Спокойно, и аз съм пропускал, подадох я по-късно справката за открити сметки в чужбина. Нямаше глоба при мен, но и при вас може също да е така. 

Здравейте, може ли да попитам, от доходите от разпределяне на печалба в събирателно дружество, как точно се облагат. Като доход от дивидент или трябва всяко лице да си подаде годишна данъчна декларация и да направи годишно изравняване на осигуровките и да внесе 10% данък.
Не съм се занимавала с СД и не мога даже да намеря информация относно начина на облагане на разпределената печалба.

Прегледах в интернет, че СД са били данъчно прозрачни дружества и не подлежали на облагане с корпоративен данък 10%, а печалбата се декларирала директно от съдружниците.
Тотално се обърках с информацията в интернет.
Много ще съм благодарна за някакъв отговор.

Ето какво отговаря chatgpt:
"1. Какво е положението при СД в България по отношение на данъци?

Събирателното дружество не се облага с корпоративен данък (10%), защото е така наречено "данъчно прозрачно" лице.

Печалбата на СД се облага при съдружниците — т.е. всеки съдружник дължи данък за своята част от печалбата, пропорционално на участието си.

2. Как става облагането на дохода на съдружниците?

Не се третира като дивидент. Доходът от участие в печалбата на СД е доход от стопанска дейност като съдружник по чл. 29 от ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

Следователно:

Всеки съдружник (ако е физическо лице) трябва да подаде годишна данъчна декларация.

Облага се с 10% данък върху облагаемия доход.

Освен това трябва да се направи годишно осигурително изравняване (здравни и пенсионни осигуровки).

3. Какво точно трябва да направи съдружникът-физическо лице?

✅ Подаване на годишна данъчна декларация (чл. 50 от ЗДДФЛ).
✅ Попълване на Приложение №2 — за доходи от друга стопанска дейност.
✅ Изчисляване на дължимия данък 10%.
✅ Попълване на осигуровките според минималния осигурителен доход за съответната година (ако няма други доходи, се осигурява поне на минимум).
✅ Плащане на евентуални доплащания по осигуровки.

4. Важен момент:

Дори ако съдружникът не е взел реално пари (не е разпределена печалбата), а СД е реализирало печалба — пак трябва да я декларира пропорционално!

При СД няма механизъм "разпределяне на дивидент", печалбата автоматично се счита като доход на съдружниците.

Обобщение с един пример:
СД има печалба от 20 000 лв.

Има 2 съдружници, всеки с по 50%.

Всеки съдружник декларира 10 000 лв. като доход от стопанска дейност.

Подава годишна данъчна декларация.

Плаща 10% данък върху 10 000 лв. (ако няма други облекчения или разходи).

Осигуровките също се преизчисляват за цялата година спрямо този доход."

Имате в предвид, че се третират като плащания в брой нали така, защото иначе няма да има необходимост от касов апарат или от регистрация по алтернативния режим с подаване на одиторски файл към НАП?

Имам предвид, че се издава фискален бон било то на хартиен носител или в електронен.

Здравейте,
Не се третират като плащания в брой през тези платежни оператори. Да, можете да подавате одиторски файл, но аз предпочитам обикновен касов апарат, пред това улеснение. Нужна е регистрация на чуждестранните сметки пред БНБ, както и последващото им отчитане.

Здравейте,

При изготвяне на СД по ЗДДС и последващото подаване получавам съобщение за нефатални грешки в дневниците.
При първите те се състоят в това, че ИН на контрагентите е грешен - тук ЮЛ нямат валидна регистрация по ЗДДС в Румъния, затова ги посочвам като облагаеми в страната с 20% ДДС. Може би трябва да не посочвам ЕИК им и да оставя празно, щом ми го връща или да не му обръщам внимание?
При вторите имам фактура за продажба за стока и услуга към дружество с валидна регистрация по ЗДДС в страна-членка на ЕС. Съответно в Дневник продажби си попълвам колона 9 с цялата стойност на фактурата, без ДДС, а в колона 10 си е 0. След това клетка 20 ДО на ВОД със сумата по изпратената стока, а в клетка 22 стойността на услугата, която е облагаема в Румъния. Тук получавам - "Общия размер на ДО за облагане с ДДС (к.9) се различава от сбора на ДО". Не съм сигурен дали е правилно така, но мисля че няма проблем. Има и ViES декларация в случая.

Ще може ли някой да потвърди дали има нещо, което да ме притеснява и мога да коригирам?

Къде ще включите номерата на оставалите фактури в протокола, ами ако имат и различно данъчно събитие? Какво правим?

Аз лично не разбирам как ще се регистрира това лице по ЗДДС? По кой член, защото има значение.

Та къде ще иска подпис тази пропуск? Във финансовите отчети едва ли, в ГДД няма. Освен на оборотни ведомости? В протокол, ако е вписан финансовия резултат? Аз бих коригирал директно записа или използвал сторно операция, ако искате да виждате какви корекции са правени.

Колко да е голяма тази грешка? За хиляди ли? Оказва ли влияние върху отчетите, ако са готови?

Здравейте,
Според мен подайте информацията за 2024 година коректно, както е. Поне тя да е вярна. За другите периоди...Това ще трябва Вие да си го решите.

Могат да Ви отключат периода за корекция, но след проверка и или ревизия.

Да, задължени са да включат издадената от тях фактура в дневника за продажби.

Ако ползвате само сметки, не. Ако ползвате услуги, да.

Тоест в дневния отчет в края на деня показва налична сума в брой, включително и тази по КБ за наложения платеж, но без тя реално да е в касата?

Точно така, както плащане с карта, тях също ги няма в касата, но се отчитат в дневния отчет от КА.

Натрупва оборот, стандартен фискален бон се издава, само че метод за плащане е наложен платеж, а не в брой или с карта.

А ако въведете служебно пари в мозъка на КА пак ли няма да даде да се сторнира?

Би следвало да стане номерът, но доколко ще е коректно, защото реално изплащане в брой е нямало, нито постъпление.

Дори и при избрана опция "Операторска грешка", бонът се пуска в брой, което не е ок. В този ред на мисли, клоня към това, че фискален бон за връщането при обикновен НП, не се издава.

Добре де, като сте "чукнали" касовата бележка, съпровождаща пратката, отчели ли сте повишаване на касовата наличност? Ако "да" - сега си сторнирайте и намалете касата с тези неполучени пари
Ако касовия Ви апарат е настроен да отчита издадените КБ, по които се очаква плащане от наложен платеж - сторнирайте по същия начин.

ПП Не разбирам от касови апарати, но винаги когато купувам нещо с наложен платеж, ми пращат касов бон. Когато връщам стоката, връщам и КБ.

Там е работата, че когато няма продажби за деня, не може връщане/рекламация. Позволява операторска грешка. При плащане с карта и последващо връщане по банка е ок, не се издава фискален бон. Но при наложен платеж? То така или иначе отразява само метода за плащане, без реално да са постъпили средствата в деня, а след време.

Въпросът е сега като какво да се пусне сторното - като връщане, рекламация, намаление на данъчната основа или операторска грешка. Целта е да не се прави корекция в касовата наличност.

Здравейте,

Издава ли се сторно за наложен платеж, обикновен, а не ППП? Ако се отрази като връщане или рекламация, се намаля оборота в касата, но ако се даде операторска грешка дали отразява реалното? Фактологията е, че клиентът не си е взел пратка и съответно е върната, но пък е издаден фискален бон.