Вие сте едноличен собственик на предприятието и сте вписан като управител в учредителния акт на дружеството. Осигурявате се като самоосигуряващо се лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване.Поставили сте въпрос относно третирането за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на собственика и управител на ЕООД, извършени във връзка с дейността на дружеството /командировъчни разходи/.Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:- разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.Видно от посочената разпоредба са предвидени две условия, които следва да са изпълнени заедно, за да бъдат признати за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице, а именно:- пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и- физическите лица, извършващи пътуването и престоят да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.По смисъла на разпоредбата на § 1, т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ извънтрудови правоотношения са тези извън посочените в §1, т.26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице.Следователно, посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физическо лице в страната ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения. В хипотезата, която сте изложили в запитването, такъв е договорът за управление по реда на Търговския закон между едноличният собственик и дружеството на основанието, на който лицето /управител/ работи в дружеството за реализиране предмета на дейност. С това се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. Другото изискване е тези разходи да са действително свързани с дейността. От съдържанието на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали „пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността” на дружеството.

При неизпълнение на едно от посочените в закона изисквания е в сила разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗКПО, съгласно която отчетените счетоводните разходи за пътуване и престой подлежат на регулация, т.е. за дружеството за данъчни цели ще възникне данъчна постоянна разлика от непризнат счетоводен разход.

Ако са изпълнени условията на чл.33, ал.1 от ЗКПО относно данъчно признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, следва да се има предвид и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от закона.

Условията за командироване в страната, размерите на парите за пътуване и престой /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани с Наредбата за командировките в страната. Спазването на изискванията на посочената наредба е необходимо условие за изпълнение на изискванията за документална обоснованост.

В случай че дружеството изплаща командировъчни пари на лице, което не е в трудови или извънтрудови правоотношения с дружеството по смисъла §1, т.30 от ДР на Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, изплатените командировъчни пари не попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ на необлагаемите доходи, поради което същите следва да се считат за облагаем доход на физическото лице.

При положение че получателят е данъчно задължено лице, установено извън България (независимо дали в държава членка или в трета страна), или той е данъчно незадължено лице, установено извън Европейския съюз, услугата ще е с място на изпълнение извън територията на нашата страна. Такава рекламна услуга е необлагаема с български косвен данък и за нея не се начислява ДДС от доставчика. Правно основание за неначисляване на ДДС във фактурата ще се яви нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (при получател данъчно задължено лице) или тази на чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, буква „б” от същия закон (при получател данъчно незадължено лице от трета страна).   В дневника за продажбите данъчните основи на такива рекламни услуги се отразяват в колона 23 „ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС …”.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първите шест месеца на следващата календарна година.

Голяма част от данъците, които се плащат в Западна Европа и САЩ, не присъства сред разпоредбите на Internal Revenue Ordinance 1947. Най-интересна е липсата на ДДС или какъвто и да е друг General Sales Tax.

в правилника за вътрешния трудов ред трябва да се определи време на задължително присъствие на работника, в което той е длъжен да изпълнява служебните си задължения и има една друга част от работното време, което той може да определя сам кога да отработва, разбира се без да се допуска нарушаване на обедната, междудневната и седмичната почивка. При тази форма на гъвкавост е много важно отчитането на работното време. Начинът на отчитане на работното време е необходимо да се регламентира в правилника за вътрешния трудов ред. Тази форма на организация на работното време може да се въвежда, когато спецификата на дейността на работодателя позволява това”, обясни Лариса Тодорова.

В Кодекса на труда изрично е регламентирано, че разпределението на работното време, въвеждането на гъвкаво работно време, както и начина на отчитането му, се установява с Правилника.   Отмяната на задължението на работодател, който е микро- или малко предприятие, да издава Правилник за вътрешния трудов ред на практика го лишаваше от възможността с един вътрешен акт да уреди въпросите, свързани с разпределението и организацията на работа в предприятието. Наличието на установени вътрешни правила по тези въпроси е в интерес и на двете страни в трудовото правоотношение.

Чл. 168. (1) От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при:
1. не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1;