Най-напред - да изясните дали този договор е регистриран въобще в НАП едно време.  Ако не е, работата е дебела.
Ако пък е регистриран, трябва да проверите с каква дата на сключване е направено това, обикновено там е "заровено кучето" - получават се разминавания с датите и не могат да се посрещнат записите - все пак това са числови редове с разряди, които си кореспондират по определен алгоритъм.
Поискайте официално справка за действащите трудови договори в дружестовото от НАП, или пък ако си имате другари там, просто да ви направят една справка по ЕГН на лицето води ли се при вас...

Разбира се, че ще му доплатите разликата. "Недоработването" не е по вина на работника - вие сте длъжни да му осигурите работата, за която е сключен договора и да му я заплатите според договореното и в случая не по-малко от МРЗ като допълнително условие...
И съвсем добронамерено и приятелски ви съветвам да преминете към едномесечен период на отчитане - така си спестявате най-различни неща...

Аз съм против (ду)ДУК-а по многопластови причини. Дори като принципно възможен и привидно непротиворечащ  на никоя норма вариант, той е нерационален и създваващ излишни ангажименти и предпоставки за проблеми.

Абсолютно правилна, бих казал - ето кой чете внимателно.  Идеалния повод да не му го платите,  при това по негово желание. Принципно, бих казал - не, че ми се нравят подобни неща

Ами в последния месец, в който има начисления по фиш, би било коректно. В случая  - месец юни. Ако сте бюджетно предприятие, това трябва да стане в юни, ако не - в юли.

Да, недогледах, че не е работило пълен месец  - извинявам се. Аз лично, когато съм изчислявал неплатен отпуск на непълно време, съм преизчислявал дохода за периода на неплатен отпуск на непълно работно време пропорционално на МРЗ. В УП-то за яснота(не на отделен ред, а като записване под него за периода) уточнявам, че лицето е работило на непълно работно време с еди каква продължителност и "за периода от .... до ... лицето се е намирално в неплатен отпуск, на основание чл.160 КТ, който се признава за трудов и осигурителен стаж." Отделно стандартните уточнения - изплатени или начислени са възнагражданията, какви са елементите на възнаграждението и техните размери. Изобщо при тези документи работата е комплицирана и зависи от вижднията на конкретните служители, колкото и да е абсурдно... Срещал съм някои, които желаят в УП-2 да им посочвам период(което според мен е коректно, защото са осигурителен стаж си има нарочен документ), други пък - периода като осигурителен стаж(ако е работил на непълно работно време), както е УП-3...

Прибавя се сумата, съответстваща на продължителността на работното време на лицето. И защо(ако месеца има 22 работни дни, както давате по-долу в сметките) в началото говорите за 13+5? Това ще ви формира съвсем различни среднодневни суми...

A те извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване ли са? Ако приемем, че за периода на временната неработоспособност са излезли извън хипотезата на посочените членове, тъй като дължат само здравно осигуряване - да, но дали?

Да, де - аз това казвам - написано е йезуитски и може да се тълкува по два коренно различни и противоположни начина, и двата с еднаква стойност - не говорим за противоречие. Включително и горната статия, която съм чел, не казва нишо конкретно по въпроса, поне за мен. Моят софтуер, който е много приличен,  също смята на минималната авансова ставка от 460 лв.(преди над три петилетки съм работил в тази фирма и до момента сме близки приятели и колеги, с които поддържам връзка и си чепкаме различни казуси - по конкретния се въздържаха от категорично становище, имат си техни аргументи, към които съм резервиран) което обаче не е категоричен критерий. Факт е, че системата на НАП би приела декларация 1 и с двете записвания, както и макроса на НАП в декларацията приема по същия начин стойности в Т2...

А тъй  (за съжаление, наборът е емотикони е силно ограничен и не е в състояние да илюстрира душевното ми състояние)...

И аз точно по същия начин разсъждавам, но просто тълкуването на част от колегите и софтуерната фирма е противоположно, точно на база цитирания член и алинея, които според мен значат именно обратното...

Здравейте, колежки и колеги!
Може ли да се допитам до вас относно размера на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващо лице за периода на болничен(казано елементарно), в случай, че съгласно Закона за бюджета на ДОО за лицето е определен по-висок доход от минималния авансов от 460? Върху (примерно) 550 ли трябва да се определи вноската за ДОО, или върху 460? Ал. 3 на чл. 9 е написана много йезуитски и може да се тълкува по всякакъв начин. Това рефлектира впоследствие при попълване на Т2 за определяне окончателния размер на осигурителния доход и честно казано до момента не се бях замислял детайлно върху този въпрос... а е възможно от много мислене просто да съм се омотал като "пате в калчища".

Да, благодаря  - запознат съм и тези аспекти и те не представляват някаква неопределеност за мен. Тук препъни камъка бе не осигуряването, а облагането и по-скоро неговото удостоверяване. Въпроса беше дали някой колега има подобна практика,  какви стъпки трябва да се предприемат, за да получи човека удостоверение от НАП за удържания в България данък. Пак си коментирах с НАП във връзка с конкретиката на ситуацията и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Оказа се, че има някаква подобна екзотична процедура в края на краищата - ще подам писмена молба с приложени месечни документи за удръжките, а те ще направят проверка в системата и щели да ми издадат нещо...

Ако настоящата фирма е приемник, нека си свършат работата - знам, че е досадно да се ровят в стари тефтери... Иили пък НОИ да си свършат работата принудително, дори и приемника да е друг - има механизми за това...

Колеги, някой има ли практика относно деклариране на удържан ДДФЛ на гражданин на ЕС, който полага труд по ДУК в предприятие в България? С редактирания текст в § 1, т. 26, буква "з" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ бе добавено уточнение(ако не се лъжа - в началото на по-миналата година) в дефиницията на трудови правоотношния, касаеща чуждестранните лица - "правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9;". Същевременно в чл. 37 от Закона е добавено изключение - "С окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат доходите по чл. 8, ал. 11 и следните доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната" - т. 9 "9. доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;". Разговарях миналата година два пъти с методолозите в НАП във връзка с деклариране на удържания данък - според тях той трябва да бъде включен в декларация 6, заедно с този на останалите служители в светлината на конкретната хипотеза. Ако бъде деклариран и по друг начин се получава дублиране... Сега пък не мога да получа отговор каква бележка трябва да ми бъде издадена и на основание каква процедура, за да я предоставя на човека в Германия...

Уф, сбърках темата... 

Може с корекция.

Моето мнение относно назначаването на управители на непълни работни времена винаги е било еднозначно. 

Е то все пак не е десерт...

3_1926/12.07.2013 г.
 
ДОПК – чл. 10, ал. 4
КСО – чл. 4, ал.1, т. 1, т. 6, т.7; ал. 2                     
 
Относно: осигуряване управителя/прокуриста на едноличния търговец
Съгласно изложената фактическа обстановка лице притежава копие на нотариално заверено пълномощно, с което дъщеря й …….., в качеството на ЕТ „……” - гр. ……….., е упълномощила да представлявате фирмата й пред различни български институции. Същата е прекъснала дейността си като самоосигуряващо се лице, считано от 01.09.2009 г. поради започване на работа като лекар в Германия. Фирмата продължава да работи, управлявана от нейния съпруг, който предстои също да замине на работа в Германия. Предприятието на ЕТ обаче ще продължи да работи, тъй като условията за извършване на медицинска дейност към НЗОК са спазени.
Във връзка с изложеното се поставят следните въпроси:
1. С оглед продължаване дейността на фирмата следва ли да се извършат допълнителни вписвания в Търговския регистър по отношение управлението й?
2. Какъв ред на осигуряване следва да се приложи по отношение на осигуряване на управителя?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 15/2013 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 23/2013 г.) изразяваме следното становище:
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. С вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, като страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) всички процесуални действия в административното производство могат да се извършват лично от дееспособните физически лица. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ДОПК регламентира възможността лицата в административните производства по реда на ДОПК да се представляват от пълномощници. Осъществяването на представителната власт се реализира въз основа на писмено пълномощно. Кодексът не поставя изискването пълномощното да бъде нотариално заверено. Единственият случай, в който за осъществяването на представителната власт на пълномощник се изисква нотариална заверка на пълномощното, е получаването на издадено удостоверение за наличието или липсата на задължения съгласно чл. 87, ал. 7 от ДОПК.
Освен лично и чрез пълномощници, физическото лице, имащо качество на едноличен търговец, може да бъде представлявано в производствата по ДОПК и чрез упълномощаването на прокурист или т.нар. учредяване на прокура, което е регламентирано в чл. 21-25 и чл. 29 от Търговския закон (ТЗ).
При прокурата, между прокуриста и принципала (търговеца), възникват две правоотношения. Първото съдържа правата и задълженията на страните и урежда вътрешните отношения между тях. Възникването му се основава на сключен най-често договор за търговско управление, трудов договор за прокурист или разновидност на договора за поръчка по чл. 280 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Второто правоотношение възниква от упълномощаването. То обуславя и представителната власт на прокуриста. Макар и възникнала от учредяването й с акт на принципала, прокурата трябва да се заяви за вписване и в търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Във връзка с поставения втори въпрос по отношение реда за осигуряване на управителя/прокуриста на едноличния търговец следва да се има предвид следното:
Обвързването на осигуряването с полагане на труд е основен принцип в системата на държавното обществено осигуряване, изведен в разпоредбата на чл. 10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност, които включват всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
При положение, че едноличният търговец възложи управлението на фирмата на управител/прокурист, същият следва да бъде осигуряван в зависимост от начина, по който са уредени отношенията им.
В хипотезата, когато управителят/прокуристът получава възнаграждение, същият подлежи на задължително осигуряване, както следва:
1. Когато договорът за прокура е сключен като трудов договор осигуряването се осъществява по реда на:

    чл. 4, ал. 1, т. 1 или т. 6 от КСО - като нает на работа за повече от пет работни дни (40 часа) през един календарен месец или работещ по втори или по допълнителен трудов договор.

Осигуряването и осигурителните вноски са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". Осигурителните вноски за първите три фонда се разпределят в съотношение за сметка на осигурителя и на осигуреното лице, а вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на осигурителя.

    чл. 4, ал. 2 от КСО - като нает на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наето на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец. Задължително наетото лице се осигурява за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест във фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за ДОО за наетите по трудово правоотношение лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените , брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответна професия, която заема лицето по трудовия договор, определен по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност на осигурителя се определя пропорционално на дните с възнаграждения/доходи, които са елемент на осигурителния доход.
За лицата, родени след 31.12.1959 г. се дължат осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд в определеното за съответната календарна година диференцирано съотношение между осигурител и осигурено лице (аргумент - чл. 127, ал. 1 от кодекса).
На основание чл. 40, ал. 1 т. 1 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за осигурените лица по трудово правоотношение се дължат и внасят върху дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО в определеното съотношение 60/40 между осигурителя и осигуреното лице.
2. В случай, че договорът за търговско управление на едноличния търговец е сключен на основание ЗЗД:
В персоналния обхват на чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса са включени изпълнителите по договори за управление и контрол на едноличните търговци. Управителите/прокуристите на едноличните търговци са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове. Осигурителните вноски са в размерите, които са установени за фонд „Пенсии”, фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест" и се разпределят между възложител и изпълнител в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО, с изключение на вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест", които са изцяло за сметка на осигурителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за ДОО за управителите/прокуристите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответна професия, определен по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Вноските за ДЗПО и здравно осигуряване се дължат по реда, описан в т. 1 от настоящото становище.

Общо взето всички становища са издържани в  този смисъл и не си противоречат.