На страницата на НАП е публикувано становище с № 60-30-36 от 12.01.2026 г. по прилагане на осигурителното законодателство. Становището можете да свалите от тук, а по-долу можете да се запознаете с текста му (курсивът е на редакцията).

ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство

Във връзка с прилагане на осигурителното законодателство, свързано със задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд ГВРС, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

I. Обнародван е Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г.) (обн. ДВ., бр. 113, от 23 декември 2025 г.), който е в сила от 1 януари 2026 г. Законът се прилага за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на чл. 87 и чл. 98 от Закона за публичните финанси, чл. 19 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 29 от Закона за здравното осигуряване (330). При изпълнението на този закон се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

II. В чл. 7 от същия закон е регламентирано, че до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални и максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите и добавките към тях, обезщетенията и други осигурителни плащания, както и с гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, и в съответствие с останалата приложима нормативна уредба, като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 и чл. 45 от ЗВЕРБ.

В тази връзка и предвид въвеждане на еврото като официална парична единица от 1 януари 2026 г. в Република България, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в същия закон.

Доколкото минималните месечни размери на осигурителния доход и максималният месечен размер на осигурителния доход, определени в лева със ЗБДОО за 2025 г., са определени показатели, свързани със задължителните осигурителни вноски и не попадат сред изчерпателно изброените плащания в чл. 45 от ЗВЕРБ, за целите на прилагане на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. се превалутират и закръгляват по реда на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

С оглед изложеното от 1 януари 2026 г. минималните месечни размери на осигурителния доход и максималният месечен размер на осигурителния доход не могат да бъдат в размер по-малък, съответно по-голям от превалутираната и закръглена по реда на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ стойност, определена със ЗБДОО за 2025 г., както следва:

1. Във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО минималният месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии е определеният в Приложение № 1 към чл. 9, т. 2, буква “а“ от ЗБДОО за 2025 г.

Обръщам внимание, че от 1 януари 2026 г. минималната месечна работна заплата е определена в размер на 620,20 евро (1213 лв.). По силата на чл. 245 от Кодекса на труда (КТ) при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната. Следователно за работниците и служителите осигурителят дължи задължителни осигурителни вноски върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата.

2. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (вкл. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители) е 550,66 евро (чл. 9, т. 2, буква “б“ от ЗБДОО за 2025 г. - 1077 лв.). Посоченият осигурителен доход е относим и при внасяне на осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 4 от КСО.

3. Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2111,64 евро (чл. 9, т. 2, буква “в“ от ЗБДОО за 2025 г. - 4130 лв.).

4. Осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности продължава да се определя съгласно Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗБДОО за 2025 г., по [КИД 2025.

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски от 2025 г. за Фонд “Пенсии“, фонд “Пенсии“ за лицата по чл. 69 от КСО, фонд “Общо заболяване и майчинство“, фонд “Безработица“ и Учителски пенсионен фонд. Без промяна са и размерите на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален и професионален пенсионен фонд.

Продължава да се прилага и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2025 г. - т. е. не се внасят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за 2026 г.

III. На основание чл. 8 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери, реда и условията за тяхното определяне, база, механизми, процедури, критерии, нормативни административни актове, определени в Закона за здравното осигуряване (330), или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални / максимални размери на определени показатели, свързани със здравноосигурителните вноски и здравноосигурителните плащания, и в съответствие с останалата приложима нормативна база, като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ.

С оглед на тази разпоредба от 1 януари 2026 г. продължава да се прилага - 8 на сто, определен в размерът на задължителната здравноосигурителна вноска чл. 2 от ЗБНЗОК за 2025 г.

IV. При прилагане разпоредбите на 330 е необходимо да се има предвид и следното:

1. При определяне на дохода, върху който се внасят здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО и самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от същия кодекс, се има предвид осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

2. От 1 януари 2026 г. лицата по чл. 40, ал. 5 от 330 внасят здравноосигурителни вноски върху осигурителен доход, не по-малък от 275,33 евро (половината от превалутирания и закръглен по реда на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2025 г.). Здравноосигурителната вноска за този кръг лица е не по-малка от 22,03 евро месечно.

3. С минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица 550,66 евро е обвързан и осигурителният доход за здравно осигуряване при неплатен отпуск (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б“от 330), при временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2 - годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от КТ, при осиновяване на дете до 5 - годишна възраст по реда на чл. 1646, ал. 1 и ал. 5 от КТ и при отпуск за отглеждане на дете до 8 - годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ (чл. 40, ал. 1, т. 5 от 330).

4. От 1 януари 2026 г. осигурителният доход, от който се изчислява здравноосигурителната вноска за лицата, осигурени за сметка на държавния бюджет, също е в размер на 550,66 евро.

5. Сумата (в размер на 12 здравноосигурителни вноски) за възстановяване на здравноосигурителните права на лицата по реда на чл. 40а, ал. 3 от 330 се определя върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица 550,66 евро.

Други промени, свързани с осигурителното законодателство:

1. С§ 77 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗИД ЗОВСРБ) (обн. ДВ., бр. 100 от 25 ноември 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) в кръга на лицата по чл. 4, ал. 7 от КСО, които могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, са добавени съпруга / съпругата на командирован служител по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на длъжност в международна организация или в друга международна инициатива извън страната за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на командировката, ако не е осигурен / осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Осигуряването им е върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 550,66 евро.

2. С§ 78 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД ЗОВСРБ (в сила от 01.01.2026 г.) е направено допълнение в чл. 40, ал. 3, т. 2 от 330, като към лицата, които са в кръга на задължително осигурените по 330, чиито здравноосигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет (ако не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон), се добавят курсантите и колежаните по ЗОВСРБ.

3. С Постановление № 354 от 29 декември 2025 г. (обн. ДВ., бр. 115 от 30 декември 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) са изменени Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, Наредбата за осигурителните каси и Наредбата за командировките в страната. Направените изменения са във връзка с въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. като официална парична единица в Република България.

VI. Напомням, че от 1 януари 2026 г. по отношение на лицата по чл. 46 и чл. 124а от КСО е необходимо да се има предвид следното:

През 2026 г. (до 31 декември 2030 г.) съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО лицата по смисъла на същата разпоредба могат да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии“, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО“на държавното обществено осигуряване, когато не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако им остава не по-малко от 2 години, считано от датата на избора до навършване на изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2026 г. за жените е 62 години и 6 месеца, а за мъжете 64 години и 9 месеца.

През 2026 г. (до 31 декември 2030 г.) съгласно чл. 124а, ал. 1, т. 2 от КСО лицата по смисъла на същата разпоредба може да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако им остава не по-малко от 2 години, считано от датата на избора до навършване на изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2026 г. за жените е 62 години и 6 месеца, а за мъжете 64 години и 9 месеца. В този случай правото на избор се упражнява след изтичане на една година от избора по чл. 46, ал. 1 от Кодекса.

VII. От 1 януари 2026 г. с Постановление № 243 от 13.11.2025 г. на Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 98 от 18.11.2025 г.) е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната 620,20 евро (1213 лв.) и на минималната часова работна заплата 3,74 евро (7,31 лв.) при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

Посоченият размер на минималната месечна работна заплата е относим и с оглед прилагането на:
> чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, б.“а“66 от 330, когато трудът без трудово правоотношение е положен след 31.12.2025 г.;
> чл. 4а, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 26 от 330 по отношение на лицата, извършващи след 31.12.2025 г. дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове - месечният осигурителен доход е в размер на половината от минималната работна заплата за страната - 310,10 евро.

VІII. Със Заповед № РД - 01-367 от 16.12.2025 г. на Министъра на труда и социалната политика (в сила от 1 януари 2026 г.) са направени следните изменения и допълнения в Националната класификация на професиите и длъжностите 2011 (НКПД 2011):

1. Утвърден е следният списък с нови длъжностни наименования в НКПД 2011:

Код | Наименование
11127109 | Председател на Централната избирателна комисия
11127110 | Заместник - председател на Централната избирателна комисия
1112 7111 | Секретар на Централната избирателна комисия
1112 | 7112 | Член на Централната избирателна комисия
11127113 | Главен секретар, администрация на Конституционен съд
12137060 | Директор на дирекция, администрация на Конституционен съд
2422 7117 | Главен методолог
2422 6118 | Методолог
2621 6012 Експерт, дигитализация и виртуализация на културно наследство
2651 8020 Комикс артист / Автор на графични романи

2. Утвърден е следният списък с длъжностни наименования с променени кодове в НКПД 2011:

Стар код | Наименование | Нов код
22403001 | Фелдшер | 22404001
22403002 | Фелдшер, специализант | 22404002
22403003 | Фелдшер, със специалност в системата на здравеопазването | 22404003

ІХ. Необходимо е да се отбележи, че през 2026 г. за лицата, които определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО за 2025 г., няма промяна по отношение формирането на годишния осигурителен доход в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, спрямо формирането му за 2024 г.

На основание чл. 6, ал. 9 от КСО Справката за окончателния размер на осигурителния доход се подава в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Срокът за подаването на данъчната декларация е регламентиран в чл. 53, ал. 1 от същия закон. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

В тази връзка срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски за 2025 г. е до 30 април 2026 г., с изключение на следните самоосигуряващи се лица:
✓ които извършват стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци;
✓ физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които избрали доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.

За тези лица срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски за 2025 г. е до 30 юни 2026 г.

Благодарим Ви за съобщението. Направихме корекция.

От 1 януари 2026 г. влиза в сила нов размер на дневните пари при командироване в страната. Съгласно последните изменения в Наредбата за командировките в страната с ПМС № 354/2025 г., сумата от 40 лв. се заменя с 22 евро. Това е минималният размер, който се полага на всеки служител за ден от командировката, включваща нощувка.

Промяната от левове в евро (от 40 лв. на 22 евро) всъщност е увеличение на необлагаемия двоен размер на командировъчните в страната. Досега той беше 80 лв./1.95583 = 40.90 евро, а от 2026 г. става 44 евро.

Актуализираният текст на Наредбата (в сила от 01.01.2026 г.) вече е наличен в нашата нормативна база със свободен достъп тук, а потребителите с абонамент за пълен достъп могат да се възползват от функционалността за сравнение на стария и новия текст на всеки нормативен акт по всеки изменен член в удобна таблична форма, както и от актуализираното Приложение за издаване на командировъчни в страната. Следвайте инструкциите и подсказките при въвеждането на данните и бихте могли да генирирате наведнъж на пълния набор документи, съобразени с изискванията на Наредбата и Кодекса на труда:
     •   Заповед за командировка по чл. 8 от НКС;
     •   Отчет от служителя за извършената работа по чл. 29 от НКС;
     •   Съгласие на служителя по чл. 121, ал. 2 от КТ (при командироване за повече от 30 календарни дни);
     •   Съгласие на служителка по чл. 310 от КТ (за бременни жени и майки на деца до 3-годишна възраст).

Документите могат да бъдат генерирани на български език, на английски език, както и в двуезичен формат.

Преглед на данъчно-осигурителния режим на командированите лица

Ключовият момент при данъчното третиране на дневните пари за персонала се съдържа в чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "б" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Законът постановява, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Това означава, че необлагаемият таван е директно обвързан с размера, определен в Наредбата. С промяната на ставката от 01.01.2026 г., автоматично се променя и прагът, до който не се дължат данъци (и осигуровки).

Новите лимити в сила от 2026 г.

След влизането в сила на промяната, изчисленията за необлагаемия доход изглеждат така:

ВАРИАНТ 1: Командировка с нощувка
 
Когато командированият остава да нощува в мястото на командировката, нормативният размер е 22 евро, следователно необлагаемият размер е до 44 евро на ден (2 х 22 евро). Ако изплатите до 44 евро, сумата е освободена от данъци и осигуровки.

ВАРИАНТ 2: Командировка без нощувка

Когато командированият изпълнява задълженията си през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, нормативният размер е 50% от основния, т.е. 11 евро. Следователно необлагаемият размер е до 22 евро на ден (2 х 11 евро). Ако изплатите до 22 евро, сумата е освободена от данъци и осигуровки.

Този режим на необлагаемост до 44 евро (при нощувка) се прилага идентично и за лицата по извънтрудови правоотношения (граждански договори), тъй като чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ изрично препраща към двукратния размер, определен за лицата по трудови правоотношения.

Третиране на превишението (горницата)

Ако работодателят реши да изплати на служителите си суми над посочените по-горе удвоени размери (например 60 евро при командировка с нощувка), се прилагат следните правила:

    1.   За сумата до 44 евро: Не се дължат данък и осигуровки.

    2.   За горницата (над 44 евро): Разликата представлява облагаем доход от трудово правоотношение. Тя се включва във ведомостта за заплати за съответния месец, като върху нея се дължат данък върху доходите на физическите лица (10%) и пълни осигурителни вноски (за сметка на работодателя и служителя).

Задължения за деклариране на дневните пари (Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ)

Задълженията за деклариране на изплатените дневни пари в НАП зависят от вида на правоотношението (трудово или извънтрудово) и от размера на изплатената сума. Данните се подават от платците на доходите (работодатели и възложители) веднъж годишно чрез две справки (по чл. 73, ал. 1 и по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ) в срок до 28 февруари на следващата година.

За лица по трудови правоотношения (Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ)

Работодателите са задължени да включват изплатените дневни пари в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, като използват различни кодове за облагаемата и необлагаемата част.

Код 110 (Необлагаема част): Дневните пари до двукратния размер са необлагаем доход (чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "б" от ЗДДФЛ). Те се посочват в справката по чл. 73, ал. 6 само когато годишният им размер, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв. (511,29 евро). Ако сумата е под този праг, тя не се включва в справката.

Код 101 (Облагаема част): Когато изплатените дневни пари надвишават двукратния размер (над 44 евро), горницата представлява облагаем доход от трудово правоотношение. Тази разлика се включва в общия облагаем доход на лицето (заедно със заплатата) и се посочва с код 101.

За лица по извънтрудови правоотношения (Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ)

Когато дневните пари се изплащат на лица, които не са в трудови правоотношения с платеца (например по граждански договори), те се декларират в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Необлагаема част (до двукратния размер): Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, дневните пари до двукратния размер са необлагаем доход. Те се посочват в справката по чл. 73, ал. 1, т. 4 само когато годишният им размер, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв. (511,29 евро).

Облагаема част (над двукратния размер): Ако е изплатена сума над двукратния размер, превишението се счита за облагаем доход и се включва в облагаемата сума за съответния вид доход (напр. доход от друга стопанска дейност) в справката по чл. 73, ал. 1.

Практическа бележка: При новия двоен необлагаем размер от 44 евро, прагът от 511,29 евро (1000 лв.) за лицето ще бъде достигнат при около 12 дни командировка с нощувка в рамките на една данъчна година (при изплащане на пълния необлагаем максимум).

Данъчно третиране на разходите за командировки по ЗКПО

Често срещана заблуда в практиката е, че прагът за „двукратния размер“ ограничава признаването на разхода за фирмата. Това не е така. Режимът по ЗКПО е различен от този по ЗДДФЛ.

Признаване на разходите за пътуване и престой (чл. 33 от ЗКПО)

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно две условия:
    1.   Пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
    2.   Разходът е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

Това се отнася както за лица в трудови правоотношения, така и за лица, наети по извънтрудови правоотношения.

Липса на ограничение в размера по ЗКПО

В свои разяснения НАП изрично потвърждава, че нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой.

Това означава, че ако работодателят изплати дневни пари в размер на 100 евро на ден, то тази сума ще бъде данъчно призната за фирмата и няма да формира данъчна постоянна разлика, стига командировката да е реална и документирана.

Ограничението за „двукратния размер“ по ЗДДФЛ (44 евро) има значение единствено за данъчното облагане на физическото лице (служителя) и осигурителните вноски. За фирмата целият начислен разход (дневните пари плюс начислените осигуровки върху горницата) е признат разход за дейността.

Данъчно третиране на пътни и квартирни пари (Трудови и граждански договори)

Докато при дневните пари законът поставя "таван" за необлагаемост (двукратния размер), при пътните и квартирните пари подходът на законодателя е по-либерален, но изисква стриктна отчетност.

Липса на лимит в размера

ЗДДФЛ не поставя количествен лимит (като сума) за пътните и квартирните пари, за да бъдат те признати за необлагаем доход. Условието за необлагаемост е разходът да е доказан документално по реда на действащото законодателство.

Това правило важи еднакво и за двата вида правоотношения:

    1.   За трудови правоотношения: Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "а" от ЗДДФЛ, в облагаемия доход не се включва стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално.

    2.   За извънтрудови правоотношения (Граждански договори): Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, пътните и квартирните пари са необлагаеми, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално.

Практика на НАП: Анализ на конкретни казуси

В новия раздел в сайта Становища на НАП можете да откриете всички становища на НАП с детайлни разяснения по прилагането на нормативната уредба от последните 10 години. Макар националната валута да се променя от 2026 г., данъчните принципи, тълкувани от приходната агенция, остават валидни.

Два примера от практиката:

Казус 1: Изплащане на дневни в двоен размер

В разяснение с изх. № 94-00-58 от 05.04.2022 г. НАП разглежда ситуация, при която управителят взема решение да изплаща дневни пари в двоен размер. Органът по приходите потвърждава, че нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой. След като разходите са свързани с дейността и са документално обосновани, те се признават за данъчни цели в пълния им размер, независимо че надвишават единичния норматив. Вижте пълния текст на становището в системата тук.

Казус 2: Изплащане на завишен размер под двойния

В становище с изх. № 55-0001-390 от 25.06.2025 г. се анализира хипотеза на изплащане на 70,00 лв. дневни пари при нормативен размер от 40,00 лв. (двоен размер 80,00 лв.). НАП извежда заключението, че доколкото сумата не надвишава двойния размер, тя не се включва в облагаемия доход на лицето. В становището се дават и конкретни указания за попълване на справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ с кодове 110 (за необлагаемата част над 1000 лв.) и 101 (за облагаемата, ако има такава).

За по-бързи, лесни и сигурни изчисления и попълване на документи използвайте нашето специализирано Приложение за издаване на командировъчни в страната. То обхваща всички разгледани в статията хипотези и ви води интуитивно, като:
     •   Определя автоматично необходимия набор от документи, които трябва да издадете;
     •   Пресмята самостоятелно всички дължими суми и размери съгласно актуалните ставки;
     •   Предупреждава своевременно за наличието на превишения над нормативно признатите размери, които подлежат на облагане.

Относно служебните пътувания в чужбина сме предвидили Приложение за командировъчни в чужбина по чл. 121 КТ (+английски).

ОТНОСНО: приложение на § 63 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС), в сила от 01.01.2026 г.

ВК-30-18416/30.12.2025 г.
ДО ДИРЕКЦИЯ ОДОП ЦУ НА НАП

Във връзка с промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 1.01.2026 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите давам следните разяснения:

Със ЗИД на ЗДДС, обнародван в „Държавен вестник“ (ДВ) бр. 115 от 30.12. 2025 г., влизат в сила от 01.01.2026 г. изменения и допълнения в ЗДДС, които водят до промяна в условията за задължителна регистрация по общия ред на основание чл. 96, ал. 1 - 4 от закона, както и до промяна в реда, сроковете и датата на такава регистрация. Тези изменения и допълнения са пряко свързани с транспониране в ЗДДС на Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия. С така направеното транспониране се въвеждат два режима:
-   режим за малки предприятия в страната и
-   режим за малки предприятия в Европейския съюз (ЕС).
 
При прилагането на всеки от тези два режима данъчно задължените лица се възползват от освобождаване от облагането с данък върху добавената стойност (ДДС):
-   на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната – при прилагане на режима за малки предприятия в страната, или
-   на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната и на територията на една, няколко или всички други държави членки на ЕС – при прилагане на режима за малки предприятия в ЕС.

Следва да се има предвид, че данъчно задължени лица, регистрирани за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, не могат да прилагат тези режими.

Данъчно задължените лица, регистрирани за прилагане на режим в Съюза, могат да се възползват от освобождаване от облагане с ДДС на доставките от обхвата на този режим, когато в държавата членка, включително България, в която е мястото на изпълнение на тези доставки, прилагат режима за малки предприятия в ЕС. Следователно лицата могат да прилагат режим в Съюза в едни държави членки на ЕС, а режим за малки предприятия в ЕС – в други държави членки.

За целите на прилагане на режима за малки предприятия в страната и режима за малки предприятия в ЕС, регламентирани в новата глава двадесет и първа „б“ от закона, и произтичащото в тази връзка задължение за регистрация по общия ред на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., са въведени понятията за лице, установено на територията на страната, и за лице, установено на територията на друга държава членка. В тази връзка с § 60 от ЗИД на ЗДДС с нови т. 11а и т. 12а от § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС като „данъчно задължено лице, установено на територията на страната“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ от закона, е дефинирано „лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната“, съответно като „данъчно задължено лице, установено на територията на Европейския съюз“ – „лице, което e със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия“.
 
Данъчно задължените лица, установени на територията на страната със седалище и адрес на управление, а когато нямат такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване, могат да се възползват от прилагане на:
-   режима за малки предприятия в страната, когато отговарят на условията по чл. 168д от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., тоест годишният им оборот в страната не надвишава националния праг за задължителна регистрация по общия ред на закона нито през текущата, нито през предходната календарна година. Предвид въвеждането на еврото като официална национална валута от 01.01.2026 г. със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 2024 г.) националният праг за задължителна регистрация по общия ред на закона става 51 130 евро. За прилагане на този режим не се изисква специална регистрация. Най-общо казано, с направените изменения установените в страната лица, чийто годишен оборот в страната за 2025 г. надвишава 51 130 евро, не могат да прилагат режима за малки предприятия в страната. За тях възниква задължение за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.;
-   режима за малки предприятия в ЕС, когато отговарят на условията по чл. 168е от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., тоест годишният им оборот в държавата членка/държавите членки на ЕС, включително България, в която/които желаят да се възползват от освобождаване от начисляване на ДДС, не надвишава националния праг за задължителна регистрация, приложим в съответната държава членка, нито през текущата, нито през предходната календарна година, както и годишният им оборот в Съюза не надвишава прага в Съюза нито през текущата, нито през предходната календарна година. Годишният оборот в Съюза за задължителна регистрация за целите на облагането с ДДС е регламентиран в чл. 168е, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., и е в размер на 100 000 евро. За прилагане на този режим се изисква специална регистрация по реда на чл. 168ж от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., като на прилагащите го лица се издава идентификационен номер, в началото на който е поставен знакът „BG“, а в края - окончание „–EX“. Най-общо казано, с направените изменения установените в страната лица, които през 2025 г. са реализирали годишен оборот в Съюза, надвишаващ 100 000 евро, не могат да прилагат режима за малки предприятия в ЕС, но могат да прилагат режима за малки предприятия в страната, ако отговарят на условията, предвидени в чл. 168д от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.

Установените в страната данъчно задължени лица, които желаят да се възползват от освобождаване от облагането с ДДС в други държави членки на ЕС, могат да се запознаят с приложимите в държавите членки на ЕС национални и секторни прагове, както и с изключените от тях облагаеми доставки, на адрес: National VAT rules - VAT rules for small enterprises – SME scheme. Следва да се има предвид, че би могло държава членка на ЕС да не прилага национален праг за освобождаване от облагането с ДДС на извършените доставки с място на изпълнение на нейна територия. В този случай в тази държава членка не може да се прилага режимът за малки предприятия в ЕС.

Данъчно задължените лица, установени на територията на друга държава членка на ЕС със седалище и адрес на управление, а когато нямат такова седалище с постоянен адрес или с обичайно пребиваване, могат да се възползват от прилагане в страната на режима за малки предприятия в ЕС, когато отговарят на условията по чл. 168е, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. Тоест, годишният им оборот в страната не надвишава националния праг за задължителна регистрация по общия ред на закона нито през текущата, нито през предходната календарна година, и годишният им оборот в Съюза не надвишава прага в Съюза нито през текущата, нито през предходната календарна година. За прилагане на този режим се изисква специална регистрация в държавата членка на ЕС, в която съответното лице е установено, след получено потвърждение от орган по приходите на НАП, че лицето може да прилага режима в страната. На прилагащите в страната режима лица от държавата членка по установяване се издава идентификационен номер, в началото на който е поставен префикс с две букви, идентифициращ тази държава, а в края - окончание „–EX“. Следователно, с влизане в сила на ЗИД на ЗДДС установените в друга държава членка на ЕС лица, които през 2025 г. са реализирали годишен оборот в страната, надвишаващ 51 130 евро, или годишен оборот в Съюза, надвишаващ 100 000 евро, не могат да прилагат в страната режима за малки предприятия в ЕС. За тях възниква задължение за регистрация по общия ред на основание чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.

Всички данъчно задължени лица, прилагащи в страната режим за малки предприятия в ЕС, на основание чл. 114, ал. 13 и 14 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., са задължени във фактурите и известията към тях, с които документират доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, задължително да посочват своя идентификационен номер с окончание „–EX“, издаден за целите на прилагане на режима.

Основна цел на настоящото становище е да поясни прилагането на разпоредбите на § 63 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, които уреждат преходните правила относно регистрацията по закона, приложимите правила при започнали и неприключили към 01.01.2026 г. административни производства за регистрация и дерегистрация по ЗДДС и правилата за промяна на основанията за регистрация по общия ред на закона, приложими след влизане в сила на ЗИД на ЗДДС, на лица, регистрирани към 01.01.2026 г. Специфичните изисквания за прилагане на споменатите по-горе два режима и свързаните с тях задължения за данъчно задължените лица не са обект на подробно разглеждане в настоящото становище. Принципните положения за прилагането им са пояснени в Обяснителни бележки относно промени на правилата за ДДС в ЕС по отношение на специалния режим за малките предприятия, изготвени от Европейската комисия, които могат да бъдат открити на интернет адрес: Guides - VAT rules for small enterprises – SME scheme - European Commission.

С оглед единно прилагане на споменатите преходни разпоредби се налага да бъдат пояснени новите правила и основания за регистрация, и свързаните с тях основни понятия, както следва:

I.   Промени в ЗДДС относно задължителна регистрация по общия ред и приложимите понятия „годишен оборот в страната“ и „годишен оборот в Съюза“

Със ЗИД на ЗДДС от 01.01.2026 г. се променят основанията по чл. 96, ал. 1 – 4 от ЗДДС за регистрация по общия ред, в зависимост от установеността на лицата, като същите са пояснени в раздел II на настоящото становище.

Във връзка с горното, заявление за регистрация се подава в 7-дневен срок:
-   от датата на надвишаване на националния праг при регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.;
-   от датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза при регистрация на основание чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.
 
При регистрация на тези основания, съгласно чл. 103, т. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., датата на регистрация е датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза. За целта в чл. 113, ал. 4 от ЗДДС е добавено изречение второ, съгласно което фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация по чл. 96, ал. 1 и 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., за доставка, данъчното събитие за която е възникнало от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, и за авансово плащане, получено от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация. Също така, в чл. 116 от закона е създадена нова ал. 8, която регламентира, че при регистрация на тези основания фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.

Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 3 и 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., се подава в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем. При регистрация на тези основания, съгласно чл. 103, т. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., датата на регистрация е по-ранната от двете дати – датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация.

За целите на регистрацията по общия ред на ЗДДС и прилагане на режима за малки предприятия в страната и режима за малки предприятия в ЕС от 01.01.2026 г. със ЗИД на ЗДДС са въведени две основни нови понятия за реализиран годишен оборот, имащи отношение към възникване на основание за задължителната регистрация по общия ред на закона: „годишен оборот в страната“ и „годишен оборот в Съюза“.

Видно от разпоредбата на чл. 168в, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., годишният оборот в страната е общата сума от данъчните основи на извършените от данъчно задължено лице през календарната година с място на изпълнение на територията на страната:
1.   доставки, които са облагаеми по общия ред за облагане по ЗДДС, включително вътреобщностни доставки на стоки;
2.   доставки по глава трета от ЗДДС, които са освободени с право на приспадане на данъчен кредит;
3.   доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
4.   доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС;
5.   освободени доставки на недвижими имоти.

Съгласно ал. 2 на горецитираната разпоредба в годишния оборот в страната не се включват извършените:
1.   доставки по ал. 1, т. 3-5, когато тези доставки са съпътстващи доставки;
2.   доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето.

Понятието „съпътстваща доставка“ е дефинирано за целите на определяне на годишния оборот в страната и годишния оборот в Съюза в т. 105 на § 1 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. Съпътстващата доставка по смисъла на чл. 168в, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., е определена като доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер (§ 61, т. 1, б. “ж“ от ЗИД на ЗДДС).

Важно е да се отбележи, че на основание чл. 168в, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., за целите на задължителната регистрация по общия ред на закона освободените доставки на недвижими имоти, когато нямат характер на съпътстващи доставки, се включват в обхвата на доставките, които формират годишен оборот в страната. Тази промяна следва да се има предвид при определяне на годишния оборот за 2025 г. при регистрация и прекратяване на регистрация по общия ред на ЗДДС.

Следва да се има предвид, че при определяне на годишния оборот в страната в доставките по чл. 168в, ал. 1, т .1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. се включват и прехвърлянията на стоки в друга държава членка, приравнени на доставки по чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона, тоест включват се и данъчните основи на изпратените или транспортираните стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
 
По силата на чл. 168в, ал. 11 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., при определяне на годишния оборот в Съюза се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които формират годишния оборот в страната, определен по реда на този член, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки на ЕС. Най-общо казано, „годишен оборот в Съюза“ е общата сума от данъчните основи на извършените от данъчно задължено лице през календарната година доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на всички държави членки на ЕС, включително страната, които се включват при формирането на годишен оборот във всяка от тях съгласно националното им законодателство.

Обръщам внимание, че след измененията в ЗДДС за целите на задължителната регистрация по общия ред на закона текущо се проследяват реализираният оборот в страната (не за последните 12 последователни месеца преди текущия или за 2 последователни месеца, включително текущия, както е до 31.12.2025 г. включително) и реализираният оборот в Съюза през календарната година, тоест данъчно задължените лица са длъжни ежедневно да определят тези обороти от началото на календарната година.

При определяне на годишния оборот в страната, подобно на начина на определяне на облагаемия оборот до 31.12.2025 г. включително, се включват и сумите от получените авансови плащания за доставки, които участват при формиране на годишен оборот съгласно чл. 168в, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие на вътреобщностни доставки (чл. 168в, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.). При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката (чл. 168в, ал. 9 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.).

Запазва се правилото при последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в същия обект преди него през текущата календарна година, и този оборот да се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Няма промяна в изискванията, за да се приеме, че дейността е еднородна и че извършването ѝ е последователно, спрямо действащите до влизане в сила на ЗИД на ЗДДС (чл. 168в, ал. 3 и 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.).

Запазва се правилото при определяне на годишния оборот в страната да се включва и оборотът на преобразуващия се или на отчуждителя, когато последният не е регистриран по чл. 96 или 100, ал. 1 от ЗДДС, реализиран през календарната година на преобразуването или прехвърлянето, както и правилото при отделяне и разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие, да се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или от отчуждителя, а при невъзможност този оборот да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи (чл. 168в, ал. 10 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.).

Обръщам внимание, че при определяне на годишния си оборот в страната лицата, които прилагат глава шестнадесета, седемнадесета или глава деветнадесета от ЗДДС, включват всяка от доставките, попадащи в обхвата на тези глави (доставки на обща туристическа услуга, доставки на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики и доставки на инвестиционно злато), с общата сума, която са получили или ще получат от клиента или от трето лице за съответната доставка, включително всички пряко свързани с тази доставка елементи по чл. 26, ал. 3 от закона (чл. 168в, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.). В резултат на промяната, при формиране на годишния оборот за 2025 г. тези доставки не се включват с маржа им, както е при определянето на облагаемия оборот до 31.12.2025 г.

II.   Преходни норми във връзка с промяна в основанията за задължителна регистрация по ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.

1.   По отношение на данъчно задължени лица, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната

1.1.   Промени относно задължителната регистрация по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на страната

Задължителната регистрация по закона на данъчно задължени лица, установени на територията на страната, е уредена с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., която регламентира, че всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната (определен както е описано в раздел I от настоящото становище), надвиши националния праг от 51 130 евро. В тези случаи лицето, за което е възникнало задължение да се регистрира по закона, подава заявление за регистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг (чл. 96, ал. 6 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.).
Предвид промяната в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., задължение за регистрация на това основание не възниква за данъчно задължени лица, които не са установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище и адрес на управление - не са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната. Задължение за регистрация на неустановени в страната лица, включително когато имат постоянен обект на територията на страната, е предвидено с разпоредбите на чл. 96, ал. 2-4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., пояснени по-долу.

Обръщам внимание, че във връзка с горното настъпва промяна в прилагането на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото регистрация по общия ред на ЗДДС на основание на чл. 96, ал. 1 от закона се отнася само за лицата, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, то и правото на избор за регистрация по общия ред по чл. 100, ал. 1 от закона е относимо само за тези лица. С други думи данъчно задължени лица, неустановени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – не са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, включително когато имат постоянен обект на територията на страната, не могат да се регистрират на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Основанията за регистрация по общия ред на закона на тези лица са разгледани в т. 2 по-долу в настоящото становище.

1.2.   Преходни норми относно регистрацията по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на страната

Съгласно § 63, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, за всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище и адрес на управление - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, което към датата на влизане в сила на този закон не е регистрирано по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, в сила до 31.12.2025 г. включително, с годишен оборот в страната за 2025 г., надвишаващ националния праг от 51 130 евро, определен по реда на чл. 168в от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., възниква задължение за задължителна регистрация на основание на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. Тази преходна норма касае нерегистрираните по ЗДДС към 01.01.2026 г. данъчно задължени лица, установени със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес, или с обичайно пребиваване на територията на страната. Нормата не се прилага за лица, които до 31.12.2025 г. не са подали заявление за регистрация в законоустановения срок при възникнало основание за задължителна регистрация по закона.

При наличие на основание за регистрация по § 63, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС заявлението за регистрация следва да се подаде в 7-дневен срок от влизането му в сила. За дата на регистрация на лицето в този случай се счита датата на влизането му в сила, тоест 01.01.2026 г., независимо от датата на връчване на акта за регистрация. В тази връзка следва да се има предвид новото изречение второ на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., с което е предвиден нов срок за издаване на фактура - не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация. В случаите на § 63, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС това се отнася за извършени доставки, данъчното събитие за които е възникнало от 01.01.2026 г. до датата на връчване на акта за регистрация и за получени през същия период авансови плащания. Следва да се има предвид и новата ал. 8 на чл. 116 от ЗДДС, която указва, че при регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., издадените в този период фактури и известия към тях се коригират не по- късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.
 
Лицата, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, и тези, които нямат такова седалище, но са установени с постоянен адрес или са с обичайно пребиваване на територията на страната, които са регистрирани на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила до 31.12.2025 г. включително, остават регистрирани на основание на същата разпоредба и след влизане в сила на промените в закона.

Предвид изложеното по-горе се запазва правото на данъчно задължените лица, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, и на физическите лица, които нямат такова седалище, но са установени с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, които към 01.01.2026 г. са реализирали годишен оборот в страната за 2025 г. (определен, както е описано в раздел І) под или равен на 51 130 евро, да продължат да не облагат с ДДС извършваните от тях облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната. За тези лица не възниква задължение изрично да заявяват желанието си за прилагане на режима за малки предприятия в страната (нов чл. 168д от ЗДДС) и за тях не е налице промяна по отношение на документирането на извършените доставки.

Обръщам внимание, че ако за тези лица са налице условията по чл. 168е, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., и те решат да прилагат режима за малки предприятия в ЕС, за да могат да прилагат освобождаване от ДДС на извършените облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на други държави членки на ЕС, лицата следва да заявят това желание като подадат предварително заявление по чл. 168ж, ал. 2 от закона, в сила от 01.01.2026 г. След регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС лицата могат да продължат да се ползват от освобождаване от облагане с ДДС и в страната, дори когато не са посочили в заявлението си, че желаят да прилагат режима и в България. Данъчно задължените лица, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, и на физическите лица, които нямат такова седалище, но са установени с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, които не отговорят на условията за прилагането на режима за малки предприятия в ЕС в държава членка на ЕС, са задължени да се регистрират в тази държава членка за целите на облагането с ДДС в съответствие с приложимото национално законодателство.
 
Освобождаването на извършените облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, попадащи в обхвата на двата режима, се прилага докато годишният оборот на лицата за текущата календарна година не надвиши прага от 51 130 евро.

1.3.   Преходен режим относно прекратяване на регистрацията по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на страната

На основание на чл. 108, ал. 5 и 7 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си до изтичането на текущата календарна година. Следователно, лицата, регистрирани по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС до влизане в сила на ЗИД на ЗДДС, които имат седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, нямат право да прекратят регистрацията си по закона до края на 2026 г., когато през 2025 г. са реализирали годишен оборот в страната, надвишаващ националния праг от 51 130 евро. Право да прекратят регистрацията си по закона имат лица с годишен оборот в страната както за 2025 г., така и за 2026 г., определен до датата на подаване на заявление за прекратяване на регистрацията, ненадвишаващи националния праг от 51 130 евро. Лицата следва да съобразят и доставките, които очакват да реализират до края на 2026 г., тъй като ако годишният им оборот за 2026 г. надвиши 51 130 евро, за тях отново възниква задължение за регистрация по общия ред на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. С оглед разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС лицата, регистрирани през 2025 г. на основание на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, нямат право да прекратят регистрацията си до края на 2026 г.

2.   По отношение на данъчно задължени лица, които са установени със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната

На основание § 63, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление извън територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната, което има постоянен обект на територията на страната и за което към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗДДС възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, 3 или 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., подава заявление за регистрация по реда на закона, в сила от 01.01.2026 г. Заявлението се подава в 7-дневен срок от влизането в сила на ЗИД на ЗДДС. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на ЗИД на ЗДДС - 01.01.2026 г.
С въвеждането със ЗИД на ЗДДС на режима за малки предприятия в ЕС за целите на регистрацията по общия ред на ЗДДС вече не се считат за установени на територията на страната лицата, които имат постоянен обект на територията на страната, но са установени със седалище и адрес на управление извън територията на страната, а когато нямат седалище, са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната. Това произлиза по аргумент на противното от § 1, т. 11а от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., съгласно която: „Данъчно задължено лице, установено на територията на страната“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“. С въвеждането на новата т. 12а от § 1 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., по смисъла на глава двадесет и първа „б“ за установено на територията на ЕС данъчно задължено лице се счита „лице, което e със седалище и адрес на управление на територията на ЕС, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на ЕС, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия“.

Видно от гореизложеното, следва да бъде съобразено дали към 01.01.2026 г. за всички нерегистрирани по ЗДДС лица, които имат постоянен обект в страната, но с влизане в сила на ЗИД на ЗДДС се считат за неустановени на територията на страната, не възниква задължение за регистрация по общия ред на закона и ако възниква, кое е приложимото основание, като се има предвид поясненото по-долу.

Съгласно § 63, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, когато към датата на влизане в сила на този ЗИД за данъчно задължено лице, за което до тази дата е възникнало задължение за регистрация по досегашния чл. 96, ал. 9 от ЗДДС и срокът за подаване на заявление за регистрация не е изтекъл, възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3 или 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. Лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7- дневен срок от влизането в сила на ЗИД на ЗДДС, като регистрацията се извършва по реда на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. На практика с тази разпоредба се урежда редът за регистрация по ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., на лица, установени със седалище и адрес на управление извън територията на страната или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната, които нямат постоянен обект на територията на страната и за които на основание чл. 96, ал. 9 от ЗДДС, в сила до 31.12.2025 г., възникваше задължение за подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок преди датата, на която става изискуем ДДС за извършена от тях облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Приложимото основание за регистрация по общия ред по чл. 96, ал. 3 или 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., на такива лица, в зависимост от установеността им в или извън ЕС, е подробно разгледано по-долу.

2.1.   По отношение на данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка на ЕС

2.1.1.   Промени относно задължителната регистрация по закона на данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка на ЕС

На основание чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което прилага в страната режима за малки предприятия в ЕС по чл. 168к от закона, в сила от 01.01.2026 г., е длъжно да се регистрира, когато:
1.   годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в от закона, в сила от 01.01.2026 г., надвиши националния праг от 51 130 евро, или
2.   годишният му оборот в Съюза, определен по реда на чл. 168в от закона, в сила от 01.01.2026 г., надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.

В раздел I от настоящите разяснения е описано как лицата определят годишния си оборот в страната и годишния си оборот в Съюза.
 
Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което не прилага в страната режим за малки предприятия в ЕС по новия чл. 168к от закона, е длъжно да се регистрира по ЗДДС преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, или за извършени доставки, по които данъкът е изискуем от получателя.

Всяко данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка (със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка), извършващо облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, по принцип дължи за тях ДДС в страната, освен когато данъкът е изискуем от получателя по доставката. В тази връзка, с разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., е въведено задължение за регистрация на такова лице за целите на облагането с ДДС в страната преди първата извършена облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, когато лицето се e възползвало от освобождаване от облагане с ДДС в страната чрез регистрация в държавата членка по установяването си за прилагане в страната на режим за малки предприятия в ЕС.

Следователно, прилагането в страната на режим за малки предприятия в ЕС предполага годишният оборот в страната и годишният оборот в Съюза на данъчно задълженото лице, установено на територията на друга държава членка на ЕС, както за текущата, така и за предходната календарна година, да не надхвърлят националния праг от 51 130 евро и съответно прага в Съюза от 100 000 евро.

Обръщам внимание, че за разлика от регистрацията по чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., задължението за регистрация по ал. 2 от същата разпоредба възниква за данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, което се е ползвало от освобождаване от облагане с ДДС в страната чрез регистрация в държавата си членка по установяване за прилагане в страната на режим за малки предприятия в ЕС и впоследствие за него е възникнало задължение за регистрация по общия ред на закона. Правилата и условията за прилагането в страната на режим за малки предприятия в ЕС от данъчно задължено лице, установеното на територията на друга държава членка, са регламентирани с новия чл. 168к от закона. По-подробно правилата за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС са пояснени в Обяснителни бележки относно промени на правилата за ДДС в ЕС по отношение на специалния режим за малките предприятия, изготвени от Европейската комисия, които могат да бъдат открити на интернет адрес: Guides - VAT rules for small enterprises – SME scheme - European Commission.

2.1.2.   Преходни норми относно регистрацията по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка на ЕС

Съгласно § 63, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, когато към 01.01.2026 г. данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 2 от закона, в сила от 01.01.2026 г., а когато е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1 от закона, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 3 от закона, в сила от 01.01.2026 г. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по ЗДДС се запазва.

С цитираната преходна норма е уредена служебната пререгистрация на новите основания за задължителна регистрация по общия ред на закона на лица, установени на територията на друга държава членка, които са регистрирани на основание чл. 96, ал. 1 или 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, в сила до 31.12.2025 г. включително. Лицата, установени на територията на друга държава членка и регистрирани по досегашния чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, ще се считат за регистрирани на основание чл. 96, ал. 2 от закона, в сила от 01.01.2026 г., доколкото регистрацията им по закона е свързана с надвишаване на прага за реализиран облагаем оборот. Лицата, установени на територията на друга държава членка и регистрирани по досегашните чл. 96, ал. 9, чл. 97, чл. 100, ал. 1 от ЗДДС ще се считат за регистрирани на основание чл. 96, ал. 3 от закона, в сила от 01.01.2026 г., доколкото регистрацията им по закона не е свързана с надвишаване на националния праг за регистрация.

2.1.3.   Преходен режим относно прекратяването на регистрацията по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка на ЕС

Регистрирани по досегашните чл. 96, ал. 1 или 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС лица, установени със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато нямат такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, които се считат за регистрирани на основание на чл. 96, ал. 2 и 3 от закона, в сила от 01.01.2026 г., нямат право да прекратят регистрацията си по закона до изтичане на 2026 г., когато през 2025 г. са реализирали годишен оборот в страната, надвишаващ националния праг от 51 130 евро, или годишен оборот в Съюза, надвишаващ прага в Съюза, предвид разпоредбата на новата ал. 6 на чл. 108 от ЗДДС.

Право за прекратяване на регистрация по чл. 96, ал. 2 и 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., възниква, когато лицата:
-   са се регистрирали в държавата членка по установяването си за прилагане в България на режима за малки предприятия в ЕС. В този случай, когато годишният им оборот в страната през 2026 г. надвиши националния праг от 51 130 евро или годишният им оборот в Съюза надвиши прага в Съюза от 100 000 евро, за тези лица ще възникне задължение за регистрация по общия ред на основание чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., или
-   са се регистрирали в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършват само доставки, за които се прилагат тези режими. В случай че извършат облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, които не попадат в обхвата на тези режими, за лицата възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, ако същите не са се регистрирали в държавата членка по установяването си за прилагане в България на режим за малки предприятия в ЕС.

2.2.   По отношение на данъчно задължени лица, установени на територията на трета страна

2.2.1.   Промени относно задължителната регистрация по закона на данъчно задължени лица, установени на територията на трета страна

Съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на ЕС, независимо дали има постоянен обект на територията на ЕС, е длъжно да се регистрира по ЗДДС преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя. Тези лица не могат да прилагат в страната нито режима за малки предприятия в страната, нито режима за малки предприятия в ЕС, тоест не могат да се възползват от освобождаване от облагане с ДДС в страната.

2.2.2.   Преходни норми относно регистрацията по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на трета страна

Съгласно § 63, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., когато към тази дата данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на ЕС, независимо дали има постоянен обект на територията на ЕС, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 4 от закона, в сила от 01.01.2026 г. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по ЗДДС се запазва.

С цитираната преходна норма е уредена служебната пререгистрация на новото основание за задължителна регистрация по общия ред в сила от 01.01.2026 г. на лица, неустановени на територията на Европейския съюз, независимо дали имат постоянен обект на територията на Европейския съюз, които са били регистрирани по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Тези лица ще се считат за регистрирани на основание чл. 96, ал. 4 от закона, в сила от 01.01.2026 г., доколкото тази разпоредба не предполага за тези лица да се следи годишният оборот в страната и годишният оборот в Съюза нито през текущата, нито през предходната календарна година.

2.2.3.   Преходен режим относно прекратяване на регистрацията по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на трета страна

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., лицата, които не са установени със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на ЕС, независимо дали имат постоянен обект на територията на ЕС, регистрирани по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, които се считат за регистрирани на основание на чл. 96, ал. 4 от закона, в сила от 01.01.2026 г., имат право да прекратят регистрацията си по закона, когато през текущия данъчен период и през предходните 12 данъчни периода не са извършвали облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната. Видно от чл. 108, ал. 4 от ЗДДС тези лица могат да прекратят регистрацията си по закона и когато:
1.   се регистрират в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършват само доставки, за които се прилагат тези режими;
2.   се регистрират в страната за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза и извършват само доставки, за които се прилагат тези режими.

III.   По отношение на неприключените към влизане в сила на ЗИД на ЗДДС (01.01.2026 г.) производства по регистрация и прекратяване на регистрацията по закона

Съгласно § 63, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС започналите и неприключили към 01.01.2026 г. процедури за регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашните глави девета и десета се довършват при условията и по реда на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г. При установяване на основание за регистрация по общия ред на основание чл. 96, ал. 1 - 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на ЗИД на ЗДДС, тоест 01.01.2026 г., с изключение на случаите по досегашните чл. 102, 132 и 132а от ЗДДС.
Цитираната преходна норма предполага за започналите и неприключили към 01.01.2026 г. процедури по регистрация или по прекратяване на регистрацията да се прилагат новите основания и ред за регистрация и за прекратяване на регистрацията, за да се избегне регистрацията по закона на лица на отпаднало основание, което да води до последващо прекратяване на тази регистрация, както и прекратяването на регистрацията по закона на лица, за които е налице задължение за регистрация по общия ред на новите основания. За лицата, за които се установи, че е налице основание за регистрация по чл. 96, ал. 1 - 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., датата на регистрация ще бъде 01.01.2026 г., с изключение на случаите по чл. 102, 132 и 132а от ЗДДС. Видно от направеното изключение в случаите по чл. 102 от ЗДДС лицата ще се считат за регистрирани на датата на връчване на акта за регистрация, а в случаите по чл. 132 и 132а от ЗДДС – на датата на възникване на съответното обстоятелство.

При подадено заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 или 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, в сила до 31.12.2025 г., по което производството по регистрация не е приключено до 01.01.2026 г., органът по приходите, извършващ проверката, следва да изиска:
- от лицата, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, предоставяне на данни за реализирания за 2025 г. годишен оборот в страната, формиран както е описано по-горе в раздел I от настоящото становище, за да се установи наличие на основание за регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона, в сила от 01.01.2026 г.

Допустимо е предоставяне на такива данни да не се изисква, когато посоченият в подаденото заявление за регистрация облагаем оборот е формиран изцяло през 2025 г. Когато условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., не са изпълнени, на лицето следва да се издаде акт за отказ за регистрация по ЗДДС, освен ако лицето не заяви желание за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 от закона, в сила от 01.01.2026 г. В случай че лицето не заяви такова желание за регистрация по избор, на основание новия чл. 168д, ал. 4 от ЗДДС следва да се счита, че същото прилага режима за малки предприятия в страната;
-   от лицата, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, подали заявление за регистрация по избор на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, предоставяне на данни поотделно за годишен оборот в страната за 2025 г. и за 2026 г., формиран както е описано по-горе в раздел I от настоящото становище, за да се установи наличие на основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Когато условията за задължителна регистрация по общия ред по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., са изпълнени, лицето следва да бъде регистрирано на това основание, а не на посоченото в заявлението за регистрация;
-   от лицата, установени със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка на ЕС, а когато нямат такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка на ЕС, предоставяне на данни за реализираните за 2025 г. годишен оборот в страната и годишен оборот в Съюза, за да се установи наличие на основание за задължителна регистрация по общия ред по чл. 96, ал. 2 или 3 от закона, в сила от 01.01.2026 г. Когато условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 2 от закона, в сила от 01.01.2026 г., не са изпълнени, лицето следва да бъде регистрирано по чл. 96, ал. 3 от закона, в сила от 01.01.2026 г. Преди приключване на проверката за регистрацията задължително се проверява дали не е получено искане, изпратено от компетентните органи на държавата членка на установяването му за потвърждение, че лицето може да прилага в страната режим за малки предприятия в ЕС. Ако условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в ЕС са изпълнени, се изпраща потвърждение за прилагане на режима до държавата членка на установяване на лицето. Доколкото лицето може да прилага в страната режима за малки предприятия в ЕС от датата, на която компетентният орган на държавата по установяването му го е уведомил, че може да прилага режима в страната, лицето следва да бъде регистрирано по общия ред на закона от 01.01.2026 г. до тази дата;
-   от лицата, които не са установени със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на ЕС, независимо дали имат постоянен обект на територията на ЕС, предоставяне на данни за реализирания за 2025 г. годишен оборот в страната, за да се провери наличие на обстоятелства по чл. 102 от ЗДДС.

При неприключилите производства по прекратяване на регистрация по ЗДДС се проверява изпълнението на условията за прекратяване на регистрацията по закона, в сила от 01.01.2026 г., които са разгледани в т. 1.3., т. 2.1.3. и т. 2.2.3. на раздел II от настоящото становище. В случай че се установи изпълнение на условията за задължителна регистрация по общия ред на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., се издава акт, с който се отказва прекратяване на регистрацията по закона на лицето и се посочва приложимото основание за регистрация по общия ред на ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: ЕВГЕНИ НАНКОВ
(Съгласно Заповед № З-ЦУ-30-1906/10.12.2025 г.)
Документът е електронно създаден и подписан, като данни за електронния подпис на издателя се визуализират в горния десен ъгъл на началната страница, съгласно действащите нормативни изисквания.

---

Можете да изтеглите становището от тук:

Дата: 2025-12-04
Вх. №: 553021926
Отговорил: ОУИ София

Кратко описание: Определя се режимът за промяна на тримесечни авансови вноски по ЗКПО при значителна печалба от продажба на обособена част. НАП приема, че без подадена в срок до 15 ноември декларация по чл. 88 ЗКПО плащане на 01.12.2025 г. не се счита за авансова вноска и не поражда правни последици като корекция на авансовите вноски.

Линк към становището на НАП

Дата: 2025-12-05
Вх. №: 550001629
Отговорил: ОУИ София

Кратко описание: Разгледан е въпросът за данъчното третиране на възнаграждение, изплатено от българско дружество на чуждестранно юридическо лице - собственост на артистите-изпълнители, за концерт в България. НАП принципно уточнява квалификацията на дохода като авторско/сродно право и приложимостта на ЗКПО или ЗДДФЛ и СИДДО за определяне на данъка при източника и задълженото лице.

Линк към становището на НАП

Дата: 2025-10-15
Вх. №: 54-0002-218 / 15.10.2025
Отговорил: ОУИ Пловдив

Кратко описание: Определя се режимът по ЗДДС и ЗДДФЛ при продажба от физическо лице на два имота в един ден, всеки над 100 000 лв. Уточнява се кога продажбите представляват независима икономическа дейност и формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС, както и че при еднократни сделки по управление на лично имущество не възниква задължение за регистрация и начисляване на ДДС.

Линк към становището на НАП

Благодарим за положителната оценка!

Здрава и щастлива Нова година!

Считано от 01.01.2026 г., НАП прилага правила относно валутата на плащанията, декларирането, документите по ДОПК, данъчно-осигурителната сметка (ДОС), електронните услуги и олихвяването. Информацията е важна при практическото прилагане на режима след въвеждане на еврото.

По-долу ще откриете подробна информация, базирана на официалните разяснения на НАП, подредена в логичен и максимално лесен за четене вид.

1. Плащания към НАП

• Всички публични вземания, установявани или събирани от НАП, се плащат единствено в евро.
• Това е валидно и в периода на двойно обращение на евро и лева до 31.01.2026 г., предвид обстоятелството, че всички плащания към НАП се извършват безкасово, а предвиденият в Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) период на двойно обращение се отнася единствено за плащания в брой.
• В периода на двойно обращение, при желание, данъкоплатците могат да заплатят задълженията си с лева само през банки или други доставчици на платежни услуги (ДПУ), които предоставят възможност за нареждане на безкасово плащане чрез внасяне на сумата за превода на каса в офис на банката или ДПУ.
• В тези случаи ДПУ нарежда към съответната сметка на НАП превалутираната сума в евро.

2. Деклариране на задължения

2.1) Декларации и документи за периоди до 31.12.2025 г. включително

• В данъчните и осигурителните декларации и другите документи, които се подават за периоди до 31.12.2025 г. включително, стойностите се посочват в лева.
• Това важи, независимо че срокът на подаване е през 2026 г.

Примери, посочени от НАП (стойностите се посочват в левове):

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и по чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 4-то тримесечие на 2025 г.
• Справка-декларация (СД) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за период 01.12.2025 г. - 31.12.2025 г.
• Декларация обр. 1 и обр. 6 за месец 12 на 2025 г.
• Декларация обр. 6 за 2025 г., подавана от самоосигуряващи се лица
• Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, получени през 2025 г.
• Декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2025 г.
• Други декларации с периоди до 31.12.2025 г.

2.2) Декларации и документи за периоди от 01.01.2026 г.

• В декларациите, които се подават за периоди от 01.01.2026 г., стойностите се посочват в евро.
• Това важи дори когато периодът, за който се подава документът, включва период на двойно обращение на левове и евро, тоест периода от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г.

Примери, посочени от НАП (стойностите се посочват в евро):

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за първо тримесечие на 2026 г.
• СД по ЗДДС за период 01.01.2026 г. - 31.01.2026 г.
• Декларация обр. 1 и обр. 6 за месец 01 на 2026 г.
• Други декларации с периоди от 01.01.2026 г. и подавани след тази дата.

2.3) Коригиращи декларации и документи

• Ако периодът, за който се подава коригиращата декларация, е до 31.12.2025 г., стойностите се посочват в лева.
• Ако периодът е от 01.01.2026 г., стойностите се посочват в евро.

2.4) Важно за плащането, когато декларацията е в левове

• Важно: Дължимите суми, посочени в декларациите в левове, се плащат към НАП в евро.
• За целта дължимата сума в левове в декларацията следва да се превалутира и закръгли по правилата на чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в България (ЗВЕРБ).

2.5) Електронни услуги за подаване на декларации (екранна форма)

• В електронните услуги за подаване на декларации, които се попълват чрез екранна форма, за периоди до 31.12.2025 г. сумите за внасяне или надвнесен данък ще се визуализират както в левове, така и в евро.
• Едновременно с това има пояснителни текстове относно това в каква валута следва да се въвеждат данните, в зависимост от периода на декларацията.

3. Превалутиране в ДОС на непогасени задължения и надвнесени/недължимо внесени суми към 31.12.2025 г.

Относно превалутирането от левове в евро на наличните към 31.12.2025 г. в данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на лицата непогасени задължения и надвнесени или недължимо внесени суми:

• Всички налични в ДОС на лицата към 31.12.2025 г. непогасени задължения и надвнесени или недължимо внесени суми са превалутирани от левове в евро автоматично.
• Превалутирането е съгласно правилата за превалутиране и закръгляване по реда на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ.
• Превалутираните суми са вписани към 01.01.2026 г. като задължения или надвнесени суми в евро.

4. Документи, издавани от НАП

4.1) Актове и документи по ДОПК

• В актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след 01.01.2026 г. и отнасящи се до периоди преди тази дата, паричните стойности се посочват в левове.
• За периоди след 01.01.2026 г. паричните стойности се посочват в евро.
• Това се отнася както за удостоверителни документи, издавани от НАП, например удостоверение за декларирани данни и други, така и за издавани от органи по приходите ревизионни актове и актове за установяване на задължения.
• В ревизионните актове и актовете за установяване на задължения сумите за внасяне и сумите за възстановяване се посочват и превалутирани в евро.

4.2) Електронни услуги и бланки за удостоверения

• В електронните услуги, чрез които се предоставя информация за периоди преди 01.01.2026 г., паричните стойности се посочват в левове.
• В тези услуги има информационни съобщения, които обясняват на ползвателя как да интерпретира или чете информацията.
• Всички бланки на удостоверителни документи, чрез които се предоставя информация и за периоди преди 01.01.2026 г., имат пояснителни текстове относно валутата на записаните в тях парични стойности.

5. Възстановяване или прихващане на недължимо платени или събрани суми преди 01.01.2026 г.

• Възстановяване или прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания се извършва в евро.
• Превалутирането и закръгляването се извършват по реда на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ.

6. Регистър на заетостта и електронни трудови записи (ЕТЗ)

Относно вписване на данни в Регистъра на заетостта:

• Размерът на основното трудово възнаграждение или на основната месечна заплата в подаваните електронни трудови записи (ЕТЗ) следва да се попълва в националната валута на страната към момента на подаване на ЕТЗ.
• Тоест при подаване на ЕТЗ в полето на т. 18 (Приложение 1) сумите се попълват в евро, независимо от:
  
  • датата на сключване на трудовия договор или допълнителното споразумение;
  • датата на влизане в сила на изменението на трудовото правоотношение;
  • датата на прекратяване.

7. Електронни услуги на НАП - справка за задълженията и възможни разлики от евроцентове

Относно предоставяне на информация за задължения в електронните услуги на НАП:

• НАП превалутира и закръгли по правилата на чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ всички налични в ДОС на лицата към 31.12.2025 г. непогасени задължения и надвнесени или недължимо внесени суми.
• В електронната услуга "Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане" отделните задължения се показват в евро.
• В изпълнение на изискванията на ЗВЕРБ в периода 01.01.2026 г. - 31.01.2026 г. в справката общата сума на всеки един от видовете задължения се показва както в евро, така и превалутирана в левове.
• В периода 01.10.2025 г. - 31.12.2025 г. в "Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане" се показваше:
  
  • конкретният размер на всяко едно задължение в левове;
  • общата сума на задълженията от определен вид в левове;
  • и информация само за общата сума на задълженията в евро.
• В тази връзка е възможно за едни и същи конкретни задължения на лицето, които не са били погасени преди 31.12.2025 г., общата им сума в евро, която е била посочвана към 31.12.2025 г., да не съвпада напълно с общата сума на същите задължения, посочена в справките към 01.01.2026 г., а да има разлика от няколко евроцента.
• Разликата е следствие на различния начин на превалутиране на сумите, а именно:
  
  • В периода до 31.12.2025 г. - общият сбор на всички задължения в левове се превалутира от левове в евро.
  • В периода след 01.01.2026 г. - общият сбор на всички превалутирани в евро задължения се превалутира от евро в лева.
• От 01.02.2026 г. ще се визуализира само обща сума в евро.

8. Олихвяване на задължения към НАП от 01.01.2026 г.

Относно олихвяване на задължения към НАП:

• За непогасените в срок задължения към НАП се дължи лихва за просрочие.
• Размерът на лихвения процент от 01.01.2026 г., чрез който ще се изчислява дължимата лихва, съгласно Постановление на Министерския съвет № 347 от 29 декември 2025 г., се определя като към лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка (ЕЦБ), който е в сила на 1 януари, съответно на 1 юли, на текущата година, се добавят 8 процента.
• По така описаните правила лихвеният процент за законна лихва в периода от 01.01.2026 г. до 30.06.2026 г. е 2,15 + 8 = 10,15%.
• Лихвените проценти на ЕЦБ са публикувани на официалната страница на институцията.

9. Минимален и максимален осигурителен доход в евро до приемане на бюджет за 2026 г.

Относно минималния и максималния осигурителен доход в евро до приемане на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.:

• След превалутиране и закръгляване по реда на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ:
  
  • Минималният осигурителен доход е 550,66 евро.
  • Максималният осигурителен доход е 2111,64 евро.

Дата: 2025-09-23
Вх. №: 3_3715293
Отговорил: ОУИ Велико Търново

Кратко описание: Определя се режимът по чл. 77 ДОПК при прекратяване на "П." ЕООД. НАП приема, че уведомлението за прекратяване се подава от търговеца чрез законния му представител, а не от невписания още ликвидатор. Качеството "заявител" по чл. 77 ДОПК се отнася само до ликвидация по § 5а ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Задължението на ликвидатора по чл. 268, ал. 3 ТЗ е отделно и последващо.

Линк към становището на НАП

Дата: 2025-11-21
Вх. №: 3_40151156
Отговорил: ОУИ Велико Търново

Кратко описание: Определя се режимът за отразяване в ЕЕТЗ на промени в допълнителното възнаграждение за стаж и опит и в ранга на съдебен служител. За правоотношения по ЗСВ липсва основание за вписване в регистъра на заетостта. При трудови договори по КТ се подава ЕТЗ само ако промяната е измежду изрично изброените по чл. 10, ал. 1, т. 2, букви "а-з" от НВРЗ.

Линк към становището на НАП

Здравейте!

Напълно сте права. Действително, за минималните осигурителни прагове (както и за минималните обезщетения) следва да се прилага специалното правило на чл. 45 от ЗВЕРБ за закръгляване в полза на лицето (ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият се увеличава с единица).

Благодарим Ви за бдителността и точната бележка! Вече актуализирахме статията и таблиците, като масовият праг е коригиран на 550.67 евро.

В Държавен вестник брой 113 от 23.12.2025 г. е обнародван удължителният закон за бюджета. В тази връзка актуализирахме разделите:
✔ Раздел ТРЗ
✔ Раздел Данъци
✔ Раздел Счетоводство
✔ Раздел Справочник

Вижте още:
✔ Раздел Нормативна база, където абонираните потребители могат да сравняват новите със старите версии на законите.
✔ Раздел Становища на НАП, където лесно и удобно можете да търсите из хилядите становища данъчна практика.

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ (Update 30.12):
Поради промяна в официалните отговори на МЕУ (Въпрос 7), публикувани на Портала за въвеждане на еврото (evro.egov.bg), минималните осигурителни прагове следва да се превалутират по общото правило за математическо закръгляне (чл. 13), а не по специалното правило. Стойностите в статията, приложенията и калкулаторите в сайта са актуализирани към стандартно математическо закръгляне (напр. МОД е 550.66 евро)

По-долу обобщаваме основните ТРЗ показатели, приложими от 01.01.2026 г., като обръщаме внимание, че за периода от началото на годината до приемането на ЗБДОО и ЗБНЗОК за 2026 г., но за не повече от три месеца, се запазват размерите, валидни към 31 декември 2025 г., с изключение на минималната работна заплата за страната (МРЗ), чийто размер от 01.01.2026 г. бе увеличен от 1077 лв. на 1213 лв. Увеличението е в размер на 12.63%. Всички левови стойности се преизчисляват в евро.

➤ МРЗ от 01.01.2026 г. е в размер на 620.20 евро.

➤ Запазват се размерите на минималните осигурителни доходи (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. За голяма част от дейностите МОД-овете от първата до последната колона са равни на 550.66 евро. Виж таблица МОД.

Внимание: Осигурителните вноски се дължат върху по-високата от двете суми: полученото трудово възнаграждение или минималния осигурителен доход. Тъй като новата МРЗ (620.20 евро) е по-висока от замразения праг (550.66 евро), осигуряването се извършва върху 620.20 евро.

➤ Запазва се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (вкл. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители), като размерът е 550.66 евро.

➤ Запазва се максималният месечен размер на осигурителния доход, като размерът е 2111.64 евро.

➤ За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, тоест върху 275.33 евро.

➤ За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който е в размер на 550.66 евро.

➤ Здравната вноска за безработните се изчислява на 22.03 евро на месец.

➤ Без промени във вноските за фонд ТЗПБ по групи основни икономически дейности при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж таблица на ТЗПБ.

➤ Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ", "Безработица" и здравноосигурителната вноска. Виж Осигуровки и данъци (таблица).

➤ Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).

➤ Запазва се необлагаемият размер на ваучерите за храна от 102.26 евро месечно за наето лице.
 
➤ Времето в неплатен отпуск, което се зачита за осигурителен стаж, е до 30 работни дни за календарната година.

Обезщетения и болнични за 2026 г.

➤ Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.

➤ Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане в размер на 410 дни.

➤ Запазва се размерът на втората година майчинство от 398.81 евро.

➤ Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

➤ Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 9.20 евро, максимален размер – 54.78 евро.

---

kik.info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Абонамент за пълен достъп от тук.

Новият работен календар почивните дни за 2026 г. вече е наличен в сайта.   

Можете да изтеглите календара на КиК Инфо за 2026 г. в PDF формат:
•   На български език – от тук
•   На английски език – от тук

Годината включва 248 работни дни и 1984 работни часа. Ето и пълния списък с официалните празници за 2026-та:
✔ Нова година - 1 и 2 януари (четвъртък и петък - неработен)
✔ Освобождението - 3 март (вторник)
✔ Великден - 12 април (почива се от 10 до 13 април вкл.)
✔ Ден на труда - 1 май (петък)
✔ Гергьовден - 6 май (сряда)
✔ Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура - 24 май (неделя), почива се на 25 май (понеделник)
✔ Ден на Съединението - 6 септември (неделя), почива се на 7 септември (понеделник)
✔ Ден на Независимостта - 22 септември (вторник)
✔ Коледа - 24, 25 и 26 декември (събота), почива се от 24 до 28 декември (понеделник)

Съгласно Кодекса на труда, когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

В съвременната счетоводна практика най-голямото предизвикателство днес е бързата ориентация в огромния масив от информация. Прегледът на дълги и сложни текстове на данъчни становища с цел установяване на приложимостта им за даден казус често отнема значителен ресурс и време.

Разбирайки тази необходимост, ние от kik.info разработихме функционалност в нашата платформа, насочена към улесняване на работата със становищата на НАП. Нашата цел е да превърнем сложната административна материя в достъпно и подредено знание. Вярваме, че лесният достъп до тълкувателната практика на НАП е най-добрата превенция срещу грешки.

Интелигентен асистент за работа със становища

Чрез модула Становища на НАП получавате бърз и удобен достъп до официалните становища на НАП за последните 10 години. Всяко становище е придружено от три ключови елемента за по-ефективна работа:

1. Оригинален документ и текст: Текст на становището в удобен за четене формат, с възможност за сваляне на оригиналния файл.

2. Кратко AI описание: Сбито описание на темата, което ви спестява време и помага мигновено да филтрирате важната информация и да разберете дали становището се отнася за вашия случай.

3. AI обработка с изводи: Прочетохте становището и искате да сте сигурни, че сте го разбрали правилно? AI обработката ви дава структуриран преглед на съдържанието без отклонение от официалната позиция и извежда ясен извод по всеки въпрос. Готово е веднага - без чат, без инструкции, без чакане.

Към момента новите AI функционалности са отворени за свободно ползване потребителите на платформата, като допълнение към безплатния достъп до базата данни със становища.

Сигурност и точност

Важно е да подчертаем, че оригиналните текстове на становищата се запазват напълно, без редакторска намеса. Потребителят винаги има достъп до пълния, автентичен документ, така както е издаден от администрацията.

AI частта работи на принципа на контролирания анализ. Изградихме рамка за интелигентна AI обработка, оптимизирана за българското данъчно законодателство чрез стотици правила за сигурност и точност. Тази обработка не е автоматизиран превод или произволно генериране на текст. Тя е резултат от предварително зададена логика и експертно дефинирани правила, които насочват AI как да анализира специфичната данъчна материя. Целта е да се спести време за първоначален преглед, без да се губи правният смисъл или официалната позиция на НАП.

Освен това системата позволява комбинирано търсене по:
• Правна норма: Закон, член, алинея и точка
• Административни данни: Изходящ/входящ номер на преписката
• Времеви обхват: Начална и крайна дата
• Съдържание: Ключови думи

Професионална отговорност и ограничения

Платформата предоставя помощен инструмент за работа с практиката на НАП, но не замества официалните източници и не представлява правен съвет. AI функционалностите служат за подреждане и обобщаване на информацията, но не вземат решения и не извършват тълкуване извън съдържанието на официалните документи. Крайната отговорност за прилагането на закона и за оценката на конкретните факти остава изцяло на практикуващия специалист.

Вижте системата в действие

​Тази функционалност е активна и напълно безплатна за всички потребители на платформата.

Открийте верните решения по-бързо с модула Становища на НАП.

На интернет страницата на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) бяха публикувани подробни разяснения от страна на Министерството на финансите (МФ), касаещи редица специфични практически казуси във връзка с предстоящото въвеждане на еврото в страната. Указанията са предоставени в отговор на конкретно запитване и съдържат изключително важни методически насоки за бизнеса и счетоводителите относно процеса на годишното счетоводно приключване, отчетността и правилата за превалутиране на активите и пасивите.

По-долу публикуваме систематизирано резюме на 10-те ключови разяснения:

1. Касови наличности

За превалутирането на физическата касова наличност от лева в евро е необходима документална обоснованост съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството. Салдата по сметка "Каса" няма как просто да се преизчислят софтуерно по фиксирания курс. Трябва да разполагате с първичен документ, удостоверяващ, че сумите са физически заменени (напр. бордеро от банка или друг документ за обмен). Физическата наличност по вид валута трябва да отговаря на аналитичността на сметка "Каса".

Практическа препоръка: Нашият съвет е касовата наличност в лева да бъде внесена по банковата сметка на предприятието, чието салдо  към 01.01.2026 г. ще бъде превалутирано автоматично по фиксирания курс 1,95583.

2. Разлики при началния баланс

Ако при превалутирането на активите и пасивите за началния баланс в евро възникне минимална разлика, например от 0,01 евро, тя трябва да се отнесе към финансовия резултат на предприятието. За недействащи предприятия разликата коригира резултата от минал период. Когато предприятието не извършва търговска дейност, разликата се отразява в резултатната сметка.

3. Софтуерни ограничения и сборни сметки

Някои софтуери формират синтетичните салда автоматично като сбор от аналитичните, което пречи на самостоятелното закръгляване на синтетично ниво. МФ потвърждава, че основното правило е превалутирането да става от най-ниското аналитично ниво към синтетичното. Въпреки това е допустимо откриването на специална счетоводна сметка, например "Разлики от преминаване към еврото". В нея могат да се акумулират разликите от превалутирането, стига да е осигурена пълна проследимост на разликите и сметката да се приключи коректно.

4. Превалутиране на вземания и задължения

Вземанията, задълженията и разчетите трябва да се превалутират по методологията на чл. 48, ал. 3 от ЗВЕРБ. Важно е да се знае, че всички позиции се превалутират на аналитично ниво. Това означава преизчисляване поотделно вземане, задължение или фактура, а не на обща сума, съобразно счетоводната политика на предприятието.

5. Заплати и трудови възнаграждения

Чл. 45 от ЗВЕРБ въвежда специално правило за закръгляване в полза на лицата, положили труд. Целта е те да не бъдат ощетени при прехода. Това правило се прилага за начислени, но неизплатени възнаграждения. Преизчисляването и закръгляването се извършват персонално за всяко лице, а не глобално за ведомостта.

6. ДДС фактури от предишния период

Фактури, издадени в лева до 31.12.2025 г., по които правото на данъчен кредит се упражнява след въвеждането на еврото (в дневниците за януари 2026 г. и нататък), трябва да се отчитат в евро. Числовите стойности във фактурата (основа и ДДС) се превалутират по официалния курс и правилата за закръгляване. Справките-декларации след 1 януари 2026 г. се подават само в евро.

7. Закъснели фактури (МСС 10)

За фактури, които се отнасят за 2025 г., но са получени след 01.01.2026 г., се прилагат правилата на МСС 10. Завеждането на фактурата става в лева за 2025 г. (за счетоводни цели), но документът е в евро. Възникналите курсови разлики от преизчисляването се признават като текущи счетоводни приходи или разходи в годината на отчитането им.

8. Кредитни и дебитни известия

След 01.01.2026 г. всички дебитни и кредитни известия се издават в евро. Това важи и когато известието се издава към фактура, която първоначално е била в левове. Дори сделката да е уговорена в друга валута, данъчните документи по ЗДДС се съставят в евро. При издаване на фактура или сторно бон от фискално устройство, крайната сума трябва да е в евро и левове (двойно обозначаване), заедно с фиксирания курс.

9. Комунални услуги (ток за декември)

Фактурите за електроенергия или други услуги за декември 2025 г., които се издават физически през януари 2026 г., ще бъдат в евро. За счетоводни цели обаче, разходът се отразява за 2025 г. в лева (превалутиран обратно от евро в лева). Фактурите, издадени в евро, влизат в дневниците по ДДС за 2026 г. с валута евро.

10. Акции и временни удостоверения

Акциите и временните удостоверения на хартиен носител, чиито стойности са в левове, не подлежат на задължително преиздаване. Те запазват правната си сила съгласно принципа на автоматичност (чл. 11 от ЗВЕРБ). Само новите акции, издавани след актуализацията на капитала и документите, следва да бъдат в евро.

Пълният текст на становището на Министерството на финансите можете да изтеглите от тук.

На 1213 лв. се повишава минималната месечна работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2026 г.

» Процентно увеличение: 12.63%
» Абсолютно увеличение: +136 лв.

Това е официално определено с Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г., което беше обнародвано в Държавен вестник, бр. 98 от 18.11.2025 г.

Съгласно чл. единствен, ал. 1 от Постановлението, новите размери са:

» Минимална месечна работна заплата: 1213 лв. (620,20 eвро).
» Минимална часова работна заплата: 7,31 лв. (3,74 евро).
» Размерите са определени за нормална продължителност на работното време 8 часа и 5-дневна работна седмица.

» Документална промяна: Необходимо е да се сключат допълнителни споразумения към трудовите договори на служителите, чието възнаграждение е било равно на старата МРЗ (1077 лв.), за да се приведе в съответствие с новия минимум. За изготвянето им в помощ идва нашето:

Приложение: Допълнителни споразумения за промяна на заплати

Приложението издава допълнителни споразумения към трудов договор при промяна в заплатата. Приложението може да издава допълнителни споразумения за множество служители наведнъж чрез импорт от файл, както и за служител по служител.

15-ти ноември е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за текущата година. Намалението, съответно увеличението, на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски. Срокът за внасяне е до 1 декември на текущата година за месечната авансова вноска за месец декември и тримесечната авансова вноска за третото тримесечие (за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска).

Важно: Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

Често в практиката прогнозираните и декларирани авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-ниски или по-високи от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.

В тази връзка законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък.

Как можем да помогнем?

В помощ при анализа за сумата на авансовата вноска представяме едно от най-често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината: Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.

Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.

Кога се дължат лихви към НАП при неточно прогнозирани авансови вноски?

Лихви ще се дължат:

• За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25% сумата от определените авансови вноски;
• За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25% сумата от определените авансови вноски.

Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 89, ал. 5 от ЗКПО, тази лихва се начислява за дълъг период – от 16 април до 31 декември на годината, което я прави значителен финансов разход. Рискът не е просто "лихва", а е лихва за 8.5 месеца върху цялата сума на превишението.

За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите нашият калкулатор за промяна на авансовите вноски:

• Изчислява точният размер на надплатения данък при по-ниска прогнозна печалба.
• Определя максималният годишен данък, който не активира лихви от НАП.
• Определя максималната годишна печалба, която не активира лихви от НАП.
• Прави прецизно изчисление на 25%-ния "буфер" по чл. 89.

Важно: Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината

Не всички предприятия са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лева не внасят авансови вноски. Не внасят авансови вноски и новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон

Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година надхвърлят 3 000 000 лева. Всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.

Колеги, от НАП информираха, че проблемът с нулевото ДДС и ЕТ и адвокати е решен. 👌 Благодаря на включилите се!

Националната агенция за приходите въведе нова функционалност в своя портал за електронни услуги, която значително улеснява подаването на улеснява подаването на нулеви справки-декларации по ЗДДС. Вече е възможно подаването на справка-декларация по ДДС с нулеви стойности да се извършва само с една отметка, без да е необходимо генерирането и качването на празни файлове за дневниците за покупки и продажби.

Това е дългоочаквано от счетоводната общност облекчение за дружествата, които нямат дейност през даден данъчен период, но запазват своята ДДС регистрация и задължението си за ежемесечно подаване на декларации. Досега процесът изискваше създаването на празни файлове (DECLAR.TXT, POKUPKI.TXT, PRODAGBI.TXT), които трябваше да бъдат прикачени и подадени, което създаваше излишна административна работа.

Как да достигнете до новата услуга в портала на НАП?

Процесът е интуитивен и изисква изпълнението на няколко лесни стъпки. След като влезете в портала на НАП по обичайния начин, в подменю „Приемане на справка-декларация по ЗДДС/VIES-декларация“ системата ще ви предостави няколко възможности. Натиснете бутон „Подаване – СД с нулеви стойности“. Изберете данъчния период (месец и година), за който подавате декларацията, и натиснете бутон „Напред“. На следващия екран ще видите ключовата опция. Поставете отметка на полето: „Желая автоматично генериране на файлове "DECLAR.TXT", "POKUPKI.TXT" и "PRODAGBI.TXT"“. Продължете напред, за да направите преглед на автоматично генерираната нулева декларация и накрая натиснете бутона „Подписване и подаване“.

След успешно подаване системата ще генерира потвърждение за получаване с входящ номер. Можете да проверите статуса в секцията с подадени документи, където ще видите и уведомлението за подадени данни. Ще получите и потвърждение по имейл.

Намаляване на административната тежест

Струва си да се отбележи, че това подобрение не е случайно. То е резултат от конструктивен диалог между Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) и приходната администрация. Предложението за въвеждане на такава функционалност беше част от пакет с мерки за намаляване на административната тежест върху счетоводителите, които АССП отправи към НАП още през 2023 година. Основният мотив беше да се прекрати практиката, при която за чисто формално действие (подаване на нулева декларация) се изискваха ненужни технически стъпки.