Не винаги по-лесното е правилно. Отделен въпрос е, че обикновено програмистите турят нормативната част на малко по-заден план в името на математическата логика.

За обезщетението за неизползван отпуск не е редно да ползвате база от преден месец и респективно - коригиращ коефициент. То се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Отделен момент е, че падането под МРЗ  е потенциална предпоставка за заиграване с една институция...

Ибря - гиди мискини счетоводни! 
Има я тази "вратичка", която даже е цял портал. Най-малкото в КСО няма нормативно изменение под ферма на нов текст, касаещ този въпрос. Така че, да, все още след напускане лицето може да поработи няколко дни на трудов договор със срок на изпитване, да бъде освободено на основание чл. 71, ал. 1 и след това да отиде на борса. Може и да има прекъсване между старата и новата(неколкодневна) работа - важно е през последните 18 месеца да имат 12 осигурени за фонд "Безработица".
Слуха, за който говорите(и който бе повече от слух), бе във връзка с предстояща нормативна поправка, касаеща именно този момент, но същата не бе претворена в материя...

Ами хубаво е да има още удостоверяващи документи - една гола фактурка от хотел...

И без да коментираме, че от едно място настойчиво и неофициално съветват така да си таманим графиците, че по възможност дните в болничен да съитветстват на официално работните. Особено пък в случай, че като следствие възниква извънреден труд...

То решението е от 2015, но излезе 2017, та в този период така или иначе народа не беше осенен от него...

Ами зависи как ще погледне органа - от такъв само за периода, до давностния. Субективни са нещата.

Ако успеете да спазите нормативно установената дневна, междудневна и междуседмична продължителност на работното време - може.
... А като желаете да "трупате повече осигурителен доход", защо просто не му го дадете с по-малко часове?

Ами докато е в сила стария закон - има. Като вие си направите преценка притежавате ли качества на АЛД, за да е нужно това.

Принципно бихте могли да съдите работодателя си с претенция за неправомерно удържани суми. Но както ви казах, до излизане на тълкувателно решение на ВКС 3/2015 от 10.07.2017 г., съдебната практика бе силно противоречива, така че не се знае какво ще излезе от цялата работа. Още повече, че това, че няма да ви удържат (уж) нищо не значи, че сте се спасил. Съдиите започват да търсят други способи за събиране на пари - едно, че взискателите ги притесняват, а друго - все пак се хранят от тази работа. И в един момент излиза, че са запорирани сметки, удържани пари по влогове, обявени апартаменти за публична продан...
Така че бъдете обективен - в онази неизяснена обстановка не е постъпено неправилно. Масово работодателите удържаха в тази ситуация - просто в ГПК този въпрос, не знам дали нарочно, или не, бе уреден изключително неясно. Тогава от Инспекцията бяха против удържане на заплата под МРЗ, но като се стигнеше до искане да дадат писмена обосновка защо, почваха да трият кълки и да мънкат. Писал съм писмо за разяснения - отговора беше цитат от ГПК... Аз лично никога не съм давал да се удържа в подобни случай, но с ясната нагласа какво правя, как да се обоснова и да защитя и двете страни. И обяснявайки на работника какво правим, защо го правим и какви обаче последствия поражда това за него. И винаги съм съветвал длъжника, независимо че не му се удържа от трудово възнаграждене, да не се чувства отърван, а сам да си внася регулярно, за да не даде възможност на съдията да предприеме други принудителни действия.
Толкова от мен по въпроса.

Ами принципно можете да подадете молба до ЧСИ, като опишете тези обстоятелства... Но преди съдебната практика беше много противоречива, като се има как бе написано в ГПК, особено до излизането на Тълкувателното решение. Според някои съдебни решения на районни и окръжни съдилища нескевестируемостта се простираше само до пенсия под МРЗ, според други - и до доход в трудово правоотношение в този размер, така че не се знае какво ще стане, веднъж вече удържано.
Принципно можете да се оплачете и в Инспекцията, не че от там ще ви върнат парите - най-много работодателя да ви вдигне мерника.

Ами само на база тази оскъдна информация бих казал, че имате.

То стана малко като във вица "Иване, струва ми се, че с теб гледаме различни филми..."...
Иначе жената не е права, но според мен става дума по-скоро за някакво неразбирателство в стил "развален телефон".  Нещата са прости, без плашещи членове - самоосигуряващите лица са задължени да се осигуряват авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен съгласно ЗБДОО за съответната година. Не е проблем да се осигуряват на какъвто си искат доход в тези рамки, стига да могат да си го докажат в края на годината.

На 22.02 се повтаря този семинар:
http://eventspro.bg/sabitie/seminar-novata-regulatsiya-za-zashtita-na-lichnite-danni/
Общо взето тези семинари за мен породиха повече въпроси, отколкото отговори ми дадоха. Някаква амалгама от досегашния Закон, правилника и общи приказки как щяло да бъде в светлината на регламента - вероятно. За момента, поради мъглявата нормативна рамка, самата информация е оскъдна и условна. Какво как ще се прави, как ще се регулира... Нещата обаче са сериозни и предразполагащи към потенциални проблеми.
Не знам доколко и външна фирма или лице са решение - те ти дават папката с добрите практики, становища, оценки на въздействие, някакви инструкции и правила за обработка на данните и си "измиват ръцете". Вероятно ще се акредитират по някакъв начин, за да продават сертификати(колкото и елементарно да звучи), като фирмите по ИСО, че отговаряш на определени критерии като комплексни условия и алгоритъм на работа с данните, а като стане нещо ще свият рамене и ще кажат "М'чи нарушил си правилата за работа с личните данни - оправяй се..."

Никой няма яснота още. Аз доколкото четох и ходих на два семинара, нещата още не са регламентирани и нормативно от вътрешните законодателства на страните от ЕС(не само нашето), като последните не са синхронизирани с този регламент. Според тълкуванията, цялата отговорност по организацията на защита и ползването на лични данни ще бъде вменена на обработващите данните, които ще си носят последствията от организацията и реда за обработката им, а Комисията ще има само контролни(наказващи) функции, като ангажимента по регистрация на администратори отпада. Работодателите(казано обобщено), определят какъв обем данни ще събират, по какъв ред, за каква цел, как ще ги администрират, съхраняват и пазят. Като цялата тази работа ще бъде подчинена на "добри практики, методики, сертификати и прочие". Което силно навява мисъл да едни нови фирмички от рода на СТМ, които раздават папчици с листчета...
Общо взето всеки ще е в правото си да се оплаче за каквото му е кефнало, като с голяма доза вероятност може да докара солена глоба, декларациите за даване на съгласие за обработка на данни имат условна стойност, физическите лица могат да имат претенции какво точно да предоставят за обработване и по какъв ред...

НСОРЗ
Чл. 17. (1) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Не, стига да не ви дойде на ум страхотната идея да го назначите по трудов договор.

По какъв ред се осигурява това личице в другото дружество? Ако там е СОЛ - няма да се осигурява по този ред в новото дружество, ако е по ДУК - трябва.

Чета "по жизнено". Лицето е придобило пенЦия за осигурителен стаж и възраст, или за инвалидност? Чл. 222, ал. 3 визира първата хипотеза.

Накратко - ако нямате запор за издръжка, нетното ви възнаграждение под размера на МРЗ е несеквестируемо.