Ако е отказан ДДС и данъчната основа също е данъчно непризната, то съгласно чл. 26, т. 3 от ЗКПО, сумата на това ДДС ще е данъчно непризната и ще формира постоянна разлика. Постоянните разлики нямат обратно проявление. Посочили сте си сумата по РА в увеличение правилно през 2013-та и забравяте за нея оттук нататък.

Ако правилно предполагам, че по тези фактури, по които не са Ви признали ДДС и разход, имате висящо задължение към доставчици, на което давността изтича през 2014-та, то отписвате задължението на приход и повече не преобразувате по текста на чл. 46, ал. 2 от ЗКПО или не отписвате, но по силата на т. 1 от ал. 1 на същия чл. 46 преобразувате финансовия резултат в увеличение.

Дано съм разбрала правилно дилемата Ви

На какво основание е направено увелчението в 2013-та - член, алинея, точка?

Нима самото невнасяне на ОВ е подсъдно?
Както чета текста на чл.255, аз поне разбирам, че ако най-прилежно си декларирам с подаването на Д6 дължимите ОВ и Данък по чл.42/49 от ЗДДФЛ, то тогава не би трябвало да имам пробем с НК, тъй като действията по физическото невнасяне не подападат в хипотезата на "укриването" на осигуровки!
Имам предвид, че фирмата редовно си е сключила трудови договори, начислява си и си изплаща работните заплати. Редовно и коректно се подават Д1 и Д6, но просто не внася ОВ!
[/quot
Е нема що,много са коректни!