Нещо не разбирам, ако банковите такси са в порядъка на 50 лв., то тогава какъв е смисъла да играем на несигурно с плащания в брой?
Благодаря на всички за полезните съвети! Хубави почивни дни!  :bow:
Както писах по-горе, ПКО и РКО и още куп други документи не са задължителни. Ако ви вършат работа - използвайте ги. Аз пиша, понеже ми го искат "от горе", но ако фирмата е от трима заедно с чистачката, и няма кой знае какво разнообразие кой внася и кой тегли, само платежното би ми свършило работа. И без друго на него пише кой внася и кой тегли.
А за контирането - каса/банка и банка/каса ми се виждат достатъчни и верни.
Документооборотът е малък, избягвам да пиша РКО в тази ситуация, но не знам от НАП при евентуална проверка да ли ги търсят, в невидение съм, понеже не ми се е случвало.
Защо поначало искаш да минаваш през разчети със съдружници? Ако беше дал на секретарката да ги внесе в банката, от къде щеше да минеш?  Давай направо каса/банка. Имаш касов ордер, всичко е наред.
Хм, а коректно ли ще е, ако няма РКО, с банковото извлечетие също се вижда какво е творено, т.е. че сумата е излязла от касата и постъпила по сметката  :icon_question:
За да не отварям нова тема, ще пиша тук.
Броя с РКО на един от собствениците ХХХ сума, с която ще се захрани разплащателната сметка на дружеството, съответно записвам Разчети със собствениците/Каса, обаче парите не се внасят с вноска бележка на гише в банка, а се депозират на банкомат, където на разписката няма данни затова кой е вносител и после върви търси кой от всички е извършил операцията. В такъв случай следва ли да изобщо да превъртам оборота през сметка Разчети със съдружниците или директно да ги осчетоводя Разплащателна/Каса?  :smile1:
Дали наличието на фискален бон е достатъчен за доказване на плащането по фактура? Може би така трябваше да задам въпроса. Не знам каква е съдебната практика, но открих нещо, ето и линка: https://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=57545.
Оставам с впечатлението, че касовият бон е самодостатъчен, за да се потвърди, че е платено. А тук има коментирано също: https://kik-info.com/forum/index.php?topic=2059.0.
Програмният ми продукт не ги прави, но при взимане на операцията Доставчици/Каса трябва да избера документ, а най-подходящ ми се струва РКО, който пък не го издаваме, по една или друга причина. Сега се замислех, ако ПП ми издава РКО, а фактурата в счетоводството дойде след 2 месеца, то кой се подписва на документа?

П.П. Създаход си документ фискален бон в софтуера, та дали е правилно не съм напълно сигурен.
Здравейте!
Необходимо ли е да бъде съставен ПКО при получаване на плащане по фактура в брой, ако има прикрепен към нея фискален бон, и съотвено при плащане на задъжнеие по фактура да се издава РКО? Каква е практиката?
Предприятията-платци е уточнено, че подават декларация по чл.73 от ЗДДФЛ.
Според мен начисляване на задължението не прави предприятието платец.
Не ми се отваря декларацията за да проверя има ли в нея колони за начислени и изплатени доходи.
Ако е платено, така пише в чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, малко избързах с отговора си, извинявам се.  :smile1:
Добре, а ако не е спазен точно закона и разхода се начисли в 2020г. има ли последствия? Фиска не е ощетен за 2019г. За 2020г разхода ще се признае ли за данъчни цели?
Ами с неизплатеното задължение към кредитора за декември е трябвало да увеличите СФР, предполагам, че декл. по чл. 73 от ЗДДФЛ също няма е коректна. Ако грешката не е фундаментална, съгласно СС/МСС 8 и счетоводната ви политика, коригирате като го начислявате в 2020 г.
П.С. Няма да бъде признат разход, ще имате отново увеличение в ГДД.
Много дискусии има тука по въпроса и многократно сме потвърждавали това мнение, че собственик на ЕООД не може да сключи ТД в собственото си ЕООД.
Врътката е собственикът да не е управител в дружеството, т.е. да има друг, който да изпълнява тази функция, тогава мисля, че може, но както съм писал и преди - не го препоръчвам.  :smile1:
Благодаря! Информация има и в Закона за счетоводството, чл. 12, но тук в ал. 3 на чл. 38 от ДОПК е разковничето, тъй като обработваме информацията с програмен продукт.  :good:
Здравейте,

Правилно ли е да запиша в кл. 16 и 16.1 на Д1 за СОЛ 19 дни в осигуряване, поради работа в съботен ден, въпреки че за месец май са предвидени 18 работни дни?
Привет,

Кои регистри е необходимо да се разпечатват, ако не ги съхраняваме електронно? Това упражнение го правя за оборотните ведомости всеки месец, а хронологичен регистър и главна книга трябва ли?  :smile1:
Ако полагат труд в дружеството, се осигуряват за периода. По ДУ едва ли ще искат, тъй като ще трябва да платят повечко осигуровки, по ТД също, не че не е възможно при желание от страните.
А кой браузър ползвате? Internet explorer Ви е необходим.
Ако минава прага на същественост в относителен дял откритата грешка си има стандарт.
Иначе, ако е само за фирменото оперативно счетоводство изравнете си ги със сторно кореспонденция.
В счетоводната ни политика е избрана константна величина за определяне на фундаментална грешка, а не относителен дял. Именно затова записах, че пропускът не е съществен, и в случая не прилагаме СС8/МСС8.
Да, като сторно операция бих взел.
Други колеги с различно мнение?  :smile1:
Не прави нищо.
В 2020 имаш ли останало салдо някъде и за това да питаш?
От 2019 г. по с/ка Разходи за основната дейност нямам салдо.
Здравейте,

Откривам грешно осчетоводяване през 2019, съответно ГФО да подадени, както ГДД. Пропускът е в размер на 120 лв. и не представлява фундаментална грешка, съгласно заложения праг в счетоводната политика от 500,00 лв.
Имам отнесени разходи за периода октомври-декември в себестойността на продукция, която не се заприхождава, а директно се изписва, като е взета операцията:
Дт Приходи от продажби на Кт Разходи за осн. дейност.
А е трябвало да бъде отнесена по аналитично ниво "Незавършено производство". Как бихте ме посъветвали да коригирам в 2020 г.?
Бих взел записването Дт Разходи за осн. дейност, ан. "Незавършено производстно" на Кт Други приходи. Правилно ли е или има друг вариант?  :smile1:
Здравейте, при публикуване на ГФО на ООД, според последните изменения в ЗТР вместо протокол от общото събрание за приемане на  ГФО, се представя декларация пр.3. Означава ли, че колкото са съдружниците, толкова декларации ще трябва да бъдат приложени към отчета, така както протокола се подписваше от всички съдружници?
Не, може и от единия управител, ако е записано, че управляват заедно и поотделно, или само поотделно. Дано съм разбрал правилно какво питате