Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ установява императивно начина на изплащане на трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред.

И ако д-р Х. е сключил граждански договор, за да консултира пациент/и по определен проблем и това се е случило няколко пъти в годината – отношенията в този произволен пример са типично граждански и могат да бъдат уредени с такъв тип договор. Но ако при проверка с установи, че д-р У. предоставя консултации (тук не е толкова важно какъв е предметът на договора) в лечебното заведение всеки понеделник от 11 –13 часа – в този случай вероятността за проблем с контролните органи е реална.

Чл. 17.(2) Чрез отбелязване на вярното се определят полът на лицето и видът на болничния лист:
1. първият болничен лист при всяко ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност се обозначава като "Първичен", а следващите за непосредственото продължаване на временната неработоспособност - като "Продължение";
2. когато непосредственото продължаване на временната неработоспособност се обуславя от заболяване, което не е свързано с предходното, за което дотогава е получаван отпуск по болест, издаденият болничен лист за новото заболяване се означава като "Първичен".

Предвид посочените норми на ЗКПО и ЗДДФЛ и липсата на законова норма ограничаваща получаването на ваучери за храна от двама работодатели и предвиждаща облагане на физическото лице за ваучери, получени от втория работодател, считам че доходите, придобити от физическо лице под формата на ваучери за храна от двама работодатели в размер до 60 лв. месечно при всеки един от тях не следва да бъдат облагани с данък по реда на ЗДДФЛ и съответно не подлежат на деклариране. Дори при превишаване на сумата от 60 лв. данъчното облагане ще се извърши при работодателя, а не при физическото лице, придобило дохода.

2. Правно значение
И новият Семеен кодекс от 2009 г., както и предходната уредба, предвижда, че сватовството има правно значение само в предвидените от закона случаи. В семейното право го виждаме, макар и не изрично назовано, в уредбата, която СК ’09 дава на отношенията между детето и съпруга на родителя - чл. 122, ал. 3 и чл. 124, ал. 4.Семейният кодекс от 2009 г. изрично определя, че родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.

Такива документи са акт за смърт - удостоверяващ случая на смърт на лицето, актове за раждане - удостоверяващи родствената връзка на починалото лице и лицата по чл. 157, ал. 1, т. 3 по права линия, свидетелство за сключен граждански брак - удостоверяващо родствената връзка по сватовство.