за оценката на това, дали дадена услуга се квалифицира като услуга, доставяна по електронен път, са еднакво важни всички тези четири елемента.

2. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че за оценката на понятието „минимална намеса на човешки фактор“, включено в дефиницията на електронно предоставяните услуги, фокусът се поставя върху участието на страната на доставчика без никаква връзка с нивото на човешка намеса от страна на клиента. В случаите, когато всяка отделна доставка изисква човешка намеса от страна на доставчика, Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че доставката се разглежда като включваща повече от минимална намеса. По-специално Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че предоставянето на нестандартизирани PDF файлове чрез електронна поща трябва да се разглежда като включващо повече от минимална човешка намеса.

3. Комитетът по ДДС единодушно приема, че услугата се счита за изискваща само „минимална човешка намеса“ в случаите, когато доставчикът първоначално въвежда система, необходима само за доставката, редовно поддържа системата или я поправя в случаи на проблеми, свързани с нейното функциониране.

4. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че за да се определи дали дадена услуга се квалифицира като доставяна по електронен път, се процедира по следния начин:
• Първо се проверява, дали услугата е посочена в Приложение II на Директивата за ДДС или по силата на член 7, параграф 2 или Приложение I на Регламента за изпълнение относно ДДС – като обхваната от определението;
• Второ, ако не е посочена там, се проучва дали услугата е посочена в член 7, параграф 3 от Регламента за изпълнение относно ДДС като невключена в  определението;
• Последно, ако услугата не може да бъде намерена в някой от тези списъци, се проверява дали тя отговаря на критериите, определени в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламента за изпълнение относно ДДС, като обхваната от определението.

5. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че въпреки че услугите, доставени с помощта на информационни технологии (онлайн) и чрез по-традиционни способи (офлайн), могат да имат сходни характеристики и да са сравними по някои или по много общи елементи, една доставена онлайн услуга и услуга, доставена офлайн, не могат да бъдат разглеждани като идентични. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че по отношение на такива сравними услуги (доставяни онлайн и офлайн) само за услугите, които изпълняват всички условия на определението за доставяни по електронен път услуги, ще се приема, че попадат в обхвата.

6. Комитетът по ДДС единодушно приема, че за да се определи дали дадена доставка е облагаема или се освобождава от облагане, първо трябва да се определи мястото на доставката на въпросната услуга, след което се изисква обективна оценка на естеството на услугата, за да се установи дали доставката е обхваната от специално правило или от едно от най-общите правила. Едва след като се установи правилното място на доставката на дадена услуга, може да се определи правилната ставка на ДДС или основанието за освобождаване от ДДС.

7. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че когато е възможно дадена услуга да бъде обхваната от повече от едно от специфичните правила за определяне на мястото на доставката, ще има предимство правилото, което най-добре гарантира данъчното облагане на мястото на действителното потребление на услугата. По-специално в контекста на услугите, доставяни по електронен път, този подход е от значение при установяването дали се прилагат членове 47, 58 и 59 от Директивата за ДДС.

Насоки, произтичащи от 102-то заседание на 30 март 2015 г.
Документ G - taxud.c.l (2015 г.) 6550378 – 867 (1/2)
3. Ново законодателство – Въпроси относно прилагането на наскоро приетите от ЕС разпоредби за ДДС
3.2 Произход: Европейската комисия
Основание: Членове  3, 135, параграф 1, буква (i) и 401
Относно: ДДС 2015: третиране на ДДС на онлайн хазартни услуги
Документ (taxud.c.l (2015)1619349 –  Работен документ № 844 REV) с отчитане на дискусиите по време на 105-то заседание:
5.2 Произход: Европейската комисия
Основание: Член 73 от Директивата за ДДС
Член 7 от Регламента за изпълнение относно ДДС
Относно: ДДС 2015 г.: Облагане с ДДС на онлайн хазартни услуги (и последващи) (Документ taxud.c.l (2015) 4459580 –  Работен документ № 882

1. Комитетът по ДДС единодушно потвърждава, че в съответствие с точка 4, буква д) от Приложение I към Регламента за изпълнение относно ДДС, онлайн хазартът, който е автоматизиран, се покрива от член 58 от Директивата за ДДС, когато се отнася за данъчно незадължено лице. Комитетът по ДДС единодушно приема, че други хазартни услуги, включително залагания, предоставени на данъчно незадължено лице, трябва също да се разглеждат като обхванати от член 58 от Директивата за ДДС, ако те отговарят на условията от дефиницията за услугите, доставяни по електронен път, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламента за изпълнение относно ДДС.

2. Комитетът по ДДС е на почти единодушно мнение, че услугите, предоставяни от операторите на хазартни игри, където играчите се състезават един срещу друг, за награден фонд, се считат за хазартни услуги.

3. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че при условие че принципът на фискалния неутралитет е спазен, член 135, параграф l, точка (i) от Директивата за ДДС следва да позволява на държавите членки да вземат решения, кои хазартни дейности да бъдат освобождавани от ДДС и кои да се облагат, и да определят изискванията, които трябва да бъдат изпълнени от хазартните компании, за да се им позволява да извършват тези дейности в съответната държава членка.

4. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че услугите, предоставяни от данъчно задължено лице, действащо от свое име, но за сметка на компания за хазартни игри, попадаща под разпоредбата на член 28 от Директивата за ДДС, се освобождават, когато тези услуги се състоят от услуги за хазарт, освободени от данъци по силата на член 135, параграф 1, точка (i) от Директивата за ДДС.

5. Комитетът по ДДС единодушно приема, че в съответствие с член 401 от Директивата за ДДС държавите членки могат да прилагат специален национален данък, както за хазартни игри, които са освободени от ДДС, така и за игри, които са облагаеми с ДДС, при условие че този данък не може да се характеризира като данък върху оборота, и доколкото са изпълнени всички други условия, предвидени в посочения член 401.

6. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че в хазартни дейности, където играчите се състезават един срещу друг, за награден фонд, а операторът на хазарта получава като възнаграждение за услугите си комисиона или такса от играчите, данъчната основа се определя от общата сума на комисионната или таксите, получени от оператора, а не от общата сума на залозите, направени от играчите.

7. Комитетът по ДДС е на почти единодушно мнение, че когато хазартното дружеството е задължено чрез законови или нормативни разпоредби, или с всяко друго задължение, което може да бъде изпълнено в държавата членка, където сделката е облагаема, за да се върне на играчите под формата на печалба определена сума от общата сума, която те получават, сумите, изплатени като печалби, трябва да се приспаднат от общата сума, получена от играчите, за да се определи насрещната престация, получена от хазартната компания, която в съответствие с член 73 от Директива ДДС представлява данъчната основа за доставените хазартни услуги.

8. Комитетът по ДДС е на почти единодушно мнение, че когато хазартното дружеството не е задължено със законови или нормативни разпоредби, или с друго задължение, което може да бъде изпълнено в държавата членка, където сделката е облагаема, за да се върне на играчите под формата на печалба определена сума от общата сума, която те получават, общата сума, получена от играчите представлява насрещна престация, получена от хазартното дружество от неговите играчи срещу хазартните услуги, предоставени в съответствие с член 73 от Директивата за ДДС, без да се приспадат печалбите.

9. Комитетът по ДДС е на почти единодушно мнение, че бонуси и кредити, дадени безплатно на играчите, трябва да бъдат разглеждани като отстъпки, които да не бъдат включвани в данъчната основа на доставката, съгласно точка б) от параграф 1 на член 19 от Директивата за ДДС.

Ново законодателство – въпроси, отнасящи се за изпълнението на наскоро приетите от ЕС разпоредби за ДДС
5.1 Произход: Европейската комисия
Основание: Член 9а от Регламента за прилагане на ДДС
Относно: ДДС 2015 г.: Хармонизирано прилагане на презумпцията (и последващи) (Документ taxud.c.l (2016 г.) 921 938 Работен документ № 895).

1. Комитетът по ДДС почти единодушно потвърждава, че оборимата презумпция, предвидена в член 9а от Регламента за изпълнение относно ДДС, се прилага за всички данъчно задължени лица, които участват във веригата на доставките, за всяко от които се счита, че е получило и доставило услуга на електронен носител (вкл. по интернет с телефон).

2. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че когато данъчно задължено лице предоставя услуги, различни от обработка на плащане във връзка с услугите, обхванати от член 9а от Регламента за изпълнение относно ДДС, това данъчно задължено лице, се разглежда като вземащо участие в доставката по смисъла на тази разпоредба, освен ако то се ограничава само с предоставянето на своите мрежи за пренос на съдържанието  и/или за обработка на плащането.

3. Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че когато са изпълнени всички условия, изисквани съгласно член 9a, параграф l от Регламента за изпълнение относно ДДС, за да се обори презумпцията, предвидена в тази разпоредба, не могат да бъдат наложени повече задължения на въпросното данъчно задължено лице, което оборва тази презумпция.

4. За да може един данъкоплатец или данъчен орган да определи дали едно данъчно задължено лице е обхванато от презумпцията, предвидена в член 9а от Регламента за прилагане на ДДС, Комитетът по ДДС почти единодушно приема, че трябва да бъдат оценени фактите по доставката, както и да бъде проучено естеството на договорните отношения.

Когато договорните споразумения не описват достатъчно ясно начина, по който данъчно задълженото лице участва в доставката, или има противоречие между договорните споразумения и икономическата реалност, Комитетът по ДДС почти единодушно потвърждава, че е меродавна икономическата реалност.

5. Комитетът по ДДС единодушно приема, че един доставчик по веригата не може, в противоречие с фактите и съответните законни изисквания, да има право да решава, че той не участва в доставката и че следователно не е обхванат от член 9а от Регламента за изпълнение относно ДДС.

6. Комитетът по ДДС единодушно приема, че клауза в договора, която изключва данъчно задължено лице от верига от сделки, като това не отразява икономическата реалност, не е достатъчна, за да се счита, че това данъчно задължено лице не е взело участие в доставката, както е посочено в член 9а от Регламента за изпълнение относно ДДС.

Насоки в резултат на 101-та среща от 20 октомври, 2014 г.
Документ B – taxud.c.l (2014) 4704S98 – 823 (1/1)
4. Въпроси относно прилагането на европейските разпоредби за ДДС
4.1 Произход: Европейската комисия
Основание: Член 369й от Директива 2006/112/ЕО и член 8, параграф 1, буква д) от Директива 2008/9/EC
Относно: Възстановяване на ДДС в случай на данъчно задължено лице, регистрирано за MOSS  (Документ taxud.c.1 (2014)2761330 – Работен документ № 816)

Независимо от член 8, параграф l,буква д) от Директивата за възстановяване на ДДС и без да се засяга алинея втора от член 369й от Директивата за ДДС, Комитетът по ДДС единодушно приема, че тъй като правото на приспадане е основно право на данъчно задължените лица и основен принцип на системата на ДДС в ЕС, едно данъчно задължено лице, установено в рамките на ЕС, но не и в държавата членка на потребление, и което доставя телекомуникации, радиоизлъчване или електронни услуги в държавата членка на потребление (по-нататък наричано „данъчно задълженото лице“), за което то е регистрирано по специалната схема, предвидена в член 369б от Директивата за ДДС, трябва да има право на възстановяване по силата на Директивата за възстановяване на ДДС по отношение на подлежащото на приспадане ДДС, начислено в държавата членка на потребление.

Що се отнася до ситуацията, изложена по-горе,  Комитетът по ДДС единодушно приема, че данъчно задълженото лице отбелязва клетката в заявлението за възстановяване на ДДС, за да потвърди, че не е доставило услуги в държавата членка на потребление и че това не засяга правото му да получава възстановяване от тази държава членка по силата на Директивата за възстановяване на ДДС.

Комитетът по ДДС единодушно одобрява, че с оглед да се изясни неговата специална позиция, на данъчно задълженото лице трябва да бъде позволено в празната клетка (ако има такава) на същата молба за възстановяване на ДДС да включи позоваване, което показва, че е регистрирано за съкратено обслужване на едно гише.

Нова информационна система  дава възможност на министерства, агенции, общини и други ведомства да извършат проверка за задължения  на техни контрагенти към НАП и Агенция „Митници“. С помощта на софтуера, плащанията по договори на бенефициенти следва да бъдат извършвани само след потвърждение от двете приходни агенции, че получателите на плащанията нямат публични задължения. В случаите, когато те имат такива, служителите на НАП и митниците налагат обезпечителни мерки.

В края на 2014 г. с Решение на Министерски съвет бе въведен механизъм, чрез който разплащането от министерства, общини и други ведомства на бюджетна издръжка към техни контрагенти става след задължителна проверка дали последните имат неплатени публични вземания като данъци, осигурителни вноски или задължения към Агенция „Митници“. За последната година и половина по този начин  са събрани близо 300 млн. забавени плащания към бюджета. С последните промени, приети от правителството, бе намален и прагът, над който задължително се извършва проверка за задължения – от 100 000 на 30 000 лв.

„Прилагането на този модел се оказа много успешно. В момента приходната администрация на Великобритания проучва опита на България в тази сфера“, каза директорът на дирекция „Събиране“ в НАП Боряна Жилова, чийто екип е основата на разработването на софтуерната система. Тя сподели, че на международна среща, организирана от  Вътрешноевропейската организация на данъчните администрации (ЙОТА) през април мярката е оценена като иновативна и към нея е проявен интерес от експерти на приходната администрация на Обединеното кралство.

Указанието е на изпълнителния директор на НАП до Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, с копие до ТД на НАП.

По-долу представяме пълния текст на Указание №20-00-157/10.08.2016 г. относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на операции, свързани с дейността на консорциум (неперсонифицирано дружество).

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на операции, свързани с дейността на консорциум (неперсонифицирано дружество)

Настоящото указание се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите във връзка с постъпили в ЦУ на НАП запитвания относно данъчно третиране по ЗДДС на операции, свързани с дейността на консорциум (неперсонифицирано дружество), съобразявайки относимата нормативна уредба и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

I. Правна регламентация

Съгласно действащото в Република България данъчно законодателство консорциумът (неперсонифицираното дружество) е самостоятелно данъчно задължено лице. Същевременно, извън третирането си за целите на данъчното облагане, консорциумът не е самостоятелен правен субект. От гледна точка на гражданското право неперсонифицираните дружества не могат да бъдат страна по облигационни и търговски правоотношения, нито да притежават имущество. В тази връзка възниква въпросът как следва да се отчитат за целите на ЗДДС операциите, извършвани от съдружниците съгласно договорното правоотношение за създаване на съвместното предприятие, като същевременно се обособи и се облага извършваната от неперсонифицираното дружество независима икономическа дейност. Логика в това отношение може да се извлече от няколко решения на Върховния касационен съд (решение на ВКС по дело 1836/2003), Върховния административен съд (решение по дело 5997/2000) и Арбитражния съд при БТТП (решения на АС по дело 713/1999 г. и по дело 59/1994 г.), При прилагане на разпоредбите на ЗДДС следва да бъде съобразено и решение от 29.04.2004 г. на СЕС по дело С-77/01 Empresa de desenvolvimiento mineiro SGSP SA (EDM).
Основното принципно положение при неперсонифицираните дружества, каквото е и консорциумът (когато същият не е учреден под формата на търговско дружество, например съгласно чл. 275 от Търговския закон) е, че по силата на договора за създаване възникват права и задължения за всеки от участниците. В правната теория и съдебна практика е възприето виждането, че те имат паралелна насоченост, еднакво съдържание и несрещупоставимост на задълженията. За разлика от двустранните договори, при които правата и задълженията се обуславят взаимно /страните имат различни цели и интереси/, то при договора за дружество правата и задълженията не се обуславят взаимно, тъй като съдружниците се обединяват около една цел. Общата цел е и правно основание за задължаването на страните (asquirendi causa), поради което задълженията са взаимни.

Именно поради тези причини в последователната си практика арбитражният и касационният съд приемат, че не е възможно предявяване на претенции между съдружниците по повод договора за неперсонифицирано дружество, докато същият не се прекрати или някой от съдружниците не напусне дружеството. Следва да се има предвид, че поначало, съгласно логиката на гражданското право, веднъж внесено за общо ползване дадено имущество (вж. напр. чл. 359 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)) може да се иска обратно само при прекратяване на дружеството или при напускане на съдружника, който го е внесъл. От друга страна, така внесено имущество би подлежало на свободно ползване по свое усмотрение и за каквото намери за добре от консорциума за периода на съществуване на дружеството или до напускане на съдружника.

В този смисъл е и упоменатото по-горе решение на СЕС, в което се посочва, че операциите, предприети от членовете на консорциум в съответствие с дружествения договор и съответстващи на дела на всеки съдружник, не представляват доставка на стока или услуга срещу възнаграждение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Шеста директива, следователно не представляват облагаема доставка по смисъла на същата директива (сега чл. 2 от Директива 2006/112/ЕО).

Независимо от това дали стопанската дейност на неперсонифицираното дружество се извършва с или без общо имущество, всеки от съдружниците трябва да внесе нещо - арг, от чл. 358, изр. първо от ЗЗД. Вноските могат да бъдат парични и непарични. По своето естество непаричната вноска (апорт) може да включва движими и недвижими вещи, ценни книги, вземания, права върху интелектуална собственост (авторско право, патент, ноу-хау, търговска марка и др.). Независимо от вида си вноската трябва да бъде парично оценима към момента на създаване на неперсонифицираното дружество, защото това е пряко свързано с определяне на дяловете на участниците - те са функция от внесеното.

Доколкото внесеното в неперсонифицираното дружество е е оглед постигането на една обща цел, то за него не се дължи възнаграждение.

II. Данъчно третиране по реда на ЗДДС

Във връзка с изложеното в т. I, внасянето на заместими вещи или такива, които се унищожават при употреба, внасянето на вещи за общо ползване, както и всичко друго, извършено от съдружниците в съответствие с договорените дялове в дружествения договор, в данъчноправен аспект не представлява доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС както към консорциума, така и към останалите съдружници в същия, тъй като това са операции за взаимната обща дейност, а не представляват размяна на насрещни престации. В този смисъл, ако съдружник внася стока и/или услуга, които влага/употребява в дейността на консорциума за изпълнение на договора с възложителя, този съдружник не е доставчик на стока/услуга във връзка с тази доставка нито към съдружника, нито към консорциума, нито към третото лице.
Доставчик на стоката или услугата, предмет на възложеното, към третите лица - възложители в данъчноправен аспект като правило е консорциумът. За всички извършени от консорциума доставки на стоки или услуги спрямо трети лица се прилагат общите правила на ЗДДС. А за закупуваните, след сформирането на консорциума, за нуждите на дейността му стоки или услуги като получател във фактурата следва да се сочи консорциумът.

Що се отнася до други операции, предприети между съдружниците и консорциума, при които не е налице посочената хипотеза на внасяне съгласно учредителния договор на стока или услуга за общо ползване от консорциума съобразно дяловете на участниците, то такива стоки или услуги не са предмет на въпросния учредителен договор и не попадат в обхвата на взаимно поетите задължения. В подобни случаи считам, че е налице доставка по смисъла на чл. 6, съответно чл. 9 от ЗДДС, тъй като съдружникът има право на възнаграждение поради наличието на насрещни престации, а не взаимни такива. В този смисъл изрично се е произнесъл АС при БТТП по повод наемането на вещи от страна на неперсонифицирано дружество, които вещи не са част от вещите, внесени за общо ползване в дружеството. Това принципно положение изрично е застъпено и в решението на СЕС, където се изтъква, че предприемането на операции, повече от договорените като дял съгласно договора за учредяване на консорциум, които включват плащания за надхвърлящото дела, представлява предприемане на облагаеми доставки. Както вече бе посочено в тези случаи са налице насрещни задължения, поради което съответният съдружник би следвало да има право на възнаграждение, като това от своя страна обосновава наличието на доставка по смисъла на чл. 6, съответно чл. 9 от ЗДДС.

При преценка на правоотношението следва внимателно да се изследва договорът и възникналите между съдружниците правоотношения с оглед изясняване на волята на съдружниците. Възможно е в договора за консорциум да са инкорпорирани клаузи, които излизат извън рамките на правоотношението на този вид сдружаване. Така ако в същия договор са инкорпорирани насрещни възмездни права и задължения между съдружниците, това правоотношение, независимо, че формално е част от договора за консорциум, следва да бъде обект на отделно данъчно третиране, различно от това на консорциума. В тези случаи ще е налице доставка или бартер между съдружниците по съответното правоотношение (поръчка, изработка, наем и др.п.), като доставчик в тези случаи би бил съответният съдружник, извършващ доставката, а получател — другият съдружник/ци или консорциумът. По отношение на услуги, които фактически ще се извършват от съдружник в консорциум, регистриран на територията на страната, по които получател ще бъде консорциумът, които са извън договореното с договора за консорциум, следва да се прилага общия ред на облагане с данъка върху добавената стойност за възмездните доставки на услуги, извършвани на територията на страната, т.е с начисляване на ДДС със ставка 20 на сто и съответно възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за консорциума по общия ред на закона.

При всички случаи, когато консорциумът и съдружник в него са третирали една доставка помежду си като възмездна и последната не представлява очевидно действие по чл. 358, ал. 1 от ЗЗД, следва да се приеме, че се прилага общият ред на облагане с данъка върху добавената стойност.

III. Тълкуване на договорите

Следва да се има предвид, че при възникнали съмнения или спорове със задължените лица следва да се имат предвид чл. 9 и чл. 20 от ЗЗД, съгласно които разпоредби страните свободно определят съдържанието на договорите, а при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната воля на страните, като отделните договорки се тълкуват във връзка една с друга и се схващат в смисъла, произтичащ от целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл насоки за това дали дадена операция между съдружниците е обхваната от дружествения договор или не, дали за нея се дължи възнаграждение или не, а оттам и изводът дали е доставка по смисъла на ЗДДС или не, могат и следва да се извлекат най-вече от изявленията и действията на самите съдружници.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/БОЙКО АТАНАСОВ/

---

Указанието може да бъде изтеглено от линка, по-долу или от страницата на НАП.

Най-често срещаното нарушение е манипулирането на базата данни на търговския софтуер с цел укриване на обороти и неплащане на данъци. В обхвата на тези ревизии попадат задължени лица, извършващи онлайн търговия и лица, използващи информационна система за отчитане на продажбите, съобщава НАП.

Над 3 000 ревизии са приключени от ТД на НАП София за периода януари – август 2016 г. За седемте месеца са събрани близо 83 млн. лева от ревизионни актове. Извършени са 26 електронни ревизии, при които са установени задължения в размер над 2 милиона лева.

Електронните ревизии са нов подход на ТД на НАП София, при който чрез използването на специален софтуер се извършва обработка на данните. При дружествата, които работят с търговски софтуер се засичат декларираните обороти от касовите апарати с данните в информационните им системи. При онлайн-търговците се съпоставя информацията от куриерските фирми с отчетените и декларирани обороти. При интернет търговията е установено, че укритите и недекларирани приходи са над 50%.

Анализът на база извършените оперативни проверки и ревизии показва, че фискалната дисциплина като цяло се повишава, но остава една група от данъкоплатци, които целенасочено ощетяват бюджета. Прилаганите от тях „схеми“ за злоупотреба, основно с ДДС, непрекъснато се усъвършенстват и се налага да се извършват все по голям брой действия, за да се предотвратяват.

Част от мерките, които се прилагат са ревизиите за установяване на отговорност на трети лица. Търси се отговорност от страна на бившите управители или членове на органи на управление, които преднамерено са продали дружество със задължения към НАП и по този начин са ощетили фиска. Класически пример е продажбата на дружество – длъжник на неплатежоспособни лица.

Друга насока, в която се работи активно, е за пресичане на опитите за източване на ДДС чрез фиктивни покупко-продажби на имущество на завишени цени. Например имот на реална стойност 100 хил.лв. се продава за 400 хил.лв. Продавачът не внася дължимият ДДС, а купувачът заявява пред НАП искане за възстановяване на ДДС. Все още продължават опитите за източване на ДДС чрез фиктивни сделки за услуги сключвани между дружествата от рисковия списък на НАП с цел дължимият ДДС да не се внася в държавния бюджет.

Съветът на данъчните към бизнеса е преди реализирането на сделки за значителни суми да проверят в сайта на НАП дали партньорът е регистриран по ДДС в публичния бюлетин по ДДС и дали не е включен в списъка на длъжниците и издирваните от НАП лица.

Как и кога се възлага ревизия

Възлагането на ревизии се извършва след процес на селекция. Това включва анализ на данните в базите, до които имат достъп органите на НАП, като се отчитат и специфичните характеристики на задължените лица.  Използват се широк кръг от показатели за подбор на лица за ревизии чрез проследяване на наличието на данни за рисково поведение като: наличие на неплатени данъчни и осигурителни задължения, наличие на дерегистрация по ЗДДС, установени несъответствия в дневниците за покупки и продажби, регистриране на големи обороти и заплащане на минимални суми за данъци, многократни запитвания от страна на чуждестранни данъчни администрации, търговия с рискови стоки, сключени множество граждански договори и/или висок дял на персонала назначен на 4-часов работен ден и др. Ревизии се извършват и когато е отправено искане за извършване на ревизия или проверка от прокурор или следовател.

Певци, музиканти, актьори и други публични фигури все още не са платили данъка върху доходите по данъчните си декларации, подадени до края на април. Сред 21 000 длъжници, които закъсняват с плащането има популярни звезди от шоубизнеса, както и лекари и адвокати, посочиха от НАП.


Всички тези граждани в момента получават последно предупреждение по телефона от колцентъра на НАП и срок за внасяне на парите от 2 седмици. Ако след напомнянето не постъпи плащане, инспекторите на НАП ще пристъпят към запор на заплати или на имущество за събирането на парите по принудителен път, допълват от НАП. Общият размер на неплатения до момента данък върху доходите по данъчни декларации на граждани е в размер на 17 млн. лв. заедно с изтеклите лихви.

Обичайната практика на НАП при закъснение на плащането на подоходния данък е да уведоми длъжника чрез напомнително електронно съобщение и чрез звеното за събиране на задължения в колцентъра си. Ако в договорения срок не постъпи очакваното плащане, случаят се предава на публичен изпълнител, който започва принудително изпълнение. В процеса на принудително събиране публичният изпълнител на НАП може да запорира заплатата или друго имущество на длъжника, а при продължаващо неплащане това имущество може да бъде обявено на публична продан.

„Принудителното изпълнение е еднакво нежелано и за длъжника, и за държавата. Затова първото, което правим е да насърчим доброволно плащане чрез уведомителни мейли и обаждания на колцентъра и едва в краен случай да използваме принуда. Този подход е по-икономичен и ефективен.“, каза по повод на течащата кампания директорът на дирекция „Събиране“ в НАП Боряна Жилова.

От НАП отчитат промяна в поведението на лицата като все повече данъци и осигурителни вноски се декларират и плащат в срок. Ако през 2014 г. делът на доброволно платените задължения е бил 77,7 %, то към 30.06.2015 г. вече достига 83 %.   

От днес сайтът www.kik-info.com използва криптирана интернет връзка.

За осъществяването на сигурна криптирана връзка между уеб браузърите на потребителите на сайта и нашите сървъри бе инсталиран SSL сертификат. SSL, съкращение от Secure Sockets Layer, е протокол, разработен от Netscape, който служи за пренасяне на лични документи през интернет. Данните се криптират с частен ключ, след което се предават по SSL връзка.

Web базирани информационни системи, които работят с този протокол обикновено имат URL с префикс "https:", вместо "http:". Това е протокол, който защитава вашата информация, като я пренася през интернет в криптиран формат. Протоколът се грижи за това изпратената информация да остане непроменена и непрочетена от трети лица.

Активната сесия за един профил може да бъде само една

Едновременно с внедряването на SSL сертификата, бе осигурено един и същи профил да не може да бъде използван по едно и също време от няколко места. Това означава, че когато потребителят е влязъл в своя профил, то той вече е зает и друг не може да го ползва в същото време.

Един профил може да се ползва от различни компютри/устройства. Но не може да се влиза от няколко места едновременно чрез един и същи профил.

За потребители с платен абонамент – виж Условията за абонамент (т.1).
За потребители с обикновена регистрация – виж Условия за ползване.

Напомняме, че услугите от сайта, които са безплатни, могат да се използват свободно и без регистрация, с изключение на публикуването във форума.

Приятна и ползотворна работа със сайта,
Екипът на КиК Инфо

Тази седмица в „Държавен вестник“, бр. 60 от 02.08.2016 г. бе обнародван Законът за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от ХLIIІ Народно събрание на 20 юли 2016 г. КиК Инфо прави резюме на текстовете и закона и мотивите за въвеждането му.

Промените въвеждат изискване, според което при извършване на търговия с течни горива, доставчиците задължително трябва да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП.

Задължението възниква, когато лицето:

• извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
  
• общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностните придобивания, надвиши 25 000 лв., или
• получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.

За тези лицата НАП създава и поддържа електронен публичен регистър, част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване.

Обезпечението е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лв. При последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната на течни горива, които са били предмет на вътреобщностно придобиване или са били обезпечени при освобождаването им за потребление, не се предоставя обезпечение от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване или получило течните горива, освободени за потребление.

Когато лицето не е извършвало:

• облагаеми доставки, или
• вътреобщностни придобивания, или
• не е получавало освободени за потребление течни горива по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност на доставките, придобиванията или освобождаванията над 25 000 лв. за предходния данъчен период,

тогава размерът на обезпечението се определя по върху прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца, но не по-малко от 50 000 лв.

При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение.

Обезпечението се предоставя в 7-дневен срок преди датата на:

• възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
• възникване на данъчното събитие при вътреобщностното придобиване, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
• освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв.

Когато са налице условията за предоставяне на обезпечение, лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение в предвидения от закона размер.

Обезпечението се освобождава преди изтичането на едногодишния срок, когато регистрацията на лицето по този закон е прекратена, когато лицето няма да извършва такива сделки и няма неуредени задължения за данък върху добавената стойност.

Редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението се определя с Правилника за прилагане на ЗДДС.

Освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение:

• лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и
• лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба. (Това е всяко лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка и извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, и което е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.)

Създава се и наказателна разпоредба с чл. 180в, според която лице, което, като е длъжно:

• не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или
• не предостави обезпечение, или
• предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в,

се наказва:

• с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или
• с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение.

При повторно нарушение глобата, съответно санкцията е в двоен размер на дължимото обезпечение. При нарушение, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лв.

Предвиден е преходен период, съгласно който, в едномесечен срок от влизането в сила на предложените разпоредби, лицата, за които се отнася режимът, да предоставят необходимото обезпечение по доставките с течни горива.

В мотивите към закона се изтъква, че режимът ще се прилага по отношение на търговците с течни горива, които са рискови, като следва да се отбележи, че най-рискови са вложителите в данъчните складове (66,3% от броя на вложителите в данъчни складове през 2015 г. се идентифицират като рискови лица), както и лица - посредници в търговията с течни горива.

Данъчните измами с ДДС са концентрирани в сектор търговия с течни горива, тъй като скоростта на обръщение на паричните средства в него е висока, а инкасирането на стойността на горивата е в интервал, близък или идентичен с този на самата доставка. За укриване и невнасяне на данъчни задължения, свързани с доставки на течни горива, от лицата, участващи в схеми за измами с ДДС, най-често се използват следните механизми:

• Регистрация по ЗДДС на новосъздадени дружества, които извършват фиктивна дейност до момента на възникване на задължение за плащане на данъка. Впоследствие тези дружества не могат да бъдат открити на адресите им за управление и се превръщат в „липсващи търговци”. На практика, се усложнява установяването на данъка за декларираните от тях доставки, а събирането му е почти невъзможно;
• Покупки на течни горива, документирани с фалшиви разходо-оправдателни документи, издадени от фиктивни доставчици, които нямат възможност да извършат фактурираните и декларирани доставки и/или не се намират на посочените от тях адреси на управление/кореспонденция. Тези покупки се регистрират в счетоводните документи с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит и отчитане на разходи в по-голям размер. Крайният резултат е формиране на загуби за бюджета от възстановен ДДС;
• Документални доставки между дружества, които са свързани лица, с цел приспадане на данъчен кредит;
• Фактуриране на нереални количества, по-малки от действителните, с цел намаляване размера на дължимия данък.

Високата степен на риск, идентифициран при търговията с течни горива, както и фактът, че в схемите за данъчни измами участват голям брой лица, изключително много затруднява и намалява ефективността от административния контрол върху задължените лица, като същевременно увеличава натиска и налага използване на ресурс с оглед на детайлен анализ на риска от участие в схеми за данъчни измами от отделните задължени лица. Характерен за търговията с течни горива е и 24-часовият цикъл на реализация на стоките от доставчик до краен потребител, което е допълнителна пречка за конвенционалните контролни дейности.

Данъчните измами с течни горива водят и до значителни загуби за държавния бюджет, се казва още в мотивите. Данните от изготвения от НАП анализ на риска „Намаляване на данъчните задължения чрез непълно отчитане на приходи от продажби на твърди, течни и газообразни горива от задължените лица, осъществяващи дейност „Търговия с твърди, течни и газообразни горива” показват тенденция на нарастване на щетата за бюджета от този риск – от 55 млн. лв. за 2013 г. и 99 млн. лв. за 2014 г., оценката за размера на тази щета за 2015 г. възлиза на 109 млн. лв.

ТД на НАП София обявява през август 20 търга за недвижими имоти, собственост на длъжници. Сред най-атрактивните са две еднофамилни жилищни сгради в гр. София на обща стойност близо 2 млн. лв. Търговете за тях са обявени за 09.08.2016 г.

Двуетажна къща със застроена площ от 180 кв. м. и двор 729 кв. м в район Витоша е обявена за  1 065 290.25 лв. 

С начална цена 905 610 лв. е пуснат търг за друга двуетажна еднофамилна сграда със застроена площ 180 кв. м. в квартал Манастирски ливади. Имотът разполага с фитнес и студио за гости. 

На 30 август ще се проведат 10 търга за продажба на конфискувани спортни и детски обувки, облекла и аксесоари, чиято обща първоначална продажна цена е за над 82 000 лв.

ТД на НАП София търси и купувач за 115 велоергометъра, оценени на  17 250 лв.
Горецитираните търгове са тайни и за участие се изисква депозит, в размер 20 на сто от първоначалната тръжна цена. В случаите, в които предложената цена на недвижим имот или вещ/групата от вещи е над 30 000 лева е необходима и декларация за произхода на средствата за участие в търга по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Възможно е цената на търгувания актив да падне. Това става на три стъпки. Ако не се изтъргува от първия път, на втори търг цената се намалява на 75%, а на трети - на 50% от първоначално обявената.

За повече информация за продажбите на имоти и движима собственост на длъжници на НАП посетете: http://nraapp04.nra.bg/targove/

НАП съобщи за извършени над 6000 проверки на територията на НАП София през първата половина на 2016 г. и засилен контрол върху атракционите през целия летен сезон.

Екипите от отдел „Оперативни проверки“ на ТД на НАП София са извършили над 6 000 проверки от началото на годината до края на месец юни. Констатирани са над 1 200 нарушения. Наложени са санкции за над 400 000 лв. В резултат на постоянния ефективен контрол на НАП е на лице тенденция за повишаване на данъчната дисциплина при търговците. През 2015 г. за първото шестмесечие са извършени 3 800 проверки, при които са  установени 855 нарушения.

Съпоставката на данните от миналата и настоящата година за периода сочат, че въпреки нарасналия брой на проверките намалява относителния дял на регистрираните нарушения. При проверките са установени различни видове нередности, като най-често срещаните са свързани с регистрирането и отчитането на продажби чрез фискални устройства. От съставените актове, 43% са за неиздаване на фискални бонове. Събрани са над 400 000 лв. от 600 недобросъвестни търговци, на които са наложени санкции за неспазване на данъчно-осигурително законодателство. 

През лятото се извършва засилен контрол върху атракционите на открито, които имат сезонен характер /басейни, картинг писти, увеселителни паркове, спортни съоръжения и други обекти свързани с развлечение и отдих/.  Над 80% от басейните на Територията на ТД на НАП София, (включваща областите: София-град, София област, Благоевград, Кюстендил и Перник) са селектирани за проверка. Проверките се правят концентрирано през почивните дни, когато има най-висок интерес към използването на този вид услуги.

Целта на ТД на НАП София е чрез постоянните оперативни проверки да промени начина на мислене и поведение на търговците, за които да стане нормална практика коректното отчитани на оборотите, допълват от приходната агенция. Контролът на място не цели да стресира персонала, а да стимулира недобросъвестните търговци да станат коректни данъкоплатци. 

Сигнали за нередности може да подавате на  Информационния център на НАП на тел.: 0700 18 700 или на електронна поща: infocenter@nra.bg .

От следващата година УП 2 и УП 3, които работниците и служителите получават при прекратяване на трудовото правоотношение, ще се изпращат в НОИ по електронен път от работодателя. Това е заложено в плановете на сегашното ръководство на НОИ, което кандидатства за нов четиригодишен мандат. Кандидатите за управител и подуправител на НОИ Бисер Петков и Весела Караиванова представиха концепциите си за управление на института пред депутатите от социалната комисия. Така няма да има опасност работникът да изгуби някой от документите, ако през годините е сменял няколко работни места, обясни управителят на института Бисер Петков.

Плановете са от следващата година по електронен път да се подават и документите за отпускане на обезщетение за безработица. "Другото е свързано с редовно подаване на документи за отпускането на парично обезщетение за безработицата; да отпадне нуждата лицата да посещават и НОИ, след като са посетили бюрото по труда, за да се регистрират", каза Петков.

Националният осигурителен институт да разпраща подсещащи писма до бъдещите пенсионери, че им предстои да си подадат документите, и съвети как да го направят. НОИ ще разпраща писма до лицата 1 г. преди да навършат възрастта за пенсия. В тях ще има указания какви документи да приготвят и откъде да ги набавят, обясни Петков. За да влезе в сила тази практика, ще е нужна промяна в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Друго нововъведение в програмата на Петков предвижда бъдещите пенсионери да не събират документи, с които да доказват стажа си, а да подават само заявление за пенсиониране. НОИ ще вади служебно всички нужни документи и удостоверения от осигурителния архив. Тази промяна ще влезе в сила от началото на 2019 г., когато отпада изискването за посочване на трите най-добре платени години преди 1997 г. за изчисляване на пенсията. Очакванията на Петков са тя да съкрати времето за отпускане на пенсията от сегашните 4 месеца от датата на подаване на заявлението на 45 дни.

В рамките на сегашния мандат на Бисер Петков като управител на НОИ са въведени 32 електронни услуги, сред които и изчисляване на прогнозен размер на пенсията. Тази услуга ще стане достъпна и за изчисляване на ранните пенсии на полицаи и военни, тази есен, обеща Петков. Той обяви, че НОИ няма да се конкурира с универсалните пенсионни фондове по отношение на вноската за втора пенсия. "Става дума за различни институции с различни цели, но да, хората имат право на избор и политиката на НОИ ще бъде политика на информираност, за да може тези хора да направят информиран избор", допълни Петков.

Днес парламентът одобри на първо четене измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които се урежда облагането на личното ползване на фирмени активи да става през работодателите с 10% данък "натура", вместо данъчната и осигурителната тежест да бъде при работника, която е и по-висока. Законопроектът предвижда още и отпадане на данък "управленска дейност" върху разходите за автомобили. След отложеното вчера гласуване по законопроекта, бизнесът призова депутатите за прагматичен разум и отговорност за това възможно най-бързо да приемат промените за "данък уикенд", които касаят личното ползване на служебни активи. Това се казва в декларация на Национално представените работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Пълният текст на декларацията може да видите от тук. Днес промените събраха необходимата подкрепа и законът бе приет на първо четене в парламента.

Напомняме, че работодателските и счетоводните организации настояваха за такива промени в единна позиция да се въведе механизъм на облагане на отчетените разходи за лично ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО, за да се елиминира възможността тези разходи да се облагат и при физическото лице, както и да се опрости администрирането.

Какво се предвижда в законопроекта

Отпада данък “управленска дейност”

Законопроектът предвижда отпадане на облагането с 10%-ния данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. В момента се облагат всички отчетени разходи в предприятията за горива, смазочни материали, консумативи, резервни части, труд за ремонт, технически прегледи, паркинг, козметика, аксесоари и др., когато са свързани с експлоатация на превозни средства, използвани за управленска дейност.

Предложената промяна отчита съвременните икономически реалности, тъй като управленската дейност безспорно е присъща и необходима за всяка компания, а в настоящите динамични бизнес условия тя не може да бъде осъществявана без използването на превозни средства.
 
Нов данък върху разходите за лично ползване

Предвижда се с данък, в размер на 10%, да се облагат разходите в натура, свързани с активи и персонал, предоставени за лично потребление на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, както и на лицата, упражняващи личен труд във фирмите си. Под „разходи в натура“ се има предвид счетоводните разходи, които са свързани с използването на активи или персонал и за лично потребление. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, се облагат сумите, представляващи данъчните амортизации.

Данъкът е окончателен и подлежи на деклариране и внасяне – в срок до 31 март на следващата календарна година. Същевременно, за да се изключи двойно облагане, не се облага личното потребление, което е отчетено като придобит доход от физическото по ЗДДФЛ. Изключено от облагане е и личното ползването на активи и персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение. В тази връзка се прави изменение и в ЗДДФЛ, чрез което се дава възможност на работодателите сами да изберат дали да облагат личното ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО или да обложат това потребление, като доход на персонала в натура по ЗДДФЛ. Правото се упражнява чрез деклариране на избора в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година. Този избор не може да се прилага за отделни физически лица в предприятието. За преходната 2016 година също има предвиден избор как да продължи облагането.

Механизъм на облагане на личното ползване по ЗКПО

За целите на облагането активите са разделени в три категории: превозни средства, недвижими имоти и всички останали активи.

Когато превозно средство се използват едновременно за служебно и лично ползване, данъкоплатците имат 3 опции за избор за отчитане на данъка:

• на база на изминатите километри, или
• на база на използването по часове/дни, или
• на база 50 на сто.

Когато предприятието е използвало третата опция, която определя 50% база за разпределение между служебните и личните разходи, свързани с експлоатацията на превозните средства, то същите ще се признават за данъчни цели дори и когато не е издаден пътен лист или друг разходо-оправдателен документ.

Когато недвижимото имущество се използва както за дейността, така и за лично потребление и разходите не могат да бъдат разпределени чрез измерване, данъкоплатците ще имат 2 опции за избор за отчитане на данъка:

• на база на площта, използвана за лично и служебно ползване
• на база на часове/дни за лично и служебно ползване.

Когато базата е часове/дни, то се има предвид времето, през което превозното средство или недвижимото имущество е било на разположение на данъчно задълженото лице по начин, който му позволява то да го използва.

Когато други активи, извън посочените по-горе, се използват както за дейността, така и за лично потребление, то данъчната основа е 20% от общия размер на всички разходи, свързани с използването на съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.

Деклариране на данни за собствениците на чужди юридически лица

Законопроектът предвижда да се изисква от чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност да посочват в годишната данъчна декларация идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 %. Същото изискване за подаване на такива данни се предвижда и в декларациите за данъците върху хазартните дейностите от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, от игри с игрални автомати и игри в игрално казино и дейността от опериране на кораби. Предложената промяна се мотивира във връзка с членството на България в Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и стартиралата пред месец декември 2015 година процедура за преглед и оценка, в рамките на която детайлно се анализира българското законодателство и процедури, в контекстна на международните стандарти за обмен и предоставяне на информация.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредбите за заварените положения при облагане на личното ползване по ЗДДФЛ, ако тези компании решат да преминат към новото облагане на разхода по ЗКПО. За тях тези разпоредби се предвижда да влязат в сила от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Очаква се второто гласуване да е през месец септември след лятната ваканция на парламента. Със законопроекта и мотивите към него можете да се запознаете от тук.

30 000 проверки ще бъдат извършени от инспекторите на НАП до края на летния сезон по Черноморското крайбрежие. Освен познатите контролни покупки, открити наблюдения, инвентаризации на налични стоки, за пръв път през тази година в курортните места по крайбрежието ще патрулират съвместни екипи на НАП и МВР, облечени с униформено облекло (вж. снимка).

Ролята на тези съвместни екипи е да наблюдават търговската дейност, да следят за нелегални обекти и да съдействат на туристите при нужда.  Патрулните двойки ще подпомагат също и екипите, ангажирани с дистанционното наблюдение на касовите апарати чрез компютърната система на НАП, ще сигнализират и за нелегални търговски обекти.

2016 г. е първата в която се използват обозначени с униформено облекло екипи на НАП. От приходната агенция обясняват, че целта им през тазгодишната лятна кампания не е откриване на нарушения и налагане на санкции, а промяна в поведението на търговците по Черноморието. Независимо от новия подход, проверяващи инспектори без униформи ще продължат да правят контролни покупки и открити наблюдения в рамките на дни или седмици в обекти, определени като рискови.

Пълен контрол на движението на хранителни стоки, алкохол, цигари и напитки започна звеното за фискален контрол на НАП в населените места и курортите по Черноморието от началото на юли. На специално създадени контролни пунктове фискални агенти следят движението на леки, лекотоварни и товарни автомобили, които зареждат хотели, ресторанти и заведения. При проверките се изискват фактури и документи за произход на стоките, следи се и за отчитането на продуктите при техните получатели.

Сигнал за укриване на обороти и неиздаване на касови бележки може да подаде всеки гражданин на телефона на НАП 0700 18 700 при гарантирана анонимност.

ТД на НАП София събра 2 043 714 лева  от продажби на имущество, собственост на длъжници за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. Проведени са 176 търга за продажби на имоти и движими вещи  на задължени към хазната лица.

Най-много средства, над 600 хил.лв., са събрани от продажба на поземлен имот с 3 сгради в град Варна в местността Евксиноград, к.к. Св. Св. Константин и Елена.

От търга за шивашка фабрика в гр. Крумовград и за селскостопански имот в землището на гр. Драгоман в бюджета са влезли над 440 хил. лв.

Предстои провеждане на таен търг за обзаведена двуетажна къща в гр. Балчик, местност Табията, комплекс „Лайтхаус голф ризорт“ с начална цена 125 796.60 лв. Огледи се извършват до 20 юли, а депозитът за участие е 25 159.32 лв. Разглеждането на предложенията ще се извърши на 26.07.2016 г. от 13.30 ч., в сградата на Териториална дирекция на НАП София, дирекция Събиране ул. „Триадица“ №2, етаж 6, търговата зала. На 28.07.2016 г. e насрочен търг за 181 бр. машини и съоръжения, представляващи линия за производство на соларни /фотоволтаични/ панели с местонахождение гр. Силистра, при първоначална цена 1 456 977.00 лв.

За повече информация за продажбите на имоти и движима собственост на длъжници на НАП посетете:http://nraapp04.nra.bg/targove/ 

За първото шестмесечие в ТД на НАП София са издадени 8 388 постановления за налагане на обезпечителни мерки – запор на имоти и движимо имущество.

48 управители, както и други членове на органи на управление на дружества от цялата страна, ще трябва да платят от собствения си джоб 56 млн. лв. заради дългове за данъци и осигурителни вноски на фирмите, които управляват или са управлявали. Това показва статистиката на НАП от приключилите за първото полугодие на 2016 г. ревизии за установяване на солидарна отговорност.

Според разпоредбите на Данъчно-осигурителния кодекс, управителите на фирми или членовете на органите на управление са солидарно отговорни за задълженията на предприятието, възникнали вследствие неподаване на декларации за данъци или задължителни осигурителни вноски. Законодателството гласи още, че солидарна отговорност се носи от управителите на дружеството и при намаляване на имуществото на предприятието, което би могло да послужи за покриване на дългове към НАП, както и заради продажба на активи под пазарните цени.

Отговорността на управителите на дадено дружество възниква за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, които са дължими от предприятието. Това може да са задължения по ДДС, корпоративен данък или задължителни осигуровки и данък върху доходите на физическите лица за заетите в дружеството. Също така, когато предприятието се управлява от повече от едно лице, отговорността за плащането на дължимите данъци и осигурителни вноски е за всеки член на органа на управление на дружеството.

Аналогична разпоредба за солидарната отговорност има и в Закона за данък върху добавената стойност. Според закона, неплатен ДДС може да се търси както от доставчика, така и от закупилия стоката или услугата, ако ревизиращият орган докаже, че същият е знаел или е бил длъжен да знае, че дължимият данък по доставката няма да бъде внесен. От началото на годината до сега в цялата страна са приключили 93 такива ревизии, които са установили отговорност за задължения по ДДС на трети лица за 14,6 млн. лв.

Нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е внесен от Менда Стоянова и група депутати в Народното събрание. С него се прави изменение и на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Чрез проекта се предлага уреждането на облагането на личното ползване и в другите данъчни закони – ЗКПО и ЗДДФЛ. Напомняме, че работодателските и счетоводните организации настояваха в единна позиция да се въведе механизъм на облагане на отчетените разходи за лично ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО, за да се елиминира възможността тези разходи да се облагат и при физическото лице. “Описаният модел на облагане с преки данъци изглежда обществено най-приемлив от гледна точка на простота и администриране, като едновременно постига принципната цел за разумно данъчно облагане на личното ползване на фирмени активи при балансиране между интересите на фиска, бизнеса и работниците.”, се казва в позицията на АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, и счетоводните организации АССП и ИДЕС.

Какво се предвижда в законопроекта

Отпада данък “управленска дейност”

Законопроектът предвижда отпадане на облагането с 10%-ния данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. В момента се облагат всички отчетени разходи в предприятията за горива, смазочни материали, консумативи, резервни части, труд за ремонт, технически прегледи, паркинг, козметика, аксесоари и др., когато са свързани с експлоатация на превозни средства, използвани за управленска дейност.

Предложената промяна отчита съвременните икономически реалности, тъй като управленската дейност безспорно е присъща и необходима за всяка компания, а в настоящите динамични бизнес условия тя не може да бъде осъществявана без използването на превозни средства.
 
Нов данък върху разходите за лично ползване

Предвижда се с данък, в размер на 10%, да се облагат разходите в натура, свързани с активи и персонал, предоставени за лично потребление на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, както и на лицата, упражняващи личен труд във фирмите си. Под „разходи в натура“ се има предвид счетоводните разходи, които са свързани с използването на активи или персонал и за лично потребление. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, се облагат сумите, представляващи данъчните амортизации.

Данъкът е окончателен и подлежи на деклариране и внасяне – в срок до 31 март на следващата календарна година. Същевременно, за да се изключи двойно облагане, не се облага личното потребление, което е отчетено като придобит доход от физическото по ЗДДФЛ. Изключено от облагане е и личното ползването на активи и персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение. В тази връзка се прави изменение и в ЗДДФЛ, чрез което се дава възможност на работодателите сами да изберат дали да облагат личното ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО или да обложат това потребление, като доход на персонала в натура по ЗДДФЛ. Правото се упражнява чрез деклариране на избора в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година. Този избор не може да се прилага за отделни физически лица в предприятието. За преходната 2016 година също има предвиден избор как да продължи облагането.

Механизъм на облагане на личното ползване по ЗКПО

За целите на облагането активите са разделени в три категории: превозни средства, недвижими имоти и всички останали активи.

Когато превозно средство се използват едновременно за служебно и лично ползване, данъкоплатците имат 3 опции за избор за отчитане на данъка:

• на база на изминатите километри, или
• на база на използването по часове/дни, или
• на база 50 на сто.

Когато предприятието е използвало третата опция, която определя 50% база за разпределение между служебните и личните разходи, свързани с експлоатацията на превозните средства, то същите ще се признават за данъчни цели дори и когато не е издаден пътен лист или друг разходо-оправдателен документ.

Когато недвижимото имущество се използва както за дейността, така и за лично потребление и разходите не могат да бъдат разпределени чрез измерване, данъкоплатците ще имат 2 опции за избор за отчитане на данъка:

• на база на площта, използвана за лично и служебно ползване
• на база на часове/дни за лично и служебно ползване.

Когато базата е часове/дни, то се има предвид времето, през което превозното средство или недвижимото имущество е било на разположение на данъчно задълженото лице по начин, който му позволява то да го използва.

Когато други активи, извън посочените по-горе, се използват както за дейността, така и за лично потребление, то данъчната основа е 20% от общия размер на всички разходи, свързани с използването на съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.

Деклариране на данни за собствениците на чужди юридически лица

Законопроектът предвижда да се изисква от чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност да посочват в годишната данъчна декларация идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 %. Същото изискване за подаване на такива данни се предвижда и в декларациите за данъците върху хазартните дейностите от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, от игри с игрални автомати и игри в игрално казино и дейността от опериране на кораби. Предложената промяна се мотивира във връзка с членството на България в Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и стартиралата пред месец декември 2015 година процедура за преглед и оценка, в рамките на която детайлно се анализира българското законодателство и процедури, в контекстна на международните стандарти за обмен и предоставяне на информация.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредбите за заварените положения при облагане на личното ползване по ЗДДФЛ, ако тези компании решат да преминат към новото облагане на разхода по ЗКПО. За тях тези разпоредби се предвижда да влязат в сила от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Със законопроекта и мотивите към него можете да се запознаете от тук.

Близо 1 млрд лв. е достигнал оборотът в търговските обекти по Черноморието, сочат данните на НАП. Това е с над 200 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. В последните седмици НАП, МВР и митнически служители започнаха контролна кампания в населените места по крайбрежието, която ще продължи без прекъсване до края на туристическия сезон.

Над 500 данъчни инспектори наблюдават за отчитане на обороти и издаване на касови бележки, както и за движението на рискови стоки, включително алкохол и тютюневи изделия. Под постоянно наблюдение са подложени борси и тържища в близост до курортите, като там дежурят денонощно служители на „Фискален контрол“.

Първите резултати от кампанията са значителен ръст на отчетените обороти и драстично покачване на фактурирането на едро към туроператори и търговци, работещи в курортите, сочат данни на НАП. През тази година НАП отново използва подхода на т.нар открити наблюдения, при които инспекторите присъстват в популярни заведения, дискотеки, ресторанти и паркинги в продължение на дни или седмици, като често по време на наблюдението приходите на обектите са увеличават в пъти.

„Ръст от 200 млн. лв. е отличен резултат. През тази година ни интересува много повече промяната на поведението на търговците, отколкото броят на проверките и наложените санкции. Затова наблюдението на ключовите търговски обекти по цялото Черноморие ще продължи без прекъсване до края на сезона.“, каза по повод на лятната кампания Васил Панов, директор на дирекция „Контрол“ в НАП.   

Историята накратко

В текстовете за изменения в Закона за адвокатурата, одобрени на първо четене в правна комисия, в чл. 24, ал. 1 се изброяват различни дейности по възлагане от клиент, които биват определени като адвокатски. Факт е, че тези дейности в момента по възлагане от клиент се извършват от много и най-различни специалисти от други професии и браншове – счетоводители, ТРЗ специалисти, нотариуси, ЧСИ, брокери на недвижими имоти, тясноспециализирани консултанти от множество браншове, неправителствени организации, синдикати, дори архитекти и инженери видяха свои дейности в изброените. След това в чл. 150 се казва, че се налагат огромни глоби за извършването на тези дейности от неадвокати.

Реакцията на бизнеса

Бизнесът се разгневи, че ще трябва да възлага само на адвокати консултиране, регистриране и представителство пред институциите. Десетки негативни становища затрупаха парламента. БСК изчислява, че по този начин бизнесът ще понесе нови близо милиард допълнителни разходи на година, като отсече "проектът за адвокатската тирания е лобистки и абсурден" тук.

Всички ли криво разбраха адвокатурата

Подобни са и над 30-те отрицателни становища внесени в парламента по скандалния законопроект. Въпреки това Висшият адвокатски съвет отрича да има подобно ограничение, а отделни адвокати твърдят, че организациите и техните експерти не разбират текстовете. Несъмнено става ясно едно – предложените текстове са толкова некачествени, че още преди първо четене предизвикаха остри реакции на десетки работодателски организации, синдикати и браншови съсловия.

Какво казва КЗК в решението си, касаещо законопроекта

"КЗК е на мнение, че тази разпоредба е с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Както бе установено по-горе, адвокатите могат да се конкурират с лица, упражняващи други професии, при предоставянето на услугите по чл. 24, ал. 1 от ЗАдв. За да се постигне ефективен и работещ процес на конкуренция между всички участници на пазара, не бива да съществуват ограничения, които могат да подействат възпиращо за част от пазарните агенти. Систематическото и логическо тълкуване на разпоредбите от предложената нова Глава петнадесета на закона без съмнение налага извода, че с нея се забранява на лицата, упражняващи професия, различна от адвокатската, да предлагат услугите по чл. 24, ал. 1 от ЗАдв. По този начин, поради взаимовръзката между двете разглеждани разпоредби, се достига до положение, при което въпреки че в чл. 24, ал. 1 изрично не се съдържа подобно ограничение, на практика всички дейности, включени в нейния обхват съгласно предлаганото изменение, се възлагат изключително на лицата, упражняващи адвокатската професия. В този смисъл, КЗК напълно споделя изразените в сигнала на Българската стопанска камара, както и в преобладаващата част от постъпилите становища, съображения."

"Разширяването обхвата на адвокатската професия посредством включване като адвокатски услуги на дейности, които попадат в сферата и на други професии, не е от естество да ограничи конкуренцията само при условие, че не се препятства възможността различните доставчици на тези услуги да се конкурират свободно при предлагането им на потребителите."

"КЗК е на мнение, че клиентите и потребителите следва да са в състояние да избират свободно между лицата, упражняващи различни професии, за извършването на желаната от тях комплексна услуга."

Какво казва Министерство на финансите в становището си
(стр. 18-20 от протокола)

"Посоченият конституционен статут на адвокатурата обаче не е основание законодателят да приеме законодателни решения, които поставят под съмнение и накърняват правото на свободно упражняване на професии от професионалисти в различни сфери на обществения живот - юристи, икономисти и др."

"Въвеждането на твърде широка, дори неизчерпателна по своя характер дефиниция за упражняване на адвокатска дейност, и скрепяването на нормата със съответна администрагивнонаказател на отговорност за лица извън системата на адвокатурата крие сериозни рискове за свободната стопанска инициатива и за еднаквите правни условия за осъществяване на стопанска дейност. Част от услугите, посочени в предлаганата нова редакция на ал. 1 на чл. 24 от Закона за адвокатурата, като даването на устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси, изготвянето на договори и пр., дори да са присъщи в някаква степен на адвокатската дейност, не предполагат изключително право на това съсловие за тяхното упражняване."

"В съвременните обществено-икономически условия и при тенденция за свръхрегулация на обществените отношения подобно законодателно решение най-малкото показва недостатъчно разбиране за необходимостта от мултидисциплинарен подход при прилагането на част от законодателството, при изготвянето на договори с предмет, налагащ участие на експерти от различни професионални области и пр. За прилагането на определени нормативни актове са необходими по-скоро икономически, инженерни или други експерти познания, отколкото юридически, поради което е обяснимо консултации, становища и пр. да могат да се дават и от други лица."

"В коментираната по-горе част предвидените промени в Закона за адвокатурата са несъгласувани с редица други закони до степен създаваща правна несигурност и застрашаваща конституционно установени начала и принципи."

"Законодателните мерки са явно непропорционални на преследваните от съставителите на проекта цели (заявени в мотивите към законопроекта) и не могат да бъдат оправдани от по-висш обществен интерес. Спорно е и съдържащото се в мотивите към законопроекта твърдение, че същият е съобразен с релевантното право на Европейския съюз, доколкото то не обхваща и други относими европейски норми в областта на свободното установяване и предоставяне на услуги."

"Предвид всичко изложено, може да се очаква предлаганите законодателни мерки да доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, а също крият рискове и за приходната част на бюджета при евентуално негативно въздействие на промените върху редица други свободни професии."

Както казва Върховна касационна прокуратура в становището си

"В § 12 се въвеждат запазени права за предоставяне на услуги от страна на адвокатите, по отношение на изброените дейности в чл. 24. На практика, така се създава монополно право за адвокатурата относно попадащите в обхвата на нормата дейности, което пък противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според който: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, което предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“ Нормата влиза в колизия и с чл. 16 ЗЗК, съгласно който монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите, в които то е предоставено на държавата по чл. 18, ал. 4 от Конституцията. Недопустимо е всяко друго предоставяне на монополни права, извън посочената хипотеза."

"С предлаганото изменение се нарушава и правото на избор на потребителите на услуги, предвид въвеждането, съгласно § 19, чл. 150, на административно-наказателна отговорност по отношение на лица, които извършват или предлагат извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатската колегия."

Ето и самите текстове от скандалния законопроект

“Чл. 24, ал. 1 се изменя така:
(1) Упражняването на адвокатска професия е дейност по възлагане от клиент, която включва:
1. представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.;
2. изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;
3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;
4. справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;
5. изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни;
6. изпълнение на завещания;
7. управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;
8. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
9. извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.“

"Чл. 150. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко  наказание.
(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000  до 5 000 лева или имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лева."

Предстоящо

Бизнесът и обществото очакват, ако проектът не бъде отхвърлен на първо четене в пленарна зала, то на второ четене трябва да има сериозни поправки и отпадане на всички спорни текстове. Такива намерения заявиха редица депутати от различните парламентарни групи в Народното събрание. Предстои да видим.

---

Още по темата:
Бизнесът ще трябва да наема само адвокати за консултиране, регистриране и подаване документи в институциите
Лобистките промени в Закона за адвокатурата на първо четене в правната комисия в парламента
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат

Това предвиждат текстове за изменение на Закона за адвокатурата, който късно вчера бе одобрен от Комисията по правни въпроси към Народното събрание.

На самото заседание председателят на правната комисия Данаил Кирилов съобщи, че има над 30 внесени отрицателни становища по този законопроект, но въпреки това той ще го подкрепи. Всички присъстващи организации (АССП, ИДЕС, Нотариална камара, Съюз на юрисконсултите, КРИБ, БКС, АИКБ и други) се изказаха негативно за проекта, внесен от Данаил Кирилов и група депутати. Въпреки това законопроектът беше приет единодушно на първо гласуване от ресорната комисия. Депутатите от комисията, които бяха в залата декларираха до един, че са и адвокати, защото това се изисква по правилник на НС, като бе съобщено, че според настоящото законодателство, те не са в конфликт на интереси и имат право да гласуват поправките в закона, които бизнесорганизации определиха като лобистки. Депутатите обясниха, че между двете четения ще се коригират редица текстове, като за целта ще се създаде работна група.

Опасенията на счетоводните организации относно това какво ще бъде коригирано по текстовете са големи, тъй като вчера стана ясно, че депутатите-адвокати не приемат, че чл. 24 и чл. 150 от законопроекта си кореспондират и ограничават правата на други професии и ощетяват бизнеса, особено малкия. Наложи се четене на текстове на глас, а от бизнес организациите попитаха дали четем един и същи законопроект. В крайна сметка в хода на дискусиите от ИДЕС бе цитирано част от решението на КЗК, където се подчертава, че разпоредбите на чл. 150 от законопроекта са с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Това, макар и трудно доведе до съгласие от адвокати и депутати, че има проблем точно в тези текстове. От АССП напомниха и за протокола със становището (стр. 18) на Министерство на финансите, представено на тристранката, в което се казва, че тези законодателни мерки ще доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, а също крият рискове и за приходната част на бюджета, заради негативно въздействие на промените върху редица други свободни професии.

Припомняме, че редица дейности, които до момента се извършват по възлагане от клиенти на счетоводители и различни тясноспециализирани консултанти са изброени в забранителния списък за извършване от неадвокати, според законопроекта. Така например счетоводителите няма да имат право да дават устни и писмени консултации на своите клиенти. Нито ще имат право да изготвят за НАП, НОИ и други институции заявления, отговори и молби. Това означава, че редица документи като Заявления за регистрация по ЗДДС, отговори по данъчни проверки и дори най-елементарни молби до НАП, НОИ, НСИ и други институции, с които всеки счетоводител комуникира при нормалната си дейност по възлагане от клиент ще трябва да бъдат задължително изготвяни и подавани само от адвокати.

Бизнесът ще трябва отделно да наема адвокати за гореизброените дейности. Ако се приемат текстовете в настоящия им вид, то с учудване бизнесът ще разбере, че счетоводителят му няма да има право да състави дори трудов договор. От АССП подчертаха, че е невъзможно всяка малка фирма да плаща на адвокат за изготвянето и подаването на всеки трудов договор в НАП, какво изискване предвиждат текстовете от законопроекта.

Отпада и правото на всеки, който не е адвокат по възлагане от клиент да изготвя и дори подава каквито и да било документи в Търговския Регистър, Имотния регистър, както и в други регистри в България. Сега например счетоводителите имат право да подават годишния финансов отчет в Търговския регистър.

По този начин редица дейности от търговския живот на една фирма, които по принцип бизнесът обичайно възлага на счетоводители или други тясноспециализирани консултанти, са наречени “адвокатски” и са забранени за извършване от неадвокати.

Глобите са солени. Според чл. 150 лице, което не е адвокат, но извършва или предлага извършването на гореспоменатите дейности, които са подробно изброени в чл. 24 от законопроекта, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева. Алинея втора предвижда двойна глоба при повторно нарушение.

Вменяват се и задължения за доноси от всички

Чл. 153 изисква от всички физически и юридически лица, като и от органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите и частните съдебни изпълнители да донасят на съответната адвокатска колегия за извършване на изброените услуги от неадвокати. Нещо повече сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции ще се внасят по сметката на съответния адвокатския съвет, а не в държавата, посочва чл. 152, ал. 2 от законопроекта.

---

Всичко по темата:
Лобистките промени в Закона за адвокатурата на първо четене в правната комисия в парламента
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат