Можете да получавате имейл всеки път, когато публикуваме нова статия в секция "Статии от КиК Инфо" от раздела "Новини" по следния начин:

1) Влизате във профила си, а след това във Форум » Новини » Статии от КиК Инфо.

2) Натискате синия бутон "Действия".

3) От падащота меню избирате "Извести по имейл при новост" и потвърждавате своя избор.

Ако решите, че вече не желаете да получавате тези имейли, то повтаряте горните стъпки, като при последната избирате "Спри известяването по имейл", което се визуализира за всеки раздел, за който преди това сте указали известяване.

Внимание: Ще получавате уведомленията от сайта на имейла от регистрацията си.
В Държавен вестник брой 25 от 25.03.2025 г. са обнародвани ЗБДОО за 2025 г. и ЗБНЗОК за 2025 г. В тази връзка актуализирахме разделите:
Раздел ТРЗ
Раздел Данъчни
Раздел Счетоводни
Раздел Справочник
Раздел Нормативна база, където абонираните потребители могат да сравняват новите със старите версии на законите.

По-долу обобщаваме основните ТРЗ показатели, приложими от 01.04.2025 г., като обръщаме внимание, че за периода 01.01.2025 г. - 31.03.2025 г. важат ТРЗ показателите за 2024, с изключение на минималната работна заплата за страната (МРЗ), чийто размер от 01.01.2025 г. бе увеличен от 933 лв. на 1077 лв. Увеличението е в размер на 15.44%.

Увеличават се размерите на минималните осигурителни доходи (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Увеличението се състои в следното: тези, които са по-ниски от МРЗ за 2025 г., се изравняват с МРЗ и стават в размер на 1077 лв., а останалите остават без промяна. По-този начин за голяма част от дейностите МОД-овете от първата до последната колона са равни на 1077 лв. Виж таблица на МОД от 01.04.2025.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (вкл. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители) в размер на 1077 лв. Запазва се регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите да не определят окончателен размер на осигурителния доход за дейността по производство на непреработена растителна и/или животинска продукция.

Увеличава се максималният месечен размер на осигурителния доход от 3750 лв. на 4130 лв. Увеличението е в размер на 10.13%.

За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, тоест върху 538.50 лв (увеличение).

За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който е в размер на 1077 лв (увеличение).

Здравната вноска за безработните се изчислява на 43.08 лв. на месец (увеличение).

Има промени във вноските за фонд ТЗПБ по групи основни икономически дейности при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж таблица на ТЗПБ.

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ", "Безработица" и здравноосигурителната вноска. Виж Осигуровки и данъци (таблица).

Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).

Запазва се необлагаемият размер на ваучерите за храна от 200 лв. месечно за наето лице.
 
Времето в неплатен отпуск, което се зачита за осигурителен стаж, е до 30 работни дни за календарната година.

Обезщетения и болнични за 2025 г.

Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане в размер на 410 дни.

Запазва се размерът на втората година майчинство от 780 лв.

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лв. (без промяна), максимален размер – 107.14 лв (без промяна).


kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Абонамент за пълен достъп от тук.

Нова Класификация на икономическите дейности (КИД-2025) е обнародвана в „Държавен вестник“,  брой 106 от 17.12.2024 г., неофициален раздел със Заповед на председателя на НСИ № РД-05-950 от 29.11.2024 г.

КИД-2025 влиза в сила от 1 януари 2025 г. В тази връзка сме актуализирали справочника, където можете да търсите точните данни на дейността по име, код или части от тях тук.
През 2024 година бяха приети промени в Закона за счетоводството относно критериите за задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори. В тази връзка в КиК Инфо сме актуализирали приложението за Проверка за задължителен одит.

Какви са промените

Първата промяна касае двойното увеличение на праговете за балансова стойност и активите и нетните приходи от продажби. Съгласно чл. 37, ал. 1 на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:

1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
а)  балансова стойност на активите - 4 000 000 лв.;
б)  нетни приходи от продажби - 8 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.

Втората промяна е отпадането на критериите за задължителния одит за акционерните дружества и командитните дружества с акции, които не са микро. С други думи критериите за задължителен одит на АД и КАД вече са приравнени с критериите на останалите дружества. 

Третата промяна касае одита на консолидираните отчети. Съгласно чл. 37, ал. 3 консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит. Независимо от изискванията по изречение първо, годишният финансов отчет на предприятие, който е извън критериите по ал. 1 и е включен в консолидация, не подлежи на независим финансов одит, когато:
1. нетните приходи от продажби в годишния финансов отчет на съответното предприятие не превишават 0,5 на сто от нетните приходи от продажби в консолидирания финансов отчет на групата, и
2. балансовата стойност на активите в годишния финансов отчет на съответното предприятие не превишава 1 на сто от общата стойност на активите в консолидирания финансов отчет на групата.
Това изключение не се прилага за индивидуалния годишен финансов отчет на предприятието майка.

За по-точното и лесно определяне на това дали едно предприятие подлежи на задължителен одит, както и неговата категория, съгласно Закона за счетоводството, в КиК Инфо сме създали приложенията:
➤ Проверка за задължителен одит
➤ Проверка за задължителен одит на ЮЛНЦ
➤ Проверка за категория предприятие по ЗСч
➤ Проверка за категория на група предприятия по ЗСч
През годината бяха направени изменения в Закона за счетоводството във връзка с определянето на категориите предприятия и групи предприятия. 

Правилното определяне на тези категории е важна счетоводна процедура, от която зависи формата на годишния финансов отчет и неговите задължителни елементи, възможностите за облекченията за микро- и малките предприятия, предвидени в закона, както и различните законови изисквания към големите и средните предприятия. За по-точното и лесно определяне на категориите в КиК Инфо сме създали изчислителни приложения, които са в съответствие със Закона за счетоводството:
➤ Проверка за категория предприятие по ЗСч
➤ Проверка за категория на група предприятия по ЗСч

Какви са правилата за определяне на категориите предприятия

Показателите за определяне на категориите предприятия, са регламентирани в чл. 19 от Закона за счетоводството.

Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 900 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 1 800 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души.

Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 10 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 20 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 50 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 100 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.

Големи предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 50 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 100 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.

Важно: Показателите по чл. 19 обаче не се прилагат самостоятелно, а в комбинация с правилата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, а именно:
(1) Промяна в категорията по чл. 19 се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.

Преходен режим за 2024

При определяне на категорията предприятие за 2024 година е предвиден преходен режим в Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за счетоводството (обн. - дв, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) Съгласно § 29, ал. 1 и ал. 2, предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2024 г. в съответствие с изменените чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2023 г. За целите на прилагането на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 22 се счита, че 2024 г. е първият отчетен период.

Преходният режим за 2024 също е предвиден в приложението ➤ Проверка за категория предприятие по ЗСч.

Какви са правилата за определяне на категориите групи предприятия

Показателите за определяне на категориите групи предприятия, са регламентирани в чл. 21 от Закона за счетоводството.

Малки групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите - 10 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 20 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Средни групи са групи предприятия, които не са малки групи, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите - 50 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 100 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.

Големи групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите - 50 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 100 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.

Категориите на групите предприятия могат да се определят и на основа на сбора на стойностите на показателите съгласно индивидуалните годишни финансови отчети на предприятията от групата, съставени към 31 декември на текущия отчетен период. В този случай при определяне на категорията на групата праговете на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби по ал. 2, 3 и 4 се увеличават с 20 на сто.

Важно: Показателите по чл. 21 не се прилагат самостоятелно, а в комбинация с правилата в чл. 22, ал. 1 и ал. 2, а именно:
(1) Промяна в категорията по чл. 21 се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

Преходен режим за 2024 и за категориите групи предприятия

При определяне на категорията групи предприятия за 2024 година също е предвиден преходен режим в Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за счетоводството (обн. - дв, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) Съгласно § 29, ал. 1 и ал. 2, предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2024 г. в съответствие с изменените чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2023 г. За целите на прилагането на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 22 се счита, че 2024 г. е първият отчетен период.

Всички тези правила, както и преходни режими за категории предприятия и за категории групи предприятия са заложени в приложенията:
➤ Проверка за категория предприятие по ЗСч
➤ Проверка за категория на група предприятия по ЗСч
На сайта е публикуван новия календар с работните и почивните дни за 2025 г.

От тук можете да изтеглите в PDF календара на КиК Инфо за 2025 на български език, а на английски - от тук.

Годината ще има 249 работни дни и 1992 работни часа. Официалните празници за 2025-та година са:
➤ Нова година - 1 януари (сряда)
➤ Освобождението - 3 март (понеделник)
➤ Великден - 20 април (почива се от 18 до 21 април вкл.)
➤ Ден на труда - 1 май (четвъртък)
➤ Гергьовден - 6 май (вторник)
➤ Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура - 24 май (събота), почива се на 26 май
➤ Ден на Съединението - 6 септември (събота), почива се на 8 септември
➤ Ден на Независимостта - 22 септември (понеделник)
➤ Коледа - 24, 25 и 26 декември.

Съгласно Кодекса на труда, когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) представи в Министерството на финансите своето становище относно предложенията за изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност, както следва:

I. Относно: Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за
предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси

В изготвения проект на ЗИД на ЗДДС от МФ в § 34 чрез нова ал. 11 в чл. 123 е предложено да се въведе задължение за всички регистрирани по ЗДДС лица, включително и неупражняващите дейност, включително и физическите лица, регистрирани по ЗДДС, да предоставят на тримесечна база следните две суми поотделно:
  • общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно
    тримесечие с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-
    голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване;
  • общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите
    счетоводни стандарти.
АССП не подкрепя предложените промени, защото считаме, че това ще доведе до значително
увеличаване на административната тежест за бизнеса и счетоводителите. Данъчнозадължените лица, които са предприятия, вече декларират тези данни веднъж годишно в НСИ с подаването на Годишният отчет за дейността. За да се декларират посочените данни, е необходимо всеки път преди подаването им да се направи инвентаризация на всички дълготрайни активи, стоки, продукция и материални запаси, след което да се направят необходимите изчисления, попълване и подаване на необходимата декларация. Инвентаризацията е процедура, която Законът за счетоводството (чл. 28) изисква да се извършва минимум веднъж годишно. За малките предприятия, които са над 90% от предприятията в България, тази процедура обикновено се извършва веднъж годишно във връзка с годишното счетоводно приключване. С посоченото предложение в законопроекта задължението за задължителна инвентаризация се увеличава на минимум четири пъти годишно и то в много кратки срокове, а именно до края на месеца следващ тримесечието.

Считаме, че е непосилно всяко лице, регистрирано по ЗДДС, да направи инвентаризация на тези активи, след това да направи необходимите изчисления, за да декларира посочените две суми към края на всяко тримесечие. За годишната инвентаризация на тези активи срокът би бил до 31-ви януари на следващата година, който срок е твърде кратък, предвид това, че срокът за годишното приключване е до 30-ти юни на следващата година. Кратките срокове поставят в риск данъчнозадължените лица от деклариране на непроверени и неверни данни, което влече след себе си глоби и санкции.

Освен значително увеличената административна тежест, считаме че целите, които се поставят в мотивите на законопроекта за изискването на декларирането на тези две общи суми (на дълготрайни активи и материални запаси), не могат да бъдат постигнати, а именно: В разрез с посоченото в мотивите към законопроекта на база на тези две общи суми не може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срокът за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки, нито да се прави извод за показателя „рентабилност“ на база активи и доколко една дейност е ефективна. Тези две общи суми не могат да бъдат критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди, дали има извършване на плащания в брой, начина на третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори и други, както е посочено в мотивите към законопроекта.

Всички тези подробни данни и обстоятелства данъчнозадължените лица декларират при всяко
данъчно ревизионно производство. Затова считаме, че допълнителното деклариране на тримесечна база на тези общи суми ще утежни административната тежест за бизнеса и счетоводителите, която отбелязваме, че в последните години се увеличи многократно.

II. Относно: § 50. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:
„Глава двадесет и първа „б“ Специални режими за малки предприятия, чл. 168в, ал. 1, т. 4


В член 168в, ал. 1, т. 4 доставките на недвижими имоти вече изрично са включени в задължителния оборот за регистрация по ЗДДС. Предложението ни е да уточните в т. 4, че става въпрос за доставки на недвижими имоти, които са облагаеми с ДДС.

III. Относно: §52. В чл. 176 се създава се т. 7:„7. привидно извършва независима
икономическа дейност.“


Предлага се компетентен орган по приходите да може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което привидно извършва независима икономическа дейност. Подкрепяме предложението, но само ако се създаде ясно и недвусмислено определение за „привидно извършване на независима икономическа дейност.“, защото в противен случай се създават съществени правни и финансови рискове за коректните данъчно задължени лица, които могат да бъдат дерегистрирани по ЗДДС на база на това основание.
Парламентът прие на второ четене промените в Закона за счетоводството, с които съществено се завишават праговете за задължителен финансов одит. Промените са плод на дългогодишните усилия на АИКБ за облекчаване на малкия бизнес. Първоначално предложението бе внесено на второ четене в бюджетната комисия от народния представител Делян Добрев и в последствие гласувано в пленарна зала. Увеличават се критериите, както следва: от 2 млн. на 4 млн. лева балансова стойност на активите, от 4 млн. на 8 млн. за нетни приходи от продажби. Третият критерий - за среден брой служители от 50 души, остава непроменен. Финансовият министър Людмила Петкова посочи, че с гласуваните по-високи прагове за активи и приходи само 2 850 малки фирми ще останат със задължение да дават отчетите си на независим одит. В момента броят им е около 6 800. Така на практика около 4 000 малки предприятия ще бъдат освободени от административната и финансова тежест задължително да наемат външен одитор за своите годишни финансови отчети.

“Почти 10 години бяха нужни на българското Народно събрание, за да изпълни частично препоръките на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент, която посочва, че годишните финансови отчети на малките предприятия не трябва да бъдат предмет на задължителен одит, за да се избегне значителната административна тежест, която създават”, коментират от AИКБ.

След обнародване на промените в Държавен вестник ще актуализираме Проверката за задължителен одит в КиК Инфо.

Същевременно бяха въведени и по-високи стойности на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им. Идеята е по-високите прагове да доведат до намаляване на разходите и облекчаване на административната тежест в най-голяма степен за микро- и малките предприятия. Според оценките на финансовото министерство приблизително 3 700 предприятия ще сменят категорията си от малки на микропредприятия до общо 428 330 броя и 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия до общо 22 796 броя, като голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. Броят на големите предприятията се очаква да намалее от 739 съгласно действащото в момента законодателство на 594 при прилагане на новите предложения.

След обнародване на промените в Държавен вестник ще актуализираме Проверката за категория предприятие съгласно Закона за счетоводството.

Депутатите приеха и промени, с които предприятията се задължават да включват в доклада за дейността си и отчет за устойчивостта. С приетите поправки бе въведено и задължението най-големите фирми в България да изготвят доклади за устойчивост, или ESG доклади, към своите финансови отчети. Разчетите на Министерство на финансите са, че около 780 български фирми ще бъдат задължени да изготвят отчет за устойчивостта, като тази бройка трябва да бъде достигната поетапно до 2026 г.
С изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), обнародвани съответно в Държавен вестник (ДВ) бр.60 от 14.07.2023г., ДВ. бр.82 от 29.09.2023г., ДВ. бр.84 от 06.10.2023г., са направени законодателни промени насочени към създаване на по-ефективни механизми  за борба срещу  изпирането на пари. Необходимостта от тези промени е свързана с хармонизация с международните стандарти и осигуряване на съответствие с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за преодоляване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и с недостатъците на българското законодателство, установени с приетия на 18.05.2022 г. доклад на комитета MONEYVAL.

В брой 14 от 16.02.2024 г. на ДВ е обнародвана Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от ЗМИП ("Наредбата"). Наредбата е издадена на основание чл. 9б, ал. 8 от ЗМИП и цели да регулира условията и реда за вписването в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на определени категории лица ("Регистъра").

Задължени лица за вписване в Регистъра

Кръгът от лицата, които подлежат на задължително вписване в Регистъра, съгласно Наредбата, са лицата, предоставящи по занятие дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, а именно:

1. адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;

2. услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;

3. услуги по доверително управление на имущество или на лице по т. 2, включително:

а) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;

б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;

в) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти.

Необходимо ли е да се регистрират счетоводните предприятие по реда на Наредбата, в случай, че не осъществяват по занятие нито една от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП?

Към нас постъпиха множество запитвания дали счетоводните услуги попадат в посочената хипотеза и дали за счетоводните предприятия, които не предоставят по занятие нито една от конкретизираните дейности в Наредбата и чл. 4, т.16 от ЗМИП, възниква задължение за вписване в Регистъра.

Счетоводните предприятия за своята основна дейност са задължени лица, не по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, а по т. 13 от същия член, като лица, "които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси".

Ако счетоводно предприятие не предоставя адрес, но разполага с пълномощно, за да подава данъчни и осигурителни декларации и документи на дружеството считаме, че това счетоводно предприятие не попада в нито една от дейностите посочени в чл. 4, т. 16, включително не попада в чл. 4, т. 16, буква “а“ – “предоставя други услуги за функционирането на юридическото лице” и съответно не подлежи на вписване в Регистъра. Това е така, защото само подаването на декларации в съответните институции не означава за едно дружество, че то функционира. Като пример може да се посочи задължението за подаването на т. нар. нулеви ДДС декларации, което произтича по силата на закона, дори и за нефункциониращите дружества.

За да е задължено едно лице да се впише в новия регистър, то това лице първо трябва е задължено лице по т. 16 от чл. 4 на ЗМИП, а лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги подлежат на регистрация, не по т. 16, а по т. 13 от чл. 4 на ЗМИП.

Ако логиката на законодателя бе, че само наличието на пълномощно за подаване на декларации в НАП и НОИ, правеше счетоводните предприятия, задължени лица едновременно както по т. 13, така и по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, то те априори биха били задължени лица едновременно по двете точки за една и съща дейност, което би било напълно нецелесъобразно. Затова считаме, че за счетоводните предприятия, които извършват само дейности по чл. 4, ал. 13, не възниква задължение за вписване в новия регистър.

Цитат
Счетоводните предприятия, като задължени лица по чл. 4, т. 13 от ЗМИП, следва да прилагат определени процедури при обслужването на своите клиенти, за да изпълнят изискванията на закона, за които можете подробно да прочетете тук.
Ако обаче счетоводно предприятие предоставя по занятие, освен дейности по т. 13, но и дейности по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, то следва да се впише във вече създадения публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, които по занятие предоставят някоя от услугите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП тук. Регистърът осъществява обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Начин на вписване в регистъра

Вписването в регистъра се извършва въз основа на подадено заявление до Министъра на правосъдието – заявлението е по образец и съгласно приложение № 1 от Наредбата. Начинът за на вписване в регистъра е значително улеснен и следва да се извърши дистанционно. Заявленията и документите относно подлежащи на вписване обстоятелства да се подават само по електронен път посредством електронна услуга, достъпна на интернет страниците на Министерство на правосъдието и Портала за електронно управление. Заявленията следва да се подават чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или чрез средство за електронна идентификация съгласно Закона за електронното управление.

За вписване в регистъра се дължи такса, която е в размер от 50 лева. (според т.62х от Раздел „Г. Такси, събирани от Министерството на правосъдието“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерство на правосъдието).

Срок за вписване в регистъра

Всички лица, подлежащи на регистрация, трябва да организират своето вписване в Регистъра в двумесечен срок от влизане в сила на Наредбата, а именно от 20 март 2024 г., който срок изтича на 20 май 2024 г.

Санкции свързани с неизпълнение на задължението за вписване

Предвидени са санкции, които ще бъдат налагани на лицата, които извършва по занятие някоя от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, без да е вписан в регистъра

Ако деянието не съставлява престъпление, нарушителят се наказва глоба в размер от  2000 до 10 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от  5000 до 50 000 лева за юридическо лице.

При повторно нарушение  санкцията е глоба в размер от  4000 до 20 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от  10 000 до 100 000 лева за юридическо лице. Значителни са и санкциите при констатирани тежки и системни нарушения.

Регистрационен режим за извършване на дейност

От съществено значение е обстоятелството, че е въведен регистрационен режим за извършване на дейностите изрично посочени в чл. 4, т. 16 от ЗМИП – видно от чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

Дейност по занятие

Видно от чл. 1 от Наредбата, както и от чл. 9б от ЗМИП, към който тя препраща, лицата, които следва да се регистрират в новосъздадения публичен регистър към Министъра на правосъдието, не са конкретно посочени.

Опит за прецизиране на кръга от задължени лица може да се извърши чрез тълкуване едновременно на разпоредбите на ЗМИП и Наредбата, но е очевидно, че в Наредбата няма професионално категоризиране и конкретно посочване на лица, извършващи горепосочените дейности. Обединяващо звено е начинът, по който тази дейност се извършва, а именно – "по занаятие".

В правната доктрина и практика обикновено се приема, че това е дейност, което се извършва системно, с цел придобиване на доход, извършват се определени дейности в свой частен интерес, дейността е обвързана с поемането на риск и е с намерение да бъде източник на доход. В ЗМИП (за разлика от други закон, като например Търговския закон),  терминът "по занаятие" е легално определен.

Според § 5. От Допълнителните разпоредби на ЗМИП: "Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно".

Горецитираният текст въвежда презумпция за това кога една дейност се извършва "по занятие", което от своя страна подпомага прецизирането на обхвата на лицата, засегнати от Наредбата. Същевременно § 5. От ДП на ЗМИП е предвидено изключение от предвидената предпоставка за преценка за извършване на дейност по занятие, с оглед на вписване предмет на дейност на търговеца, като му е предоставена възможност да  докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.

Може да се приеме, че лицата, задължени да се регистрират по Наредбата, могат да имат всякаква професия, но обединяващото ги звено е вида на дейността (чл. 4, т. 16 от ЗМИП) и дали тя е "по занаятие". Това означава, че лицата, които биха подлежали на регистрация, трябва сами да преценяват, с оглед извършваната от тях дейност дали да заявят в вписване в регистъра. 

По този повод и с оглед разпространената практика на множество адвокати в страната, свързана с регистрация на търговски дружества, Висшият адвокатски съвет отправи искане до министъра на правосъдието за тълкуване и становище дали адвокатите и адвокатските дружества, които извършват по занятие дейности по занятие по чл. 9, т. 16 от ЗМИП, следва за подадат заявление за регистрация в регистъра по чл. 9б, чл. 8 от ЗМИП. В становището от Министъра на правосъдието, получено с писмо с вх. номер 714 от 28.03.2024 г., е посочено следното: "В обхвата на разпоредбата на чл. 4, т. 16 от ЗМИП попада широк кръг от лица, които извършват по занятие посочените дейности, като в разпоредбите на чл. 4, т. 16 и чл. 9б ЗМИП не се съдържа изключение от задължението за регистрация на лицата, които упражняват адвокатска професия и извършват изброените дейности, посочени в чл. 4, т. 16 ЗМИП. Същевременно не всички адвокати извършват по занятие дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП".


адв. Теодор Тотев, ATALAW
Катя Крънчева, КиК Инфо
Здравейте, ще го оправим, но моля изпратете ни една такава генерирана бланка с проблем на office@kik-info.com, защото при нас при тестовете не можахме да симулираме такъв проблем.
Здравейте, приложението за фактуриране не издава стокови разписки.
Справочник: Списък на стоки с висок фискален риск

Наредба Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България

1.Въпрос: В кои случаи задължително се декларират предварително данни за превоз на
стоки с висок фискален риск?

Отговор: Разпоредбите на чл. 8 - 12 от Наредбата се прилагат в случаите, когато превозът се осъществява с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превозите:
1. за крайно потребление;
2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от лицето;
3. за обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато
стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг (нето) или литра и/или
стойността на стоките е в размер до 5000 лв. без данък върху добавената стойност, а когато стоките,
предназначени за всеки отделен обект, са в мерна единица, различна от кг или литър - до 5000 лв.
без данък върху добавената стойност;
4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на
информация за доставките по реда на друг закон.

Изключенията са дефинирани в чл. 13. (1), т.1-4 от наредба Н-5 от 29.09.2023 г.

Важно! При изследване на различните хипотези за изключенията, водещо е транспортното
средство да е с товароносимост над 3,5 тона.
Възможни са следните примерни хипотези за изключения:
- до 500 кг. и над 5000 лв. – не се декларира
- до 500 кг. и до 5000 лв. – не се декларира
- над 500 кг. и до 5000 лв. – не се декларира
- над 500 кг. и над 5000 лв. – декларира се

Примерен въпрос:
До 500 кг и/или 5000 лева без ДДС (уточняване дали хипотезите следва да са кумулативно налице или
алтернативно). В тази връзка стока с тегло от 600 кг на стойност 4 000 лв., която се превозва с транспортно
средство над 3.5 тона подлежи ли на предварително деклариране
Отговор:
В израза „До 500 кг и/или 5000 лева без ДДС“ се съдържа и отговорът на въпроса. Използвано е „и/или“ т.е.
поотделното или заедното реализиране на една от двете хипотези води до отпадане на задължението за
предварително деклариране.
- Стока с тегло от 600 кг., на стойност 4 000 лв., която се превозва с транспортно средство над
3.5 тона, не подлежи на предварително деклариране (и може да се декларира доброволно, с аргумент чл.127и, ал.14 от ДОПК).

2.Въпрос: Мога ли да декларирам доброволно данни за превоз на стоки?

Отговор: Можете да се възползвате от опцията за доброволно деклариране, съгласно глава трета от наредба Н-5 от 29.09.2023г.

3.Въпрос: Как се достъпва услугата?

Отговор: През Портала за електронни услуги на НАП чрез квалифициран електронен подпис (КЕП). Услугата е с пълен и частичен достъп за всички физически и юридически лица, които са подали „Заявление за ползване на електронните услуги на НАП от задължено лице“ или „Заявление за ползване на електронните услуги на НАП от упълномощено лице“ и избрали група „Фискален контрол“. Вижте повече в е-Портала на приходната агенция.

Клиентите сами решават кого да упълномощят за подаването на данните през е-услуга.

Услугата предоставя възможност на двама или повече служители (упълномощени лица) да
въвеждат данни по едно и също време за един декларатор (дружество).

При въпроси, свързани с упълномощаване за ползване на е-услуги и/или с достъп до е-услуги, в
т.ч. и услугата за предварително деклариране на данни, следва да се обръщате към
Информационния център 0700 18 700; +359 2 9859 6801; infocenter@nra.bg.

4.Въпрос: Възможно ли е автоматизирано подаването на данни чрез услуга от типа „система-система“ чрез използване на софтуерен ключ (API ключ).

Отговор: Потребителите могат да ползват електронната услуга чрез публичен приложнопрограмен интерфейс (API), като поискат API ключ чрез услугата „Ново заявление за достъп до АPI“, достъпна с електронен подпис в е-Портала на приходната агенция.


При технически въпроси/проблеми относно XSD-схеми и ползването на API, следва да се
обръщате към Информационния център на НАП: 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg.

5.Въпрос: Как да реагирам при получено съобщение за системна грешка?

Отговор: В случай, че не можете да достъпите съответна екранна форма и/или се визуализира съобщение за грешка - проблемът може да е свързан с:
- мрежовата Ви среда или временен;
- технологичното време за обработка и синхронизиране на данните;
- кеша на браузъра - изчистването на кеша се извършва през настройките за Поверителност
(Privacy) или История (History) в менюто Настройки (Settings) или Опции (Options); вижте как
става на този линк https://help.superhosting.bg/clear-the-cache-ie-firefox-chrome.html.

При технически проблем, потребителят на услугата следва да има издадено УНП, което ведно с
ЕИК да изпрати на fisc.control@nra.bg.

6.Въпрос: Кои са най-често срещаните грешки при попълване на данни?

Отговор: Възможни са следните грешки:
- грешка при използване на copy/paste - при използване на copy/paste, освен разрешените
символи, в полето за въвеждане попадат такива, които не са позволени за съответния елемент и те объркват проверката - системата отчита грешка при въвеждане на данни.
- грешка при въвеждане на VIN - префикса пред числата следва да е с латински букви; също
VIN следва да е валиден - валидността на VIN можете да проверите на сайта на ЕК:
https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg

7.Въпрос: Как се извършва коректна справка по УНП (при опит за корекция/потвърждаване/
анулиране)?


Отговор: За да се визуализира конкретно УНП, следва:
- да дефинирате правилно периода, т.е. издаденият УНП да попада в зададения във филтъра
период /например: няма как издаден УНП от 02.01. да се визуализира в справка за 03 – 04.01.2024г./
- да обърнете специално внимание на филтъра (да не се бърка УНП с вх. номер).

8.Въпрос: Задължителни ли са за попълване данните в поле бруто/нето?

Отговор:- данните в поле за нето количество е задължително, като стойността е за цяло количество,
а не за килограм;
- данните в поле бруто количество не е задължително.

9.Въпрос: Визуализира ли се стойността (въведена през е-услугата) в протокола за извършен
фискален контрол?

Отговор: Стойността, декларирана през е-услугата, не се визуализира в протокола.

10.Въпрос: Възможно ли е да има разминаване при номенклатурата на стоките?

Отговор: Не може да има разминаване, т.к. стоките в списъка от номенклатурата са подредени по код и наименование, съответстващи на стоките от комбинираната номенклатура по Регламент №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура в Общата митническа тарифа.

Можете да проверите, дали Вашата стока е с висок фискален риск в Списъка със стоки с висок фискален риск.

11.Въпрос: Когато доставката завършва на територията на друга страна-членка на ЕС и в
превозното средство има стока за двама различни клиенти, как се декларира превоза?


Отговор: Възможни са следните хипотези:
1. Един УНП – деклариране при натоварване на стока от един и същи адрес за няколко
получатели и системата генерира един УНП. УНП ще бъде служебно потвърден при
осъществяване на фискален контрол от органите по приходите преди транспортното
средство да напусне територията на Р България.
2. Няколко УНП – деклариране при натоварване за всеки получател, независимо, че превозът
е един. Всички УНП се съобщават на водача на транспортното средство и той ги предоставя
на ОП при проверката. В случая всяко натоварване съответства на конкретен получател и
служебно ще се потвърди изпращането на превоза за всяко УНП.

Ако деклараторът след напускане на страната на ТС, не вижда в системата (справки) УНП със
статус „служебно потвърден“, следва да уведоми звеното по фискален контрол на (+359 2) 9859
6809; 0700 18 700/ меню 7 или на fisc.control@nra.bg.

12.Въпрос: В случай, че транспортът е организиран от спедитор, в данните за превозвач кои
данни се посочват – на превозвача или на спедитора или и на двете?


Отговор: Посочват се данните за превозвача - № на МПС, а за спедитор, ако е известен.

13.Въпрос: Транспортира се стока до склад на логистична фирма и от там логистичната
фирма разнася стоката по различни обекти. Как се декларира в този случай?


Отговор: Съгласно чл.127и, ал. 3 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката
предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на
натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване.

В случаите, в които стоката се премества от един склад в друг, собственост на едно и също
задължено лице и няма промяна в собствеността на стоката, превозът не е задължително да се
декларира.

При деклариране на превоз, в случай, че е известно последващо претоварване на стока,
деклараторът може да въведе данните за претоварването в съответната секция.

14.Въпрос: Кой и кога декларира данните?

Отговор:
1. При движение на СВФР от ЕС към Република България
Лицата по чл. 8, ал. 1 от Наредбата - получателят или купувачът/придобиващият в тристранна
операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки:
- декларират данни за превоза на стоката до влизане на транспортно средство на територията на страната.
- потвърждават най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото
на получаване/разтоварване. При въведени повече от един адрес/дата и час на
получаване/разтоварване на стоките, потвърждаването се извършва след получаване/разтоварване на последния адрес. Когато превозът завърши на мястото в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.

Не се потвърждава стока при констатирана разлика в случаите по чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Следва да се уведоми звеното по фискален контрол съгласно чл. 8, ал. 5, т. 1 и 2.

2. При движение на СВФР от Република България към ЕС
Лицата по чл. 9 от Наредбата - доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки:
- декларират данни за превоза на стоката преди започване на натоварването на транспортното
средство.
- потвърждават изпращането на СВФР, след като ТС напусне територията на страната.
Потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на напускането на територията на страната, а когато напускането е в неприсъствен ден – до края на първия присъствен ден.

ВАЖНО! Лицата по чл. 9 потвърждават изпращането на СВФР само в случаите, в които няма
служебно потвърждаване, извършено от служител на фискален контролен пункт;
Статусът на УНП се проверява чрез функционалност Справка.

3. При движение на СВФР на територията на Република България (доставки в страната)
Лицата по чл. 10 от Наредбата:
- декларират данни доставчикът или продавачът на стоката преди започване на
натоварването на транспортното средство.
Когато превозът е предназначен за повече от един получател/купувач, данните за всеки един от тях се вписват в една декларация на отделни редове. Системата генерира за всеки един от получателите отделен УНП.
- потвърждават получаването на стоките получателите/купувачите, най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.

4. При движение на СВФР от трета страна към Република България
Лицата по чл. 11 от Наредбата:
- декларира данни вносителят преди продължаване на превоза на територията на страната,
след приключване на митническия режим и вдигане на стоката.
- потвърждаването на получаването се извършва след пристигане на стоката на мястото на
получаване/разтоварване от вносителя или от получателя, когато е различно от вносителя
лице, най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/
разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от
едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.

15.Въпрос: Трябва ли да декларирам превоз на СВФР при ВОП и ВОД, когато транспортът
при получаването и изпращането на стоките е само железопътен, воден или въздушен, т.е. не
се използва шосеен транспорт?

Отговор: Не подлежи на деклариране превоз на СВФР, който се извършва чрез воден, железопътен и/или въздушен транспорт и не се налага претоварване на стоката на транспортно средство на територията на страната.

В случай на претоварване от въздушен, железопътен и воден транспорт, съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1-5 от Наредба Н – 5 в системата за предварително деклариране е налично поле, в което може да се посочи вида транспорт (въздушен, железопътен, воден), от който започва
претоварването. Няма полета за посочване на индивидуализиращите данни на транспортното
средство (влакова композиция, кораб, самолет), от което се извършва претоварването. Посочват се данните на пътното транспортно средство, на което се претоварва СВФР.

16.Въпрос: Кой декларира ден и час на доставка, за да могат органите на НАП да са на място за проверката? Досега това го правеше водачът на транспортното средство след като го пломбираха на границата.

Отговор: По силата на действащата Наредба Н – 5 съгласно чл. 8, ал. 1 при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга страна, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната. В чл. 8, ал. 2 са посочени данните, които следва да се декларират.

На водача на ТС е предоставена възможност да подаде на границата писмена декларация
(приложение № 6, чл.14, т. 1 от Наредбата), в която да промени/уточни часа на получаване на
стоката. След извършени срещи с бизнеса, прилагайки партньорския подход със задължените лица се предвижда законодателна промяна, а именно отпадане на задължението за деклариране на часа на получаване/разтоварване на стоката.

В портала на МФ за обществено обсъждане е публикуван Проект на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България

17.Въпрос: Дружеството ни е купувач/получател на стоки с висок фискален риск. Получените
стоки подлежат на предварително деклариране съгласно наредба Н-5 от 29.09.2023 г.
Доставчикът/Продавачът не ги е декларирал преди натоварване на транспортното средство и няма генериран УНП в системата на НАП, съгласно чл. 10, ал. 1 от наредба Н-5. В този случай
купувачът, трябва ли да декларира получаването на стоките и как става това?

Отговор: Получателят следва да уведоми звеното по фискален контрол на (+359 2) 9859 6809; 0700 18 700/ меню 7 или на fisc.control@nra.bg.

18.Въпрос: Трябва ли да се декларира задължително регистрационен номер на камион ремарке или е достатъчно само на номер на камион?

Отговор: Задължително се декларират регистрационните номера и на камиона и на ремаркето, с които се извърша превоза на СВФР, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

19.Въпрос: При превоз, който започва от ЕС и завършва на територията на страната, ако бъде
декларирано повече от колкото е натоварено физически (при проблем във фабриката например, която не е успяла да натовари част от товара), трябва ли да се коригират килограмите и стойността в платформата?

Отговор: Ако транспортното средство не е влязло в Р. България се коригира с корекция на УНП, съгласно – чл.15, ал.1 от Наредбата.

20.Въпрос: Може ли деклараторът в системата на НАП (физическо лице с КЕП) при внос/ВОП
(придобиване) да не е служител на вносителя/получателя (деклариращото дружество)?

Отговор: ДА, стига да бъде упълномощено лице.

21.Въпрос: Какъв е допустимият толеранс от време, при който промененият час да не се декларира съгласно чл. 13, ал. 3, т.1 от ДОПК? (Например - деклариран час на доставка 12:00ч., стоката пристига в 12:45ч.)

Отговор: чл. 15, ал.2 от Наредба № 5 – подава се искане/уведомление на електронен адрес
fisc.control@nra.bg

22.Въпрос: При зареждане в търговската мрежа, е възможно транспортното средство да е
натоварено със стока за няколко клиента. Часът на получаване от всеки клиент е приблизителен, но не е възможно да е точен. Как се процедира в този случай, като се има предвид, че е невъзможно шофьорът да притежава електронен подпис и да променя часа на получаване за всеки отделен клиент от маршрута?

Отговор: След извършени срещи с бизнеса, прилагайки партньорския подход със задължените лица се предвижда законодателна промяна, а именно отпадане на задължението за деклариране на часа на получаване/разтоварване на стоката.

В портала на МФ за обществено обсъждане е публикуван Проект на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България

23.Въпрос: Каква е отговорността на двете лица - продавач и купувач, ако разтоварят стоката порано/по-късно от декларирания час на получаване?

Отговор: При нарушаване на забраната за разпореждане на стоката по време на фискалния контрол, освен налагането на административна санкция, се налагат и предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали.

При неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоз на стока или
несъответствие между предварително декларираното и установеното, при проверката вид и/или количество на стоката, в случаите по чл. 127и разпоредбите на ал. 1 - 6 от ДОПК, се прилагат по отношение на имуществото на доставчик или продавач/прехвърлител в тристранна операция, съответно първият доставчик във верига последователни доставки на стока с висок фискален риск.
Уважаеми потребители,

Платформата е актуализирана и подготвена за работа за 2024 година.

Препоръчваме да изберете годишен абонаментен план, чрез който най-изгодно ще имате пълен достъп до всички калкулатори и приложения в сайта.

Заплатете своя абонамент до 31.01.2024 г. на най-ниската ни цена от 11,89 лв. без ДДС на месец при годишен абонамент. След тази дата цената ще е 13,75 лв. без ДДС на месец при годишен абонамент.
 

Вярваме, че в условията на непрекъснато променящото се законодателство и растящите законови изисквания, за счетоводителите е важно да имат възможността да работят по-лесно, по-бързо и по-сигурно. Затова нашите продукти и услуги са лесни за разбиране и ползване, и винаги съобразени с актуалната нормативна база.

Приятна и ползотворна работа с КиК Инфо!


kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Платформа за данъци и счетоводство
Абонамент за пълен достъп от тук.
Календарът с работните и почивните дни за следващата година е публикуван на сайта тук.

Годината ще има 251 работни дни, които стандартно са 2008 работни часа, а празничните дни са 14.

Можете да изтеглите от тук календара на КиК Инфо за 2024 г. в PDF.

➤ Официалните празници са:
➤ Нова година - 1 януари (понеделник)
➤ Освобождението - 3 март (неделя), почива се на 4 март (понеделник)
Ден на труда - 1 май (сряда)
➤ Великден - 5 май (почива се от 3 до 6 май вкл.)
➤ Гергьовден - 6 май (понеделник)
➤ Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - 24 май (петък)
➤ Ден на Съединението - 6 септември (петък)
➤ Ден на Независимостта - 22 септември (неделя), почива се на 23 септември (понеделник)
➤ Коледа - 24, 25 и 26 декември (почива се от 24 до 25 декември вкл.)

Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Поради отправени въпроси към КиК Инфо относно това защо сме отбелязали 7 май 2024 г. като работен ден в календара, публикуваме становище на експерти от МТСП, според което 7 май 2024 г. е работен ден.

24.07.2023 ID:2109
Здравейте, 7 май 2024 почивен ден ли е, предвид това, че 6 май (Гергьовден) е почивен ден заради Великден.

Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалният празник 6 май-Гергьовден през 2024 г. е в понеделник и съвпада с втория ден на Великден. Тъй като официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. не съвпада със събота и/или неделя, чл. 154, ал. 2 КТ не може да се приложи и следователно 7 май – вторник 2024 г. е работен ден. ЛТ




kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Заяви абонамент за пълен достъп от тук.
Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия отправи предложения към министъра на финансите Асен Василев за намаляване на административната тежест към бизнеса и по-специално към счетоводителите, както и за осъвременяването на някои данъчно-административни процеси и процедури в НАП.

Предложенията бяха събрани след широка дискусия сред ПРОФЕСИОНАЛНАТА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ и обсъдени в Управителния съвет на Асоциацията.

“Години наред задълженията на счетоводителите, свързани с администрирането на данъците и осигуровките се увеличават, в следствие на което в професионалната счетоводна общност се натрупа едно нездравословно напрежение. Нашата цел е да се работи гладко и прогнозируемо, което ще рефлектира положително и върху служителите на НАП и ще освободи работен капацитет и на двете страни. Проблемите са трупани с години, считаме че е назрял моментът, в който да се предприемат действия.” посочват от АССП.

Ето и самите предложения:

1.   Удължаване на срока за подаването на месечните ДДС и Интрастат декларации

Предложение: Удължаване на срока за подаване на месечните справки декларации по ЗДДС и декларациите по система Интрастат от до 14-то число на следващия месец на до 20-число на следващия.

Мотиви: Увеличените ангажименти на счетоводителите, както във връзка със законодателството, така и във връзка с увеличените изисквания на НАП по ревизии и проверки. Често има месеци, в които работните дни до 14-то число са под 10 дни и точно в тези месеци документите в счетоводствата се получават със закъснение. Например през месец май 2021 година имаше само 7 работни дни до 14 май, време твърде кратко за получаване, анализ на облагането, самата обработка на документите, изготвяне на необходимите протоколи или отчети по ДДС, както и подаването на декларациите по ЗДДС и Интрастат в НАП. Считаме, че такава промяна няма да наруши приходната част на бюджета, но в същото време ще спомогне много за по-доброто организиране на бизнесите и техните счетоводства, ще разпредели по-равномерно натоварването на счетоводителите през месеца, ще намали стреса, както и възможността за пропуск и грешки. Промяната се налага и във връзка с увеличените ангажименти на счетоводителите по следенето на салда на каси и вземанията от подотчетни лица, собственици и управители и декларирането им в НАП при сума по-висока от 50 хил. лв.

2.   Във връзка с т.нар. нулеви ДДС декларации и нулеви Интрастат декларации.

Предложение: Оптимизиране на ангажиментите, свързани с подаването на т.нар. нулеви ДДС декларации и нулеви Интрастат декларации. За тях имаме две алтернативни варианта и предложения:

Вариант 1: При нулево ДДС или нулев Интрастат да отпадне задължението за подаване на декларация за ДДС, респективно Интрастат. Неподаването им да се отразява автоматично в системата на НАП като декларация с нулеви стойности. От няколко години този подход вече е възприет с неподаване на годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО на фирмите без дейност и работи добре. При този вариант данъчно задълженото лице няма да извършва никакви действия и е реално облекчение.

Вариант 2: При нулева ДДС или Интрастат декларация да може само с една отметка да се отметне в системата на НАП, че декларацията е нулева, без да има нужда да се качват или подават файлове.

При ревизиите и проверките НАП търси фактури от счетоводителите за услугата по подаване на нулеви ДДС-та, в същото време по ревизии не признава данъчния кредит на тези фактури, понеже фирмата нямала дейност. Много от счетоводителите не фактурират такива суми, защото не ги смятат за извършена услуга. Затова считаме, че Вариант 1, в който не се изискват никакви действия от страна на данъчно задълженото лице, е по-удачен, но и вторият вариант би спестил много време.

3.   Относно Справката по чл.73, ал. 6 от ЗДДФЛ

Предложение: Засечка на лицата от справката само по ЕГН или ЛНЧ в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Мотиви: Справката обхваща данните за цялата година и се подава на годишна база до 28-ми февруари на следващата година. Основният ни и най-голям проблем с тази справка, че след подаване тя много често е отхвърлена, ако на някой чужденец има буква или част от име сложено на различно квадратче или лицето е сменило своята фамилия поради брак или развод и затова данните в името на лицето с ЕСГРАОН не съвпадат. При всеки такъв случай ние звъним на националния телефон на НАП за откриване на грешките, от където уточняваме точното име по телефона, което може и се предаде отново грешно и така накрая след няколко опита подаваме справката. Предложението ни е засечката да е само по ЕГН или ЛНЧ, без да се има нужда да се сравняват имената, подобно на десетките декларации и данни, които подаваме в НАП само по номер бил той ЕГН, ЕИК или ЛНЧ. Това ще спести време както на служителите на НАП, така и на счетоводителите в този кратък период до 28.02.

4.   Относно Справката по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ

Предложение: Изключване на платените доходи за нотариални услуги в справката по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Мотиви: Данните, които въвеждат юридическите лица за платените доходи за нотариални услуги не могат да послужат на НАП за определянето на доходите на тези лица, защото те извършват услуги, както на юридически, така и на физически лица, като последните не подават информация в НАП за платени доходи на нотариуси. Всяка фирма има фактура за нотариус, най-малко заради пълномощно, и често се налага да се подават справка по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ само заради платени такса към нотариус от 6 лева на година. В същото време НАП по никакъв начин не може да използва тази информация.

5.   Достъп до автоматичния обмен на VIES

Предложение: Предлагаме в данъчно осигурителната сметка или по друг начин регистрирани по ЗДДС лица, респективно упълномощените от тях счетоводители, да имат достъп до автоматичния обмен на VIES за съответните лица.

Мотиви: Това би ни позволило да виждаме наш доставчик или клиент как е отразил сделката в своята VIES декларация и ни дава възможност за своевременно коригиране при допусната грешка. Би ни спестило много време, безсмислени проверки и главоболия да доказваме, че клиент/доставчик не е отразил правилно сделката. Отделно ще спести време на служителите на НАП.

6.   Достъп до подадените дневници по ЗДДС

Предложение: Да се осигури възможност за сваляне от системата на НАП на подадените дневници за покупки и продажби по ЗДДС за минали периоди. В момента може да се сваля само справката декларация по ЗДДС, но не и дневниците за покупки и продажби.

Мотиви: В момента процедурата за получаване на тази информация е да се изпрати искане към НАП за тази информация, които ни я предоставят на хартия, а не във файлов формат, който да можем да обработим и ползваме. Случва се и НАП да откаже да ни предаде тази информация поради голям обем. В практиката много често новият счетоводител няма достъп до тази информация, а старият отказва да я предаде поради неуредени финансови отношения с клиента, не може да бъде открит или докато я предаде се пропускат важни срокове. Затова считаме, че е много необходимо данъчнозадължените лица да могат да свалят подадените вече дневници за покупки и продажби от системата на НАП във файлов формат.

7.   Свободен достъп до “Справката за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период” – ел. услуга № 2688

Предложение: Осигуряване на свободен достъп до справката за декларираните продажби, без да има нужда да се подава заявление.

Мотиви: В момента тази справка се прави по предварително искане от данъчнозадълженото лице и след няколко часа или на следващия ден в електронните услуги в системата счетоводителят може да ги види. Предложението ни е да сваляме файловете без да има нужда да правим това искане, като имаме достъп до справките за издадени към нас фактури от всички подадени периоди за срок от 12 месеца назад.

8.   Предложения за подобрения в системата на НАП

8.1 Ел. Услуга: Приемане на Декларация Образец № 1 “Данни за осигуреното лице” номер 340 и декларация Образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ” номер 1937

Предложение 1: При подаване на Декларация Образец № 1 и Декларация Образец № 6 в системата на НАП по подразбиране да е избран предходен месец и текуща година.

Предложение 2: Броят на подаваните Декларации Образец № 1 и Декларация Образец № 6 да се чете от системата от подаваните файлове, и да не се налага да ги попълваме ръчно при подаването на файловете. Това е решено при подаване на файловете за декларации и дневници по ЗДДС, като системата на НАП чете сумите и броя на редовете при подаване на файловете от нас.

Предложение 3: Да има възможност да се подава Декларация Образец № 1 и Декларация Образец № 6 и за текущия месец, а не както е в момента чак от 1-во число на следващия месец.

8.2 Ел. Услуга: “Приемане на данни за сключени/изменени/прекратени трудови договори”

Предложение: При подаване на уведомлението по чл. 62 от КТ да може с допълнително споразумение да променяме основанието на трудовия договор.

Мотиви: В момента за описания случай се налага да подаваме прекратяване на трудовия договор (каквото реално няма) и съответно ново назначаване (каквото също няма), за да можем да променим основанието на трудовия договор по КТ, на база на което е назначен даден служител. Например при преминаване от срочен трудов договор с допълнително споразумение на безсрочен трудов договор, трябва да се правят описаните действия, които не съответстват на действителните трудови отношения, за да може системата да приеме данните. Същият проблем възниква и при преминаване от допълнителен трудов по чл. 110 и 111 от КТ към основен трудов договор.

9. Корекции по електронен път на Декларации Образец №1 и Образец №6

Предложение: Да се уеднакви срокът за корекция по електронен път на Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” и Декларация образец №6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ”, като се възприеме по-дългия срок, а именно до 30 април на следващата година.

Мотиви: В практиката много често болничните в счетоводствата се предават със закъснение от самите служители и след подаването им, за да бъдат изплатени обезщетенията от НОИ, е необходима корекция на Декларация образец №1 и Декларация образец №6. В момента корекция на Декларация образец №1 може да се прави до 30 април на следващата година, без нужда от допълнителна намеса на НАП. За Декларация образец №6 обаче срокът за корекция е до края на втория месец след подаването. След това се иска разрешение от НАП и процедурата по коригирането е до един месец, което ненужно отваря работа и на счетоводителите и на НАП заради един непредаден навреме болничен от работник. Затова предлагаме да се уеднакви срокът за корекция по електронен път на двете декларации, като се възприеме по-дългия срок, а именно до 30 април на следващата година.

10. Проблеми и трудности, които изпитваме във връзка с данъчните производства

Предложение 1: Да се подобри системата за качване на документа по проверки и ревизии, а именно да могат да се качват и подписват повече документи накуп.
 
В момента качването на документи в системата на НАП отнема излишно много време, защото документите се качват документ по документ и не могат да се качат накуп, като те трябва да се групират в придружителни писмо, което не трябва да бъде повече от 5 мегабайта. Средно за 100 документа това са 10 отделни придружителни писма, като всеки документ, а не писмо, се подписва с електронен подпис. На едно писмо трябва 10 пъти да се подпише за всеки от десетте файла. На практика за 100 файла, трябва 100 пъти да се подпишат с ел. подпис. Предложението ние е да се опрости процедурата, като могат да се качват до 100 мегабайта, а не до 5 мегабайта, да могат групово да се качват документи, а не да се избират един по един, и да се подписват накуп, а не един по един.

Предложение 2: При всяка проверка или ревизия да има декларация, чрез която данъчнозадълженото лице само да определя начина на представяне на първичните счетоводни документи (като фактури за покупки и продажби, договори и други), в зависимост от начина на архивиране, което лицето е организирало при воденето на бизнеса си. Например случва се данъчни служители да изискват данъчнозадълженото лице да изпрати копие на всички документи на хартия до офиса на НАП по куриер, въпреки че лицето желае и може да качи всички изискани документи в системата на НАП онлайн. Това отваря много излишна административна работа в счетоводните офиси, разходи и увреждане на околното среда с хартия, мастила, класьори. След това тези класьори с излишни хартиени копия на документи биват връщани от НАП по куриер за сметка на лицето. Случва се и обратният случай при огромен брой документи, които лицето съхранява на само на хартия, НАП да изиска всичко да бъде електронно подадено. Затова считаме, че правото на избор как да подаде документите си при ревизия или проверка, трябва да е на данъчнозадълженото лице.

Предложение 3: Данъчните служители да не изискват от данъчнозадължените лица да подават една и съща информация по няколко пъти. Напоследък при проверки и ревизии данъчните служители изискват данни за трудовите договори, както и подадените всеки месец Декларация образец №1 и Декларация образец №6, които могат да видят в системата на НАП. Изискват да се попълват таблици в Word с тези данни, които после те да копират в ревизионните си доклади. Всички тези справки трябва да се правят на ръка от счетоводителите, преписвайки ги от системата на НАП, вместо данъчните служители да ги извлекат от системата наготово. Считаме, че проверяващите от НАП не трябва да изискват попълване на справки по техен образец с информация, която се съдържа в подадени им счетоводни справки или в друг техен електронен масив. Например да не се попълва справка за кадрова обезпеченост, защото могат да я видят в електронните услуги на НАП в справката за уведомленията по чл. 62 за сключените трудови договори. Или съпоставка по образец на НАП между оборот от оборотна ведомост, която е изрично поискана като счетоводна справка и оборот от клетки на СД по ЗДДС, която също виждат. Да не изискват от счетоводителите да попълват данни и счетоводните справки в различни и неочаквани форми, които на принципа "copy-paste", да могат проверяващите на НАП да попълват в ревизионните доклади. В тази връзка е и следващото ни предложение.

Предложение 4: Дефиниране на стандартни формати за документи и справки от страна на НАП, които да бъдат известни предварително, за да бъдат произведени от доставчиците на счетоводен софтуер. Това ще облекчи и НАП, на които им се налага да анализират различни формати на данни.

Предложение 5: Наказателните постановления да се връчват по електронен път, а не само на място в НАП. Считаме, че особено след като платецът е готов да заплати глобата или санкцията си, няма нужда да се изисква личното му присъствие в НАП, само и само да му връчат наказателното постановление лично или чрез упълномощено лице.

11. Глоби и санкции

Предложение: Да се възприеме подхода без глоба или санкция при първо нарушение, когато няма ощетяване на бюджета и ако нарушението се отстрани в рамките на 7 работни дни от откриването от страна на проверяващите органи.
Безплатно видео на тема: "Самооблагане с ДДС за получени услуги"
Лектор: Калина Златанова - данъчен консултант
Продължителност: 53 минути

Във видеото ще научите:
✔ кои са трите условия, които трябва да са налице, за да възникне задължение за самооблагане с ДДС за получени услуги;
✔издаване на протокол за самооблагането и отразяването му в дневниците за продажби и покупки;
✔ кога нямаме задължение да се самообложим, но имаме задължение да издадем протокол. Примери за получени финансови и застрахователни услуги;
✔ кога трябва да издадем протокол с 0%. Примери за получени транспортни услуги и закупени самолетни билети;
✔ кога сме длъжни се самообложим за получени услуги, свързани с недвижими имоти - примери.
✔ задължение за регистрация чл.97а, ал.1 от ЗДДС във връзка с получени услуги.