Има непризнати фактури,в увеличение и ДДС,и данъчната основа.
609/4539-непризнат ДДС 25 000 лв.
621/496-2 600 лв.
4539/503-25 000 лв.
496/503-2 600 лв.
В ГДД по ЗКПО увеличения
а/непризнат ДДС- 25 000 ЛВ.
б/лихви-2 600 лв.
в/данъчна основа на непризнати разходи по ЗКПО-5 Х 25 000 ЛВ.=125 000 лв.
Общо увеличения от РА - 152 600 лв.
АЖУР.МД не прави добри справки на 401 и 411 напр.,а има и особености,които,ако не ги знаете,има да се скъсате да търсите грешките в салдата,а то и да не салице такива.Много е сложно всичко да ви кажа,но МД-НЕ.
Разходите за командировки на СОЛ не са данъчно признати.
Справка -чл. 37,ал. 1,т. 1 от ЗКПО.Ако не сте ги дали в намаление на ДФР от 2008 г. вземанията от клиенти,трябва да подадете за корекця ГДД по ЗКПО за 2013 г.Ако сте ги посочили в намаление,сега във 2014 г. при отписването взимате операция 692/411 и тази сума я посочвате в увеличение на ДФР за 2014 г.Отписването става с протокол за решението на ОС на съдружниците /ООД,ако е/ или решение на ЕС на капитала /ако е ЕАД,ЕООД/.
Ако не сте отписали тези вземания от 2008 г.,в ГДД по ЗКПО е трябвало да ги дадете в намаление на ДФР за 2013 г.
Ако в момента  е осигурена като СОЛ за ОЗМ,просто си подава болничните в НОИ,Д1 всеки месец се подава,да не подписва документи.
Мися,че не е проблем,но по-добре е да изчака да му мине болничния.
Може и да стигнат и 2 продавача,като включвате и себе си в графика така,че по броя на работните дни в месеца да наставяте и графика.Заплата и осигуровки върху 800 лв. за един продавач,а вие ,тъй като и ще упражнявате и личен труд трябва да се самоосигурявате на минимум 420 лв.-ако изберете да се осигурявате и за общо заболяване и майчинство,само за вас осигуровките са ориентировъчно 130 лв. на месец,като тук включвам и банковите такси.Най-добре направете ЕООД,основен капитал 5 000 лв. чрез откриване на банкова сметка.
Собственикът на ресторанта,ако е осигурен като СОЛ,може да работи като готвач в ресторанта,не е необходим за него ТД.
Ако сте семестриално завършила,вие вече не сте редовна форма на обучение,защото вече не посещавате лекции и семинари.Нямате право на еднократна помощ в този случай.
Доставчикът може и да избере и освободена да бъде сделката,но ако са правени подобрения през последните 20 години,за което е ползуван ДК,вече тогава,ако с тази сграда са извършвани облагаеми и необлагаеми сделки,преценете каква да ви бъде корекцията на ДК по чл. 79,ал. 1 или 2.Ако обаче начислите ДДС при продажбата,се освобождавате от корекцията.По принцип какво ще изберете,вие ще прецените.
Предполагам са ви отхвърлили и д1 и д6.Вие предполагам  в предишните месеци сте вписвали данъка за месеца,за който са и осигуровките,а сте отбелязвали правилна дата и затова не са ви отхвърляли д6.Сега за първи път сте отбелязали 31.08,а това е текущ месец.Не знам само защо за 07 чак сега декларирате д1 и д6,те са били до 25.08 включително.Не знам дали вече ще ги приемат без санкция.
Г-жо Керчева,обезщетението се отнася за период непосредствено след съкращението.Не може след това.МТСП дават неправилен отговор,че обезщетението се изплаща след обезщетението за временната неработоспособност,защото през това време човек не е бил в състояние да започне работа поради това,че не е бил рачботоспособен.Ако се изплати обезщетение за болнични през това време,после ги връщат с лихвите.
Бях в болнични от 15.08.2011г. до 08.09.2011г.включително. Съкратиха ме от 01.09.2011г.на основание чл.106,ал.1,т.2 от ЗДСлужител.Начислиха ми обезщетение за оставане без работа 2 месеца от 01.09.2011г. до 31.10.2011г.вкл.на основание чл.106,ал.2 от ЗДСлужител. Не са ми начислени болничните от 01.09.2011г-08.09.2011г.Не трябваше ли когато ми свършат болничните от тогава да ми начислят обезщетението за 2 месеца?
asyamaya
23 Май 2013, 13:04

 
Ася Иванова  оценка -1Съгласно Чл. 42. , ал.2 от КСО, Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия, или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.
Следователно, правилно не Ви е изплатен болничният за периода от 01.09. до 08.09.2011 г., защото за този период Ви е изплатено обезщетение за оставане без
В конкретния случай временната неработоспособност е започнала преди прекратяването на ТД.Самият ТД се прекратява с изтичане на предизвестието.Няма как да не се изплати обезщетението за временната нетрудоспособност.Н е смесвайте настъпила временна неработоспособност след съкращение със тази,която е настъпила по време на действащ ТД.
Ако не сте ползували ДК нито по покупката,нито за подобрения за сградите,то тогава не правите корекция на ДК.Корекцията се прави във връзка и с чл. 80,ал. 1,т. 3 от ЗДДС.Дали са стоки или ДМА няма значение,за недвижимите имоти се прави корекция в 20-годишен срок от ползуването на ДК.А ако трябва корекция,трябва да прецените къде сте в чл. 79 от ЗДДС.
Обезщетение за оставане без работа в случай на временна неработоспособност
Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат
Трудово право
   Моля за вашия отговор на следния казус, който възникна в предприятието ни при извършване на съкращение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а именно: На служител е връчено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ на 4 април т.г. На следващия ден - 5 април, лицето излиза в болнични. След изтичане срока на предизвестието трудовото правоотношение на служителя е прекратено със заповед на работодателя от 4 май 2011 г. Служителят ползва болнични до 4 май с.г. Работодателят е изплатил всички обезщетения за временна неработоспособност до деня на уволнението му, т.е. до 4 май 2011 г. включително. Следва ли работодателят да изплати обезщетение на това лица за оставане без работа за срок от 1 месец на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Ако отговорът е положителен, от коя дата трябва да се счита дължимо това обезщетение?

   Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение на изброените в тази алинея основания, сред които е и чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 (поради съкращаване на щата), работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор на лицето може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.
От информацията, съдържаща се във въпроса, става ясно, че трудовото правоотношение на служителя е прекратено на едно от изброените в ал. 1 на чл. 222 от Кодекса на труда основания, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 - съкращаване на щата. От изложеното във въпроса става също така ясно, че временната неработоспособност на уволнения служител е настъпила преди прекратяване на трудовото му правоотношение. При това положение, ако трудовото правоотношение на лицето е било за неопределено време, работодателят е бил длъжен да се съобрази с чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща на лицето до пълното възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. В конкретния случай възстановяването на работоспособността съвпада с датата на връчване на заповедта за уволнение.
При отговора на този въпрос е необходимо да се има предвид и чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Тази разпоредба определя в кои случаи не се дължи обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. От тази разпоредба става ясно, че когато едно лице получава обезщетение за временна неработоспособност, то не би могло да получи едновременно с това и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за оставане без работа.
С оглед разгледаните законови разпоредби отговорът на поставения въпрос е следният:
В случай че и след възстановяване на работоспособността му лицето продължава да е без работа за срок от един месец, то има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. За да му бъде изплатено това обезщетение след възстановяване на работоспособността, лицето ще трябва да представи на последния си работодател трудовата си книжка за констатация, че не е започнало работа по трудов договор в едномесечен срок след уволнението и спиране изплащането на болничния лист, т.е. след приключване на отпуска за временна неработоспособност.
На последно място, трябва да се има предвид, че трудовото правоотношение на служителя е прекратено по време на ползване на законово разрешен отпуск. Поради това работодотелят би трябвало за се е съобразил с разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и преди да прекрати трудовия договор, да е взел разрешението на инспекцията по труда.
Това е ,ако лицето не ползува обезщетение по чл. 222,ал. 1 от КТ.Това обезщетение се дава само за месеца,следващ месеца на съкращаването от работа.Как ще подадете Д1 едновременно за временна нетрудоспособност и за обезщетение по чл. 222,ал. 1 от КТ.Не се полагат в един и същ период 2 обезщетения.Още по-малко осигурено за пенсия и едновременно за временна нетрудоспособност.
Защото лицето вече освен че не е осигурено за ОЗМ,болничният не подлежи на изплащане.Длъжностното лице,приело такъв болничен,носи и имуществена отговорност.Болничния трябва да бъде занесен на изателя за анулиране.