Моля, кажете ми само за Приложение 12 - трябва ли да се подава, ако майката не е ползвала нито един ден след 410 ден, а се връща на другия ден на работа?

Не подава нищо

По основният ТД за цяла година има право само на 3дни. Пропорционално на времето зачетено за стаж

Дължите осигуровки върху цялата сума.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

ОК. Не настоявам, но все пак си мисля, че отдел Просвета и училищата са различни неща по смисъла на ПМС-то, Питащата не казва, че счетоводството на отдел Просвета е закрито и счетоводителите се преместени служебно в училищата (вероятно са кандидатствали и постъпили по общия ред). Но дори и така да е, не ми се струва, че отдел Просвета се е преобразувал, слял или разделил в училища. Може просто при преминаването на училищата на делегиран бюджет да е напуснала и да е постъпила в училище. У наше село още има счетоводство към образованието в общината, същото, което преди водеше училища и детски градини. Просто си мърморя

Мърмори си  но чети внимателно постановлението и особено чл.1.
Във ваше село ако е така, в много други села вече не е.
Има неща, които се четат и между редовете.  Ако няма закриване на отдел счетоводство в просветата, защо тогава училищата ще наемат счетоводители, ако не са преминали на делигиран бюджет!?!?

Здравейте, по тази тема искам да попитам и аз: Лице, навършва години за пенсия след 1 година и иска да отиде на борсата за тази 1 година и след това да се пенсионира. Във фирмата има 20 г. непрекъснат ТС до момента. Има ли право на 6 БРЗ, след като изтече тази година и е получил пенсионното разпореждане.

Не, няма право на това обезщетение, защото в момента когато придобие право за пенсиониране няма да е в трудовиправоотношения

Е договорът не е ли съгласие, чиито клаузи са коментирани и приети двустранно?

Не, не е.
Работника подава декларация в която декларира, че желае да получава заплатата си по банков път.
miro7874 е посочил основанието за това

Защо не четете внимателно въпроса на питащата?  
Работи в счетоводството на отдел просвета, след това ги закриха защото училищата преминаха на делигиран бюджет и работи пак към просветата само, че счетоводител в отделни училища.
Прочетете внимателно постановлението и по точно чл.1 от него. Този член касае питащата.

    ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
        Обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.1994 г., доп., бр. 60 от 16.07.1996 г., в сила от 1.02.1996 г.
        МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

     

    Чл. 1. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка.
    (2) Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера и от датата по предходната алинея се определя и на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1996 г.) Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера по ал. 1 се определя и за работниците и служителите от системата на Министерството на отбраната, системата на Министерството на вътрешните работи, от военизираните структури на Министерството на транспорта, от Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и от Строителните войски, когато през последните 10 години от трудовия си стаж са работили в различни поделения на съответното министерство или военизирана организация.
    Чл. 2. В търговските дружества, организациите, предприятията и звената от стопанската сфера с държавно участие, които са преобразувани, закривани, откривани, сливани или разделяни, увеличен размер на обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда на работниците и служителите, работили през последните десет години от трудовия си стаж в съответната дейност, се урежда с колективните или индивидуалните трудови договори.
    Чл. 3. Обезщетенията, определени по чл. 1, могат да се изплащат на работника или служителя само веднъж.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
    Параграф единствен. Това постановление се издава на основание чл. 228, ал. 2 от Кодекса на труда.

Все пак си оправете нещата от въпроса по-горе, защото може в бъдеще да имате друга проверка, с други проверяващи, не се знае какво ще искат да гледат. Това с уведомлението е лесно видимо и трудно може да се скрие.

Като изтече една година от подаването на уведомлението няма да има нищо при проверка. Едва ли ще дойдат пак до следващата година  и да се спрят точно на това уведомление

Ето как се изчисляват болничните:

ДОХОД, ОТ КОЙТО Е ИЗЧИСЛЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ИЛИ БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ

КОДЕКС НА ТРУДА от 1951 г. 

В сила от 01.01.1999 г. до 01.01.2000 г.

   153.  (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 24 от 1963 г., доп., бр. 99 от 1965 г., изм., бр. 46 от 1989 г., бр. 155 от 1998 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността, но от не повече от 120 на сто от средната дневна основна заплата на работника или служителя за периода.
   За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:
   1.  не е бил осигурен за всички осигурителни случаи;
   2.  не е бил осигурен за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване;
   3.  не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност съгласно Закона за чуждестранните инвестиции;
   4.  е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
   5.  е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете.
   За дните, включени в периода по ал. 1, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане от общественото осигуряване, се взема предвид среднодневното възнаграждение, определено по ал. 1 и 2, от което е изчислено обезщетението.
   Условията и редът за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения се определят с правилник.

В сила от 20.06.1989 г. до 01.01.1999 г.

   153.  (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от полученото трудово възнаграждение през календарния месец, предхождащ настъпването на нетрудоспособността, но върху не повече от 120 на сто от основната заплата, определена с трудовия договор за работниците, и върху не повече от основната заплата, определена с трудовия договор за останалите категории персонал. Възнаграждението, от което се изчислява паричното обезщетение, не може да бъде по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.
   (Ал. 2, отм.).
   Когато според условията на трудовия договор и характера на работата работникът или служителят не работи през целия месец, както и при самоволно отсъствие от работа, паричното обезщетение се изчислява от действително полученото трудово възнаграждение през преходния календарен месец, макар и да е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.
   При изчисляване паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работниците и служителите по реда, определен в предходните алинеи, се взема предвид и процентното увеличение, което им се дава върху заплатите като активни борци против фашизма и капитализма.
   С правилник се установява начинът на определяне паричното обезщетение на работници и служителите, които нямат определена основна заплата.

В сила от 01.01.1966 г. до 20.06.1989 г.

   153.  (Изм. и доп. - ДВ, бр.  99 от 1965 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работници и служители, заплащани според изработеното, се изчислява от полученото трудово възнаграждение през календарния месец, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност, но върху не по-малко от тарифната ставка и върху не повече от 120% от същата. В трудовото възнаграждение се включва тарифната ставка и възнаграждението за преизпълнението на трудовите норми.    Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работници и служители, които са на повременно заплащане, се изчислява от основната заплата, получавана към деня, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност.
   Когато според условията на трудовия договор и характера на работата работникът или служителят не работи през целия месец, както и при самоволно отсъствие от работа паричното обезщетение се изчислява от действително полученото среднодневно трудово възнаграждение през предходния календарен месец, макар и да е по-малко от тарифната ставка или основната заплата за извършената работа.
   (Нова) При изчисляване паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работниците и служителите по реда, определен в предходните алинеи, се вземат в предвид и процентното увеличение, което им се дава върху заплатите като активни борци против фашизма и капитализма.
   (Предишна ал. 4) С правилник се установява начинът на определяне паричното обезщетение на работници и служители, които нямат определена тарифна ставка или основна заплата.

Да подаде жалба в законния срок.

Да, има право на 6 брутни заплати

С ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени случаи, при които, въпреки че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, то размерът на обезщетенията за тези лица се увеличава (за срок от 2 на 6 месеца). Смисълът на постановлението за увеличаване размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ се състои в това, че причините, поради които тези лица не са работили при един и същ работодател през тези години, са обективни (преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка в хипотезата на чл. 1, ал. 1) или когато през последните 10 години от трудовия си стаж лицата са работили като педагогически и медицински кадри и др. в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването и др. (в хипотезата на чл. 1, ал. 2).

От горното е видно, че с разпоредбата на чл. 1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. са уредени случаи, при които определени категории работници и служители имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 месеца (вместо на обезщетение в размер на 2 месеца), въпреки че не отговарят на изискването по чл. 222, ал. 3 КТ за получаване на обезщетение за 6 месеца - да са работили при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.

Ето какво открих 
Бихте ли ми разяснили как се е признавал за трудов стаж отпуска за отглеждане на дете преди 31.12.1967г., след това в интервала 1967 - 1984г. и след 1984г.? Предварително благодаря.
   09-07-2004   
         Eмил  Мирославов - Директор Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване"   Отговор

Времето, което се признава за трудов стаж на жените – майки и осиновителки за периода след 31.12.1967 г., се регулира от три различни и самостоятелни нормативни акта и в различни размери, поради което длъжностните лица, които зачитат трудов стаж срещата затруднения.
Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на неработещите жени-майки и осиновителки е Постановление №61 на Министерския съвет от 28.12.1967г., за насърчаване на раждаемостта / обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г./. В разпоредбата на т.9, ал.4 и 5 от това постановление е предвидено, че на жените –майки или осиновителки, които са членове на Трудово-кооперативни земеделски стопанства или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл. 60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. Размерите на трудовия стаж, признат по този ред зависи от броя и поредността на родените деца, както и от възрастта на осиновеното дете и поредността му в семейството.
В точка 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца / обн. ДВ, бр.15 от 1970г.; изм. и доп. Бр. 85 от 1983г./, е предложена таблица със срокове в зависимост от поредността на децата, които се зачитат за трудов стаж на майките и осиновителките неработещи или членки на ТКЗС, при раждане /осиновяване/ на живо дете, което не е починало преди изтичането на тези срокове:

При раждане месеци при осиновяване от деня на
предаване на детето за осиновяване до:

на първо дете 12 м. 10 и ½ месечна възраст на детето
на второ дете 14 м. 12 и ½ месечна възраст на детето
на трето дете 18 м. 16 и ½ месечна възраст на детето
на четвърто 12 м. 10 и ½ месечна възраст на детето
и всяко следващо

Особеното при зачитане на трудов стаж по тези нормативни актове е, че на жените –майки се признава трудов стаж в посочените в таблицата размери, като 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждането, а останалите 10 месеца и половина, след раждането. Например: детето е родено на 15.02.1968 г. Като се върнат 45 календарни дни назад, следва че 12 месеца за първо дете ще се броят от 01.01.1968г. до 01.01.1969г., от които месец и половина преди раждането, а останалите 10 месеца и половина след датата на раждането. Следователно, на неработещата майка, родила детето си на 15.02.1968 г., ще й се зачете трудов стаж в периода от 01.01.1968 г. до 01.01.1969г., ако до този момент не е започнала работа по трудово правоотношение. За неработещите жени-осиновителки, трудовият стаж се зачита от датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на съответния период посочен в таблицата.
 Например: детето е родено на 15.02.1968 г. и е първо осиновено дете, за което следва да се признава времето до навършване на 10 и половина месечна възраст на детето. Ако осиновяването е станало два месеца след раждането на детето, т.е. на 15.04.1968 г.до навършване на 10 месеца и половина остават 8 месеца и половина, които следва да се зачитат за трудов стаж на неработещата осиновителка.
Посочените нормативни актове регламентират зачитането на трудов стаж на жените-майки или осиновителки, които са членки на ТКЗС или не работят за времето след 31.12.1967 г.
Зачитането на трудов стаж по тези нормативни актове е само за неработещите жени-майки и осиновителки при раждане и осиновяване на дете, което не е починало преди изтичането на посочените срокове. Ако детето е починало при раждане или след това, както и за починалите след като са били осиновени, редът и сроковете за признаване на трудов стаж е установен в разпоредбите на т.5 до т.9 от Инструкция № 0-4 от1979г.
При раждане на близнаци трудовият стаж на майката се определя по реда на последния близнак, но ако един от близнаците е трето дете, трудовият стаж се зачита като за трето дете.
При определянето на поредността на децата, с оглед зачитането на трудов стаж се вземат предвид рождените и осиновените деца от майката /осиновителката/, които са живи към деня на раждането /осиновяването/ и не са дадени за осиновяване от други лица. Доведените и заварените деца се вземат предвид при определяне на поредността на детето, за което ще се зачита трудов стаж, само ако са осиновени от майката.
По този ред се признава трудов стаж на неработещите жени-майки и осиновителки до 03.07.1984г., когато беше изменен и допълнен Указа за насърчаване на раждаемостта-УНР /обн. ДВ, бр.15 от 1968 г., последно изм. и доп. ДВ, бр.88 от 1993 г./ С изменението и допълнението на чл.3ж от УНР /конкретното изменение и допълнение е обн. ДВ, бр.51 от1984 г./ на неработещите жени-майки и осиновителки се признава трудов стаж от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на 3-годишната му възраст. За разлика от нормативните документи действали до този момент, по УНР трудовият стаж се зачита /брои/ от датата на раждането или от датата на осиновяването на детето до навършване на тригодишната му възраст.
От 03.07.1984 г. неработещите жени-майки или осиновителки придобиват ново материално право, т.е. на тях съгласно УНР следва да им се зачита трудов стаж до навършване на 3-годишна възраст на децата. Ако до 03.07.1984 г. не са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж по реда на т.9, ал.4 и 5 от ПМС от 1967 г., на майките се зачита трудов стаж до навършване на тригодишна възраст на децата без прекъсване. Това са случаите, в които сроковете по двата нормативни акта се застъпват без пауза. Ако обаче, до 03.07.1984 г. са изтекли сроковете по ПМС № 61 от 1967 г., но детето не е навършило тригодишна възраст, на такива неработещи жени-майки или осиновителки, следва да се признае още трудов стаж, равняващ се на времето от 03.07.1984г. до навършване на три години на детето. Например: първо дете е родено на 01.07.1982 г. и съгласно разпоредбите на ПМС №61 от 1967 г., на майката се признава трудов стаж 12 месеца, от които 45 дни преди раждането, т.е. 12 месеца, считано от 15.05.1982 г. до 15.05.1983 г. Детето навършва три години на 01.07.1985 г. и ако до този момент майката не работи, следва да й се признае трудов стаж още за периода от 03.07.1984 г. до 15.05.1985 г.
От 01.01.1987 г. е в сила разпоредбата на чл.354, т.6 от Кодекса на труда от 1986 г., съгласно която за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишната му възраст.
Зачитането на трудов стаж на неработещите жени-майки и осиновителки по УНР и чл.354, т.6 от КТ от 1986 г. не буди затруднения, тъй като периода който се признава е един и същ- от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на тригодишна възраст.
Считано от 01.01.1993 г. с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на КТ, трудов стаж по чл.354, т.6 от КТ се зачита и на неработещи бащи ли осиновители, които се грижат за отглеждане на деца до 3-годишна възраст.
Трудовият стаж, който се зачита по посочените нормативни актове, се установява от органа, който признава права произтичащи от трудов стаж. За да бъде признат съответният размер трудов стаж, заинтересуваните лица следва да представят необходимите документи, които го удостоверяват. Такива документи са: акт за раждане на детето, решението на съда за осиновяване, декларация ог осиновителя за датата на фактическото предаване на детето за осиновяване, личен паспорт, трудова книжка, документи, от които е видно дали през същия период лицето няма трудов стаж признат по друг ред- заповеди за назначаване или уволняване, за отпуски и др., както и други документи, с които следва да се установи поредността на децата, когато това е необходимо. Съгласно разпоредбата на т.12, ал.1 от Инструкция № 0-4 от 1970 г., в сила до изменението й в ДВ, бр.85 от 1983 г., трудовият стаж придобит на основание т.9, ал.4 и 5 от ПМС № 61 от 1967 г., се установяваше с удостоверение, издадено от народния съвет по местожителството на майката /осиновителката/. Удостоверението се издаваше след справка по актовете за гражданско състояние по утвърден образец НМ-1. Ето защо, ако бъде предоставено такова удостоверение от неработещи жени-майки или осиновителки, би следвало да се приеме от органа, който зачита трудов стаж по този ред, тъй като то е удостоверителен документ по силата на посочената разпоредба.
Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което ги връща на притежателят им.
Това, което следва да знаят и двете страни по трудовото правоотношение е, че трудов стаж по тези нормативни актове се зачита само, когато са представени необходимите документи, които го удостоверяват. Ако от момента на представянето им зависи придобиването или изгубването на дадено право, произтичащо от този трудов стаж, представянето на документите от заинтересованото лице е желателно да се датира. Тази подробност е важна, с оглед определянето на момента /датата/, от който ще се признаят или откажат правата произтичащи от наличието на трудов стаж.

Извинете, явно съм объркала понятията. Въпросът ми е дали се зачита за трудов стаж?

Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
Чл. 43. (1) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен.
(2) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид, чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на ТЕЛК (НЕЛК).

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обстоятелството, че инвалидите са с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто и постоянно се нуждаят от чужда помощ, се установява с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК).

Вие имате ли документ от ТЕЛК за детето? Попитайте в НОИ Пенсионен отдел.
На Вас за пенсия Ви трябва да се зачита за осигурителен стаж-

адвоката , защото твърди, че след като лицето е в болнични предходния на уволнението месец не му се полага обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ

Кажи му на адвоката да си хвърли дипломата или да я изгори.
Чл. 19. (1) от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

(2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Съгласно чл. 228 ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

За база ще ти служи месеца, където има отработени дни

   Извинете, че се намесвам, но как така личен разход, ще мине за разход на фирмата, г-н Петров?   
    Не се занимавам със счетоводство, но мисля, че не  е необходимо, за да различиш, че двете неща са коренно различни.


П.П. Писали сме едновременно. И аз се извинявам

Ето ви една

Но защо тук си зададохте молбата? Не можахте ли да си отворите нова тема?

Не, така не се изчислява осигурителен стаж.
Раб. дни х раб.време : на законно раб.време = осиг.стаж

Много ли, ще е нахално да ви помоля да ми обясните как го изчислихте?

4 работни дни х 4ч = 16ч : 8ч = 2дни