:question: Няма ли някой който да знае? Моля, за включване.
*Ако бяха заприходени - бих осчетоводител Дт с/ка Разходи за материали на Кт с/ка Доставчици.
Коригирам се: Кт с/ка Материали
Имам фактура на два реда - материали и такса транспорт. Не се заприхождават в склада, а директно се влагат. В този случай ме интересува - кой от долупосочените варианти за осчетоводяване е правилен?

 Варниант 1
1.1) Дт с/ка Доставки (Заедно със стойността на материалите и услугата)
             Кт с/ка Доставчици
1.2) Дт с/ка Разходи за материали
             Кт с/ка Доставки

Вариант 2
Дт с/ка Разходи за материали
Дт с/ка Разходи за външни услуги
      Кт с/ка Доставчици

*Ако бяха заприходени - бих осчетоводител Дт с/ка Разходи за материали на Кт с/ка Доставчици.
според мен "да"
И аз съм за това мнение!
Простете, че въпросът ми е малко страничен, но този студент на граждански договор после издаде ли фактура, регистрирал ли е свободна професия?
Специално това? А не са ли писали в тази литература, че няма отдавна задължителен сметкоплан? И номерът и наименованието на сметките в индивидуалния са въпрос на избор на предприятието? Ползването на сметките от Нац. сметкоплан /вече отменен / е само една добра счетоводна практика. В него 499 отразява разчети към трети лица .
Няма забрана да ползвате, която сметка сте си определили, но не и да твърдите, че така пише някъде и така са Ви учили, защото това отдавна не е някаква догма.
Резонно е да си правите справката по наименование на сметката, а не по шифъра ѝ. Дори в посочения от мен учебник с/ка Други кредитори е 4992, но имам друга литература, където не е така записана.
А през сметка 401 вземания ли отчитаме?
И всички задължения  казвате оттам?
Задълженията към наемодателя, към наемодателя.
а кокво е наемодателят според Вас, ако не доставчик на външната услуга "предоставяне на помещение под наем" или както е написала ХХХХХ "ползване на наето помещение"
Вижте, навярно имате доста повече практически опит от мен, но моите преподаватели в училище, и в университета също, са ме учили, че задължението се отразява по посочената сметка от мен, а и в счетоводните книги си е така записано. За справка: Счетоводство на предприятието, ГорексПрес, 2009, с. 78. :wink1:
Моят съвет е да не бързате преди изтичането какъвто и да било срок. Има си специфика за отписването им. Трябва да сте сигурна, че задължението няма да се погаси, примерно доставчикът Ви е заличен или във фалит. Но Ви препоръчвам да потърсите малко повече информация преди предприемете действието, за да не се налага да правите после допълнителни "гимнастики". Успех! :smile1:
Съгласно счетоводната политика на предприятието. Прагът от 700 лв. е за данъчни цели.
Не е ли по-добре задълженията да се отчитат през с/ка 499 Други кредитори, вместо по с/ка 401 Доставчици?
Допълвам, че немският сайт е общодостъпен, регистрираш се, приемаш Общите условия, и ако има анкета те уведомяват по мейл, в който е записано какво е възнаграждението и колко време отмема. Това имам като информация.
Извинявайте, но може ли малко повече яснота, например кой граждански договор няма да попадне в този член?
Мисля, че засега няма промяна в срока за подаване на годинашна Д6, както и за ДДС, и осигуровки.
На какво основание точно гражданският договор ще извади от лицето на определението за ДЗЛ ?
Чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Здравейте,

На база на информацията, която сте предоставили, си мисля следното. Доколкото разбирам физическото лице изпълнява тази дейност регулярно, а не инцидентно. Това ме води към заключение, че става дума за независима икономическа дейност. По тази причина смятам, че отговаря на определението за данъчно задължено лице по ЗДДС. Ключово е какъв е статута на получателя на услугите и къде е установил независимата си икономическа дейност. Приемам (с много условности), че американските сайтове са собственост на компания установена в USA, a немските на такава установена в Германия (ЕС). Това, че се оказват улсуги на клиенти в трети страни (USА) не изисква регистрация по закона. При положение обаче, че се оказват услуги на данъчно задължени лица от ЕС (Немската компания), то ще е налице основание за регистрация по ЗДДС (чл. 97а). Тази регистрация не би трябвало да плаши особено много лицето, понеже услугите, най-вероятно, ще са с място на изпълнение извън страната и няма да се начислява 20% ДДС върху стойността им.
Надявам се да съм помогнал. Ако предоставите още информация, ще се увеличи шанса да Ви бъде даден качествен съвет :)
Благодаря за включването.
ФЛ попълва анкетитите регулярно, получавал е и възнаграждения, около 20 евро на годишна база. Всичко това се осъществява онлайн за ЮЛ (ООД). МСД е в Германия. Тоест би трябвало да се регистрира по чл. 97а от ЗДДС. Та в този ред на мисли, дали би могло дейността, за която е получило приходи, да бъде като граждански договор, т.к. по този начин няма да попада в обхвата на ДЗЛ, съотвно и необходимост от регистрация? Как мислите, вариант ли е?  :noexpression:
Побутвам темата... :blink:
Въпросът е как да се третира като услуга или като работа по граждански договор? Понеже има значение за регистрация по ЗДДС. Някой имал ли е подобен казус? :noexpression:
Записванията, които сте дала са за "Пирин" АД.
1) Вместо с/ка 221 може и с/ка 511, понеже не става много ясно с каква цел за били закупени акциите (дали с инвестиционна или за търговия)
2) Дт с/ка Други финансови разходи 1000
          Кт с/ка Разплащателна сметка 1000
3) Вярно
4) Вярно
5) Дт с/ка Разплащателна сметка 82 000
          Кт с/ка Приходи от операции с ФА и инструменти 2000
          Кт с/ка 221 (с/ка 511 ФА, държани за търгуване) 80 000
Предложете статиите, та някой може да се наеме да Ви каже къде имате пропуски. Наготово не става.