ТД на НАП София събра 2 043 714 лева  от продажби на имущество, собственост на длъжници за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. Проведени са 176 търга за продажби на имоти и движими вещи  на задължени към хазната лица.

Най-много средства, над 600 хил.лв., са събрани от продажба на поземлен имот с 3 сгради в град Варна в местността Евксиноград, к.к. Св. Св. Константин и Елена.

От търга за шивашка фабрика в гр. Крумовград и за селскостопански имот в землището на гр. Драгоман в бюджета са влезли над 440 хил. лв.

Предстои провеждане на таен търг за обзаведена двуетажна къща в гр. Балчик, местност Табията, комплекс „Лайтхаус голф ризорт“ с начална цена 125 796.60 лв. Огледи се извършват до 20 юли, а депозитът за участие е 25 159.32 лв. Разглеждането на предложенията ще се извърши на 26.07.2016 г. от 13.30 ч., в сградата на Териториална дирекция на НАП София, дирекция Събиране ул. „Триадица“ №2, етаж 6, търговата зала. На 28.07.2016 г. e насрочен търг за 181 бр. машини и съоръжения, представляващи линия за производство на соларни /фотоволтаични/ панели с местонахождение гр. Силистра, при първоначална цена 1 456 977.00 лв.

За повече информация за продажбите на имоти и движима собственост на длъжници на НАП посетете:http://nraapp04.nra.bg/targove/ 

За първото шестмесечие в ТД на НАП София са издадени 8 388 постановления за налагане на обезпечителни мерки – запор на имоти и движимо имущество.
48 управители, както и други членове на органи на управление на дружества от цялата страна, ще трябва да платят от собствения си джоб 56 млн. лв. заради дългове за данъци и осигурителни вноски на фирмите, които управляват или са управлявали. Това показва статистиката на НАП от приключилите за първото полугодие на 2016 г. ревизии за установяване на солидарна отговорност.

Според разпоредбите на Данъчно-осигурителния кодекс, управителите на фирми или членовете на органите на управление са солидарно отговорни за задълженията на предприятието, възникнали вследствие неподаване на декларации за данъци или задължителни осигурителни вноски. Законодателството гласи още, че солидарна отговорност се носи от управителите на дружеството и при намаляване на имуществото на предприятието, което би могло да послужи за покриване на дългове към НАП, както и заради продажба на активи под пазарните цени.

Отговорността на управителите на дадено дружество възниква за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, които са дължими от предприятието. Това може да са задължения по ДДС, корпоративен данък или задължителни осигуровки и данък върху доходите на физическите лица за заетите в дружеството. Също така, когато предприятието се управлява от повече от едно лице, отговорността за плащането на дължимите данъци и осигурителни вноски е за всеки член на органа на управление на дружеството.

Аналогична разпоредба за солидарната отговорност има и в Закона за данък върху добавената стойност. Според закона, неплатен ДДС може да се търси както от доставчика, така и от закупилия стоката или услугата, ако ревизиращият орган докаже, че същият е знаел или е бил длъжен да знае, че дължимият данък по доставката няма да бъде внесен. От началото на годината до сега в цялата страна са приключили 93 такива ревизии, които са установили отговорност за задължения по ДДС на трети лица за 14,6 млн. лв.
Нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е внесен от Менда Стоянова и група депутати в Народното събрание. С него се прави изменение и на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Чрез проекта се предлага уреждането на облагането на личното ползване и в другите данъчни закони – ЗКПО и ЗДДФЛ. Напомняме, че работодателските и счетоводните организации настояваха в единна позиция да се въведе механизъм на облагане на отчетените разходи за лично ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО, за да се елиминира възможността тези разходи да се облагат и при физическото лице. “Описаният модел на облагане с преки данъци изглежда обществено най-приемлив от гледна точка на простота и администриране, като едновременно постига принципната цел за разумно данъчно облагане на личното ползване на фирмени активи при балансиране между интересите на фиска, бизнеса и работниците.”, се казва в позицията на АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, и счетоводните организации АССП и ИДЕС.

Какво се предвижда в законопроекта

Отпада данък “управленска дейност”

Законопроектът предвижда отпадане на облагането с 10%-ния данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. В момента се облагат всички отчетени разходи в предприятията за горива, смазочни материали, консумативи, резервни части, труд за ремонт, технически прегледи, паркинг, козметика, аксесоари и др., когато са свързани с експлоатация на превозни средства, използвани за управленска дейност.

Предложената промяна отчита съвременните икономически реалности, тъй като управленската дейност безспорно е присъща и необходима за всяка компания, а в настоящите динамични бизнес условия тя не може да бъде осъществявана без използването на превозни средства.
 
Нов данък върху разходите за лично ползване

Предвижда се с данък, в размер на 10%, да се облагат разходите в натура, свързани с активи и персонал, предоставени за лично потребление на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, както и на лицата, упражняващи личен труд във фирмите си. Под „разходи в натура“ се има предвид счетоводните разходи, които са свързани с използването на активи или персонал и за лично потребление. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, се облагат сумите, представляващи данъчните амортизации.

Данъкът е окончателен и подлежи на деклариране и внасяне – в срок до 31 март на следващата календарна година. Същевременно, за да се изключи двойно облагане, не се облага личното потребление, което е отчетено като придобит доход от физическото по ЗДДФЛ. Изключено от облагане е и личното ползването на активи и персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение. В тази връзка се прави изменение и в ЗДДФЛ, чрез което се дава възможност на работодателите сами да изберат дали да облагат личното ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО или да обложат това потребление, като доход на персонала в натура по ЗДДФЛ. Правото се упражнява чрез деклариране на избора в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година. Този избор не може да се прилага за отделни физически лица в предприятието. За преходната 2016 година също има предвиден избор как да продължи облагането.

Механизъм на облагане на личното ползване по ЗКПО

За целите на облагането активите са разделени в три категории: превозни средства, недвижими имоти и всички останали активи.

Когато превозно средство се използват едновременно за служебно и лично ползване, данъкоплатците имат 3 опции за избор за отчитане на данъка:
  • на база на изминатите километри, или
  • на база на използването по часове/дни, или
  • на база 50 на сто.
Когато предприятието е използвало третата опция, която определя 50% база за разпределение между служебните и личните разходи, свързани с експлоатацията на превозните средства, то същите ще се признават за данъчни цели дори и когато не е издаден пътен лист или друг разходо-оправдателен документ.

Когато недвижимото имущество се използва както за дейността, така и за лично потребление и разходите не могат да бъдат разпределени чрез измерване, данъкоплатците ще имат 2 опции за избор за отчитане на данъка:
  • на база на площта, използвана за лично и служебно ползване
  • на база на часове/дни за лично и служебно ползване.
Когато базата е часове/дни, то се има предвид времето, през което превозното средство или недвижимото имущество е било на разположение на данъчно задълженото лице по начин, който му позволява то да го използва.

Когато други активи, извън посочените по-горе, се използват както за дейността, така и за лично потребление, то данъчната основа е 20% от общия размер на всички разходи, свързани с използването на съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.

Деклариране на данни за собствениците на чужди юридически лица

Законопроектът предвижда да се изисква от чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност да посочват в годишната данъчна декларация идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 %. Същото изискване за подаване на такива данни се предвижда и в декларациите за данъците върху хазартните дейностите от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, от игри с игрални автомати и игри в игрално казино и дейността от опериране на кораби. Предложената промяна се мотивира във връзка с членството на България в Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и стартиралата пред месец декември 2015 година процедура за преглед и оценка, в рамките на която детайлно се анализира българското законодателство и процедури, в контекстна на международните стандарти за обмен и предоставяне на информация.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредбите за заварените положения при облагане на личното ползване по ЗДДФЛ, ако тези компании решат да преминат към новото облагане на разхода по ЗКПО. За тях тези разпоредби се предвижда да влязат в сила от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Със законопроекта и мотивите към него можете да се запознаете от тук.
Близо 1 млрд лв. е достигнал оборотът в търговските обекти по Черноморието, сочат данните на НАП. Това е с над 200 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. В последните седмици НАП, МВР и митнически служители започнаха контролна кампания в населените места по крайбрежието, която ще продължи без прекъсване до края на туристическия сезон.

Над 500 данъчни инспектори наблюдават за отчитане на обороти и издаване на касови бележки, както и за движението на рискови стоки, включително алкохол и тютюневи изделия. Под постоянно наблюдение са подложени борси и тържища в близост до курортите, като там дежурят денонощно служители на „Фискален контрол“.

Първите резултати от кампанията са значителен ръст на отчетените обороти и драстично покачване на фактурирането на едро към туроператори и търговци, работещи в курортите, сочат данни на НАП. През тази година НАП отново използва подхода на т.нар открити наблюдения, при които инспекторите присъстват в популярни заведения, дискотеки, ресторанти и паркинги в продължение на дни или седмици, като често по време на наблюдението приходите на обектите са увеличават в пъти.

Ръст от 200 млн. лв. е отличен резултат. През тази година ни интересува много повече промяната на поведението на търговците, отколкото броят на проверките и наложените санкции. Затова наблюдението на ключовите търговски обекти по цялото Черноморие ще продължи без прекъсване до края на сезона.“, каза по повод на лятната кампания Васил Панов, директор на дирекция „Контрол“ в НАП.   
Историята накратко

В текстовете за изменения в Закона за адвокатурата, одобрени на първо четене в правна комисия, в чл. 24, ал. 1 се изброяват различни дейности по възлагане от клиент, които биват определени като адвокатски. Факт е, че тези дейности в момента по възлагане от клиент се извършват от много и най-различни специалисти от други професии и браншове – счетоводители, ТРЗ специалисти, нотариуси, ЧСИ, брокери на недвижими имоти, тясноспециализирани консултанти от множество браншове, неправителствени организации, синдикати, дори архитекти и инженери видяха свои дейности в изброените. След това в чл. 150 се казва, че се налагат огромни глоби за извършването на тези дейности от неадвокати.

Реакцията на бизнеса

Бизнесът се разгневи, че ще трябва да възлага само на адвокати консултиране, регистриране и представителство пред институциите. Десетки негативни становища затрупаха парламента. БСК изчислява, че по този начин бизнесът ще понесе нови близо милиард допълнителни разходи на година, като отсече "проектът за адвокатската тирания е лобистки и абсурден" тук.

Всички ли криво разбраха адвокатурата

Подобни са и над 30-те отрицателни становища внесени в парламента по скандалния законопроект. Въпреки това Висшият адвокатски съвет отрича да има подобно ограничение, а отделни адвокати твърдят, че организациите и техните експерти не разбират текстовете. Несъмнено става ясно едно – предложените текстове са толкова некачествени, че още преди първо четене предизвикаха остри реакции на десетки работодателски организации, синдикати и браншови съсловия.

Какво казва КЗК в решението си, касаещо законопроекта

"КЗК е на мнение, че тази разпоредба е с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Както бе установено по-горе, адвокатите могат да се конкурират с лица, упражняващи други професии, при предоставянето на услугите по чл. 24, ал. 1 от ЗАдв. За да се постигне ефективен и работещ процес на конкуренция между всички участници на пазара, не бива да съществуват ограничения, които могат да подействат възпиращо за част от пазарните агенти. Систематическото и логическо тълкуване на разпоредбите от предложената нова Глава петнадесета на закона без съмнение налага извода, че с нея се забранява на лицата, упражняващи професия, различна от адвокатската, да предлагат услугите по чл. 24, ал. 1 от ЗАдв. По този начин, поради взаимовръзката между двете разглеждани разпоредби, се достига до положение, при което въпреки че в чл. 24, ал. 1 изрично не се съдържа подобно ограничение, на практика всички дейности, включени в нейния обхват съгласно предлаганото изменение, се възлагат изключително на лицата, упражняващи адвокатската професия. В този смисъл, КЗК напълно споделя изразените в сигнала на Българската стопанска камара, както и в преобладаващата част от постъпилите становища, съображения."

"Разширяването обхвата на адвокатската професия посредством включване като адвокатски услуги на дейности, които попадат в сферата и на други професии, не е от естество да ограничи конкуренцията само при условие, че не се препятства възможността различните доставчици на тези услуги да се конкурират свободно при предлагането им на потребителите."

"КЗК е на мнение, че клиентите и потребителите следва да са в състояние да избират свободно между лицата, упражняващи различни професии, за извършването на желаната от тях комплексна услуга."

Какво казва Министерство на финансите в становището си
(стр. 18-20 от протокола)

"Посоченият конституционен статут на адвокатурата обаче не е основание законодателят да приеме законодателни решения, които поставят под съмнение и накърняват правото на свободно упражняване на професии от професионалисти в различни сфери на обществения живот - юристи, икономисти и др."

"Въвеждането на твърде широка, дори неизчерпателна по своя характер дефиниция за упражняване на адвокатска дейност, и скрепяването на нормата със съответна администрагивнонаказател на отговорност за лица извън системата на адвокатурата крие сериозни рискове за свободната стопанска инициатива и за еднаквите правни условия за осъществяване на стопанска дейност. Част от услугите, посочени в предлаганата нова редакция на ал. 1 на чл. 24 от Закона за адвокатурата, като даването на устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси, изготвянето на договори и пр., дори да са присъщи в някаква степен на адвокатската дейност, не предполагат изключително право на това съсловие за тяхното упражняване."

"В съвременните обществено-икономически условия и при тенденция за свръхрегулация на обществените отношения подобно законодателно решение най-малкото показва недостатъчно разбиране за необходимостта от мултидисциплинарен подход при прилагането на част от законодателството, при изготвянето на договори с предмет, налагащ участие на експерти от различни професионални области и пр. За прилагането на определени нормативни актове са необходими по-скоро икономически, инженерни или други експерти познания, отколкото юридически, поради което е обяснимо консултации, становища и пр. да могат да се дават и от други лица."

"В коментираната по-горе част предвидените промени в Закона за адвокатурата са несъгласувани с редица други закони до степен създаваща правна несигурност и застрашаваща конституционно установени начала и принципи."

"Законодателните мерки са явно непропорционални на преследваните от съставителите на проекта цели (заявени в мотивите към законопроекта) и не могат да бъдат оправдани от по-висш обществен интерес. Спорно е и съдържащото се в мотивите към законопроекта твърдение, че същият е съобразен с релевантното право на Европейския съюз, доколкото то не обхваща и други относими европейски норми в областта на свободното установяване и предоставяне на услуги."

"Предвид всичко изложено, може да се очаква предлаганите законодателни мерки да доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, а също крият рискове и за приходната част на бюджета при евентуално негативно въздействие на промените върху редица други свободни професии."

Както казва Върховна касационна прокуратура в становището си

"В § 12 се въвеждат запазени права за предоставяне на услуги от страна на адвокатите, по отношение на изброените дейности в чл. 24. На практика, така се създава монополно право за адвокатурата относно попадащите в обхвата на нормата дейности, което пък противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според който: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, което предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“ Нормата влиза в колизия и с чл. 16 ЗЗК, съгласно който монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите, в които то е предоставено на държавата по чл. 18, ал. 4 от Конституцията. Недопустимо е всяко друго предоставяне на монополни права, извън посочената хипотеза."

"С предлаганото изменение се нарушава и правото на избор на потребителите на услуги, предвид въвеждането, съгласно § 19, чл. 150, на административно-наказателна отговорност по отношение на лица, които извършват или предлагат извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатската колегия."

Ето и самите текстове от скандалния законопроект

“Чл. 24, ал. 1 се изменя така:
(1) Упражняването на адвокатска професия е дейност по възлагане от клиент, която включва:
1. представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.;
2. изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;
3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;
4. справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;
5. изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни;
6. изпълнение на завещания;
7. управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;
8. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
9. извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.“

"Чл. 150. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко  наказание.
(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000  до 5 000 лева или имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лева."

Предстоящо

Бизнесът и обществото очакват, ако проектът не бъде отхвърлен на първо четене в пленарна зала, то на второ четене трябва да има сериозни поправки и отпадане на всички спорни текстове. Такива намерения заявиха редица депутати от различните парламентарни групи в Народното събрание. Предстои да видим.

Още по темата:
Бизнесът ще трябва да наема само адвокати за консултиране, регистриране и подаване документи в институциите
Лобистките промени в Закона за адвокатурата на първо четене в правната комисия в парламента
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат
Това предвиждат текстове за изменение на Закона за адвокатурата, който късно вчера бе одобрен от Комисията по правни въпроси към Народното събрание.

На самото заседание председателят на правната комисия Данаил Кирилов съобщи, че има над 30 внесени отрицателни становища по този законопроект, но въпреки това той ще го подкрепи. Всички присъстващи организации (АССП, ИДЕС, Нотариална камара, Съюз на юрисконсултите, КРИБ, БКС, АИКБ и други) се изказаха негативно за проекта, внесен от Данаил Кирилов и група депутати. Въпреки това законопроектът беше приет единодушно на първо гласуване от ресорната комисия. Депутатите от комисията, които бяха в залата декларираха до един, че са и адвокати, защото това се изисква по правилник на НС, като бе съобщено, че според настоящото законодателство, те не са в конфликт на интереси и имат право да гласуват поправките в закона, които бизнесорганизации определиха като лобистки. Депутатите обясниха, че между двете четения ще се коригират редица текстове, като за целта ще се създаде работна група.

Опасенията на счетоводните организации относно това какво ще бъде коригирано по текстовете са големи, тъй като вчера стана ясно, че депутатите-адвокати не приемат, че чл. 24 и чл. 150 от законопроекта си кореспондират и ограничават правата на други професии и ощетяват бизнеса, особено малкия. Наложи се четене на текстове на глас, а от бизнес организациите попитаха дали четем един и същи законопроект. В крайна сметка в хода на дискусиите от ИДЕС бе цитирано част от решението на КЗК, където се подчертава, че разпоредбите на чл. 150 от законопроекта са с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Това, макар и трудно доведе до съгласие от адвокати и депутати, че има проблем точно в тези текстове. От АССП напомниха и за протокола със становището (стр. 18) на Министерство на финансите, представено на тристранката, в което се казва, че тези законодателни мерки ще доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, а също крият рискове и за приходната част на бюджета, заради негативно въздействие на промените върху редица други свободни професии.

Припомняме, че редица дейности, които до момента се извършват по възлагане от клиенти на счетоводители и различни тясноспециализирани консултанти са изброени в забранителния списък за извършване от неадвокати, според законопроекта. Така например счетоводителите няма да имат право да дават устни и писмени консултации на своите клиенти. Нито ще имат право да изготвят за НАП, НОИ и други институции заявления, отговори и молби. Това означава, че редица документи като Заявления за регистрация по ЗДДС, отговори по данъчни проверки и дори най-елементарни молби до НАП, НОИ, НСИ и други институции, с които всеки счетоводител комуникира при нормалната си дейност по възлагане от клиент ще трябва да бъдат задължително изготвяни и подавани само от адвокати.

Бизнесът ще трябва отделно да наема адвокати за гореизброените дейности. Ако се приемат текстовете в настоящия им вид, то с учудване бизнесът ще разбере, че счетоводителят му няма да има право да състави дори трудов договор. От АССП подчертаха, че е невъзможно всяка малка фирма да плаща на адвокат за изготвянето и подаването на всеки трудов договор в НАП, какво изискване предвиждат текстовете от законопроекта.

Отпада и правото на всеки, който не е адвокат по възлагане от клиент да изготвя и дори подава каквито и да било документи в Търговския Регистър, Имотния регистър, както и в други регистри в България. Сега например счетоводителите имат право да подават годишния финансов отчет в Търговския регистър.

По този начин редица дейности от търговския живот на една фирма, които по принцип бизнесът обичайно възлага на счетоводители или други тясноспециализирани консултанти, са наречени “адвокатски” и са забранени за извършване от неадвокати.

Цитат
Глобите са солени. Според чл. 150 лице, което не е адвокат, но извършва или предлага извършването на гореспоменатите дейности, които са подробно изброени в чл. 24 от законопроекта, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева. Алинея втора предвижда двойна глоба при повторно нарушение.
Вменяват се и задължения за доноси от всички

Чл. 153 изисква от всички физически и юридически лица, като и от органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите и частните съдебни изпълнители да донасят на съответната адвокатска колегия за извършване на изброените услуги от неадвокати. Нещо повече сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции ще се внасят по сметката на съответния адвокатския съвет, а не в държавата, посочва чл. 152, ал. 2 от законопроекта.

Всичко по темата:
Лобистките промени в Закона за адвокатурата на първо четене в правната комисия в парламента
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат
На предстоящото свое заседание на 22 юни Комисията по правни въпроси в парламента е включила като последна шеста точка в дневния си ред "Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-14, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 23.01.2015 г."

Законопроектът предвижда глоби за всеки, който по възлагане консултира, регистрира, подава заявления, представлява клиенти пред държавната администрация, но не е адвокат.

Заплашен със сериозни глоби, стигащи до 10 хил. лева, е всеки, които не е вписан адвокат и e нает от клиент да извършва следните административни, консултантски, счетоводни, дори секретарски и куриерски дейности:
1. представителство пред всякакви административните органи и служби, включително например във връзка с ревизии и проверки от НАП, НОИ, НСИ и тн.;
2. изготвяне на заявления, включително и за регистрация по ЗДДС, молби, жалби и др. документи;
3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси, включително и по счетоводно-данъчни закони, осигурителното законодателство, финансовото законодателство и др.;
4. справки в административни органи и получаване на документи от тях, включително от данъчни служби, офиси на НОИ, НСИ, Инспекция по труда и всякакви институции, които бизнесът традиционно възлага на счетоводните кантори;
5. изготвяне на договори, включително и трудови, дори обикновени пълномощни;
6. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри, независимо, че няколко правителства декларираха готовност да опростят процедурата по регистрации на фирми, в което България изоставаше в сравнение с другите държави-членки на ЕС.

Припомняме, че десетки организации се обявиха против лобисткия законопроект на адвокатите. В обща декларация АССП, Национален съюз на юрисконсултите, КТ "Подкрепа", Нотариална камара на Р. България, Българска фасилити мениджмънт асоциация, Камара на частните съдебни изпълнители, Национално сдружение за недвижими имоти и Сдружение "Брокери на имоти" се обединиха против монополизирането на консултантските и административните услуги в полза на адвокатите. Организациите определиха внесения проект за изменения в Закона за адвокатурата от категорията на т.н. "златни законопроекти", т.е. такива, които са лобистки, без обществена необходимост от тях и са насочени единствено към удовлетворяване на частни, корпоративни интереси.

Отделни остри негативни становища изразиха и редица други организации - КРИБ, Българска стопанска камара, АИКБ, ИДЕС, КНСБ, БТПП, Български хелзинкски комитет, Български център по нестопанско право, Институт за пазарна икономика и други.

В свое заседание членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество единодушно не подкрепят въпросния законопроект. На това заседание, видно от протокола, становището на Министерството на финансите по предложенията на адвокатите също е крайно негативно.

През месец април миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с решение по скандалните предложения за изменения и допълнения в Закона за адвокатурата. Производството е образувано по сигнал на Българска стопанска камара. В своето решение КЗК счита, че предложеният проект на ЗИД на Закон за адвокатурата съдържа редица проблематични от гледна точка на правилата на конкуренцията правни разрешения, които са от естество както да засегнат по неблагоприятен начин конкурентния процес на пазара на адвокатски услуги, така и да окажат вредно въздействие върху конкуренцията на други, свързани или съседни, пазари, като в крайна сметка биха довели до намаляване на благосъстоянието на потребителите на адвокатски услуги. Комисията подчертава, че разпоредбите на чл. 150 от законопроекта са с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги (част от които са изброени в точките по-горе). Посочва се още, че за да се постигне ефективен и работещ процес на конкуренция между всички участници на пазара, не бива да съществуват ограничения, които могат да подействат възпиращо за част от пазарните агенти. КЗК е на мнение, че клиентите и потребителите следва да са в състояние да избират свободно между лицата, упражняващи различни професии, за извършването на желаната от тях комплексна услуга. Цялото решение на КЗК може да свалите от тук.

В свое становище Върховна касационна прокуратура изтъква, че на практика, така се създава монополно право на адвокатурата относно попадащите в обхвата на нормата дейности, което пък противоречи на чл. 19 ал. 2 от Конституцията, който гласи: “Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.”

АССП възрази срещу предложените лобистки промени в Закона за адвокатурата веднага след внасянето на законопроекта в деловодството на Народното събрание. Счетоводната асоциация счита, че се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от счетоводителите и други професии, в полза на адвокатите. АССП обръща внимание, че над 70% от дейността на счетоводните компании е консултиране (устно и писмено) по данъчни, осигурителни и финансови нормативни актове, представителство на клиенти пред различни институции, извършване на справки и др – все дейности, за които се прави опит да бъдат окачествени, като изцяло адвокатски и съответно да бъдат забранени за извършване от счетоводители и счетоводни кантори.

На 22 юни предстои обсъждане за първо гласуване на скандалния законопроект в Правната комисия, на чието заседание се очаква да присъстват и десетките заинтересовани работодателски, синдикални и браншови организации.

Всичко по темата:
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат
Изискването за публикуване на годишните финансови отчети и годишните доклади се съдържа в чл. 38 от новия Закон за счетоводството (ЗСч). На основание § 10 от ПЗР на ЗСч, съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството, а публикуването им – по реда на новия ЗСч.



Сроковете за публикуване:

Всички търговци по смисъла на Търговския закон:
• Чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
• В срок до 30 юни  на следващата година


Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност:
• Чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерство на правосъдието, при условията и по реда на ЗЮЛНЦ   
• В срок до 30 юни  на следващата година


Всички останали предприятия:
• Чрез икономическо издание или чрез интернет   
• В срок до 30 юни  на следващата година


Правила и облекчения:

Предвидени са следните правила и облекчения по отношение документите, подлежащи на публикуване, в т.ч. за 2015 г.:

1. Едноличните търговци, чиито финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит, са освободени от задължението за публикуване на финансовите си отчети.
2. Микропредприятия, съгласно чл. 19, ал. 2 от новия ЗСч, са предприятията, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя: балансова стойност на активите - 700 000 лв.; нетни приходи от продажби - 1 400 000 лв.; средна численост на персонала за отчетния период - 10 души. Те са длъжни да публикуват в ТР информация с различен обем.

Това са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч (§ 1, т. 15 от ДР на ЗСч /отм./). За тях са разграничими следните две хипотези по отношение на публикуването на финансовите отчети за 2015. г:

2.1.Микропредприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние, и
• приложение/пояснителни приложения.

2.2. Микропредприятията, които подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние;
• отчет за приходите и разходите/отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;
• приложение/пояснителни приложения;
• годишния доклад за дейността;
• одиторския доклад.

3. Малки предприятия, съгласно чл. 19, ал. 3 от новия ЗСч, са предприятията, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя: балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.; нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.; средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Малките предприятия, по смисъла на новия ЗСч, обективно могат да бъдат предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч и такива, надхвърлящи тези показатели, поради което не отговарят на тези изисквания. В тази връзка са разграничими три хипотези:

3.1. Малки предприятия, които са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч и не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние, и
• приложение/пояснителни приложения.

3.2. Малки предприятия, които са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч, но подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние;
• отчет за приходите и разходите/отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;
• приложение/пояснителни приложения;
• годишния доклад за дейността;
• одиторския доклад.

3.3. Малки предприятия, които не са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние;
• отчет за приходите и разходите/отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;
• отчет за паричните потоци;
• отчет за собствения капитал/отчет за промените в собствения капитал;
• приложение/пояснителни приложения;
• годишния доклад за дейността;
• одиторския доклад.

4. Средни предприятия, големи предприятия и предприятия от обществен интерес съставят и публикуват пълен годишен финансов отчет.

Санкции при непубликуване:

• за ръководителя на предприятието – глоба в размер от 200 до 3000 лв.;
• за предприятието – имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

Няма санкция, когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срок и е постановен отказ за публикуване по Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване. Тогава се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
Смяната на управители и прехвърлянето на дялове ще става с усложнена заверка при нотариус.

Нови мерки в борбата срещу опитите за кражби на фирми се въвеждат с промени в Търговския закон, които бяха одобрени на правителственото заседание и ще бъдат предложени за приемане от Народното събрание.

За смяна на управители, прехвърляне на дружества и на дружествени дялове, както и за разпореждане с недвижими имоти на дружества вече ще се изисква не само нотариална заверка на подписа, но и на съдържанието на вписвания документ. Това се прави с цел да се даде сигурност на гражданския оборот на третите добросъвестни лица, черпещи права.

С усложнена нотариална заверка – на подпис и на съдържание, ще бъдат вписвани и решенията на общите събрания на дружествата с ограничена отговорност във връзка с удостоверяване на обстоятелства за промяна на дружествения договор и приемане и/или изключване на съдружници; намаляване и увеличаване на капитала; избор на управител; решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията ще бъдат длъжни да проверяват заверените документи в електронната система „Единство” в Нотариалната камара, до която те ще имат достъп.

По изрично настояване на бизнеса, в чл. 90 се допълва нова алинея 2, която предвижда при заверка на подпис и съдържание да се събира проста нотариална такса.

Новите разпоредби предлагат Агенцията по вписванията да отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В действащия закон липсва подобна разпоредба.

Като отговор на препоръките на Европейската комисия от март 2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, които засягат периода преди откриване на производство по несъстоятелност, с проекта се предлага и възможност за предприемане на по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез оздравяване на предприятието, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност. Създадена е нова част пета в Търговския закон с наименование „Производство по стабилизация на търговец”, в която се регламентира възможността за постигане на споразумение преди откриване на производството по несъстоятелност. Целта е да се договори преструктуриране на задълженията, да се създадат условия за оздравяване и стабилизация на предприятието и продължаване на дейността му.

В проекта изчерпателно са дадени основанията за откриване на производство по стабилизация и са посочени търговците, които ще имат право да използват процедурата. Изключена е възможността стабилизация да се открие за търговец, който е създал преимуществено задължения към свързани лица, както и към публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон, банка и застраховател, предвид специфичната им уредба.

Производство по стабилизация се открива след подаване на молба от търговеца до съда. Той я разглежда и ако констатира, че са налице основанията за откриване на производство по стабилизация, се произнася с определение, което подлежи на обявяване в Търговския регистър заедно със списък на кредиторите, приложен към молбата за откриване на производството.

С проекта също се уреждат детайлно всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване, както и хипотезите, при които производството следва да се прекрати.
100 души, собственици и управители на фирми, които притежават дискотеки, ресторанти и барове, проверява НАП за съответствие на имуществото с официалните им доходи. Тези хора са избрани, тъй като фирмите им, които стопанисват заведенията, отчитат значително по-ниски обороти от средните. Това води до съмнения, че укриваният оборот от заведенията, върху който не са плащани данъци и осигуровки, се насочва към физическите лица.

Всички фирми, попаднали в извадката на данъчните, отчитат никаква или минимална печалба, осигуряват персонала си на минималния осигурителен доход, но собствениците им са придобили скъпо струващо имущество. С неотчетените в заведенията приходи често са финансирани  покупки на имоти, луксозни автомобили, яхти и подобни скъпи придобивки, допълват от НАП. Сред някои от характерните примери е собственик на две фирми, които стопанисват заведения, които са на загуба в последните 5 години, но физическото лице е придобило имущество за над 1,2 млн. лв.

Проверките ще обхванат и познатата практика популярни заведения по Черноморието да се стопанисват от създадени само за един туристически сезон фирми. Данъчните разкриват, че схемата била едно и също заведение да се управлява от различна компания всяка година, като в същото време физическите лица, стоящи зад тези фирми, най-често били едни и същи.

Обичайно при извършване на проверки за съответствие на имущество и доходи данъчните оценяват цялото налично имущество на домакинството – имоти в страна и чужбина, превозни средства, банкови влогове, издръжка на живота, включително екскурзии в чужбина, като извършените разходи се съпоставят с официално декларираните доходи. Ако стойността на имуществото надвишава доходите, недекларираната разлика се облага с данъци и осигуровки за последните 5 години заедно с лихвите, а когато има данни за данъчни или осигурителни престъпления, НАП сезира прокуратурата за започване на наказателно производство. От началото на годината до момента са възложени 374 проверки на физически лица, допълват още от НАП

Анализ на НАП сочи също, че в сектора на питейните заведения, приходи укриват 85% от търговците, което носи годишни загуби на бюджета от близо 14 милиона лева. Кръгът на рисковите търговци е определен на около 11 500. В резултат на мерките, предприети от приходната агенция, търговците в бранша са декларирали с 3,67 % по-високи печалби в последните години, като броят на рисковите лица е намалял с 18%  за периода 2010 – 2015 г.
Крайният срок за подаването на всички годишни финансови отчети за 2015 година е 30.06.2016 г. уведомяват от Агенцията по вписванията.

Това изискване е залегнало в Закона за счетоводството, обнародван с Държавен вестник, брой 95 от 08.12.2015 г.




Годишните финансови отчетите се публикуват, както следва от:
  • всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър;
  • останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.

Изискването не се отнася за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит.

Цитат
След изтичане на крайния срок – 30 юни 2016 г.,  Агенция по вписванията ще предостави на Национална агенция за приходите списък на търговците и фирмите, неподали годишни финансови отчети в срок. Неподалите в срок фирми ще бъдат санкционирани от НАП или АДФИ, съгласно чл. 74 и чл. 78 от Закона за счетоводството, информира Агенцията по вписванията.
В тази връзка от КиК Инфо напомняме, че който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 % до 0,5 % от нетните приходи от продажби за годината, за която се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция
На изминалото Общо събрание членовете на АССП взеха решение да отворят асоциацията за членство на физически лица. След необходимата съдебна регистрация асоциацията променя своето име от Асоциация на специализираните счетоводни предприятия на Асоциация на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП).

В същия ден АССП организира Национална среща на счетоводните предприятия 2016 – гр. София, която премина при висок интерес, както сред членовете на АССП, така и сред външни счетоводни предприятия и счетоводители. На срещата бяха дискутирани последните теми, които месеци наред вълнуваха счетоводната гилдия.




Дискусиите от националната среща на счетоводните предприятия

Велин Филипов разказа за последните разисквания за данък “уикенд” във връзка с изминалите срещите с директорите на НАП и скорошното заседание на Консултативния съвет към НАП, където представители на работодателските организации, ИДЕС и АССП обсъждаха трудностите около отчитането на личното ползване за целите на данъчното облагане с приходната администрация, в търсене на общо решение.

Адвокат Теодор Тотев коментира темата “Счетоводителите като наказателноотговорни лица”, в светлината на последното тълкувателно решение на ВКС и разгледа съответна съдебна практика. От залата бяха зададени множество въпроси и получени отговори, а счетоводните предприятия имаха възможност да изразят своите притеснения. Катя Крънчева обобщи дискусията, като предложи АССП да изработи образци на документи, които да бъдат разпространени сред членовете на асоциацията, за да им помогнат да защитят работата и бизнеса си.



Гости на събитието бяха Станислав Попдончев – финансов директор на БСК и Добрин Иванов  – изпълнителен директор на АИКБ, които споделиха отличните си впечатления от работата и партньорството си с АССП. По време на срещата счетоводна компания Глобъл Акаунтинг подаде документи за членство в АССП.

АССП избра ново ръководство

АССП избра Управителен съвет в състав от седем члена: Катя Крънчева – председател на УС, Елена Чанова, Рая Петрова, Николай Петков, Хари Четинян, Росица Гешева и Дарина Пенчева. Избран бе Контролен съвет в състав от три члена: Иванка Нинова, Виолета Кръстанова и Стойно Димов.

Повече за АССП можете да намерите на страницата на асоциацията: http://apac-bg.org/
Фирми ще доказват, че ползват само за бизнес 5500 луксозни коли.

Инспектори на НАП започват проверки на фирми, собственици на 5500 луксозни автомобили, посочени от тях като служебни активи, които се използват единствено за служебни цели. Данните на приходната агенция сочат, че всички автомобили са на висока стойност от престижни марки, но компаниите не са отчели никакво лично ползване на лимузините от началото на годината до момента.

В хода на проверките ще се проследи какъв е пробегът на возилата и дали има надлежно счетоводно отчитане на движението на колите, допълват от НАП. Ако не може да бъде доказано с документи и счетоводни записи ползване единствено за служебни цели, на компаниите ще бъде начислен ДДС за личната употреба.

В НАП вече работят и по селектирането на компании, регистрирани по ДДС, в чиито активи има множество и на висока стойност превозни средства и недвижими имоти, за които не се отчита никакво лично ползване, включително имущество на лизинг. Фирмите могат да посочат в ДДС документите си, които ще подадат пред НАП пропорцията, в която използват фирмени активи за лични нужди.

Цитат
Ревизорите на приходната администрация на този етап няма да изследват т.нар. непарични доходи на собственици и служители на фирмите от гледна точка облагането с данък върху доходите и осигурителни вноски преди да бъдат приети очакваните промени в данъчното законодателство, които третират тези въпроси.
„Компаниите имат шанс сами да декларират дължимия данък за лично ползване, това е много по-удобно и ефективно в сравнение с процедурата по ревизия. НАП има достъп до много информационни бази, включително тези на КАТ и за пробега на автомобилите при годишните технически прегледи. Почти винаги тази информация не съвпада със счетоводството на фирмата“ каза по повод на започващите проверки директорът на дирекция „Контрол“ в НАП Васил Панов.

Приложения в помощ за изчисляване и документиране на данък „уикенд“

Приложение за ДДС върху личното ползване и Протокол по чл. 117
Приложение за изчисляване на данък „уикенд“ на автомобила от управителя
Заповед за неизползване на служебното имущество за лични нужди
Приложение за издаване на пътни листа с пресмятане на % лично ползване


Вижте свързани статии:
Отчитане на лично ползване на служебен автомобил с пътен лист
Фирмена заповед за неизползване на служебното имущество за лични нужди
Как се изчислява на данък "уикенд" и издава на Протокол по чл. 117
България ще подаде искане за дерогация от ДДС-директивата за ограничаване до 50 на сто правото на приспадане на данъчен кредит при придобиване и внос на определени видове превозни средства.

Правителството упълномощи министъра на финансите да подаде искане за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за ограничаване до 50 на сто правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък при наемане, придобиване и внос на определени видове превозни средства.

Искането за дерогация от разпоредбите на ДДС-директивата се отнася за превозни средства, които не попадат в обхвата на клаузата „standstill” (заварено положение), когато същите не се използват изцяло за стопански цели, по-конкретно: за наети мотоциклети или леки автомобили, включително предоставени за ползване по договор за лизинг, в който изрично не е предвидено прехвърляне на правото на собственост, както и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата, не е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето (оперативен лизинг); за придобити и внесени леки автомобили с места за сядане без мястото на водача от 6 до 8 включително; за стоки или услуги, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на посочените мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.

Дерогацията не обхваща правото на приспадане на данъчен кредит при придобиване или внос на мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, както и за стоки или услуги, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на тези превозни средства, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Правото на данъчен кредит за тези доставки понастоящем е ограничено в българското национално законодателство, в съответствие с клаузата „standstill” по втора алинея на чл. 176 от директивата.

Дерогацията има за цел да опрости процедурата по събирането на данъка във връзка с личната употреба. В този смисъл дерогацията ще окаже потенциално положително въздействие едновременно върху стопанските субекти и върху приходната администрация, изтъква Министерство на финансите.

Прилагането на ограничението няма да бъде задължително за данъчно задължените лица, регистрирани за целите на облагането с ДДС. Стимул за данъчно задължените лица да приложат ограничението е отпадането на изискването за водене на допълнителна счетоводна отчетност във връзка с личното потребление. Лицата, които предпочетат да не прилагат ограничението, ще приспадат данъчен кредит и ще начисляват ДДС във връзка с личното потребление по общите правила на директивата, съответно ЗДДС.

Дерогацията, като национална мярка, ще се прилага само за доставки с място на изпълнение на територията на страната и няма да засяга икономическите субекти от другите държави-членки, освен когато за тях възниква задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност в България.
НАП пита българския партньор на журналистическия консорциум за данни по „Досиетата от Панама“.

Националната агенция за приходите е отправила официално искане до българския партньор на международния Консорциум на разследващите журналисти.

В писмо, подписано от изпълнителния директор на НАП се казва следното:
„Националната агенция за приходите следи за спазването на данъчното и осигурително законодателство и единното прилагане на правилата спрямо всички. Общественият интерес изисква внимателно да се анализират, проучат и ако има отклонения от нормативните изисквания, да се разследват всички данни за потенциално отклонение от облагане на български физически или юридически лица. 

Във връзка с изложеното се обръщам с искане да предоставите на НАП наличната у екипа Ви информация за български лица, за които има информация за офшорни сметки или операции, когато това е възможно. Данните ще бъдат използвани единствено за упражняване на законоустановените правомощия на приходната администрация.

Екипът на НАП е на разположение за провеждане на допълнителни срещи и помощ при обработката и анализирането на големи обеми информация, ако сметнете подобен подход за подходящ. Бих искал да отбележа в заключение, че наличието на банкови сметки или операции в офшорни юрисдикции не означава задължително извършването на данъчни нарушения и престъпления, но независимо от това косвените доказателства за подобна активност би следвало да бъдат внимателно проучени.“

Поне 150 българи и фирми в #Panama Papers

Глобалното международно разследване The Panama Papers в 11,5 млн. документа разкрива 214 488 компании в 21 офшорни зони на клиенти от 204 страни.

Поне 50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78-ма акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе са били свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови.

Още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати, или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят или притежават паспорти в България, както и българи, които живеят в чужбина.

Това показва до момента глобално разследване на екип от Международния консорциум на разследващите журналисти, в което "24 часа" е единственият български медиен партньор.
Целта на настоящата проверка е да определи дали едно счетоводно предприятие или физическо лице отговаря на изискванията от Закона за счетоводството, за да има право да съставя финансови отчети. Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от:
  • счетоводни предприятия;
  • физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието.
Управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия също трябва да отговарят на определени изисквания, посочени в Закона за счетоводството.

Допуска се изключение за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване, както и за микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.

http://www.kik-info.com/proverki/proverka-za-sastavitel-na-finansovi-otcheti.php

Важно: Тук коментираме само това приложение. За въпроси, касаещи конкретни казуси по трудово право, социално и данъчно облагане, моля ползвайте съответните раздели на форума. Мнения, които не са свързани с темата ще бъдат изтривани или премествани.
Върховният касационен съд (ВКС) издаде Тълкувателно решение № 4 от 12 март 2016 г., според което субект на престъплението по избягване на установяване или плащане на данъчни задължения над 3000 лева може да бъде, освен представляващия предприятието, но и всяко друго физическо лице - пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице, което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец.

Припомняме, че съгласно чл. 255 от Наказателния кодекс с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба до 2 000 лв. се наказва този, който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в размери над 3 000 лв., като:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит.

Когато укритите данъчни задължения са над 12 000 лв., наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Главният прокурор е направил искане до Общото събрание на наказателната колегия на ВКС да приеме тълкувателно решение поради противоречие в практиката на съдилищата, като е отправил следния въпрос:
Цитат
 "Следва ли физическите лица, които не са представляващи по закон и регистър търговското дружество/едноличния търговец, да осъществяват фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец, за да бъде ангажирана наказателната им отговорност за извършено престъпление по посочените текстове на НК?"
В искането се твърди, че по този въпрос в съдебната практика се застъпват противоположни становища. Едни съдебни състави приемат, че когато данъчно задължено е юридическо лице, субект на престъплението по чл. 255 от НК е физическото лице, което по закон го управлява и представлява, а търговският представител, пълномощникът или друго лице може да бъде само подбудител и/или помагач на извършителя.

Други съдилища приемат, че субект на престъплението може да бъде и пълномощникът, представителят, счетоводителят или друго лице, различно от управляващия и представляващия търговското дружество – данъчно задължено лице. Представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий. От решаващо значение е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице.

ВКС приема, че правилно е второто от изложените становища
, със следните аргументи:

Правните норми по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) не посочват изрично особено качество на субекта на престъплението. Кръгът на наказателно отговорните лица, които могат да бъдат техен субект, се определя от специфичния характер на обективните признаци, предвидени в състава на престъплението.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. По естеството си те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. Едноличният търговец и търговското дружество – юридическо лице, са част от данъчните субекти и данъчно задължените лица съобразно материалноправните норми на данъчното законодателство. Следователно физическото лице, надлежно вписано в качеството му на едноличен търговец, което лично осъществява търговската дейност или чрез вписан представител по закон, както и физическото лице, което управлява и представлява търговското дружество според отбелязаното в търговския регистър, са възможни субекти на престъпление по чл. 255 от НК.

Законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице). Такова физическо лице също е възможно да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон.

Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото. Същата логика е необходимо да се следва и с оглед на субекта на престъпление по чл. 255а от НК. Субект на престъплението по чл. 256 от НК е всяко физическо лице, което отговаря на общите признаци, предвидени в Общата част на Наказателния кодекс.

Предвид гореизложеното Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд решава, че: "Субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец."

Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.

Решението на ВКС може да изтеглите от тук.
Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов в интервю за в. „Капитал“, публикувано в съботния брой на вестника.

„Това, което трябва да се направи при нас, което също е свързано с облекчаване на режима на отчетност, е въвеждането на данък при източника по отношение на личното ползване, който обаче няма как да е 10%, защото трябва да компенсира осигуровките. Защото, ако собственик преотстъпи на служителя фирмен актив, който той да използва за лични цели, той трябва да се третира като доход. С 10% данък при източника ще се реши казусът с корпоративното облагане. Обаче казусът с осигуровката ще остане. Все още правим сметки, но излиза, че алтернативният данък при източника трябва да е около 17%. съобщи Горанов.   

Той потвърди и направената по-рано заявка, че България ще поиска от ЕК ограничаване на данъчния кредит за автомобили до 50%: „Това, което можем да направим сега и което е направено в много европейски държави, е свързано с моторните превозни средства – да има възможност за ползване на 50% на данъчния кредит, след което да не се изследва личното ползване.”

По отношение на прага за същественост министърът коментира, че не може да има такъв, защото евродирективата не го позволява.

Наскоро Европейската комисията представи своя нов план за действие за цялостна реформа на корпоративното данъчно облагане в ЕС и борба с преференциалните данъчни режими в Европа. Чрез него ще се промени генерално данъчната система за компаниите, които развиват дейност в повече от една държава в ЕС. Основните действия в плана включват въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, с която да се гарантира данъчно облагане на печалбата там, където е генерирана.

За отражението на реформата върху България, Горанов коментира така: „По-скоро ще ни засегне положително. Под преференциални данъчни режими те не визират ставките. Те визират различните режими в Холандия и Белгия, свързани с различни изключения, които държавите си позволяват да правят. Говорим за въвеждане на единна основа за корпоративния данък. Едни и същи неща да са приети за данъчна основа на територията на ЕС. Опасенията, че ЕК ще ни накара да вдигнем ставката на корпоративния данък, не са основателни.”


снимка БГНЕС
МВР и НАП започват акция за проверка на доходите на собствениците на скъпи автомобили.

Служители на НАП ще получат разследващи (дознателски) функции. Това каза финансовият министър Владислав Горанов в интервю за "Капитал", което ще излезе в съботния брой на вестника.

Идеята е да се създаде специално звено от данъчни инспектори, което може да образува дознания и арести по отношение на лица, подозирани в данъчни престъпления - т.нар. данъчна полиция. От средата на 2015 г. депутатите дадоха подобни права на митническите служители и те вече могат да извършват оперативно-издирвателна дейност и да разследват престъпления, свързани с приходите от акцизи и ДДС при внос.

Министърът на финансите съобщи още, че заедно с МВР са изработили механизъм, по който хората с автомобили да бъдат проверявани автоматично от данъчните. "Хората, за които има подозрение, че стандартът им на живот е много над средния, автоматично ще бъдат проверявани дали доходите им отговарят", каза Горанов.

Той обясни, че когато служителите на пътна полиция например спрат много скъп автомобил за проверка, те ще пращат данните и до НАП. Впоследствие ще се прави проверка на собственика и на свързаните с него фирми. Причината за тази акция е активността на властите по отношение на конвоите от скъпи автомобили, които се движат по улиците след случая с пребитите хора на Околовръстното шосе в София.

"Доста сме напреднали с концепцията за даване на дознателски функции на служители на НАП по аналог на това, което беше направено в митниците", обясни министърът. По неговите думи идеята е подкрепена от министър-председателя Бойко Борисов. "Това е стара концепция, за която срещнах разбиране, и мисля, че този път ще бъде доведена до успешен край. Има разбиране в рамките на правителството и партиите, които го подкрепят", каза министърът. През 2011 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков възложи на ръководството на НАП да изготви проект за законодателни промени, които да обезпечат идеята.

Целта е да се оптимизира процесът и повече дела за данъчни измами да се довеждат до успешен край. "В момента процесът е сложен. Когато се установи нарушение, данъчните предоставят информацията на икономическа полиция. При прехвърлянето обаче често информацията някъде се къса, а това се случва при 2/3 от случаите", обясни Горанов. Освен това материята се оказва сложна за служителите на МВР, които тепърва се запознават с нея.

Дознателските функции са нещо, за което и данъчните, и митниците настояват от дълго време. Не е тайна, че през годините е имало голям отпор от страна най-вече на МВР. Поради тази причини Агенция "Митници" се сдоби с такъв отдел едва през миналата година.
Съвместна акция на инспекторите от „Оперативни проверки” и публичните изпълнители от столичната НАП, проведена на 8 март, приключи с изземане на касовата наличност в 17 обекта за продажба на цветя в София, съобщиха от НАП. Проверените обекти са селектирани предварително. Те са собственост на лица, които имат стари задължения към НАП и въпреки че извършват дейност и реализират приходи, не предприемат действия за погасяване или обезпечаване на дълговете си.

Само за два часа публичните изпълнители иззеха от касите на длъжниците над 19 000 лева. А инспекторите от „Оперативни проверки” съставиха два акта - за неиздаване на касова  бележка и за разлика в касовата наличност и отчетения от фискалното устройство оборот.

Мярката да се изземе оборота от търговски обект е крайна и се прилага само в случаите, в които, въпреки че длъжникът разполага с парични средства и значителни обороти, системно не плаща задълженията си за данъци и осигурителни вноски, поясняват от НАП. Практиката показва, че след изземане на касовата наличност, повечето търговци погасяват изцяло дълга си.

Процедурата по изземване касовата наличност в обекти на длъжници предвижда описване на наличните пари в касата на обекта, които се изземат и се превеждат по сметка на НАП за погасяване дълга на лицето. Паралелно с това се осъществява и цялостна проверка на дейността на обектите. Следи се дали се издават касови бележки при продажба на стоки, водят ли се правилно книгите за дневните финансови отчети, дали продавачите са назначени на трудови договори и други.    

„Използваме всички предвидени в закона средства, за да съберем просрочените задължения. Вярваме, че действията ни ще имат и превантивен ефект върху некоректните търговци. Очакваме те да потърсят диалог с нас и доброволно да платят задълженията си”
, коментира Илиана Христова,  директор на ТД на НАП София.