Ами, разпечатай чл.22в от ЗДДФЛ и им го дай да го четат - много добре си е казано, че тези суми се приспадат от сумата на годишните данъчни основи по чл.17.
Най-вероятно - за хората които говорите са с една данъчна основа и вие ще я направите във ведомостта.  :smile1:
Не ми изглежда на ВОП това..
Объркана работа..
Самата сделка/доставка е оформена от германците като продажба на стоки в рамките на Германия - с ДДС на отделен ред и без изписване на VAT номера на българската фирма.

Мислих да опитате чрез портала на НАП да си поискате ДДС-то от германските власти за начисленото ДДС, но без германска  регистрация по ДДС на доставчика ви едва ли ще стане..
Пък и заявка за това може да бъде изпратена след изтичане на тримесечието..

Заведете си стоките с ДДС, друг начин не виждам..


1. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Видно от цитираните разпоредби:

 В закона са установени изисквания само относно документирането на пътните и квартирните пари, но не и относно размерите им. Следователно в случаите, когато документално доказаният размер на тези пари превишава размера, посочен в нормативен акт, за данъчни цели цялата сума, включително превишението, не е облагаем доход от трудови правоотношения и съответно не подлежи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
 ;Превишението на дневните командировъчни пари над двукратния им размер, посочен в нормативен акт, за данъчни цели е облагаем доход от трудови правоотношения и съответно подлежи на облагане с данък по реда ЗДДФЛ. В този смисъл, във връзка с данъчното облагане, превишението се приравнява на трудово възнаграждение.
Считано от 01.01.2008 г., сходно на данъчното третиране на дневните командировъчни пари е и данъчното третиране на допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект. За данъчни цели стойността на тези допълнителни разходи не се смята за облагаем доход от трудови правоотношения, когато е до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи (чл. 24, ал. 2, т. 6 ЗДДФЛ). До 1 януари 2008 г. в нормативната уредба не бе установен лимит за тези разходи.

2. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 ЗДДФЛ, не са облагаеми “получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения”.
Чрез цитираната разпоредба е установено еднакво данъчно третиране на получените суми за командировъчните пари по правоотношения, които не са трудови, с тези по трудови правоотношения.
Тази разпоредба е изменена от 01.01.2009 г., като понятието “извънтрудови правоотношения” е заменено с “правоотношения, които не са трудови”. Използваното до предходната година понятие обуславяше възможността за стеснителното й тълкуване. Причината бе, че за целите на ЗДДФЛ е установена легална дефиниция на понятието “извънтрудови правоотношения”, която съществено се различава от общоприетия смисъл на това понятие. Така например, легалната дефиниция (§ 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ) изрично изключва от извънтрудовите правоотношения правоотношенията с лица, упражняващи свободна професия или занаят.
Необходимо е да се напомни, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 ЗДДФЛ касае единствено командировъчните пари, които са за сметка на възложителя. В случаите, когато разходите за пътуване във връзка с изпълнение на възложеното по договор са за сметка на физическото лице, пълният размер на направените разходи представлява част от възнаграждението на лицето и съответно - облагаем доход по чл. 29 или чл. 35 ЗДДФЛ.

3. Съгласно чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ, в облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец “се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец”.
Разпоредбата е в сила от 01.01.2009 г., от което следва, че при действието на ЗДДФЛ до посочената дата дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец не са лимитирани.
Поради това отчетените през 2007 и 2008 г. разходи за пътуване и престой на собственика на предприятието на едноличен търговец, признати по силата на чл. 33, ал. 1, т. 2, б. “а” ЗКПО, не подлежат на регулиране по ЗДДФЛ и пълният им размер представлява данъчно признат разход, доколкото са разходи, свързани с дейността на предприятието на едноличния търговец.
Във връзка с данъчното третиране на командировъчните пари по реда на ЗКПО тук ще обърнем внимание, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗКПО, “признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
2. разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:
а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.”
Абстрахирайки се от явното несъответствие в някои от използваните понятия в ЗДДФЛ и в ЗКПО, цитираните разпоредби еднозначно установяват, че документално обоснованите разходи за пътуване и престой на физически лица не се регулират за целите на ЗКПО.
Изключение от това правило е установено с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗКПО, по силата на която “не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници”.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 33 ЗКПО не кореспондира пряко с подзаконовите нормативни актове, уреждащи условията и размерите на обезщетението при командироване. Независимо от това, във връзка с общия принцип за документална обоснованост на разходите, залегнал в чл. 10 ЗКПО, заедно с останалите разходооправдателни документи е задължително наличието и на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на предприятието.

Диана ДИНЕВА, данъчен експерт
Преполагам, всичко това е залегнало в договора. Не знам за какво се притеснявате.  :blink:
Пък и лизинговите компании си знаят работата.  :wink1:
Аз лично с "НО"
 :smile1:
Отиваме съвсем на полицейщина! Ще си стоят данъчните на стола и ще ни привикват като престъпници?!
То с милиционери в управлението - каква друга държава да сме?
аntea:
пак отделен въпрос е моментът, че не виждам защо слагат всички недвижими имоти в една група - не се сещам за начин фирма да използва притежавани офиси, които абсолютно не са жилищни, за някакви лични цели - ако искат и сега много бързо биха могли да установят притежанието на къщи, апартаменти, имения и какво ли още не, които са собственост на фирми и да ги огледат - най-малкото си личи по обзавеждането вътре - има разлика дали са оборудвани изцяло с бюра, стелажи за документи, или с дизайнерски домашни мебели - висок клас.
...
Аааа, има и такива! И то – доста разкошни палати на името на фирмата, но си живеят целогодишно в тях. Е, разбира се плащат и големи МДТ, но така са си решили.  :smile1:

аntea:
не съм проучвала отделните законодателства, но имаше публикации по въпроса, че например в Белгия, за автомобили правото за приспадане на данъчен кредит се умножава по коефициент 5/7, в което има някаква логика, доколкото е по-скоро нормално при петдневна работна седмица активът да се използва за служебни цели, а в двата почивни - съвсем легално да се ползва и за лични; друг е въпросът, че вероятно там няма ограничения от типа точно определени джипове 6+1 да са единствените възможни автомобили [извън нормално товарните], за които да се ползва кредит...
...
Чудя се, тъй като управителите и собствени на дружества не са на трудов договор, т.е. нямат регламентирано работно време – как „някой” ще преценява, че в определен момент използват автомобила например за лични нужди?
Че те винаги могат да кажат, че са служебно на среща, семинар и др. В почивни и празнични дни. Ииии – на кой да го кажат? На служителя на КАТ ли или на ДАИ?
А той как ще пренесе инфото на НАП?
Нещо много глупости са му се завъртяли в главата на министъра на финансите.
Регламентът 5/7 също е рестриктивен, защото пък не всички използват служебните си коли в почивни дни. Има си хора, дето за уикенда използват лични МПС, далеч по-луксозни и удобни..
Таааа – въпроси без отговори – много!  :blink:
...и още..
За фирмите, които не подадат декларации в срока - 29.02.2016г. се приема, че колите и имотите са използват изцяло за лични нужди и така възстановеното при придобиването им ДДС става дължимо!
..
А, даже нямат подготвена методика, но бързат да пробутат проекто-закона в НС.
..
Не че до сега съм имал високо мнение за гербаджийските "специалисти", но с тези промени показаха пълната си тъпота!  :blush:
И за да не изглежда всичко толкова лесно:

- може да издадете фактура и без начислено ДДС с текста, от чл.45, ал.3 както е посочила irenabrili.
- издавате протокол, в който начислявате ДДС, съгл. чл.79 ал.1 от ЗДДС .
- включвате и двата документа в дн.продажби.
 :smile1:
Благодаря, delphin4e  :smile1:
Колебаех се, защото не рядко б.лист отива преди да е подадена Д1 и едва ли има от къде да видят в НОИ как и какво е за месеца.
 :wave:
Съгл. Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, чл.3 - Право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват...... работи..
Та, въпросът ми е – как да подам информация в НОИ при болнични?  Ако подам, че лицето работи на 7ч., няма ли да преизчислят полагащото се обезщетение в размер на 7/8 ?
В програмата ми, в Прил.15 излизат работни дни... и дневно раб.време по правоотношението на лицето за месеца в часове /7/.
Да опитам само с графа работни часове, но сигурно трябва да се преизчислят?
Някакви идеи?  :wink1: :smile1:
Това с поканите не върши работа в съда ако лицето не е намерено и самата покана не е връчена ! По добре се консултирайте с добър адвокат . Но за мен най-доброто решение са преговорите колкото и неприятни да са и евентуална молба по взаймно съгласие.

Какви преговори - казуса е за работник, заминал в чужбина.  :(
Май не са много сигурни, опипват почвата..
Днес финансовият министър спомена, че ще търсят данъка главно за автомобили и недвижими активи, с праг над 35-50 х.лв.  ::)
25.08 е дата на фактурата и трябва да влезе в Справката за м. 08?

Защо пак споменавате фактурата, след като по-долу правилно посочване Протокол?
Точно Протоколът трябва да влезе в дн. покупки и дн. продажби..
То, все едно секретарката да слезе до хладилника за едно пушено филенце риба.  :wink1:
Благодаря, такава е логиката, да.
..
Но все пак - в НОИ често няма логика - иначе защо са му дали на работника тоя анулиран лист? Абе, загубена работа..
 :blush:
Работник представи два  болнични листове, като вторият е със следващия пореден номер от регистъра на лекаря.
На първият болничен лист е подчертано "Анулиране", а на вторият  - е подчертано "Издаване". Иначе - надолу всичко е еднакво като записи.
Казали му да донесе и двата.
..
Та се чудя - този първия - да го представям в описа на б.листове или не..
А и как ли да го кача в програмата - без периоди и без дни ли ..
Помагайте, ако някой е имал такъв случай  :bow: