Стара сграда с акт 16 от месец август 2011 г.,строена 2007-2011 г.При строежа е ползуван изцяло данъчен кредит 2007-2011 година.Ще бъде продадена 2017 година, като сделката ще бъде освободена съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.През периода 2011-2016 година сградата на части е давана под наем срещу фактури с начислено ДДС.Така с тази стара сграда са извършвани и облагаеми сделки.Как да определя какъв размер на данъчен кредит да коригирам, след като сградата е ползувана и за облагаеми, и за освободени доставки?

Сграда има акт 16 през 2011 г.Продава се 2017 г. като освободена сделка.Ползуван ДК 2007-2012 г.По формулата ДД=НДДСХБГ/20 как се определя броят на годините БГ?оТ 2007 г. или от 2011 г.?

Ако се премине към МСС,неплатени неустойки как да се осчетоводят?

Управителят ли ще е стажант?

По принцип тази неустойка е във връзка с изкупен банков кредит и лихвата,която ще се начисли в период от 10 г.За някаква сламка тук да се хвана може ли?

Сумата 2 000 лв. е символична.Става на въпрос за стотици хиляди.

Освен да преминават по МСС,друго не виждам.

Точно това е проблема,че ще трябва да се плати данък печалба на база начислен приход,който няма да бъде платен до края на 2016 г.

Неустойката е присъдена през 2016 г.,но няма вероятност да бъде платена.

Това вземане има вероятност ЕООД-то да не го събере.Може ли да се направи обезценка?

Съгласно ИЛ са определени 2 000,00 лв. неустойки в полза на ЕООД.Но осъдения да заплати тези 2000,00 лв. няма как да ги плати до края на 2016 г.Трябва ли да се признаят тези 2 000 лв. за приход на ЕООД във 2016 г. /48 гр/709/ или да се признаят само платената част на основание чл. 37,ал. 1,т. 1 от ЗКПО?

Тъй като във връзка с цесиите на бъдещи вземания съдебната практика в БГ е колеблива и поради това,че А има други просрочени задължения към доставчици,а идеята е да се плати първо на В,затова се прибягва до този договор за погасяване на дълг.Възможно ли е да се направи тристранен протокол за прихващане на насрещно-дължими суми между А,В и С,с който С плаща задължението си към А по банкова сметка на В,и В си прихваща тази сума от задължението на А?

Не е проблема в цесията като явление.А в това,че А има да получава суми,свързани с авансови плащания от клиенти.А съдебната практика в БГ по цесии на бъдещи вземания е колеблива.

В случая няма цесия.
Пример: Клиент фирма С дължи по фактура на А 12 000 лв.,а А дължи на В 12 000 лв.Идеята е клиент фирма С да заплати направо на В,а не С на А ,и след това А на В.

Целта е да се прехвърлят бъдещи вземания.Какви са правните последици от такъв договор според вас?

Фирма А дължи на фирма В 200 000 лв.Възможно ли е на основание чл. 101 от ЗЗД да се сключи догово за погасяване на дълга,в който да е упоменато,че всички плащания от клиенти към фирма А по определени сделки /напр. от управление на недвижими имоти/ директно да се разплащат по банкови сметки на В и по този начин да се погасява дълга от А към В,за което клиентите на А ще получават уведомително писмо?

Лихвите се актуализират непрекъснато,дори и главниците да са погасени.

Да, първо главниците и след това лихвите. Но пропускате, че ако след погасяване на главниците по РА, междувременно са декларирани нови задължения за данъци, независимо, че лихвите са със по-стара дата от новите задължения, при постъпило плащане по сметката за данъци, сумите ще покрият новите главници или ако се плащат точно сумите за новопоявилите се задължения, лихвите отново остават висящи. А лихвите, начислени до момента на плащането на сумите по РА ще си останат едни и същи във времето след това.

Не си остават едни и същи главници.А плащанията,както пишете,ще покрият главниците по новите задължения,а лихвите си вървят ежедневно.Така че лихвите няма как да отпаднат по давност.

А пък и лихвите се актуализират всеки ден.Така че като давност няма да отпаднат.

Така е -първо лихвите,после главниците.Първо на код 110000 ще погасят главниците по РА.След това какво следва-главниците по текущите плащания ли?