1
Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) представи в Министерството на финансите своето становище относно предложенията за изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност, както следва:
I. Относно: Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за
предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси
В изготвения проект на ЗИД на ЗДДС от МФ в § 34 чрез нова ал. 11 в чл. 123 е предложено да се въведе задължение за всички регистрирани по ЗДДС лица, включително и неупражняващите дейност, включително и физическите лица, регистрирани по ЗДДС, да предоставят на тримесечна база следните две суми поотделно:
увеличаване на административната тежест за бизнеса и счетоводителите. Данъчнозадължените лица, които са предприятия, вече декларират тези данни веднъж годишно в НСИ с подаването на Годишният отчет за дейността. За да се декларират посочените данни, е необходимо всеки път преди подаването им да се направи инвентаризация на всички дълготрайни активи, стоки, продукция и материални запаси, след което да се направят необходимите изчисления, попълване и подаване на необходимата декларация. Инвентаризацията е процедура, която Законът за счетоводството (чл. 28) изисква да се извършва минимум веднъж годишно. За малките предприятия, които са над 90% от предприятията в България, тази процедура обикновено се извършва веднъж годишно във връзка с годишното счетоводно приключване. С посоченото предложение в законопроекта задължението за задължителна инвентаризация се увеличава на минимум четири пъти годишно и то в много кратки срокове, а именно до края на месеца следващ тримесечието.
Считаме, че е непосилно всяко лице, регистрирано по ЗДДС, да направи инвентаризация на тези активи, след това да направи необходимите изчисления, за да декларира посочените две суми към края на всяко тримесечие. За годишната инвентаризация на тези активи срокът би бил до 31-ви януари на следващата година, който срок е твърде кратък, предвид това, че срокът за годишното приключване е до 30-ти юни на следващата година. Кратките срокове поставят в риск данъчнозадължените лица от деклариране на непроверени и неверни данни, което влече след себе си глоби и санкции.
Освен значително увеличената административна тежест, считаме че целите, които се поставят в мотивите на законопроекта за изискването на декларирането на тези две общи суми (на дълготрайни активи и материални запаси), не могат да бъдат постигнати, а именно: В разрез с посоченото в мотивите към законопроекта на база на тези две общи суми не може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срокът за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки, нито да се прави извод за показателя „рентабилност“ на база активи и доколко една дейност е ефективна. Тези две общи суми не могат да бъдат критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди, дали има извършване на плащания в брой, начина на третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори и други, както е посочено в мотивите към законопроекта.
Всички тези подробни данни и обстоятелства данъчнозадължените лица декларират при всяко
данъчно ревизионно производство. Затова считаме, че допълнителното деклариране на тримесечна база на тези общи суми ще утежни административната тежест за бизнеса и счетоводителите, която отбелязваме, че в последните години се увеличи многократно.
II. Относно: § 50. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:
„Глава двадесет и първа „б“ Специални режими за малки предприятия, чл. 168в, ал. 1, т. 4
В член 168в, ал. 1, т. 4 доставките на недвижими имоти вече изрично са включени в задължителния оборот за регистрация по ЗДДС. Предложението ни е да уточните в т. 4, че става въпрос за доставки на недвижими имоти, които са облагаеми с ДДС.
III. Относно: §52. В чл. 176 се създава се т. 7:„7. привидно извършва независима
икономическа дейност.“
Предлага се компетентен орган по приходите да може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което привидно извършва независима икономическа дейност. Подкрепяме предложението, но само ако се създаде ясно и недвусмислено определение за „привидно извършване на независима икономическа дейност.“, защото в противен случай се създават съществени правни и финансови рискове за коректните данъчно задължени лица, които могат да бъдат дерегистрирани по ЗДДС на база на това основание.
I. Относно: Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за
предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси
В изготвения проект на ЗИД на ЗДДС от МФ в § 34 чрез нова ал. 11 в чл. 123 е предложено да се въведе задължение за всички регистрирани по ЗДДС лица, включително и неупражняващите дейност, включително и физическите лица, регистрирани по ЗДДС, да предоставят на тримесечна база следните две суми поотделно:
- общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно
тримесечие с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-
голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване; - общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите
счетоводни стандарти.
увеличаване на административната тежест за бизнеса и счетоводителите. Данъчнозадължените лица, които са предприятия, вече декларират тези данни веднъж годишно в НСИ с подаването на Годишният отчет за дейността. За да се декларират посочените данни, е необходимо всеки път преди подаването им да се направи инвентаризация на всички дълготрайни активи, стоки, продукция и материални запаси, след което да се направят необходимите изчисления, попълване и подаване на необходимата декларация. Инвентаризацията е процедура, която Законът за счетоводството (чл. 28) изисква да се извършва минимум веднъж годишно. За малките предприятия, които са над 90% от предприятията в България, тази процедура обикновено се извършва веднъж годишно във връзка с годишното счетоводно приключване. С посоченото предложение в законопроекта задължението за задължителна инвентаризация се увеличава на минимум четири пъти годишно и то в много кратки срокове, а именно до края на месеца следващ тримесечието.
Считаме, че е непосилно всяко лице, регистрирано по ЗДДС, да направи инвентаризация на тези активи, след това да направи необходимите изчисления, за да декларира посочените две суми към края на всяко тримесечие. За годишната инвентаризация на тези активи срокът би бил до 31-ви януари на следващата година, който срок е твърде кратък, предвид това, че срокът за годишното приключване е до 30-ти юни на следващата година. Кратките срокове поставят в риск данъчнозадължените лица от деклариране на непроверени и неверни данни, което влече след себе си глоби и санкции.
Освен значително увеличената административна тежест, считаме че целите, които се поставят в мотивите на законопроекта за изискването на декларирането на тези две общи суми (на дълготрайни активи и материални запаси), не могат да бъдат постигнати, а именно: В разрез с посоченото в мотивите към законопроекта на база на тези две общи суми не може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срокът за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки, нито да се прави извод за показателя „рентабилност“ на база активи и доколко една дейност е ефективна. Тези две общи суми не могат да бъдат критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди, дали има извършване на плащания в брой, начина на третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори и други, както е посочено в мотивите към законопроекта.
Всички тези подробни данни и обстоятелства данъчнозадължените лица декларират при всяко
данъчно ревизионно производство. Затова считаме, че допълнителното деклариране на тримесечна база на тези общи суми ще утежни административната тежест за бизнеса и счетоводителите, която отбелязваме, че в последните години се увеличи многократно.
II. Относно: § 50. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:
„Глава двадесет и първа „б“ Специални режими за малки предприятия, чл. 168в, ал. 1, т. 4
В член 168в, ал. 1, т. 4 доставките на недвижими имоти вече изрично са включени в задължителния оборот за регистрация по ЗДДС. Предложението ни е да уточните в т. 4, че става въпрос за доставки на недвижими имоти, които са облагаеми с ДДС.
III. Относно: §52. В чл. 176 се създава се т. 7:„7. привидно извършва независима
икономическа дейност.“
Предлага се компетентен орган по приходите да може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което привидно извършва независима икономическа дейност. Подкрепяме предложението, но само ако се създаде ясно и недвусмислено определение за „привидно извършване на независима икономическа дейност.“, защото в противен случай се създават съществени правни и финансови рискове за коректните данъчно задължени лица, които могат да бъдат дерегистрирани по ЗДДС на база на това основание.
2
Парламентът прие на второ четене промените в Закона за счетоводството, с които съществено се завишават праговете за задължителен финансов одит. Промените са плод на дългогодишните усилия на АИКБ за облекчаване на малкия бизнес. Първоначално предложението бе внесено на второ четене в бюджетната комисия от народния представител Делян Добрев и в последствие гласувано в пленарна зала. Увеличават се критериите, както следва: от 2 млн. на 4 млн. лева балансова стойност на активите, от 4 млн. на 8 млн. за нетни приходи от продажби. Третият критерий - за среден брой служители от 50 души, остава непроменен. Финансовият министър Людмила Петкова посочи, че с гласуваните по-високи прагове за активи и приходи само 2 850 малки фирми ще останат със задължение да дават отчетите си на независим одит. В момента броят им е около 6 800. Така на практика около 4 000 малки предприятия ще бъдат освободени от административната и финансова тежест задължително да наемат външен одитор за своите годишни финансови отчети.
“Почти 10 години бяха нужни на българското Народно събрание, за да изпълни частично препоръките на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент, която посочва, че годишните финансови отчети на малките предприятия не трябва да бъдат предмет на задължителен одит, за да се избегне значителната административна тежест, която създават”, коментират от AИКБ.
След обнародване на промените в Държавен вестник ще актуализираме Проверката за задължителен одит в КиК Инфо.
Същевременно бяха въведени и по-високи стойности на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им. Идеята е по-високите прагове да доведат до намаляване на разходите и облекчаване на административната тежест в най-голяма степен за микро- и малките предприятия. Според оценките на финансовото министерство приблизително 3 700 предприятия ще сменят категорията си от малки на микропредприятия до общо 428 330 броя и 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия до общо 22 796 броя, като голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. Броят на големите предприятията се очаква да намалее от 739 съгласно действащото в момента законодателство на 594 при прилагане на новите предложения.
След обнародване на промените в Държавен вестник ще актуализираме Проверката за категория предприятие съгласно Закона за счетоводството.
Депутатите приеха и промени, с които предприятията се задължават да включват в доклада за дейността си и отчет за устойчивостта. С приетите поправки бе въведено и задължението най-големите фирми в България да изготвят доклади за устойчивост, или ESG доклади, към своите финансови отчети. Разчетите на Министерство на финансите са, че около 780 български фирми ще бъдат задължени да изготвят отчет за устойчивостта, като тази бройка трябва да бъде достигната поетапно до 2026 г.
“Почти 10 години бяха нужни на българското Народно събрание, за да изпълни частично препоръките на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент, която посочва, че годишните финансови отчети на малките предприятия не трябва да бъдат предмет на задължителен одит, за да се избегне значителната административна тежест, която създават”, коментират от AИКБ.
След обнародване на промените в Държавен вестник ще актуализираме Проверката за задължителен одит в КиК Инфо.
Същевременно бяха въведени и по-високи стойности на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им. Идеята е по-високите прагове да доведат до намаляване на разходите и облекчаване на административната тежест в най-голяма степен за микро- и малките предприятия. Според оценките на финансовото министерство приблизително 3 700 предприятия ще сменят категорията си от малки на микропредприятия до общо 428 330 броя и 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия до общо 22 796 броя, като голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. Броят на големите предприятията се очаква да намалее от 739 съгласно действащото в момента законодателство на 594 при прилагане на новите предложения.
След обнародване на промените в Държавен вестник ще актуализираме Проверката за категория предприятие съгласно Закона за счетоводството.
Депутатите приеха и промени, с които предприятията се задължават да включват в доклада за дейността си и отчет за устойчивостта. С приетите поправки бе въведено и задължението най-големите фирми в България да изготвят доклади за устойчивост, или ESG доклади, към своите финансови отчети. Разчетите на Министерство на финансите са, че около 780 български фирми ще бъдат задължени да изготвят отчет за устойчивостта, като тази бройка трябва да бъде достигната поетапно до 2026 г.
3
С изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), обнародвани съответно в Държавен вестник (ДВ) бр.60 от 14.07.2023г., ДВ. бр.82 от 29.09.2023г., ДВ. бр.84 от 06.10.2023г., са направени законодателни промени насочени към създаване на по-ефективни механизми за борба срещу изпирането на пари. Необходимостта от тези промени е свързана с хармонизация с международните стандарти и осигуряване на съответствие с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за преодоляване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и с недостатъците на българското законодателство, установени с приетия на 18.05.2022 г. доклад на комитета MONEYVAL.
В брой 14 от 16.02.2024 г. на ДВ е обнародвана Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от ЗМИП ("Наредбата"). Наредбата е издадена на основание чл. 9б, ал. 8 от ЗМИП и цели да регулира условията и реда за вписването в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на определени категории лица ("Регистъра").
Задължени лица за вписване в Регистъра
Кръгът от лицата, които подлежат на задължително вписване в Регистъра, съгласно Наредбата, са лицата, предоставящи по занятие дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, а именно:
1. адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
2. услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
3. услуги по доверително управление на имущество или на лице по т. 2, включително:
а) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
в) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти.
Необходимо ли е да се регистрират счетоводните предприятие по реда на Наредбата, в случай, че не осъществяват по занятие нито една от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП?
Към нас постъпиха множество запитвания дали счетоводните услуги попадат в посочената хипотеза и дали за счетоводните предприятия, които не предоставят по занятие нито една от конкретизираните дейности в Наредбата и чл. 4, т.16 от ЗМИП, възниква задължение за вписване в Регистъра.
Счетоводните предприятия за своята основна дейност са задължени лица, не по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, а по т. 13 от същия член, като лица, "които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси".
Ако счетоводно предприятие не предоставя адрес, но разполага с пълномощно, за да подава данъчни и осигурителни декларации и документи на дружеството считаме, че това счетоводно предприятие не попада в нито една от дейностите посочени в чл. 4, т. 16, включително не попада в чл. 4, т. 16, буква “а“ – “предоставя други услуги за функционирането на юридическото лице” и съответно не подлежи на вписване в Регистъра. Това е така, защото само подаването на декларации в съответните институции не означава за едно дружество, че то функционира. Като пример може да се посочи задължението за подаването на т. нар. нулеви ДДС декларации, което произтича по силата на закона, дори и за нефункциониращите дружества.
За да е задължено едно лице да се впише в новия регистър, то това лице първо трябва е задължено лице по т. 16 от чл. 4 на ЗМИП, а лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги подлежат на регистрация, не по т. 16, а по т. 13 от чл. 4 на ЗМИП.
Ако логиката на законодателя бе, че само наличието на пълномощно за подаване на декларации в НАП и НОИ, правеше счетоводните предприятия, задължени лица едновременно както по т. 13, така и по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, то те априори биха били задължени лица едновременно по двете точки за една и съща дейност, което би било напълно нецелесъобразно. Затова считаме, че за счетоводните предприятия, които извършват само дейности по чл. 4, ал. 13, не възниква задължение за вписване в новия регистър.
Начин на вписване в регистъра
Вписването в регистъра се извършва въз основа на подадено заявление до Министъра на правосъдието – заявлението е по образец и съгласно приложение № 1 от Наредбата. Начинът за на вписване в регистъра е значително улеснен и следва да се извърши дистанционно. Заявленията и документите относно подлежащи на вписване обстоятелства да се подават само по електронен път посредством електронна услуга, достъпна на интернет страниците на Министерство на правосъдието и Портала за електронно управление. Заявленията следва да се подават чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или чрез средство за електронна идентификация съгласно Закона за електронното управление.
За вписване в регистъра се дължи такса, която е в размер от 50 лева. (според т.62х от Раздел „Г. Такси, събирани от Министерството на правосъдието“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерство на правосъдието).
Срок за вписване в регистъра
Всички лица, подлежащи на регистрация, трябва да организират своето вписване в Регистъра в двумесечен срок от влизане в сила на Наредбата, а именно от 20 март 2024 г., който срок изтича на 20 май 2024 г.
Санкции свързани с неизпълнение на задължението за вписване
Предвидени са санкции, които ще бъдат налагани на лицата, които извършва по занятие някоя от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, без да е вписан в регистъра
Ако деянието не съставлява престъпление, нарушителят се наказва глоба в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от 5000 до 50 000 лева за юридическо лице.
При повторно нарушение санкцията е глоба в размер от 4000 до 20 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лева за юридическо лице. Значителни са и санкциите при констатирани тежки и системни нарушения.
Регистрационен режим за извършване на дейност
От съществено значение е обстоятелството, че е въведен регистрационен режим за извършване на дейностите изрично посочени в чл. 4, т. 16 от ЗМИП – видно от чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
Дейност по занятие
Видно от чл. 1 от Наредбата, както и от чл. 9б от ЗМИП, към който тя препраща, лицата, които следва да се регистрират в новосъздадения публичен регистър към Министъра на правосъдието, не са конкретно посочени.
Опит за прецизиране на кръга от задължени лица може да се извърши чрез тълкуване едновременно на разпоредбите на ЗМИП и Наредбата, но е очевидно, че в Наредбата няма професионално категоризиране и конкретно посочване на лица, извършващи горепосочените дейности. Обединяващо звено е начинът, по който тази дейност се извършва, а именно – "по занаятие".
В правната доктрина и практика обикновено се приема, че това е дейност, което се извършва системно, с цел придобиване на доход, извършват се определени дейности в свой частен интерес, дейността е обвързана с поемането на риск и е с намерение да бъде източник на доход. В ЗМИП (за разлика от други закон, като например Търговския закон), терминът "по занаятие" е легално определен.
Според § 5. От Допълнителните разпоредби на ЗМИП: "Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно".
Горецитираният текст въвежда презумпция за това кога една дейност се извършва "по занятие", което от своя страна подпомага прецизирането на обхвата на лицата, засегнати от Наредбата. Същевременно § 5. От ДП на ЗМИП е предвидено изключение от предвидената предпоставка за преценка за извършване на дейност по занятие, с оглед на вписване предмет на дейност на търговеца, като му е предоставена възможност да докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.
Може да се приеме, че лицата, задължени да се регистрират по Наредбата, могат да имат всякаква професия, но обединяващото ги звено е вида на дейността (чл. 4, т. 16 от ЗМИП) и дали тя е "по занаятие". Това означава, че лицата, които биха подлежали на регистрация, трябва сами да преценяват, с оглед извършваната от тях дейност дали да заявят в вписване в регистъра.
По този повод и с оглед разпространената практика на множество адвокати в страната, свързана с регистрация на търговски дружества, Висшият адвокатски съвет отправи искане до министъра на правосъдието за тълкуване и становище дали адвокатите и адвокатските дружества, които извършват по занятие дейности по занятие по чл. 9, т. 16 от ЗМИП, следва за подадат заявление за регистрация в регистъра по чл. 9б, чл. 8 от ЗМИП. В становището от Министъра на правосъдието, получено с писмо с вх. номер 714 от 28.03.2024 г., е посочено следното: "В обхвата на разпоредбата на чл. 4, т. 16 от ЗМИП попада широк кръг от лица, които извършват по занятие посочените дейности, като в разпоредбите на чл. 4, т. 16 и чл. 9б ЗМИП не се съдържа изключение от задължението за регистрация на лицата, които упражняват адвокатска професия и извършват изброените дейности, посочени в чл. 4, т. 16 ЗМИП. Същевременно не всички адвокати извършват по занятие дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП".
адв. Теодор Тотев, ATALAW
Катя Крънчева, КиК Инфо
В брой 14 от 16.02.2024 г. на ДВ е обнародвана Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от ЗМИП ("Наредбата"). Наредбата е издадена на основание чл. 9б, ал. 8 от ЗМИП и цели да регулира условията и реда за вписването в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на определени категории лица ("Регистъра").
Задължени лица за вписване в Регистъра
Кръгът от лицата, които подлежат на задължително вписване в Регистъра, съгласно Наредбата, са лицата, предоставящи по занятие дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, а именно:
1. адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
2. услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
3. услуги по доверително управление на имущество или на лице по т. 2, включително:
а) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
в) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти.
Необходимо ли е да се регистрират счетоводните предприятие по реда на Наредбата, в случай, че не осъществяват по занятие нито една от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП?
Към нас постъпиха множество запитвания дали счетоводните услуги попадат в посочената хипотеза и дали за счетоводните предприятия, които не предоставят по занятие нито една от конкретизираните дейности в Наредбата и чл. 4, т.16 от ЗМИП, възниква задължение за вписване в Регистъра.
Счетоводните предприятия за своята основна дейност са задължени лица, не по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, а по т. 13 от същия член, като лица, "които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси".
Ако счетоводно предприятие не предоставя адрес, но разполага с пълномощно, за да подава данъчни и осигурителни декларации и документи на дружеството считаме, че това счетоводно предприятие не попада в нито една от дейностите посочени в чл. 4, т. 16, включително не попада в чл. 4, т. 16, буква “а“ – “предоставя други услуги за функционирането на юридическото лице” и съответно не подлежи на вписване в Регистъра. Това е така, защото само подаването на декларации в съответните институции не означава за едно дружество, че то функционира. Като пример може да се посочи задължението за подаването на т. нар. нулеви ДДС декларации, което произтича по силата на закона, дори и за нефункциониращите дружества.
За да е задължено едно лице да се впише в новия регистър, то това лице първо трябва е задължено лице по т. 16 от чл. 4 на ЗМИП, а лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги подлежат на регистрация, не по т. 16, а по т. 13 от чл. 4 на ЗМИП.
Ако логиката на законодателя бе, че само наличието на пълномощно за подаване на декларации в НАП и НОИ, правеше счетоводните предприятия, задължени лица едновременно както по т. 13, така и по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, то те априори биха били задължени лица едновременно по двете точки за една и съща дейност, което би било напълно нецелесъобразно. Затова считаме, че за счетоводните предприятия, които извършват само дейности по чл. 4, ал. 13, не възниква задължение за вписване в новия регистър.
Цитат
Ако обаче счетоводно предприятие предоставя по занятие, освен дейности по т. 13, но и дейности по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, то следва да се впише във вече създадения публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, които по занятие предоставят някоя от услугите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП тук. Регистърът осъществява обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.Счетоводните предприятия, като задължени лица по чл. 4, т. 13 от ЗМИП, следва да прилагат определени процедури при обслужването на своите клиенти, за да изпълнят изискванията на закона, за които можете подробно да прочетете тук.
Начин на вписване в регистъра
Вписването в регистъра се извършва въз основа на подадено заявление до Министъра на правосъдието – заявлението е по образец и съгласно приложение № 1 от Наредбата. Начинът за на вписване в регистъра е значително улеснен и следва да се извърши дистанционно. Заявленията и документите относно подлежащи на вписване обстоятелства да се подават само по електронен път посредством електронна услуга, достъпна на интернет страниците на Министерство на правосъдието и Портала за електронно управление. Заявленията следва да се подават чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или чрез средство за електронна идентификация съгласно Закона за електронното управление.
За вписване в регистъра се дължи такса, която е в размер от 50 лева. (според т.62х от Раздел „Г. Такси, събирани от Министерството на правосъдието“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерство на правосъдието).
Срок за вписване в регистъра
Всички лица, подлежащи на регистрация, трябва да организират своето вписване в Регистъра в двумесечен срок от влизане в сила на Наредбата, а именно от 20 март 2024 г., който срок изтича на 20 май 2024 г.
Санкции свързани с неизпълнение на задължението за вписване
Предвидени са санкции, които ще бъдат налагани на лицата, които извършва по занятие някоя от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, без да е вписан в регистъра
Ако деянието не съставлява престъпление, нарушителят се наказва глоба в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от 5000 до 50 000 лева за юридическо лице.
При повторно нарушение санкцията е глоба в размер от 4000 до 20 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лева за юридическо лице. Значителни са и санкциите при констатирани тежки и системни нарушения.
Регистрационен режим за извършване на дейност
От съществено значение е обстоятелството, че е въведен регистрационен режим за извършване на дейностите изрично посочени в чл. 4, т. 16 от ЗМИП – видно от чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
Дейност по занятие
Видно от чл. 1 от Наредбата, както и от чл. 9б от ЗМИП, към който тя препраща, лицата, които следва да се регистрират в новосъздадения публичен регистър към Министъра на правосъдието, не са конкретно посочени.
Опит за прецизиране на кръга от задължени лица може да се извърши чрез тълкуване едновременно на разпоредбите на ЗМИП и Наредбата, но е очевидно, че в Наредбата няма професионално категоризиране и конкретно посочване на лица, извършващи горепосочените дейности. Обединяващо звено е начинът, по който тази дейност се извършва, а именно – "по занаятие".
В правната доктрина и практика обикновено се приема, че това е дейност, което се извършва системно, с цел придобиване на доход, извършват се определени дейности в свой частен интерес, дейността е обвързана с поемането на риск и е с намерение да бъде източник на доход. В ЗМИП (за разлика от други закон, като например Търговския закон), терминът "по занаятие" е легално определен.
Според § 5. От Допълнителните разпоредби на ЗМИП: "Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно".
Горецитираният текст въвежда презумпция за това кога една дейност се извършва "по занятие", което от своя страна подпомага прецизирането на обхвата на лицата, засегнати от Наредбата. Същевременно § 5. От ДП на ЗМИП е предвидено изключение от предвидената предпоставка за преценка за извършване на дейност по занятие, с оглед на вписване предмет на дейност на търговеца, като му е предоставена възможност да докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.
Може да се приеме, че лицата, задължени да се регистрират по Наредбата, могат да имат всякаква професия, но обединяващото ги звено е вида на дейността (чл. 4, т. 16 от ЗМИП) и дали тя е "по занаятие". Това означава, че лицата, които биха подлежали на регистрация, трябва сами да преценяват, с оглед извършваната от тях дейност дали да заявят в вписване в регистъра.
По този повод и с оглед разпространената практика на множество адвокати в страната, свързана с регистрация на търговски дружества, Висшият адвокатски съвет отправи искане до министъра на правосъдието за тълкуване и становище дали адвокатите и адвокатските дружества, които извършват по занятие дейности по занятие по чл. 9, т. 16 от ЗМИП, следва за подадат заявление за регистрация в регистъра по чл. 9б, чл. 8 от ЗМИП. В становището от Министъра на правосъдието, получено с писмо с вх. номер 714 от 28.03.2024 г., е посочено следното: "В обхвата на разпоредбата на чл. 4, т. 16 от ЗМИП попада широк кръг от лица, които извършват по занятие посочените дейности, като в разпоредбите на чл. 4, т. 16 и чл. 9б ЗМИП не се съдържа изключение от задължението за регистрация на лицата, които упражняват адвокатска професия и извършват изброените дейности, посочени в чл. 4, т. 16 ЗМИП. Същевременно не всички адвокати извършват по занятие дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП".
адв. Теодор Тотев, ATALAW
Катя Крънчева, КиК Инфо
4
Безплатни калкулатори и приложения » Re: Приложение: Молба и заповед за отпуск
08.02.2024, 12:50Здравейте, ще го оправим, но моля изпратете ни една такава генерирана бланка с проблем на office@kik-info.com, защото при нас при тестовете не можахме да симулираме такъв проблем.
5
Здравейте, приложението за фактуриране не издава стокови разписки.
6
Справочник: Списък на стоки с висок фискален риск
Наредба Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
1.Въпрос: В кои случаи задължително се декларират предварително данни за превоз на
стоки с висок фискален риск?
Отговор: Разпоредбите на чл. 8 - 12 от Наредбата се прилагат в случаите, когато превозът се осъществява с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превозите:
1. за крайно потребление;
2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от лицето;
3. за обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато
стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг (нето) или литра и/или
стойността на стоките е в размер до 5000 лв. без данък върху добавената стойност, а когато стоките,
предназначени за всеки отделен обект, са в мерна единица, различна от кг или литър - до 5000 лв.
без данък върху добавената стойност;
4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на
информация за доставките по реда на друг закон.
Изключенията са дефинирани в чл. 13. (1), т.1-4 от наредба Н-5 от 29.09.2023 г.
Важно! При изследване на различните хипотези за изключенията, водещо е транспортното
средство да е с товароносимост над 3,5 тона.
Възможни са следните примерни хипотези за изключения:
- до 500 кг. и над 5000 лв. – не се декларира
- до 500 кг. и до 5000 лв. – не се декларира
- над 500 кг. и до 5000 лв. – не се декларира
- над 500 кг. и над 5000 лв. – декларира се
Примерен въпрос:
До 500 кг и/или 5000 лева без ДДС (уточняване дали хипотезите следва да са кумулативно налице или
алтернативно). В тази връзка стока с тегло от 600 кг на стойност 4 000 лв., която се превозва с транспортно
средство над 3.5 тона подлежи ли на предварително деклариране
Отговор:
В израза „До 500 кг и/или 5000 лева без ДДС“ се съдържа и отговорът на въпроса. Използвано е „и/или“ т.е.
поотделното или заедното реализиране на една от двете хипотези води до отпадане на задължението за
предварително деклариране.
- Стока с тегло от 600 кг., на стойност 4 000 лв., която се превозва с транспортно средство над
3.5 тона, не подлежи на предварително деклариране (и може да се декларира доброволно, с аргумент чл.127и, ал.14 от ДОПК).
2.Въпрос: Мога ли да декларирам доброволно данни за превоз на стоки?
Отговор: Можете да се възползвате от опцията за доброволно деклариране, съгласно глава трета от наредба Н-5 от 29.09.2023г.
3.Въпрос: Как се достъпва услугата?
Отговор: През Портала за електронни услуги на НАП чрез квалифициран електронен подпис (КЕП). Услугата е с пълен и частичен достъп за всички физически и юридически лица, които са подали „Заявление за ползване на електронните услуги на НАП от задължено лице“ или „Заявление за ползване на електронните услуги на НАП от упълномощено лице“ и избрали група „Фискален контрол“. Вижте повече в е-Портала на приходната агенция.
Клиентите сами решават кого да упълномощят за подаването на данните през е-услуга.
Услугата предоставя възможност на двама или повече служители (упълномощени лица) да
въвеждат данни по едно и също време за един декларатор (дружество).
При въпроси, свързани с упълномощаване за ползване на е-услуги и/или с достъп до е-услуги, в
т.ч. и услугата за предварително деклариране на данни, следва да се обръщате към
Информационния център 0700 18 700; +359 2 9859 6801; infocenter@nra.bg.
4.Въпрос: Възможно ли е автоматизирано подаването на данни чрез услуга от типа „система-система“ чрез използване на софтуерен ключ (API ключ).
Отговор: Потребителите могат да ползват електронната услуга чрез публичен приложнопрограмен интерфейс (API), като поискат API ключ чрез услугата „Ново заявление за достъп до АPI“, достъпна с електронен подпис в е-Портала на приходната агенция.
При технически въпроси/проблеми относно XSD-схеми и ползването на API, следва да се
обръщате към Информационния център на НАП: 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg.
5.Въпрос: Как да реагирам при получено съобщение за системна грешка?
Отговор: В случай, че не можете да достъпите съответна екранна форма и/или се визуализира съобщение за грешка - проблемът може да е свързан с:
- мрежовата Ви среда или временен;
- технологичното време за обработка и синхронизиране на данните;
- кеша на браузъра - изчистването на кеша се извършва през настройките за Поверителност
(Privacy) или История (History) в менюто Настройки (Settings) или Опции (Options); вижте как
става на този линк https://help.superhosting.bg/clear-the-cache-ie-firefox-chrome.html.
При технически проблем, потребителят на услугата следва да има издадено УНП, което ведно с
ЕИК да изпрати на fisc.control@nra.bg.
6.Въпрос: Кои са най-често срещаните грешки при попълване на данни?
Отговор: Възможни са следните грешки:
- грешка при използване на copy/paste - при използване на copy/paste, освен разрешените
символи, в полето за въвеждане попадат такива, които не са позволени за съответния елемент и те объркват проверката - системата отчита грешка при въвеждане на данни.
- грешка при въвеждане на VIN - префикса пред числата следва да е с латински букви; също
VIN следва да е валиден - валидността на VIN можете да проверите на сайта на ЕК:
https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg
7.Въпрос: Как се извършва коректна справка по УНП (при опит за корекция/потвърждаване/
анулиране)?
Отговор: За да се визуализира конкретно УНП, следва:
- да дефинирате правилно периода, т.е. издаденият УНП да попада в зададения във филтъра
период /например: няма как издаден УНП от 02.01. да се визуализира в справка за 03 – 04.01.2024г./
- да обърнете специално внимание на филтъра (да не се бърка УНП с вх. номер).
8.Въпрос: Задължителни ли са за попълване данните в поле бруто/нето?
Отговор:- данните в поле за нето количество е задължително, като стойността е за цяло количество,
а не за килограм;
- данните в поле бруто количество не е задължително.
9.Въпрос: Визуализира ли се стойността (въведена през е-услугата) в протокола за извършен
фискален контрол?
Отговор: Стойността, декларирана през е-услугата, не се визуализира в протокола.
10.Въпрос: Възможно ли е да има разминаване при номенклатурата на стоките?
Отговор: Не може да има разминаване, т.к. стоките в списъка от номенклатурата са подредени по код и наименование, съответстващи на стоките от комбинираната номенклатура по Регламент №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура в Общата митническа тарифа.
Можете да проверите, дали Вашата стока е с висок фискален риск в Списъка със стоки с висок фискален риск.
11.Въпрос: Когато доставката завършва на територията на друга страна-членка на ЕС и в
превозното средство има стока за двама различни клиенти, как се декларира превоза?
Отговор: Възможни са следните хипотези:
1. Един УНП – деклариране при натоварване на стока от един и същи адрес за няколко
получатели и системата генерира един УНП. УНП ще бъде служебно потвърден при
осъществяване на фискален контрол от органите по приходите преди транспортното
средство да напусне територията на Р България.
2. Няколко УНП – деклариране при натоварване за всеки получател, независимо, че превозът
е един. Всички УНП се съобщават на водача на транспортното средство и той ги предоставя
на ОП при проверката. В случая всяко натоварване съответства на конкретен получател и
служебно ще се потвърди изпращането на превоза за всяко УНП.
Ако деклараторът след напускане на страната на ТС, не вижда в системата (справки) УНП със
статус „служебно потвърден“, следва да уведоми звеното по фискален контрол на (+359 2) 9859
6809; 0700 18 700/ меню 7 или на fisc.control@nra.bg.
12.Въпрос: В случай, че транспортът е организиран от спедитор, в данните за превозвач кои
данни се посочват – на превозвача или на спедитора или и на двете?
Отговор: Посочват се данните за превозвача - № на МПС, а за спедитор, ако е известен.
13.Въпрос: Транспортира се стока до склад на логистична фирма и от там логистичната
фирма разнася стоката по различни обекти. Как се декларира в този случай?
Отговор: Съгласно чл.127и, ал. 3 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката
предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на
натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване.
В случаите, в които стоката се премества от един склад в друг, собственост на едно и също
задължено лице и няма промяна в собствеността на стоката, превозът не е задължително да се
декларира.
При деклариране на превоз, в случай, че е известно последващо претоварване на стока,
деклараторът може да въведе данните за претоварването в съответната секция.
14.Въпрос: Кой и кога декларира данните?
Отговор:
1. При движение на СВФР от ЕС към Република България
Лицата по чл. 8, ал. 1 от Наредбата - получателят или купувачът/придобиващият в тристранна
операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки:
- декларират данни за превоза на стоката до влизане на транспортно средство на територията на страната.
- потвърждават най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото
на получаване/разтоварване. При въведени повече от един адрес/дата и час на
получаване/разтоварване на стоките, потвърждаването се извършва след получаване/разтоварване на последния адрес. Когато превозът завърши на мястото в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.
Не се потвърждава стока при констатирана разлика в случаите по чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Следва да се уведоми звеното по фискален контрол съгласно чл. 8, ал. 5, т. 1 и 2.
2. При движение на СВФР от Република България към ЕС
Лицата по чл. 9 от Наредбата - доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки:
- декларират данни за превоза на стоката преди започване на натоварването на транспортното
средство.
- потвърждават изпращането на СВФР, след като ТС напусне територията на страната.
Потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на напускането на територията на страната, а когато напускането е в неприсъствен ден – до края на първия присъствен ден.
ВАЖНО! Лицата по чл. 9 потвърждават изпращането на СВФР само в случаите, в които няма
служебно потвърждаване, извършено от служител на фискален контролен пункт;
Статусът на УНП се проверява чрез функционалност Справка.
3. При движение на СВФР на територията на Република България (доставки в страната)
Лицата по чл. 10 от Наредбата:
- декларират данни доставчикът или продавачът на стоката преди започване на
натоварването на транспортното средство.
Когато превозът е предназначен за повече от един получател/купувач, данните за всеки един от тях се вписват в една декларация на отделни редове. Системата генерира за всеки един от получателите отделен УНП.
- потвърждават получаването на стоките получателите/купувачите, най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.
4. При движение на СВФР от трета страна към Република България
Лицата по чл. 11 от Наредбата:
- декларира данни вносителят преди продължаване на превоза на територията на страната,
след приключване на митническия режим и вдигане на стоката.
- потвърждаването на получаването се извършва след пристигане на стоката на мястото на
получаване/разтоварване от вносителя или от получателя, когато е различно от вносителя
лице, най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/
разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от
едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.
15.Въпрос: Трябва ли да декларирам превоз на СВФР при ВОП и ВОД, когато транспортът
при получаването и изпращането на стоките е само железопътен, воден или въздушен, т.е. не
се използва шосеен транспорт?
Отговор: Не подлежи на деклариране превоз на СВФР, който се извършва чрез воден, железопътен и/или въздушен транспорт и не се налага претоварване на стоката на транспортно средство на територията на страната.
В случай на претоварване от въздушен, железопътен и воден транспорт, съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1-5 от Наредба Н – 5 в системата за предварително деклариране е налично поле, в което може да се посочи вида транспорт (въздушен, железопътен, воден), от който започва
претоварването. Няма полета за посочване на индивидуализиращите данни на транспортното
средство (влакова композиция, кораб, самолет), от което се извършва претоварването. Посочват се данните на пътното транспортно средство, на което се претоварва СВФР.
16.Въпрос: Кой декларира ден и час на доставка, за да могат органите на НАП да са на място за проверката? Досега това го правеше водачът на транспортното средство след като го пломбираха на границата.
Отговор: По силата на действащата Наредба Н – 5 съгласно чл. 8, ал. 1 при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга страна, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната. В чл. 8, ал. 2 са посочени данните, които следва да се декларират.
На водача на ТС е предоставена възможност да подаде на границата писмена декларация
(приложение № 6, чл.14, т. 1 от Наредбата), в която да промени/уточни часа на получаване на
стоката. След извършени срещи с бизнеса, прилагайки партньорския подход със задължените лица се предвижда законодателна промяна, а именно отпадане на задължението за деклариране на часа на получаване/разтоварване на стоката.
В портала на МФ за обществено обсъждане е публикуван Проект на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
17.Въпрос: Дружеството ни е купувач/получател на стоки с висок фискален риск. Получените
стоки подлежат на предварително деклариране съгласно наредба Н-5 от 29.09.2023 г.
Доставчикът/Продавачът не ги е декларирал преди натоварване на транспортното средство и няма генериран УНП в системата на НАП, съгласно чл. 10, ал. 1 от наредба Н-5. В този случай
купувачът, трябва ли да декларира получаването на стоките и как става това?
Отговор: Получателят следва да уведоми звеното по фискален контрол на (+359 2) 9859 6809; 0700 18 700/ меню 7 или на fisc.control@nra.bg.
18.Въпрос: Трябва ли да се декларира задължително регистрационен номер на камион ремарке или е достатъчно само на номер на камион?
Отговор: Задължително се декларират регистрационните номера и на камиона и на ремаркето, с които се извърша превоза на СВФР, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
19.Въпрос: При превоз, който започва от ЕС и завършва на територията на страната, ако бъде
декларирано повече от колкото е натоварено физически (при проблем във фабриката например, която не е успяла да натовари част от товара), трябва ли да се коригират килограмите и стойността в платформата?
Отговор: Ако транспортното средство не е влязло в Р. България се коригира с корекция на УНП, съгласно – чл.15, ал.1 от Наредбата.
20.Въпрос: Може ли деклараторът в системата на НАП (физическо лице с КЕП) при внос/ВОП
(придобиване) да не е служител на вносителя/получателя (деклариращото дружество)?
Отговор: ДА, стига да бъде упълномощено лице.
21.Въпрос: Какъв е допустимият толеранс от време, при който промененият час да не се декларира съгласно чл. 13, ал. 3, т.1 от ДОПК? (Например - деклариран час на доставка 12:00ч., стоката пристига в 12:45ч.)
Отговор: чл. 15, ал.2 от Наредба № 5 – подава се искане/уведомление на електронен адрес
fisc.control@nra.bg
22.Въпрос: При зареждане в търговската мрежа, е възможно транспортното средство да е
натоварено със стока за няколко клиента. Часът на получаване от всеки клиент е приблизителен, но не е възможно да е точен. Как се процедира в този случай, като се има предвид, че е невъзможно шофьорът да притежава електронен подпис и да променя часа на получаване за всеки отделен клиент от маршрута?
Отговор: След извършени срещи с бизнеса, прилагайки партньорския подход със задължените лица се предвижда законодателна промяна, а именно отпадане на задължението за деклариране на часа на получаване/разтоварване на стоката.
В портала на МФ за обществено обсъждане е публикуван Проект на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
23.Въпрос: Каква е отговорността на двете лица - продавач и купувач, ако разтоварят стоката порано/по-късно от декларирания час на получаване?
Отговор: При нарушаване на забраната за разпореждане на стоката по време на фискалния контрол, освен налагането на административна санкция, се налагат и предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали.
При неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоз на стока или
несъответствие между предварително декларираното и установеното, при проверката вид и/или количество на стоката, в случаите по чл. 127и разпоредбите на ал. 1 - 6 от ДОПК, се прилагат по отношение на имуществото на доставчик или продавач/прехвърлител в тристранна операция, съответно първият доставчик във верига последователни доставки на стока с висок фискален риск.
Наредба Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
1.Въпрос: В кои случаи задължително се декларират предварително данни за превоз на
стоки с висок фискален риск?
Отговор: Разпоредбите на чл. 8 - 12 от Наредбата се прилагат в случаите, когато превозът се осъществява с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превозите:
1. за крайно потребление;
2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от лицето;
3. за обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато
стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг (нето) или литра и/или
стойността на стоките е в размер до 5000 лв. без данък върху добавената стойност, а когато стоките,
предназначени за всеки отделен обект, са в мерна единица, различна от кг или литър - до 5000 лв.
без данък върху добавената стойност;
4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на
информация за доставките по реда на друг закон.
Изключенията са дефинирани в чл. 13. (1), т.1-4 от наредба Н-5 от 29.09.2023 г.
Важно! При изследване на различните хипотези за изключенията, водещо е транспортното
средство да е с товароносимост над 3,5 тона.
Възможни са следните примерни хипотези за изключения:
- до 500 кг. и над 5000 лв. – не се декларира
- до 500 кг. и до 5000 лв. – не се декларира
- над 500 кг. и до 5000 лв. – не се декларира
- над 500 кг. и над 5000 лв. – декларира се
Примерен въпрос:
До 500 кг и/или 5000 лева без ДДС (уточняване дали хипотезите следва да са кумулативно налице или
алтернативно). В тази връзка стока с тегло от 600 кг на стойност 4 000 лв., която се превозва с транспортно
средство над 3.5 тона подлежи ли на предварително деклариране
Отговор:
В израза „До 500 кг и/или 5000 лева без ДДС“ се съдържа и отговорът на въпроса. Използвано е „и/или“ т.е.
поотделното или заедното реализиране на една от двете хипотези води до отпадане на задължението за
предварително деклариране.
- Стока с тегло от 600 кг., на стойност 4 000 лв., която се превозва с транспортно средство над
3.5 тона, не подлежи на предварително деклариране (и може да се декларира доброволно, с аргумент чл.127и, ал.14 от ДОПК).
2.Въпрос: Мога ли да декларирам доброволно данни за превоз на стоки?
Отговор: Можете да се възползвате от опцията за доброволно деклариране, съгласно глава трета от наредба Н-5 от 29.09.2023г.
3.Въпрос: Как се достъпва услугата?
Отговор: През Портала за електронни услуги на НАП чрез квалифициран електронен подпис (КЕП). Услугата е с пълен и частичен достъп за всички физически и юридически лица, които са подали „Заявление за ползване на електронните услуги на НАП от задължено лице“ или „Заявление за ползване на електронните услуги на НАП от упълномощено лице“ и избрали група „Фискален контрол“. Вижте повече в е-Портала на приходната агенция.
Клиентите сами решават кого да упълномощят за подаването на данните през е-услуга.
Услугата предоставя възможност на двама или повече служители (упълномощени лица) да
въвеждат данни по едно и също време за един декларатор (дружество).
При въпроси, свързани с упълномощаване за ползване на е-услуги и/или с достъп до е-услуги, в
т.ч. и услугата за предварително деклариране на данни, следва да се обръщате към
Информационния център 0700 18 700; +359 2 9859 6801; infocenter@nra.bg.
4.Въпрос: Възможно ли е автоматизирано подаването на данни чрез услуга от типа „система-система“ чрез използване на софтуерен ключ (API ключ).
Отговор: Потребителите могат да ползват електронната услуга чрез публичен приложнопрограмен интерфейс (API), като поискат API ключ чрез услугата „Ново заявление за достъп до АPI“, достъпна с електронен подпис в е-Портала на приходната агенция.
При технически въпроси/проблеми относно XSD-схеми и ползването на API, следва да се
обръщате към Информационния център на НАП: 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg.
5.Въпрос: Как да реагирам при получено съобщение за системна грешка?
Отговор: В случай, че не можете да достъпите съответна екранна форма и/или се визуализира съобщение за грешка - проблемът може да е свързан с:
- мрежовата Ви среда или временен;
- технологичното време за обработка и синхронизиране на данните;
- кеша на браузъра - изчистването на кеша се извършва през настройките за Поверителност
(Privacy) или История (History) в менюто Настройки (Settings) или Опции (Options); вижте как
става на този линк https://help.superhosting.bg/clear-the-cache-ie-firefox-chrome.html.
При технически проблем, потребителят на услугата следва да има издадено УНП, което ведно с
ЕИК да изпрати на fisc.control@nra.bg.
6.Въпрос: Кои са най-често срещаните грешки при попълване на данни?
Отговор: Възможни са следните грешки:
- грешка при използване на copy/paste - при използване на copy/paste, освен разрешените
символи, в полето за въвеждане попадат такива, които не са позволени за съответния елемент и те объркват проверката - системата отчита грешка при въвеждане на данни.
- грешка при въвеждане на VIN - префикса пред числата следва да е с латински букви; също
VIN следва да е валиден - валидността на VIN можете да проверите на сайта на ЕК:
https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg
7.Въпрос: Как се извършва коректна справка по УНП (при опит за корекция/потвърждаване/
анулиране)?
Отговор: За да се визуализира конкретно УНП, следва:
- да дефинирате правилно периода, т.е. издаденият УНП да попада в зададения във филтъра
период /например: няма как издаден УНП от 02.01. да се визуализира в справка за 03 – 04.01.2024г./
- да обърнете специално внимание на филтъра (да не се бърка УНП с вх. номер).
8.Въпрос: Задължителни ли са за попълване данните в поле бруто/нето?
Отговор:- данните в поле за нето количество е задължително, като стойността е за цяло количество,
а не за килограм;
- данните в поле бруто количество не е задължително.
9.Въпрос: Визуализира ли се стойността (въведена през е-услугата) в протокола за извършен
фискален контрол?
Отговор: Стойността, декларирана през е-услугата, не се визуализира в протокола.
10.Въпрос: Възможно ли е да има разминаване при номенклатурата на стоките?
Отговор: Не може да има разминаване, т.к. стоките в списъка от номенклатурата са подредени по код и наименование, съответстващи на стоките от комбинираната номенклатура по Регламент №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура в Общата митническа тарифа.
Можете да проверите, дали Вашата стока е с висок фискален риск в Списъка със стоки с висок фискален риск.
11.Въпрос: Когато доставката завършва на територията на друга страна-членка на ЕС и в
превозното средство има стока за двама различни клиенти, как се декларира превоза?
Отговор: Възможни са следните хипотези:
1. Един УНП – деклариране при натоварване на стока от един и същи адрес за няколко
получатели и системата генерира един УНП. УНП ще бъде служебно потвърден при
осъществяване на фискален контрол от органите по приходите преди транспортното
средство да напусне територията на Р България.
2. Няколко УНП – деклариране при натоварване за всеки получател, независимо, че превозът
е един. Всички УНП се съобщават на водача на транспортното средство и той ги предоставя
на ОП при проверката. В случая всяко натоварване съответства на конкретен получател и
служебно ще се потвърди изпращането на превоза за всяко УНП.
Ако деклараторът след напускане на страната на ТС, не вижда в системата (справки) УНП със
статус „служебно потвърден“, следва да уведоми звеното по фискален контрол на (+359 2) 9859
6809; 0700 18 700/ меню 7 или на fisc.control@nra.bg.
12.Въпрос: В случай, че транспортът е организиран от спедитор, в данните за превозвач кои
данни се посочват – на превозвача или на спедитора или и на двете?
Отговор: Посочват се данните за превозвача - № на МПС, а за спедитор, ако е известен.
13.Въпрос: Транспортира се стока до склад на логистична фирма и от там логистичната
фирма разнася стоката по различни обекти. Как се декларира в този случай?
Отговор: Съгласно чл.127и, ал. 3 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката
предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на
натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване.
В случаите, в които стоката се премества от един склад в друг, собственост на едно и също
задължено лице и няма промяна в собствеността на стоката, превозът не е задължително да се
декларира.
При деклариране на превоз, в случай, че е известно последващо претоварване на стока,
деклараторът може да въведе данните за претоварването в съответната секция.
14.Въпрос: Кой и кога декларира данните?
Отговор:
1. При движение на СВФР от ЕС към Република България
Лицата по чл. 8, ал. 1 от Наредбата - получателят или купувачът/придобиващият в тристранна
операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки:
- декларират данни за превоза на стоката до влизане на транспортно средство на територията на страната.
- потвърждават най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото
на получаване/разтоварване. При въведени повече от един адрес/дата и час на
получаване/разтоварване на стоките, потвърждаването се извършва след получаване/разтоварване на последния адрес. Когато превозът завърши на мястото в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.
Не се потвърждава стока при констатирана разлика в случаите по чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Следва да се уведоми звеното по фискален контрол съгласно чл. 8, ал. 5, т. 1 и 2.
2. При движение на СВФР от Република България към ЕС
Лицата по чл. 9 от Наредбата - доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки:
- декларират данни за превоза на стоката преди започване на натоварването на транспортното
средство.
- потвърждават изпращането на СВФР, след като ТС напусне територията на страната.
Потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на напускането на територията на страната, а когато напускането е в неприсъствен ден – до края на първия присъствен ден.
ВАЖНО! Лицата по чл. 9 потвърждават изпращането на СВФР само в случаите, в които няма
служебно потвърждаване, извършено от служител на фискален контролен пункт;
Статусът на УНП се проверява чрез функционалност Справка.
3. При движение на СВФР на територията на Република България (доставки в страната)
Лицата по чл. 10 от Наредбата:
- декларират данни доставчикът или продавачът на стоката преди започване на
натоварването на транспортното средство.
Когато превозът е предназначен за повече от един получател/купувач, данните за всеки един от тях се вписват в една декларация на отделни редове. Системата генерира за всеки един от получателите отделен УНП.
- потвърждават получаването на стоките получателите/купувачите, най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.
4. При движение на СВФР от трета страна към Република България
Лицата по чл. 11 от Наредбата:
- декларира данни вносителят преди продължаване на превоза на територията на страната,
след приключване на митническия режим и вдигане на стоката.
- потвърждаването на получаването се извършва след пристигане на стоката на мястото на
получаване/разтоварване от вносителя или от получателя, когато е различно от вносителя
лице, най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/
разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от
едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.
15.Въпрос: Трябва ли да декларирам превоз на СВФР при ВОП и ВОД, когато транспортът
при получаването и изпращането на стоките е само железопътен, воден или въздушен, т.е. не
се използва шосеен транспорт?
Отговор: Не подлежи на деклариране превоз на СВФР, който се извършва чрез воден, железопътен и/или въздушен транспорт и не се налага претоварване на стоката на транспортно средство на територията на страната.
В случай на претоварване от въздушен, железопътен и воден транспорт, съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1-5 от Наредба Н – 5 в системата за предварително деклариране е налично поле, в което може да се посочи вида транспорт (въздушен, железопътен, воден), от който започва
претоварването. Няма полета за посочване на индивидуализиращите данни на транспортното
средство (влакова композиция, кораб, самолет), от което се извършва претоварването. Посочват се данните на пътното транспортно средство, на което се претоварва СВФР.
16.Въпрос: Кой декларира ден и час на доставка, за да могат органите на НАП да са на място за проверката? Досега това го правеше водачът на транспортното средство след като го пломбираха на границата.
Отговор: По силата на действащата Наредба Н – 5 съгласно чл. 8, ал. 1 при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга страна, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната. В чл. 8, ал. 2 са посочени данните, които следва да се декларират.
На водача на ТС е предоставена възможност да подаде на границата писмена декларация
(приложение № 6, чл.14, т. 1 от Наредбата), в която да промени/уточни часа на получаване на
стоката. След извършени срещи с бизнеса, прилагайки партньорския подход със задължените лица се предвижда законодателна промяна, а именно отпадане на задължението за деклариране на часа на получаване/разтоварване на стоката.
В портала на МФ за обществено обсъждане е публикуван Проект на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
17.Въпрос: Дружеството ни е купувач/получател на стоки с висок фискален риск. Получените
стоки подлежат на предварително деклариране съгласно наредба Н-5 от 29.09.2023 г.
Доставчикът/Продавачът не ги е декларирал преди натоварване на транспортното средство и няма генериран УНП в системата на НАП, съгласно чл. 10, ал. 1 от наредба Н-5. В този случай
купувачът, трябва ли да декларира получаването на стоките и как става това?
Отговор: Получателят следва да уведоми звеното по фискален контрол на (+359 2) 9859 6809; 0700 18 700/ меню 7 или на fisc.control@nra.bg.
18.Въпрос: Трябва ли да се декларира задължително регистрационен номер на камион ремарке или е достатъчно само на номер на камион?
Отговор: Задължително се декларират регистрационните номера и на камиона и на ремаркето, с които се извърша превоза на СВФР, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
19.Въпрос: При превоз, който започва от ЕС и завършва на територията на страната, ако бъде
декларирано повече от колкото е натоварено физически (при проблем във фабриката например, която не е успяла да натовари част от товара), трябва ли да се коригират килограмите и стойността в платформата?
Отговор: Ако транспортното средство не е влязло в Р. България се коригира с корекция на УНП, съгласно – чл.15, ал.1 от Наредбата.
20.Въпрос: Може ли деклараторът в системата на НАП (физическо лице с КЕП) при внос/ВОП
(придобиване) да не е служител на вносителя/получателя (деклариращото дружество)?
Отговор: ДА, стига да бъде упълномощено лице.
21.Въпрос: Какъв е допустимият толеранс от време, при който промененият час да не се декларира съгласно чл. 13, ал. 3, т.1 от ДОПК? (Например - деклариран час на доставка 12:00ч., стоката пристига в 12:45ч.)
Отговор: чл. 15, ал.2 от Наредба № 5 – подава се искане/уведомление на електронен адрес
fisc.control@nra.bg
22.Въпрос: При зареждане в търговската мрежа, е възможно транспортното средство да е
натоварено със стока за няколко клиента. Часът на получаване от всеки клиент е приблизителен, но не е възможно да е точен. Как се процедира в този случай, като се има предвид, че е невъзможно шофьорът да притежава електронен подпис и да променя часа на получаване за всеки отделен клиент от маршрута?
Отговор: След извършени срещи с бизнеса, прилагайки партньорския подход със задължените лица се предвижда законодателна промяна, а именно отпадане на задължението за деклариране на часа на получаване/разтоварване на стоката.
В портала на МФ за обществено обсъждане е публикуван Проект на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
23.Въпрос: Каква е отговорността на двете лица - продавач и купувач, ако разтоварят стоката порано/по-късно от декларирания час на получаване?
Отговор: При нарушаване на забраната за разпореждане на стоката по време на фискалния контрол, освен налагането на административна санкция, се налагат и предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали.
При неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоз на стока или
несъответствие между предварително декларираното и установеното, при проверката вид и/или количество на стоката, в случаите по чл. 127и разпоредбите на ал. 1 - 6 от ДОПК, се прилагат по отношение на имуществото на доставчик или продавач/прехвърлител в тристранна операция, съответно първият доставчик във верига последователни доставки на стока с висок фискален риск.
7
Статии от КиК Инфо » Абонамент 2024
05.01.2024, 12:12Уважаеми потребители,
Платформата е актуализирана и подготвена за работа за 2024 година.
➤ Препоръчваме да изберете годишен абонаментен план, чрез който най-изгодно ще имате пълен достъп до всички калкулатори и приложения в сайта.
➤ Заплатете своя абонамент до 31.01.2024 г. на най-ниската ни цена от 11,89 лв. без ДДС на месец при годишен абонамент. След тази дата цената ще е 13,75 лв. без ДДС на месец при годишен абонамент.
Вярваме, че в условията на непрекъснато променящото се законодателство и растящите законови изисквания, за счетоводителите е важно да имат възможността да работят по-лесно, по-бързо и по-сигурно. Затова нашите продукти и услуги са лесни за разбиране и ползване, и винаги съобразени с актуалната нормативна база.
Приятна и ползотворна работа с КиК Инфо!
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Платформа за данъци и счетоводство
Абонамент за пълен достъп от тук.
Платформата е актуализирана и подготвена за работа за 2024 година.
➤ Препоръчваме да изберете годишен абонаментен план, чрез който най-изгодно ще имате пълен достъп до всички калкулатори и приложения в сайта.
➤ Заплатете своя абонамент до 31.01.2024 г. на най-ниската ни цена от 11,89 лв. без ДДС на месец при годишен абонамент. След тази дата цената ще е 13,75 лв. без ДДС на месец при годишен абонамент.
Вярваме, че в условията на непрекъснато променящото се законодателство и растящите законови изисквания, за счетоводителите е важно да имат възможността да работят по-лесно, по-бързо и по-сигурно. Затова нашите продукти и услуги са лесни за разбиране и ползване, и винаги съобразени с актуалната нормативна база.
Приятна и ползотворна работа с КиК Инфо!
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Платформа за данъци и счетоводство
Абонамент за пълен достъп от тук.
8
Статии от КиК Инфо » Календар с работните и почивните дни за 2024 г.
01.12.2023, 13:43Календарът с работните и почивните дни за следващата година е публикуван на сайта тук.
Годината ще има 251 работни дни, които стандартно са 2008 работни часа, а празничните дни са 14.
Можете да изтеглите от тук календара на КиК Инфо за 2024 г. в PDF.
➤ Официалните празници са:
➤ Нова година - 1 януари (понеделник)
➤ Освобождението - 3 март (неделя), почива се на 4 март (понеделник)
Ден на труда - 1 май (сряда)
➤ Великден - 5 май (почива се от 3 до 6 май вкл.)
➤ Гергьовден - 6 май (понеделник)
➤ Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - 24 май (петък)
➤ Ден на Съединението - 6 септември (петък)
➤ Ден на Независимостта - 22 септември (неделя), почива се на 23 септември (понеделник)
➤ Коледа - 24, 25 и 26 декември (почива се от 24 до 25 декември вкл.)
Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Поради отправени въпроси към КиК Инфо относно това защо сме отбелязали 7 май 2024 г. като работен ден в календара, публикуваме становище на експерти от МТСП, според което 7 май 2024 г. е работен ден.
“24.07.2023 ID:2109
Здравейте, 7 май 2024 почивен ден ли е, предвид това, че 6 май (Гергьовден) е почивен ден заради Великден.
Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалният празник 6 май-Гергьовден през 2024 г. е в понеделник и съвпада с втория ден на Великден. Тъй като официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. не съвпада със събота и/или неделя, чл. 154, ал. 2 КТ не може да се приложи и следователно 7 май – вторник 2024 г. е работен ден. ЛТ”
Годината ще има 251 работни дни, които стандартно са 2008 работни часа, а празничните дни са 14.
Можете да изтеглите от тук календара на КиК Инфо за 2024 г. в PDF.
➤ Официалните празници са:
➤ Нова година - 1 януари (понеделник)
➤ Освобождението - 3 март (неделя), почива се на 4 март (понеделник)
Ден на труда - 1 май (сряда)
➤ Великден - 5 май (почива се от 3 до 6 май вкл.)
➤ Гергьовден - 6 май (понеделник)
➤ Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - 24 май (петък)
➤ Ден на Съединението - 6 септември (петък)
➤ Ден на Независимостта - 22 септември (неделя), почива се на 23 септември (понеделник)
➤ Коледа - 24, 25 и 26 декември (почива се от 24 до 25 декември вкл.)
Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Поради отправени въпроси към КиК Инфо относно това защо сме отбелязали 7 май 2024 г. като работен ден в календара, публикуваме становище на експерти от МТСП, според което 7 май 2024 г. е работен ден.
“24.07.2023 ID:2109
Здравейте, 7 май 2024 почивен ден ли е, предвид това, че 6 май (Гергьовден) е почивен ден заради Великден.
Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалният празник 6 май-Гергьовден през 2024 г. е в понеделник и съвпада с втория ден на Великден. Тъй като официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. не съвпада със събота и/или неделя, чл. 154, ал. 2 КТ не може да се приложи и следователно 7 май – вторник 2024 г. е работен ден. ЛТ”
9
Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия отправи предложения към министъра на финансите Асен Василев за намаляване на административната тежест към бизнеса и по-специално към счетоводителите, както и за осъвременяването на някои данъчно-административни процеси и процедури в НАП.
Предложенията бяха събрани след широка дискусия сред ПРОФЕСИОНАЛНАТА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ и обсъдени в Управителния съвет на Асоциацията.
“Години наред задълженията на счетоводителите, свързани с администрирането на данъците и осигуровките се увеличават, в следствие на което в професионалната счетоводна общност се натрупа едно нездравословно напрежение. Нашата цел е да се работи гладко и прогнозируемо, което ще рефлектира положително и върху служителите на НАП и ще освободи работен капацитет и на двете страни. Проблемите са трупани с години, считаме че е назрял моментът, в който да се предприемат действия.” посочват от АССП.
Ето и самите предложения:
1. Удължаване на срока за подаването на месечните ДДС и Интрастат декларации
Предложение: Удължаване на срока за подаване на месечните справки декларации по ЗДДС и декларациите по система Интрастат от до 14-то число на следващия месец на до 20-число на следващия.
Мотиви: Увеличените ангажименти на счетоводителите, както във връзка със законодателството, така и във връзка с увеличените изисквания на НАП по ревизии и проверки. Често има месеци, в които работните дни до 14-то число са под 10 дни и точно в тези месеци документите в счетоводствата се получават със закъснение. Например през месец май 2021 година имаше само 7 работни дни до 14 май, време твърде кратко за получаване, анализ на облагането, самата обработка на документите, изготвяне на необходимите протоколи или отчети по ДДС, както и подаването на декларациите по ЗДДС и Интрастат в НАП. Считаме, че такава промяна няма да наруши приходната част на бюджета, но в същото време ще спомогне много за по-доброто организиране на бизнесите и техните счетоводства, ще разпредели по-равномерно натоварването на счетоводителите през месеца, ще намали стреса, както и възможността за пропуск и грешки. Промяната се налага и във връзка с увеличените ангажименти на счетоводителите по следенето на салда на каси и вземанията от подотчетни лица, собственици и управители и декларирането им в НАП при сума по-висока от 50 хил. лв.
2. Във връзка с т.нар. нулеви ДДС декларации и нулеви Интрастат декларации.
Предложение: Оптимизиране на ангажиментите, свързани с подаването на т.нар. нулеви ДДС декларации и нулеви Интрастат декларации. За тях имаме две алтернативни варианта и предложения:
Вариант 1: При нулево ДДС или нулев Интрастат да отпадне задължението за подаване на декларация за ДДС, респективно Интрастат. Неподаването им да се отразява автоматично в системата на НАП като декларация с нулеви стойности. От няколко години този подход вече е възприет с неподаване на годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО на фирмите без дейност и работи добре. При този вариант данъчно задълженото лице няма да извършва никакви действия и е реално облекчение.
Вариант 2: При нулева ДДС или Интрастат декларация да може само с една отметка да се отметне в системата на НАП, че декларацията е нулева, без да има нужда да се качват или подават файлове.
При ревизиите и проверките НАП търси фактури от счетоводителите за услугата по подаване на нулеви ДДС-та, в същото време по ревизии не признава данъчния кредит на тези фактури, понеже фирмата нямала дейност. Много от счетоводителите не фактурират такива суми, защото не ги смятат за извършена услуга. Затова считаме, че Вариант 1, в който не се изискват никакви действия от страна на данъчно задълженото лице, е по-удачен, но и вторият вариант би спестил много време.
3. Относно Справката по чл.73, ал. 6 от ЗДДФЛ
Предложение: Засечка на лицата от справката само по ЕГН или ЛНЧ в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Мотиви: Справката обхваща данните за цялата година и се подава на годишна база до 28-ми февруари на следващата година. Основният ни и най-голям проблем с тази справка, че след подаване тя много често е отхвърлена, ако на някой чужденец има буква или част от име сложено на различно квадратче или лицето е сменило своята фамилия поради брак или развод и затова данните в името на лицето с ЕСГРАОН не съвпадат. При всеки такъв случай ние звъним на националния телефон на НАП за откриване на грешките, от където уточняваме точното име по телефона, което може и се предаде отново грешно и така накрая след няколко опита подаваме справката. Предложението ни е засечката да е само по ЕГН или ЛНЧ, без да се има нужда да се сравняват имената, подобно на десетките декларации и данни, които подаваме в НАП само по номер бил той ЕГН, ЕИК или ЛНЧ. Това ще спести време както на служителите на НАП, така и на счетоводителите в този кратък период до 28.02.
4. Относно Справката по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ
Предложение: Изключване на платените доходи за нотариални услуги в справката по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Мотиви: Данните, които въвеждат юридическите лица за платените доходи за нотариални услуги не могат да послужат на НАП за определянето на доходите на тези лица, защото те извършват услуги, както на юридически, така и на физически лица, като последните не подават информация в НАП за платени доходи на нотариуси. Всяка фирма има фактура за нотариус, най-малко заради пълномощно, и често се налага да се подават справка по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ само заради платени такса към нотариус от 6 лева на година. В същото време НАП по никакъв начин не може да използва тази информация.
5. Достъп до автоматичния обмен на VIES
Предложение: Предлагаме в данъчно осигурителната сметка или по друг начин регистрирани по ЗДДС лица, респективно упълномощените от тях счетоводители, да имат достъп до автоматичния обмен на VIES за съответните лица.
Мотиви: Това би ни позволило да виждаме наш доставчик или клиент как е отразил сделката в своята VIES декларация и ни дава възможност за своевременно коригиране при допусната грешка. Би ни спестило много време, безсмислени проверки и главоболия да доказваме, че клиент/доставчик не е отразил правилно сделката. Отделно ще спести време на служителите на НАП.
6. Достъп до подадените дневници по ЗДДС
Предложение: Да се осигури възможност за сваляне от системата на НАП на подадените дневници за покупки и продажби по ЗДДС за минали периоди. В момента може да се сваля само справката декларация по ЗДДС, но не и дневниците за покупки и продажби.
Мотиви: В момента процедурата за получаване на тази информация е да се изпрати искане към НАП за тази информация, които ни я предоставят на хартия, а не във файлов формат, който да можем да обработим и ползваме. Случва се и НАП да откаже да ни предаде тази информация поради голям обем. В практиката много често новият счетоводител няма достъп до тази информация, а старият отказва да я предаде поради неуредени финансови отношения с клиента, не може да бъде открит или докато я предаде се пропускат важни срокове. Затова считаме, че е много необходимо данъчнозадължените лица да могат да свалят подадените вече дневници за покупки и продажби от системата на НАП във файлов формат.
7. Свободен достъп до “Справката за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период” – ел. услуга № 2688
Предложение: Осигуряване на свободен достъп до справката за декларираните продажби, без да има нужда да се подава заявление.
Мотиви: В момента тази справка се прави по предварително искане от данъчнозадълженото лице и след няколко часа или на следващия ден в електронните услуги в системата счетоводителят може да ги види. Предложението ни е да сваляме файловете без да има нужда да правим това искане, като имаме достъп до справките за издадени към нас фактури от всички подадени периоди за срок от 12 месеца назад.
8. Предложения за подобрения в системата на НАП
8.1 Ел. Услуга: Приемане на Декларация Образец № 1 “Данни за осигуреното лице” номер 340 и декларация Образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ” номер 1937
Предложение 1: При подаване на Декларация Образец № 1 и Декларация Образец № 6 в системата на НАП по подразбиране да е избран предходен месец и текуща година.
Предложение 2: Броят на подаваните Декларации Образец № 1 и Декларация Образец № 6 да се чете от системата от подаваните файлове, и да не се налага да ги попълваме ръчно при подаването на файловете. Това е решено при подаване на файловете за декларации и дневници по ЗДДС, като системата на НАП чете сумите и броя на редовете при подаване на файловете от нас.
Предложение 3: Да има възможност да се подава Декларация Образец № 1 и Декларация Образец № 6 и за текущия месец, а не както е в момента чак от 1-во число на следващия месец.
8.2 Ел. Услуга: “Приемане на данни за сключени/изменени/прекратени трудови договори”
Предложение: При подаване на уведомлението по чл. 62 от КТ да може с допълнително споразумение да променяме основанието на трудовия договор.
Мотиви: В момента за описания случай се налага да подаваме прекратяване на трудовия договор (каквото реално няма) и съответно ново назначаване (каквото също няма), за да можем да променим основанието на трудовия договор по КТ, на база на което е назначен даден служител. Например при преминаване от срочен трудов договор с допълнително споразумение на безсрочен трудов договор, трябва да се правят описаните действия, които не съответстват на действителните трудови отношения, за да може системата да приеме данните. Същият проблем възниква и при преминаване от допълнителен трудов по чл. 110 и 111 от КТ към основен трудов договор.
9. Корекции по електронен път на Декларации Образец №1 и Образец №6
Предложение: Да се уеднакви срокът за корекция по електронен път на Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” и Декларация образец №6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ”, като се възприеме по-дългия срок, а именно до 30 април на следващата година.
Мотиви: В практиката много често болничните в счетоводствата се предават със закъснение от самите служители и след подаването им, за да бъдат изплатени обезщетенията от НОИ, е необходима корекция на Декларация образец №1 и Декларация образец №6. В момента корекция на Декларация образец №1 може да се прави до 30 април на следващата година, без нужда от допълнителна намеса на НАП. За Декларация образец №6 обаче срокът за корекция е до края на втория месец след подаването. След това се иска разрешение от НАП и процедурата по коригирането е до един месец, което ненужно отваря работа и на счетоводителите и на НАП заради един непредаден навреме болничен от работник. Затова предлагаме да се уеднакви срокът за корекция по електронен път на двете декларации, като се възприеме по-дългия срок, а именно до 30 април на следващата година.
10. Проблеми и трудности, които изпитваме във връзка с данъчните производства
Предложение 1: Да се подобри системата за качване на документа по проверки и ревизии, а именно да могат да се качват и подписват повече документи накуп.
В момента качването на документи в системата на НАП отнема излишно много време, защото документите се качват документ по документ и не могат да се качат накуп, като те трябва да се групират в придружителни писмо, което не трябва да бъде повече от 5 мегабайта. Средно за 100 документа това са 10 отделни придружителни писма, като всеки документ, а не писмо, се подписва с електронен подпис. На едно писмо трябва 10 пъти да се подпише за всеки от десетте файла. На практика за 100 файла, трябва 100 пъти да се подпишат с ел. подпис. Предложението ние е да се опрости процедурата, като могат да се качват до 100 мегабайта, а не до 5 мегабайта, да могат групово да се качват документи, а не да се избират един по един, и да се подписват накуп, а не един по един.
Предложение 2: При всяка проверка или ревизия да има декларация, чрез която данъчнозадълженото лице само да определя начина на представяне на първичните счетоводни документи (като фактури за покупки и продажби, договори и други), в зависимост от начина на архивиране, което лицето е организирало при воденето на бизнеса си. Например случва се данъчни служители да изискват данъчнозадълженото лице да изпрати копие на всички документи на хартия до офиса на НАП по куриер, въпреки че лицето желае и може да качи всички изискани документи в системата на НАП онлайн. Това отваря много излишна административна работа в счетоводните офиси, разходи и увреждане на околното среда с хартия, мастила, класьори. След това тези класьори с излишни хартиени копия на документи биват връщани от НАП по куриер за сметка на лицето. Случва се и обратният случай при огромен брой документи, които лицето съхранява на само на хартия, НАП да изиска всичко да бъде електронно подадено. Затова считаме, че правото на избор как да подаде документите си при ревизия или проверка, трябва да е на данъчнозадълженото лице.
Предложение 3: Данъчните служители да не изискват от данъчнозадължените лица да подават една и съща информация по няколко пъти. Напоследък при проверки и ревизии данъчните служители изискват данни за трудовите договори, както и подадените всеки месец Декларация образец №1 и Декларация образец №6, които могат да видят в системата на НАП. Изискват да се попълват таблици в Word с тези данни, които после те да копират в ревизионните си доклади. Всички тези справки трябва да се правят на ръка от счетоводителите, преписвайки ги от системата на НАП, вместо данъчните служители да ги извлекат от системата наготово. Считаме, че проверяващите от НАП не трябва да изискват попълване на справки по техен образец с информация, която се съдържа в подадени им счетоводни справки или в друг техен електронен масив. Например да не се попълва справка за кадрова обезпеченост, защото могат да я видят в електронните услуги на НАП в справката за уведомленията по чл. 62 за сключените трудови договори. Или съпоставка по образец на НАП между оборот от оборотна ведомост, която е изрично поискана като счетоводна справка и оборот от клетки на СД по ЗДДС, която също виждат. Да не изискват от счетоводителите да попълват данни и счетоводните справки в различни и неочаквани форми, които на принципа "copy-paste", да могат проверяващите на НАП да попълват в ревизионните доклади. В тази връзка е и следващото ни предложение.
Предложение 4: Дефиниране на стандартни формати за документи и справки от страна на НАП, които да бъдат известни предварително, за да бъдат произведени от доставчиците на счетоводен софтуер. Това ще облекчи и НАП, на които им се налага да анализират различни формати на данни.
Предложение 5: Наказателните постановления да се връчват по електронен път, а не само на място в НАП. Считаме, че особено след като платецът е готов да заплати глобата или санкцията си, няма нужда да се изисква личното му присъствие в НАП, само и само да му връчат наказателното постановление лично или чрез упълномощено лице.
11. Глоби и санкции
Предложение: Да се възприеме подхода без глоба или санкция при първо нарушение, когато няма ощетяване на бюджета и ако нарушението се отстрани в рамките на 7 работни дни от откриването от страна на проверяващите органи.
Предложенията бяха събрани след широка дискусия сред ПРОФЕСИОНАЛНАТА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ и обсъдени в Управителния съвет на Асоциацията.
“Години наред задълженията на счетоводителите, свързани с администрирането на данъците и осигуровките се увеличават, в следствие на което в професионалната счетоводна общност се натрупа едно нездравословно напрежение. Нашата цел е да се работи гладко и прогнозируемо, което ще рефлектира положително и върху служителите на НАП и ще освободи работен капацитет и на двете страни. Проблемите са трупани с години, считаме че е назрял моментът, в който да се предприемат действия.” посочват от АССП.
Ето и самите предложения:
1. Удължаване на срока за подаването на месечните ДДС и Интрастат декларации
Предложение: Удължаване на срока за подаване на месечните справки декларации по ЗДДС и декларациите по система Интрастат от до 14-то число на следващия месец на до 20-число на следващия.
Мотиви: Увеличените ангажименти на счетоводителите, както във връзка със законодателството, така и във връзка с увеличените изисквания на НАП по ревизии и проверки. Често има месеци, в които работните дни до 14-то число са под 10 дни и точно в тези месеци документите в счетоводствата се получават със закъснение. Например през месец май 2021 година имаше само 7 работни дни до 14 май, време твърде кратко за получаване, анализ на облагането, самата обработка на документите, изготвяне на необходимите протоколи или отчети по ДДС, както и подаването на декларациите по ЗДДС и Интрастат в НАП. Считаме, че такава промяна няма да наруши приходната част на бюджета, но в същото време ще спомогне много за по-доброто организиране на бизнесите и техните счетоводства, ще разпредели по-равномерно натоварването на счетоводителите през месеца, ще намали стреса, както и възможността за пропуск и грешки. Промяната се налага и във връзка с увеличените ангажименти на счетоводителите по следенето на салда на каси и вземанията от подотчетни лица, собственици и управители и декларирането им в НАП при сума по-висока от 50 хил. лв.
2. Във връзка с т.нар. нулеви ДДС декларации и нулеви Интрастат декларации.
Предложение: Оптимизиране на ангажиментите, свързани с подаването на т.нар. нулеви ДДС декларации и нулеви Интрастат декларации. За тях имаме две алтернативни варианта и предложения:
Вариант 1: При нулево ДДС или нулев Интрастат да отпадне задължението за подаване на декларация за ДДС, респективно Интрастат. Неподаването им да се отразява автоматично в системата на НАП като декларация с нулеви стойности. От няколко години този подход вече е възприет с неподаване на годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО на фирмите без дейност и работи добре. При този вариант данъчно задълженото лице няма да извършва никакви действия и е реално облекчение.
Вариант 2: При нулева ДДС или Интрастат декларация да може само с една отметка да се отметне в системата на НАП, че декларацията е нулева, без да има нужда да се качват или подават файлове.
При ревизиите и проверките НАП търси фактури от счетоводителите за услугата по подаване на нулеви ДДС-та, в същото време по ревизии не признава данъчния кредит на тези фактури, понеже фирмата нямала дейност. Много от счетоводителите не фактурират такива суми, защото не ги смятат за извършена услуга. Затова считаме, че Вариант 1, в който не се изискват никакви действия от страна на данъчно задълженото лице, е по-удачен, но и вторият вариант би спестил много време.
3. Относно Справката по чл.73, ал. 6 от ЗДДФЛ
Предложение: Засечка на лицата от справката само по ЕГН или ЛНЧ в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Мотиви: Справката обхваща данните за цялата година и се подава на годишна база до 28-ми февруари на следващата година. Основният ни и най-голям проблем с тази справка, че след подаване тя много често е отхвърлена, ако на някой чужденец има буква или част от име сложено на различно квадратче или лицето е сменило своята фамилия поради брак или развод и затова данните в името на лицето с ЕСГРАОН не съвпадат. При всеки такъв случай ние звъним на националния телефон на НАП за откриване на грешките, от където уточняваме точното име по телефона, което може и се предаде отново грешно и така накрая след няколко опита подаваме справката. Предложението ни е засечката да е само по ЕГН или ЛНЧ, без да се има нужда да се сравняват имената, подобно на десетките декларации и данни, които подаваме в НАП само по номер бил той ЕГН, ЕИК или ЛНЧ. Това ще спести време както на служителите на НАП, така и на счетоводителите в този кратък период до 28.02.
4. Относно Справката по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ
Предложение: Изключване на платените доходи за нотариални услуги в справката по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Мотиви: Данните, които въвеждат юридическите лица за платените доходи за нотариални услуги не могат да послужат на НАП за определянето на доходите на тези лица, защото те извършват услуги, както на юридически, така и на физически лица, като последните не подават информация в НАП за платени доходи на нотариуси. Всяка фирма има фактура за нотариус, най-малко заради пълномощно, и често се налага да се подават справка по чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ само заради платени такса към нотариус от 6 лева на година. В същото време НАП по никакъв начин не може да използва тази информация.
5. Достъп до автоматичния обмен на VIES
Предложение: Предлагаме в данъчно осигурителната сметка или по друг начин регистрирани по ЗДДС лица, респективно упълномощените от тях счетоводители, да имат достъп до автоматичния обмен на VIES за съответните лица.
Мотиви: Това би ни позволило да виждаме наш доставчик или клиент как е отразил сделката в своята VIES декларация и ни дава възможност за своевременно коригиране при допусната грешка. Би ни спестило много време, безсмислени проверки и главоболия да доказваме, че клиент/доставчик не е отразил правилно сделката. Отделно ще спести време на служителите на НАП.
6. Достъп до подадените дневници по ЗДДС
Предложение: Да се осигури възможност за сваляне от системата на НАП на подадените дневници за покупки и продажби по ЗДДС за минали периоди. В момента може да се сваля само справката декларация по ЗДДС, но не и дневниците за покупки и продажби.
Мотиви: В момента процедурата за получаване на тази информация е да се изпрати искане към НАП за тази информация, които ни я предоставят на хартия, а не във файлов формат, който да можем да обработим и ползваме. Случва се и НАП да откаже да ни предаде тази информация поради голям обем. В практиката много често новият счетоводител няма достъп до тази информация, а старият отказва да я предаде поради неуредени финансови отношения с клиента, не може да бъде открит или докато я предаде се пропускат важни срокове. Затова считаме, че е много необходимо данъчнозадължените лица да могат да свалят подадените вече дневници за покупки и продажби от системата на НАП във файлов формат.
7. Свободен достъп до “Справката за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период” – ел. услуга № 2688
Предложение: Осигуряване на свободен достъп до справката за декларираните продажби, без да има нужда да се подава заявление.
Мотиви: В момента тази справка се прави по предварително искане от данъчнозадълженото лице и след няколко часа или на следващия ден в електронните услуги в системата счетоводителят може да ги види. Предложението ни е да сваляме файловете без да има нужда да правим това искане, като имаме достъп до справките за издадени към нас фактури от всички подадени периоди за срок от 12 месеца назад.
8. Предложения за подобрения в системата на НАП
8.1 Ел. Услуга: Приемане на Декларация Образец № 1 “Данни за осигуреното лице” номер 340 и декларация Образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ” номер 1937
Предложение 1: При подаване на Декларация Образец № 1 и Декларация Образец № 6 в системата на НАП по подразбиране да е избран предходен месец и текуща година.
Предложение 2: Броят на подаваните Декларации Образец № 1 и Декларация Образец № 6 да се чете от системата от подаваните файлове, и да не се налага да ги попълваме ръчно при подаването на файловете. Това е решено при подаване на файловете за декларации и дневници по ЗДДС, като системата на НАП чете сумите и броя на редовете при подаване на файловете от нас.
Предложение 3: Да има възможност да се подава Декларация Образец № 1 и Декларация Образец № 6 и за текущия месец, а не както е в момента чак от 1-во число на следващия месец.
8.2 Ел. Услуга: “Приемане на данни за сключени/изменени/прекратени трудови договори”
Предложение: При подаване на уведомлението по чл. 62 от КТ да може с допълнително споразумение да променяме основанието на трудовия договор.
Мотиви: В момента за описания случай се налага да подаваме прекратяване на трудовия договор (каквото реално няма) и съответно ново назначаване (каквото също няма), за да можем да променим основанието на трудовия договор по КТ, на база на което е назначен даден служител. Например при преминаване от срочен трудов договор с допълнително споразумение на безсрочен трудов договор, трябва да се правят описаните действия, които не съответстват на действителните трудови отношения, за да може системата да приеме данните. Същият проблем възниква и при преминаване от допълнителен трудов по чл. 110 и 111 от КТ към основен трудов договор.
9. Корекции по електронен път на Декларации Образец №1 и Образец №6
Предложение: Да се уеднакви срокът за корекция по електронен път на Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” и Декларация образец №6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ”, като се възприеме по-дългия срок, а именно до 30 април на следващата година.
Мотиви: В практиката много често болничните в счетоводствата се предават със закъснение от самите служители и след подаването им, за да бъдат изплатени обезщетенията от НОИ, е необходима корекция на Декларация образец №1 и Декларация образец №6. В момента корекция на Декларация образец №1 може да се прави до 30 април на следващата година, без нужда от допълнителна намеса на НАП. За Декларация образец №6 обаче срокът за корекция е до края на втория месец след подаването. След това се иска разрешение от НАП и процедурата по коригирането е до един месец, което ненужно отваря работа и на счетоводителите и на НАП заради един непредаден навреме болничен от работник. Затова предлагаме да се уеднакви срокът за корекция по електронен път на двете декларации, като се възприеме по-дългия срок, а именно до 30 април на следващата година.
10. Проблеми и трудности, които изпитваме във връзка с данъчните производства
Предложение 1: Да се подобри системата за качване на документа по проверки и ревизии, а именно да могат да се качват и подписват повече документи накуп.
В момента качването на документи в системата на НАП отнема излишно много време, защото документите се качват документ по документ и не могат да се качат накуп, като те трябва да се групират в придружителни писмо, което не трябва да бъде повече от 5 мегабайта. Средно за 100 документа това са 10 отделни придружителни писма, като всеки документ, а не писмо, се подписва с електронен подпис. На едно писмо трябва 10 пъти да се подпише за всеки от десетте файла. На практика за 100 файла, трябва 100 пъти да се подпишат с ел. подпис. Предложението ние е да се опрости процедурата, като могат да се качват до 100 мегабайта, а не до 5 мегабайта, да могат групово да се качват документи, а не да се избират един по един, и да се подписват накуп, а не един по един.
Предложение 2: При всяка проверка или ревизия да има декларация, чрез която данъчнозадълженото лице само да определя начина на представяне на първичните счетоводни документи (като фактури за покупки и продажби, договори и други), в зависимост от начина на архивиране, което лицето е организирало при воденето на бизнеса си. Например случва се данъчни служители да изискват данъчнозадълженото лице да изпрати копие на всички документи на хартия до офиса на НАП по куриер, въпреки че лицето желае и може да качи всички изискани документи в системата на НАП онлайн. Това отваря много излишна административна работа в счетоводните офиси, разходи и увреждане на околното среда с хартия, мастила, класьори. След това тези класьори с излишни хартиени копия на документи биват връщани от НАП по куриер за сметка на лицето. Случва се и обратният случай при огромен брой документи, които лицето съхранява на само на хартия, НАП да изиска всичко да бъде електронно подадено. Затова считаме, че правото на избор как да подаде документите си при ревизия или проверка, трябва да е на данъчнозадълженото лице.
Предложение 3: Данъчните служители да не изискват от данъчнозадължените лица да подават една и съща информация по няколко пъти. Напоследък при проверки и ревизии данъчните служители изискват данни за трудовите договори, както и подадените всеки месец Декларация образец №1 и Декларация образец №6, които могат да видят в системата на НАП. Изискват да се попълват таблици в Word с тези данни, които после те да копират в ревизионните си доклади. Всички тези справки трябва да се правят на ръка от счетоводителите, преписвайки ги от системата на НАП, вместо данъчните служители да ги извлекат от системата наготово. Считаме, че проверяващите от НАП не трябва да изискват попълване на справки по техен образец с информация, която се съдържа в подадени им счетоводни справки или в друг техен електронен масив. Например да не се попълва справка за кадрова обезпеченост, защото могат да я видят в електронните услуги на НАП в справката за уведомленията по чл. 62 за сключените трудови договори. Или съпоставка по образец на НАП между оборот от оборотна ведомост, която е изрично поискана като счетоводна справка и оборот от клетки на СД по ЗДДС, която също виждат. Да не изискват от счетоводителите да попълват данни и счетоводните справки в различни и неочаквани форми, които на принципа "copy-paste", да могат проверяващите на НАП да попълват в ревизионните доклади. В тази връзка е и следващото ни предложение.
Предложение 4: Дефиниране на стандартни формати за документи и справки от страна на НАП, които да бъдат известни предварително, за да бъдат произведени от доставчиците на счетоводен софтуер. Това ще облекчи и НАП, на които им се налага да анализират различни формати на данни.
Предложение 5: Наказателните постановления да се връчват по електронен път, а не само на място в НАП. Считаме, че особено след като платецът е готов да заплати глобата или санкцията си, няма нужда да се изисква личното му присъствие в НАП, само и само да му връчат наказателното постановление лично или чрез упълномощено лице.
11. Глоби и санкции
Предложение: Да се възприеме подхода без глоба или санкция при първо нарушение, когато няма ощетяване на бюджета и ако нарушението се отстрани в рамките на 7 работни дни от откриването от страна на проверяващите органи.
10
Статии от КиК Инфо » Калина Златанова: Самооблагане с ДДС за получени услуги (ВИДЕО)
29.05.2023, 15:54Безплатно видео на тема: "Самооблагане с ДДС за получени услуги"
Лектор: Калина Златанова - данъчен консултант
Продължителност: 53 минути
Във видеото ще научите:
✔ кои са трите условия, които трябва да са налице, за да възникне задължение за самооблагане с ДДС за получени услуги;
✔издаване на протокол за самооблагането и отразяването му в дневниците за продажби и покупки;
✔ кога нямаме задължение да се самообложим, но имаме задължение да издадем протокол. Примери за получени финансови и застрахователни услуги;
✔ кога трябва да издадем протокол с 0%. Примери за получени транспортни услуги и закупени самолетни билети;
✔ кога сме длъжни се самообложим за получени услуги, свързани с недвижими имоти - примери.
✔ задължение за регистрация чл.97а, ал.1 от ЗДДС във връзка с получени услуги.
Лектор: Калина Златанова - данъчен консултант
Продължителност: 53 минути
Във видеото ще научите:
✔ кои са трите условия, които трябва да са налице, за да възникне задължение за самооблагане с ДДС за получени услуги;
✔издаване на протокол за самооблагането и отразяването му в дневниците за продажби и покупки;
✔ кога нямаме задължение да се самообложим, но имаме задължение да издадем протокол. Примери за получени финансови и застрахователни услуги;
✔ кога трябва да издадем протокол с 0%. Примери за получени транспортни услуги и закупени самолетни билети;
✔ кога сме длъжни се самообложим за получени услуги, свързани с недвижими имоти - примери.
✔ задължение за регистрация чл.97а, ал.1 от ЗДДС във връзка с получени услуги.
11
Статии от КиК Инфо » Арбитражният съд при БСК решава граждански и търговски спорове
29.05.2023, 15:31Арбитражният съд (АС) при Българската стопанска камара (БСК) е независима правораздавателна институция, която разглежда и решава граждански и търговски спорове в рамките на разрешената от ГПК компетентност, включително и:
• спорове по интелектуална собственост;
• спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нови обстоятелства.
АС при БСК посредничи при разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между страните.
Методите на извънсъдебното решаване на спорове са два вида – арбитраж и медиация
Основания за компетентността на Арбитражния съд
АС при БСК разглежда споровете, когато споразумение предвижда арбитраж или някоя от страните поиска спорът да се разреши от АС при БСК, и ответната страна не възрази в срока, даден ѝ за отговор.
➤ Примерна клауза за арбитраж
“Всички спорове, които възникнат във връзка с изпълнението на настоящия договор, както и споровете за попълването на празноти в него или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства ще бъдат решавани от Арбитражния съд при Българската стопанска камара.”
➤ Съкратен вариант: "Споровете по настоящия договор ще бъдат решавани от АС при БСК."
Препоръчаната арбитражна клауза е приложима по вътрешни и международни търговски и граждански договори. Уместно е при външнотърговските договори страните да уговорят в арбитражната клауза и приложимото материално право.
Ако страните са пропуснали да включат арбитражна клауза в договора, а е на лице спор във връзка с неговото изпълнение, те могат да подпишат допълнително споразумение със следния примерен текст:
“Всички спорове породени във връзка с изпълнението на договора между страните, сключен на (дата), ще бъдат решавани от Арбитражния съд при Българската стопанска камара."
Образци на договори можете да намерите тук.
МЕДИАЦИЯ
Медиацията има широко приложение като извънсъдебен метод за решаване на спорове между страните, като целта е с помощта на медиатор(и) страните да постигнат решаване на техния спор посредством сключването на споразумение. Споразумението има изпълнителна сила след потвърждаването му от всяка от страните по спора в рамките на охранително производство пред съответния районен съд. Приложим е Законът за медиацията, който транспонира редица Директиви на Европейския съюз.
➤ Примерна клауза за медиация, включена в текста на договора
“Ако възникне спор при сключването или изпълнението на настоящия договор, страните се съгласяват да разрешат спора с помощта на медиатор (и) от АС при БСК съобразно неговия правилник, преди да се прибегне към арбитраж или съдeбно разрешаване на спора”.
➤ Съкратен вариант: “В случай на спор по настоящия договор страните се съгласяват да го разрешат с помощта на медиатор(и) от АС при БСК".
Извън компетентността на арбитражния съд са споровете:
• за вещни права или владение върху недвижим имот;
• за издръжка;
• трудови спорове;
• публичноправни спорове – валидност или нарушение на административни актове;
• по които едната страна е потребител.
АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ БСК
• 20+ години опит;
• Арбитражът е по-бърз, по-евтин и конфиденциален;
• Производството е едноинстанционно;
• Подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд;
• Страните избират арбитрите и процедурата;
• Арбитражното решение може лесно да бъде изпълнено в чужбина.
Повече за арбитражния съд при БСК можете да намерите тук.
• спорове по интелектуална собственост;
• спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нови обстоятелства.
АС при БСК посредничи при разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между страните.
Методите на извънсъдебното решаване на спорове са два вида – арбитраж и медиация
Основания за компетентността на Арбитражния съд
АС при БСК разглежда споровете, когато споразумение предвижда арбитраж или някоя от страните поиска спорът да се разреши от АС при БСК, и ответната страна не възрази в срока, даден ѝ за отговор.
➤ Примерна клауза за арбитраж
“Всички спорове, които възникнат във връзка с изпълнението на настоящия договор, както и споровете за попълването на празноти в него или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства ще бъдат решавани от Арбитражния съд при Българската стопанска камара.”
➤ Съкратен вариант: "Споровете по настоящия договор ще бъдат решавани от АС при БСК."
Препоръчаната арбитражна клауза е приложима по вътрешни и международни търговски и граждански договори. Уместно е при външнотърговските договори страните да уговорят в арбитражната клауза и приложимото материално право.
Ако страните са пропуснали да включат арбитражна клауза в договора, а е на лице спор във връзка с неговото изпълнение, те могат да подпишат допълнително споразумение със следния примерен текст:
“Всички спорове породени във връзка с изпълнението на договора между страните, сключен на (дата), ще бъдат решавани от Арбитражния съд при Българската стопанска камара."
Образци на договори можете да намерите тук.
МЕДИАЦИЯ
Медиацията има широко приложение като извънсъдебен метод за решаване на спорове между страните, като целта е с помощта на медиатор(и) страните да постигнат решаване на техния спор посредством сключването на споразумение. Споразумението има изпълнителна сила след потвърждаването му от всяка от страните по спора в рамките на охранително производство пред съответния районен съд. Приложим е Законът за медиацията, който транспонира редица Директиви на Европейския съюз.
➤ Примерна клауза за медиация, включена в текста на договора
“Ако възникне спор при сключването или изпълнението на настоящия договор, страните се съгласяват да разрешат спора с помощта на медиатор (и) от АС при БСК съобразно неговия правилник, преди да се прибегне към арбитраж или съдeбно разрешаване на спора”.
➤ Съкратен вариант: “В случай на спор по настоящия договор страните се съгласяват да го разрешат с помощта на медиатор(и) от АС при БСК".
Извън компетентността на арбитражния съд са споровете:
• за вещни права или владение върху недвижим имот;
• за издръжка;
• трудови спорове;
• публичноправни спорове – валидност или нарушение на административни актове;
• по които едната страна е потребител.
АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ БСК
• 20+ години опит;
• Арбитражът е по-бърз, по-евтин и конфиденциален;
• Производството е едноинстанционно;
• Подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд;
• Страните избират арбитрите и процедурата;
• Арбитражното решение може лесно да бъде изпълнено в чужбина.
Повече за арбитражния съд при БСК можете да намерите тук.
12
След срещата на счетоводителите и бизнеса с парламентарните групи МФ оттегли предложението си за ежемесечно деклариране на неплатените фактури в дневниците по ДДС.
Вчера представители на ИДЕС, АССП, ИПСБ, АИКБ, БСК и КиК инфо проведоха срещи в НС с представители на ПП ГЕРБ-СДС, ПП Възраждане и ПП-ДБ, във връзка с изразените негативни становища по повод публикувания за обществено обсъждане Проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност, който предвижда всички регистрирани по ЗДДС лица да декларират в дневниците си за продажби салдата по вземания от клиенти по облагаеми доставки всеки месец до 14-то число.
Аргументите на бизнеса и счетоводителите:
➤ Планира се нова допълнителна голяма административна тежест за бизнеса и счетоводителите за изготвяне и подаване на справочна информация, която няма отношение към изчислението на данъка по справката-декларация по ЗДДС, и която информация МФ и НАП ще ползва за статистически цели.
➤ Изпълнението на това задължение изисква завеждане на цялото счетоводство не до 30.06 на следващата година, както изисква счетоводното законодателства, а до 14 число на всеки месец или приблизително 10 работни дни след приключването на месеца, което неминуемо ще оскъпи цената на счетоводна услуга. Това е приблизително 12 пъти увеличаване на административната тежест, защото ще се прави всеки месец инвентаризация на вземанията, за да са коректни и окончателни данните, които подаваме.
➤ Има голям риск от подаване на некоректни данни, защото документите не стигат до счетоводствата в този срок. Счетоводителите като професионалисти се притесняват, че ще се налага да подават неточни и непроверени данни, заради кратките срокове, както и за последиците от това.
Представителите и на трите политически формации подкрепиха изложените аргументи, а днес в резултат на проведените разговори, министърът на финансите Росица Велкова не утвърди предложените изменения в чл. 113д от ППЗДДС и тези текстове няма да бъдат част от правилника.
Министерството на финансите информира, че ще създаде работна група, от която очаква да предложи консенсусни мерки за подобряване на прогнозирането и анализите на приходите от ДДС. В нея освен представители на министерството и на Националната агенция по приходите, ще бъдат поканени за участие също бизнес организациите и всички заинтересовани страни.
Министър Росица Велкова взе това решение във връзка с изразените становища по повод публикувания за обществено обсъждане Проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност, се казва още в съобщението. Документът не е утвърден и не е влязъл в сила. На този етап текстовете, предложени в чл. 113д от проекта, няма да бъдат част от правилника, който ще бъде утвърден от министъра на финансите.
Всички действия на МФ имат за цел единствено подобряването на прогнозирането и анализите на приходите от ДДС. Това обаче няма да става за сметка на увеличена административна тежест за коректния бизнес, от който зависи развитието на икономиката, допълват от Министерството на финансите.
Вчера представители на ИДЕС, АССП, ИПСБ, АИКБ, БСК и КиК инфо проведоха срещи в НС с представители на ПП ГЕРБ-СДС, ПП Възраждане и ПП-ДБ, във връзка с изразените негативни становища по повод публикувания за обществено обсъждане Проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност, който предвижда всички регистрирани по ЗДДС лица да декларират в дневниците си за продажби салдата по вземания от клиенти по облагаеми доставки всеки месец до 14-то число.
Аргументите на бизнеса и счетоводителите:
➤ Планира се нова допълнителна голяма административна тежест за бизнеса и счетоводителите за изготвяне и подаване на справочна информация, която няма отношение към изчислението на данъка по справката-декларация по ЗДДС, и която информация МФ и НАП ще ползва за статистически цели.
➤ Изпълнението на това задължение изисква завеждане на цялото счетоводство не до 30.06 на следващата година, както изисква счетоводното законодателства, а до 14 число на всеки месец или приблизително 10 работни дни след приключването на месеца, което неминуемо ще оскъпи цената на счетоводна услуга. Това е приблизително 12 пъти увеличаване на административната тежест, защото ще се прави всеки месец инвентаризация на вземанията, за да са коректни и окончателни данните, които подаваме.
➤ Има голям риск от подаване на некоректни данни, защото документите не стигат до счетоводствата в този срок. Счетоводителите като професионалисти се притесняват, че ще се налага да подават неточни и непроверени данни, заради кратките срокове, както и за последиците от това.
Представителите и на трите политически формации подкрепиха изложените аргументи, а днес в резултат на проведените разговори, министърът на финансите Росица Велкова не утвърди предложените изменения в чл. 113д от ППЗДДС и тези текстове няма да бъдат част от правилника.
Министерството на финансите информира, че ще създаде работна група, от която очаква да предложи консенсусни мерки за подобряване на прогнозирането и анализите на приходите от ДДС. В нея освен представители на министерството и на Националната агенция по приходите, ще бъдат поканени за участие също бизнес организациите и всички заинтересовани страни.
Министър Росица Велкова взе това решение във връзка с изразените становища по повод публикувания за обществено обсъждане Проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност, се казва още в съобщението. Документът не е утвърден и не е влязъл в сила. На този етап текстовете, предложени в чл. 113д от проекта, няма да бъдат част от правилника, който ще бъде утвърден от министъра на финансите.
Всички действия на МФ имат за цел единствено подобряването на прогнозирането и анализите на приходите от ДДС. Това обаче няма да става за сметка на увеличена административна тежест за коректния бизнес, от който зависи развитието на икономиката, допълват от Министерството на финансите.
13
В петък Министерството на финансите публикува проект на ЗИД на ДОПК, с който предлага да се облагат с нов данък всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък или алтернативен на корпоративния данък, както и на едноличните, търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които осъществяват стопанска дейност, ако имат по-високи с 20% печалби в сравнение с предходни години. Облага се разликата с данък в размер на 33%, наречен солидарна вноска за генерирани свръхпечалби. Облагането с новия данък ще е авансово и месечно, като ще започва от юли 2023 година и ще се налага до края на годината. В проекта се предвижда лицата да декларират дължимия нов данък до 15.07.2023 г. със специална декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. За недеклариране или невярно деклариране санкциите стигат до 30 000 лв.
МФ посочва, че това увеличение на данъчната тежест за бизнеса се налага с цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори.
Формулата за авансовото облагане е заложена в § 31д от проекта и тя включва средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20%. Тази сума се вади от данъчната печалба за 2022 година, полученото се облага с 33% данък, дели се на 12 месеца и се внася всеки месец до 15-то число от юли 2023 до края на годината. Изравняването и дооблагането е след като данните от същия референтен период (2018-2021) се сравнят с данъчната печалба за 2023 година, като се правят аналогични изчисления.
➤ Към Калкулатор: 33% данък свръхпечалба
Интересното е, че в сравнителния период (2018-2021) влизат както печалбите от преди 5 и 4 години, така и намалелите печалби по време на пандемията. Тоест правителството предполага, че е нормално един бизнес да нарасне средно само с 20%, не за година, а общо за всички тези 5-6 години, и то след като се възстановява от Ковид кризата. И всичко спечелено над тези 20% се нарича "свръхпечалба" и следва да се накаже с данък от цели 33%.
Нека разгледаме няколко примера с данни, като приложим формулите от законопроекта.
➤ Пример 1: Вие сте малка семейна фирма от 2-ма души, работите като самоосигуряващи се лица в нея (тоест разчитате само на дохода от печалбите през година) и имате следните данъчни печалби през годините:
2018 30 000 лв. (тоест по 1250.00 лв. на човек на месец бруто)
2019 40 000 лв. (тоест по 1666.67 лв. на човек на месец бруто)
2020 60 000 лв. (тоест по 2500.00 лв. на човек на месец бруто)
2021 70 000 лв. (тоест по 2916.67 лв. на човек на месец бруто)
2022 80 000 лв. (тоест по 3333.34 лв. на човек на месец бруто)
Тогава вашата средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 е 50 000 лв., получено по следния начин: (30000+40000+60000+70000)/4. Съгласно формулата § 31д от проекта през второто полугодие на година ще внасяте авансово ((80000-(50000+20%*50000))/12)*0.33 = 550 лева до 15-то число всеки месец.
Важно: След края годината следва да направите преизчисление с данните за 2023-та и ако печалбата ви за 2023 г. е по-голяма от печалбата ви за 2022 г., то довнасяте данък.
➤ Пример 2: Вие сте голяма компания, собственост на добър или лош олигарх и имате следните данъчни печалби през годините:
2018 100 млн. лв.
2019 105 млн. лв.
2020 110 млн. лв.
2021 120 млн. лв.
2022 130 млн. лв.
Тогава вашата средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 е 108.75 млн. лв. Съгласно формулата обаче ще дължите 0.00 лв. така наречена солидарна вноска за генерирани свръхпечалби, защото ((130000000-(108750000+20%*108750000))/12)*0.33=-13750, тоест е по-малко от нула.
➤ Пример 3: Вие сте стартъп фирма, която през първите години от съществуването си 2018-2021 има малки приходи (колкото да се покрият разходите), но през това време създавате иновативен продукт с голям потенциал с план да се разгърнете през 2022 и 2023 година. Тогава съгласно предложените правила понеже през референтния период 2018-2021 средната ви печалба е била минимална, и понеже през 2022 и 2023 най-накрая вашият стартъп дава плод, тогава по формулата излиза, че цялата ви печалба от 01.07.2023 до 31.12.2023 или за половин година ще бъде обложена с още почти 33%, в допълнение към корпоративния данък от 10%. Тоест обща данъчна тежест за вашият стартъп ще бъде 43%.
➤ Пример 4: През 2018 и 2019 вие развивате малък бизнес, който след началото на пандемията намалява заради Ковид кризата. Резултатите ви през 2020 и 2021 са минимални печалби. Чак през 2022 и 2023 успявате да се съвземете и да реализирате прилични печалби. Тогава отново съгласно формулата печалбата ви за половината от 2023 година ще бъде обложена с близо 43% (10%+33%), защото средна стойност на данъчните печалби от референтния период е с ниска стойност по обективни причини.
По-долу публикуваме извадките от проекта на ДОПК, с който се правят гореспоменатите и други изменения в основните данъчни закони:
➤ В ЗДДС се предлага за ресторантьори и спортни съоръжения да се възстанови стандартната ставка, като ДДС-то се увеличи от 9% на 20% още от 1 юли тази година, вместо от началото на следващата година.
➤ В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага прагът за ограничението за разплащанията в брой да се намали от 10 000 лева на 5 000 лева. Предлага се още това ограничение да започне да важи и за трудовите възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.
Текстовете от законопроекта:
С § 32 в Закона за корпоративното подоходно облагане се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 277д:
„Чл. 277д. (1) Задължено лице, което не подаде декларация по § 31г и/или § 31д от преходните и заключителни разпоредби или не я подаде в срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 лв. до 3 000 лв.
(2) Задължено лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на солидарна вноска по § 31г от преходните и заключителни разпоредби или авансовите вноски по § 31д от преходните и заключителни разпоредби в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 30 000 лв.“
2. В преходни и заключителни разпоредби се създават параграфи 31а – 31з:
„§ 31а. (1) За генерираните свръхпечалби за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. се дължи солидарна вноска с изключение на свръхпечалбите, за които се дължи временна солидарна вноска съгласно Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията.
(2) Задължени лица за солидарната вноска по ал. 1 са:
1. данъчно задължените лица по чл. 2, с изключение на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 3-6, и
2. лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
§ 31б. (1) Основата за определяне на солидарната вноска по § 31а e разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20 на сто.
(2) За целите на определяне на данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. преобразуванията на счетоводния финансов резултат по реда на този закон се извършват като общият размер на увеличенията, съответно намаленията на счетоводния финансов резултат за 2023 г. се умножи по 50 на сто.
(3) За целите на определяне на основата по ал. 1 задълженото лице може да избере вместо данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. да приложи 50 на сто от данъчната печалба за 2023 г.
(4) Данъчната печалба по ал. 1 и 2 се определя по реда на този закон и е данъчната печалба преди прилагане на метод за избягване на двойно данъчно облагане.
(5) Средната стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. по ал. 1 се определя като сборът от данъчните печалби за тези години се раздели на броя на годините, през които те са реализирани.
(6) Основата за определяне на солидарната вноска на лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 235, чл. 248 и чл. 254, e разликата между данъчните основи по чл. 237, съответно по чл. 249 и чл. 257 за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на тези данъчните основи за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20 на сто. Средната стойност на данъчните основи за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. се определя, като сборът от данъчните основи за тези години се раздели на броя на годините, в които данъчните основи са по-големи от нула.
(7) Основата за определяне на солидарната вноска на лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1, се определя като разликата между размера на данъка по чл. 245 за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на размера на данъка по чл. 245 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличен с 20 на сто. Средната стойност на размера на данъка по чл. 245 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. се определя, като сборът от данъците за тези години се раздели на броя на годините, през които е налице данък.
§ 31в. (1) Размерът на солидарната вноска по § 31а се определя, като основата за определяне на солидарната вноска се умножи по 33 на сто.
(2) Периодът за определяне на солидарната вноска по § 31а е периодът от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
§ 31г. (1) Лицата по § 31а, ал. 2 декларират дължимата солидарна вноска с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите и внасят солидарната вноска.
(2) Дължимата солидарна вноска по този закон се внася в приход на държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация задължените лица.
(3) Дължимата солидарна вноска се смята за внесена на датата, на която сумите са постъпили в държавния бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
(4) Дължимата солидарна вноска за периода по § 31в, ал. 2 се декларира и внася от:
1. лицата по § 31а, ал. 2, т. 1 по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 за 2023 г. след приспадане на внесените авансови вноски по § 31д.
2. лицата по § 31а, ал. 2, т. 2 по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. след приспадане на внесените авансови вноски по § 31д .
(5) Допуснати грешки в подадени декларации по ал. 1 се коригират по реда на този закон, съответно по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
§ 31д. (1) Лицата по § 31а, ал. 2 правят месечни авансови вноски за периода по § 31в, ал. 2.
(2) Месечните авансови вноски по ал. 1 се определят по следната формула:
ДП2022−ССДП
АВ = ------------------------------ х 0,33
12
където: АВ е месечната авансова вноска;
ДП2022 е:
- данъчната печалба за 2022 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат корпоративен данък и за лицата по § 31а, ал. 2, т. 2, или
- данъчната основа за 2022 г. по чл. 237, съответно по чл. 249 или по чл. 257 за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 235, съответно по реда на чл. 248 или чл. 254, или
- данъкът за 2022 г. по чл. 245 за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1 ;
ССДП е:
- увеличената с 20 на сто средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат корпоративен данък и за лицата по § 31а, ал. 2, т. 2, или
- увеличената с 20 на сто средна стойност на данъчните основи по чл. 237, съответно по чл. 249 или по чл. 257 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 235, съответно по реда на чл. 248 или чл. 254, или
- увеличената с 20 на сто средна стойност на размера на данъка по чл. 245 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1.
(3) Месечните авансови вноски за периода по § 31в, ал. 2 се декларират еднократно в срок до 15 юли 2023 г. с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Подаването на декларацията се извършва по електронен път.
(4) Месечните авансови вноски се внасят в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
(5) Новоучредените през 2023 г. дружества, както и лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които са започнали дейност през 2023 г., не правят авансови вноски за периода по § 31в, ал. 2.
(6) Допуснати грешки в подадени декларации по ал. 3 могат да се коригират еднократно с подаване на нова декларация в срок до 31 юли 2023 г.
§ 31е. (1) За невнесената в срок солидарна вноска по § 31а, включително авансови вноски по § 31д се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(2) Солидарната вноска по § 31а не се признава като разход за данъчни цели по реда на този закон.
(3) Недължимо платена или събрана сума за солидарна вноска по § 31а се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) Солидарната вноска по § 31а е публично държавно вземане, което подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§ 31ж. (1) Лицата по § 31а, ал. 2 са длъжни да водят подробна счетоводна отчетност и да съхраняват информация, необходима за установяване на задълженията им за солидарна вноска от органите по приходите на Националната агенция за приходите.
(2) Счетоводната и търговската информация по ал. 1 се съхранява по реда на чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§ 31з. Декларациите по § 31г, ал. 1 и § 31д, ал. 3 се утвърждават от министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник“ в срок до 30 юни 2023 г.
§ 33. В Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 99 от 2022 г., изм. и доп., бр. 102 от 2022 г.), в § 9 от преходните и заключителни разпоредби ал. 6 се изменя така:
„(6) Лицата по ал. 1 могат да правят авансови вноски за временната солидарна вноска с изключение на периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., за който дължат авансови вноски по реда на § 31д от преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.“
С § 34 в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ след думите „инвестиционни бонове“ се поставя запетая и се добавя „виртуални валути“;
2. В чл. 33, ал. 3 се изменя така:
„(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута, се определя като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.“;
3. В чл. 45, ал. 1 думите „за изплатения през годината доходи по чл. 24, с изключение на доходите по ал. 2, т. 1, букви "а" - "д", т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, 12, 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4“ се заменят с „за изплатения през годината доход по чл. 24“;
4. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
аа) в т. 3 изразът „чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 12 и 16“ се заменя с „чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 12 и 16“;
бб) в т. 4, б. „б“ изразът „точки 6, 7, 8, 9, 15, 16, 17, 22, 24 и 27“ се заменя с „точки 6, 7, 8, 9, 15, 16, 17, 18, 22, 23, 24 и 27“.
вв) създава се т. 5:
„5. по чл. 38, ал. 9 в полза на местни физически лица.“
б) в ал. 6 изразът „доходите по ал. 2, т. 1, букви "а" - "д", т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, 12, 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4“ се заменя с „доходи по чл. 24“;
в) в ал. 10 след думите „Националната агенция за приходите“ се поставя запетая и се добавя „както и доходите по чл. 13, ал. 1, т. 18, изплащани от училищата в полза на ученици и студенти.“
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 63:
„63. „Виртуални валути“ са тези по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
§ 35. Параграф 34, т. 3 и 4 се прилага за доходи, изплатени след 31 декември 2022 г.
С § 36 в Закона за данък върху добавената стойност в преходните и заключителните разпоредби в §15д се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в основния текст думите „31 декември 2023 г.“ се заменят с „30 юни 2023 г. включително“;
2. В ал. 2, в основния текст думите „1 юли 2023 г.“ се заменят с „30 юни 2023 г. включително“.
С § 39 в Закона за ограничаване на плащанията в брой се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, т. 6 се отменя;
2. В чл. 3 навсякъде думите "10 000 лв." се заменят с "5000 лв.".
МФ посочва, че това увеличение на данъчната тежест за бизнеса се налага с цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори.
Формулата за авансовото облагане е заложена в § 31д от проекта и тя включва средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20%. Тази сума се вади от данъчната печалба за 2022 година, полученото се облага с 33% данък, дели се на 12 месеца и се внася всеки месец до 15-то число от юли 2023 до края на годината. Изравняването и дооблагането е след като данните от същия референтен период (2018-2021) се сравнят с данъчната печалба за 2023 година, като се правят аналогични изчисления.
➤ Към Калкулатор: 33% данък свръхпечалба
Интересното е, че в сравнителния период (2018-2021) влизат както печалбите от преди 5 и 4 години, така и намалелите печалби по време на пандемията. Тоест правителството предполага, че е нормално един бизнес да нарасне средно само с 20%, не за година, а общо за всички тези 5-6 години, и то след като се възстановява от Ковид кризата. И всичко спечелено над тези 20% се нарича "свръхпечалба" и следва да се накаже с данък от цели 33%.
Нека разгледаме няколко примера с данни, като приложим формулите от законопроекта.
➤ Пример 1: Вие сте малка семейна фирма от 2-ма души, работите като самоосигуряващи се лица в нея (тоест разчитате само на дохода от печалбите през година) и имате следните данъчни печалби през годините:
2018 30 000 лв. (тоест по 1250.00 лв. на човек на месец бруто)
2019 40 000 лв. (тоест по 1666.67 лв. на човек на месец бруто)
2020 60 000 лв. (тоест по 2500.00 лв. на човек на месец бруто)
2021 70 000 лв. (тоест по 2916.67 лв. на човек на месец бруто)
2022 80 000 лв. (тоест по 3333.34 лв. на човек на месец бруто)
Тогава вашата средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 е 50 000 лв., получено по следния начин: (30000+40000+60000+70000)/4. Съгласно формулата § 31д от проекта през второто полугодие на година ще внасяте авансово ((80000-(50000+20%*50000))/12)*0.33 = 550 лева до 15-то число всеки месец.
Важно: След края годината следва да направите преизчисление с данните за 2023-та и ако печалбата ви за 2023 г. е по-голяма от печалбата ви за 2022 г., то довнасяте данък.
➤ Пример 2: Вие сте голяма компания, собственост на добър или лош олигарх и имате следните данъчни печалби през годините:
2018 100 млн. лв.
2019 105 млн. лв.
2020 110 млн. лв.
2021 120 млн. лв.
2022 130 млн. лв.
Тогава вашата средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 е 108.75 млн. лв. Съгласно формулата обаче ще дължите 0.00 лв. така наречена солидарна вноска за генерирани свръхпечалби, защото ((130000000-(108750000+20%*108750000))/12)*0.33=-13750, тоест е по-малко от нула.
➤ Пример 3: Вие сте стартъп фирма, която през първите години от съществуването си 2018-2021 има малки приходи (колкото да се покрият разходите), но през това време създавате иновативен продукт с голям потенциал с план да се разгърнете през 2022 и 2023 година. Тогава съгласно предложените правила понеже през референтния период 2018-2021 средната ви печалба е била минимална, и понеже през 2022 и 2023 най-накрая вашият стартъп дава плод, тогава по формулата излиза, че цялата ви печалба от 01.07.2023 до 31.12.2023 или за половин година ще бъде обложена с още почти 33%, в допълнение към корпоративния данък от 10%. Тоест обща данъчна тежест за вашият стартъп ще бъде 43%.
➤ Пример 4: През 2018 и 2019 вие развивате малък бизнес, който след началото на пандемията намалява заради Ковид кризата. Резултатите ви през 2020 и 2021 са минимални печалби. Чак през 2022 и 2023 успявате да се съвземете и да реализирате прилични печалби. Тогава отново съгласно формулата печалбата ви за половината от 2023 година ще бъде обложена с близо 43% (10%+33%), защото средна стойност на данъчните печалби от референтния период е с ниска стойност по обективни причини.
По-долу публикуваме извадките от проекта на ДОПК, с който се правят гореспоменатите и други изменения в основните данъчни закони:
➤ В ЗДДС се предлага за ресторантьори и спортни съоръжения да се възстанови стандартната ставка, като ДДС-то се увеличи от 9% на 20% още от 1 юли тази година, вместо от началото на следващата година.
➤ В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага прагът за ограничението за разплащанията в брой да се намали от 10 000 лева на 5 000 лева. Предлага се още това ограничение да започне да важи и за трудовите възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.
Текстовете от законопроекта:
С § 32 в Закона за корпоративното подоходно облагане се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 277д:
„Чл. 277д. (1) Задължено лице, което не подаде декларация по § 31г и/или § 31д от преходните и заключителни разпоредби или не я подаде в срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 лв. до 3 000 лв.
(2) Задължено лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на солидарна вноска по § 31г от преходните и заключителни разпоредби или авансовите вноски по § 31д от преходните и заключителни разпоредби в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 30 000 лв.“
2. В преходни и заключителни разпоредби се създават параграфи 31а – 31з:
„§ 31а. (1) За генерираните свръхпечалби за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. се дължи солидарна вноска с изключение на свръхпечалбите, за които се дължи временна солидарна вноска съгласно Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията.
(2) Задължени лица за солидарната вноска по ал. 1 са:
1. данъчно задължените лица по чл. 2, с изключение на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 3-6, и
2. лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
§ 31б. (1) Основата за определяне на солидарната вноска по § 31а e разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20 на сто.
(2) За целите на определяне на данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. преобразуванията на счетоводния финансов резултат по реда на този закон се извършват като общият размер на увеличенията, съответно намаленията на счетоводния финансов резултат за 2023 г. се умножи по 50 на сто.
(3) За целите на определяне на основата по ал. 1 задълженото лице може да избере вместо данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. да приложи 50 на сто от данъчната печалба за 2023 г.
(4) Данъчната печалба по ал. 1 и 2 се определя по реда на този закон и е данъчната печалба преди прилагане на метод за избягване на двойно данъчно облагане.
(5) Средната стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. по ал. 1 се определя като сборът от данъчните печалби за тези години се раздели на броя на годините, през които те са реализирани.
(6) Основата за определяне на солидарната вноска на лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 235, чл. 248 и чл. 254, e разликата между данъчните основи по чл. 237, съответно по чл. 249 и чл. 257 за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на тези данъчните основи за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20 на сто. Средната стойност на данъчните основи за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. се определя, като сборът от данъчните основи за тези години се раздели на броя на годините, в които данъчните основи са по-големи от нула.
(7) Основата за определяне на солидарната вноска на лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1, се определя като разликата между размера на данъка по чл. 245 за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на размера на данъка по чл. 245 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличен с 20 на сто. Средната стойност на размера на данъка по чл. 245 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. се определя, като сборът от данъците за тези години се раздели на броя на годините, през които е налице данък.
§ 31в. (1) Размерът на солидарната вноска по § 31а се определя, като основата за определяне на солидарната вноска се умножи по 33 на сто.
(2) Периодът за определяне на солидарната вноска по § 31а е периодът от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
§ 31г. (1) Лицата по § 31а, ал. 2 декларират дължимата солидарна вноска с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите и внасят солидарната вноска.
(2) Дължимата солидарна вноска по този закон се внася в приход на държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация задължените лица.
(3) Дължимата солидарна вноска се смята за внесена на датата, на която сумите са постъпили в държавния бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
(4) Дължимата солидарна вноска за периода по § 31в, ал. 2 се декларира и внася от:
1. лицата по § 31а, ал. 2, т. 1 по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 за 2023 г. след приспадане на внесените авансови вноски по § 31д.
2. лицата по § 31а, ал. 2, т. 2 по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. след приспадане на внесените авансови вноски по § 31д .
(5) Допуснати грешки в подадени декларации по ал. 1 се коригират по реда на този закон, съответно по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
§ 31д. (1) Лицата по § 31а, ал. 2 правят месечни авансови вноски за периода по § 31в, ал. 2.
(2) Месечните авансови вноски по ал. 1 се определят по следната формула:
ДП2022−ССДП
АВ = ------------------------------ х 0,33
12
където: АВ е месечната авансова вноска;
ДП2022 е:
- данъчната печалба за 2022 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат корпоративен данък и за лицата по § 31а, ал. 2, т. 2, или
- данъчната основа за 2022 г. по чл. 237, съответно по чл. 249 или по чл. 257 за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 235, съответно по реда на чл. 248 или чл. 254, или
- данъкът за 2022 г. по чл. 245 за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1 ;
ССДП е:
- увеличената с 20 на сто средна стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат корпоративен данък и за лицата по § 31а, ал. 2, т. 2, или
- увеличената с 20 на сто средна стойност на данъчните основи по чл. 237, съответно по чл. 249 или по чл. 257 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 235, съответно по реда на чл. 248 или чл. 254, или
- увеличената с 20 на сто средна стойност на размера на данъка по чл. 245 за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. за лицата по § 31а, ал. 2, т. 1, които се облагат с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1.
(3) Месечните авансови вноски за периода по § 31в, ал. 2 се декларират еднократно в срок до 15 юли 2023 г. с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Подаването на декларацията се извършва по електронен път.
(4) Месечните авансови вноски се внасят в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
(5) Новоучредените през 2023 г. дружества, както и лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които са започнали дейност през 2023 г., не правят авансови вноски за периода по § 31в, ал. 2.
(6) Допуснати грешки в подадени декларации по ал. 3 могат да се коригират еднократно с подаване на нова декларация в срок до 31 юли 2023 г.
§ 31е. (1) За невнесената в срок солидарна вноска по § 31а, включително авансови вноски по § 31д се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(2) Солидарната вноска по § 31а не се признава като разход за данъчни цели по реда на този закон.
(3) Недължимо платена или събрана сума за солидарна вноска по § 31а се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) Солидарната вноска по § 31а е публично държавно вземане, което подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§ 31ж. (1) Лицата по § 31а, ал. 2 са длъжни да водят подробна счетоводна отчетност и да съхраняват информация, необходима за установяване на задълженията им за солидарна вноска от органите по приходите на Националната агенция за приходите.
(2) Счетоводната и търговската информация по ал. 1 се съхранява по реда на чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§ 31з. Декларациите по § 31г, ал. 1 и § 31д, ал. 3 се утвърждават от министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник“ в срок до 30 юни 2023 г.
§ 33. В Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 99 от 2022 г., изм. и доп., бр. 102 от 2022 г.), в § 9 от преходните и заключителни разпоредби ал. 6 се изменя така:
„(6) Лицата по ал. 1 могат да правят авансови вноски за временната солидарна вноска с изключение на периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., за който дължат авансови вноски по реда на § 31д от преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.“
С § 34 в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ след думите „инвестиционни бонове“ се поставя запетая и се добавя „виртуални валути“;
2. В чл. 33, ал. 3 се изменя така:
„(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута, се определя като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.“;
3. В чл. 45, ал. 1 думите „за изплатения през годината доходи по чл. 24, с изключение на доходите по ал. 2, т. 1, букви "а" - "д", т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, 12, 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4“ се заменят с „за изплатения през годината доход по чл. 24“;
4. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
аа) в т. 3 изразът „чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 12 и 16“ се заменя с „чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 12 и 16“;
бб) в т. 4, б. „б“ изразът „точки 6, 7, 8, 9, 15, 16, 17, 22, 24 и 27“ се заменя с „точки 6, 7, 8, 9, 15, 16, 17, 18, 22, 23, 24 и 27“.
вв) създава се т. 5:
„5. по чл. 38, ал. 9 в полза на местни физически лица.“
б) в ал. 6 изразът „доходите по ал. 2, т. 1, букви "а" - "д", т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, 12, 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4“ се заменя с „доходи по чл. 24“;
в) в ал. 10 след думите „Националната агенция за приходите“ се поставя запетая и се добавя „както и доходите по чл. 13, ал. 1, т. 18, изплащани от училищата в полза на ученици и студенти.“
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 63:
„63. „Виртуални валути“ са тези по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
§ 35. Параграф 34, т. 3 и 4 се прилага за доходи, изплатени след 31 декември 2022 г.
С § 36 в Закона за данък върху добавената стойност в преходните и заключителните разпоредби в §15д се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в основния текст думите „31 декември 2023 г.“ се заменят с „30 юни 2023 г. включително“;
2. В ал. 2, в основния текст думите „1 юли 2023 г.“ се заменят с „30 юни 2023 г. включително“.
С § 39 в Закона за ограничаване на плащанията в брой се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, т. 6 се отменя;
2. В чл. 3 навсякъде думите "10 000 лв." се заменят с "5000 лв.".
14
Във връзка със запитвания от наши потребители, създадохме нови допълнения и подобрения в калкулатора за заплата по трудов договор. Вече можете да въвеждате платен и неплатен отпуск, периоди за болнични и отработени дни. Предвидихме и включването на обезщетенията по КТ, като при указване на съответния член на обезщетението от Кодекса на труда, калкулаторът сам преценява дали се начисляват СО, ЗО и ДДФЛ. Предвидено е и месечно ползване на облекченията за деца.
Друга нова възможност е, че ако ви трябва да изпратите калкулации на чуждестранни служители или клиенти, то в калкулатора за заплата вече можете да извеждате резултатите на английски език или в евро.
Посочените допълнения и улеснения важат за потребителите с абонамент за пълен достъп. Безплатни остават възможности, които се ползваха със свободен достъп и до момента.
Предвидихме и още едно ново полe. В случай, че парламентът гласува друг размер на максимално осигурителния доход, то с калкулатора лесно ще можете да изчислите в аванс как това би повлияло на заплатата, като промените стойността на полето "Максимален осигурителен доход", която сума в момента е 3400 лв.
Какви възможности предоставя калкулаторът за заплата по трудов договор?
Можете да направите изчисленията от брутна към нетна заплата и обратно от нетна към брутна заплата, а можете и да заложите сумата да бъде общ разход за работодателя, тоест в нея да се включват брутното възнаграждение на работника плюс осигурителните вноски за сметка на работодателя. Можете за посочвате категорията труд, години стаж и процента на доплащане за стаж.
Отпуски: Можете да въвеждате дните платен и неплатен отпуск, като за неплатения отпуск укажете дали е по инициатива на работодателя или служителя, за да се изчисли коректно осигуряването при неплатен отпуск. В случай, че служителят не е отработил пълен месец, променете броя отработени дни и калкулаторът ще направи необходимите калкулации на заплатата и МОД пропорционално.
Болнични (временна неработоспособност): Въведете периодите и посочете дали болничният е първичен или продължение. Калкулаторът сам изчислява дните, обезщетенията от работодателя и необходимите осигуровки.
Обезщетения по КТ: Ако във фиша искате да включите обезщетения от КТ, укажете члена на съответното обезщетение от Кодекса на труда и калкулаторът сам ще прецени дали се начисляват СО, ЗО и ДДФЛ.
Минимално осигурителният доход в полето МОД се посочва в пълен размер, като калкулаторът сам преценява каква да бъде сумата пропорционално на отработените дни. Това важи за потребителите с абонамент за пълен достъп. А потребителите с безплатната версия следва сами за запишат сумата пропорционално, тъй като те не въвеждат отработените дни.
Бонуси и премии: Често в практиката работодателят изплаща бонус или премия към заплатата. Тези допълни възнаграждения могат да са изчислени в процент към работната заплата или като допълнителна сума. Предвидени са и двете възможности за изчисление в калкулатора.
Облекчение при ТЕЛК: В калкулатора са предвидени и изчисления при намалена работоспособност 50 или над 50% по решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Облекчения за деца: Въведете брой на деца и калкулатора ще предвиди законовото облекчение за ДДФЛ.
Друг доход: Ако имате допълнителен осигурителен доход извън сумата по това възнаграждение, то в калкулатора има предвидено поле, в което да впишете тази допълнителна сума, за да се направят коректните изчисления във връзка с максимално осигурителния доход за съответния месец.
Чужденци: Можете да изключи задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) от изчисленията, ако правите изчисления за граждани на държави, които не са членки на ЕС.
Учители: Можете да включите Учителски пенсионен фонд в калкулациите.
*Моля, имайте предвид, че когато изчисленията използват данни за заплати от предходни месеци, то за целите на изчислението, калкулаторът ще приема, че те са същите, които въвеждате в месеца на изчисление. Затова са възможни отклонения с ТРЗ софтуерите, които пазят данни и за предходни месеци и ги използват в изчисленията.
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Абонамент за пълен достъп от тук.
Друга нова възможност е, че ако ви трябва да изпратите калкулации на чуждестранни служители или клиенти, то в калкулатора за заплата вече можете да извеждате резултатите на английски език или в евро.
Посочените допълнения и улеснения важат за потребителите с абонамент за пълен достъп. Безплатни остават възможности, които се ползваха със свободен достъп и до момента.
Предвидихме и още едно ново полe. В случай, че парламентът гласува друг размер на максимално осигурителния доход, то с калкулатора лесно ще можете да изчислите в аванс как това би повлияло на заплатата, като промените стойността на полето "Максимален осигурителен доход", която сума в момента е 3400 лв.
Какви възможности предоставя калкулаторът за заплата по трудов договор?
Можете да направите изчисленията от брутна към нетна заплата и обратно от нетна към брутна заплата, а можете и да заложите сумата да бъде общ разход за работодателя, тоест в нея да се включват брутното възнаграждение на работника плюс осигурителните вноски за сметка на работодателя. Можете за посочвате категорията труд, години стаж и процента на доплащане за стаж.
Отпуски: Можете да въвеждате дните платен и неплатен отпуск, като за неплатения отпуск укажете дали е по инициатива на работодателя или служителя, за да се изчисли коректно осигуряването при неплатен отпуск. В случай, че служителят не е отработил пълен месец, променете броя отработени дни и калкулаторът ще направи необходимите калкулации на заплатата и МОД пропорционално.
Болнични (временна неработоспособност): Въведете периодите и посочете дали болничният е първичен или продължение. Калкулаторът сам изчислява дните, обезщетенията от работодателя и необходимите осигуровки.
Обезщетения по КТ: Ако във фиша искате да включите обезщетения от КТ, укажете члена на съответното обезщетение от Кодекса на труда и калкулаторът сам ще прецени дали се начисляват СО, ЗО и ДДФЛ.
Минимално осигурителният доход в полето МОД се посочва в пълен размер, като калкулаторът сам преценява каква да бъде сумата пропорционално на отработените дни. Това важи за потребителите с абонамент за пълен достъп. А потребителите с безплатната версия следва сами за запишат сумата пропорционално, тъй като те не въвеждат отработените дни.
Бонуси и премии: Често в практиката работодателят изплаща бонус или премия към заплатата. Тези допълни възнаграждения могат да са изчислени в процент към работната заплата или като допълнителна сума. Предвидени са и двете възможности за изчисление в калкулатора.
Облекчение при ТЕЛК: В калкулатора са предвидени и изчисления при намалена работоспособност 50 или над 50% по решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Облекчения за деца: Въведете брой на деца и калкулатора ще предвиди законовото облекчение за ДДФЛ.
Друг доход: Ако имате допълнителен осигурителен доход извън сумата по това възнаграждение, то в калкулатора има предвидено поле, в което да впишете тази допълнителна сума, за да се направят коректните изчисления във връзка с максимално осигурителния доход за съответния месец.
Чужденци: Можете да изключи задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) от изчисленията, ако правите изчисления за граждани на държави, които не са членки на ЕС.
Учители: Можете да включите Учителски пенсионен фонд в калкулациите.
*Моля, имайте предвид, че когато изчисленията използват данни за заплати от предходни месеци, то за целите на изчислението, калкулаторът ще приема, че те са същите, които въвеждате в месеца на изчисление. Затова са възможни отклонения с ТРЗ софтуерите, които пазят данни и за предходни месеци и ги използват в изчисленията.
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Абонамент за пълен достъп от тук.
15
Приложението издава фактура на английски, като смените горе първото поле: Език на документа.
16
Статии от КиК Инфо » 2023: Данъци, осигуровки, МОД, ТЗПБ, МРЗ, обезщетения (обновена)
03.01.2023, 14:38Обнародвани са: Закон за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., ЗИД на ЗДДС, ЗИД на ЗДДФЛ и ЗИД на ЗКПО. В тази връзка сме актуализирали:
• Раздел ТРЗ
• Раздел Данъчни
• Раздел Счетоводни
• Раздел Справочник
• Раздел Нормативна база, където абонираните потребители могат да сравняват новата със старата версия на законите.
По-долу обобщаваме основните ТРЗ показатели към 01.01.2023 г.
Увеличава се месечният размер на минималната заплата за страната (МРЗ) в размер на 780 лв.
Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ", "Безработица" и здравноосигурителната вноска. Виж Осигуровки и данъци 2023 (таблица).
Запазва се минималният осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Запазва се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер 710 лв.
Запазва се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители в размер на 710 лв.
Запазва се максималният месечен размер на осигурителния доход в размер 3400 лв.
За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица тоест върху 355 лв. (без промяна).
За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 710 лв. (без промяна)
Без промени във вноските за фонд ТЗПБ по групи основни икономически дейности при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто).
Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).
Запазен е необлагаем размер на ваучерите за храна от 200 лв. месечно за наето лице.
Запазена е възможността за авансово ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и деца с увреждане по чл. 22г при действащите увеличени размери на облекченията. При доходите от трудово правоотношение авансовото ползване е месечно и е ограничено до размера на месечната данъчна основа. Запазва се и възможността за авансово ползване на данъчните облекчения и за лица с доходи от стопанска дейност, наеми или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.
Промяна: От 1 януари 2023 г. времето в неплатенен отпуск, което се зачита за осигурителен стаж, е до 30 работни дни за календарната година, тъй като от 01.01.2023 г. не е налице нормативно основание за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО да се зачита времето на неплатения отпуск повече от 30 работни дни за календарната година.
Обезщетения от 01.01.2023 г.
Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лв. (без промяна), максимален размер – 85.71 лв. (без промяна)
Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 710 лв. (без промяна)
Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. (без промяна)
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане в размер на 410 дни.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Абонамент за пълен достъп от тук.
• Раздел ТРЗ
• Раздел Данъчни
• Раздел Счетоводни
• Раздел Справочник
• Раздел Нормативна база, където абонираните потребители могат да сравняват новата със старата версия на законите.
По-долу обобщаваме основните ТРЗ показатели към 01.01.2023 г.
Увеличава се месечният размер на минималната заплата за страната (МРЗ) в размер на 780 лв.
Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ", "Безработица" и здравноосигурителната вноска. Виж Осигуровки и данъци 2023 (таблица).
Запазва се минималният осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Запазва се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер 710 лв.
Запазва се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители в размер на 710 лв.
Запазва се максималният месечен размер на осигурителния доход в размер 3400 лв.
За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица тоест върху 355 лв. (без промяна).
За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 710 лв. (без промяна)
Без промени във вноските за фонд ТЗПБ по групи основни икономически дейности при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто).
Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).
Запазен е необлагаем размер на ваучерите за храна от 200 лв. месечно за наето лице.
Запазена е възможността за авансово ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и деца с увреждане по чл. 22г при действащите увеличени размери на облекченията. При доходите от трудово правоотношение авансовото ползване е месечно и е ограничено до размера на месечната данъчна основа. Запазва се и възможността за авансово ползване на данъчните облекчения и за лица с доходи от стопанска дейност, наеми или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.
Промяна: От 1 януари 2023 г. времето в неплатенен отпуск, което се зачита за осигурителен стаж, е до 30 работни дни за календарната година, тъй като от 01.01.2023 г. не е налице нормативно основание за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО да се зачита времето на неплатения отпуск повече от 30 работни дни за календарната година.
Обезщетения от 01.01.2023 г.
Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лв. (без промяна), максимален размер – 85.71 лв. (без промяна)
Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 710 лв. (без промяна)
Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. (без промяна)
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане в размер на 410 дни.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Абонамент за пълен достъп от тук.
17
Статии от КиК Инфо » Актуализация 2023
23.12.2022, 14:37Уважаеми потребители,
В процес сме на актуализация на сайта за 2023 година. Добавили сме новата година в приложенията и калкулаторите, като очакваме финалните решения за промени в данъчното и осигурителното законодателство.
Веднага след публикуването им ще финализираме актуализацията на съответните приложения, калкулатори и справочната информация за 2023 година.
За връзка с нас използвайте формата за контакти в сайта, форума, имейла ни или ни пишете във Фейсбук.
Светли празници!
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Платформа за данъци и счетоводство
Абонамент за пълен достъп от тук.
В процес сме на актуализация на сайта за 2023 година. Добавили сме новата година в приложенията и калкулаторите, като очакваме финалните решения за промени в данъчното и осигурителното законодателство.
Веднага след публикуването им ще финализираме актуализацията на съответните приложения, калкулатори и справочната информация за 2023 година.
За връзка с нас използвайте формата за контакти в сайта, форума, имейла ни или ни пишете във Фейсбук.
Светли празници!
kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Платформа за данъци и счетоводство
Абонамент за пълен достъп от тук.
18
Статии от КиК Инфо » Календар с работните и почивните дни за 2023 г.
21.12.2022, 20:25Календарът с работните и почивните дни за следващата година е публикуван на сайта тук.
Годината ще има 248 работни дни, които стандартно са 1984 работни часа, а празничните дни са 14. Можете да изтеглите от тук календара на КиК Инфо за 2023 г. в PDF.
Официалните празници са:
Нова година - 1 януари (неделя), почива се на 2 януари (понеделник)
Освобождението - 3 март (петък)
Великден - 16 април (почива се от 14 до 17 април вкл.)
Ден на труда - 1 май (понеделник)
Гергьовден - 6 май (събота), почива се на 8 май (понеделник)
Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - 24 май (сряда)
Ден на Съединението - 6 септември (сряда)
Ден на Независимостта - 22 септември (петък)
Коледа - 24, 25 и 26 декември (почива се от 23 до 27 декември вкл.)
Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Годината ще има 248 работни дни, които стандартно са 1984 работни часа, а празничните дни са 14. Можете да изтеглите от тук календара на КиК Инфо за 2023 г. в PDF.
Официалните празници са:
Нова година - 1 януари (неделя), почива се на 2 януари (понеделник)
Освобождението - 3 март (петък)
Великден - 16 април (почива се от 14 до 17 април вкл.)
Ден на труда - 1 май (понеделник)
Гергьовден - 6 май (събота), почива се на 8 май (понеделник)
Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - 24 май (сряда)
Ден на Съединението - 6 септември (сряда)
Ден на Независимостта - 22 септември (петък)
Коледа - 24, 25 и 26 декември (почива се от 23 до 27 декември вкл.)
Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
19
Честит празник, колеги! Днес отбелязваме Международния ден на счетоводителя.
На 10 ноември през 1494 година Лука Пачиоли публикува труда си "Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите". Книгата представлява описание на практиките на венецианските търговци да водят сметките си. В нея Пачиоли формулира основните счетоводни принципи, използвани и до днес. За пръв път се споменават поредица от счетоводни термини, използвани и до днес, като "оборотна ведомост", "капитал", "активи", "кредит" и "дебит".
В съвременната и динамична бизнес среда счетоводните услуги се превърнаха в необходим и ценен помощник за всяка компания. Предприятията се обръщат към счетоводителите по редица въпроси, които надхвърлят отчитането по счетоводните сметки и съставянето на отчетите. Една компания има нужда от счетоводни съвети още преди самото си създаване. Ето защо отговорността и значимостта ни е голяма, а обединени счетоводителите сме по-силни!
С пожелания за здраве и много професионални успехи на всички колеги!
Екипът на КиК Инфо
На 10 ноември през 1494 година Лука Пачиоли публикува труда си "Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите". Книгата представлява описание на практиките на венецианските търговци да водят сметките си. В нея Пачиоли формулира основните счетоводни принципи, използвани и до днес. За пръв път се споменават поредица от счетоводни термини, използвани и до днес, като "оборотна ведомост", "капитал", "активи", "кредит" и "дебит".
В съвременната и динамична бизнес среда счетоводните услуги се превърнаха в необходим и ценен помощник за всяка компания. Предприятията се обръщат към счетоводителите по редица въпроси, които надхвърлят отчитането по счетоводните сметки и съставянето на отчетите. Една компания има нужда от счетоводни съвети още преди самото си създаване. Ето защо отговорността и значимостта ни е голяма, а обединени счетоводителите сме по-силни!
С пожелания за здраве и много професионални успехи на всички колеги!
Екипът на КиК Инфо
20
Полезно: Калкулатор: Промяна на авансови вноски по ЗКПО.
15-ти ноември е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за текущата година. Намалението, съответно увеличението, на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски. Срокът за внасяне е до 1 декември на текущата година за месечната авансова вноска за месец декември и тримесечната авансова вноска за третото тримесечие (за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска).
Често в практиката прогнозираните и декларирани авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-ниски или по-високи от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.
В тази връзка законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък.
Как можем да помогнем?
В помощ при анализа за сумата на авансовата вноска представяме едно от най-често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината: Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.
Кога се дължат лихви към НАП при неточно прогнозирани авансови вноски?
Лихви ще се дължат:
Не всички предприятия са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лева не внасят авансови вноски. Не внасят авансови вноски и новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон
Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година надхвърлят 3 000 000 лева. Всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.
15-ти ноември е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за текущата година. Намалението, съответно увеличението, на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски. Срокът за внасяне е до 1 декември на текущата година за месечната авансова вноска за месец декември и тримесечната авансова вноска за третото тримесечие (за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска).
Често в практиката прогнозираните и декларирани авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-ниски или по-високи от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.
В тази връзка законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък.
Как можем да помогнем?
В помощ при анализа за сумата на авансовата вноска представяме едно от най-често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината: Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.
Кога се дължат лихви към НАП при неточно прогнозирани авансови вноски?
Лихви ще се дължат:
- За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25% сумата от определените авансови вноски;
- За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25% сумата от определените авансови вноски.
- Сумата на превишението на авансовите вноски над данъка, съответстващ на новата прогнозна печалба;
- Сумата която, ако годишният корпоративен данък не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
- Сумата която, ако годишната данъчна печалба не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
- Изчисленията при намаление с 25%, за още по-точни сметки.
Не всички предприятия са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лева не внасят авансови вноски. Не внасят авансови вноски и новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон
Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година надхвърлят 3 000 000 лева. Всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.