Здравейте,

Само при мен ли не може да се попълни клетка 8.1 в част II за имената на представляващия в декл. по чл. 55 от ЗДДФЛ, дава ми, обаче възможност за ЕГН. Проблемът в моя телевизор ли е, или това е промяна от НАП?

Трябва да внимавате с гражданските договори, имаше особеност. Не съм сигурен, но ако има определено работно място, си е трудов договор, но ако работата може да се извършва дистанционно, отдалечено, си е граждански.

Може би ако парите бяха по разплащателна сметка, нямаше да правят проблем.

По принцип е практика на големите предприятия да раздават дивиденти за полугодието, друг е въпросът дали има НАП основание да изисква подобно нещо - не са ли се аргументирали в този протокол, аджеба от какъв зор?

Ако е под митнически режим "Транзит", то обмитяването се извършва в страната на получаване, а не в страната, входен пункт за Общността. Възможни са и други сценарии, имайте го предвид.

Според мен няма да е документално обоснован разход, затова няма как да се признае за данъчни цели в случая. Интересно би било, ако всеки си взимаше фискални бонове за това и онова, без фактура.

Други кредитори?

Все пак е услуга от трети лица, които най-вероятно са и самоосигуряващи се, затова ги отчитам през сметка Други дебитори. Някак си недобре изглежда да бъде осчетоводено през с/ка Доставчици, ако лицето е физическо.

Нещо не разбирам, ако банковите такси са в порядъка на 50 лв., то тогава какъв е смисъла да играем на несигурно с плащания в брой?

Благодаря на всички за полезните съвети! Хубави почивни дни! 

Както писах по-горе, ПКО и РКО и още куп други документи не са задължителни. Ако ви вършат работа - използвайте ги. Аз пиша, понеже ми го искат "от горе", но ако фирмата е от трима заедно с чистачката, и няма кой знае какво разнообразие кой внася и кой тегли, само платежното би ми свършило работа. И без друго на него пише кой внася и кой тегли.
А за контирането - каса/банка и банка/каса ми се виждат достатъчни и верни.

Документооборотът е малък, избягвам да пиша РКО в тази ситуация, но не знам от НАП при евентуална проверка да ли ги търсят, в невидение съм, понеже не ми се е случвало.

Защо поначало искаш да минаваш през разчети със съдружници? Ако беше дал на секретарката да ги внесе в банката, от къде щеше да минеш?  Давай направо каса/банка. Имаш касов ордер, всичко е наред.

Хм, а коректно ли ще е, ако няма РКО, с банковото извлечетие също се вижда какво е творено, т.е. че сумата е излязла от касата и постъпила по сметката 

За да не отварям нова тема, ще пиша тук.
Броя с РКО на един от собствениците ХХХ сума, с която ще се захрани разплащателната сметка на дружеството, съответно записвам Разчети със собствениците/Каса, обаче парите не се внасят с вноска бележка на гише в банка, а се депозират на банкомат, където на разписката няма данни затова кой е вносител и после върви търси кой от всички е извършил операцията. В такъв случай следва ли да изобщо да превъртам оборота през сметка Разчети със съдружниците или директно да ги осчетоводя Разплащателна/Каса? 

Дали наличието на фискален бон е достатъчен за доказване на плащането по фактура? Може би така трябваше да задам въпроса. Не знам каква е съдебната практика, но открих нещо, ето и линка: https://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=57545.
Оставам с впечатлението, че касовият бон е самодостатъчен, за да се потвърди, че е платено. А тук има коментирано също: https://kik-info.com/forum/index.php?topic=2059.0.

Програмният ми продукт не ги прави, но при взимане на операцията Доставчици/Каса трябва да избера документ, а най-подходящ ми се струва РКО, който пък не го издаваме, по една или друга причина. Сега се замислех, ако ПП ми издава РКО, а фактурата в счетоводството дойде след 2 месеца, то кой се подписва на документа?

П.П. Създаход си документ фискален бон в софтуера, та дали е правилно не съм напълно сигурен.

Здравейте!
Необходимо ли е да бъде съставен ПКО при получаване на плащане по фактура в брой, ако има прикрепен към нея фискален бон, и съотвено при плащане на задъжнеие по фактура да се издава РКО? Каква е практиката?

Предприятията-платци е уточнено, че подават декларация по чл.73 от ЗДДФЛ.
Според мен начисляване на задължението не прави предприятието платец.
Не ми се отваря декларацията за да проверя има ли в нея колони за начислени и изплатени доходи.

Ако е платено, така пише в чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, малко избързах с отговора си, извинявам се. 

Добре, а ако не е спазен точно закона и разхода се начисли в 2020г. има ли последствия? Фиска не е ощетен за 2019г. За 2020г разхода ще се признае ли за данъчни цели?

Ами с неизплатеното задължение към кредитора за декември е трябвало да увеличите СФР, предполагам, че декл. по чл. 73 от ЗДДФЛ също няма е коректна. Ако грешката не е фундаментална, съгласно СС/МСС 8 и счетоводната ви политика, коригирате като го начислявате в 2020 г.
П.С. Няма да бъде признат разход, ще имате отново увеличение в ГДД.

Много дискусии има тука по въпроса и многократно сме потвърждавали това мнение, че собственик на ЕООД не може да сключи ТД в собственото си ЕООД.

Врътката е собственикът да не е управител в дружеството, т.е. да има друг, който да изпълнява тази функция, тогава мисля, че може, но както съм писал и преди - не го препоръчвам. 

Благодаря! Информация има и в Закона за счетоводството, чл. 12, но тук в ал. 3 на чл. 38 от ДОПК е разковничето, тъй като обработваме информацията с програмен продукт. 

Здравейте,

Правилно ли е да запиша в кл. 16 и 16.1 на Д1 за СОЛ 19 дни в осигуряване, поради работа в съботен ден, въпреки че за месец май са предвидени 18 работни дни?